Серо Чирипо- покоряването на най-високия връх на Коста Рика

Серо Чирипо- покоряването на най-високия връх на Коста Рика

от Мира Ненчева

.

.

От Рио Кларо хващаме Тикабус към Сан Изидро де Ел Хенерал- най-големия регионален град с население от 45 000, намиращ се на кръстопътя на някои от най-важните дестинации в Коста Рика. Билета струва по-малко от 3$ на човек и пристигаме за 4 часа. В началото минаваме през плантации за палмово масло и джунгли. По-нататък, изкачвайки се по-нависоко, пътя започва да криволичи покрай широка плитка река, през села и сухи гори. Автобусите ТикаБус са големи и удобни, обслужващи цяла Централна Америка и не са много скъпи.

.

.

По средата на пътя спираме до един голям ресторант-бюфет с чисти тоалетни и в късния следобед пристигаме в Сан Изидро, рзположен в една долина в нозете на планините- спретнат, спокоен и красив град. Голяма бяла нео-готическа катедрала седи тежко в източния край на градския площад. Намираме едно перуанско ресторантче с евтина и вкусна храна и се настаняваме да спим в един хотел. Стаята е 35$ на вечер, с две двойни легла и телевизор. Общите бани и тоалетни са отвън в коридора, но са чисти и има топла вода. Къпем се и си перем дрехите в душа. Носим си по две тениски и два чифта шорти, гащи и чорапи и гледаме да ги перем при всяка възможност. Доволни сме, че ще спим в легла, след като прекарахме последните няколко дни и нощи на палатка на полуостров Оса.

.

Катердалата в Сан Изидро

На сутринта хващаме микробусче до едно малко градче в планините- Сан Херардо се Ривас. Основната ни цел в Коста Рика е да изкачим най-виокоя връх- Серо Чирипо, издигащ се на 3820м надморска височина. Намира се в националния парк „Чирипо“ и е изветен с екологичните си богатства и невероятно голямо био-разнообразие. Сан Херардо е градчето, от където започва пътеката към върха.

.

Сан Херардо

Записване в парка

Първо, отиваме до офиса на парка и там започва нашето ходене по мъките. Правим си резервации. Попълваме формуляри, пишем си имената и номерата на паспортите. После, с бележката и номера на резервацията, отиваме на друго място да си платим входната такса посредством банков трансфер. Само трансфера струва по 7$ на човек. Отново попълваме формуляри, пишем си имената и номерата на паспортите. Входната такса е по 16$ на човек на ден (за Мая е само 1$, тъй като е на 12 години, но не е безплатно, за да трябва да се прави и за нея 7-доларов банков трансфер..). Имаме нужда от минимум 2 дена да изкачим Серо Чирипо и да се върнем- общо е 40 км в двете посоки. За два дена входната такса ни излиза 65$ плюс 21$ за банковите транзакции- общо 86$ само за да влезем в парка! С доказателството за платена транзакция, се ръщаме в офиса на парка. Там отново попълваме формуляри и си пишем имената и номерата на паспортите, след което ни пращат на другия край на града да си платим спането и яденето, които се плащат отделно, защото с това не се занимава парка, а някаква частна организация. Там отново попълваме формуляри и си пишем имената и номерата на паспортите за четвърти път. И плащаме по 40$ на човек за да спим в хижата с дървени легла, която се намира на 5 километра под върха. Яденето там струва: 20$ за закуска и по 25$ за обяд и вечеря на порция. Не мерси, ние ще сме на консерви и сухари следващите два дена. А може ли да си занесем палатката и да спим на палатка? Не, няма такъв вариант. Напълно забранено е да се опъват палатки в парка и единствената опция е хижата с 40-доларовите легла. Общо за двата дена плащаме 206$, без да ни е включена храната. Това е най-скъпата планина, която някога сме изкачвали. Оплакваме се на всички в различните офиси и им казваме, че тези цени са смешни и обидни. Изкачили сме много планини на Карибите, Ценрална и Южна Америка, някои от които безплатно, включително Пико Дуарте в Доминиканската Република- подобен на похода до Серо Чирипо, където даже с гид и две мулета, за два дена и една нощ ни излезе доста по-евтино. Коста Рика е с най-скъпата природа и за съжаление много туристи избягват да я посещават. Но разбрахме, че има и по-евтин начин да посетите Серо Чирипо, стига да имате много време и да се организирате и планирате предварително. Можете да се запишете за доброволци и да работите без заплащане в парка (в офис или по поддръжка на пътеките) за най-малко 6 дена, като ви настаняват безплатно и само трябва да си поемете пътните разноски и храната. Деца по-малки от 18 години също могат да станат доброволци, стига да са придружени от родител. Повече информация за програмата за доброволци можете да намерите (на испански) на следния интернет адрес: http://www.parquenacionalchirripo.com/pdf/voluntariado.pdf

