Плаване от Нова Зеландия до Минерва

.

27 май 2017 г. Последна сутрин в Нова Зеландия. Лодките в котвеното ги няма, малкият остров в средата на залива липсва и дърветата по хълмовете на бреговете са изчезнали, заедно с хълмовете и бреговете. Нищо не е останало освен Фата Моргана, пробуждаща се в гъст облак мъгла.

.

Мъглите са измамни, особено в морето. Сякаш светът почти е изчезнал. Сякаш сте в яйце и не се движите изобщо. Вътре в мъглата можете лесно да изгубите пътя си и да се насочите в грешна посока. Можете да се сблъскате с друга лодка или да се разбиете в скалите, така че трябва да сте много внимателни, когато плавате в мъгла.

.

Притеснена и тъжна съм. Заради мъглата, но най-вече защото си тръгваме. След шест месеца отново си тръгваме. Ще ми липсва тази зелена красива земя и нейните хора, които ни показаха какво означава истинското гостоприемство. Нова Зеландия е всичко, което съм си представяла и повече. Тази страна надмина очакванията ми с красивата си разнообразна природа, чисти спокойни градове и скромните йм приятелски жители. Тук се сдобихме с много нови приятели, които ни станаха толкова близки, сякаш ни бяха семейство. Най-трудното нещо беше да кажем „сбогом“ на нашите нови братя и сестри.

Също така се страхувам. Потегляме на север към мястото, от откъдето дойдохме преди шест месеца. Където една нощ океанът полудя, надигна се буря и големи вълни ни нападнаха лодката, а никой наоколо в радиус от стотици и стотици морски мили. Тогава не бяхме в опасност – вече знаехме какво да правим и го направихме, но беше болезнено. Вълните блъскаха малката ни лодка, сякаш се опитваха да я унищожат – вътре като че ли някой непрекъснато ме биеше. Тогава си обещах, че няма да плавам обратния 1000 морски мили преход. Ще взема самолета до Фиджи, когато дойде време да се връщаме в тропиците, след края на сезона на циклоните, през май.

Дойде време. Края на май е- Новозеландската зима наближава със своите студени дъждове и мъгли. Повечето от лодките вече си тръгнаха. Приятелите ни на борда на катамарани „Mercurdi Soir“ и „Invictus“ вече ни чакат във Фиджи, наслаждавайки се на тропическото слънце. Закъсняхме, докато чакаме новите платна да пристигнат от Южна Африка и компресора от Германия. Трябваше отново да боядисаме корпусите, да инсталираме уреда за вятъра, да поправим тоалетните и всичко необходимо.

Шест месеца се изтъркаляха неусетно, прекарани на сушата с приятели в посрещане на празници и делници, обиколка на Северния остров, посещения на красиви планини, плажове и гори, както и ремонти по лодката. През май споменът за лошите вълни избледня и с Иво се разбрахме:

– Добре, ще плавам по обратния път, но само ако спрем в Минерва. (На около 360 морски мили преди Фиджи.)

.

Слънцето се покатерва по-високо в небето и магическата му есенна топлина разтапя мъглата. Познатият ни залив бавно се разкрива пред нас като фотография в тъмна стая – първо близките сиви скали се надигат от морето, после зелените брегове се оформят в далечината и нарастват все по-големи, докато не видим мекия овален купол на последния хълм със своя самотен бял фар, застанал на стража при входа на Залива на Островите. Въздухът отново е прозрачен и чист, небето е синьо, светът престава да бъде тесен и объркан. За последен път виждаме Нова Зеландия, твърдата червено-зелена земя. Предстои ни седмица синя водна пустиня с безптичи небеса.

.

Гледаме назад към смаляващата се земя, която бавно и ритмично се издига и потъва зад хоризонта, разлюляна от големите спокойти океански вълни. Бреговете, които току-що се появиха из мъглата, отново изчезват в далечината, завинаги.

Подготвяме се психически за тоталната самота – една малка платноходка сама насред океана минимум една седмица – като астронавти в космоса, може би дори и по-самотни. Астронавтите поне виждат Земята- тази неподвижна точка в необятното пространство, към която се връщат. Ние пътуваме към никъде.

.

