Преход от Панама до Еквадор

.

.

След като посетихме стотици тропически острови и прекрасни плажове в Карибско море, прекосихме Панамския Канал и се озовахме от страната на Тихия Оокеан, с огромните му приливи и отливи и спокойни води. Прекарахме следващите няколко месеца в Панама, посещавайки по суша Коста Рика и Никарагуа. След което отново отплавахме. (YouTube Video Sailing from Panama to Ecuador)

.

.

От Панама на юг до Еквадор плавахме над 650 морски мили и пресякохме екватора. За нас това беше един рекордно-бърз епичен преход, а по случай пресичането на екватора си организирахме и малко празненство.

Но преди да отплаваме, трябваше да подготвим лодката и да зредим провизии. Изкарахме Фата Моргана на суша и набързо изстъргахме и пребоядисахме корпусите. Това е едно от многобройните изисквания за яхти посещаващи Галапагоските острови, които смятаме да посетим, а и без това е добре да се прави на всеки 2-3 години.

Намерихме едно рибарко пристанище близо до Панама, където вадят лодки посредством платформа и кран и където, според информацията в крузинг гида за Панама, процедурата е най-евтина. ОГРОМНА ГРЕШКА! Оказа се, че мястото е най-скъпо, тъй като се плаща отделно за подготовката на платформата и за ваденето на лодката, но това го разбрахме прекалено късно, след като лодката вече беше вдигната на суша. Освен това смърди жестоко на разлагаща се риба от рафинерията за риба и скариди, която се намира там, има стотици бездомни кучета, няма душове и няма достъп до града. На всичкото отгоре, се наложи да посетим три различни инстанции- пристанищния капитан, имиграционните и митницата, които се намират на три различни отдалечени едно от друго места, да платим пристанищни такси и да правим входни и изходни документи за трите дена престой, което отне 2 дена. Изобщо прецакването беше максимално. Съжалихме горчиво, че не проверихме цените на другите места, а се доверихме на застарялата и неверна информация в гида… Много по-евтино се оказа, че е да извадиш лодката с лифт в луксозната Фламенко Марина на Амадор, където бяхме на котва 6 месеца, а за по-малки лодки е още по-евтино в Балбоа Яхтклуб.

.

Иво наглежда операцията по ваденето на лодката

.

.

.

.

.

Мая помага с боядисването

.

„Душ“ в корабния двор

След пребоядисването, отиваме да си напазаруваме. Панама Сити е перфектно място за зареждане на провизии, с многобройните си молове, пазари и магазини, където има всякакви и евтини стоки, благодарениена всичките кораби носещи стоки от цял свят, които пристигат тук да преминат канала. Приятелите ни живеещи в Панама ни помагат страхотно много като ни развеждат по магазините и носят покупките с кола до лодката. Накупуваме си дълготрайни провизии за окенския преход и пресни плодове и зеленчуци за плаването ни на юг до Еквадор.

На 15 януари 2016г. се сбогуваме с Панама и плаваме 34 мили на юг, където Панамския залив е осеян с над 200 предимно необитаеми изключително красиви островчета – Архипелага на Перлите. Преди 2 месеца тук срещнахме гърбатите китове.

.

.

В Архипелага на Перлите се срещамес нашите канадски приятели от яхта Дейбрейк, които ни бяха съседи в котвеното в Панама. Мая и Леа са добри приятелки и си играят заедно целия следващ ден.

.

На котва в Архипелага на Перлите

.

Мая и Леа

Maya and Lea, reading at Las Perlas

Мая и Леа

На 17 януари 18ч00, отново потегляме- предстоят ни 600 морски мили. Северните ветрове се засилват зад гърба ни веднага щом излязохме от залива и морето се вдигна. Иво рифова платната и въпреки това Фата препуска с 10-11 възела. Вълните са големи и започва да ни се гади. Държим курс на юг-югозапад, далеч от колумбийския бряг. На втория ден от този преход, вятърът се засилва още повече 30-35 възела зад гърба ни, а вълните се превръщат в малки разпенени планини. С рифовани платна, Фата сърфира надолу по вълните с рекордна скорост достигаща до 16 възела! Напрегнати сме, но с времето свикваме. На третия ден- 18 януари- вече сме напълно свикнали с това бързо плаване и даже се кефим. Готвим разни бързи манджи, тъй като в тази ситуация (подскачаща лодка) готвенето не е лесна работа.

.

.

