Деца и кокосови орехи в Макемо

.

Kids in Makemo

Атолите Туамоту са прекрасни.

Усамотени лагуни и малки кокосови „моту“ (островчета), топли прозрачни води, разноцветни корали и тропически риби, релаксираща атмосфера и приятелски настроени местни жители. Най-любимите ни моменти във Френска Полинезия прекарахме тук плавайки от лагуна до лагуната и от остров на остров. Гмуркахме се из краловите плитчини, разхождахме си по белите плажове и правихме огромни огньове на брега на морето в компанията на добри приятели.

.

.

.

.

След о.Рароя- нашата „любов от пръв поглед“, плаваме към Макемо- четвъртият най-голям, но рядко посещаван от моряци или туристи атол в Туамоту. Атолът Макемо е 69 км дълъг и 16,5 км широк, с площ от 56 квадратни километра и лагуна от 603 квадратни километра, с два плавателни прохода и летище.

.

Makemo, Tuamotus

.

.

Тук е перфетното място да се приютим за няколко дни от силните ветрове, които се задават- 35-40 възела. На основният населен остров на атола има малко спретнато село Пухева с гостоприемни хора (население от около 600 души), интернет, пекарна, където продават пресни 60-центови франзели, пицария, както и безплатен обществен кей достатъчно голям за три катамарана, където Invictus, Mercredi Soir и Fata Morgana са добре дошли да останат колкото си искат.

.

.

Pizza with friends

Pizza with friends

.

Marlene, Maya and Sam

Освен малките едноетажни къщички с буйни цъфтящи градини и чисти улици, в Пухева има църква, фар, училище-интернат, където децата от съседните атоли идват да учат, както и голямо футболно/баскетболно игрище, покрито с висок ламаринен покрив, предпазващ игрището от тропическото слънце и дъжд. Тук местните жители се събират всеки ден, за да практикува за музикалният фестивал Heiva в началото на юли.

.

Lighthouse in Makemo

.

Watching the kids in Makemo practicing for Heiva

Населението от целият остров е заето с подготовката на декорите и костюмите за фестивала. Миди и рапанчета, събрани по бреговете, палмови листа и цветя са основните материали, използвани за костюмите на танцьорите. Празните чували от брашно събрани от пекарната също ще послужат за направата на полите.

.

.

.

.

Прекарвам часове да помагам за костюмите заедно с няколко жени, един мъж и една срамежлива Рей-Рей (или травестит- много често срещани из цяла Френска Полинезия и уважаван „трети пол“, който се смята, че комбинира най-добрите мъжки и женски качества), под един малък навес, където подът е покрит с натрошени корали. Моята работа е да подготвям чувалите от брашно за полите, като изтеглям една по една хоризонталните нишките.

.

.

.

.

(Прочетете повече за RaeRae and Mahu: The Third Gender in Polynesian)

.

.

Местните нямат нищо против да присъстваме на репетициите за фестивала. Музиката и танците им са толкова диви и тъй заразни, че е трудно да им устоим. Иво, който е много добър танцьор, се присъединява към една от групите, впечатлявайки местните жители с неговата грация, красота и уникална брада.

.

.

.

.

Той също така впечатли силно и местните деца, които се навъртат около  кея и лодките през цялото време с друг негов талант- кайтбординг. 30-40 възела ветрове са идеални за практикуване на скокове с кайта в лагуната, докато лодката е безопасно вързана за кея.

.

.

.

.

Босоногите деца в Макемо са весели, любопитни и нахални малчугани, винаги готови да помогнат. След училище, тичат или яхват велосипедите си и идват да проверят какво правим. Обичат да скачат от кея и да плуват между лодките, както и да се възхищават на Иво и неговият кайт, но най-вече обичат да се гмуркат с харпуни в плитките рифове и да ловят риба.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

„Не ви ли е страх от акули?“ – питам Кура, 12-годишно момче и двамата му приятели, които са непрекъснато във водата да преследват рибите.

„Не. Но баща ми го изядоха акулите „- казва едно от момчетата хилейки се, така че не знам дали се шегува или казва истината.

.

.

„Но акулите не са опасни. Те по принцип не нападат. Това, което се случи с баща ми бе нещастен случай- беше пиян. Отиде до едно от малките моту и не вързал добре лодката. Морето я отнесло и той скочил да я гони с плуване, но се удавил, щото бил много пиян. Намериха тялото му в лагуната няколко дни по-късно. Акулите бяха вече изяли ръцете и краката му. Главата му също липсваше. Нямаше как да го погребем така. Беше наполовина изяден. Така че ние го доизядохме … “

.

.

