Добре дошли в Никарагуа!

Добре дошли в Никарагуа

.

.

В Коста Рика е пълно с прекрасни природни паркове и забележителности: богати зелени джунгли, езера реки и водопади, планини и вулкани, плаживе и лагуни. Но само след две седмици започваме да чустваме нещо като клаустрофобия и тиха паника. Джобовете ни изтъняват прогресивно въпреки, че избягваме скъпите мероприятия и се възползваме предимно от по-евтините или безплатните такива. Не само природата в Коста Рика е със скъпа входна такса за туристи, но и цените на всичко останало са по-високи от тези на околните централноамерикански държави. Скъпата храна, транспорт и хотели ни притесняват най-много. Скоро, започваме да се чустваме като затворници, които искат да се измъкнат и потегляме на север.

След Ла Фортуна, хващаме автобуса за Либерия, надявайки се да прекараме там два дена и да посетим още един от известните паркове на Коста Рика- Ринкон де ла Виеха. Но всички евтини хостели са пълни до дупка и няма места за нас, а да спим на хотел е прекалено скъпо. Това ни става ясно след като обикаляме целия град нагърбени с тежките раници и проверяваме по отделно всеки хотел и хостел в Либерия. Изправени сме пред дилема: да похарчим 40$ за гадна стая в гаден хостел (в гаден град, между другото) и на следващия ден да посетим парка с група, тъй като се оказа, че до там не може да се стигне с публичен транспорт, а екскурзия с група струва повече от 100$ на човек, ИЛИ да се махнем най-сетне от Коста Рика.

Скачаме в автобуса до последния град преди границата с Никарагуа и след два часа сме в граничното градче Ла Круз. Там попадаме на няколкостотин кубинеца, които също като нас се опитват да се махнат от Коста Рика и да влязат в Никарагуа, но не ги пускат. Навсякъде са- настанени в училищни дворове и църкви екипирани с портативни тоалетни, спят по земята на матраци, ядат безплатна храна, осигурена им от Червения Кръст и просят по границата.

.

.

От страната на Никарагуа, граничната охрана е подсилена с цели военни отряди въоръжени до зъби, които не пускат никой да премине. Никой от кубинците, де, за останалите нации няма проблеми.

.

.

Оказва се, че хиляди кубински бежанци бягащи от Куба се опитват да се доберат по суша до САЩ, след затоплянето на отношенията на двете държави. Аз си мислех, че кубинците ще се радват, че противната ситуация с ембаргото най-после ще свърши, а вместо това те са се паникьосали, че това ще доведе и до промени в имиграционната политика към тях от страна на Америка. До сега, кубински граждани достигнали САЩ по суша имаха уникални специални имиграционни привилегии- ускорена процедура за бежанци, моментално американско гражданство и по 10 хиляди долара на човек (ако ги хванат с лодка преди да са стъпали на американска почва ги връщат назад в Куба и за това по море бягството е несигурно).

Но тъй като тези имиграционни политики неизменно ще се променят скоро, след сприятеляването между Куба и Щатите, хиляди кубинци се опитват да се измъкнат в последния момент и да се възползват от имиграционните привилегии, преди те да са се отменили. За тях, единствния начин да стигнат по земя в САЩ и по най-бързия начин (организирано) е да вземат самолета до Еквадор и от там да се придвижат с автобуси на север до Щатите, прекосявайки границите с Колумбия, Панама, Коста Рика, Никарагуа, Хондурас, Гватемала, Мексико и накрая- Америка!Това им е бил планът и повечето от гореспоменатите държави им разрешават да преминат транзитно, с изключение на Никарагуа, разбира се, която политически е в добри отношения със сегашното кубинско правителство. Та щом се появили на границата между Коста Рика и НИкарагуа някъде през ноември 2015г. ги спират и не ги пускат да преминат. Днес, месеци по-късно, хиляди кубинци са все още запрени в Коста Рика и чакат.