На сутринта на третия ден, на 200 мили от колумбийския бряг, на 200 мили от Панама и на 300 мили от Еквадор, наближаваме остров Малпело- страховита канара стърчаща вертикално от дълбините на Тихия Океан, известна с изобиието на акули наоколо. Тук няма залив нито плитчина, където да се пусне котва, тъй като е прекалено дълбоко дори близо до острова, а в такова бурно време изобщо не може да се доближи лодка до скалите. Така че, без да се отбиваме, си променяме курса на юг-югоизток посока Баия де Каракес, Еквадор.

Следобед същия този ден, ветровете спадат и най-после можем да се отпуснем. Приключи бързата част на този преход, остават ни 160 мили до дестинация, а в хладилника ни очакват сгушени две големи риби. Този ден празнуваме 23 години откак се срещнахме с Иво и по случай годишнината приготвяме и изяждаме една планина от суши.

Ivo and Mira 23 years anniversary

Ivo and Mira 23 years anniversary

20 януари. На 80 мили преди екватора, достигаме зоната на екваториалното безветрие, където вятърът от северен става южен и има периоди на тотално затишие. Странно е. Внезапно вятърът спира напълно и зпочва да вали обилен вертикален дъжд в пълна тишина. Измива лодката и събираме кофи с дъждовна вода за пране и миене. Смъкваме платната и няколко часа дрейфоваме по течението, което е в нашата посока. Чакаме ветровете да се появят отново. Но северните ветрове така и не се завръщат. Вместо тях, слаби южни ветрове се появяват привечер и отново потегляме, но вече доста по-бавно.

.

.

На петия ден, 21 януари, към 08ч00 сутринта бавно наближаваме екватора.  Небето е покрито с облаци. Прекосяването на екватора за първи път на борда на лодка е голямо събитие. До този момент, си „мазна попова лъжичка“. Но веднъж щом прекосиш чертата, се превръщаш в „морски вълк“. Така че си организираме малко празненство по случая. Веднага щом всички цифри от географската ни ширина се превърнат в нули, хвърляме един ананас в морето, като жертвоприношение за Нептун, Мая му дава и няколко от нейните „златни рибки“ в знак на благодарност за всички риби, които той ни е дал, вдигаме тост за морския цар Нептун с морска вода и си организираме танцово състезание- който пръв падне- губи. Не е лесно да танцуваш в лодка, която от своя страна танцува по вълните.

Представяме си, че екватора е ярка червна линия, широка около 2 метра, която блести под повърхността на морето или нещо като подвона дъга. Но не виждаме никаква линия и нищо не се променя, когато преминаваме от Северния Тих Океан в Южния Тих Океан. Само дето сме вече официално „морски вълци“.

Забелязваме западните брегове на Южна Америка малко след като прекосихме екватора. Вечерта на петия ден, след точно 4 дена преход, пускаме котва в устието на широка делта. През цялото време, нито за секунда не пуснахме моторите, включително по време на вдигането и на пускането на котвата; не изразходвахме нито капка гориво и не замърсихме нито капка вода, нито глътка въздух.

.

.

На сутринта, вместо да се обадим по корабното радио на пристанището да ни изпртят пилот, който да ни прекара през плитчините на делтата в залива (услугата струва 20$), се спазаряваме с едни преминаващи рибари срещу няколко долара и две бири да ни заведат нагоре по реката в котвеното, където всички яхти са защитени от океанските вълни. Тук ще бъде новият времемнен дом на Фата Моргана за следващите два месеца. Това е едно от най-защитените котвени стоянки, където вятърът рядко е над 5 възела, шквалове и светкавични бурии изобщо няма, а марината Пуерто Амистад осигурява денонощна охрана за лодките, плюс динги док, бар и ресторант, прясна вода, интернет и чисти душове с топла вода, както и приятна атмосфера. Градчето Баия де Каракес е малко спокойно местенце на брега на океана, населено с приветливи и добронамерени местни хора, крузъри и чужденци-пенсионери, живеещи тук във ваканционните си луксозни вили и апартаменти по 6 месеца всяка година. Имаме добро усещане за това място и сме готови да оставим лодката тук за два месеца и да посетим по суша многобройните чудеса на Перу, Боливия, Чили и Еквадор.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

Гледайте видеото в YouTube Video Sailing from Panama to Ecuador

Намерете ни във Facebook @The Life Nomadik
Подкрепете ни в Patreon @The Life Nomadik
Гледайте ни в You Tube @Fata Morgana

Share

About lifenomadik

We are a family aboard a boat in search of freedom and adventure.
Bookmark the permalink.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Follow Me