Маупиха. Няколко човека на един малък остров.

Maupihaa

Maupihaa

Плаваме цяла нощ заедно с Боуи и Дебора и цялата йм покъщнина от Маупити до Маупиха и спираме на дрейф недалеч от атола за последните тъмни часове на нощта, преди да влезем през тесния, плитък, пълен с подводни скали проход, известен с опасните си силни приливни течения. На сутринта, благодарение на Боуи, който познава перфектно прохода, и на програмата Ovitalmap, влизаме безпроблемно в лагуната – нашата последна синя лагуна във Френска Полинезия, преди да се отправим към островите Кук, Ниуе и Тонга, на път за Нова Зеландия.

Maupihaa

Maupihaa

Пускаме котва близо до дългия пясъчен плаж пред главния остров. Маупиха е част от групата на Дружествените Острови, въпреки че атолът е точно като атолите в Туамоту- без вулканичен остров в центъра. Има още две яхти в лагуната, но са далеч от нас.

Fata Morgana at anchor in Maupihaa

Fata Morgana на котва в Maupihaa

Ниският плосък коралов остров е тънък и дълъг като зелена змия, широк около 200 метра и дълъг няколко километра. Луксозна палмова гора покрива цялата земна площ.

.

.

Водите в лагуната са тюркоазени, спокойни и прозрачни като течно стъкло. Безброй корали, гигантски сини, лилави и зелени миди и разноцветни тропически риби, които се виждат през водата дори без маска, населяват плитчините. Всеки седемзвезден курорт би завидял за това място. Но тук няма курорт, няма нито един малък хотел. Няма град, няма пристанище или летище. Няма съоръжения, няма електричество, няма интернет, няма магазини, няма училища, нито църква. Само един черен път, който върви успоредно на плажа от единия край на острова до другия, свързващ шест или седем малки ламаринени къщички.

.

.

Само няколко човека живеят постоянно на острова – около десетина, и дори те си заминават за няколко месеца на всеки няколко години, за да посетят семействата си в населените острови в района – най-близкият от които е Маупити на сто морски мили на изток. Основното им занимание и причината, поради която са тук е производството на „копра“ или сушен кокосов орех, който изнасят два пъти в годината на товарните кораби. Същите кораби им носят провизии на всеки 6-8 месеца. С тях могат да се придвиждат между островите.

.

.

Уморени сме след цяла нощ плаване, но само няколко часа след като оставихме нашите пътници на острова, Боуи и синът му Кевин се появяват с една саморъчно направена дървена лодка.

– Хайде на риболов!

Боуи не мигна нито за секунда снощи, а е свеж като краставичка и няма търпение да ни води на риболов!

.

.

С лодката им – прогнила и разпадаща се – тръгваме към прохода. На противоположната страна на главния остров има няколко малки коралови островчета, покрити с ниски храсти дом на колонии от морски птици. Минаваме в плитчините между две от тези островчета и външния риф. Боуи и Кевин познават всеки сантиметър тук, всеки корал, всяко плитко и всяко дълбоко място. Бавно се придвижват до един тесен прорез между рифовете формиращ перфектен капан за риба. Там, с помощта на Иво, прикрепват на скалите една рибарска мрежа от единия край до другия, блокирайки входа на прореза.

.

.

Боуи започва бавно да върви към мрежата от другата страна плискайки във водата с ръце, за да изплаши рибата. Сребърни кефали, тюркоазени риби-папагал и други рифови риби се паникьосват и се опитват да избягат, но се заплитат в мрежата. Капанът работи. Само за пет минути хващаме около двадесет риби, приличен размер. Две за нас, няколко за Боуи и семейството му, а останалите – за другите хора на острова.

.

.

В Маупиха местните си поделят улова и почти всичко останало, като едно голямо семейство. Може би защото те са само около десетина човека, което е по-малко от някои големи семейства, а и защото начинът им на живот е много различен от начина на живот на хората в цивилизования свят.

