Тихоокеански преход. Ден 1
Тихоокеански преход. Ден 2, 3 и 4
Тихоокеански преход. Ден 5, 6, 7 и 8
ДЕН 9
06.05.2016г. S06 26’28 “ W 105 43’06 остават 1974 NM, GPS 260, вятър изток-югоизток 12-14възела, няколко облака, темп на въздуха 27 C
Една трета от пътя!
Започваме да пътуваме назад във времето. Да се връщаме в миналото.
2012 морски мили до дестинация- годината, в която напуснахме Канада и започнахме това пътешествие по света.
2003 NM до дестинация- годината, в която Мая се роди. Един дъждовен следобед се появи лилаво космато бебе- най-красивото нещо на света!
2001 NM до дестинация – терористични атаки в САЩ.
2000 NM до дестинация – годината, в която напуснахме България.
1997 NM до дестинация – годината, в която се роди Вик. Нашият син. Липсва ни толкова много …
1994 NM до дестинация – годината, в която се срещнахме с Иво.
1989 NM до дестинация – годината, в която България престана да бъде комунистическа.
1976 NM до дестинация – годината, в която Иво и аз сме родени.
1944 NM до дестинация – Втората Световна Война
Ще продължим да броим морски мили през Руската революция, Френската революция, индустриалната революция, през Средновековието, основаването на България, по целия път обратно до началото на времето- крайната ни дестинация.
Иво се опитва да вдигне спинакера. Купихме го втора ръка от тавана на един магазин в Мартиника преди две години за 150 евро. Опитахме се да спазарим още по-ниска цена- това е все пак втора ръка спинакер и малко малък за нашата лодка. Нов спинакер може да струва няколко хиляди долара и човекът на тавана знае това. Смее се на нашите опити да свалим цената. Никога няма да намерим по-евтин спинакер. Така че го купихме.
За втори път Иво се опитва да вдигне спинакера, което е едно много особено платно и може да се използва само при определени ситуации: когато вятърът идва зад гърба и не е твърде силен. В такива условия е трудно, понякога дори невъзможно, да се използват джиба и грота. Така че в тези моменти имате нужда от спинакер. Спинакерите се правят от много фин лек материал, големи и пъстри платна са (нашият е жълто и синьо и има една 15 х 20 cм кръпка), и изглеждат като парашути – улавят много вятър. Ако вятърът се смени и задуха странично, спинакерът ще се смачка, тъй като е способен да хваща вятър само отзад. Ако вятърът е твърде силен- има опасност спинакерът да „експлодира“ или да се спука и скъса, тъй като е направен от много тънък плат и не може да издържа на силно напрежение. Но в слаби и умерени ветрове от зад, като преобладаващите пасати в Тихия океан по време на плаване на запад, спинакерът е идеалното платно, особено за катамарани.
Иво трябва да се научи да вдига спинакера. Самото платно е в нещо като ръкав, който трябва да бъде изтеглен до върха на мачтата и с две въжета да се опъне в страни. Необходими са трима души за тази работа. Един да дърпа нагоре, а другите двама да навиват въжетата на страничните лебедки. Но цялата операция завърши с епичен провал. Въжетата са оплетени, нещо е усуквано на върха в ръкава и не ще да се отвори. Иво псува; обвинява Мая и мен за всичко. Никой никога не му е показвал как да вдига спинакер, така че той сам трябва да се научи и това ще отнеме известно време. Така че за сега продължаваме без спинакер. Всички са сърдити.
Ден 10
07.05.2016г. S 06 49’12“ W108 00 ’40’‘ остават 1835 NM, GPS 260, вятър изток-югоизток 16-20възела, ясно, температура на въздух 27 ° С
Вятърът малко се засили. Отново пробваме спинакера. Отне ни около половин час, но най-накрая го вдигнахме- с много драма. Крещим, обвиняваме се един- друг, обиждаме се, без да ни пука дали съседите ще ни чуят. Мразя това шибано платно! Планирам тайно да го накълцам на парченца с ножицата.
Загубихме още една изкустване стръв. За първи път от дни насам менюто няма да е суши. Празнуваме това събитие с картофи и наденица на фурна, придружени с Галапагоска бира. Шоколадови мъфини и портокалов залез за десерт.
С Иво сме седнали на трамплина вторачени в западния хоризонт и се хилим колко се мразихме преди няколко минути. Мая мисли, че сме луди.
