Забележителностите на Ла Фортуна

Ла Фортуна

Ла Фортуна („Богатството“) е малко градче в провинция Алахуела в Коста Рика, привличащо тълпи от туристи с множеството си природни обекти и мероприятия: вулкани, лагуни, водопади, пещери, горещи извори, висящи мостове, зип-линии, рафтинг и други. Но основната атракция тук е вулкан Аренал- действащ страто-вулкан, чийто перфектен конус се издига над градчето само на 10км на запад. Един от десетте най-активни вулкани в света до 2010г., когато престава да бълва лава, Аренал е днес спящ вулкан.

Arenal Volcano

Вулкан Аренал в Ла Фортуна

Хващаме автобуса за Ла фортуна с идеята да прекараме там два дена, но оставаме за по-дълго, след като се влюбваме в мястото и най-вече- в безплатните мероприятия наоколо (освен многобройните платени атракции, които пропускаме).

Street in la Fortuna

Улица в гр. Ла Фортуна

Взимаме си стая в един много симпатичен хотел в центъра до супер-маркета, като след кратко пазарене смъкваме цената от 40$ на 25$ на вечер за стая с баня (с топла вода), с тераса с изглед към вулкана и даже с една дружелюбна котка, която ни навестява всяка вечер.

Pick nick in the park at La Fortuna

Пикник в градския парк на Ла Фортуна

Градчето е очарователно, чисто и спретнато, спокойно и пълно с руси туристи и бакпакъри от Европа, които сякаш съставляват повече от половината население, а всяка къща е хостел или ресторант или туристическа агенция.

Ел Посо

Веднага тръгваме да разглеждаме. Първото място, което посещаваме е „Ел Посо“ (басейна)- естествен вир под един мост недалеч от града. До там се стига след 15 минутно вървене по пътя към водопадите „Ла Фортуна“. Много преди самите водопади, които са популярана, но скъпа туристическа атракция, име един мост, а преди моста тръгва тясна пътечка, която води до безплатната алтернатива. На Ел Посо- на река Ла Фортуна- всеки следобед се събират местни младежи и бакпакъри да перфекционират изкуството да скачаш в реката или да се разхлаждат във водата или просто да седят по камъните наоколо и да пушат марихуана. Ние се присъединяваме, но само към скачането в реката и разхлаждането във водата, тъй като не си падаме по пушенето на каквото и да било…

.

.

Над вира виси дебело въже и Иво и Мая се правят на Тарзан. В началото изглежда опасно и страшно, когато Мая се увисва на въжето, засилва се над реката и се цопва с плясък от около 10 метра, но след петия-шестия път страха се изпарява и остава само забавата. Мая не иска да си тръгва от тук.

.

.

.

Иво изпълнява скока „летящия чук“

.

Мая Тарзанова

.

Едно….две…

.

Да, скочиха! Имам ги снимани с видео

Горещите извори

На следващия ден, хващаме автобуса за към горещите извори, не далеч от града и казваме на шофьора да ни остави на безплатните термални води. Има два курорта построени около изворите, където са направили специални басейни с градини наоколо, които са вероятно много красиви и чудесни- ние не знаем със сигурност, защото не ги посетихме. Вместо това, шофьора ни смъква до една пътека в гората край пътя, която след кратко вървене ни извежда до реката. Същата топла река, която продължава да тече надолу от термалните вулканични извори окупирани от курортите, само дето тук достъпът е свободен и безплатен за всички и няма никакви изкуствени басейни, градини и ресторанти- само естествена напълно натурална гореща река! И няма никой освен нас в „джакузито“!

.

Мая и Мира в „джакузито“

.

.

Разходка до язовирната стена на езерото Аренал

След около час, хубавичко сме се накиснали и мариновали и сме готови да продължим нататък към голямата лагуна Аренал и парка на вулкана, който се намира няколко милометра по-напред по пътя, по който дойдохме. Вървим покрай шосето около час, преди да ни спрат на стоп двойка туристи от Щатите с кола под наем, които ни оставят до входа на парк Аренал, който е в ляво от пътя. Но вместо да влезем в парка, което удоволствие струва незнам си колко долара на човек, хващаме един друг черен път през гората срещу парка (от дясната страна) и по него стигаме до голямата лагуна- язовира Аренал, след около 5 км вървене.

.

.

.

Хората, които ни спряха на стоп

По пътя срещаме едно заспало коати, една едра стресирана птица наподобяваща пуйка, папагали и маймуни. Правим си чудесна разходка по сенчестия път с прекрасни гледки към езерото. И е отново безплатно.

.

Коати, коеот току-що се събужда

.

..малко йога е добре за здравето..

.

Готов за подвизи!

.

НЕ ХРАНЕТЕ ДИВИТЕ ЖИВОТНИ! Наистина, не е добра идея, нарушава естествения природен баланс.

.

Праисторическа пуйка

.

