Преход до Нова Зеландия. Времето командва

.

.

Затваряте вратите, включвате печката и гледате от прозореца светкавиците в далечината над хълмовете, посръбвайки горещ шоколад по пижама. Вятърът навън вие, а вътре си гледате телевизия. Дъждът ромони по покрива и се унасяте в сън доволни, че е събота вечер и утре не трябва да ходите на работа в това гадно време. В това време ви се иска само да се излежавате на топло в леглото и да дремете. Така е, ако живеете в къща.

Ако сте на лодка на 500 морски мили от сушата и се зададе буря, ситуацията е малко по-различна.

Всеки път проверяваме внимателно времето преди преход и чакаме идеалните условия. Чакаме дни, седмици или месеци, ако трябва. Не поемаме рискове и не ни привлича екстремното, бързо или опасно плаване. Има голяма разлика между опитните моряци, които се състезават в регати и обичат бързите скорости и тропическите крузъри, които се стремят да се придвижат безопасно от едно място на друго, възможно най-безпрепятствено.

Изчисляваме колко време ще ни отнеме да стигнем от точка А до точка Б, в зависимост от скоростта и посоката на вятъра и обичайната скорост на лодката в предвидените условия. Чиста математика. Времето е равно на разстоянието, разделено на скоростта. Добавете или извадете теченията (и имайте предвид катабатични или ускорените ефекти на вятъра близо до земята). Ако прогнозите за времето са верни. Няколко пъти не бяха …

Някои преходи са по-дълги от други и някои преходи са много по-сложни, трудни и опасни от други. Тихоокеанският преход от Панама до Маркизите (над 3000 морски мили) е един от най-дългите, отнемащ няколко седмици, но е лесен, с постоянен лек източен вятър близо до екватора. Пътят от Тонга до Нова Зеландия също е дълъг – 1000 морски мили – но и много по-опасен. (Тук споменавам само някои от популярните маршрути, дестинации и преходи, които стотиците „тропически крузъри“ правят всяка година, а не по-екстремните такива като например нос Хорн, където само няколко опитни моряци се осмеляват до отидат).

.

.

Началото на ноември е времето за всички платноходки в Южния Пасифик да намерят безопасно защитено място далече от пътя на разрушителните циклони. Циклоните са тропически урагани с опустошителни ветрове и вълни, дъжд и гръмотевични бури, които удрят южната част на Тихия океан между ноември и април всяка година. Повечето циклони се формират между 10 и 30 градуса географска ширина на юг от екватора – с други думи – в тропиците. Тази област се нарича „циклонен пояс“. Така че мореплавателите имат избор – или да се насочат на север към екватора или на юг от 30 градуса географска ширина и да прекарат 6 месеца далеч от тропиците. Или да поемат огромен риск и да останат в циклонния пояс, надявайки се да не ги удари буря тази година. Най-популярното циклонно убежище за лодки, плаващи из тропическите острови на югозападния Тихи океан, е Нова Зеландия, разположена под опасните 30 градуса на юг. За там се запътихме и ние заедно със стотици други платноходки. Но 1000-милният преход от Тонга в Нова Зеландия не е лесен. Всичко знаят, че е опасен, със системи от ниско налягане, следвани от системи с високо налягане, които се формират всяка седмица в Тасманово море.

.

.

Тасманово море е едно неуравновесено същество, сгушило се между Австралия и Нова Зеландия; гледа на изток, вдишва (ниско налягане) и издишва (високо налягане); изпраща буря след буря през и над Нова Зеландия към Тихия океан. Да прекосиш тази нестабилна зона изисква търпение, умения, смелост и късмет. Всяка година яхти, бягащи от циклоните, застават във Фиджи или Тонга в очакване на точния момент да се промъкнат възможно най-бързо между издиханията или ако имат късмет – когато чудовището спи и диша спокойно. Съществува много информация и стратегии кога и как да направите прехода, какво да очаквате и как да се справяте с опасностите . Например: Стартирайте в края на поредната системата, когато преминава на юг от Тонга / Фиджи, тръгнете към Минерва рифовете или малко на запад от директната линия и ако вятърът спадне или спре за един или два дена- включете мотора и пълен напред, за да не се мотаете твърде дълго в опасната зона и да чакате следващата система да ви удари.

