Солената долина Уюни в Боливия

Недалеч от пустинята Атакама в Чили, се готвим да посетим още една уникална природна забележителност- Солниците Уюни в Боливия. Това е най-голямата солена равнина в света- древно пресъхнало езеро насред високопланинското южноамериканско плато в Андите, с надморска височина от 3600м.

.

.

От Сан Педро де Атакама се придвижваме на стоп до Калама- голям регионален град в близост до границата на Чили и Боливия, където започваме да търсим евтин автобус до гр. Уюни. Но има проблем. Няма автобус от Чили до Боливия, заради барикадите. Тираджиите в Боливия стачкуват- искат по-високи заплати и по-добри условия на работа и са блокирали основните пътища и основните гранични пунктове с Чили. Всички автобуси са спрени до второ нареждане. Очевидно, тези събития се възприемат като „рутинна нормална ситуация“ (подобно изригването на вулкани в Никарагуа) и ние сме единствените изненадани, които нямат „план Б“. Отчаяни, обикаляме от автобусна компания на автобусна компания, докато накрая намираме една, която продава билети за автобус до Боливия след два дена, когато се очаква да отменят барикадите. Купуваме три от последните места и търсим евтин хостел. Точно тогава, срещаме отново двете момчета- студенти от Чили, с които заедно спирахме на стоп в Сан Педро. Те ни казват, че има един автобус, който тръгва на следващия ден сутринта и минава през някакъв алтернативен граничен пункт, където нямало барикади.  Но този автобус е вече пълен до дупка и няма места, а освен това ние вече имаме билети за друг автобус… И въпреки това, отиваме в компанията и се молим на продавачката на билети да ни пусне правостоящи в автобуса, за да не губим един ден. Първоначално, тя отказва, но после ни казва да се явим на другия ден в 6:00 сутринта там, от където потегля автобуса и обещава да ни качи. Бързо се връщаме обратно в предишната автобусна компания да си върнем вече закупените билети. Няма проблем да ги върнем, но ще трява да платим глоба от 20%. Сядаме в чакалнята и за един час успешно продаваме трите билета директно на хора, които също искат да ходят в Боливия, на пълната цена. Сега обаче се притесняваме дали в 6ч00 на следващия ден наистина ще се качим в автобуса или ще останем на сухо, без билети.

„Спим“ в евтиния хостел, докато група чилийски студенти на ваканция пушат трева и се забавляват в съседната стая (представяме си колко е по-хубаво на лодката) и рано на следващата сутрин се появяваме на автобусната спирка, готови да ходим в Боливия. Не сме единствените без билети, които се надяват да се возят правостоящи в този извънреден автобус. Нашите двама нови приятели- бакпакърите и още четири туристи, също се надяват да се качат. Жената от агенцията ни събира парите на тротоара и всички се натъпкваме в автобуса. Правостоящи или седнали, седнали в седалки или на земята- потегляме към Боливия! Предстоят ни девет часа път…

Не срещаме нито една кола по този път, извиващ се насред безприродана земя. Катерим се все по-нагоре през пустите прашни планини на високото плато. Става студено. Забелязваме семейства лами край пътя и розови фламинго в малки езерца в далечината. Достигаме границата- няколко фургона до една изоставена железопътна гара с един умрял ръждив локомотив. Няма барикада. Всички пътници слизат да минат митница и имиграция. След около час, се натоварваме в друг автобус. Този, който ни доведе от Чили няма право да влиза в Боливия и се връща обратно, а нас ни поема друг боливийски автобус и шофьор за остатъка от пътешествието.

Първите боливийски селца край пътя ни приличат на сцени от миналото или може би от някакво апокалиптично бъдеще- бедни колибки от глина и слама, мръсни неасфалтирани улици, няколко стари ръждиви коли, големи улични кучета ровещи из боклуците в търсене на останки храна, жени с дебели черни плитки, бомбета и дълги поли, натоварени с огромни вързопи преметнати на гърба и мъже дъвчещи листа от кока по ъглите.

