Стената на акулите и кокосовите раци в Туамоту

Maya scuba diving with sharks

Maya scuba diving with sharks

Излизаме от атола Макемо през северния проход по време на застой на отлива и плаваме към Таханеа през нощта заедно с нашите приятели- катамараните Mercredi Soir(Белгия) и Invictus (Германия).

Tahanea and Fakarava atolls

Tahanea and Fakarava atolls

Пристигаме по тъмно и спираме на дрейф (без котва) пред прохода, за да чакаме дневна светлина и застой на приливите и отливите – единственото безопасно време за влизане в който и да е атол. Най-големият проблем е да разберем кога точно е застоят, тъй като информацията, която имаме от различни източници, не съвпада.

Arriving at dawn

Arriving at dawn

Влизаме успешно през прохода на Таханеа в ранната утрин само с един възел течение срещу нас. Много е стресиращо всеки път.

Rainbow over Tahanea

Rainbow over Tahanea

Лагуната е спокойна и красива. Малките необитаеми острови в югоизточния ъгъл на атола ни очакват.

Invictus, Mercredi Soir and Fata Morgana at anchor in Tahanea

Invictus, Mercredi Soir and Fata Morgana at anchor in Tahanea

Тук още едно семейство на борда на катамаран Моби (Франция) се присъединява към нашата група. Вече сме четири семейства с общо осем деца на възраст от четири до четиринадесет години, говорещи английски, френски и немски.

On the beach in Tahanea

On the beach in Tahanea

Мъжете решават да осигурят храната за тази вечер – отиват на подводен риболов в лагуната, докато жените приготвяме салати и гарнитури. Планираме поредния голям огън на плажа.

Sunset in Tahanea

Sunset in Tahanea

Bonfire on the beach

Bonfire on the beach

Освен купчина вкусни групери, които Иво, Тоби и Жил хванаха с харпуни в лагуната, мъжете обещаха също така и кокосови раци за вечеря. Казват, че можете да намерите кокосови раци – най-изисканият деликатес в света – през нощта в гората на малките „моту“ (островчета).

.

.

Залез, огънят гори- разделяме се на две ловни дружинки, въоръжени с фенерчета и едно мачете. Потегляме на лов за кокосови раци. Операция „Засада в храстите“.

Кокосовият рак

Нямаме късмет. Кокосовите раци може да са най-големите от всички земни раци в света, достигащи гигантски пропорции, с размери до един метър и тежащи до 4 килограма, но те се оказаха също така и доста потайни и неуловими.

След няколко минути тършуване из храсталака, нашата група начело с Иво надаваме фалшива тревога. Тоби започва:

„Леле, огромн е, Иво не го убивай!“ (А няма кокосов рак.)

Останалата част от групата бързо се включваме към заблудата:

„Мале, колко е голям! Хванахме кокосов рак- гигант! „- всички крещят, превъзбудени и се възхищават на (въображаемото) същество.

Втората група, начело с Жил, е някъде от другата страна на мотуто, но чуват много добре нашите радостни възгласи. Любопитни да видят „улова“ ни, те се втурват към нас, тичайки през гората от кокосови палми и прескачайки ниските храсти в тъмницата.

Пристигнат, а ние всички се смеем.

„Къде е ракът?“ – пита Том.

„Няма рак“ – аз се смея.

„Ама къде е ракът?“ – минава известно време, докато екип две осъзнаят, че ги изиграхме.

.

.

В този момент, Иво забелязва странно същество, което умело се катери нагоре по едно гниещо дърво. Прилича на бронирано извънземно с размерите на малко куче- синьо на цвят, с дълги антени, масивни щипки с човешки зъби по краищата, още три чифта крака подобни на тези на насекомите и друг чифт крака с по-малки щипчици като пинсети – мощният кокосов рак!

.

.

Този път никой не вярва, че Иво действително е намерил истински кокосов рак и дори след като го видяхме със собствените си очи, реакцията ни е много по-въздържана от предишната.

Кокосовите раци имат най-мощните щипки, способни да пробият не само твърдите черупки от кокосовите орехи, с които се хранят, но и дървени щайги, кофи и всякакви метални клетки и капани. С лекота биха срязали пръст или ръка. Така че хващането и транспортирането на кокосови раци е опасна работа.

За щастие ракът се вкопчва в мачетето на Иво и не пуска. Държи се здраво и ни позволява да го занесем до огъня.

Maya holding the coconut crab

Maya holding the coconut crab

Време за реклама- всички правят снимки на новата знаменитост.

„А как ще го убием и как ще го сготвим?“- на Стеф и някои от децата вече йм текат лигите.

След кратък дебат освобождаваме пленника обратно в гората, „където го чакат семейството и децата му“.

.

.

Освободихме го поради три основни причини:

  1. Сближихме се с рака и никой не искаше да го убие. Даже го кръстихме Джордж.
  2. Решихме, че може би е последният от вида си на Земята и не искахме да бъдем отговорни за унищожаването му.
  3. Но най-вече- не разполагахме с достатъчно голяма тенджера, в която да го сварим, а дори и да го сварим- един рак, колкото и гигантски да е, няма да стигне за 16 души.
The kids and the coconut crab

The kids and the coconut crab

Прочетете повече за кокосовите раци 10 Ginormous Facts About Coconut Crabs

Факарава

Следваща спирка – Факарава – вторият по големина атол във Френска Полинезия, разположен на 245 морски мили североизточно от Таити, дълъг 60 км, 21 км широк с 16 км² земна площ и 1121 км²  лагуна.

.

.

Плаваме внимателно през тесния южен проход и пускаме котва в един от най-популярните атоли на Туамоту.

.

.

Тук към групата ни се присъединява още един френски катамаран QuatrA и ставаме 5 семейства с десет деца, които си играят на плажа; организираме си вечери и епични партита.

