Тихоокеански преход. Ден 13, 14, 15, 16 и 17

.

.

Тихоокеански преход. Ден 1
Тихоокеански преход. Ден 2, 3 и 4
Тихоокеански преход. Ден 5, 6, 7 и 8
Тихоокеански преход. Ден 9, 10, 11 и 12

Ден 13

10-05-2016 S 07 55’40“ W 115 40’34“ остават 1373 NM, GPS посока 245, вятър ESE 16-22 възела, ясно, температура на въздуха 26 ° С

Прекосихме средата! Мая пусна бутилката с посланията (на четири езика) оформени като свитък и увити в една фалшива банкнота от 100 долара, за да привлече внимание, в случай, че някой намери бутилката и реши да не я отвори.

.

.

Вятърът и вълните се повишиха. Плаваме със 7-8 възела. Морето е нервно с 4-метрови вълни и става все по-некомфортно.

Когато при голямо вълнение се опитваш да спиш, подскачайки нагоре-надолу в леглото, се събуждаш и цялото тяло те боли сякаш са те били. Аз лично не мога да спя добре в лошо време; събуждам се панически при всеки звук и сънувам много, ако изобщо заспя. Толкова много неща се случват и толкова много хора ме посещават в сънищата ми; събуждам се изтощена.

Когато при голямо вълнение се опитваш да готвиш, трябва много да внимаваш да не разлееш нещо или да не се порежеш, тъй като целият камбуз оживява и всичко е в движение- чиниите, храната, печката. Да сготвиш супа е невъзможно и абсурдно. Дори да налееш чаша вода е цяло предизвикателство. Веднъж, една бутилка олио падна и се разля и подът стана смъртоносен за дълго време.

Когато при голямо вълнение искаш да отидеш до тоалетната, трябва да проявиш сръчност и умения, за да не се нараниш в процеса. Моята стратегия е следната: заставам пред отворената врата на тоалетната и с гръб опрян на стената за опора, ръцете ми са свободни. (До този момент ръцете ми са били заети да се държа за перила и дръжки, за да не падна докато се придвижвам по стълбите и коридора към тоалетната, тъй като лодката подскача неконтролируемо.) Само така мога да си смъкна гащите, без да падана. После отново се хващам някъде за опора и влизам в тоалетната. Пускам водата, докато още съм седнала (имаме две елктрически тоалетни и пускането на вода е сравнително лесно- едно натискане на копчето). После излизам придържайки се и си вдигам гащите отново с гръб опрян на стената за опора.

Иво рестартира сателита Iridium Go и той взе, че проработи! Вече можем не само да получаваме, но и да изпращаме съобщения!

.

.

Ден 14

11-05-2016 S 09 01’54“ W 118 18’32“ остават 1210 NM, GPS посока 230, вятър E 20-30kts, облачно, температура на въздуха 27° С

Вятърът се засили още повече и го дават още по-силен утре. Вълните са големи и идват от всички посоки. Грота е рифован и се движим само с 6 възела.

Шквалове. Поривите на вятъра достигат до 32 възела. Страх ме е. В такива моменти си мисля, че трябва да спра с плаването.

Небето е мрачно, покрито с гъсти ниски облаци. В далечината се вижда странно петно оранжево-розова светлина. Изглежда като огън над водата. Може би има процеп през облаците и се получава някакво светлинно пречупване от слънцето, не знам…

Размишляваме за извънземните. Мая се чуди, дали ако дойде извънземно на борда да го запазим или да го мятаме във водата. Най-добре да го запазим и да го принудим да ни мие чиниите и да играе на карти с нас.

.

.

Ден 15

12-05-2016 S 10 11’57“ W 120 36’54“ остават 1068 NM, GPS посока 275, вятър E 20-26 възела, облачно, температура на въздуха 26 ° С

Уморени сме. Снощи не спахме много, нито предната вечер. Морето продължава да се вдига; свикнахме с постоянното клатене.