Вулкан Аренал от друг ъгъл

.

Язовира Лагуна Аренал

Този черен път ни извежда на главното шосе преди моста (язовирната стена). Там за първи път срещаме Уилсън Сакет- младеж от Аризона тръгнал да обикаля Коста Рика и Никарагуа с колело, на който му се беше счупил велосипеда и Иво се опита да му помогне. По-късно го срещнахме отново в едно малко градче в Никарагуа и ОТНОВО на остров Ометепе! Не знам кой кого преследва, но да срещнеш един и същ човек на три различни места в две различни държави в рамките на четири седмици си е невероятно съвпадение, нали!

.

Уилсън Сакет

Поход до Серо Чато

На третия ден от нашето пребиваване в Ла Фортуна, отиваме на поход до Серо Чато- по-малък от Аренал вулкан в същия район, със зелено кратерно езеро на върха. Посетителите би трябвало да платят входна такса в офиса на парка (мисля, че е 16$ на човек). В същия парк има и водопади и не можахме да ръзберем къде да отидем точно, за да платим само за похода, без водопадите. Отправяме се директно към пътеката, мислейки, че ще ни спрат още в началото и ще ни искат пари за входа, но никой не ни спира. Няма никой на входа, така че продължаваме, ослушвайки се като гърмени зайци за някой парк рейнджър да изскочи и да ни глоби всеки момент, но необезпокоявани и напълно безплатно стигаме до върха. Пътеката е в ужасно състояние на разруха, кална и стръмна, и много трудна за изкачване, с някакви старинни дървени стъпала, от които едно 60-70% са унищожени от времето. Изглежда от години насам никой нищо не е поправял. Нула поддръжка. Представям си как щяхме да се ядосваме, ако бяхме платили за това безобразие. И без да сме платили сме възмутени! Върнете ни парите! Очаквахме походът да е лесен и кратък, а вместо това е страшно труден, изморителен и стръмен. Но отново природата е безкрайно красива.

.

Иво по пътя към Серо Чато

За 4 часа стигаме до върха, катерейки се на четири крака и за още 1 час слизаме до кратерното езеро- страховито място обгърнато в мъгли, с мрачни клонаци покрай брега, където група туристи се плицикат в студените вулканични води.

.

Кратерното езеро на Серо Чато

.

.

На стоп с двама луди биолози

Навръщане, хващаме друга по-дъла и по-лесна но и доста заобиколна пътека, която ни извежда- покрай борови и евкалиптови гори- до един частен курорт доста далеч от Ла Фортуна.

.

.

.

Вулкан Аренал от друг ъгъл

За късмет, хващаме на стоп двама млади американци- професори в университет на ваканция. Мъжът специализира и проучва влечугите на Централна и Южна Америка, а жената се занимава с паразити по жабите. Те незабавно идентифицират огромната змия, дето ни изкара акъла на излизане от гората като „безобидна тигрова мишеловка“- само от нашите объркани описания я разпознават!

.

Тигрова мишеловка- не отровна

Те също така, почти ни утрепват. Както си кара по черния път, професорът внезапно набива спирачки, изкрещява нещо и моментално двамата изскачат светкавично от колата, безпричинно! Преди да осъзнаем какво става, професорката се хвърля от другата страна на пътя по корем в храстите и сграбчва един дребен нищо неподозиращ зелен гущер, който изобщо нямаше шанс да се спаси от подобна ловка, моментална нинджа-атака. Биолозите, след което, щастливо (лигите им потекли от задоволство) идентифицират вида и разряда на горката животинка, снимат го в профил и анфас, след което го освобождават неповреден, но леко замаян. Ние сме поразени. Веднага ставаме най-големите фенове на тези енергични биолози. Обожаваме да срещаме хора, които са така всеотдайни и страстни към природата, животните и работата си! Благодарим ви за возенето, пичове! Надявам се, че четете тези редове и се подхилквате!

.

.

.

.

И така, прахосахме три дена и не много долари в Ла Фортуна, Коста Рика, посещавайки вулкани, езера, вирчета и горещи извори. За тези от вас, които също смятата да ходят- отделете си поне 3-4 дена и малко повече долари, тъй като има още много неща за правене в района: Пещерите Венадо, висящите мостове насред дъждовната гора, една от най-дългите зип-линии в страната, рафтинг, спа-курортите с термални басейни, водопади, градини с пеперуди и прочие.

.

.

.

.

.

.

Или разпитайте наоколо за безплатните варианти!

.

Следобедна дрямка. „Пура Вида“

.

Иво позеленял в Коста Рика

Намерете ни във Фейсбук @The Life Nomadik

Подкрепете ни в Patreon @ The Life Nomadik

Гледайте ни в YouTube @Fata Morgana

Share

About lifenomadik

We are a family aboard a boat in search of freedom and adventure.
Bookmark the permalink.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Follow Me