Титикака- езерото от мечтите ни

.

.

Копакабана

От Ла Пас хващаме автобуса до Копакабана- туристическо градче на брега на езерото Титикака в Боливия. Отново обикаляме известно време и търсим къде да се настаним за вечерта, и отново хостелите са пълни до дупка с бакпакъри предимно от Чили, тъй като университети в Чили са във ваканция през февруари и всички студенти са решили да дойдат на екскурзия в съседна евтина Боливия. В дворовете на някои от претъпканите хостели, бакпакърите даже са си организирали малки импровизирани къмпинзи, но ние този път сме без палатка и продължаваме да търсим свободна стая. Намираме една с две единични изтърбушени легла с пружини, мръсна и мизерна, до общите тоалетни, което е тотален кошмар, но я взимаме за вечерта. Струва ни 10$, което е прекалено много за подобна отвратителна стая. Оставяме си раниците и си прекарваме следобеда на обиколка из градчето: разглеждаме църквата, пазара, плажа и езерото. Не можем да повярваме, че сме тук, на брега на Езеро Тититкака- езерото със смешното име, езерото от уроците по география, езерото със заснежени планини на хоризонта, езерото от мечтите ни- лежи пред нас по-синьо, по-прекрасно, спокойно и омагьосано, отколкото си го представяхме.

Copacabana

Copacabana

The Cathedral

The Cathedral

Със средна дълбочина от 100 метра достигаща до 280 метра в най-дълбоките места, езерото Титикака е най-дълбокото и най-високопланинското езеро, по което могат да плават кораби, с 3800 м надморска височина. То е и най-голямото езеро на Южна Америка, намиращо се високо в Андите, на границата между Перу и Боливия. Пет основни реки, както и двайсетина по-малки, се вливат в Титикака; има 41 острова, някои от които са гъсто населени.

.

.

Остров на Слънцето

На следващата сутрин си купуваме билети за корабчето до Исла дел Сол („остров на слънцето“). Вали дъжд и небето е покрито със сиви облаци, но щом пристигаме на острова, небето се прояснява като по чудо и слънцето огрява най-възхитителния пейзаж: стръмни зелени хълмове и скалисти брегове, плажове с жълт пясък и малки каменни къщички със сламени покриви, сгушени насред безкрайното спокойно синеводно езеро.

.

.

.

.

.

.

Островът на Слънцето е един от най-големите острови на езерото, където според старо поверие се е родил богът на слънцето. Вместо улици, тук има тесни пътеки покрити с плоски каменни плочи и кал, извиващи се измежду къщите нагоре-надолу по стръмните склонове. Основните дейности тук са риболов и агрикултура, като полетата с насажденията са терасовидни по хълмовете, а от известно време вече и разрастналият се туризъм се е превърнал в източник на приход за местните. Има около 180 руини на острова, като основната атракция е масата за жертвопринушения, където по времето на Инките са проливали човешка кръв- дар за слънчевото божество.

.

.

.

.

.

.

Вървим до масата на жертвоприношенията (около 3 часа в двете посоки) и се възхищаваме на нежните бели и лилави цветове на цъфналите картофи по хълмовете, на спокойствието на земята и безкрайната езерна шир, хапваме сандвичи с авокадо и яйца и се връщаме обратно с корабчето, точно навреме да хванем вечерния автобус до Пуно- друго градче на брега на голямото високопланинско езеро, но от страната на Перу.

.

.

.

.

Sacrificial Table

Sacrificial Table

Паващите Урос острови

Минаваме границата и сме обратно в Перу. В Пуно намираме нов и чист хостел с частна баня с топла вода, интернет и две двойни легла, отново за 10$ на вечер, изкъпваме се, наспиваме се хубаво и рано на следващата сутрин отново се отправяме към езерното пристанище. Намираме кое корабче ходи до „плаващите острови“ и о. Такиле и отново се носим по водите н Титикака, но на територията на Перу.

.

.

Самото пътешествие с корабчето е приказно и вълнуващо. Плаваме в плитки канали насред огромна заблатена територия обрасла с високи остри треви. Блатни птици се паникьосват, щом наближи лодката, започват да крещят, да пляскат с криле и да тичат по водата във всички посоки. Розови фламинго прелитат над главите ни. След няколко часа достигаме „плаващите Урос острови“.

