Голямото семейство Марстърс и други необикновени срещи в Палмерстън

 

Palmerston

Палмерстън

Рано сутринта излизаме от тесния проход на последния ни френски полинизийски атол- Маупиха (или Мопелия, както го прекръстили французите). Това е едно от местата, от които си тръгвам с натежало сърце. Иска ми се да останем по-дълго, много по-дълго – поне още един месец. Да правим копра заедно с Хина, да ловим кокосови раци в кокосовите гори с Боуи и Кевин и омари из рифове през нощта с Йо и другите момчета; да си готвим улова на огън, да пием домашна бира и да споделяме истории. Но вече сме с пресрочени визи за Френска Полинезия и ако искаме да посетим всички останали места от списъка ни с „места, които искаме да посетим“ и да стигнем до Нова Зеландия преди началото на циклонния сезон, по-добре да побързаме. Ще ми се да няма циклонни сезони, да няма визови ограничения и животът да е безкраен, за да можем да прекарваме толкова време, колкото ни харесва във всички места, които обичаме.

.

.

Предстои ни още един дълъг преход от 540 морски мили  до следващата ни дестинация – Палмерстън. Това е друг малък полинезийски атол, част от островите Кук. Времето е добро с леки попътни ветрове и 1-2 метра вълни. Но нищо не е съвършено. Няколко часа без вятър караме на мотор и няколко часа ни настигат шквалове. Нищо сериозно- ветровете достигат само до 25-27 възела. Плаваме на спинакер 90% от времето с 10-15 възела вятър от изток-югоизток.

.

.

Малко след залез слънце на втория ден Иво закача малка риба тон, която мариновам със соев сос и черен пипер и изпичам на барбекюто. Мая вече не отказва да яде риба, но все още не се наслаждава на вкуса й така, както Иво и аз. Но тя вече е достатъчно голяма, за да разбере предимствата на рибата: нискомаслен висококачествен протеин, пълнен с омега-3, мастни киселини и витамини D и B2 (рибофлавин); богата на калций и фосфор; източник на минерали, като желязо, цинк, йод, магнезий и калий. Но най-вече – безплатна храна и спестяваме много, като ядем безплатна риба вместо хранителните ни припаси.

.

Малка риба тон

Следобед на четвъртия ден срещаме голям самотен кит. Или по-скоро – той ни среща и започва да обикаля лодката, минавайки твърде бързо под корпуса, за да разследва. Не за първи път кит решава да си „играе“ с Фата, но досега никога не са докосвали лодката.

Палмерстън

Приближаваме нашата дестинация точно когато вятърът се променя от северозапад. Приятелите ни от яхта “Amelie IV” – страхотно семейство, което срещнахме в Карибите – ни посъветваха да не пропускаме Палмърстън и благодарение на тях решихме да го посетим.

.

О. Палмерстън

Те ни обясниха и за по-особената процедура, когато наближим. Обаждаме се по радиостанцията VHF 16 и чакаме да видим кой ще отговори. Има три варианта – Боб Марстърс, Едуард Марстърс или Саймън Марстърс. Който отговори пръв, става наш домакин и „осиновител“ за времето на престоя ни. Едуард Марстърс отговаря пръв и ни насочва към една от шамандурите близо до рифа. Морето е развълнувано, големите вълни се разбиват в скалите само на няколко метра от лодката, така че е трудно да хванем шамандурата. Има други три лодки на останалите шамандури, не твърде далеч от нас, които също се клатят върху вълните като бесни. Намираме се извън бариерният риф на Палмерстън от западната страна, защитена само от източни и югоизточни ветрове, но не и от северозападните, които имаме в момента. Предупредиха ни, че този атол няма достатъчно голям проход, така че яхтите, които го посещават не могат да влязат в защитената лагуна, а трябва да останат навън.

.