Един малък бял триъгълник се показва от входа на залива точно зад нас, а след него още един и още един! На AIS-а броим най-малко поне още 15 платноходки, всички насочили се към нас! Скоро сме заобиколени от яхти, чиито капитани си разговарят по VHF радиото, обсъждат вятъра и вълните, комбинацията на платна, прогнозата за времето, планираните маршрути до Фиджи или Тонга с междинна спирка в Минерва! Цяла сутрин и в ранния следобед все повече и повече платноходки напускат Опуа и тръгват за Минерва като част от ралито „Опуа-Тонга-Фиджи“, към което очевидно без да искаме сме се присъединили. Няма да бъдем самотни поне през следващите няколко часа, преди всички да изчезнат зад хоризонта. Маратонистите, струпали се на куп при старта, постепенно ще се разпръснат и разстоянието между тях ще се увеличава всяка минута- по-бързите ще дръпнат напред към финалната линия.

Платната са нагласени, състезанието започва. В океана маратонът е бавен и продължителен, като повечето лодки плават с 5 до 6 възела скорост при 10 възела вятър от югоизток. И все пак няколко от яхтите имат същата скорост като Фата Моргана и сме заедно до края на деня, през първата нощ, на следващия ден, втората нощ и дори след три дни все още ги виждаме на AIS-а на няколко морски мили от нас! Има един катамаран „Леопард“, малко по-голям от нашия, без AIS. Той ни държи нащрек първите две нощи с малките си бели, зелени и червени светлинки, които на няколко пъти се доближават само на няколко метра от нас.

Прогнозата за времето изглежда добре, без бури и с много леки ветрове следващите пет дни. Леки ветрове може; бурите не са добре дошли.

– Искате леки ветрове? – попита океанът с хитра усмивка. Океанът обича да си прави шегички с моряците, така че трябва да внимавате какво си пожелавате … На ви леки ветрове!

.

На втората сутрин от прехода се събуждаме с вятър 6 до 8 възела точно зад нас, Фата едва се мъкне. Колегите вече са опънали спинакерите. И ние опъваме нашия и помагаме с десния двигател. На третата сутрин вятърът напълно умира и всички лодки от ралито, с прилежно сгънати платна, оголени мачти, като стволове на опустошени дървета, пускат двигателите. Победителят в маратона няма да бъде най-бързата ветроходна яхта с най-умелия шкипер, а яхтата с най-мощния двигател и най-големите резервоари за гориво.

.

И друг път сме имали тотални затишия – красиви и зловещи предвестници на бури, но те обикновено траят само няколко часа, особено в тези необичайни географски ширини. Този път затишието е върховно- трае четири дни и нощи, без ни най-малкия полъх на вятъра, на място, прочуто с чести Тасманийски бури.

.

На третата сутрин от нашия преход бавният изгрев разкрива безкрайно лилаво огледало, разделящо горното небе от долното небе. Фата Моргана заседнала по средата, залепена за отражението си като някаква странна оптическа илюзия- необичайна фантасмагория. Океанът, такъв какъвто го познаваме, вече не съществува. На негово място- безкрайно небе. Плаваме  върху облаци.

.

Лежа в леглото, неспособна да се помръдна. Болката е непоносима, остра и постоянна, тръгваща от дясната страна на кръстта ми надолу по десния крак до върха на пръстите ми. Сякаш някакво въже, опънато в тялото ми се скъса, оставяйки ме парализирана и страдаща. По-късно разбрах, че съм прищипала нерв в долната част на кръстта ми в резултат на една невинна кихавица. Но преди професионалната диагноза, нямам представа какво става, защо и какво да правя?

Не мога да се движа, не мога да спя и дори не мога да променя позицията си. Мога само да лежа по гръб, но дори и по гръб болката е ужасна. След две раждания и няколко развалени зъба през годините, сега изпитвам най-ужасната болка в живота ми, в средата на морето. Обикновено спя свита на една страна, така че да лежа по гръб в продължение на дни с постоянна болка ме съсипва. Фактът, че не знам какво  стана и колко дълго ще продължи не ми помага в тази ситуация. Умирам. Бавно и безнадеждно, без болница през три пресечки зад ъгъла, умирам- убита от една кихавица.

.