Хостела

След като приключваме с резервациите и плащането, сме готови да се настаним в някой хостел и да си починем добре, преди голямото изкачване на следващия ден. В Сан Херардо е пълно с хотели и хостели, тъй като идват много туристи от цял свят да изкачват Серо Чирипо. Харесва ни една пъстра къща в края на града превърната в хостел- Hostel Casa Chirripó.

.

Мая и Мира пред хостела

Още с влизането ни се чустваме като у дома си и не търсим по-нататък. Тук ще е нашият „дом“ за тази вечер. Стаята ни е чиста и украсена с вкус, а Мая много си харесва шарените одеала на леглата. За трима ни струва 40$ на вечер, с включена закуска и транспорт сутринта до началото на пътеката. Не е зле!

.

.

.

.

Но най-хубавото на този хостел са собствениците му. Особено единия- Хосе Андерсон, който е от тези хора, дето след пет минути ти се струва, че ги познаваш от сто години. Той лично е изрисувал стените в хостела и ни обещава, че като се върнем от планината, ще намерим и българското знаме на стената с флаговете.

Jose Anderson in Hostel Casa Chirripo

Jose Anderson in Hostel Casa Chirripo

.

.

На разходка с Хосе

Хосе знае доста за местната флора и фауна и тъй като не е зает този следобед, предлага да ни заведе до една пещера пълна с прилепи и до една местна кравеферма. Организираме си малка чудесна следобедна разходка покрай реката; вървим по пътека, заобградена с цветя, с диви лимони и портокали.

.

.

.

.

.

.

– Тези цветя там са орхидеи. Малки са и не приличат на орхидеи, ама са орхидеи- смее се Хосе. А тези лимони са страхотно сладки, опитай. Виж тази птица! Това е вид тукан!

.

.

.

.

.

.

.

.

Така стигаме до пещерата, която представлява процеп между две канари в края на едно пасище. Вътре е пълно със спящи прилепи! Разказвам на Хосе за нашите приятели в Ел Голфито, които изучават прилепите и пещерите на Коста Рика и които ни вдъхновиха да научим повече и да уважаваме повече тези животинки. Страшно сме доволни, че най-сетне успяхме да ги видим, благодарение на Хосе!

Посетете Фейсбук страницата на Хостела Hostal Cerro Chirripo.

.

Хосе и Иво пред пещерата

.

.

.

.

.

.

.

.

Изкачване на Серо Чирипо. Ден Първи

На следващата сутрин ставаме рано и в 4ч.30 сме готови да потегляме из баирите. Този път си оставяме тежките неща и раниците в хостела и само си взимаме вода, храна и якетата в малката раница на Мая. Започваме да вървим по тъмно покрай пасища и навлизаме във влажната мистериозна вечно-зелена джунгла. Малко след изгрев слънце, в клоните над главите ни преминава семейство капуцини, тръгнали нанякъде.

.

.

Пътеката е прекрасна и добре поддържана, не много стръмна. Изкачвайки се все по-нагоре, ниските планински гори отстъпват място на дъждовните планински гори с гигантски дъбове издигащи се на 50 метра над по-ниските дървета, бамбуци и папрати.

.

.

.

.

.

.

.

.