Шамандури извън лагуната на Палмерстън

След пристигането ни в о.Палмърстън, който е част от островите Кук и протекторат на Нова Зеландия, трябва да се регистрираме с митницата и имиграцията. Преди тук е нямало такава възможност и яхтите трябвало да минат първо през Раротонга – столицата на островите Кук и да се регистрират там, преди да плават до Палмерстън.

Служителите трябва да дойдат на борда с моторна лодка, да ни дадат да попълним всички формуляри, и да ни подпечатат паспортите. Но вълните са толкова големи, че служителите (или който и да е) не могат да излязат от атола. Така че първия ден и първата нощ на нашето посещение в Палмърстън стоим на лодката, клатим се като на родео в развълувано море и чакаме вятърът да си промени посоката и да задухат обичайните източни пасати.

.

Фата Моргана с гръб към атола

Морето се успокоява на втория ден и успешно минаваме всички формалности по влизането ни в островите Кук с трима приятелски чиновници от Палмерстън: митничар, имиграционен и една жена по биоконтрол. Формалностите включват попълване на формуляри, подпечатване на паспорти, плащане на такси (по-малко, отколкото където и да е другаде в островите Кук), както и проверка на лодката и напръскване против инвазивни бубулечки (дано това унищожи поколението мравки, завъдили се в кухнята и дано да спре комарите от поредното нашествие).

.

Синът на Едуард Мастърс

След това нашият домакин Едуард ни завежда на острова за първи път. Минаваме през тесния плитък проход на атола, влизаме в синята лагуна пълна с подводни скали и корали и се насочваме към дълъг бял пясъчен плаж, обкантен с кокосови палми. Поредната пощенска картичка на перфектния плаж. Рибари тъкмо се завръщат от среднощен риболов, с лодки пълни с риба-папагал, и други по-големи риби; разтоварват улова и кормят рибите още на плажа.

.

Другият син на Едуард Мастърс и брат му

– Това са синовете ми, а това е брат ми. – Едуард ни запознава с рибарите.

По-късно ни позволяват да им „помогнем“ да филетират рибата под едно голямо старо дърво в задния двор на къщата им.

.

Иво и Мая помагат с чистенето на рибата

Риболовът е голяма част от живота в Палмерстън и е основният източник на доходи за местното население.

.

.

В миналото са произвеждали копра (сушен кокос, използван в козметичната индустрия), подобно на повечето от другите полинезийски острови, но днес риболовът е основната им дейност. Те са най-големият износител на риба-папагал в района. Благодарение на това, че има електричество на острова, хората вече могат да запазят улова си замръзнал с месеци, докато пристигне корабът-изкупвач.

.

.

Палмерстън е един от най-изолираните обитаеми острови в света, където днес живеят само 57 души, заобиколени от стотици морски мили океан. Най-близките им съседи са на 500 морски мили, в Раротонга. На острова няма летище и единственият редовен транспорт до и от острова е един товарен кораб, който идва на всеки 6 или 8 месеца, ако времето е добро. Така че 57-те жители могат да продадат рибата си и да поръчат чинии и тенджери, мебели, дрехи, дори основни неща като захар, брашно и ориз само веднъж или два пъти годишно.

.

.

Потегляме към къщата на Едуард, на пет минути пеша по една пътека, покрита с пясък и натрошени корали под сянката на палмови дървета. Имотът е голям и има няколко сгради; пълно е с всякакви вещи из двора, пране е простряно да съхне на слънце, пилета и прасета се шляят наоколо или спят в сенките на дърветата.

.

.

Къщата на Едуард е малка постройка с ламаринен покрив и стени от шперплат.

– Ползваме я и като затвор, ако някога някой извърши престъпление. – обяснява Едуард, който освен всичко останало е и полицаят на Палмерстън.

.

Едуард Марстърс

– Има ли престъпност в Палмерстън? – Питам удивена.

– Учудващо, нали.

Но местните жители не обичат да говорят за тези неща, а и не е наша работа. Те предпочитат да разказват на посетителите за красотата на своя остров и неговата интересна, необичакйна, уникална история.

