Тихоокеански преход. Ден 5, 6, 7 и 8

.

.

Тихоокеански преход. Ден 1
Тихоокеански реход. Ден 2, 3 и 4

ДЕН 5

02.05.2016г. S 04 29’24“ W 095 55’23“ ,остават 2572 NM, GPS 245, вятър югоизток 10-16 възела, облаци, температура на въздуха 26 С

Вятърът се засили и напредваме с 6 възела, джиба и грота отворени максимално. Първите дни се движехме на юг-югозапад, а сега вече се насочихме директно по курса- на запад. Температурата на морската вода скача. Нощите вече не са така хладни и влажни.

Имахме няколко часа по-силен вятър- над 20 възела и нервно море. Движихме със скорост 7-8 възела. Точно по това време закачихме голяма риба. Паника на борда. Иво държи въдицата и се бори със звяра; аз и Мая се занимаваме с платната и лодката. Навиваме джиба и пускаме грота, зщото рибата е на път да измъкне всичката мисина, така че трябва да спрем лодката, дори може би да тръгнем след рибата. Но не се стига до там. Рибата се откъсва и изчезва заедно със стръвта. Беше хубава стръв. Вероятно рибата също е била хубава. Вятърът спадна до 14 възела.

Получаваме съобщения по сателита IridiumGo от няколко приятели, които ни изпращат прогнозата: Криша от Ямбол, която живее на лодка в Австралия, Мел приятел, с който се запознахме в Карибите, също в Австралия в момента и друг приятел- Бойко, с който се познахме от Facebook. Прогнозата за времето изглежда добре. Мел някак си успява да ни следи с помощта на MarineTraffic и знае точно къде се намираме, въпреки че не можем да отговаряме на съобщенията и не можем да изпращаме точни координати или да пишем как сме. Кофти.

Рибоядът ни го няма. Преспа на слънчевите панели, направи голяма бъркотия (наака навсякъде) и си тръгна на сутринта. Тъжни сме, че толкова скоро ни напусна.

На AIS-а засичаме кораб пътуващ на северозапад, на около 8 морски мили от нас- твърде далеч, за да го видим в действителност. Голям контейнеровоз „Hanjin Isabel”. AIS-а ни дава информация за името, размерите, GPS позицията на кораба и дестинацията му, скоростта му и времето до най-близката ни среща. Имаме аларма, която се включва когато засечем плавателен съд на радиус от 2 морски мили- много ценна за нощните вахти. Обаждаме йм се по VHF радиото, канал 16 и ги питаме дали могат да изпратят имейл на нашите приятели Мел и Криша. Офицерът по радиото има забавен акцент и е много любезен. Казва, че повечето от екипажа на кораба са от Филипините, че сега плават към Сингапур и ще се приберат в къщи след няколко месеца. И няма проблем, ще изпрати нашето съобщение. Диктувам му буква по буква имейлите на нашите приятели и няколко думи: „Получаваме вашите съобщения, но не можем да отговаряме. Продължавайте да изпращате прогноза за времето. “

Следобеда, рибоядът ни се завръща! Ходил да лови риба и се прибра. Радваме му се.

Нощта е спокойна.

.

.

ДЕН 6

03.05.2016г. S05 11’10“ W098 13’35“ остават 2428 NM, GPS 255, вятър югоизток 14-18 възела, няколко облаци, температура на въздуха 26 ° С

Снощи празнувахме „една шеста от пътя“. Разделихме разстоянието на малки отсеци. Първо го закръглихме на 3000 морски мили и след това го разделихме на 6, 5, 4, 3 и 2 равни части. 2500 морски мили са една шеста от пътя (пропътуван- остават 5/6). 2400 морски мили- една пета от пътя. 2250 морски мили- една четвърт от пътя. 2000 морски мили- една трета от пътя и 1500 е средата. Да броиш морски мили в Тихия океан е като да броиш дните в затвора, предполагам.

Хубаво спокойно перфектно плаване цял ден, 1 метър вълни, плавно, 5-6 възела скорост. Слънчево. Най-после напредваме добре! Също така – най-после хванахме риба! Една малка риба тон. Суши за обяд.

Получихме съобщения от Мел и Криша. Получили са имейла от „Hanjin Isabel”. Прогнозата за времето изглежда добре.

Мая чете книга на български. Също така се справи отлично по геометрия днес.

