Тихоокеански Герои

Да прекосиш Тихия Океан от Галапагос до Маркезите на борда на малка яхта (близо 3000 морски мили; месец без земя) е епично приключение и голямо постижение за всяко семейство с ограничени познания по навигация и не много голям опит във ветроходството, но не може да се нарече „геройство“. Не герои, а мечтатели и приключенци; не смели, а дръзки, любознателни и малко луди са тези, които са го направили, а те са много. Поздравяваме ви!

През май 2016г., ние- Иво, Мира и 12-годишната Мая успешно преплавахме най-голямото непрекъснато морско разстояние на Земята на борда на 11-метровия катамаран Фата Моргана. Отне ни 23 дни и нощи, през които времето и пространството добиха различен смисъл. Сами насред синята водна пустуш на Тихия Океан. Всъщност, не бяхме сами и тази история не е за нас. Протагонистите на тази история са много.

По време на дългия преход, Авто-Пилота, Слънчевата Инсталация и Машината за Вода, Електрониките и Платната се превърнаха в членове на екипажа- всеки с индивидуалния си характер. Постепенно ги обикнахме все повече и повече. Те са „герите“ на тази история.

.

.

Авто-Пилота направлява лодката по курса ден и нощ- доверен невидим рулеви, който магически въртеше руля, неуморно нагласяше посоката, миля след миля, непрестанно, в продължение на повече от 500 часа, позволявайки ни да си почиваме и да мързелуваме през по-голямата част от времето. Какво бихме правили без него? По-късно научихме, че две от лодките, които тръгнаха горе-долу по същото време като нас, са изгубили техните авто-пилоти и се наложило да управляват на ръка през цялото време, в продължение на месец. Катастрофално!

На борда с нас бяха и Слънчевите Панели (1500 вата), които зареждаха Литиумните Акумулатори с достатъчно електричество за всички електроники и уреди на борда да работят непрекъснато, за хладилника и машината за вода, както и за лампите, компютрите и телевизора. Нито за секунда не се наложи да пускаме моторите, за да произвеждат ток- имахме си достатъчно. До 10ч00 всяка сутрин акумулаторните батерии вече бяха пълни до дупка и всички системи работеха перфектно. Пускахме Машината за Вода през ден за по 2-3 часа, което беше достатъчно да поддържаме 800-литровите водни резервоари наполовина пълни (нарочно ги държахме наполовина, за да намалим тежестта върху предницата на лодката), като си взимахме душ всеки ден, михме чинии и прахме дрехи. Нищо не ни липсваше, живеехме си комфортно.

Платната са оригиналните- на 16 години, на колкото е и лодката. 16 години леки ветрове и внезапни силни шквалове. Всяка сутрин ги инспектирахме с трепет и възхита- тези посърнали, вехти, стари парцали, на едно финално дълго пътешествие. Отдавна трябваше да сме ги пенсионирали и подменили, но платната са скъпи и решихме да изчакаме. Скъсани на много места и с многобройни кръпки, които самите ние зашихме с голямата шевна машина, която си взехме за целта, Платната приличат на сложна абстрактна арт-инсталация с най-различни квадрати и правоъгълници пришити върху скъсаните места. Притеснявахме се най-вече за предното платно (Джиба). Мислехме си, че той няма да оцелее дългия едномесечен преход, но той оцеля! Ранен на много места и буквално „не във форма“, нашият ветеран даде най-доброто от себе си и отново се представи всеотдайно, като истински смелчаг, до край. Сцепи се на две места по време на силния шквал, който ни връхлетя в средата на пътя с 35-40 възела за 1 час, но го зашихме и продължихме напред. Освен Грота и Джиба ползвахме и малкия Спинакер. Други платна нямаме.

Авто-Пилота, Слънчевата Инсталация, Електрониките, Машиината за Вода и Платната бяха войниците на малкия военен отряд наречен Фата Моргана- „мираж“ или „видение“- и тя се бори подобаващо. Фата Моргана не ни разочарова. Дори по време на шквала, когато вече не издържахме, тя издържа. Тежка и прекалено натоварена с покъшнина и провизии, „Дебелата Фата“ бе нашия удобен дом и превозно средство през океана. Обичаме я истински и много се гордеем с нея. Браво, Фата!

И да не забравяме Сателита и хората зад него. В началото на прехода, през първите две седмици, нещо стана със Сателита и неможехме да изпращаме съобщения, нито да влизаме в интернет. Можехме само да получаваме съобщения. После, Иво рестартира системата и тя внезапно проработи нормално, тъкмо навреме. На следващия ден, когато ни сполетя лошото време, успяхме да изпратим координатите ни на двама приятели на земята, в случай, че се наложи да ни търсят или спасяват. Доста е успокояващо да знаеш, че в случай на корабокрушение (нещо което винаги си представям по време на силни ветрове и големи вълни) ще дойде помощ, благодарение на тези нови технологии; благодарение на Мел Ебстайн и Кристина Баракова-Албу (Криша)- и двамата добри приятели и опитни мореплаватели, които се намират в различни краища на Австралия. Независимо от огромното разстояние помежду ни, те и двамата бяха с нас през цялото време и ни изпращаха прогнозата за времето, следяха позицията и напредъка ни. Мел някак успяваше да ни намери къде точно сме, още преди да можем да пращаме съобщения и от него получавахме ежедневни прогнози, както и съвети и новини, а Криша, освен прогнозата, се грижеше и за Фейсбука, където публикуваше съобщенията, които изпращахме, за да може приятелите и феновете ни да знаят какво става с нас и да следят напредъка ни. Мили приятели, вашата помощ и подкрепа бяха безценни за нас, особено в онези страшни моменти. Благодарим ви, вие сте нашите истински герои!

А що се отнася до нас тримата- ние също се представихме достойно. Иво не спа в продължение на 23 дни и нощи, които ги прекара в кокпита наблюдавайки лодката, подобно на онези птици, дето спят с едно отворено око, а другото око внимава за хищници. По време на шквала удържа лодката стабилна и през цялото време се грижеше за всички системи и уреди. Моите „героични успехи“ бяха постигнати предимно в камбуза, където трябваше да се справя с 50 кг картофи, 20 кутии със смески за сладкишчета с изтекла годност,  120 яйца и 4 големи риби. Мая пък прилежно си учи уроците и най-после завърши дебелия омразен учебник по математика с 23 теста в края- по един за всеки ден от прехода. Тя също така вложи доста време в писане на „кратки истории за морето и рибите“, придружени с рисунки, и нито веднъж не се оплака, че й е скучно. А по време на шквала, тя беше най-смела от трима ни и изобщо не се уплаши, даже ни успокояваше и окуражаваше. Малка смела мореплавателка, с която много се гордеем!

 

.

.

Намерете ни във Facebook @ The Life Nomadik

Подкрепете ни в Patreon @ The Life Nomadik

Share

About lifenomadik

We are a family aboard a boat in search of freedom and adventure.
Bookmark the permalink.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Follow Me