Обади се на хеликоптер, да дойде и да ме прибере, да ме върне в Нова Зеландия и да ме спаси! Не можем да извикаме хеликоптер – извън обсега на хеликоптерите сме, а и няма телефонен обхват насред морето. Всичко, което мога да правя, е да пия болкоуспокояващи и противовъзпалителни, дори и антибиотици – всевъзможни хапчета, които намирам из лодката. Колко дълго човек може да издържи без сън, неспособен да се движи, в постоянна остра болка? Ако оцелея, ще мога ли някога да ходя отново? Не съм набожна и обикновено не се моля, но сега се моля и обещавам (най-вече на себе си), че ако не умра и ако отново проходя нормално, редовно ще правя упражнения и ще бягам, ще си заздравя мускулите, ще правя йога и ще се поддържам физически здрава, обещавам! Твърде късно. Склонни сме да осъзнаваме предимствата на здравословното хранене и физическите упражнения, след като вече е твърде късно.

След няколко дни на невероятни болки и един чувал хапчета, мисля, че се чувствам малко по-добре. Океанът ми помогна този път – нещо, за което винаги ще му бъда благодарна. Няма вълни, които да ме друсат нагоре-надолу по време на тихото ми страдание. Оживявам само благодарение на това необичайно затишие, ден след ден. Също така е по-лесно за Иво, който сега сам кара лодката с помощта на Мая денем и нощем- няма да наглася платна и да внимава- автопилотът и двигателите вършат цялата работа.

.

На третия ден от моята болезнена ситуация – петия ден от прехода – болката стана по-поносима, или аз посвикнах с нея. Вече мога внимателно и бавно да се движа. Мога да спя на една страна, да се изправя и да отида до тоалетната без помощ. Мога да се измъкна от леглото и да се кача в пилотската кабина. Не мога да си прегъвам тялото в седнало положение, но сега е възможно да лежа на пода в пилотската кабина и от време на време да излизам от каютата, като ми писне.

Сега вече мога да излизам на палубата, бавно и внимателно, и да се възхищавам на странния свят около нас – празен и съвсем неподвижен. Морето се е превърнало в замръзнало планинско езеро, без планините наоколо да го очертават. Облаците, отразени върху гладката повърхност, улавят следобедната светлина и я разливат над нас и под нас в съвършена симетрия.

.

Пасаж от махи-махи следва лодката за известно време. Приближават се и виждаме техните зелени и сини гърбове с най-малките детайли, като риби в безкраен аквариум. Иво изважда две – прясна храна за следващите няколко дни.

.

Нощ. Фата Моргана лети в мълчалива извънземна вселена с двойно количество звезди – ярки, тежки, безумни – оставяйки зад себе си следа от зелен течен огън. Деликатни същества, някои като миниатюрни луминисцентни снежинки, други като едри стъклени цветя, оживяват с малки трептящи експлозии, разкриващи за миг контурите на невидимите си форми. И изчезват в течното черно нощно море.

.

На шестия ден южните ветрове се завръщат. Отново плаваме на платна. Витлата на лодката ни не са много големи и по принцип никога не напъваме двигателите на максимална скорост, за да пестим горивото, така че нашата нормална скорост на мотори през последните пет дни беше около 6 възела, като напредвахме с около 130 морски мили на ден в права линия към дестинацията ни. Повечето от другите лодки, които тръгнаха от Опуа заедно с нас, бръмчат по-бързо и скоро ще пристигнат в Минерва.

.

Рифовете Минерва са два потопени атола в средата на нищото, на около 25 морски мили един от друг – Южна Минерва и Северна Минерва. На около 300 мили на североизток е Тонга, а на 360 мили на северозапад е Фиджи. Тук няма острови, няма суха земя – само рифове, заграждащи две плитки сини лагуни с радиус около три мили. Техните коралови скали, надничащи над морето при отлив, са напълно потопени при прилив. Тук е едно от най-странните котвени пристанища в света – седите си на котва в 5-10 метра пясък, заобиколени от океан във всички посоки, защитени от вълните при повечето атмосферни условия. Никой не живее тук, няма постоянни обитатели, тъй като изобщо няма земя. Най-близкият остров е на поне още три дни плаване от тук.

.

На седмия следобед от нашия преход отново чуваме другите лодки по VHF радиото- обсъждат прохода през рифовете на лагуната, GPS позиции, червено вино и омари. Ние закъсняваме и ще трябва да прекараме още една нощ извън лагуната, тъй като влизането през прохода и навигацията вътре в лагуната е безопасно само при добра дневна светлина.