Debora, collecting sea shells to make jewelry

Дебора събира раковинки за бижута

Тук няма нищо освен това, което предлага природата. И когато някой отиде на риболов, което означава да изхарчи ценно гориво, той улавя достатъчно риба за всички на острова и я разпределя на съседите си.

.

.

На рифовете има омари, които лесно се улавят при отлив в безлунна нощ, използвайки само фенерче. Веднъж осветен от прожектора, омарът замръзва на място и само трябва да се наведете и да го вземете. Кокосовите раци – най-вкусният деликатес, който някога сме опитвали – изобилстват в кокосовите насаждения. Те също излизат през нощта и най-добрият начин да ги привлечете е да оставите няколко отворени кокосови ореха някъде в гората и да се върнете на мястото след залез слънце. Те се хранят само и единствено с кокоси, така че един вече счупен орех е голяма атракция, тъй като не йм се налага да работят часове, за да го пробият. Морските птици и техните яйца на малките коралови островчета допълват диетата на местните, която се състои предимно от морски дарове, а понякога ядат морски костенурки (само едри екземпляри, на всеки 3-4 месеца, една за всички на острова). Освен кокосовите орехи, които осигуряват кокосова вода за пиене, тук има папая и бананови дървета. Някои от обитателите, които срещнахме, са си докарали почвата, доставена от товарните кораби, които спират тук два пъти в годината, и си произвеждат домати, краставици, зелен фасул, тикви и дини. Някои от тях също така си отглеждат кокошки и прасета. Имаше много кучета на острова, но не посмяхме да питаме дали те са за ядене, което в такъв изолиран малък полинезийски остров не би било нито изключително, нито изненадващо. Във всеки случай, начинът на живот на хората в Маупиха изглежда напълно хармоничен с природата.

Coconut crab

Кокосов рак

Докато населението на острова остане колкото „едно голямо семейство“, природните ресурси – риба, птици, яйца, раци, омари и костенурки няма да бъдат засегнати или свръхексплоатирани. Жителите на Маупиха са наясно с проблема за прекомерното използване на ресурсите на други места по света, и са решени да запазят атола си здрав и начина си на живот прост и спокоен.

.

.

Навсякъде, от където минем, хората ни поздравяват с усмивки, говорят си дълго с нас и искат да ни дадат нещо, дори ако ние нямаме нищо да йм дадем в замяна, освен малко ориз или консерва равиоли. Един човек ни подари торба с плодове и зеленчуци от градината си.

The men with the best garden in Maupihaa

Човекът с най-хубавата градинка в Маупихаа

Всеки ден имахме кокосови раци за обяд, риба за вечеря и няколко яйца от морски птици- да ги пробваме от любопитство.

Coconut crab for lunch

Coconut crab for lunch

Малко се притеснявам, че взимаме яйца от колониите на малките птичи острови.

.

.

Но Боуи обясни, че липсващите яйца скоро ще бъдат заменени с нови и равновесието в колониите на морските птиците ще бъде възстановено. Събираме само яйца от едни малките бели чайки, които Боуи нарича „kabeka“, изобилстващи тук.

Baby Frigate bird

Baby Frigate bird

Рибоядите и фрегатите вече са се излюпили и бебетата, покрити с бяла пух, вече са доста големи. Забавни са да ги гледа човек как седят в гнездата си под палещото слънце и чакат родителите им да донесат поредната порция полу-смляна риба.

.

.

Животът в Маупиха изглежда много идиличен. За няколко дни. Перфектната лагуна, идеалният плаж, перфектната кокосова гора, изобилие от риба, омари и раци, кокосови орехи, банани и папая. Няма шеф на главата ти, няма напрежение, няма график. Няма пари, нито къде да ги изхарчиш. Бавен ритъм. И нищо друго. Всички неща, които мразим и обичаме, неща, към които сме пристрастени, липсват тук.

.

.

