Чимборасо- леденият трон на боговете

.

.

Коя планина е на екватора, но е покрита с лед?

Коя планина е 2,5 км по-ниска от Еверест, но е на 2 км по-далеч от центъра на Земята от Еверест?

Чимборасо.

След няколко незабравими дни конна езда в зелените планини на Вилкабамба, дойде време за по-сериозен, много по-студен и много по-екстремен поход. Следващото място в списъка ни с приключения е Чимборасо, което на древния индиански език на хората, обитавали тези места, означава „Ледената планина“ или „Леденият трон на боговете“.

.

.

Чимборасо, издигащ се на 6263 метра над морското равнище, е покрит с ледници неактивен стратовулкан в района на Кордилера Оксидентал на Андите, в Еквадор. Намира се на 150км южно от Кито и на 30 км северозападно от град Риобамба, в края на Еквадорската вулканична дъга, известна като „Авеню на вулканите“.

И тъй като е само на един градус южно от екватора на екваториалната изпъкналост, където диаметърът на Земята е по-голям, отколкото при ширините на Еверест, Чимборасо е 2 км по-висок от Еверест, ако се измери разстоянието от двата върха (Чимборасо и Еверест) до центъра на планетата! По същата причина, Чимборасо е също така най-близката точка на Земята до Слънцето.

В миналото се е смятало, че Чимборасо е всъщност най-високата планина на Земята, дори и от морското равнище, и тази репутация е довела до много неуспешни опити за покоряването на върха през 17 и 18 век. Но едва на 4 януари 1880 г. английският катерач Едуард Уимпър става първият човек, достигнал върха.

Дори и днес изкачването на Чимборасо не е лесна работа. Опасно е поради ледници, риск от лавини, и тежки климатични условия. Катерачите обикновено тръгват през нощта, за да достигнат върха преди изгрев слънце, когато топенето на снега увеличава шанса за лавини и свлачища. Най-лесният и най-популярният маршрут е El Castillo от декември до февруари и от юни до септември, от западната страна на вулкана, като се започне от хижа Уимпър. Самото изкачване изисква умения и екипировка и често е по черен лед.

.

.

Нашите намерения са да посетим Чимборасо, а не да се изкачим на върха, за което изобщо не сме подготвени. До втората база-хижа Уимпър, е сравнително лесно и не се изисква умение или подготовка. Сериозното катерене започва от хижа Уимпър, но за нас това ще е краят на пътя. Хващаме автобус от Риобамба до селото в близост до входа на парка и шофьорът ни сваля при вратата. Най-хубавото на Еквадор, освен приятелски-настроените хора, е, че всички национални паркове са безплатни за местните жители и за туристите (както трябва да са всички национални паркове по света). Така че Чимборасо не ни струва много повече от автобусните билети в едната посока (спираме на автостоп по пътя наобратно). Входа на парка е на 4386 метра надморска височина и е изключително студено. Имаме проблеми с дишането на тази височина. Отвикнали сме от височини и от студено, след три години в тропиците, при морското равнище … Навлекли сме се с шапки, панталони, Northface якета и всички топли дрехи, които си носим, но аз замръзвам. Така че отивам да тоалетните на парка и си омотавам краката с тоалетна хартия. Тя играе ролята на изолация и запазва топлината между тялото и панталоните ми. Работи чудесно. Не за първи път правя този трик.

Chimborazo- Park's Entrance

Chimborazo- Park’s Entrance

Мъгла, облаци и студ. Планината е влажна, безжизнена и неприветлива- червена почва и скали, няколко ниски храсти. Невероятно, но дори и тук има живот. Стадо от около 20 малки нежни диви vicuñas (викуня- вид лама от Андите) живеят в защитената екосистема на националния парк и се държат на разстояние, когато се опитваме да ги доближим.

.

.

.

.

Започваме бавно да вървим по широкия скалист път. Предстоят ни 8 километра до първата станция. Походът не е стръмен или труден, но само заради студа и надморската височина ни съсипва. Вървим бавно. Една кола се задава в нашата посока нагоре и спира веднага да ни вземе. Споменах ли, че хората на Еквадор са невероятни? През целия ни престой в държавата се придвижваме изцяло на стоп и никога не отнема много време кола да отбие. И никога не ни искат пари. Благодарение на авто-стопа срещнахме доста чудесни еквадорианци и сме им вечно благодарни! Двете млади момчета, които ни взеха по пътя до първото убежище ни спестиха най-малко 3 часа болезнено ходене.

.

.

От първото убежище на 4850 м, вече няма път, достъпен за превозни средства. Пътека води до второто убежище. Тук вече има сняг. Радваме му се. От доста време не сме виждали сняг. Пипаме го, оставяме следи, правим снежни топки и си играем. Няма нищо по-хубаво от сняг! Не забравяйте, че все пак сме и канадци!

.

.

Всеки млад здрав човек може да стигне до втората хижа Уимпър, но за хора със сърдечни проблеми, възрастни или не във форма, не се препоръчва. Ако страдате от височинна болест, дори и ако сте млади и здрави, ще трябва да се върнете назад, за съжаление.

.

.

Ние не се чувстваме твърде добре, но продължаваме да вървим много бавно, стъпка по стъпка. Става все по-студено и по-студено, а гледката се състои от влажни червени скалисти планини, обгърнати в сиви облаци. Един измръзнал малък вълк блуждае из камънаците и идва невероятно близо до нас.

.

.

В хижа Уимпър, вече сме напълно съсипани. Едва дишаме. Почиваме си вътре и скоро Иво и Мая са готови да отидат още по-високо. Наблизо има една кратерна лагуна на 5100 метра, не далеч от хижата, но за мен е много тежко. Пропускам. И така, най-високата точка, която някога съм достигнала остава 5000 метра. Мая отиде до 5100 м, а Иво- скочи до 5100 метра и 75 см!

Maya at 5,100 meters

Maya at 5,100 meters

Ivo at 5,100 meters and 75 centimeters!

Ivo at 5,100 meters and 75 centimeters!

На 10-ти ноември 1993 три групи алпинисти- една група изкачващи, и две групи слизащи, биват връхлетени от лавина по стръмните склонове под върха Veintimilla. Лавината погребва десет алпинисти: шест французина, двама еквароци, един швейцарец и един чилиецц, в цепнатина на 5700 м. Двадесет души ги търсят в продължение на десет дни, за да намерят накрая телата им- най-лошия катерачески инцидент в Еквадор до ден-днешен.

Graves of people who died on Chimborazo

Graves of people who died on Chimborazo

През август 1976 г., полет 232 превозващ 55 пътници и четирима членове на екипажа на борда на самолет от Кито до Куенка изчезва. През февруари 2003 г., след 27 години, самолетът е намерен на 5400 метра надморска височина на Чимборасо с телата на своите 59 пътници от еквадорски катерачи, тръгнали по един рядко използван източен маршрут.

IMG_4337

Гледайте краткото ни YouTube видео за двумесечното ни скитосване из Андите

Намерете ни във Facebook @The Life Nomadik
Подкрепете ни в Patreon @The Life Nomadik
Гледайте ни в You Tube @Fata Morgana

Share

About lifenomadik

We are a family aboard a boat in search of freedom and adventure.
Bookmark the permalink.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Follow Me