Bolivia

Bolivia

Пристигаме в гр. Уюни. Боливийския шофьор се опитва да ни изнуди да му платим още толкова (всички, които бяхме правостоящи платихме половин билет на тези в Чили), но ние отказваме категорично и сме готови да се разправяме с полицията, ако тоя наистина не ни даде багажа, както заплашва. Не плащаме. Благодарение на този епизод, се сприятеляваме с останалите правостоящи от автобуса- всички 19-годишни студенти от Чили на ваканция и с още едни бакпакъри, и намираме един хостел, където ни предлагат (или по-скоро ние си го изнудваме) страхотно намаление, за това че сме група от 12 човека: една нощ с включена закуска плюс организиран тур на Солниците с включен обяд за 22$ на човек. Наспиваме се, закусваме и сме готови за екскурзията.

Обиколката на солниците е цял ден. Разделяме се на две групи и се натоварваме в два джипа. Запознавам се с Доминго- 50-годишния ни шофьор и гид, който е много готин и забавен, за разлика от другия гид на другата група, който е голям сухар и през цялото време мълчал и даже пропуснал една от атракциите (остров Инкахуаси), ни разказаха после другата половина от спонтанно сформиралата се компания. Късмет.

Първо посещаваме железопътното гробище на 3 км извън града. Построена от Британски инженери в края на 19 век, железницата се използвала предимно от миньорските компании за извозване на минерали към тихоокеанските пристанища. Но през 1940-те години, железницата фалирала и била изоставена.

.

.

От там се придвижваме до едно село с къщи построени от тухли, направени от сол, където обядваме вкусни пържоли от лама с киноа и задушени зеленчуци.

Lama chops with quinoa

Lama chops with quinoa

После се отпраяме към основната атракция- Ел Салар де Уюни, с кратка спирка на едни купчинки от сол, оставени да се изцеждат и сушат, преди солта да бъде събрана за търговия.

.

.

Образувана в следствие на поредица трансформации на древни езера започнали преди 30-40 000 години, заобиколена от планини без възможност да се изцежда, Солената Равнина представлява едно обширно пресъхнало езеро запълнено с дебел равен пласт сол, с дебелина няколко метра на места. Обхваща над 10 000 квадратни километра или 100 пъти повече от солниците в Юта. Това е най-плоското и равно място в света, което е толкова голямо и бяло, че се вижда от космоса. Под солта, се намират най-големите залежи на литиум в света, но в момента никой не ги експлоатира.

.

.

Караме около час върху дебел пласт сол, все по-навътре и по-навътре върху солената равнина. В началото, този безжизнен монотонен пейзаж е напълно сух, но постпенно тънък слой вода процеждаща се през солта превръща това безкрайно бяло поле в най-монументалното огледало в света, в което се оглеждат боговете.

DSC_2498

Света се превръща в безкрайно райско-синьо течно небе, над главите ни и под краката ни. Разхождаме се върху небе от вода!

.

.

Продължаваме още по-навътре към центъра на езерото. Доминго кара бавно и внимателно, защото солената вода не се отразява добре на колите и той не иска много много да се цамбуркаме. Достигаме остров Инкахуаси- остатък от върха на древен вулкан, потопен в езерото, целия покрит с гигантски кактуси.

.

.

След това посещаваме Ел Паласио де Сал- хотел построен изцяло от сол през 1995г. в центъра на солената равнина. Но поради санитарни проблеми, хотелът е затворен и вече не приема гости. Превърнат е в музей. Наблизо е и монумента на „Рали Дакар“, също направен от сол.

.

.

Гледаме залеза отразяващ се в плиткото солено езеро, преди да се придвижим обратно към града, от където хващаме следващия среднощен автобус към следващото вълнуващо място в Боливия.

Снимки от Солената долина Уюни

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

DSC_2646

.

.

.

.

.

.

.

.

Намерете ни във Facebook @The Life Nomadik
Подкрепете ни в Patreon @The Life Nomadik
Гледайте ни в You Tube @Fata Morgana

Share

About lifenomadik

We are a family aboard a boat in search of freedom and adventure.
Bookmark the permalink.

2 Responses to Солената долина Уюни в Боливия

  1. Отново уникално изживяване с този разказ. Браво перфектни сте продължавайте все така напред! Успех! 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Follow Me