Да посетиш едно такова място – да преминеш през него за няколко дни – е много вълнуващо и красиво. Сравняваме го с „рая“. Но да останеш да живееш месец след месец, година след година на няколко квадратни километра покрити с пясък и кокосови палми е съвсем различна ситуация. Бихте ли го направили?

.

.

Взимаме два велосипеда – един от Боуи и един от съседите му и тръгваме на обиколка из острова в търсене на Хина. Нашите приятели Криша Баракова и Адриан Албу от яхта „Анка“ ни посъветваха да посетим Маупиха и да поздравим Хина – един от първите и най-легендарните жители тук.

.

.

Намираме я в края на острова. Тя ни посреща с широка усмивка като стари приятели и ни развежда из къщата. Подобно на останалите обитатели в Маупиха, Хина има кладенец с прясна вода за миене- дупка, през която се филтрира морска вода през пясъка, системата за улавяне на дъждовна вода, няколко слънчеви панела за осветление и радио. Тя притежава единственото SSB радио на острова, което обитателите използват, за връзка с близките си от съседните острови, както и с ветроходните лодки. Няма хладилник, а за огън гори обелките от кокосовите орехи.

.

.

Хина за пръв път пристига в Маупиха със семейството си през 1993 г., когато е на 20 години. По това време тук са живеели около 100 души, семейства с деца, имало много къщи. Но от 1993 до 1997 циклони унищожават всичко. Никой и нищо не останало на острова. Нищо освен пясък.

.

.

Хина прекарва две години в армията във Франция, но не й харесало. Не й харесало някой да й казва какво да прави. През 2000 г. се завръща в Маупиха. Следващите няколко години- повече от десет, ако си спомням правилно- Хина била единственият постоянен обитател на острова. Единственият жител на Маупиха. На стотина морски мили от най-близкото село. Напълно сама, тя правела копра, посрещала случайните преминаващи яхти и се наслаждавала на свободата си в този рай, който тя нарича свой дом.

– Тук имам всичко от което се нуждая. Не ми липсва нищо. Маупиха е моят дом и когато някой ден отново дойдете, ще ме намерите тук.

Hina

Hina

Снимки от Маупихаа

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

maupihaa1 Гледайте 22-митното филмче, „Кокосови раци и яйца от морски птици в менюто“. Вижте какви странни екзотични храни пробвахме за първи път и се запознайте с някои от местните обитатели на Маупиха.

Намерете ни във Facebook @The Life Nomadik
Подкрепете ни в Patreon @The Life Nomadik
Гледайте ни в You Tube @Fata Morgana

 

Ако четете това …

.

… имаме една малка молба. Все повече хора, редовно четат нашите истории и гледат нашите филмчета в YouTube, но далеч по-малко са тези, които ни подкрепят. И за разлика от други, нашите статии и филмчета са достъпни и безплатни за всички. Така че смятаме, че е справедливо да помолим хората, които посещават блога ни и YouTube канала ни често за символична подкрепа – нещо като приятелски месечен абонамент. Усилията ни да пишем и да проучваме, да обработваме снимки и да правим филмчета отнемат доста време и енергия. И е още по-трудно да се прави от лодка с ограничен интернет и електричество. Но го правим, защото вярваме, че нашето пътешествие и начин на живот имат значение – защото може би ви вдъхновяваме. Ако редовно четете и цените нашите истории, помислете си да станете един от нашите „патрони“ за не повече от $ 1 или $ 5 долара на месец и да ни помогнете в бъдещите ни пътешествия. Вие сами решавате с каква сума и за колко време да ни станете Патрони и можете да се откажете или промените „абонамента“ по всяко време. Събраните средства са за фото и видео оборудване, дрон, подводна камера, компютър и софтуеър за обработване на видеата, както и за скромните ни ежедневни разходи за храна и ремонт на лодката. Без вашата подкрепа, това приключение би било немислимо и невъзможно. Благодарим ви!

Share

About lifenomadik

We are a family aboard a boat in search of freedom and adventure.
Bookmark the permalink.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Follow Me