Къщата на дъното на джунглата

Къщата на дъното на джунглата

.

Иво, Мая и Мира със Станимира и Ангел в Ел Голфито (Коста Рика)

Минаването на границата

Разбити от два дена изкачване на вулкан Бару– най-високия връх в Панама и нашият най-тежък и изтощителен поход до сега, хващаме автобуса за границата между Панама и Коста Рика. Границата е горещо, шумно и прашно място пълно с хора, продавачи на подозрителни храни в найлонови торбички и евтини сувенири, босоноги просяци спящи по сенките и една дълга опашка от камиони чакащи реда си да преминат.

На гишето за излизане от Панама искат да ни глобят по 50 долара за това, че сме си просрочили 6-месечната виза с 2 дена- общо 100 $ наказание (децата не ги глобяват). Това изобщо не го очаквахме! Обяснявам, че нашата виза не е 6-месечна обикновена и безплатна виза, а е 1-годишна специална мореплавателска виза, за която си платихме по 100$ на човек през юли (една от най-скъпите визи, която сме плащали до сега), която се издава на хора пристигащи в Панама по море. Но те искат доказателство. Доказателството е една бележка, която ни дадоха на остров Порвенир в Сан Блас, като пристигнахме в Панама, и която забравихме на лодката. Така че нямаме доказателство… На свой ред, аз решавам да им поискам доказателство, че такава 50-доларова глоба наистина съществува, като намеквам, че граничарите са корумпирани. Карат ме да чакам 1 час, след което ми показват една тънка пожълтяла книжка със закони и разпоредби, където наистина пише, че чужденци пресрочили визата си трябва да заплатят глоба от 50$. Омеквам и започвам да им се моля най-учтиво да се обадят по телефона на граничарите в Сан Блас, които могат да си погледнат регистрите и да потвърдят, че сме влезли в Панама с лодка преди 6 месеца и 2 дена. Но митничаря отказва да се обади и в крайна сметка отивам при касиера да плащам глобата. Касиера е един огромен дебел гей, който след като известно време се занимава с телефона си, бавно изважда от едно чекмедже кочана с глобите и се приготвя да пише. Аз си приготвям 100$.

Другия вариант е Иво да вземе автобуса обратно до Панама Сити- 10 часа в едната посока- и да донесе доказателството, че сме пристигнали по море. Пръскаме се от яд, че сме забравили бележката на лодката. Това разкарване ще ни струва 18$ за автобуса в едната посока и около 20-30$ най-малко за хостел за Мая и мен, плюс храната за един изгубен ден, доката чакаме Иво- общо над 60-70$. Вместо това, решаваме да си платим глобата и да продължаваме. И тъкмо когато дебелия митничар- да е жив и здрав- започва да пише, аз го моля за последно да се обади в Сан Блас и да провери в регистрите, че сме влезли по море и той се съгласява!

След още 2 часа чакане, размотаване и тревоги, митничарите в Сан Блас потвърждават, че сме влезли с лодка и всичко е наред. Бият ни печата за излизане от Панама след 4 часа висене на границата, но без глоба! Вървим пеша до отсрещната страна и за 5 минути влизаме в Коста Рика. Там никой не ни пита нищо, сканират ни паспортите и сме вътре за нула време. И безплатно. Добре дошли в Коста Рика! На опашката пред гишето, мъж и жена, които се прибират в Коста Рика след като ходили да пазаруват в Панама, чакат зад нас и ми искат химикалката на заем. Започваме непринуден разговор; обичайните въпроси: „От къде сте? На Ваканция ли? За първи път ли сте в Коста Рика?“ и т.н. Накрая Ни канят да ни закарат с колата до Рио Кларо, само на 20 километра от мястото, за което сме тръгнали. От там хващаме на стоп една камионетка на Червения Кръст и така напълно безплатно се придвижваме до Ел Голфито.

Ел Голфито

Ел Голфито („малкото заливче“) е малко пристанище и рибарско градче в провинцията Пунтаренас на южния тихоокенаски бряг близо до границата с Панама, което лежи на една тънка ивица земя между залива със същото име и редица високи зелени хълмове. Тук ни очакват Станимира и Ангел.

.

Ел Голфито

.

.

.

Ел Голфито

Мира и Ачо

Станимира Делева- Мира от Пловдив и Ангел Иванов- Ачо от Бургас се свързаха с нас чрез блога ни щом разбраха, че ще минаваме през Коста Рика и ни поканиха да ги посетим за няколко дена. Станимира, родена през 1988г. е завършила биология и има магистърска степен по „Екология и защита на екосистемите“ от Пловдивски Университет. Работи като биолог със специалност прилепи и пещерни системи, спонсорирана от фондация Rufford да изучава и защитава местните пещерни прилепи в района на Брунка в Коста Рика заедно с нейния приятел Ачо, който е опитен спелеолог, скален катерач и изобщо специалист по всички екстремни спортове. Можете да научите повече за проекта, като посетите и харесате тяхната Фейсбук странца @ Brunca Bats Project , а в блога на Мира можете да прочетете вълнуващите разкази за научните им пещерни изследвания и приключения по света@ The Amateur Naturalist.

.

Мира и Ачо

Къщата на дъното на джунглата

Мира и Ачо пристигнали в Коста Рика седмица преди нас и временно живеят под наем в една къща в Ел Голфито. Поканиха ни на гости точно когато хазяите бяха заминали на посещение на роднини. Тъкмо навреме.