Нощта е черна и безлунна. Наближаваме южния риф- малък океански оазис. В далечината сякаш блещука град със светлинките на поне 20 лодки безопасно закотвени в лагуната. А под нас няма дъно. Най-накрая излезе вятър след една безветрена седмица, а трябва да спрем и да чакаме. Заставаме в подветрената страна на рифа, като се уверяваме, че дрейфуваме далеч от скалите и не се приближаваме към тях. През нощта сме на щрек- още лодки продължават да пристигат в тъмнината, някои насочили се директно към Тонга, без да спират.

На следващата сутрин продължавата да плаваме още няколко часа и влизаме безпроблемно през широкия и доста лесен проход в Северна Минерва. Вътре в лагуната заобикаляме няколко корала и пускаме котва в 5 метра красиво течно стъкло с цвят на бонбонено синьо. Всичко тук ни се струва познато, след като прекарахме няколко дни в Бевъридж Риф миналата година: лагуната, рифът, дори цветът на водата в лагуната са същите като в Бевъридж. Минерва, подобно на Бевъридж Риф, е коралов атол с варовикова основа, повдигната в резултат на вулканична дейност. И все пак това е съвсем различно място и много специално – „Минерва Риф“ има уникална история.

.

Рифовете са кръстени на австралийския китоловен кораб „Минерва“, който през 1829 г. се разбил в тях – един от многото кораби, корабокруширали в местните скали, скрити под вълните, невидими през нощта. До 1972 г. рифовете били посещавани предимно от преминаващи кораби, частни яхти и местни рибари от Тонга и Фиджи.

Един ден, на Майкъл Оливър от Лас Вегас (милионер и политически активист) му хрумнала гениална идея. Решил да създаде една съвсем нова суверенна микронация „без данъчно облагане, субсидии или каквато и да е форма на икономически интервенционизъм“. Оливър формира океанския фонд за изследване на природата, синдикат, за който се твърди, че е притежавал около 100 000 000 долара за проекта с офиси в Ню Йорк и Лондон. И през 1971 г. започва строителството на новата нация. Лодки, натоварени с пясък, пристигат от Австралия, за да вригнат нивото на рифа над водата и да създадат изкуствени острови. След това издигат малка кула, на която развяват знамето на Република Минерва. На 19 януари 1972 г., в писма до съседните държави, Републиката издава декларация за независимост със собствена валута и новоизбран президент.

.

Декларацията за независимост обаче бива посрещната с голямо подозрение от всички останали страни в региона – Австралия, Нова Зеландия, Тонга, Фиджи, Науру, Самоа и островите Кук. Тонга изявява прекенции към двата рифа, като твърди, че са традиционни риболовни зони, принадлежащи на царството от край време и останалите съседни държави бързо признават това твърдение.

Ето прокламацията, публикувана в бюлетин на правителството на Тонга на 15 юни 1972 г.:

„Негово величество крал Тауфа‘ахау Тупоу Четвърти в Съвета ПРОВЪЗГЛАСЯВА:

КАТО СЕ ИМАТ ПРЕДВИД, че рифовете, известни като Южна Минерва и Северна Минерва отдавна са служили като места за риболов на народа на Тонга и отдавна се считат за принадлежащи на Кралство Тонга, както и сега създадените там острови, известни като Телеки Токелау и Телеки Тонга; КАТО СЕ ИМА ПРЕДВИД, че е целесъобразно сега да потвърдим правата на Кралство Тонга на тези острови; Ето защо ние потвърждаваме и заявяваме, че островите, скалите, рифовете, крайбрежията и водите, разположени в радиус от дванадесет мили [19.31 km] от тях, са част от нашето Кралство Тонга „.

Малко след това експедиция от Тонга бива изпратена на рифовете, за да окупира новата република. Окупацията се състои от символичното сваляне на флага на Републиката и издигането на знамето на Кралството на негово място, без възражения от местните жители – омари и гигантски миди, обитаващи скалите на рифовете. Собственикът на Републиката в Лас Вегас набързо уволнил новоизбрания президент, за да се избегне въоръжена конфронтация – „либертините не искат да се бият за тяхната територия“.

Знмето на Република Минерва

Десет години по-късно Морис С. „Бъд“ Дейвис повежда група американци и отново завземат рифовете. Тази окупация продължила три седмици, след което пристигнали войските на Тонга и изгонили всички. Няколко пъти след това различни групи и индивиди са се опитвали да претендират за рифовете, включително и ние, но всеки път Минерва бива „повече или по-малко превземана от морето“.

