Вулканите на Никарагуа

Вулканите на Никарагуа

.

Радо, Иво и Мая, вулкан Масая

Никарагуа е малка централно-американска държава с 6 милиона жители, но с внушителна колекция от вулкани- верига от над 50 вулканични конуса, от които 19 вулкана, от които 7 активни. Издигащи се от плоската крайбрежна равнина непосредтствено над морското ниво, те представляват поразителни гледки, а освен това са и лесно достъпни за катерене. Тези могъщи и прелестни огнени същества – някои спящи спокойно, други пушещи, ръмжащи, избухващи- са една от най-върховните природни сили на Земята.

В Никарагуа, имаме уникалната възможност да се запознаем отбилзо с няколко от тези спящи, ръмжащи и пушещи гиганти с омагьосани имена, започващи с буквата „М“ : Момотомбо, Масая, Мадерас; да плуваме в кратерно езеро и да се спускаме с шейни по склоновете на действащ вулкан.

Момотомбо

Една от новините по местните медии, като пристигаме в страната е, че един от най-живописните вулкани- Момотомбо, тъкмо изригнал. Симетричен стратовулкан издигащ се на 1300 м над морското равнище над езерото Манагуа, Момотомбо е най-известният вулкан на Никарагуа, чийто кратер през последния век само пушел. В началото на декември 2015г. Момотомбо се събужда със силна експлозия, последвана от фантастична река от лава. Вулканът изригва още няколко пъти през декември 2015г., по времето, когато сме в Никарагуа и продължава през януари 2016г. За нас най-невероятата част от това събитие е, как местните хора го възприемат като нещо напълно нормално. Реакцията им на вулкана, сипещ сажди и лава в задните им дворове е като на хората в други части по света, реагиращи на малка снежна буря- не е голяма работа, ще отмине.

Lava flows from the Momotombo volcano during an eruption as seen from Papalonal village, Nicaragua, December 2, 2015. According to the National System for Prevention, Mitigation and Attention to Disasters (SINAPRED), they will assess the situation constantly and will give their recommendations according to how the phenomenon develops. The Momotombo volcano last erupted 110 years ago, local media reported. REUTERS/Stringer EDITORIAL USE ONLY. NO RESALES. NO ARCHIVE

Lava flows from the Momotombo volcano during an eruption as seen from Papalonal village, Nicaragua, December 2, 2015. According to the National System for Prevention, Mitigation and Attention to Disasters (SINAPRED), they will assess the situation constantly and will give their recommendations according to how the phenomenon develops. The Momotombo volcano last erupted 110 years ago, local media reported. REUTERS

Масая

Само на 25 км югоизточно от Манагуа, друг действащ вулкан непрекъснато пуши, създавайки перманентен гъст облак над столицата на Никарагуа. Този е един от най-лесно достъпните вулкани на планетата. До там ни завежда с колата си нашият прятел Радо, който ни закарва по асфалтиран път чак до ръба на огромният кратер Сантиаго. От там надничаме в дълбините на Земята. За наша почуда, в тази токсична сярна атмосфера живеят едни малки кратерни папагалчета!

Националният парк Масая включва няколко вулканични конуса и едно кратерно езеро. Изкатерваме се до ръба на един от кратерите, от където наблюдаваме как издиханията на Сантиаго замъгляват слънцето- драматична могъща гледка. Последно, вулканът е изригнал през 2001г. и 2008г. изхвърлил огромни канари върху паркинга на парка, повредил няколко от колите, паркирани там. За нас да се разхождаме по ръба на действащ вулкан, да се навеждаме и надничаме в пушечните дълбини на ръмжащ кратер, е уникално почти спиритуално изживяване- малко страшно и безкрайно вълнуващо.

.

.

.

.

.

.

.

Вулкан Масая

Мадерас

Разбира се, посещаваме и остров Ометепе, който се състои от два вулкана- Консепсион (действащ) и Мадерас (спящ), издигащи се над езерото Никарагуа, и изкатерваме един от тях.

На древният Нахуатл език на индианците от племето Нахуа, които са първите обитатели по тези земи, „Ометепе“ означава „две планини“ от „оме“ (две) и „тепетл“ (планина). Двата вулкана Консепсион и Мадерас са свързни посредством ниска равнинна част и образуват един остров във формата на необелен фъстък с невероятно плодородна почва на повърхност от 276 км2, където се произвежда органично кафе и банани за износ. Двата вулкана се издигат на 1400м и 1600м над езерото, превръщайки Ометепе в най-високия остров в сладководно езеро на планетата и единственото с два вулкана, което го класира за едно от седемте чудеса на света. Но това не е единствената причина защо непремено трябва да посетите остров Ометепе, ако сте на екскурзия в Никарагуа. На Ометепе има няколко приветливи селца със спокойна автентична атмосфера, където туристите и бакпакърите са добре дошли; има чудесни плажове и няколко страхотни местенца за кайтсърф; многобройни походни пътеки, реки, водопади, термични басейни и най-различни възможности за спане- от евтини хостели до луксозни еко-кабани насред плантации за органично кафе и т.н.

