Тихоокеански преход. Ден 1

Ден 1

28 април 2016 г. Позиция S 00 57’53“ W 090 57’45“ остров Изабела, Галапагос. Вятър 5-8, вълни 0, слънчево, температура на въздуха 25 ° С, разстояние до дестинацията 2923 морски мили.

.

.

Вдигаме котва на платна, без двигатели. Първо опъваме грота , после издърпваме котвата, пускаме се назад докато се отвори ъгъла на вятъра, опъваме джиба и плаваме. Доста проста процедура, стига да има достатъчно място и достатъчно вятър. Но мястото е тясно, наоколо е пълно с други закотвени лодки и не далеч пред нас има пясъчна плитчина . И няма вятър. Грота е вдигнат и Иво започва да дърпа котвената верига. Вади котвата. Няма вятър. Започваме да дрейфоваме, а течението ни тласка странично към съседния катамаран „Free Spirit“. Започвам да се паникьосвам и приготвям кранец (фендър). Човекът от „Free Spirit“ е на палабута и ни гледа озадачен. Пита ни дали двигателите ни са счупени, в момента в който минаваме безшумно на половин метър от него. Не знам какво да отговоря.

Двигателите работят добре, просто Иво принципно не ги използва, включително когато пускаме и вдигаме котва. За мен, това са най-страшните моменти от живота ни в морето, ако не броим бурите. Иска ми се да сме като нормалните хора, да влизаме и излизаме на мотори в пренаселените котвени стоянки и заливи. Не мисля, че рискът си струва. Иво не мисли, че има риск …

Джибът е опънат. Тръгваме бавно напред с лекия вятър и се отправяме директно към плитчината. „Free Spirit“ сега е на безопасно разстояние зад нас, но шкиперът продължава да ни вика: „Там е плитко, ще заседнете!“ Побърквам се. Очаквам лодката да опре дъното и да заорем всеки момент. Правим поворот, точно когато съм на път да припадна и се отдалечаваме от опасните плитчини, минавайки твърде близо пред друга закотвена лодка. Отправяме се към входа на залива и към открито море.

Стрелката за вятъра на върха на мачтата липсва, след като една птица-фрегата кацна върху нея и я счупи. Може би птицата я е откраднала; може би е отлетяла сграбчила нашата стрелка за вятър в ноктите си, за да я занесе в гнездото си в мангровите. При всички положения, Иво не можа да я намери, въпреки че прекара целия следобед на предния ден да се гмурка около лодката и да търси. Проклета птица! Надявам се да използва стрелката ни като японски меч и да си направи харакири. Това означава, че ще прекосяваме океана без индикатор за ъгъл и посока на вятъра. Ще трябва да разчитаме на старите начини- връзваме конци на няколко видни места по вантите. Те ще ни показват от къде духа вятърът.

Frigate Bird

Frigate Bird

По този начин, стресирани, започваме дългия преход към отсрещната страна на най-големият от океаните- Тихия океан. Планирахме, подготвяхме се и се притеснявахме (особено аз) за това дълго пътуване в продължение на месеци. Трупахме провизии още от Пуерто Рико- преди две години (някои от които вече са с изтекъл срок); говорихме с по-опитни моряци за маршрути и стратегии. Представяхме си как ще бъде. Но има неща, които не може да си представи човек. Да плаваш с малка лодка насред океанската шир, сам в продължение на три седмици, е едно такова невъобразимо нещо.

Семейство Галапагоски морски лъвове си играят около лодката, изпращат ни. Ще ни липсват ужасно. Мая каза, че на земята, те й напомнят на бездомници- мързеливи, тромави, мръсни, груби и напълно невъзпитани. Спят по цял ден, заели най-удобните пейки в парка, вонят ужасно на развалена риба, акат на обществени места, издават шумни повръщащи звуци, бият се за най-съблазнителните места на пейките, държат се грубо един към друг и към случайните минувачи, кърмят невъзпитаните си деца на стъпалата на кея и винаги се качват- напълно неканени- на лодките на хората, особено през нощта. Ще ви откраднат рибата, ако имате такива, ще лаят по вас, ще се изакат върху палубата, ще се въргалят по възглавниците, и ще избягат неохотно оставяйки след себе си смрадлива диря, ако ги изгоните (което не е лесна работа), готови да се завърнат при първа възможност. И въпреки това, никога не им се разсърдихме за набезите.

Във водата се трансформират напълно и се превръщат в нежни, грациозни, омагьосани същества, притежаващи пъргавината на световно известни водни акробати. Обичаме ги.

Тази сутрин, тръгвайки от Галапагос, осъзнавам, че няма да видим земя и цивилизация за много дни-няма да има зелени дървета, кафява пръст, червени покриви, жълти пеперуди- само синьо и черно море. Може би ще корабокрушираме в буря, може би Фата Моргана ще се блъсне в заспал кит или изгубен контейнер през нощта и ще потъне заедно с тримата си безпомощни пасажери. Тревожих се за всички тези неща толква дълго време, че вече съм свикнала с мисълта или по-скоро съм се научила да я подтискам. Готова съм за този преход. Това, което много ме натъжава точно в този момент, когато слънцето изгрява с лилава светлина иззад тъмния кратера на вулкана Серо Асул, който се смалява зад гърба ни, е фактът, че няма да видим морските лъвове вече … Ако плача, то със сигурност е за морските лъвове.

.

.

Ден 2 …

Гледайте видеото ни Тихоокеански преход

Намерете ни във Facebook @The Life Nomadik
Подкрепете ни в Patreon @The Life Nomadik
Гледайте ни в You Tube @Fata Morgana

Share

About lifenomadik

We are a family aboard a boat in search of freedom and adventure.
Bookmark the permalink.

2 Responses to Тихоокеански преход. Ден 1

  1. Камелия says:

    И за мен вдигането на котва без двигатели е неоправдано. Ако има много място, без лодки,подводни камъни и плитчини наблизо-да, но в този случай не звучи да е така. Мога само да си представя какво ти е било-съчувствам ти.

    • lifenomadik says:

      Лудница… Но с радост мога да съобщя, че този период свърши в атолите на Туамоту, Френска Полинезия и вече се нормализирахме доста и пускаме моторите.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Follow Me