Unexpected meeting with other cruisers S/V Cheers in Nazca, Peru.
Прекарахме почти два месеца с раници из Южна Америка, докато нашият катамаран Фата Моргана ни чака на котва в Баия де Каракес. От Еквадор до Чили, Боливия, Перу и обратно, на автостоп, couchsurfed и с безброй автобуси посетихме много от най-вълнуващите дестинации на континента: пустинята Атакама, солниците в Уюни, фестивала на Оруро, руините на Тиуанаку и Пумапунку, езерото Титикака, Куско, Мачу Пикчу, линиите на Наска, Чачапояс, Кахамарка, Вилкабамба, Чимборасо, Баньос и други. Присъединихме се към безспирния поток от туристи от цял свят привлечени от тези най-популярни древни исторически и архитектурни обекти с огромна природна красота и руините на изчезнали цивилизации. Вкусихме странни нови храни и научихме много за латиноамериканската култура, история и традиции. Но това, което направи пътуването ни уникално бяха хората, които срещнахме по пътя; споделените моменти с други пътешественици и местни жители, които ни посрещнаха в техните домове, автомобили и сърца.
With Atanas Shopov in his apartment in Chiclayo, Peru
Не си спомняме имената на повечето от тези, които се отбиха и ни качиха в колите си из прашните пътища, но помним тяхната добрина- хотелския управител, който ни качи на автостоп от Сан Педро де Атакама до Калама в Чили, мъжът и жената, които ни возиха от „долината на луната“ до Ла Пас в Боливия, шофьорът на камиона, който спря в Наска и ни закара почти до Лима в Перу, милите хора, които ни качиха в Лоха по пътя към Риобамба, младите момчета, които ни заведоха до първа база в Чимборасо и семейството, което направи място за трима ни в колата си от Чимборасо обратно към Риобамба, военната лекарка, която ни докара от Банос до Кито и няколко други по-кратки разходки в Еквадор с полицай, свещеник, фермер и пенсионирана двойка.
Има добри хора, където и да отидете по света, които ще спрат и ще ви качат в колите си, ако чакате достатъчно дълго с опънат палец край пътя, но в някои култури и някои страни, автостопът е по-безопасен и по- широко-приет в сравнение с други. От нашия опит в Южна Америка, можем да кажем, че в Боливия автостопът е труден, защото хората са бедни и няма много коли по пътищата между градове, така че евтините автобуси са по-добрият вариант. В Перу може да отнеме известно време, преди някой да спре и трябва да внимавате доста. В големите градове дори таксиметровите шофьори може да ви ограбят. Еквадор е най-доброто място за автостоп. Там никога не се наложи да чакаме дълго преди някой да спре и да ни качи и се придвижвахме изключително само на стоп, въпреки че сме тричленно семейство. Така спестихме доста от автобусни билети.
With Diego and his family in Loja, Ecuador
Друг чудесен начин да се запознаете с местни хора и да спестите пари по време на пътуване е CouchSurfing. CouchSurfing е огромна социална мрежа от пътешественици и домакините. Хора от цял святнразполагащи с допълнително канапе, резервно легло или празна стая в жилищата си, предлагат безплатно настаняване на туристи в домовете си, тъй като обичат да помагат на чуждестранни пътешественици, да се запознаят с различни култури, да срещат нови приятели и да споделят истории и преживявания. Пътешественици и домакини имат възможността да се свържат чрез CouchSurfing въз основа на сходни интереси. По този начин, туристите с ограничени средства имат възможност да гостуват в домовете на местни хора и да научат от първа ръка за тяхната култура, традиции, начин на живот, както и най-добрите места за посещение в района. Не знам на кой му е хрумнала идеята за CouchSurfing и кога, но мисля, че това е една от най-страхотните идеи на всички времена!
.
Благодарение на CouchSurfing се запознахме с Джон- интересен перуанец с английско име и останахме в голямата му колониална къща в Кахамарка, където той ни заведе на обиколка из града и разкри някои от многобройните му тайни. Диего и семейството му споделиха своя малък апартамент с нас в Лоха за няколо дни, а във Вилкабамба се срещнахме с Маханиди Дас-еквадорски Дарма Йоги, който предложи да сподели своята скромна стая с нас, да ни просвети с медитация и будистки мъдрости. Той ме заведе в затвора на Лоха, където присъствах на един от седмичните йога-сеанси за жени от затвора, които той ръководи. В Риобамба ни посрещнаха Хуго и Каролина в апартамента си и споделихме няколко български ястия, както и страхотни истории за пътуване, екзотични култури и научни изследвания. Хуго е професор, който изследва хранителните качества на насекоми, консумирани от някои племена по света. Бил е в многобройни страни и в някои отдалечени краища на непознати джунгли, където е дегустирал всякакви черви и бръмбари! В Баньос, домакин ни беше Хуан Карлос, който отвори голямата си къща за нас. Срещнахме семейството му и се научих как да правя арепас (питчици). В свободното си време Хуанка показа на Мая как да свири няколко неща на китарата. В Кито бяхме на гости на Марсел за няколко дни в нговия малък, но изключитлно спретнат и чист апартамент. По този начин не трябваше да плащаме за хотели и имахме възможностт да си готвим в кухните на хората вместо да се чудим какво да купуваме за ядене из улиците или да харчим големи суми за ресторанти. Така отново спестихме доста, особено в Еквадор- този последен участък от пътуването ни. Благодарение на CouchSurfing преживяванията ни в Южна Америка бяха още по-интересни и автентични.