.

.

През 1863 г. един английски дърводелец, плаващ на китоловен кораб през района, решил да остане и да живее на този малък необитаем полинезийски остров, с територия по-малка  от една квадратна миля, изоставяйки завинаги цивилизования свят. Той си построил къща, използвайки дъски и материали от корабокруширалите кораби, които намерил на бариерния риф на атола; оженил се не за една, а за три жени от друг полинезийски остров, за да му правят компания и положил основите на семейството в Палмърстън. Името му било Уилям Марстърс.

.

Уилям Марстърс

Родили му се общо 23 деца от трите съпруги и се наложило да раздели острова на три равни части- за всяка от трите жени и техните потомци. Децата пораснали, на свой ред си довели съпруги от други острови или се оженили за третите си братовчеди и по този начин семейство Марстърс продължило да нараства. Някои си тръгнали от острова завинаги, други заминали и се върнали, а трети никога не напуснали Палмерстън.

.

.

Днес има над хиляда и петстотин потомци на Уилям Марстърс, разпръснати по целия свят. Мнозина живеят в Нова Зеландия и Австралия. От тях само 57 са останали на острова, разделени на три семейства, потомци на трите жени. Те формират една от най-странните и изолирани островни общности в света. Всички палмерстоници са роднини – братя и сестри, братовчеди, чичовци и лели. Всички на острова – мъртви или живи – имат едно и също фамилно име – Марстърс.

.

.

Оригиналната къща, построена от Уилям Марстърс, все още стои в средата на острова, до църквата. Построена е с останките от кораби, разбили се на рифовете, както и материали, дадени му от преминаващите кораби, които спирали в Палмерстън да търгуват. Заменял йм риба и кокосови орехи за каквото имали да му дадат.

.

Първата къща на Палмерстън построена от Уилям Марстърс

Тази практика на търговия с преминаващи лодки продължава и днес. Подаряваме на нашия домакин няколко стари въжета, от които вече не се нуждаем, малко провизии и старият ни каяк „Агент Оранжев”, който вече не използваме, тъй като нашите приятели от KayakShop.BG ни подариха нов триместен каяк. Агент Оранжев е 15-годишен ветеран, изкривен и с голяма пукнатина, която Иво успя да запуши със силикон, така че не пропуска вода, но не е съвсем в добра форма. И все пак той все още плава добре и все още душата му копнее за приключения. За Едуард, Агент Оранжев е най-прекрасното нещо на света и в знак на благодарност нашият домакин ни изпя няколко песни. Освен това ни каза, че можем да стоим безплатно колкото искаме на шамандурата му, която иначе струва по 10$ на ден, и всеки ден ни кани у тях и ни гощава с вкусни гозби. Също така сме щастливи, че намерихме идеалния „старчески дом“ за един пенсиониран каяк, който бе с нас из половината свят и ни придружи на много епични приключения. Знаейки, че Агент Оранжев остава в добри ръце на о.Палмърстън ни кара да се чувстваме наистина добре.

.

Агент Оранжев в Палмерстън

Също така даряваме книгите ни на местното училище. Вече почти четири години се разхождаме с нашият стар по-малък от 11 метра катамаран, пълен с книги. Катамараните трябва да се поддържат леки, за да се движат по-добре и по-бързо. Нашият е два пъти по-тежък, отколкото трябва, пълен с всякакви неща, натрупани през годините. Така че не е изненадващо, че „Дебелата Фата“ се движи доста бавно, с 4-5 възела средна скорост (особено като се има предвид, че не използваме много двигатели). Когато тръгвахме от Галапагос за дългия Тихоокеански преход, забелязахме, че лодката е наклонена леко напред, което означава, че носът е твърде натежал. Това може да е много опасно при лошо време и може да предизвика катамаранът да „заоре“ във водата, след сърфиране по голяма вълна и да се преобърне. Така че се надявахме на хубаво време и подготвихме едни импровизирани дрогове (щайги от бира прикрепени на дълги въжета), които да пускаме от кърмата в случай на сърфиране. Също така решихме, че е време да изровим всички книги, намиращи се в предната част на корпусите, и да се отървем от тях, без значение колко трагично е това за мен.

