Плаване до Рароя и остров Кон Тики

.

.

Френска Полинезия е отвъдокеанска територия на Франция, състояща се от 118 острова и атола в южната част на Тихия океан, от които 67 са обитаеми.  Тези острови и атоли са разделени на пет островни групи: Маркизките острови, архипелага Туамоту, архипелага Дружествени острови, островна група Гамбе, и Австралските острови.

Разстоянията между островите в рамките на една островна група са малки- обикновено няколко часа или един ден плаване. Но преходите от една островна група до следващата са стотици морски мили и отнемат няколко дни.

Преход от Маркизките острови до архипелага Туамту

.

.

Планираме прехода от Маркизките острови на югозапад до архипелага Туамоту стартирайки от о.Уа Поу заедно с катамаран „Invictus“ и катамаран „Mercredi Soir“. 450 морски мили  или няколко дни. Фата Моргана е най-малката и най-бавната от трите лодки, така че още първия ден от плаването губим радиовръзка с нашите приятели, които са по-напред от нас. Последният път, когато се чухме с Invictus, научихме, че са имали някакъв проблем с хидравликата на управляващия механизъм и със стаксела. При една неконтролируема маневра, едно от въжетата прежулило ръката на Никол до месо.

Проверяваме прогнозата за времето. Зоната на конвергенцията със силни ветрове и шквалове преминава на юг. Според GRIB файловете, лошото време ще бъде на 200 морски мили южно от Туамоту, така че ние би трябвало да сме в безопасност с 15-20 възела ветрове прогнозирани за нашия район.

.

.

На третата вечер от прехода ни удря буря с 40 възела от изток. Часът е 20:00, тъмно като в рог, облаци, дъжд, вълните стават все по-големи- пълен ужас. Пускаме грота оставяйки само малко от стаксела, на който се отвори дупка по средата. Надяваме се, че това е шквал и ще премине за няколко минути.

Яростта на Морето е страхотна. Усеща се злината в тътена на вълните и воят на вятъра, като лошо предзнаменование.

Не отминава. Нито за няколко минути, нито за няколко часа. Нощта се превръща в кошмар.

Иво се занимава с лодката, управлява на ръка. Мая е учудващо спокойна и безстрашна. Опитва се и мен да ме успокои. Аз, обаче, се побърквам.

„Ако оцелея, ако някога се добера до твърда земя, ще си тръгна и никога вече няма да стъпя на лодка!“

Изпращам съобщения по сателита IridiumGo на Мел и Криша с координатите ни; приготвям непромокаемата чанта с ръчното VHF радио, бисквити, бутилка вода, нож, фенер и други подобни жизнени необходимости в случай че се счупи мачтата, че лодката се преобърне и се разбие на парчета и потъне и ние се озовем сами насред тъмния океан бушуващ около нас, пълен с акули. Какъв шанс имаме?

Лодката сърфира надолу по вълните, трудно е да я удържим стабилна. Отклоняваме се от курса, на запад. Трябва да намалим скоростта. От кърмата Иво пуска импровизираните ни дрогове- бирените каси от Галапагос, този път приготвени предварително. Срахотни са- вършат чудеса!

.

.

С бирените каси сме значително по-бавни и стабилни, но продължаваме да се отклняваме от курса на запад. Решаваме да опитаме нещо, което никога до сега не сме правили. Да спрем. Избираме момент, в който да завъртим безопасно срещу вятъра. Бумът е отворен напълно към десния борд, грота е навит, стаксела се подава съвсем малко, може би 1 кв.м. успоредно на бума, руля е завъртян напълно към ляв борд (противоположно на бума) и заключен, вятърът и вълните ни идват от ляво,  от около 45 градуса. Лодката се опитва да завие наляво, заради руля и да направи поворот оверщаг, но не може, заради бума и стаксела. Чудо! Спираме! Нито можем да завием на ляво, нито на дясно. Фата спира плавно; вълните я издигат и я спускат под ъгъл.

Часът е 1:00 сутринта, вятърът си бушува, но се чувстваме добре, плавно е. Все още дрифтираме леко на запад, но само с около 1 възел. И познайте какво правим през останалата част от нощта? Изтощени спим! Не като бебета, но спим. Ако някой ми беше казал, че ще спя по време на буря, никога нямаше да повярвам. Но спах.

06:00 ч, слънцето бавно прогонва нощта и бурята затихва. Оцеляхме без поражеия, освен една дупка в старото предно платно.

Но още страшни мменти предстоят.

Пристигане в Рароя

.

.

