Прекарахме почти два месеца с раници из Южна Америка, докато нашият катамаран Фата Моргана ни чака на котва в Баия де Каракес. От Еквадор до Чили, Боливия, Перу и обратно, на автостоп, couchsurfed и с безброй автобуси посетихме много от най-вълнуващите дестинации на континента: пустинята Атакама, солниците в Уюни, фестивала на Оруро, руините на Тиуанаку и Пумапунку, езерото Титикака, Куско, Мачу Пикчу, линиите на Наска, Чачапояс, Кахамарка, Вилкабамба, Чимборасо, Баньос и други. Присъединихме се към безспирния поток от туристи от цял свят привлечени от тези най-популярни древни исторически и архитектурни обекти с огромна природна красота и руините на изчезнали цивилизации. Вкусихме странни нови храни и научихме много за латиноамериканската култура, история и традиции. Но това, което направи пътуването ни уникално бяха хората, които срещнахме по пътя; споделените моменти с други пътешественици и местни жители, които ни посрещнаха в техните домове, автомобили и сърца.
Не си спомняме имената на повечето от тези, които се отбиха и ни качиха в колите си из прашните пътища, но помним тяхната добрина- хотелския управител, който ни качи на автостоп от Сан Педро де Атакама до Калама в Чили, мъжът и жената, които ни возиха от „долината на луната“ до Ла Пас в Боливия, шофьорът на камиона, който спря в Наска и ни закара почти до Лима в Перу, милите хора, които ни качиха в Лоха по пътя към Риобамба, младите момчета, които ни заведоха до първа база в Чимборасо и семейството, което направи място за трима ни в колата си от Чимборасо обратно към Риобамба, военната лекарка, която ни докара от Банос до Кито и няколко други по-кратки разходки в Еквадор с полицай, свещеник, фермер и пенсионирана двойка.
Има добри хора, където и да отидете по света, които ще спрат и ще ви качат в колите си, ако чакате достатъчно дълго с опънат палец край пътя, но в някои култури и някои страни, автостопът е по-безопасен и по- широко-приет в сравнение с други. От нашия опит в Южна Америка, можем да кажем, че в Боливия автостопът е труден, защото хората са бедни и няма много коли по пътищата между градове, така че евтините автобуси са по-добрият вариант. В Перу може да отнеме известно време, преди някой да спре и трябва да внимавате доста. В големите градове дори таксиметровите шофьори може да ви ограбят. Еквадор е най-доброто място за автостоп. Там никога не се наложи да чакаме дълго преди някой да спре и да ни качи и се придвижвахме изключително само на стоп, въпреки че сме тричленно семейство. Така спестихме доста от автобусни билети.
Друг чудесен начин да се запознаете с местни хора и да спестите пари по време на пътуване е CouchSurfing. CouchSurfing е огромна социална мрежа от пътешественици и домакините. Хора от цял святнразполагащи с допълнително канапе, резервно легло или празна стая в жилищата си, предлагат безплатно настаняване на туристи в домовете си, тъй като обичат да помагат на чуждестранни пътешественици, да се запознаят с различни култури, да срещат нови приятели и да споделят истории и преживявания. Пътешественици и домакини имат възможността да се свържат чрез CouchSurfing въз основа на сходни интереси. По този начин, туристите с ограничени средства имат възможност да гостуват в домовете на местни хора и да научат от първа ръка за тяхната култура, традиции, начин на живот, както и най-добрите места за посещение в района. Не знам на кой му е хрумнала идеята за CouchSurfing и кога, но мисля, че това е една от най-страхотните идеи на всички времена!
Благодарение на CouchSurfing се запознахме с Джон- интересен перуанец с английско име и останахме в голямата му колониална къща в Кахамарка, където той ни заведе на обиколка из града и разкри някои от многобройните му тайни. Диего и семейството му споделиха своя малък апартамент с нас в Лоха за няколо дни, а във Вилкабамба се срещнахме с Маханиди Дас-еквадорски Дарма Йоги, който предложи да сподели своята скромна стая с нас, да ни просвети с медитация и будистки мъдрости. Той ме заведе в затвора на Лоха, където присъствах на един от седмичните йога-сеанси за жени от затвора, които той ръководи. В Риобамба ни посрещнаха Хуго и Каролина в апартамента си и споделихме няколко български ястия, както и страхотни истории за пътуване, екзотични култури и научни изследвания. Хуго е професор, който изследва хранителните качества на насекоми, консумирани от някои племена по света. Бил е в многобройни страни и в някои отдалечени краища на непознати джунгли, където е дегустирал всякакви черви и бръмбари! В Баньос, домакин ни беше Хуан Карлос, който отвори голямата си къща за нас. Срещнахме семейството му и се научих как да правя арепас (питчици). В свободното си време Хуанка показа на Мая как да свири няколко неща на китарата. В Кито бяхме на гости на Марсел за няколко дни в нговия малък, но изключитлно спретнат и чист апартамент. По този начин не трябваше да плащаме за хотели и имахме възможностт да си готвим в кухните на хората вместо да се чудим какво да купуваме за ядене из улиците или да харчим големи суми за ресторанти. Така отново спестихме доста, особено в Еквадор- този последен участък от пътуването ни. Благодарение на CouchSurfing преживяванията ни в Южна Америка бяха още по-интересни и автентични.
