Стария отшелник и планината на мечтите му

Don Alberto

Don Alberto

Седим на терасата на едно малко заведение пред голямата бяла катедрала в Леон искряща под лъчите на тропическото слънце. Хапваме такоси и пием бира с новата ни приятелка Катя Ангелова, с която се запознахме едва преди няколко дена.

– Чувала ли си за стареца, който живее сам насред гората и от много години насам дълбае каменни скулптури в скалите на планината?- питам Катя.

И въпреки, че тя живее и работи в Никарагуа от много години, Катя никога не е чувала за Дон Алберто. Изглежда той и планината му не са много известни; не са популярна туристическа атракция. Може би не е кой знае какво и затова. Но за нас и за Катя този стар отшелник-скулптур звучи доста интригуващо.

– Хайде да го посетим!- предлага тя с ентусиазъм.

– Ама той живее някъде насевер до границата с Хондурас, в Естли. Ще ни трябват поне два дена да отидем и да се върнем! Кога искаш да отидем?- питаме.

– Сега!-не се шегува тя. След два дена пътувам за Флорида, така че сега или никога!

Не можем да повярваме, че има хора още по-спонтанни и от нас! Хайде да тръгваме!

.

Катя Ангелова

Потгляме с колата на Катя първо до Манагуа да си вземем багажа за пътешествието и от там тръгваме на север. Караме часове по тесен път криволичещ сред гори и малки селца. През цялото време, Катя, която притежава няколко хотела в Манагуа, ни разказва забавни истории. Става въпрос за наистина изключително смешни хотелски случки, които спокойно могат да се превърнат в сценарий за телевизионен сериал. Историята за четиресетте индийски бежанци, които се озовали в хотела й с нередовни документи и нямало как да продължат, та останали няколко месеца, ми стана любимата.
Наврели се по десетина човека в няколко стаи, за да им е по-еврино и си основали малка хинду общност с присъщите за такава една общност екзотични звуци и миризми; перяли си и си простирали тюрбаните по балконите; готвели си къри в стаите; даже си отворили процъфтяващ бизнес във фоайето на хотела- скубане на вежди (персонала на хотела им станали постоянни клиенти). От време на време си водели проститутки, а накрая един от групата даже се оженил за рецепционистката и до ден днешен си живее щастливо в Никарагуа.

Вечерта пристигаме в Естели, не далеч от планината на Дон Алберто и благодарение на това, че Катя работи в хотелския бизнис, ни дават голяма отстъпка за една стая в един много хубав хотел.

.

.

.

.

.

.

След закуска, се срещаме с Джоконда- приятелка на Катя, която живее в Естели и която също иска да види Дон Алберто- местната легенда. Заедно потегляме към гората да го издирим.

Издирването на Дон Алберто се оказва сложна задача и може би затова не много хора го посещават. Караме по едно тясно шосе, което първоначално е асфалтирано, но скоро се првръща в черен прашен път минаващ през гори и селца. Всеки път щом срещнем човек спираме и го питаме накъде да караме. В тази затънтена част на света, всички знаят Дон Алберто и ни обясняват как да стигнем до дома му: първо да караме до края на черния път, после да оставим колата и да вървим по пътеката през едно поле и през няколко ферми. Страх ме е, че след цялото това пътуване и издирване накрая той няма да си е в къщи и няма да го видим.

On the way to Don Alberto's

On the way to Don Alberto’s

– В къщи ли си е?- питам една жена, работеща в градината на една ферма, като наближаваме мястото.

– Той винаги си е в къщи!- тросва ми се тя леко обидена от глупавия въпрос.

Дон Алберто е роден в Никарагуа преди 77 години и през последните 37 години не е ходил по-далеч от селската църква, която посещава неделя и по празниците. Прекарва си дните сам в гората, по хълмовете наоколо. Неговия дом представлява една миниатюрна дървена колибка с едри религиозни рисунки по стените, по-малка от къщичката на джудже от приказките.

Don Alberto in front of his home

Don Alberto in front of his home

Но мястото е пусто. Не си е в къщи…

Тръгваме по една малка пътечка насред сенките на стари дървета и в страни от пътечката, в сенките на старите дървета, намираме сиви горски камъни- малки и големи- и всеки камък е оформен във фигура на животно или икона на светец. Тези скромни каменни скулптури се появяват една по една и са навсякъде в гората- каква необикновена горска галерия!