Обичам книгите си. Колекция  класическа литература и любими автори на английски, испански и френски език. Почти се разплаквам, като ги товарим на една количка и се отправяме към училището. Моите Гарсия Маркес и Изабел Айенде, Стайнбек и Уилям Уортън, Карлос Фуентес и Марио Вергас Льоса, Симон дьо Бовоар, Алберт Камю и Емил Зола, Марвин Харис, Гор Видал, Толстой , Достоевски, Платон и Торо. Надявам се, че някой ден, когато отново живея в къща някъде на сушата – когато и да е и където и да е – отново ще намеря любимите си книги и ще ги запазя. Надявам се, че местните деца ще се радват на „Майка Индия“, „Голямата Риба“ и „Живота на Пи“ …

.

Книгите, които дарихме в Палмерстън

Директорката на училището е една много приветлива жена от Нова Зеландия, а двамата млади учители Джошуа и Мелиса Саймън, дошли да работят тук с двугодишен отворен договор, след като преподавали английски език в Корея и Малайзия, са много благодарни за нашия подарък на училището. Нямат търпение да прегледат книгите и да прочетат някои от тях, тъй като вече са изчели всички книги в Палмърстън.

.

Джошуа и Мелиса Саймън

Самото училище представлява един покрив с индивидуални чинове, наредени край стената, без прозорци и врати, тъй като температурата в Палмерстън е винаги една и съща перфектна температура- 26-28 градуса целогодишно. Така че прозорците и вратите (които на други места по света пазят топлината вътре и студа отвън, или студа вътре и топлината навън, в зависимост от ситуацията) са безполезни тук.

.

Мая с деца от Палмерстън в училището

Пред училището има футболно игрище, където Иво и Мая играят футбол с децата. Има много деца в Палмерстън. Половината от цялото население (57), ако не и повече са на възраст под 18 години и всички съученици са също така и братовчеди. Останалата част от населението са предимно възрастни хора (бабите и дядовците). Младите Палмерстънци, след като завършат гимназия на острова, обикновено отиват да продължат образованието си или да търсят работа в Раротонга, Нова Зеландия или Австралия. Някои от тях се завръщат на острова със семействата си или по-късно, когато се пенсионират. Двамата тийнейджъри, които интервюирах, ми казаха, че планират да продължат обучението си в Раротонга, да работят и да се върнат на Палмерстън като остареят.

.

Номадите с учениците на Палмерстън

Зад старата сива къща на Уилям Марстърс е гробището, където са погребани той самият, трите му съпруги, децата му и всички останали, които са починали на острова през последните 150 години. Това е най-сюрреалистичното гробище, където върху всички надгробни плочи е изписано едно и също фамилно име.

.

Гробището, където всички надгробни плочи носят фамилията Марстърс

И въпреки, че всички са едно семейство, все пак съществува някакво разделение на острова. Потомците на трите жени са разделени на три клана. Всеки клан притежава равен дял земя и собственост, включително шамандурите под наем. Палмерстън е много специално място с няколко много специфични правила и закони. Например, кметът на острова се сменя всяка година, като се редуват най-възрастният глава на семейство от трите клкана. Ако най-възрастният се откаже да е кмет или умре, следващият най-възрастен от неговот семейство става кмета, който взима всички важни решения и представлява Палмерстън в островите Кук или в Нова Зеландия.

.

Едуард Марстърс- кмет, полицай, певец, рибар и собственик на нашата шамандура

Друг местен закон е: забранена имиграцията. Нито един чужденец със странното си фамилно име не може да дойде и да живее в Палмерстън сред Марстърсите. С изключение на учителите и директорката, които са само временно тук. И на един австралиец на име Уил.