Архипелагът Туамоту е известен също като „Опасният архипелаг“. Много са лодките разбили се в рифове на тези ниски атоли, невидими през нощта. Дори минаването през бурните води на тесните йм проходи може да бъде катастрофално. Влизането и излизането в атолите трябва да се прави много внимателно, когато приливите и отливите са в застой и течението в прохода не е твърде силно.

Рароя е нашият пръв атол и естествено сме стресирани и се тревожим как ще влезем през тесния проход между рифовете. Пристигаме вечерта и отново спираме не далеч от входа на атола по същия начин, както предната вечер, тъй като извън атола е дълбоко- открито море и не може да пуснем котва. Този път спираме не заради лошото време, а за да чакаме утрото. В повечето атоли може да се влиза само по светло и в точния момент, когато приливът се обръща и започва отлив и течението си сменя посоката. Точно тогава за няколко минути има момент на застой и проходът е в най-спокойното си състояние. Но не знаем точно в колко часа се обръща течението.

.

.

На сутринта тръгваме, все още с доста силно течение срещу нас, което образува бурни води подобни на бързеите на река с водовъртежи в тесния проход. С опънати платна и с помощта на двата двигателя се борим с течението и влизаме успешно в лагуната. Където попадаме в райско местенце, оцелели след ужасите на Ада.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

Нито един хотел, нито един турист. Една лагуна само за нас със спокойни тюркоазени води, заобиколени от малки необитаеми островчета с кокосови палми и розови плажове. Като пощенска картичка, но истинско!

.

.

.

.

„Атолът“ е коралов риф обграждащ езеро от морска вода, наречено „лагуна“. Атолите се формират от вулканични острови заобградени от коралови рифове. Първо, вулкан изскача от морето. После, корали започват да се формират по ръбовете на кратера. С течение на времето, вулканът започва да потъва обратно в морето и постепенно изчезва. Но пръстенът от корали формирал се около него остава и дори продължава да нараства, защото коралите продължават да се натрупват. Малки плоски коралови и пясъчни острови се появяват тук и там по ръба на лагуната, защитена от риф. Като оазис в необятната синя пустуш на океана.

.

.

С около 80 острова и атола, архипелагът Туамоту (което означава „отдалечените острови“) е най-голямата верига от атоли в света.

Рароя е един от най-западните атоли от веригата, сравнително малък, с овална форма, дълъг 43 км и широк 14 км, със земна площ от 41 кв км и плавателна централна лагуна с площ 359 кв км. Прекосяваме лагуната и пускаме котва пред един от малките необитаеми „моту“ (островчета), където нашите приятели вече ни чакат.

.

.

Празнуваме пристигането ни с голям огън на плажа, хапване, пийване и музика.

.

.

.

.

Не далеч от тук, само на 10 минути с каяка (подарък от нашите приятели KayakShop.BG), се намира остров Kon-Tiki. Точно на това място е пристигнал Тур Хейердал и неговият екипаж след като прекосява Тихия океан от Перу върху сал, направен по древна технология. Това е едно от най-епичните ветроходни приключения на всички времена. С възхита и благоговение вървим по пясъка, където не много отдавна е вървял Тур Хейердал преживял 100 дни със сал- бури, акули и неизвестност. Представете си радостта, която той и хората му са изживяли, стъпвайки на този плаж!

Остров Кон Тики

.

.

.

.

Проходите между островите в атолите с техните силни течения могат да бъдат опасни за навигация, но също могат да бъдат много забавни за децата.

.

.

По-малките проходи между островите са с топли плитки води, които си променят посоката- текат навътре и навън с приливите и отливите- подобно на река заслана с мокет от корали, като разцъфнали цветя. Кораловата река.

По-големите дълбоки проходи са още по-впечатляващи, с подводни коралови каньони. Тук теченията са масивни, наситени с хранителните вещества, пристигащи от океана в лагуната. Ето защо тези входове изобилстват от риба и са едни от най-добрите места за гмуркане в света. Но също така са опасни, най-вече заради силните течения, но също така- заради акулите.

Гмуркане в Рароя

.

.

От другата страна на лагуната, пред единственото селище с около 200 жители и в близост до главния проход (входа на лагуната), се запознаваме с Джесика и Крис-млада двойка от САЩ, които плават около света с едно много старо и симпатично куче на име Мартини. Те са професионални водолази и подводни фотографи и ни предлагат да ни заведат до едно страхотно място за гмуркане.

Иво и Мая се научиха да се гмуркат и получиха своите сертификати PADI не много одвна- в Колумбия, благодарение на Ката и Себастиан от DeepCoral. Имат екипировки и бутилки, но тъй като нямаме компресор да пълним бутилките с въздух, така и нямаха възможността да се гмуркат от Колумбия насам. Досега. Invictus имат компресор на борда и Тоби с радост пълни бутилките на Иво и Мая.

.