Но това н е всичко. В Лима и Чиклайо имахме удоволствието и привилегията да гостуваме на няколко други прекрасни хора- българи, които ни поканиха и настаниха в домовете си. Намерихме ги не чрез CouchSurfing, а чрез Facebook групата Bulgros в Peru- ‚българи в Перу‘. Кристина беше първата ни домакиня в Лима. Тя живее там с перуанския си съпруг (наскоро им се роди момиченце). Кристина е разработила собствен бизнес- инсталиране и поддържка на машини за здравословни храни в училища, офиси и други обществени места. Идеята й да замени шоколадите, чипсовете и кока-колата с пресни плодове и натурални сокове в автоматите се е превърнала в успешен бизнес и е чудесен начин за насърчаване на един по- здравословен начин на живот.
В друг квартал в Лима останахме още няколко дни с Фани, перуанския й съпруг Саул и тяхното гениално дете Амару, родено през май 2014 г. Те ни вдъхновиха със своите алтернативни начини за отглеждане и възпитание на детето си с помощта на такива методи и практики за детско образование като Аttachment Parenting включващи “семейното легло“, „продължително кърмене“ и „носене на бебето близко до тялото“, the Montessori prepared environment, ръководено отбиване, Elimination communication (EC) from birth -практика, в която родителите използват внимателно планиране, сигнали, знаци и интуиция, за да откликнат на потребностите на бебето за ходене по нужда, като по този начин то не ползва памперси), Valdorf (естествени и рециклирани домашни мебели и играчки, избягване на пластмасови играчки и модерни детски пособия), Emmi Pikler (свободно движение от раждането ). И така, на две годинки, Амару е щастлив и здрав вегетарианец, никога не е бил ваксиниран, говори два езика- испански и български и борави с всякакви видове инструменти, включително ножове. Не гледа телевизия и вече е посетил много държави на три континента. Амару е най-зрялото и напреднало за възрастта си дете, което сме срещали.
Също бяхме супер щастливи да прекараме няколко дена с Атанас Шопов- още една българин живеещ в Перу, който ни настани в дома си в Чиклайо и ни разведе из този слънчев крайбрежен град. Атанас Шопов „Наско“ е треньор на националния отбор на юношите по вдигане на тежести в Перу. Неговият екип от млади спортисти е носител на много медали от национални и международни състезания по вдигане на тежести. Участвали са в спортни събития по целия свят, включително и на Олимпийските игри. Срещата ни с Наско и с отбора в местната спортна арена бе най-гордият момент от пътуването ни в Южна Америка! Гледайте краткото ни интервч с него тук.
Срещнахме много интересни местни жители и пътешествници по време на посещението ни в Чили, Боливия, Перу и Еквадор. Срещнахме един мъж с голяма широкопола шапка в Боливия, който предсказваше бъдещето с помощта на листа от кока разпръснати върху малка шарена масичка. Срещнахме една жена в Оруро с малко бомбенце и розова рокля, която ни предлагаше сушени зародиши от лама за прогонване на злите духове. Един висок екскурзовод в Перу, който вярва в древните извънземни, сподели с нас няколко странни теории за мумиите в Чачапояс. Един новозеландец живеещ в Еквадор ни разведе с коне из вечнозелените планини на Вилкабамба. Там също така попадбахме в центъра на някакво празнеснство и случайно срещнахме президента на Еквадор.
Но най-паметна, най-вълнуваща и невероятна бе неочакваната ни среща в сърцето на пустинята Атакама с група от двадесет български пътешественика, членове на Adventure Club (клуб за организирани пътувания) тръгнали на екскурзия из Южна Америка. Представяте ли си!?
Това, което направи посещението ни в Южна Аерика уникално не бяха местата, които посетихме, а хората, които ни помогнаха и посъветваха, които ни станаха домакини и ни вдъхновиха. Вечно сме им благодарни и никога няма да ги забравим!
Гледайте краткото ни YouTube видео за двумесечното ни скитосване из Андите
Намерете ни във Facebook @The Life Nomadik
Подкрепете ни в Patreon @The Life Nomadik
Гледайте ни в You Tube @Fata Morgana