В 05:00 часа- все още тъмно- ни връхлита буря с 40 възела ветрове и дъжд. Грота и джиба са рифовани. Вълните са огромни- плашат ни повече от вътъра. Автопилотът спира и Иво хваща руля на ръка през най-голямата гадост. Няколко пъти му се струва, че лодката ще се преобърне и не може да я удържи. Сърфираме с 12 възела.

Предницата на лодката е прекалено тежка. Пълна е с книги. Стотици книги, които сърце не ми даде да изхвърля (защото ги обичам твърде много- голяма грешка) и си ги разкарваме из света като някакви идиоти вече четири години. И сега сме в голяма беда. Когато катамаранът е тежък отпред и вълните и вятъра бутат отзад, носа може да се закопае под водата и бихме могли да се преобърнем. Имаме нужда от нещо, което да ни спре да сърфираме толкова бързо, като дрог или морска котва, но нямаме.

Решаваме да свалим грота напълно и да рифовае джиба още повече. Но това означава, че трябва да се завъртим срещу вятъра и вълните. Големи вълни. Правим маневрата успешно.
Изпращам съобщения до Мел и Криша с нашата позиция, в случай, че тръгнат да ни издирват.

Един час по-късно, бурята е отминала. Изгрев. Добре сме. Иво ремонтира автопилота.

Шквалове до края на деня, но не повече от 30 възела.

.

.

Ден 16

13-05-2016 S 09 22’58“ W 122 35’33“ остават 955 NM, GPS посока 305, вятър E 16-20 възела, ясно, температура на въздуха 26 ° С

Рибарска лодка на 11 мили на север! Yahatamaru. GPS посока 182. Не сме сами за няколко минути!

Най-сетне времето се оправи и отново плаваме бавно и спокойно. Вдигнахме спинакера. (Отне ни известно време, но вече му хващаме цаката.)

Иво и Мая кърпят джиба (на 16-годишна възраст- оригиналното платно), на който се отвори 40см дупка по време на бурята. Вече за стотен път кърпим джиба, откакто имаме лодката и платното е заприличало на юрган – от онези с многото кръпки. Определено се нуждаем от нов джиб.

Още един ден в Тихия океан.

Трябва ни риба.

.

.

Ден 17

14-05-2016 S 09 23’22“ W 124 36’13“ остават 836 NM, GPS посока 265, вятър E 8-10 възела, облачно, температура на въздуха 27 ° С

Иво спи цяла нощ, изтощен след бурята и лошото време през последните няколко дни.

Аз съм на руля и се опитвам да остана будна в продължение на 6 часа. Нямам нищо против да не спя; просто не искам повече бури и шквалове. Движим се бавно, вятърът е спокоен и всичко е наред.
Нощта е грандиозна. Дребни микроорганизми експлодират със зелена светлина около лодката и в пяната отзад, блещукайки магически сред отраженията на милиарди звезди. В космоса сме; в центъра на черна стъклена сфера, която се изпълва с биолуминесценция, когато я разклатите.

Луната в тази течна вселена е ярка и добронамерена. Когато Луната е така кръгла и голяма не се чустваме сами. Луната е също така най-трагичното същество, което познавам. Винаги съм разговаряла с Луната, още когато бях дете и баща ми заминаваше надалеч с големите фериботи за дълго време, някъде от другата страна на Черно море. Изпрщах съобщения на Луната, а тя му ги предаваше. Така комуникирахме, баща ми и аз. С помощта на Луната. Все още така комуникираме, баща ми и аз, сега, когато него вече го няма.
„Предай му, че ми липсва …“

.

.

Ден 18…

Гледайте видеото ни Тихоокеански преход

Намерете ни във Facebook @The Life Nomadik
Подкрепете ни в Patreon @The Life Nomadik
Гледайте ни в You Tube @Fata Morgana

Share

About lifenomadik

We are a family aboard a boat in search of freedom and adventure.
Bookmark the permalink.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Follow Me