Пустинята Атакама в Чили

.

Пустинята Атакама, Чили

Оставяме лодката закотвена пред марина „Пуерто Амистад“ в Баия де Каракес, Еквадор. За 5.00$ на ден, хората от марината ще се грижат за Фата Моргана, ще почистват клоните, които реката влече към морето и се хващат на веригата на котват, и ще я охраняват денонощно, докато отсъстваме. Ако нещо стане, ще се свържат с нас и ако има проблем- ще отрегаират. Важно е да знаем, че някой е поел отговорност за Фата Моргана в наше отсъствие, докато ние се разхождаме два месеца из Чили, Боливия, Перу и Еквадор; важно е да сме спокойни, дори и това спокойствие да ни струва по 5.00$ на ден.

Хващаме автобуса до Гуаякил в Еквадор, от там автобуса до Лима в Перу, от там автобуса до Арика в Чили и от там атобуса до Сан Педро де Атакама. Общо се лангъркаме по най-евтините автобуси четири дена и четири нощи, като помежду чакаме с часове по автобусни спирки или вървим километри от един терминал до друг с тежките раници; спим седнали в седалките, търпим нагли невъзпитани латиноси, слушаме ужасните им пачанги и им гледаме тъпите филми; носим едни и същи смърдящи дрехи, обувки и чорапи, без да се къпем, ходим в публични или автобусни тоалетни и ядем каквото намерим по-евтино около терминалите, стига да не е прекалено подозрително…

Имаме да изминем над 4 000 км. Планът е да се доберем до най-далечната точка, до която мислим да ходим и от там да започнам бавно да се връщаме назад към лодката. Това е план на Иво и не му пука, че звучи повече като древно мъчение, отколкото пътешествие.

Щом прекосяваме границата от Еквадор в Перу, пейзажът се превръща в монотонна пустуш- една и съща в продължение на хиляди километри.

.

.

От дясната ни страна е синьото на Тихия Океан, а от ляво- охрата на една безкрайна камениста пустиня осеяна с малки бедняшки селца, с колибки направени от рогозки и картон, и градове от недовършени тухлени къщи. Пиродата е суха и безжизнена през цялото време, до Чили.

.

.

Гладни, мръсни и изтощени от пътуването, пристигаме в Сан Педро де Атакама- град построен от червена глина насред пустинята, върху който се е надвесил вулканът Ликанкабур.

Вулкан Ликанкабур при залез слънце

Вулкан Ликанкабур при залез слънце

Градът, който някога е бил малък оазис във високото плато на Боливия, разположен на 2 400 м надморска височина, е днес част от Чили (след Тихоокенската Война) и е непрекъснато окупиран от туrисти и бакпакъри; има повече хотели и хостели отколкото частни къщи и всичко е прекалено скъпо. Едвам намираме един хостел в покрайнините на града „Хостал Ликанкабур“ за 40.00$ на вечер (с много пазарене)! Поне имаме хубава стая със собствена тоалетна и баня с топла вода. С влизането в стаята се срутваме на леглата и се хилим. Чуставме се като разглезени царе. От буквално 100 часа не сме били в легнала позиция. После си сваляме токсичните чорапи и обувки, смъкваме си дрехите вонящи на лама и един по един си взимаме душ! Там, в душа, откриваме рая…

.

Мая се наслаждава на удобното легло в хостела

Но нямаме време за губене. Сутрин е и въпреки, че сме скапани от умора, не можем да си позволим да стоим в този скъп град повече от една вечер, така че си оставяме багажа, почиваме си няколко минути и вървим до центъра, за да видим кои от туристическите атракции в района да посетим, преди да продължим към Боливия- доста по-бедна от Чили държава, където всичко е доста по-евтино.

•Church of San Pedro, National Monument, built with adobe, a building material used in the colonial times

Глинената църква на Сан Педро е обявена за национален монумент

.

Глинени къщи в Сан Педро

.

Гр. Сан Педро де Атакама

Гр. Сан Педро де Атакама е разположен стратегически в близост до многобройните интересни места на пустинята Атакама, но повечето от тези места са недостъпни с публичен транспорт и единствения начин да ги посетите е да се запишете за скъпа екскурзия с група (което на нас не ни е любим вариант). Страхотно ни се искаше да посетим лагуната Чаксас в националния парк Лос Фламенкос в солниците на Атакама, където живеят розови фламинго или гейзерите Ел Татио с 80 активни гейзера, но едно подобно мероприятие би ни съсипало бюджета съвсем в началото на това пътешествие. Най-евтиния вариант се оказва да наемем колелета за по 6$ на човек на ден и да посетим „Лунната долина“, на 13 км от Сан Педро.