Открих около 30 пакетчета заготовка за сладкиш „Бети Крокър“ складирани в дълбоките резерви- четири различни вкуса: шоколад, ванилия, лимон и ягода. Май сме ги забравили от две години най-малко. Всички са с изтекъл срок на годност и мирис на мухъл- някои повече от други. Но сме решени да ги ликвидираме до края на това пътуване. Правя мъфини понякога по два пъти на ден. Шоколадовите и ваниловите са сравнително нормални- само леко намирисват на мухъл. Лимоновите са по-зле, но им добавям големи парчета шоколад за по-добри резултати. Мая ги яде със запушен нос. Номерът е да не ги миришеш. Вкусът е ОК. Ягодовите обаче са напълно отишли, неядливи. Предполагам, че ягодовите заготовки имат повече влага и са създали по-добри условия за мухъл. Добре, че имаме само 3 от тях. Разпръскваме розовото брашно вонящо на плесенясали ягоди в морето. Вътрешните найлонови пакетчета от заготовките събираме с останалите боклуци в една голяма черна торба, която съхраняваме до резервоарите за вода, а външните пакети, направени от рециклиран картон накъсваме на малки парчета и хвърляме зад борда. Няма достатъчно място на лодката да трупаме вички отпадъци в продължение на месец. Всички хартиени, стъклени или метални опаковки могат да отидат зад борда, защото те имат способността да се разградят и усвоят от околната среда на дъното на океана, с изключение на пластмасата. Така че хвърляме в морето всичко органично, хартия, стъклени бутилки и консерви- законно и с чиста съвест, като се стараем да не допринасяме за глобалното замърсяване. Но за съжаление, океанът вече е пълен с пластмасови отпадъци поради неправилното изхвърляне на боклуци в промишлени количества. Въпреки, че траекторията ни не пресича „Тихоокеанското боклучено петно“ ( pacific garbage patch), често виждаме риболовни шамандури, пластмасови бутилки и туби, носещи се по течението. Нелегално изхвърлените пластмасови отпадъци в големи количества на сушата- в пристанища, реки, и канали, както и боклуците от рибарските кораби, платформите и товарните кораби се носят от теченията по повърхността на морето и се натрупват в райони с висока концентрация на морски отломки. Днес има пет океански боклучени петна- най-голямото от които е „Северно-Тихоокеанското петно“ (North Pacific Gyre).

Още една спокойна нощ. Местим часовника с един час назад.

.

.

ДЕН 7

04.05.2016г. S 05 36‘45’‘ ‘W 100 37’ 56“, остават 2282 NM, GPS 260, вятър югоизток 16-20, слънчево, температура на въздуха 27 ° С

Става все по-горещо.

Нощем ме спохождат много сънища.

На сутринта откриваме няколко малки калмарчета и летящи риби самоубили се на трамплина, изсъхнали вече.

Иво успя да закачи и извади голяма риба тон. Този път без крещене и нерви. Направих много суши. Вътрешностите и кожите ги изяде рибоядът ни- директно от ръцете на Maya. Той все още пътува с нас; вече се чуства по-уверен, разхожда се по палубата, ака навсякъде, ходи да лови риба и се връща след няколко часа, и ако му разрешим, ще влезе вътре в лодката. Става все по-нахален.

Вятърът се засили- 20-24 възела; нашата скорост е 7-8 възела. Образуваха се големи вълни. Ще ми се вятърът и вълните да спаднат отново.

Една четвърт от пътя.

.

.

Ден 8

05.05.2016г. S 06 04’59‘‘ ‘W 103 14’42“, остават 2123 NM, GPS 260, вятър югоизток 16-20, температура на въздуха 25 ° С

Развълнувано нервно море цяла нощ и сутрин.

Спокоен ден със слаб вятър.

Правя хляб сутринта и мъфини в следобедните часове. Лодката мирише на пекарна. Зад нас се разстила лека сладникава диря и със сигурност лодките плаващи зад гърба ни има да се чудят от къде се носи тази миризма на шоколад и ванилия (и лек мухъл) насред океана.

Има много други ветроходни яхти, които плават на запад заедно с нас, така че сигурно има някой не много далеч от нас. Радарът и AIS –а засичат плавателни съдове в радиус до 20-30 морски мили, но може да има някой на 40 или 60 морски мили зад нас, без да знаем. По това време на годината, от май до август, много платноходки правят този преход на запад. Вероятно сме най-малко 20 лодки пресичащи Тихия океан по едно и също време. Но океанът е толкова огромен, разстоянията са толкова големи, а платноходките са толкова малки и толкова бавни, че дори и тези, които тръгват заедно само след 1-2 дена се изгубват едни-други, заради разликата в скоростта йм. Много крузъри поддържат връзка между лодките чрез SSB радио, а сега вече и с достъпната сателитна опция IridiumGo. Ние не разполагаме с SSB радио, а сателита ни се повреди и не изпраща съобщения, така че комуникацията ни с брега и с други лодки е ограничена до получаване на съобщения. Иво не може да разбере какъв е проблема. Чустваме се сами и изолирани.

Рибоядът е изчезнал. Мислехме си, че ще пътува с нас през цялото време. Но той си замина. Надявам се, че ще си намери друга лодка и ще оцелее, тъй като вече е твърде далеч от земята и едва ли ще има сили да долети до брега. Ще ни липсва.

.

.

Ден 9

Гледайте видеото ни Тихоокеански преход

Намерете ни във Facebook @The Life Nomadik
Подкрепете ни в Patreon @The Life Nomadik
Гледайте ни в You Tube @Fata Morgana

Share

About lifenomadik

We are a family aboard a boat in search of freedom and adventure.
Bookmark the permalink.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Follow Me