В тази част на света, освен Тасманското морско чудовище, съществува още едно митично създание с грандиозни пропорции- буквално и метафорично. Един “гуру“, „който имплантира идеи, знания и мъдрост, основани на умение, образование и опит с реалния свят“, който помага на “тропическия крузър” с прогнозата за времето и планирането на прехода. Името му е Боб.

bob

bob

Боб МакДавит ще седне и ще направи индивидуален плавателен план за всяка лодка, въз основа на параметрите на лодката и прогнозите за времето, срещу заплащане. Можете също така да се абонирате безплатно за седмичния му бюлетин, пълен с най-новите новини, актуализации, прогнози и съвети свързани с метеорологичните и плавателни условия в района. „Метео Боб“ се превръща в най-популярната личност в южната част на Тихия океан, когато дойде времето за плаване към Нова Зеландия и има две основни правила: 1. Не тръгваш, ако Боб не каже да тръгваш. 2. Тръгваш, когато Боб каже да тръгваш.

Тук е неговият сайт с повече подробности. MetBob.com

И все пак, няма гаранции нито в изчисленията на Боб, нито в GRIB файловете, генерирани автоматично от компютри, базирани на сателитни данни. В крайна сметка трябва да планирате внимателно, да наблюдавате моделите на времето и да имате добра преценка и късмет.

При планирането на пътуване използваме приложението Offshore на PredictWind и през сателита Iridium Go можем да зареждаме новите прогнози и да планираме маршрута в движение навсякъде на планетата.

Тук е една много полезна статия за “Планиране на прехода към Нова Зеландия“ от Noonsite.

.

.

Тръгваме от Нуку‘алофа, столицата и главното пристанище на Тонга, посока Минерва риф, с много леки ветрове от североизток. Вятърът спада още повече на втория ден, от 8 до 3 възела, и включваме двигателите, за да достигнем средна скорост от 5 възела. Леките ветрове се обръщат от югоизток на третия ден, когато се приближаваме до северня Минерва риф. Няколко яхти излизат от рифа и се отправят към Нова Зеландия. Едната е яхта „Острика“ с нашия приятел Патрик от Швейцария (чиято майка е българка) на борда. Говорим по радиото и той ни информира за плана си да тръгне на югозапад за един-два дена, преди да се обърне на юг към дестинацията. Добра идея, като се имат предвид предсказаните промени във времето. Решаваме да не спираме в Минерва и да се отправим леко на запад от пряката линията, но се оказва, че не е достатъчно. Влизаме в течение, което ни избутва на изток.

На петстотин морски мили от дестинацията или наполовината път, получаваме обаждане по VHF радиото от бреговата охрана на Нова Зеландия, патрулиращи със самолет над нас, които ни питат дали всичко е наред, колко хора сме на борда, каква ни е дестинацията и кога очакваме да пристигнем. Фактът, че има някой наоколо, ни кара де се чустваме по-спокойни.

В следващите два дни (остават ни около 400 морски мили) вятърът се обръща от юг, достигайки 27 възела с 4-5 метрови вълни и нямаме друг избор освен да се насочим на запад без изобщо да напрадваме към крайната цел, друсайки се ужасно, плавайки срещу вятъра и вълните. Става студено. Колкото по-на юг плаваме, толкова по-студена е температурата на въздуха и водата. Излизаме от тропиците.

На около 300 морски мили от дестинацията осъзнаваме, според актуализираните прогнози за времето и GRIB файловете, че система с ниско налягане ще премине точно над нас с над 40 възела на вятъра от север. Това ни плаши. Приготвяме бирените каси от Галапагос, които ни служат за драги и стабилизират лодката в силно време.

.

.

Затишие преди буря. Вятърът напълно умира и океанът става гладък като стъкло.

.

.

Невероятно е, че същото това притихнало езерно море ще събуди огромни развълнувани водни планини само след няколко часа. Един самотен мрачен албатрос преследва Фета Моргана. Лети ниско над водната повърхност в големи кръгове, винаги на една и съща дистанция. Като лошо предчувствие. Само защото знаем със сигурност, че към нас се е насочила буря, обвиняваме албатроса, че е „лошо знамение“, подобно на повечето мрачни неща, забелязани преди злополучни събития.