.

.

.

.

.

.

Внезапно, като дух от омагьосан свят- дребен и почти прозрачен- един бял старец се появява от тъмата на гората и се доближава към мен. Не знам какво да кажа; страх ме е, че думите или присъствието ми ще го изплашат и ще избяга, подобно на деликатна пеперуда. Другите вече се качиха на хълма и няма с кого да споделя този омагьосан момент. Срещата ми с Дон Алберто.

Don Alberto and his art award

Don Alberto and his art award

Има тъжната усмивка на ангел, косата му е искрящо бяла, кожата му е с цвят и текстура на кора на дърво.

Веднага започва да ми говори за камъните му, за гората му, за животните и растенията. Звучи сякаш е наизустил какво да каже. Сигурна съм, че повтаря едни и същи неща на всички, които го посещават и се чудя дали му харесва разни непознати да му смущават спокойствието.

– Ти вече качи ли се до хълма?- ме пита.

– Още не.- обяснявам аз.

– Отиди, качи се до хълма и се върни, аз съм тук.

Качвам се до хълма. Там, изведнъж, няколко метра високо и много дълго, над мен с надвесва вертикалното каменно лице на планината покрито от край до край с издълбани фигури на животни, предмети и сгради, египетски мотиви и религиозни сцени. Слон, тигър, кит, даже хеликоптер, а срещу тях на изток се простира необятна долина. Колосалният размер на тази творба на края на света е напълно неочакван, изненадващ и поразяващ. Птиците и изгревите са единствените свидетели на това произведение на изкуството.

.

.

.

.

.

.

Трудно е да повярва човек, че подобен дребен скромен отшелник, който не познава света извън пределите на гората, който никога не е учил каквото и да било изкуство, който даже никога не е ходил на училище или гледал телевизия, е способен да пресъздаде света и то в такива мащабни пропорции, използвайки само 2-3 прости инструмента – длето, пирон и чук. Свят на мечти и фантазии запечатан завинаги в скалата.

.

.

.

.

.

.

.

.

– Сутрин ставам в 3:00 часа и си казвам молитвата. После отивам и оформям камъните. По-късно през деня, идват да ме посетят хора от цял свят. Обичам да идват хора да ме видят мен и моите скулптури. Снимат, снимат и после още повече хора идват. Една жена от един университет ми донесе тетрадки и от тогава казвам на всички, които дойдат да си запишат имената и от коя държава идват. Имам 15 тетрадки и вече всички са запълнени с имена. Сега се уча да чета и да пиша и чета имената в тетрадките. Ако идвате пак, донесете ми тетрадки, че тази ми е последната. Иначе не карам хората да ми плащат за посещенията. Ако искат, могат да ми подарят нещо, ако е от сърце. Ето виж какви неща ми подариха хората.

Някой му подарил джобно ножче, което той никога не ползва, а си го пази при останалите съкровища- значка с канадското знаме, пластмасова фигурка на разпятието увита в найлонче и чифт черни кожени обувки.

.

.

– Тези са хубави планински обувки, защо не ги ползваш? – гледам старите му обувки на краката, с които ходи непркъснао, вместо с новите черни кожени обувки.

– Тези ги слагам само като ходя на църква, по празниците.- нежно се усмихва.

.

.

Намерете ни във Facebook @The Life Nomadik
Подкрепете ни в Patreon @The Life Nomadik
Гледайте ни в You Tube @Fata Morgana

Share

About lifenomadik

We are a family aboard a boat in search of freedom and adventure.
Bookmark the permalink.

3 Responses to Стария отшелник и планината на мечтите му

  1. Маргарита says:

    Прекрасно! Прочетох всичко с голям интерес,! Скромен и духовен човек – Бог да го поживи! Благодаря ви за хубавото преживяване!

  2. TOni Ginger says:

    Без да съм бил там, успях да се пренеса в този удивителен кът на планетата ни! Благодаря ви за разказа.

  3. Лиляна Павлова says:

    Скъпи пътешественици, благодаря Ви, че ни запознахте с такъв уникален творец,в толкова отдалечено крайче на земята. Без Вас никога нямаше да узная, нито да се докосна до това Чудо! Бъдете здрави! Поздрави от морето!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Follow Me