Щастливите хора на о. Нуку Хива

.

.

След о.Тахуата, плаваме към о.Нуку Hiva- най-големият от Маркизките острови (330 кв км) и вторият по големина в цяла Френска Полинезия след Таити. Подобно на всички други острови от Маркизите, Нуку Хива е млад вулкан, между 4 милиона и 400 хиляди-годишна възраст, без бариерен коралов риф. На 400 хиляди години, той е „остров-бебе“ от геоложка гледна точка (Карибските острови например са на около 50 милиона-годишна възраст). Тук драматичните назъбени върхове и кратери на вулкани с причудливи форми все още не са се поддали на заглаждащите ефекти на ветровете, дъждовете и времето.

.

.

Taiohae е столицата и най-населеният град на Маркизите. Решихме да го пропуснем и вместо това да плаваме до други два от най-закътаните усамотени залива.

Първият от тях, заивът Anaho, се намира в североизточната част на острова, недалеч от мястото, където Робърт Луис Стивънсън- автор на „Островът на съкровищата“- пристига през 1888 година . Херман Мелвил (автор на „Мобидик“) пише първата си книга „Тайпи, или бегъл поглед на полинезийския живот“ основавайики се на впечатленията и преживяванията си в Нуку Хива.

.

.

Анахо е един от най-красивите заливи в Полинезия, който сме виждали, с пясъчни плажове, палми, остри скални образувания и вулканични хребети на заден план, създавайки драматични спиращи дъха пейзажи.

.

.

Отнема ни един час да влезем в дълбокя залив, бавно на платна. Вятърът ту спира напълно,  ту сменя внезапно посока или се засилва ускорен надолу по планините.

Прекарваме тук само няколко дни, гмуркаме се, разхождаме се из плажа и търсим кокосови орехи преди отново да поемем към Hakaui Bay от южната страна, където пристигаме заедно с една голяма туна. Водите около тези най-изолирани острови в Южния Пасифик са богати на риба и да уловиш голяма риба тон, уаху, дорадо или марлин не е рядко изключително събитие.

За пореден път влизаме в залива без да включваме двигателите и пускаме котва на платна. Свикнали сме на тази процедура, след три години практика.

.

.

Първо забавяме лодката като отваряме платната (увеличаваме ъгъла на вятъра) или отпускаме въжето на грота напълно, ако вятърът е много силен, така че платното да хваща по-малко вятър. Избираме мястото, където да пуснем куката и бавно се насочваме натам. Иво бързо навива фока (или „стаксела“-предното платно) щом сме достатъчно близо до избраното място и обръщаме носа към вятъра почти в последния момент. Отнема известно време, преди лодката да спре напълно. Мая пуска котвата и оставяме грота вдигнат за известно време, така че вятърът да избута лодката назад, за да хване котвата. След това пускаме грота. Почти същата процедура е като пускане на котва на мотор, само дето не трябва да се правят грешки и маневрирането зависи от посоката и силата на вятъра.

Тук срещаме отново нашите нови приятели от белгийския катамаран „Mercredi Soir“ и немското семейство с двете малки сладки момиченца от катамаран „Invictus“, с които споделяме голямата риба тон на борда на Fata Morgana- първият от поредица епични купони.

.

.

Заливът Хакауи е делта на река и началото на пътеката до третия най-висок водопад в света. Иво и аз се мятаме в страхотния ни оранжев каяк (подарък от KayakShop.BG), а Мая е в дингито с нейните приятели Том и Сам около час зад нас.

Влизаме от морето в реката, сякаш влизаме в друг свят, в сянката на зелена планина. Каякът се плъзга безшумно по тъмната неподвижна река. Големи жълти цветя плават над  перфектние си отражения; редица кокосови палми охраняват бреговете. Нарушаваме спокойствието на една чапла кацнала на ръба на реката и на една змиорка легнала под повърхността на водата.

.

.

Реката тече бавно, пълноводна и дълбока известно време. Достигаме до градината на малка къща. Тук става плитко. Завързваме каяка за едно дърво. Тази земя, с всичките й овощни дървета и едри цветя и тази къща, заобиколена от кокосови палми, бананови растения и храсти отрупани с дребни червени люти чушлета принадлежат на едно местно семейство- една вечно усмихната поинезийка, нейният супер нервен мъж с татуирано лице и 12-годишният йм син.

.

.

Пътеката до водопада Вайпо минава през тяхната земя и те посрещат туристи през цялото време, водят ги през планината, организират вечери за крузъри и търгуват с плодове.

.

.