.

.

Но сме тук поради една основна причина – акулите.

.

.

Стената на акулите

Откакто плаваме из атолите на Туамоту виждаме все повече и повече акули, но във Факарава те са знаменитости. Тук е едно от най-добрите места на планетата за наблюдаване и плуване с акули.

.

.

Туамоту са група атоли. Всеки атол представлява наниз от ниски коралови острови и рифове във формата на огърлица, обграждаща плитка синя лагуна, с вода преминаваща между островите, наречена „проход“. Някои проходи са плавателни, други не, затова някои лагуни са достъпни, други не. Тук, поради силните приливни течения, внасящи хранителни вещества в лагуната от океана, количеството риба е невероятно. Прохдите на атолите Туамоту са украсени с корали и изобилстват от морски животни, което ги прави едни от най-добрите места за гмуркане в света.

.

.

.

.

Благодарение на нашите приятели от Колумбия – Ката и Себастиан @ DeepCoral, Иво и Мая получиха международни сертификати за гмуркане PADI и се сдобиха с екипировки за гмуркане. Готови са да се потопят при „Стената на акулите“

.

.

Всяко лято тук се случва едно грандиозно събитие – хиляди групери се събират, за да хвърлят хайвера си и привличат стотици акули – сиви рифови акули, чернопери и белопери акули, лимонови акули и много други видове акули, които пируват в богатия на риба проход. Наричат мястото „Стената на акулите“.

.

.

Благодарение на това изобилие от подводен живот Факарава е класифицирана като биосферен резерват на ЮНЕСКО.

.

.

В близост до прохода на един от островите има дюкянче, където организират водолазни екскурзии с водач, но ако разполагате със собствено оборудване, можете да се гмуркате по всяко време, без придружител, колкото пъти искате, където искате, безплатно. Именно това е, което Иво, Мая и нашите приятели от Invictus и Mercredi Soir решават да направят – да се гмуркат сами със стотици гладни акули.

.

.

Акулите са известни като „най-свирепите хищници на морето“ и „кръвожадни машини за убиване“. Така че да се озовеш насред огромен брой от всякакви видове акули е страховито сюрреалистично изживяване, невъзможно да си го представите.

.

.

Но репутацията на акулите като „човекоядни убийци“ е силно преувеличена. Те предпочитат да хапват риба. Не ми ли вярвате? Ето какво има да каже по темата „Океанска служба NOAA:

„Само около десетина от повече от 300 вида акули са били замесени в атаки срещу хората. Акулите са еволюирали милиони години преди съществуването на хората и следователно хората не са част от нормалната йм диета. Акулите са опортюнистични що се отнася до хранене, но повечето акули се хранят предимно с по-малка риба и безгръбначни. Някои от по-големите видове акули се хранят с тюлени, морски лъвове и други морски бозайници.

Акулите атакуват хора по погрешка или от любопитство. Ако акула види човек, който се плицика във водата, може да се опита да разследва, което води до случайна атака. И все пак, акулите са тези, които тряба да се страхуват от хората, а не ние от тях. Хората ловят акули за месото, вътрешните йм органи и кожата, за да произвеждат продукти като супа от акула, мазила и други.

Акулите са неизменна част от морската екосистема, но прекомерният йм риболов застрашава някои популации от акули. NOAA провежда изследвания върху местообитанията на акулите, миграционните модели и промените в популацията, за да разбере как най-добре да ги защитава и поддържа стабилна популация от акули.“ Do sharks eat people?

.

.

Акулите във Факарава, до скоро изтербвани за перките йм, винаги са били приятелски настроени към хората и днес са защитен вид. Тук не е имало нападения и инциденти, освен по време на нощните гмуркания – когато акулите се хранят и са много превъзбудени.

Така че нашата група гмуркачи решават да се придържа към дневно гмуркане. Всеки ден в продължение на почти седмица се връщат в прохода да се гмуркат. Тук плуването с акули е пристрастяващо!

.

.

„Да се гмуркам носена от силното течение на прохода със стотици акули навсякъде около мен, идващи право към мен, все по-близо и по-близо е най-вълнуващото преживяване в живота ми!“- каза 12-годишната Мая.

.

.

 

.

.

* Не пропускайте да гледате 14-минутното ни филмче  Стената на акулите и кокосовите раци в Туамоту , за да видите гигантския кокосов рак и как Мая плува с милиони акули!

Намерете ни във Facebook @The Life Nomadik
Подкрепете ни в Patreon @The Life Nomadik
Гледайте ни в You Tube @Fata Morgana

 

Ако четете това …

.

… имаме една малка молба. Все повече хора, редовно четат нашите истории и гледат нашите филмчета в YouTube, но далеч по-малко са тези, които ни подкрепят. И за разлика от други, нашите статии и филмчета са достъпни и безплатни за всички. Така че смятаме, че е справедливо да помолим хората, които посещават блога ни и YouTube канала ни често за символична подкрепа. Усилията ни да пишем и да проучваме, да обработваме снимки и да правим филмчета отнемат доста време и енергия. И е още по-трудно да се прави от лодка с ограничен интернет и електричество. Но го правим, защото вярваме, че нашето пътешествие и начин на живот имат значение – защото може би ви вдъхновяваме. Ако редовно четете и цените нашите истории, помислете си да станете един от нашите „патрони“ за не повече от $ 1 или $ 5 долара на месец и да ни помогнете в бъдещите ни пътешествия. Благодарим!

Искате ли да ни посетите във Фиджи тази година?

Кликнете на снимката за да видите офертата в пълен формат:

Share

About lifenomadik

We are a family aboard a boat in search of freedom and adventure.
Bookmark the permalink.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Follow Me