.

През 2005 г. Фиджи заявява, че водите около Минерва рифовете са техни риболовни територии, а не на Тонга, и подават официална жалба до Международната Организация за Морското Дъно и Територии относно твърденията на Тонга свързани с Минерва. От своя страна, Тонга подава насрещен иск. Република Минерва съответно също подава насрещен иск!

През 2010 г. Фиджи изпраща военноморски кораби, за да унищожи навигационните светлини, инсталирани от Тонга на входа на лагуната. Следващата година отново разрушават ремонтираните светлини! Два кораба на кралската военноморска флотилия на Тонга пристигат на рифа, за да заменят отново оборудването и по този начин да утвърдят претенциите на Тонга към териториалните води. Корабите на фиджийската флотилия вече били там и за малко да стане война, но щом се приближили тонганските кораби, фиджианците се оттеглили.

През 2014 г. правителството на Тонга решава да предложи да даде най-великодушно Рифовете Минерва на Фиджи и по този начин да прекрати териториалния спор. В замяна, Тонга щяла да поиска от Фиджи да отстъпи островната група Лау. Два малки рифа в замяна на шестдесет острова, от които тридесет обитавани! Министърът на земите на Тонга Лорд Ма‘афу Тукуи‘аулахи обявил, че ще направи това официално предложение на министъра на външните работи на Фиджи, Рату Иноке Кубуабола, тъй като някои жители на Тонга имали предшественици от Лау и много от хората в Лау имали предци от Тонга, така че идеята му се струвала справедлива!

.

Днес рифовете са все още официално част от Тонга, без навигационни светлини в момента. А островната група Лау си принадлежи на Фиджи.

Има още шест лодки в Северна Минерва заедно с нас. Всички останали – над двадесет – са в южния риф- пръв по пътя от Нова Зеландия. Няма военни кораби нито от Тонга, нито от Фиджи.

.

Двама души си говорят по радиото, обсъждайки местните омари, известни с големите си размери и количества. Единия казва, че напоследък много лодки посещават рифове и точно сега всички от ралито се опитват да хванат колкото е възможно повече омари и да ги натъпчат във фризерите си. В последствие, омарите са почти изчерпани. Виждаме хора, патрулиращи по скалите при отлив, с наведени глави и големи раници за събиране на омари. За съжаление, поради популярността на омарите, заради тонганските, фиджийските и китайските рибари в района и алчността на моряците от преминаващите яхти, чийто брой нараства всяка година, някога изобилните гигантски омари в Минерва вече са почти изчезнали, затова ние дори не се опитваме да ги ловим.

.

Фата Моргана е в покой, двигателите спрени, резервоарите за гориво са почти празни. Измиваме солта от лодката, готвим и спим. След това е време за разходка. Скачаме в каяка и се отправяме към малката кула в западната част на рифа. Екскурзията с каяк не ми е весела, тъй като кръстта и десния ми крак все още ме болят и движенията ми са много ограничени. Седенето е болезнено. Но се чувствам по-добре. Болката вече не е толкова остра и силна, колкото първоначално, и успявам да вървя бавно по рифа.

.

Приливът е започнал вече, водата приижда като река, течаща от океана върху скалите към лагуната; на места е вече дълбоко до коленете. Пурпурни, зелени и сини гигантски миди цъфтят в краката ни, и бързо щракват с черупки щом се приближим, бдителни и срамежливи. Няма следи ни от земя, ни от пясъчни острови, да не говорим за цяла република с президент. Единственото нещо, което напомня, че хора някога са били тук, е потрошената метална кула, издигаща се на около три метра и корабокруширалите останки от лодки по ръба на лагуната. Въздухът е приятен, много по-топъл отколкото 800 морски мили на юг в Нова Зеландия. Отново сме в тропиците. Утре отново ще плаваме, посока северозапад- още 360 морски мили до Фиджи.

.

          Следва: Пристигане във Фиджи и първи впечатления.

***

 

.

 

 

Гледайте краткото ни филмче Плаване до Минерва Риф

Share

About lifenomadik

We are a family aboard a boat in search of freedom and adventure.
Bookmark the permalink.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Follow Me