Floating Uros Islands

Floating Uros Islands

Древните Урос се провъзгласили за „собственици на езерото и водата“- хора с черна кръв, които не чуствали студ. Тези били „синовете на слънчевото божество“. По време на нашествията на Инките, островитяните вдигали котва и се местели заедно с къщите си в някое по-безопасно ъгълче на езерото. Но въпреки това, те били покорени и превърнати в роби. Днес, останалите Урос хора вече са изгубили езика, но са запазили голяма част от културата и традициите си. Все още строят лодките и островите си използвайки бали сушена тръстика, която изобилства по плитките райони на езерото, добавяйки слънчеви панели за електричество. (Сухата тръстика е доста запалима, така че огън и дизелови генератори вече не са много практични за тях.) Гъстите преплетени коренаци на тръстиките продължават да растат даже след направата на островите и така формират еднометров долен пласт наречен „кили“, върху който се крепят островите. За да ги закотвят неподвижни, използват дълги пръти забити в дъното, за които ги връзват. Долният пласт на островите гние доста бързо във водата и се налага да добавят нови бали с тръстика на всеки три месеца. Самите острови траят около 30 години.

.

.

.

.

Мястото вече се е превърнало в една от основните туристически атракции на Перу и до голяма степен е загубило автентичността си, най-вече поради факта, че няколкото стотин останали Урос индианци вече са се превърнали в бизнесмени и разчитат все повече и повече на туристическия долар. Чакат лодката с туристите да пристигне, организират екскурзии и представления и продават бродерии и плетени шапки. И все пак мястото е уникално и хората са приветливи и си струва да се види.

.

.

.

.

Остров Такиле

От тук продължаваме още по-навътре по езерото до о. Такиле, където празненствата по случай февруарските карнавали текат с пълна пара и ставаме свидетели на поредното шествие- хора с традиционни костюми, музика, танци, веселие по площадите и стръмните каменни улички на малката местна островна общност.

.

.

Остаров Такиле е подобен на Исла Дел Сол- с високи хълмове и площ около 6 квадратни километра. Навремето бил използван за затвор, но през 1970г. се превръща в собственост на народа Такиле, обитаващи острова до ден днешен- около 2200 души. Най-високата точка на стръмния остров е 4050м надморска височина, а основното селище се намира на 3950м. Тук също има доста руини от времето на Инките и насажденията отово са терасовидни.

.

.

Всички се обличат в традиционните си носии, липсват коли и хотели и животът си тече по старому, незасегнат от моредната цивилизация и масов туризъм. Мястото е все още автентично и прекрасно. О. Такиле и текстилното му изкуство са обявени за „шедьовър на нематериалното наследство на човечеството“ от Юнеско. Тук плетивата са основната част от културата, като САМО И ЕДИНСТВЕНО мъжете плетат от най-ранна възраст, а жените предат и тъкат.

.

.

.

.

Хората тук успешно са създали туристически модел изцяло контролиран от местната общност, като предлагат нощувки и обяди по къщите, гидове и транспорт по езерото. Това значи, че всеки един долар, който похарчите тук отива директно в местната общност и това е прекрасно. Ние срещнахме един много симпатичен, любезен и изключително честен младеж наречен Делфин, който организира нощувки и осигурява храна у дома си, за тези, които биха искали да останат с преспиване на острова. delfin18ani@hotmail.com

.

.

.

.

Много хора ни попитаха, коя от двете дестиниции на езерото Тититкака бихме избрали, ако трябва да посетим само една: Копакабана в Боливия с Исла дел Сол или Пуно в Перу с плаващите Урос острови и Исла Такиле. И винаги им отговаряме, че тези места са напълно различни и си заслужват да се видят и двете.

Езерото Титикака

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

Намерете ни във Facebook @ The Life Nomadik

Подкрепете ни в Patreon @ The Life Nomadik

Share

About lifenomadik

We are a family aboard a boat in search of freedom and adventure.
Bookmark the permalink.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Follow Me