Конете, които ни направиха щастливи във Вилкабамба, Еквадор

Конете ви правят щастливи

-Гавин Мур

.

.

В най-зелената част на панината Манданго, където небето среща гората и облаците пълзят надолу по хълмовете, за да постелят своите мъгли над долините отдолу, стигаме до една малка хижа. Дървена колиба с остър ламаринен покрив, идеален за среднощното ромолене на неизбежния дъжд. Вали доста в края на февруари в тази част на Еквадор, така че не ни изненадва влажното време. Дъждът е част от природата- полезен е за земята,  за зелените неща. Плюс това, ние си имаме якета, имаме си шапки (не какви да е обикновени шапки, а истински кожени каубойски шапки) и си имаме ламаринен покрив. И огън под ламаринения покрива. Буритос, направени на огъня, сладка лимонада, която Гавин забърка с лимони, маракуя и един голям куб тръстикова захар-любима на конете. Настърга част от тръстиковата захар и смеси всичко с вода. Можем да добавим ром, ако искаме.

Гавин е нашия водач- човекът, който организира екскурзии с коне в планините на Вилкабамба. Кльощав и сериозен, той не говори много, но слуша внимателно. Еквадорския Клинт Истууд, го наричаме.

.

.

Стар каубой, Гавин Мур не винаги е бил Еквадорианец. Роден в Нова Зеландия, той е пътувал из целия свят и е живял в един куп различни държави, преди да се премести във Вилкабамба завинаги,  не знам със сигурност преди колко години. И тук, в най-зелената част на панината Манданго, където небето среща гората и облаците пълзят надолу по хълмовете, за да постелят своите мъгли над долините отдолу, той построил малка хижа, на ръба на националния парк, в сърцето на пищната облачна гора, където води туристи на двудневни или тридневни конни екскурзии.

Този път, ние сме туристите. С нас е също и една млада бакпакърка от Белгия и 12-годишната дъщеря на Гавин- Изабел, която дойде специално заради Мая. Двете станаха добри приятелки и все още поддържат връзка.

.

.

Екскурзията с коне- любим момент от нашите пътешествия в Еквадор- започна във Вилкабамба рано една сутрин.

Вилкабамба

Вилкабамба- село в южната част на Еквадор в провинция Лоха- е популярна туристическа дестинация, както и популярно място за чуждестранни пенсионери търсещи спокоен живот в здравословната вечнозелена живописна природа. Мястото е световноизвестно с невероятното дълголетие на своите жители. Казват, че много от тях са достигнали до 120, дори до 135 години, благодарение на забележителните лечебни качества на местните растения, богатата на минерали вода, постоянният планински климат ( вечна пролет) и здравословния начин на живот на местните жители като цяло. Няколко хитри предприемачи са станали милиардери продавайки здравословни продукти в цял свят направени с растения, плодове и вода от Вилкабамба. Районът е известен като „Долината на дълголетието“, с най-старите жители в света.

.

.

Всичко това звучи много интересно и обнадеждаващо, но за съжаление съвсем не е вярно. През 1971 г. Изследовател от Harvard Medical School дошъл да разследва слуховете за дълголетие. Срещнал се с един местен човек, който му казал, че е на 122 години. Три години по-късно, същият човек взел да го убеждава, че е на 134г. В действителност той нямал дори 100. След това учените установили, че средната възраст на тези Вилкабамбавци твърдящи, че са на повече от 100 години е всъщност 86, като най-възрастният от тях бил на 96г. “ Продължителнстта на живот във Вилкабамба не се различава много от тази в останалите части на света. Във всички възрастови групи, тя е в действителност по-малка, отколкото в САЩ „, заключили изследователите.

Най-яркия пример на преувеличаване на възраст във Вилкабамба е този на Мигел Карпио Мендиета. През 1944 г., когато бил на 61г., казал на всички, че е на 70. Пет години по-късно казал, че е на 80 и като навършил 87, имал репутацията на 121-годишен човек. През 1974 г., на възраст 91, всички знаели, че Мендиета е на „127г.“! Но защо възрастните хора на Вилкабамба лъжат за възрастта си? Оказало се, че някои от местните старци са майтапчии, които обичат да печелят престиж в местната общност, както и международна публичност. Слуховете за необиковеното дълголетие на Вилкабамбавците значително увеличили туризма в района и богати пенсионери чужденци започнали да прииждат и да изкупуват имотите с надеждата за по-дълъг живот в чудната „Долина на дълголетието“.

.

.

Както и да е. На нас мястото ни харесва, дълголетие или недълголетие. Красиво чисто село, заобиколено от зелени планини, с цветни стари и нови къщи, балкони, хубав малък градски площад с фонтан и неизбежната църквата. Много хостели, магазини и ресторанти, където срещаме местни и гринговци и не се знае дали гринговците са туристи или местни. Спокойна атмосфера смесена с чист планински въздух и миризмата на пресни емпанади.

.

.