Ден 11
08.05.2016г. S 07 06’56‘’ W110 24’37“ остават 1691 NM, GPS 260, вятър изток-югоизток 16-20възела, ясно, температура на въздуха 27 ° С
Леко плаване и още една спокойна нощ. Спах цяла нощ в нашата кабина, докато Иво спа цяла нощ в пилотската кабина и от време на време става да проверява електрониките и платната. Той се изнесе в пилотската кабина още в началото на този преход и си обзаведе дългата пейка с възглавници и завивки – направи си уютно местенце.
За да добиете представа какво е да плавате нощем в открито море, си представете, че шофирате с кола (кабриолет; бавно и на круиз контрол) в огромна, неравна нива, в пълна тишина и в пълна тъмнина, без фарове или каквито и да е светлини. Нивата е мека, отразява звездите и мирише на водорасли.
В следобедните часове извадихме едно красиво Махи-Махи или Дорадо или Делфин- все имена, използвани за една и съща златисто-зелено-синя елегантна океанска риба с бяла сочна плът- любимата ни. Мая, която до скоро изобщо не обичаше риба, сега вече хапва печена риба тон и панирано Дорадо, с охота!
Ден 12
09.05.2016г. S 07 27’37‘’ W 113 00’20“ остават 1535 NM, GPS 260, вятър изток-югоизток 16-20възела, ясно, температура на въздуха 26 ° С
Приближаваме средата.
Мая подготвя „писмо в бутилка“ на четирите езика, които владее: английски, френски, испански и български. Посланието трябва да бъде пуснато в средата на Тихия океан и да бъде намерено на брега на която и да е англо-, френско-, испано- или българо-говоряща страна. Пускането на бутилката е насрочено за когато достигнем 1500 NM до дестинация, което изобщо не е средата на Тихия океан, а по-скоро- средата на прехода между Галапагос и Маркизките. Всъщност, когато стигнем до Маркизките, ще бъдем в средата на Тихия океан и тогава ще ни остават още няколко хиляди морски мили преди да го прекосим. Но за нас в момента, 1500 NM до дестинация представляват „средата“ и тогава ще пуснем писмото в бутилка , както е обичаят. Като се има предвид, че океанските течения взимат боклуците от източното крайбрежие на Азия и западното крайбрежие на Северна и Южна Америка, за да ги завлекат в средата на Северния Тихи океан, където те се завихрят в една голяма вечна боклучена спирала, има по-малък шанс нашето писмо в бутилка да достигне който и да е бряг и по-голям шанс нашето писмо в бутилка да се присъедини към голямото боклучено петно в средата на океана. Там, в огромния боклучен водовъртеж – голям колкото континент- се въртят ли въртят- сред скъсани рибарски мрежи, шишета от кока-кола, леви джапанки, каси от мляко, детски играчки и стари хладилници- вероятно милиони и милиони писма в бутилки- цяла библиотека от приятелски съобщения и отчаяни призиви за помощ- забравени завинаги. Въртят ли се въртят, надясно-наляво, блъскат се едно в друго и никой никога няма да ги намери и прочете. Бих нарекла тази спирала от милиони писма в бутилки: „Тихоокеански бутилчен водовъртеж“.
Гледахме „Срещи на края на света“ на Вернер Херцог. Прекрасен сюрреалистичен документален филм за Антарктика- сбор от интимни интервюта с хора, които работят на замръзналия континент в продължение на месеци и години- научни работници и персонал по поддръжката. Херцог е нашият любим филмов режисьор и сме изгледали повечето му филми. Той дори има един филм на име Fata Morgana. Също, в момента четем една голяма книга в стил „National Geographic“ за Антарктика, и сега Мая мечтае да отиде там някой ден. Може би не с Фата Мргана. Но Антарктика е определено в списъка с мечти на Мая.
Мечтите са очарователно нещо, особено мечтите на хората, които живеят мечтите си, като хората, които плават по света, например. Може би си мислите, че те- хората, които са посетили тропически острови, които са вкусили екзотични кокосови раци, които са се запознали с индианци и са влизали в пещери с тях, които са срещали мравояди в джунглите на Коста Рика- вече са изживели всичко, за което са мечтали и повече нищо не могат да очакват от този живот. Но не е така. Те- тези, които са прекосили Африка с влак, тези, които са обиколили Мексико с велосипеди, тези, които са се събуждали в оризово поле в Индия, наобиколени от стотици хора, наклякали мълчаливо около палатките йм- имат планове и мечти, подобно на всички обикновени хора.
