Официално влизане в Хива Оа- островът на Пол Гоген

Atuona Bay, Hiva'Oa

Atuona Bay, Hiva’Oa

След Фату Хива, плаваме 45 мили до следващия остров от Маркизите- Хива’Оа.

Хива Оа е един от най-големите и най-населените острови в Маркизите, а пристанището Atuona е едно от няколкото официални пристанища за пристигащи яхти и кораби. Тук официално пристигнахме във Френска Полинезия.

.

.

Процедурата по влизане с яхта за Френска Полинезия е различна за различните хора. Ако пътувате с Европейски паспорт- регистрацията е безплатна в местното полицейско управление . Дават ви право на 6-месечен престой (или завинаги, ако сте французин). Отивате с паспорта и документите на лодката в „жандармерито“ и подписвате един формуляр – отнема 15 минути.

.

.

Ако пътувате с канадски, американски, южноафрикански или друг „неудачен“ паспорт- имате няколко варианта: да внесете депозит в банката (който ще ви бъде върнат няколко месеца по-късно, когато напуснете Френска Полинезия; плаща се само с кредитна карта) и така да докажете, че имате средства в случай, че нещо се случи с вас и се наложи да ви извозят със самолет извън страната; или трябва да покажете, че сте си купили самолетен билет- дори, когато идвате с яхта; или ще трябва да наемете агент, който да стане ваш гарант.

Ако сте американци или канадци можете да останете в продължение на 3 месеца, а ако сте южноафриканци- 2 седмици! И губите пари във всички случаи. В първия вариант (банков депозит)- губите главно от курса при обмяната на пари и банкови такси (над $ 150, в зависимост от валутните курсове в момента). При втория вариант- ако си купите билет за самолет- можете да го върнете на следващия ден след като ви бият печата в паспорта (това е най-евтиният вариант- таксата за връщане на билет е около $ 20-25). Ако наемете агент-гарант, трябва да платите $ 300 за услугите му и да имате валидна здравна осигуровка.

Aranui

Aranui

Иво и аз сме родени в България (Европа), а Мая е роден в Канада, но нашите български паспорти са изтекли и не успяхме да ги подновим, тъй като никъде по пътя ни нямаше българско посолство. Опитахме се в българското консулство в Панама, но там не правят паспортни услуги и не стана. Така че пътуваме с канадски паспорти.

Човекът в полицейското управление в Atuona ни казва, че не могат да признаят европейското ни гражданство, освен ако не представим валиден Европейски паспорт (не изтекъл). Така че трябва или да платим депозит в банката  (около $5000 за тримата), или да купим билет за самолет; или да наемем агент.

.

.

Започва нашето ходене по мъките. Лутаме се между банката, полицията и агента; приятели се опитват да ни помогнат с многото проблеми, които възникват допълнително.

В един момент, около две седмици по-късно (все още не сме готови), питам в полицейския участък какво ще се случи, ако не се чекираме изобщо и продължим да си плаваме от остров на остров? Ще ни арестуват ли, ще ни конфискуват ли лодката? Ще ни вкарат ли в затвора? – Не, казва полицаят, не знам какво ще се случи …

.

.

Нищо няма да се случи, най-вероятно. По-късно срещнахме двойка американци, които никога не са се чекирнали във Френска Полинезия и са останали в продължение на три години. Смятат да останат още две.

Накрая остана само един начин- да наемем агент. Но нямаме застраховки. Правим си DiverDAN- възможно най-евтиният вариант за здравни застраховки. И плащаме таксата на агента, която ни разбива … За втори път съжаляваме, че са ни изтекли българските паспорти- първият път беше в Колумбия.

Повече от две седмици след пристигането ни, най-накрая сме законно регистрирани и свободни да продължим да плаваме и да обикаляме из островите и атолите на Южния Пасифик.

.

.

Използваме времето, докато сме на о. Hiva’Oa да се разхождаме из острова и да си почиваме.

Ходим на автостоп от пристанището до селото почти всеки ден. Навсякъде във Френска Полинезия автостопът е най-добрият, най-бързият и безплатен начин за придвижване от едно място на друго (ако островът е голям и има пътища). Дружелюбни хора на всички по-големи острови ни спираха и ни возиха всеки път.

.

.

В градчето Atuona има дървени и каменни скулптури, наречени „тики“. Tiki в маорската и полинезийската митология, е първият човек- полу-бог, създаден от бог Tumatauenga.