Caballos Gavilan

Тук питаме случаен човек за „каубоя новозеландец“ и той веднага ни насочва към един малък офис- „Коне Гавилан“. Всеки го знае. Там се срещаме с нашия Еквадорски Клинт Истууд. В действителност, той наистина е участвал във филм и то в някаква българска продукция- нещо за конкистадорите, заснет преди няколко години около колибата горе в планината. Така че ние не сме първите българи, които води там. Само дето българския филмов екип бил група алкохолици, та в началото Гавин бе леко резервиран към нас.

Гавин е също така поет и автор на 10 книги, които можете да разгледата в Amazon @Gavin Moore

На следващия ден, ни раздават по един кон. Иво получава един стар черен жребец на име Торнадо, който ще бъде лидерът, конят на Мая е светлосив, голям и опитен като коня на Иво, а моя е дребен черно-бял петнист младеж- упорито създание на име Апачи, който е бил в планината само един път и трябва да остане в задната част на редицата и да следва останалите. Още в началото забелязвам, че той не ме харесва, въпреки че аз се опитвам да бъда нежна и любяща към него. Просто липсва химията помежду ни. Но успяваме да се задържим заедно и без сериозни инциденти през цялото време.

.

.

Яздим. Бавно, конете ходят по тясна пътека през гората, все нагоре, през плитка река и след това отново нагоре по стръмен кален хълм. На места ходим пеша- твърде вертикално и кално е, както и много тежко за животните да ни носят нас и всички наши торби с храна и вещи за два дни.

.

.

Зелената долина на Вилкабамба лежи в краката ни, заобиколена от гористи планини под синьо небе.

.

.

Започваме на 1480 метра надморска височина. Яздим около 4-5 часа, преди да достигнем до заслона на 2500 метра. След бърз закъснял обяд, оставяме конете да пасат и да си почиват, момичетата да играят с техните малки пластмасови играчки в хижата и тръгваме пеш за облачната гора- Гавин, белгийката, Иво и аз. Но облачната гора скоро се превръща в „дъждовна“ гора и набързо се връщаме обратно в хижата, мокри и измръзнали. Отрупваме камината с подгизналите ни обувки, чорапи и дрехи, и прекарваме остатъка от следобеда в подготовката на спалното помещение, което се намира в една съседна дървена сграда с ламаринен покрив, и в гледане как Гавин готви буритос и гуакамоле. Не иска да му помагаме с готвенето. Ядем вечеря на свещи.

.

.

Конете мирно си пасат пред заслона. Чуваме ги в тъмното- пристъпват, хрупат трева, пръхтят, изцвилват. Осъзнаваме- с почуда- че това е един напълно различен свят далеч от цивилизацията и технологиите, свят на стотици години, в който можем да бъдем наистина близо до природата. Със сладка носталгия споделяме безкрайната красотата и спокойствието на тези краткотрайни моменти с нашите нежни спътници- конете.

.

.

Kонни факти

– Конете ви правят щастливи

.

.

– Конете могат да спят прави

– Конете живеят 20-25 години

– Конете имат най-големите очи от всеки друг земен бозайник

.

.

– Конете могат да виждат почти на 360 градуса

– По-голямата част от времето, конете гледат в посоката, в която сочат ушите им. Ако ушите са в две различни посоки, значи коня гледа две различни неща едновременно

.

.

– Конете ви правят щастливи

.

.

– Конете използват своите уши, очи и ноздри, за да изразят настроението си. Те също така съобщават чувствата си чрез изражения на лицето.

.

.

– Конете не могат да повръщат.

– Конете произвеждат приблизително 40 литра слюнка на ден

– Конете пият най-малко 100 литра вода на ден

– Конете са социални животни и се чустват самотни, ако ги държат сами. Те скърбят за смъртта на свой спътник.

.

.

– Конете са безспорно умни животни. Лесни са за дресиране и също имат способността решават сложни когнитивни предизвикателства.

.

.

– Конят е един от 12-те китайски знака на зодиака. Всеки, роден в годината на коня въплъщава характеристиките на животното, а именно интелигентност, независимост и свободен дух.

.

.

– Конете могат да летят без крила

-Конете ви правят щастливи

Caballos Gavilan @Calle Sucre 10-30 C, Vilcabamba, (593) 07 0981332806

Facebook @ Caballos Gavilan

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

Гледайте краткото ни YouTube видео за двумесечното ни скитосване из Андите

Намерете ни във Facebook @The Life Nomadik
Подкрепете ни в Patreon @The Life Nomadik
Гледайте ни в You Tube @Fata Morgana

Share

About lifenomadik

We are a family aboard a boat in search of freedom and adventure.
Bookmark the permalink.

2 Responses to Конете, които ни направиха щастливи във Вилкабамба, Еквадор

  1. Румяна Александрова says:

    Удивена съм и много силно впечатлена от смелата ви постъпка-да направите това дълго пътуване във вода.Поздравления!!!Прекрасно е всичко,което сте заснели и имах възможността да се докосна само чрез снимките и клиповете ви до красотата на света.Благодаря ви и от все сърце ви пожелавам сила,здраве,попътен вятър и успехи във всичко във вашите дни занапред.Успехи,успехи.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Follow Me