Денят напредна, а и пътеката е кална от дъжда в планината, така че заедно с нашите приятели, се качваме само до мястото, от където се вижда водопада- тънък и висок- спуска се надолу по вулкана. За да отидем до самия водопад, имаме нужда от водач, пътеката трябва да е суха, и трябва да тръгнем сутринта, тъй като походът е дълъг и труден. Доволни сме, че го видяхме, макар и от разстояние и от там се връщаме при екстравагантните полинезийци и тяхната къщичка край реката.

Vaipo Waterfall

Vaipo Waterfall

Маркизките хора са роднини на маорите от Нова Зеландия. В полинезийската митология, техните общи предци идват от Hawaiki – родината на полинезийските народи. Хората Hawaiki се пръснали из цяла Полинезия- по тихоокеанските острови, в открити канута, наречени “waka”. Ето защо дори и днес маорите и островитяните имат толкова много общи неща- музика, танци, традиционни татуировки, вярвания и митология.

.

.

Полинезийците са също така най-приветливите хора, които посрещат непознати гости с отворени обятия и усмивки на лицата, без предразсъдъци или мнителност. За нас беше огромна приятна изненада да срещнем такива хора , след като пообиколихме света и срещнахме какви ли не. Не вярвахме, че те наистина все още съществуват- честни, открити, щедри и топлосърдечни, като щастливи деца. Направиха ни щастливи и нас.

.

.

„Лудия“ фермер и жена му приготвят вечеря за група крузъри, между които семейството от яхта „Муктук“ с две момчета родени и отгледани на лодката, чийто живот е пълен с истории достойни за книга.

The Muktuk kids

The Muktuk kids

Всички съставки за вечерята са отгледани в собствената йм градина или уловени в „задния йм двор“ , т.е. реката, океана и планините. Менюто е: риба и морски дарове, приготвени с прясно кокосово мляко, печено пиле и козе месо мариновани в прясно кокосово мляко и сърцераздирателна плодова салата, съдържаща невероятно разнообразие от местни плодове, със сос от прясно кокосово мляко.

Тези хора живеят извън системата (или просто в някаква съвсем различна от позната на нас „система“) в най-красивото място на планетата. Имат всякакви видове плодове и зеленчуци в техния огромен двор в непосредствена близост до реката; имат кокосови орехи, които използват във всички рецепти и за копра; отглеждат прасета, кози, коне и кокошки; ловят риба в океана и ловуват глигани и диви кози в планината; организират традиционни вечери в къщата си за крузъри; и търгуват с плодове.

На следващия ден се връщаме с подаръци за тях и техния син. Те ни дават в замяна кофа с pamplemousse – огромни супер вкусни грейпфрути, купища карамболи, кокосови орехи, банани, няколко големи и различни на цвят папая (едни зелени, други оранжеви), които сами си набираме от дърветата. Така запасени с планина от пресни плодове, сме готови да отплаваме.

.

.

Планираме прехода от Маркизите към сините атолите на островната група Туамоту от о. Уа Поу- последният от Маркизките острови по пътя ни.

Jilie and Lena S/V Invictus showing Maya the drawings they made for her.

Jilie and Lena S/V Invictus showing Maya the drawings they made for her.

.

.

* Не пропускайте да гледате 12-минутното ни филмче „Извън системата в Нуку Хива“, -разходка по реката и до водопада, среща с приятелите ни, с децата от „Муктук“ и с полинезиеца с татуираното лице. 

Намерете ни във Facebook @The Life Nomadik
Подкрепете ни в Patreon @The Life Nomadik
Гледайте ни в You Tube @Fata Morgana

 

Ако четете това …

.

… имаме една малка молба. Все повече хора, редовно четат нашите истории и гледат нашите филмчета в YouTube, но далеч по-малко са тези, които ни подкрепят. И за разлика от други, нашите статии и филмчета са достъпни и безплатни за всички. Така че смятаме, че е справедливо да помолим хората, които посещават блога ни и YouTube канала ни често за символична подкрепа. Усилията ни да пишем и да проучваме, да обработваме снимки и да правим филмчета отнемат доста време и енергия. И е още по-трудно да се прави от лодка с ограничен интернет и електричество. Но го правим, защото вярваме, че нашето пътешествие и начин на живот имат значение – защото може би ви вдъхновяваме. Ако редовно четете и цените нашите истории, помислете си да станете един от нашите „патрони“ за не повече от $ 1 или $ 5 долара на месец и да ни помогнете в бъдещите ни пътешествия. Благодарим!

Искате ли да ни посетите във Фиджи тази година?

Кликнете на снимката за да видите офертата в пълен формат:

Share

About lifenomadik

We are a family aboard a boat in search of freedom and adventure.
Bookmark the permalink.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Follow Me