With Juanka at his house in Banos, Ecuador
Но това н е всичко. В Лима и Чиклайо имахме удоволствието и привилегията да гостуваме на няколко други прекрасни хора- българи, които ни поканиха и настаниха в домовете си. Намерихме ги не чрез CouchSurfing, а чрез Facebook групата Bulgros в Peru- ‚българи в Перу‘. Кристина беше първата ни домакиня в Лима. Тя живее там с перуанския си съпруг (наскоро им се роди момиченце). Кристина е разработила собствен бизнес- инсталиране и поддържка на машини за здравословни храни в училища, офиси и други обществени места. Идеята й да замени шоколадите, чипсовете и кока-колата с пресни плодове и натурални сокове в автоматите се е превърнала в успешен бизнес и е чудесен начин за насърчаване на един по- здравословен начин на живот.
With Kristina and her husband in Lima, Peru
В друг квартал в Лима останахме още няколко дни с Фани, перуанския й съпруг Саул и тяхното гениално дете Амару, родено през май 2014 г. Те ни вдъхновиха със своите алтернативни начини за отглеждане и възпитание на детето си с помощта на такива методи и практики за детско образование като Аttachment Parenting включващи “семейното легло“, „продължително кърмене“ и „носене на бебето близко до тялото“, the Montessori prepared environment, ръководено отбиване, Elimination communication (EC) from birth -практика, в която родителите използват внимателно планиране, сигнали, знаци и интуиция, за да откликнат на потребностите на бебето за ходене по нужда, като по този начин то не ползва памперси), Valdorf (естествени и рециклирани домашни мебели и играчки, избягване на пластмасови играчки и модерни детски пособия), Emmi Pikler (свободно движение от раждането ). И така, на две годинки, Амару е щастлив и здрав вегетарианец, никога не е бил ваксиниран, говори два езика- испански и български и борави с всякакви видове инструменти, включително ножове. Не гледа телевизия и вече е посетил много държави на три континента. Амару е най-зрялото и напреднало за възрастта си дете, което сме срещали.
With Amaru and his parents in Lima, Peru
Също бяхме супер щастливи да прекараме няколко дена с Атанас Шопов- още една българин живеещ в Перу, който ни настани в дома си в Чиклайо и ни разведе из този слънчев крайбрежен град. Атанас Шопов „Наско“ е треньор на националния отбор на юношите по вдигане на тежести в Перу. Неговият екип от млади спортисти е носител на много медали от национални и международни състезания по вдигане на тежести. Участвали са в спортни събития по целия свят, включително и на Олимпийските игри. Срещата ни с Наско и с отбора в местната спортна арена бе най-гордият момент от пътуването ни в Южна Америка! Гледайте краткото ни интервч с него тук.
Visiting the ostrich farm with Atanas Shopov i Chiclayo, Peru
Срещнахме много интересни местни жители и пътешествници по време на посещението ни в Чили, Боливия, Перу и Еквадор. Срещнахме един мъж с голяма широкопола шапка в Боливия, който предсказваше бъдещето с помощта на листа от кока разпръснати върху малка шарена масичка. Срещнахме една жена в Оруро с малко бомбенце и розова рокля, която ни предлагаше сушени зародиши от лама за прогонване на злите духове. Един висок екскурзовод в Перу, който вярва в древните извънземни, сподели с нас няколко странни теории за мумиите в Чачапояс. Един новозеландец живеещ в Еквадор ни разведе с коне из вечнозелените планини на Вилкабамба. Там също така попадбахме в центъра на някакво празнеснство и случайно срещнахме президента на Еквадор.
Horseback riding in Vilcabamaba
Но най-паметна, най-вълнуваща и невероятна бе неочакваната ни среща в сърцето на пустинята Атакама с група от двадесет български пътешественика, членове на Adventure Club (клуб за организирани пътувания) тръгнали на екскурзия из Южна Америка. Представяте ли си!?
With the Bulgarian Adventurers in Atacama Desert, Chile
Това, което направи посещението ни в Южна Аерика уникално не бяха местата, които посетихме, а хората, които ни помогнаха и посъветваха, които ни станаха домакини и ни вдъхновиха. Вечно сме им благодарни и никога няма да ги забравим!
Гледайте краткото ни YouTube видео за двумесечното ни скитосване из Андите
Намерете ни във Facebook @The Life Nomadik
Подкрепете ни в Patreon @The Life Nomadik
Гледайте ни в You Tube @Fata Morgana