Зяпвам в почуда. Правилно ли чух? Другите две момчета се хилят заговорнически. Едно от тях сръгва с лакът приятелчето си и му казва, да не говори тези неща. „Това е нещо, за което не говорим!“

„Какво ???“- викам аз, покривайки машинално уста с шепи, но децата се смеят и си тръгват, оставяйки ме напълно стъписана.

.

.

В място, заобиколено от хиляди мили океан, където по малките пясъчни островчета виреят само кокосови палми, а в морето- само риба; където хранителните продукти като пресни плодове и зеленчуци, месо и други са трудни за намиране и скъпи, особено за хора с ограничени средства, добиването на протеини е основната грижа на островитяните. Рибата съставлява 90% от диетата на местните жители. Тук (и това не е тайна), още от преди пристигането на първите европейци през 18-ти век, кучетата са били неизменна част от менюто и все още са източник на протеини за полинезийските народи (местните жители от няколко острова потвърдиха), наред с кокошки, прасета и морски птици. Защо не и човешко месо, особено щом е и без това наполовина изядено от акули?

.

.

.

.

Не знам дали тази история е вярна или децата се шегуват с нас, чуждестранните посетители: „Внимавайте, ние сме канибали!“

Едно е сигурно- уважават акулите безкрайно много- господарите на морето- и никога не биха убили или изяли акула.

.

A kid in Makemo caught an octopus

.

.

Една сутрин, след 20 минути джогинг, срещнах Teva Tuku и Taai Tuua. Teva и Taai са около шейсет-годишни. Децата йм са вече пораснали, имат си семейства, и са напуснали Макемо, за да живеят и работят в Таити и Франция. Teva и Taai живеят сами в тяхната малка жълта къща и се занимават с производство на копра. Черпят ме кокосова вода и си говорим за островите, за океана и природата и за опасностите, които ги застрашават днес: прекомерния риболов, незаконната търговия на китове и промените на климата. Но най-вече ми разясняват за процеса на производство на копра и кокосови орехи като цяло, докато Taai прави чанта от палмови листа-подарък за мен.

.

.

.

.

.

.

.

.

„Копра“ е изсушен кокос, използван за извличане на кокосово масло. Първо събират паднали кокосови орехи, които биват разцепени с брадва и разделени на две. Счупените орехи остават на слънце в продължение на два дни, след което могат да бъдат извадени от черупката с лекота. Остават на слънце да се изсушат още три до пет дни. Всяко семейство събира кокосови орехи от определени кокосови палми на острова или на малките моту от атола. Готовата копра бива изкупувана от „Huilerie de Tahiti” –фабрика за обработка на копра построена през 1968 г. в Таити, където се извлича кокосовото масло. Копра индустрията е основният селскостопански ресурс на островите Туамоту и на много от останалите острови във Френска Полинезия, допринасяйки за голяма част от местната икономика. В тези изолирани острови, копра е единственият източник на доходи освен перлените ферми и риболова.

.

.

.

Taai Tuua

(Прочетете повече за Копра Индустрията в Полинезия. )

Прибирам се на лодката натоварена с подаръци- кокосови орехи за пиене и кокосови орехи за ядене, чанта от палмови листа и чиния от палмови листа. Но най-ценният дар, който получих от тези усмихнати, щедри, прекрасни хора е споделената йм история изпълнена с мъдрост и доброта.

makemo* Не пропускайте да гледате 20-минутното ни филмче Безплатен кей в Рароя и производството на копра във Френска Полинезия и се запознайте с децата, гледайте репетициите (Иво също танцува) и вижте как се прави копра.

Намерете ни във Facebook @The Life Nomadik
Подкрепете ни в Patreon @The Life Nomadik
Гледайте ни в You Tube @Fata Morgana

 

Ако четете това …

.

… имаме една малка молба. Все повече хора, редовно четат нашите истории и гледат нашите филмчета в YouTube, но далеч по-малко са тези, които ни подкрепят. И за разлика от други, нашите статии и филмчета са достъпни и безплатни за всички. Така че смятаме, че е справедливо да помолим хората, които посещават блога ни и YouTube канала ни често за символична подкрепа. Усилията ни да пишем и да проучваме, да обработваме снимки и да правим филмчета отнемат доста време и енергия. И е още по-трудно да се прави от лодка с ограничен интернет и електричество. Но го правим, защото вярваме, че нашето пътешествие и начин на живот имат значение – защото може би ви вдъхновяваме. Ако редовно четете и цените нашите истории, помислете си да станете един от нашите „патрони“ за не повече от $ 1 или $ 5 долара на месец и да ни помогнете в бъдещите ни пътешествия. Благодарим!

 

Искате ли да ни посетите във Фиджи тази година?

Кликнете на снимката за да видите офертата в пълен формат:

Share

About lifenomadik

We are a family aboard a boat in search of freedom and adventure.
Bookmark the permalink.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Follow Me