Тихоокенаски преход. Ден 2, 3 и 4

Тихоокеански преход. ДЕН 1

Cerro Azul

Cerro Azul

ДЕН 2

29 Април, 2016г. – S01 28’49 “ W091 25 ’40’‘ разстояние до дестинацията 2887NM, вятър 6-8 възела, ясно небе, температура на въздуха 25 ° С.

На сутринта все още виждаме конуса на вулкана Cerro Azul на хоризонта зад нас. Вятърът е твърде слаб и едва се движи. Цяла нощ плавахме с 1-2 възела. Платната са увиснали. Навиваме джиба и оставяме само грота. Напредваме с около 50 морски мили за 24 часа.

Морето е спокойно. Няколко рибояда прелитат ниско в търсене на риба и едно малко нежно буревестниче- душата на удавен моряк обречена вечно да броди над океаните – подскача над повърхността на водата около лодката. Тези най-дребни морски птици имат елегантността на фламенко танцьори над водата и с удоволствие прекарвам часове да гледам как кльощавите им крачета едва докосват повърхността- подскачат в търсена на дребен планктон. Хубаво е, когато на близо до нас има други живи същества.

.

.

ДЕН 3

30 Април, 2016г. – S02 44 ’06’ ‘W092 29’ 06 “ Разстояние до дестинацията 2811 NM, вятър 1-2 възела, няколко облаци, температура на въздуха 27 ° С.

Скоростта ни е 1-2 възела, платната са увиснали. Едва се движим. Снощи напредвахме с 4-5 възела с малко повече вятър зад гърба ни. Писна ни от блъскането на увисналите платна.

Получихме съобщение по сателита от нашия приятел Скот от яхта „Beach House“. Той е само на 2 градуса на юг от нас- на около 150 морски мили напред и се движи с 8 възела! Не можем да му отговорим. Нещо не е наред с нашият IridiumGo и не можем да изпращаме съобщения, но поне можем да получаваме съобщения и да зареждаме прогнозата за времето. Нямаме представа какво стана. Странно е. Иво се опитва да разбере какъв е проблемът и как да го оправи.

Забелязах гигантска манта зад лодката. В началото си мислех, че е акула- голяма триъгълна перка стърчи над водата, но след това видях цялото същество- квадратно и плоско като маса!

Вече свикнахме с новата ни рутина, която между другото не е много по-различна от рутината ни, когато сме на котва. Закуска, училище с Мая- наблягаме на тестовете по математика от края на учебника по математика – общо 23 теста- по един за всеки ден от това плаване. Играем на карти, спим,готвим, ядем, гледаме филми вечер. През нощта двамата с Иво стоим на вахта по 2-3 часа, но през повечето време спим и от време на време проверяваме електрониките, радара и чартплотера, за да видим дали нещо се е променило и дали наблизо има друга лодка или кораб. Няма. Сами сме.

Pacific Ocean Sunset

Pacific Ocean Sunset

ДЕН 4

1 май, 2016 -S03 29’08 “ W093 33’41 „Dist“ до Цел 2738NM, инд 8-12 KTS, няколко облаци, въздух температура 25 ° С.

Един рибояд кацна на борда! Страшно се радваме, че имаме посетител. Голям е колкото кокошка, но по-стройна и аеродинамична; сив е, с патешки крачета, с бритон и грозен в лице, най-вече заради бритона и човката- дебела и широка в основата, дълга и заострена в края, като сив морков. С любопитно смешно изражение.

Има много видове рибояди. Има синекраки рибояди със бебшко-сини крачета, като че ли са наджапали в кофа с бебешко-синя боя, с белоснежни гърди, кафяви крила и жълти очи. Има червенокраки рибояди с ярко-червени крака, като че ли са цопнали в кофа с ярко-червена боя- с по-тъмни тела (кафявия вариант) или с бели тела (белия вариант), червените йм крака контрастиращи елегантно със сините йм човки и шарени лица- поразително красиви птици. Скот от яхта „Beach House“ ни писа, че на неговата лодка е кацнал Червенокрак Рибояд преди два дена. Нашия рибояд нито е синекрак, нито червенокрак, а по-скоро тъмно-безцветно-крак; по-грозната и по-скучна версия- най-вероятно кафяв рибояд или някаква друга безинтересна разновидност на същия вид птици. Но ние си го харесваме- дори много- именно за това, че е толкова грозен и за това, че се нуждае от компания и почивка. Тази птица долетя насред океана и кацна на лодката ни- за нас това е привилегия. Изпълни ни с чуство на безопасност- сякаш птицата има доверие на лодката и следователно сме на сигурно място. Изпълни ни също така и с чуство на благородство- ето шанс да помогнем на друг пътешественик – някой, който се нуждае от място за отдих- от оазис в безкрайната синя морска пустуш.

Our Booby-bird

Our Booby-bird

Кит се гмурна директно под лодката. Друг бавно си пое въздух в далечината. Еха! Чудо- китове толкова близо до нас! Възхитени сме, но също така не сме забравили историята за Моби Дик.

И в този момент ги видяхме. Малък червен едноместен хеликоптер бръмчи като насекомо ниско над морето- разузнавач, и четири моторни лодки под него. По-нататък- плаващ град- голям рибарски кораб, от чиято палуба стърчат високи кранове, способни да издърпат от водата и най-тежкия улов. Нямат AIS. Не ни отговарят на VHF радиото. Осъзнаваме, че преследват китовете в международни води, най-вероятно незаконно, освен ако в същото време на същото място няма и риби тон. Китовете, които току-що видяхме вероятно са бегълци от този ужасен, незаконен риболов. Тъжно е. Вълнението и радоста ни от срещата ни с тези прекрасни същества се превръщат в болезнена тъга. Бъдете проклети, китоядни чудовища!

Whale

Whale

Ден 5 …

Гледайте видеото ни Тихоокеански преход

Намерете ни във Facebook @The Life Nomadik
Подкрепете ни в Patreon @The Life Nomadik
Гледайте ни в You Tube @Fata Morgana

Share

About lifenomadik

We are a family aboard a boat in search of freedom and adventure.
Bookmark the permalink.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Follow Me