Късно е, когато без никакви проблеми или чакане прекосяваме границата. Налага се да платим ИЗХОДНА такса за Коста Рика (по 8$ на човек)- една последна гадна изненада и входна такса за Никарагуа (по 12$ на човек, ако не се лъжа). Пазарим се половин час с някакви таксиметраджии да ни закарат до първото градче след границата на 20-30 км, тъй като по това време на нощта вече няма автобуси и там си намираме евтина стая в един хостел.

.

.

Утрото ни заварва в едно очарователно живописно плажно градче в Никарагуа- Сан Хуан дел Сур. Внезапно- нова държава! Нови хора (малко по-различни от предишните), нова валута и нови цени (много по-добри от предишните), нови храни и нова бира (не много по-различни или по-хубави от предишните, но доста по-евтини) и едно ново усещане за свобода и щастие. Шляем се из улиците на градчето пълно с бакпакъри и сърфисти предимно от Щатите, разхождаме се по широката плажна ивица населена от туристи и местни, изкачваме се до върха на хълма над залива, в който рибарски лодки и яхти са пуснали котва и гледаме залеза с по един сладолед в ръка. Чакаме нашия приятел Радо да дойде и да ни вземе.

Снимки от Сан Хуан дел Сур, Никарагуа

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

Радо е нашия приятел, с когото няколко пъти Иво ходи да кайтва в Панама. Той живее в Никарагуа от повече от 30 години вече, но заради работата си често е в Панама, където прекарва доста време. Родителите му също живеят в Манагуа, в един хубав квартал, в една хубава къща и когато Радо си е в Никарагуа, той се настанява в малкото апартаментче, намиращо се на терена на къщата. Канят ни да си опънем палатката в двора им, тъй като в къщата няма място за спане, но за това пък задния двор е перфектен за къмпингуване.

.

.

.

.

През следващите две седмици спим на палатка напълно безплатно под сянката на голямо мангово дърво и се радваме на компанията на нашия приятел Радо, който ни развежда насам-натам с колата до някои от най-хубавите места в Никарагуа. Също така се радваме невероятно много и на компанията на родителите на Радо- Снежа и Димитър Бързеви (чичо Митко и леля Снежа), които ни глезят с вкусни български гозби постоянно.

.

.

С тях имаме щастието и привилегията да прекараме Коледа и Нова Година в една задушевна българска традиционна атмосфера- нещо, което на нас „перманентните пътешественици“, далеч от дом и роднини ни липсва най-много, особено около празниците.

.

.

..

..

..

..

..

..

..

..

А пък Мая се запознава с Кати- очарователната 10-годшна дъщеря на Радо, с която са неразделни по време на престоя ни в Никарагуа.

.

.

В Манагуа също така се запознаваме и с някои от приятелите на Радо- българи, които живеят тук от много години и с някои от тях имаме чудесни незабравими преживявания, за които ще разкажа в следващите разкази.

.

.

Благодарение на тяхното гстоприемство и благодарение на богатата красива природа и интересни забележителности, Никарагуа ни стана любима дестинация- място, където с радост бихме се завърнали отново някой ден.

.

.

..

..

.

.

.

.

..

..

Никарагуа, с територия от 130 000 квадратни километра и население от 6 милиона души е известна с многобройните си активни вулкани, най-големият остров в езеро, на който има два вулкана (о. Ометепе) и един от най-красивите колониални градове в региона (Гранада). Все повече и повече туристи избират Никарагуа, къдто е много по-евтино от съседна Коста Рика и много по-спокойно и безопасно от повечето централноамерикански държави.

.

.

В следващите разкази ще научите повече за местата, които посетихме в Никарагуа.

Намерете ни във Facebook @The Life Nomadik

Подкрепете ни в Patreon @The Life Nomadik

Гледайте ни в You Tube @Fata Morgana

 

Share

About lifenomadik

We are a family aboard a boat in search of freedom and adventure.
Bookmark the permalink.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Follow Me