.

Вулкан Консепсион, о. Ометепе, Никарагуа

.

Пране в езерото

.

Кафе

.

Мъж от Ометепе

Отне ни цял ден да стигнем до строва, сменяйки 4 пренаселени автобуса от Манагуа, до Гранада, до Сан Хорхе и накрая до пристанището на корабчето, където свзехме корабчето. С него прекосихме езерото за час и половина и после сменихме още два автобуса до хостела ни, който се намира близо до началото на пътеката за Мадерас.

.

На корабчето

.

Банани за износ от Ометепе

.

.

„Градината на бухала“ в югоизточната част на острова е малък очарователен хостел, усамотен и много живописен, собственост на художник, който е изрисувал канарите наоколо, и неговата жена- антроположка. Бихме препоръчали мястото на всеки, който предпочита да е усамотен и откъснат от останалия свят, на едно от най-красивите и посещавани от туристите места в Никарагуа- о. Ометепе. Може би само една сърна ще се появи от гората като видение и ще ви подуши, докато се излежавате в хамака на верандата, пийвайки кокосова вода под сенките на два вулкана…

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

Рано на следващата сутрин се срещаме с нашия гид и потегляме към върха на вулкан Мадерас, на 1400м, тъй като Консепсион е активен и се счита за по-труден и опасен за изкачване. Мадерас не е много труден за катерене, като трудността идва най-вече от факта, че пътеката винаги е безкрайно кална и хлъзгава, насред влажна дъждовна гора, дом на ревящи маймуни и най-различни тропически птици. Докато се изкачим до върха сме целите покрити с кал от глава до пети. Отнема ни около 3 часа и половина да стигнем върха и да се спуснем в кратера, където лагуната е потънала в гъста мъгла. Пътеката е една единствена и ясно обозначена и съжаляваме горчиво, че си наехме гид, след като всички ни казаха, че гида е едва ли не задължиелен, понеже походът е труден и хора са се изгубвали и умирали и т.н. Оказа се, че съвсем не е така. Един от най-лесните ни походи до сега, с една единствена пътека, по която непрекъснато минават групи по 2-3 души с гидове, като жива верига и няма никакъв шанс да се изгубиш. Нашия гид, срещу когото нямаме нищо лично и като човек е свястно момче, не ни върши никаква работа- през цялото време само върви пред нас и мълчи.

.

Започваме похода насред бананови насажденуя и вулканични скали

.

.

.

.

.

На замъглената кратерна лагуна

.

Мая намери огромен умрял бръмбър!

.

.

.

.

Лагуната Апойо

Следващото ни вулканично преживяване не е свързано със самия вулкан, а с кратерното му езеро образувало се преди 20 000 години. Лагуната Апойо е пълна с бистра синя океанска вода (полу-солена) и е най-голямата от 14-те кратерни езера в Никарагуа, разположена не далеч от Гранада. Обявена е за природен резерват и е популярна уикендна дестинация за местните, които идват тук да плуват, да карат каяк или водно колело, и си организират пикници и барбекюта по плажовете и бреговете. Един от тези „местни“ е нашият нов приятел Динко Илиев, който също живее в Никарагуа от много много години . Той ни покани да прекараме един ден с очарователното му семейство и няколко германеца на едно частно място на езерото, притежание на приятел на Динко. Този ден се превърна в най-върховното гастрономическо изживяване от посещението ни в Никарагуа. Когато Динко ни покани „на барбекю и на бира“ не очаквахме, че става въпрос за толкова много барбекю и бира! Има 4 вида наденички, кюфтета, пушено пиле, телешки пържоли, плюс една хладилна чанта натъпкана с бира, салати и десерти! Дни по-късно ни спохождаха ароматните спомени за феноменалните меса приготвени от Динко край лагуната…

Докато Динко и Иво пекат неща на барбекюто с по бира в ръка, както му се полага, Мая си играе с двамата синеоки, много възпитани, симпатични и умни малчугани- синовете на Динко, а аз си говоря с германците и с красивата никарагуанска жена на Динко, която се оказа, че е доста авантюристична персона с много интересни истории за пътешествия и приключения. А когато загряхме доста, влязохме в хладните вулканични и странни води на Лагуната Апойо. Незабравимо!