.

.

Тики са статуи-талисмани считани за „покровители на скулпторите“. Те са с огромна глава, символизираща мощ и големи очи, символизиращи мъдрост. Всяко тики има свой собствен характер- някои са зли, други са доброжелателни.

.

.

„Тики“ е значим символ на полинезийската култура и посетителите на островите си купуват малки тики фигурки или медальончета за сувенир и за талисман, който предпазва пътешествениците.

.

.

Най-големият древен тики, открит до сега е на остров Hiva’Oa в залива на Oipona Puamau.

.

.

Moai- монументалните каменни статуи на Великденските острови- са разновидност на тики.

.

.

Един ден, както се рахождаме из Atuona възхищавайки се на величествената природа навсякъде около нас, чуваме музика. Дивашки ритми, които ви карат да скачате и танцувате около огъня. Децата в местното училище репетират за някакъв празник и ни разрешават да погледаме.

.

.

За първи път виждаме полинезийски танци и музика-дивашки, древни ритми. Не е ли страхотно, че тези деца се учат да свирят на барабани и да танцуват в училище, още от 5-годишна възраст?!

.

.

На кратка разходка до покрайнините на градчето, в подножието на вулкана, се намира старото гробище.

Old cemetery, Hiva'Oa

Old cemetery, Hiva’Oa

Но друго гробище привлича много повече посетители.

Paul Gauguin's grave on Hiva'Oa

Paul Gauguin’s grave on Hiva’Oa

На един хълм с изглед към залива е гробът на Пол Гоген- художник от епохата на пост-импресионистите. Гробът му е днес основна туристическа атракция на острова, освен музея „Гоген“ с репродукции на картините му долу в градчето. Всички туристи, идващи тук се изкачват на хълма в жега или дъжд, за да отдадат почит на известния художник, който „избягал западните влияния“ и се върнал в природата, за да намери „изгубения рай“. Но местните жители имат смесени чуства към Гоген и неговото присъствие на острова. Какви ли са били истинските мотиви на този французин да си купи къща и да живее в Hiva’Oa?

.

.

Скоро след откриването им от първите европейски изследователи,  Маркизките острови стават известни като „рай на свободната любов“. Уникалната култура и начин на живот на островитяните включвал едно доста различно отношение към сексуалността. Деца и родители спяли в една стая и децата имали право да наблюдават родителите си по време на полов акт. Възрастните дори намирали за забавно и смешно, когато децата симулирали сексуални действия помежду си и даже ги насърчавали да го правят от най-ранна възраст. Това донякъде обяснява защо европейските кораби са били „нападани“ от рояци млади момичета, за които понятия като „девственост“ или „целомъдрие“ не били социална норма. Покатервали се на борда, за да правят секс с моряците. Това също така обяснява защо един художник на средна възраст с многобройни маркизки любовници (предимно много млади момичета), умрял от сифилис през 1903г.

.

.

 

.

* Не пропускайте да гледате 10-минутното ни филмче „Още суши в Хива Оа“, където разказваме за други случки из острова- среща с майстор на китари, поход в гората в търсене на петроглиф, пристигането на кораба Арануй и още МНОГО СУШИ на борда на Фата с приятели.

Намерете ни във Facebook @The Life Nomadik
Подкрепете ни в Patreon @The Life Nomadik
Гледайте ни в You Tube @Fata Morgana

 

 

Ако четете това …

.

… имаме една малка молба. Все повече хора, редовно четат нашите истории и гледат нашите филмчета в YouTube, но далеч по-малко са тези, които ни подкрепят. И за разлика от други, нашите статии и филмчета са достъпни и безплатни за всички. Така че смятаме, че е справедливо да помолим хората, които посещават блога ни и YouTube канала ни често за символична подкрепа. Усилията ни да пишем и да проучваме, да обработваме снимки и да правим филмчета отнемат доста време и енергия. И е още по-трудно да се прави от лодка с ограничен интернет и електричество. Но го правим, защото вярваме, че нашето пътешествие и начин на живот имат значение – защото може би ви вдъхновяваме.

Ако редовно четете и цените нашите истории, помислете си да станете един от нашите „патрони“ за не повече от $ 1 или $ 5 долара на месец и да ни помогнете в бъдещите ни пътешествия. Благодарим!

Share

About lifenomadik

We are a family aboard a boat in search of freedom and adventure.
Bookmark the permalink.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Follow Me