.

Уил

Уил е червендалест брадат младеж, когото помислихме за колега-моряк, когато го срещнахме за първи път.

– Не, аз не съм от крузърите с лодка, аз живея тук. – обясни той.

Пристигнал в Палмърстън преди две години на борда на кораб, плаващ през района, и решил да остане, а корабът продължил- подобно на Уилям Марстърс.

Уил избягал интиргите и усложненията на обществото и цивилизования свят в Австралия и се влюбил в този красив атол и миролюбивите му обитатели. Започнал да помага на местните жители, да поправя неща, които се нуждаели от поправка и заживял сред тях като един от тях. Факт, който до ден днешен причинява малко противоречие- половината палмърстонци искат Уил да се махне, докато другата половина искат да остане. Но за да остане, той сподели, ще трябва да се ожени за момиче с фамилията „Марстърс“ и да промени името си на Уил Марстърс. Проблемът е, че на острова от неомъжените жени са останали само ученички и баби-вдовици, така че за сега той все още е ерген с малко несигурна съдба. Можете да следите неговите приключения и да четете редовно вълнуващите събития от ежедневието му в Палмерстън на неговата Facebook страница Will in Paradise.

.

Уил

Друго неочаквано събитие, което единствено можем да сравним с „чудо“, е срещата ни с други двама българи, плаващи на две от другите яхти, спрели на посещение в Палмерстън точно по същото време като нас! Единият е Патрик на борда на яхта „Острика“, чиято майка е от България, а баща му е швейцарец, а другата е Силвия Петрова, плаваща на борда на яхта „Айсладо“ заедно със съпруга си от Нова Зеландия Вон и шестгодишната им дъщеря Зара. Какви са шансовете да се срещнат три платноходки с български моряци на борда – не французи, не американци, не германци или австралийци, а българи! На противоположната страна на света, в един от най-отдалечените недостъпни острови в средата на Тихия океан! Не две, а три лодки по едно и също време! Изведнъж българите в Палмърстън сме около 10% от цялото население на острова 🙂

.

Силвия, Мира и Мая (по български)

Освен училището, в Палмерстън има библиотека, поле със слънчеви панели и стая за акумулатори за съхранение на електричество, както и телефон и интернет станция. Едуард ми каза, че ако искат, биха могли да имат и летище на един от по-малките острови на атола (проектът е готов и одобрен за финансиране от правителствата на островите Кук на Нова Зеландия). Но те не искат. Летището би улеснило пътуването на хората от Палмърстън и значително би улеснило пристигането на стоки на острова, но също така би довело и до твърде много нежелани усложнения. Като туристи и други хора, които не са Марстърс. Може би след това ще построят хотел и тази малка изолирана общност ще се превърне в популярна туристическа атракция. Нещо, което Палмерстонците не искат. Те искат да запазят начина си на живот такъв какъвто е и да запазят девствената си лагуна и изолираният си остров чисти и красиви за следващото поколение Марстърси.

.

.

– Ще ти кажа и една тайна – казва Едуард докато ни вози в рибарската лодка между плитки корали през входа на бариерния риф на лагуната на път към Фата Моргана.

Чудя се каква е тази тайна. Нещото, което най-много липсва в Палмерстън, където всеки знае всичко за всеки, са тайните. Ние, посетителите с яхти, сме тези, които носят новостите – нови неща или нови истории. От нас се раждат краткотрайните тайни на Палмерстън.

„Не казвайте на никого, че ми подарихте каяк и въжета, не искам другите да знаят“ – ни предупреди Едуард.

„Но веднага щом си тръгнете, тримата собственици на шамандури- главите на трите семейства и кметове- се събират, пият домашна бира приготвена с вода, захар и мая и се хвалят кой какво е получил от яхтите“- ни каза Уил.

– И каква е тази тайната? – питам.