Всеки километър е маркиран и започва броенето. Предстоят ни 14 километра нанагорнище, докато стигнем хижата, където ще спим, на 5км под върха. По средата, на 7-мия километър свършва първата част от маршрута и тук има малка хижа, където се продават безкайно скъпо кафе, горещ шоколад и други глезотии. Ние пием по една вода и продъллжаваме напред. Тук срещаме някакви диви яребици, доста приятелски настроени, които съвсем не се страхуват от нас.

.

.

.

.

.

.

Гората от тук нататък е суха и дърветата стават доста по-ниски, заобиколени от храсти и кактуси. Изкачването става по-трудно. По-стръмно е и вървим все по-бавно. След десетия километър вече няма гора, а алпийски треви, цветя и тук-таме сухи ниски дървета. Планинските гори, които са между 1500м и 3000м надморска височина, се превръщат в поляни с храсталаци- това е костариканското „парамо“.

.

.

Планинските гори на Таламанка са богати на флора и фауна и са едни от най-неразрушените еко-региони в Централна Америка, като 40% от този район предствалява защитени национални и международни паркове. Според научните работници, между 3 и 4% от фауната на целия свят може да бъде наблюдавана тук, със 136 вида бозайници, между които ягуар, рис, тапир, сърна, мравояд и няколко вида маймуни и 450 вида птици, между които орлите харпии и кецала.

Костариканското парамо или още наречено „Таламанка парамо“ е природен район състоящ се от планински ливади и храсти над 3000м елевация, по върховете на най-видоките планини. Тези местности са също известни и като „небесни острови“- дом на най-различни видове животни и растения.

Попаднахме в различен свят. Свят на спираща дъха красота и спокойствие.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

Започваме да срещаме все по-често и по-често едни дебели синкави гущери с големи люспи- някои по-ярки от други. По-късно научаваме, че това са „зелени бодливи гущери“ (Sceloporus malachiticus)- Вид влечуго от Централна Америка.

Зелени бодливи гущери

Зелените бодливи гущери се отличават с ярките си цветове, като мъжките са по-цветни от женските. Растат до 15-20 см. Като други видове от семейството на люспестите, люспите им са твърди и за това изглеждат бодливи. Те са дървестни гущери, които сутрин търсят насекоми , с които се хранят, а по обяд се припичат на слънце. Ако температурите станат много високи или им се доспи, се крият в дупки и цепнати под камъните и дърветата. (от Уикипедия)

.

.

.

.

Хижа Крестонес

След 10 часа вървене, достигаме 14-ия километър и хижата Крестонес. Тя е вече пълна с планинари, които ни приветстват и ръкопляскат като влизаме през вратата. Мая е най-малката планинарка този ден, а ние отниво сме най-гордите родители. Беше прекрасен слънчев ден, без капка дъжд; изморени сме, гладни и безкрайно щастливи, че сме тук. За пети път вписваме иманата и номерата на паспортите си в голямата книга на регистрацията. На този етап, аз вече пиша каквото ми падне. След това ни връчват по две вълнени одеала и ключа за една стая с две двуетжни дървени легла- най-скъпия и най-студения „хотел“, в който някога сме спали и даже няма душове! На тази надморска височина нощем температурите падат под нулата.

Докато останалите планинари (повечето местни, които плащат по-малко в парковете и европейци предимно от Германия, Белгия и Франция) хапват топли 25-доларови манджи от кухнята на хижата, ние хапваме консерви и сухари и си лягаме пребити от умора, с дрехите, завити през глава с по две одеала.

.

.

.

.