.

.

.

.

В жегата, в солената прах (изтощението продължава), подкарваме колелетата към едно от най-странните отчайващи места на планетата, което всъщност изглежда толкова извънземно, че нaподобява друга планета- негостоприемна, горeща, червена.

.

.

Разположена в двустранната дъждовна сянка на две планински вериги- Андите и Чилийската крайбрежна планинска верига, които предотвратяват достигането на влага от Тихия и от Атлантическия океани, Атакама е най-старата най-суха пустиня в света, обхващаща над 1 000 км по дължина, на запад от Андите. Дъждът тук е най-рядкото събитие, а в някои части, пустинята никога не го е виждала. Това обширно парче от суха земя е било покрито единствено с камъни, сол, лава и пясък вече повече от 200 милиона години- феномен наречен „хипераридити“ (хипер-пустуш). Атакама е най-стария вечно сух район в света, чиито единствен съперник е пустинята в Намибия.

.

Дюни в Атакама

.

Солените пещери

Влизаме в Лунната долина, където каменни и пясъчни формации, солени пещери и дюни оцветени в жълто, оранжево и червено, са издълбани и оформени от ветрове и праисторически дъждове. Нито стрък трева, нито едно цвете, нито една птица или животно могат да оцелеят в подобна ивънземна околна среда. Всъщност, най-сухите части от пустинята Атакама, една от които е Лунната долина, служат за експериментални площадки на НАСА. Тук тестват иструменти и екипировка за бъдещи мисии на Марс. Поради факта, че мястото толкова много прилияа на „Червената планета“, тук са снимани и сцените на филми, в които действието се развива на Марс, като „Междузвездна Одисея“, например.

.

.

И тук, насред този пресъхнал, горещ, лунен пейзаж, лишен от живот- най-самотното тъжно място  света- внезапно чуваме позната реч! Група туристи вървящи по пътя говорят на БЪЛГАРСКИ! Невъзможно! Колко често срещате българи извън България? В пустинята? Не един а двайсет! Група пътешественици-авантюристи от Адвенчър клуб в София тръгнали на обиколка из Чили, Перу и Боливия. Реакцията ни на това чудо, а и на всяко друго внезапно, неочаквано прекрасно чудо, е тотална изненада и щастие. Смеем се, викаме, прегръщаме се, все едно сме стари приятели. Няколко човека от групата ни разпознават като „българското семейство, дето живее на лодка“ и ни канят на вечеря обратно в Сан Педро.

.

Неочаквана среща с 20 български пътешественика от Адвенчър клуб

И въпреки, че сме наистина скапани и си мечтаем  за момента, в който ще си легнем в креватите, изморени от дългото пътешествие с автобус и от цял ден друсане по каменисти пустинни пътища с колелета, което ни разби напълно задните части- връщаме се в градчето, оставяме колелетата и заедно с нашите сънародници се отправяме към един ресторант, където ни черпят вкусни местни гозби (опитваме месо от лама) и бира и празнуваме тази тъй неочаквана среща в пустинята Атакама. Благодарим ви, живи и здрави, до нови срещи, приятели!

.

.

Намерете ни във Facebook @The Life Nomadik
Подкрепете ни в Patreon @The Life Nomadik
Гледайте ни в You Tube @Fata Morgana

Share

About lifenomadik

We are a family aboard a boat in search of freedom and adventure.
Bookmark the permalink.

4 Responses to Пустинята Атакама в Чили

  1. Това наистина е като, „Да намериш игла в купа сено“ – невероятна среща и предполагам страхотно удоволствие от родната реч насред най-голямата пустош в света? Уникално! Поздрави от България!

  2. Добрин says:

    Чак не мога да повярвам за това цялото пътешествие.Като от приказка е. Просто не ми го побира акъла.. лелее направо невероятно

    • lifenomadik says:

      🙂 Когато чухме за първи път, че хора- даже семейства с деца- плават и живеят на лодки- и ние се шашнахме, но вече ни се струва напълно нормално (три години по-късно). И не сме единствените! Поздрави от целия екипаж!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Follow Me