Изморени и разбити от два дена поход до вулкан Бару и после цял ден пътуване по автобусите и висене на границата, мръсни и гладни, с огромни тежки раници, най-сетне в края на деня се срещаме с тези прекрасни млади хора, които обичат природата и приключенията колкото нас. Прекосяваме града и тръгваме по една тясна пътека през гората насред високи дървета и палми, покрай поточе и стигаме до най-върховната къща в Коста Рика- голяма двуетажна сграда заобиколена с веранда и с много стаи, която някога е била хостел, построена от един Германец преди години- самотна къща на дъното на дълбока обилна джунгла, между две реки. Тук е едно от най-влажните места в света с най-високо-етажните дъждовни гори в Централна Америка. Заобиколени сме от дървета достигащи 45 метра, влажна зелена растителност и тропически цветя.

В „къщата на дъното на джунглата“ прекарваме три дни и нощи; почиваме си и си перем мръсните дрехи (които много трудно изсъхват във влагата) и обменяме истории с Мира и Ачо, които разказват за техните пещерни преживелици по света. Тук, Мая се привързва към едно малко сладко игриво коте- Венус, което е толкова смешно и обичливо, че всички се влюбваме в него. Сега Мая иска коте, ама същото като Венус.

.

Къщата

.

Станимира

DSC_7881

.

Венус

.

Мая и Венус

.

Венус и Мая

Водопадът

Мира и Ачо ни завеждат до един малък водопад зад къщата, който всъщност е част от имението. Частен водопад с поредица от няколко малки естествени басейнчета!

Иво, Ачо и Мая на водопадите

Поход до хълмовете

На следващия ден, отпочинали и подновени, тръгваме на поход до хълмовете над Ел Голфито. Походът е сравнително кратък и лесен- около 6 часа отиване-връщане- но все пак изкачването е стръмно и изморително в тропическата влага и горещина. На върха ни очаква награда- прекрасен изглед към блестящите води на залива осеян с меките зелени хълмове на полуостров Оса в далечината.

През цялото време нагоре, дребните катерица-маймуни, които са превзели тази част на Коста Рика ни правят компания и подскачат из дърветата над главите ни. Туканите с масивни и внушителни клюнове тук също са лесни за забеляване. По едно време един срамежлив мравояд изшумулява в храстите и ходим да го преследваме.

.

Тукан

.

Тукан

Squirrel monkey

Катерица-маймуна

Squirrel monkey

Катерица-маймуна

.

.

.

Изглед към Ел Голфито

.

Мая, Мира, Станимира и Ангел

За прилепите

Докато вървим, Станимира обяснява на Мая за прилепите- колко странни и интересни същества са. Прилепите са единствените бозайници, които могат да летят. Техните криле са всъщност ръце покрити с много тънка кожа. Има над 1000 различни вида прилепи. Някои от тях се ориентират в тъмното с помощта на ехолокация. Има прилепи, които се хранят с плодове и прилепи, които се хранят с риба. Прилепите са важни за нашата екосистема, тъй като изяждат огромно количество насекми и по този начин контролират популацията им, а плодоядните прилепи също са важни за опрашването на някои цветя. Най-големите прилепи са летящите лисици, чиито криле са с размах до 2 метра, а най-грозните прилепи- Ceturio Senex, приличат на извънземни. Но най-интересните за Мая са прилепите-вампири, които се хранят само и единствено с кръв.

.

Прилеп Вампир. Снимка Станимира Делева

„Тези всеизвестни прилепи спят през деня в тотален мрак, висейки надолу с главата от таваните на пещерите. Най-често се събират в колонии от по 100 екземпляра, но понякога живеят на групи от 1000 и повече. За една година, една колония наброяваща 100 прилепа може да изпие кръвта на 25 крави. Нощем, когато е най-тъмно, прилепите-вампири излизат да ловуват. Най-често, спящите добитъци и коне са техните жертви, но се е случвало да пият кръвта и на хората. Прилепите пият кръвта на жертвите си в продължение на около 30 минути. Не изсмукват достатъчно кръв, за да наранят животното, но ухапването може да причини лоши инфекции и болести. Прилепите-вампири нападат жертвите си от земята. Кацат близо до плячката и се доближават на четири крака. Те имат само няколко зъба поради течната си диета, но тези които ги имат са остри като бръсначи. Всеки прилеп има топлинен сензор на носа си, който го насочва към мястото, където тече топлата кръв под кожата на жертвата. След като ухапе животното, прилепът-вампир започва да облизва кръвта с език. Слюнката му предотвратява съсирването й. Прилепите-вампири се срещат в Мексико, Централна Америка и Южна Америка. (От National Geographic)“

В Коста Рика има много различни видове прилепи, но по време на нашата малка експедиция се надяваме да срещнем прилепите, които правят палатки под листата на палмите, като ги прерязват със зъбки. Намерихме няколко палатки на прилепи, но всички бяха празни. По-късно, Станимира ми писа: „Те са навсякъде! Трябва упорито да търсиш. След като проверих над 30 палатки най-после ги открих!“

.

Прилепи в палатки. Снимка- Станимира Делева

.

Прилеп в палатка. Автор на снимката- Станимира Делева

След тези така необходими дни на почивка в „къщата на дъното на джунглата“ с Мира и Ачо, сме готови да продължим да обикаляме и да къмпингуваме на едно от най-биоразнообразните места на планетата- полуостров Оса, докато нашите приятели се подготвят да изследват разни известни и неизвестни пещери в Коста Рика, в търсене на прилепи.

Благодарим ви за гостоприемството, приятели! Изкарахме си чудесно с вас и се надяваме някой ден пътищата ни да се пресекат отново!

.

Мая, Мира и Иво

Намерете ни във Facebook @The Life Nomadik

Подкрепете ни в Patreon @The Life Nomadik

Share

About lifenomadik

We are a family aboard a boat in search of freedom and adventure.
Bookmark the permalink.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Follow Me