.

Навсякъде във Френска Полинезия е позволено да се гмуркате и не е задължително да сте с група или с инструктор (за разлика от Галапагос). И без това, има само няколко места в Туамоту, които организират гмуркания и дават екипи под наем, но не и в Рароя. Ако имате собствена екипировка, можете да се гмуркате, колкото си искате, където си искате. И благодарение на Тоби и неговите компресор и диги, Иво и Мая имаха възможността да се гмуркат из цяла Френска Полинезия, започвайки в Рароя. А благодарение на Крис и Джесика от яхта „Silent Sun“, разбрахме къде са най-добрите места за гмуркане в Туамоту. В замяна на един грейпфрут и една папая те заведоха нашата група гмуркачи в прохода на Рароя.

Перлената ферма

.

.

Също тук, има перлена ферма, където отглеждат истински черни перли в лагуната.

След гмуркането, отиваме на брега, за да се срещнем с младия собственик на перлената ферма. Той е трето поколение производители на перли, след като дядо му разработва бизнес със стриди, а баща му разработва индустрията с черните перли.

.

.

„Аз съм „последният перлен фермер“. Климатът се променя; глобалното затопляне има опустошителни последици за перлената индустрия и скоро няма да останат много перлени ферми в Туамоту „.

.

.

Обяснява ни как се отглеждат перлите. Разрешава ни да се разхождаме и да разгледаме фермта и хангара, където работят работниците, но не ни позволява да снимаме. В края на краищата, това е индустрия за милиони долари и професионалните тайни трябва да бъдат пазени, тъй като всеки перлен производител си има своите специфични методи. Но основният процес за производство на перли е един и същ навсякъде: парче „донор“ от стрида се имплантира в „мида- приемник“. Специалист вкарва внимателно едно малко изкуствено топче със специфичен химичен състав вътре в мидата. Това е най-чувствителната част от процеса и ако топчето не бъде имплантирано правилно, перлата няма да се образува. След това стридите се връщат обратно във водата, прикрепени за риболовни шамандури, хванати за дъното, които лесно могат да бъдат унищожени от бури. С течение на времето в мидата около малкото топченце се формира перла. Целия процес отнема между 6 и 12 месеца, след което перлите са готови за екстракция. Но не всички стриди оцеляват и не всички перли са добро качество. Само тези, които отговарят на специфичните стандарти биват изкупувани.

.

.

Вечерта, „последният перлен фермер“ ни кани нас и нашите приятели на вечеря в дома му. Всички носим по нещо за хапване и пийване. Домакинът и жена му много се радват на моята плодова сала. Няма много плодове и зеленчуци на острова, където е трудно да се сдобиеш с каквото и да било и всичко трябва да се поръчва и доставя от Таити. Всичко с изключение на риба, кокосови орехи и черни перли.

.

.

Страшно ни хареса това място и не искахме да си тръгваме. Помните ли как се канех да се махна от лодката заради бурята? Каква буря? Забравих за бурята само след няколко дни в Рароя.Пък и къде да отида- в това малко селце с 200 души или на някой от необитаемите острови с кокосови палми?

Обратно на лодката и напред към следващия атол!

.

.

* Не пропускайте да гледате 14-минутното ни филмче Рароя и Остров Кон Тики -закачихме марлин, преживяхме буря и пристигнахме в първият ни атол, където се гмуркахме и посетихме перлена ферма.

Намерете ни във Facebook @The Life Nomadik
Подкрепете ни в Patreon @The Life Nomadik
Гледайте ни в You Tube @Fata Morgana

 

Ако четете това …

.

… имаме една малка молба. Все повече хора, редовно четат нашите истории и гледат нашите филмчета в YouTube, но далеч по-малко са тези, които ни подкрепят. И за разлика от други, нашите статии и филмчета са достъпни и безплатни за всички. Така че смятаме, че е справедливо да помолим хората, които посещават блога ни и YouTube канала ни често за символична подкрепа. Усилията ни да пишем и да проучваме, да обработваме снимки и да правим филмчета отнемат доста време и енергия. И е още по-трудно да се прави от лодка с ограничен интернет и електричество. Но го правим, защото вярваме, че нашето пътешествие и начин на живот имат значение – защото може би ви вдъхновяваме. Ако редовно четете и цените нашите истории, помислете си да станете един от нашите „патрони“ за не повече от $ 1 или $ 5 долара на месец и да ни помогнете в бъдещите ни пътешествия. Благодарим!

 

Искате ли да ни посетите във Фиджи тази година?

Кликнете на снимката за да видите офертата в пълен формат:

Share

About lifenomadik

We are a family aboard a boat in search of freedom and adventure.
Bookmark the permalink.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Follow Me