Нашият приятел Рейнхарт например, който е обиколил Европа, Африка, Австралия и Азия с мотоциклет (някакви деца в София му откраднали мотора, така че има лоши спомени от България) и в момента плава из света на 40-футов катамаран „Runaway“ (така го срещнахме в Галапагос) мечтае -планира – да отиде на Луната. ВЪЗМОЖНО НАЙ-СКОРО. Това може да ви звучи налудничаво, но такива са повечето неща и места, които Рейнхарт вече е сторил и посетил! Просто чакайте малко! И гледайте към Луната! В най-скоро време, една голяма усмивка ще ви огрее от там.
Мечтите трябва да са пищни.
Тази вечер се наложи да пием вино, за да освободим бутилка за писмото.
Ден 13…
Гледайте видеото ни Тихоокеански преход
Намерете ни във Facebook @The Life Nomadik
Подкрепете ни в Patreon @The Life Nomadik
Гледайте ни в You Tube @Fata Morgana
Спинакерът не е платно само за попътен вятър, още по-малко само за слаб вятър. Не е и толкова трудно да се кара. В зависимост от кройката може да се кара спокойно до халвинд, че и нататък. С оглед начина Ви на плаване и умения, може би е по-добре да не го карате над бакщаг. Имайте предвид, че при засилване на вятъра и ако започнете да настигате вълните пред носа, напълно е възможно да се преобърнете напред. Носа се заравя във вълната, яхтата спира, спинакера продължава да работи, идва вълната зад вас и …. В интернет е пълно с филмчета и литература. Може много да Ви помогне за скоростта.
Благодарим за експертния коментар, съвет и критика! От една страна пишеш, че „не е платно само за попътен вятър, още по-малко само за слаб вятър“, а от друга: „при засилване на вятъра и ако започнете да настигате вълните пред носа, напълно е възможно да се преобърнете напред“. Именно поради опасността лодката да се засили и да се обърне, спинакера се счита за платно, което се използва предимно в слаби попътни ветрове (от безпретенциозни крузърите като нас). Тук не става въпрос за професионални ветроходни състезания, където целта е скорост, а най-вече- за безопасно плаване, а и както намекваш- уменията ни са далеч от тези на професианални ветроходци.Предполагам ще се съгласиш, че по време на силни ветрове нормално крузърите няма да опънат спинакера. След началните ни проблеми- и след като свикнахме да го вдигаме и сваляме бързо, което за теб „не е толкова трудно“ (всичко е трудно в началото, докато се научиш, особено, ако се учиш сам и от грешките си), Иво започна да експериментира и в крайна сметка до края на прехода и после до Тонга плавахме 90% само със спинакера между 90 до 180 градуса вятър (въпреки, че нашия е симетричен, Иво го закрепя от едната страна за страничен клит и го ползва като джинекър или асиметричен спинакер, още повече, че джиба ни е скъсан и издупен).
Елементарните условия за ефективно каране на спинанкер са следните.:
Двата долни ъгъла на спинакера – да са на една височина..
Атакуващият ръб на спинакера, когато започне да се обръща (запрята) и сам да се въстановява – това е мястото където трябва да го карате.
Никога не оставяйте спинакера без наблюдение и на автопилот. Особено на попътна вълна. Реакцията на лодката и платното трябва да се предвиждат и да се реагира незабавно и решително. Ако се забавите или реагирате плахо – после няма да можете да направите нищо и ще изпаднете в един от двата възможни броучин-га. Адриан Албу, може много да ви обясни за тези работи.
Благодарим ти за ценните инфо и съвети! С Адриан и Криша и Алекс плавахме заедно и минахме заедно Панамския канал и изпихме сума ти шишета заедно- дано скоро пак се засечем- прекрасни хора! И ще направим един кратък курс спинакерство 🙂
Поздрави!
Разбирам, че вие нямате спинакер гик. Начина по който носите спинакера е просто един компромис за да добавите скорост. Нищо лошо. Не е максимално ефективно, но върши работа. Не изразявам никаква критика, само ви се радвам и подкрепям. Не се притеснявайте, че се ругаете докато вдигате и сваляте спинакера. Това е нормално дори при, както казвате, „професионалните“ екипажи. С течение на времето усещането ви за „опасност“ ще снижи нивото си. Проблемът не е докато имате респект към спинакера, а когато го загубите и станете прекалено смели.