– Има начин да се влезе в лагуната с  яхта и да я паркирате точно пред плажа там. От другата страна има още един проход през рифа, достатъчно дълбок и широк. Но ние не искаме яхтите да идват и да пускат котва в нашата лагуна, пред нашите къщи, да хвърлят бутилки и бананови кори в нашите чисти сини води. Също като летището. Ето защо предпочитаме да държим лодките на шамандури извън лагуната, където не могат да останат твърде дълго. Приветстваме моряците и искаме да им покажем най-доброто гостоприемство на света; обичаме да търгуваме с тях, подобно на стария Уилям Марстърс и сме доволни, защото винаги ни носят и ни дават неща. Но също искаме да запазим непокътнати нашия остров и начин на живот колкото се може по-дълго, разбираш ли?

.

.

.

.

.

Силвия, Мира и Мая

.

Мая, Мединия и Зара

 

youtube

Гледайте краткото и много информативно филмче от Палмерстън със субтитри на български. Интервюта с хората от острова и други интересни неща. Сам на остров с трите си жени.

Намерете ни във Facebook @The Life Nomadik
Подкрепете ни в Patreon @The Life Nomadik
Гледайте ни в You Tube @Fata Morgana

 

Ако четете това …

.

… имаме една малка молба. Все повече хора, редовно четат нашите истории и гледат нашите филмчета в YouTube, но далеч по-малко са тези, които ни подкрепят. И за разлика от други, нашите статии и филмчета са достъпни и безплатни за всички. Така че смятаме, че е справедливо да помолим хората, които посещават блога ни и YouTube канала ни често за символична подкрепа – нещо като приятелски месечен абонамент. Усилията ни да пишем и да проучваме, да обработваме снимки и да правим филмчета отнемат доста време и енергия. И е още по-трудно да се прави от лодка с ограничен интернет и електричество. Но го правим, защото вярваме, че нашето пътешествие и начин на живот имат значение – защото може би ви вдъхновяваме. Ако редовно четете и цените нашите истории, помислете си да станете един от нашите „патрони“ за не повече от $ 1 или $ 5 долара на месец и да ни помогнете в бъдещите ни пътешествия. Вие сами решавате с каква сума и за колко време да ни станете Патрони и можете да се откажете или промените „абонамента“ по всяко време. Събраните средства са за фото и видео оборудване, дрон, подводна камера, компютър и софтуеър за обработване на видеата, както и за скромните ни ежедневни разходи за храна и ремонт на лодката. Без вашата подкрепа, това приключение би било немислимо и невъзможно. Благодарим ви!

Share

About lifenomadik

We are a family aboard a boat in search of freedom and adventure.
Bookmark the permalink.

4 Responses to Голямото семейство Марстърс и други необикновени срещи в Палмерстън

  1. Биляна Б. says:

    Здравейте,

    Толкова увлекателно разказвате, че направо се пренасяме там. Страхотни сте! Може да издадете и книга 😉 Мая наистина е в най-доброто училище!
    Пожелаваме ви да посетите всички места, които искате, защото няма невъзможно нещо за този, който вярва, а вие сте повярвали много и сте достатъчно смели, за да стигнете дотук!
    Поздрави от едно младо семейство 🙂
    Keep going

    • lifenomadik says:

      Благодарим за коментара (бихме се радвали, ако повече хора коментираха…) и за хубавите думи и пожелания! Пожелаваме на младото семейство много приключения и позитивни емоции и сбъднати мечти!

  2. Христо Атанасов says:

    Здравейте,

    Мисля си че много хора не знаят за вас защото ако знаеха може би щеше да има хиляди положителни коментари.
    Невероятни сте и изключително много радвате.Поздрави за смелостта и продължавайте в същия дух.
    Ще си позволя един съвет към вас може би сте наясно може би не но ако си направите канал в youtube ще имате и повече спонсори.
    Продължавайте в същия дух поздрави от Пазарджик.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Follow Me