Изкачване на Серо Чирипо. Ден Втори

На следващата сутрин ставаме и потегляме в 3ч.00 с малки лампички на главите. Остават 5 километра до върха- най-трудните. На тази надморска височина ми е трудно да дишам. Ужасно студено е. Чуваме река, но не виждаме нищо. Виждаме само милярди звезди надвиснали над главите ни и черните силуети на планините. Вървим през жилавите високи треви на костариканското Парамо. Пътеката става все по-трудна за намиране, особено където е плоско и каменисто. Губим я. Връщаме се назад и отново я намираме. Продължаваме да вървим. Искаме да достигнем върха точно преди изгрев слънце и да наблюдаваме зората от покрива на Коста Рика, но аз се измъчвам с надморската височина и съм прекалено бавна. Не се чуствам добре изобщо. Предавам се. Искам да се върна обратно в хижата и да чакам там. Но Иво и Мая ме карат да продължавам да вървя. Спират и ме изчакват на всеки две минути да си почина. Имам нужда да седна и да си успокоя дъха и сърцето. Теренът става все по-труден и на всичко отгоре студеният вятър се засилва. Просветлява. Зад един завой най-сетне се повява Серо Чирипо. Най-сетне го виждаме! Красив и ужасяващ скалист връх- вертикална стръмна пирамида от сиви канари. Отказвам се. Няма да мога да го изкатеря. Прекалено е трудно за мен. Казвам на Иво и на Мая да ме оставят и да побързат да хванат изгрева. Аз ще започна да вървя наобратно и ще ги чакам в хижата. С неохота, те ме оставят сама и продължават. Чувам Мая, която вече се катери по скалите нагоре, да ми вика отдалече: „Мамо, недей да идваш! Много е трудно за теб; няма да успееш!“

.

.

.

.

.

.

.

.

Седя си известно време сама и си почивам, но ми става студено. Трябва да се движа за да не умра от студ. Ставам и потеглям отново. Към върха. Бавно се катеря на четири крака. Спомням си за ужаса, който изживях на „вулкан Бару“ в Панама… Слънцето вече е изгряло и от тук виждам кратерното езеро и морето от облаци под мен. Иво и Мая са вече на върха и в момента, в който ме виждат да пълзя нагоре като ранена стара костенурка- последните вертикални метри- изпадат в голяма радост. Иво не съм го виждала толкова щастлив и горд с мен от много отдавна, което и мен ме прави щастлива. Успях!

Всички успяхме и изкатерихме най-високия връх на Коста Рика! Незабравим момент.

.

.Мая. Серо Чирипо зад гърба й.

.

.

 

След няколко минути на върха и по един заслужен шоколад, тръгваме обртно надолу. Имаме да слизаме 5 км до хижа Крестонес и от там още 14км до долу- общо 24 км за един ден. Слизането е по-лесно за сърцето и дишането, но е по-гадно за краката и колената и скоро пак започвам да умирам. Времето отново е прекрасно и слънчево цял ден. Нито капка дъжд не ни заваля и през двата дни и едва като седнахме на пейката под навеса пред малкото магазинче обратно в Сан Херардо да хапнем някакви долнокачествени люти наденици с местна бира, заваля порой. Но на нас не ни пука. Върнахме се, сухи сме и си почиваме. Приключихме с похода за днес.

.

.

Съвети ако ще изкачвате Серо Чирипо

Постарайте се да си направите резервации по телефона предварително. Пускат по 60 човека на ден максимум, тъй като в хижа Крестонес има само 60 легла. Докато бяхме в Сан Херардо срещнахме един англичанин, който не можа да влезе в парка и трябваше да чака още един ден, защото нямаше свободни места.
Имате нужда от добри планинарски обувки, зимно яке, шапка и ръкавици и фенерче. В хижата спират тока в 20ч00, а походът на следващата сутрин започва в 3ч00 в тотален мрак.
Носете си една бутилка вода, не повече. Можете да си я напълните на 7-мия километър и още веднъж преди хижа Крестонес.
Въпреки, че нас не ни заваля дъжд, вас най-вероятно ще ви завали, така че си носете дъждобрани.
Ако не сте съгласни с високите цени в парка, така като ние не сме съгласни, оплачете се. Може би ще намалят цените, ако повече хора изразят мнението си.
За повече информация, посетете сайта на парка http://www.parquenacionalchirripo.com/

.

.

Намерете ни във Фейсбук @The Life Nomadik

Подкрепете ни в Patreon @ The Life Nomadik

Гледайте ни в YouTube @Fata Morgana

Share

About lifenomadik

We are a family aboard a boat in search of freedom and adventure.
Bookmark the permalink.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Follow Me