.

.

Бурята ни връхлита на деветия ден от прехода, на 160 морски мили от сушата в 22:00 ч. с ветрове 35-40 възела и пориви до 48 възела. Подготвени сме и чакаме. Не ни изненада. Платната са свалени, бирените щайги са във водата. Лодката е стабилна и се движи с 6-7 възела. Даже напредваме към дестинацията и вълните изобщо не са зле. Затваряме се в кокпита и плаваме с гола мачта, стабилно и безопасно, благодарение на отличните ни импровизирани драги. Автопилотът се представя чудесно. През сателита Iridium Go изпращам съобщения с нашата позиция на всеки час на нашите приятели в Австралия и Нова Зеландия, които следят напредъка ни. Това ме кара да се чувствам по-безопасно. Всъщност, аз се чувстваме напълно безопасно. Може би защото това не е първата ни буря, може би защото за втори път използваме драги, които вършат мого добра работа, но нито за миг не се чустваме в опасност. Не като първия път, когато преди четири години в канала на Юкатан ни изненда буря и си мислехме, че ще умрем … Предполагам, че с времето и опита човек научава възможностите на лодката и става все по-уверен в лошо време и лоши ситуации.

.

.

Бурята свърши, новото слънце излезе, наближаваме Нова Зеландия. Двамата с Иво сме изключително изтощени от безсъние. Но вместо спокойствие след бурята, ситуацията се влошава. Вятърът се орбъща от юг и продължава да духа с 25-30 възела, предизвиквайки големи хаотични вълни. Фата Моргана скача нагоре и надолу, наляво и надясно, с рифовани платна и на мотори. Вътре имаме чувството, че някой постоянно ни бие и рита. Болезнено е. Невъзможно е да приготвим храна или да заспим, нито да се изправим или да слезем по стълбите и да отидем до тоалетната. Плюс това е студено и всичко е мокро и солено. Чувствам се болезнено, отвратително изморена и пребита. Просто не мога повече, не издържам. Искам това друсане вече да спре. Напускам. Пуснете ме да си ходя!

.

.

Така е на десетия ден от този злополучен преход. Пристигаме в Опуа на единадесетия ден, напълно разрушен и готови да си починем малко от лодката и морето. Предстои ни една дълга заслужена зелена ваканция в Нова Зеландия.

.

.

 

  Гледайте 20-минутното филмче за бурния ни преход от Тонга до Нова Зеландия.

Намерете ни във Facebook @The Life Nomadik
Подкрепете ни в Patreon @The Life Nomadik
Гледайте ни в You Tube @Fata Morgana

 

Ако четете това …

.

… имаме една малка молба. Все повече хора, редовно четат нашите истории и гледат нашите филмчета в YouTube, но далеч по-малко са тези, които ни подкрепят. И за разлика от други, нашите статии и филмчета са достъпни и безплатни за всички. Така че смятаме, че е справедливо да помолим хората, които посещават блога ни и YouTube канала ни често за символична подкрепа – нещо като приятелски месечен абонамент. Усилията ни да пишем и да проучваме, да обработваме снимки и да правим филмчета отнемат доста време и енергия. И е още по-трудно да се прави от лодка с ограничен интернет и електричество. Но го правим, защото вярваме, че нашето пътешествие и начин на живот имат значение – защото може би ви вдъхновяваме. Ако редовно четете и цените нашите истории, помислете си да станете един от нашите „патрони“ за не повече от $ 1 или $ 5 долара на месец и да ни помогнете в бъдещите ни пътешествия. Вие сами решавате с каква сума и за колко време да ни станете Патрони и можете да се откажете или промените „абонамента“ по всяко време. Събраните средства са за фото и видео оборудване, дрон, подводна камера, компютър и софтуеър за обработване на видеата, както и за скромните ни ежедневни разходи за храна и ремонт на лодката. Без вашата подкрепа, това приключение би било немислимо и невъзможно. Благодарим ви!

Share

About lifenomadik

We are a family aboard a boat in search of freedom and adventure.
Bookmark the permalink.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Follow Me