.

Лагуна Апойо

.

Динко и Иво. Пристигнахме.

..

Динко и Иво на лагуната Апойо

.

Семейството на Динко

.

.

.

.

.

.

Серо Негро

И накрая, но не на последно място, дами и господа, позволете ми да ви представя Вулкан Серо Негро! Не далеч от колониалнаия град Леон, в центъра на вулканичната планинска верига Марибиос, малкият, но свиреп и активен Серо Негро висок само 450м непрекъснато изригва. Това е най-младият центроамерикански вулкан роден през април 1850г. с 11 изригвания през 20-ти век. Но това, с което Серо Негро е най-известен днес са черните му склонове покрити със сажди, които са се превърнали в единственото място на света, където можете да се спускате с шейна надолу по кратера!
Рано една сутрин се натоварваме в колата на Катя Ангелова- друга нова приятелка от български произход, която се е пренесла да живее в Никарагуа. Катя притежава няколко хотела в Манагуа и ни кани на закуска в един от хотелите, от където потегляме към Леон на път към Серо Негро. Тя е най-забавната личност, която някога сме срещали и докато пътуваме към Леон около час и половина слушаме невероятните й хотелиерски истории. С нас е още една кола- Радо и голямата му дъщеря Софи (17г.) също ще се спускат с шейни по вулкана! В Леон сменяме превозните средства. Агенцията, организираща туровете в Серо Негро разполага с джипове 4х4 и цялата българска агитка заедно с шофьора и гида се събираме в една от тези джипки. След още един час по песачлив черен път пристигаме до подножието на черен хълм. Гида ни обяснява правилата, раздава ни по една раница съдържаща работен гащиризон, предпазни очила и работни ръкавици и ни връчва по една дълга ламинирана шейна. С тези принадлежности, започваме да се катерим нагоре по черния хълм. Изкачването на Серо Негро се оказва много по-трудно и дълго изживяване от самото спускане с шейните. Черната вулканична пепел е мека под краката ни и затъваме, а освен това излиза силен ураганен вятър. Ние сме с дъските прикрпени на гърба като платна на кораб и вървим по ръба на красив, пушещ, мистериозен кратер. В такива моменти е опасно, а понякога е невъзможно да продължим. Освен това ни е тежко и изморително да се катерим нагоре. И все пак, всички успяваме да достигнем върха за около 2 часа.

От върха поглеждаме надолу по западния склон и тук вече става наистина страшно. От горе пистата изглежда вертикална и Мая не е сигурна, че има достатъчно смелост да се спусне с шейната от тук. Аз също умирам от страх, а Катя решава, че 100% няма да рискува. Но Иво, Радо и Софи нямат търпение! Радо някакси успява да се намъкне в гащеризона, Иво си инсталира камера ГоПро на главата, а през това време Софи е вече на старта и първа потегля надолу по черния склон на планината! Гида убеждава Мая и мен, че няма нищо страшно и ни казва отново как да контролираме шейната, как да завиваме и да намаляме скоростта. „Натискаш с краката. Обувките ти са ти спирачката!“

Потегляме! Един след друг всички пристигаме долу живи и здрави. Радо, Софи и Мая се спускат безаварийно, Иво успява да развие много бърза скорост и да се преметне в края през глава, което е едоста забавно да се гледа на ГоПро видеото, на мен шейната ми се отчупва още в началото и е толкова бавна, че ми се налага да си помагам с ръце и крака, вместо да се спирам, за да се придвижа до долу, а Катя категорично отказва да се спуска и ВЪРВИ по цялата писта до долу. Срам, срам, срам!- бъзикаме я ние.

.

Серо Негро

.

.

.

.

.

.

.

.

.

Българската група: Мира, Иво, Катя, Мая, Радо и Софи

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

Maya

Maya

.

.

DSC_0692

.

Мая, успешно спускане с шейна пи вулкан

Вулканите на Никарагуа са това, с което най-много ще запомним тази прекрасна приветлива държава, но освен тях, посетихме и няколко други интересни места, за които ще разкажа в следващите разкази: колониалните квартали на Леон, Гранада и Манагуа; един скулптур-отшелник, живещ насред гората в северната част на страната, където отидохме благодарение на Катя; и голямото езеро Никарагуа, където Иво покара кайт няколко пъти заедно с Радо и Динко.

Намерете ни във Facebook @The Life Nomadik
Подкрепете ни в Patreon @The Life Nomadik
Гледайте ни в You Tube @Fata Morgana

Share

About lifenomadik

We are a family aboard a boat in search of freedom and adventure.
Bookmark the permalink.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Follow Me