Изгубените водопади

Изгубените водопади

.

Иво, Мира и Мая

Разстоянието между Панама Сити и гр. Давид в провинцията Чирики, която се намира в най-западната част на Панама до границата с Коста Рика, е 500 км. Отне ни 9 часа да стигнем до Давид с автобус (много удобен автобус на 2 етажа, 15$ на човек; ние бяхме на втория етаж най-отпред точно над шофьора, за което Мая беше много щастлива) и още един час до гр. Бокете.

В късния следобед, пристигнахме в едно малко живописно градче в планината, където времето не е непоносимо горещо. Въздухът е свеж и много по-прохладен отколкото в низините и за първи път от много месеци насам ни се наложи да облечем якета. По залез слънце, натоварени с огромни раници, се замъкваме през централния площад, където местните жители насядали по пейките ни наблюдават с интерес, и бързо се отправяме към най-близкия хостел.

В Бокете е пълно с хостели, тъй като градчето се намира в подножието на Вулкан Бару- най-високия връх в Панама и популярна турисическа дестинация сред местни и туристи от цял свят и бакпакърите тук са се превърнали в неизменна част от местната сцена. Топлите вулканични извори, река Калдера, която тече през града, нейните водопади и многобройните плантации за кафе, където расте едно от най-доброто световно-признато кафе, са още няколко причини за популярността на това място. Бокете и околностите му са наистина прекрасни.

Нашата основна цел тук е да покорим вулкан Бару, но тъй като са минали само 2 дена от големия маратон на Иво и краката му още го болят, решаваме преди голямото 10-часово изкачване с тежки раници да си вземем „почивен ден“. Оставяме си нещата в най-евтиния и най-хубавия хостел- “ Хостел Бокете“ (отделна стая с едно единично легло за Мая, едно двойно легло за Иво и мен, баня с топла вода, телевизор, интернет, обща кухня и веранда с излаз директно на река Калдера за 35$ на вечер) и тръгваме на разходка до „Изгубените водопади“.

.

Река Бокете минава точно пред хостела ни

.

Мира и Мая пригорвят закуска. Най-хубавото нещо на хостелите са общите кухни, където можете да си сготвите евтино, вместо да харчите огромни суми за подозрителни ресторантски храни.

Взимаме автобус до началото на пътеката към водопадите- Бахо Моно и от там вървим до входа на парка, където се оказва, че от първи декември на тази година (преди няколко дена), входната такса вече не е 5$ на човек, а 7$… Добрата новина е, че децата под 12-годишна възраст влизат безплатно, така че Мая ни спести 7$.

.

На входа а парка гледаме картата на водопадите

Походът до водопадите е лесен и приятен, пътеката е тясна и кална на места, но добре поддържана, насред цветя и високи дървета, покрай реката. Пристигаме до едно възвишение, от където се разкрива прекрасна гледка- Бару, искрящ под яркото слънце ни се усмихва. В нозете му- гори и поля.

.

Изглед към вулкан Бару

Следваме една саморъчно изрисувана карта на водопадите, която снимахме на входа и след около час достигаме първия водопад. Под него се е формирало малко студено басейнче, в което може да се потопи човек и да се разхлади преди следващото краткотрайно вървене до втория водопад. На връщане се отбиваме и достигаме третия най-голям водопад, чиито води се разбиват в канарите отдолу.

.

Мая пристига на първия водопад

Обратно в хостела в Бокете си сваряваме кремвирши, взимаме си по един горещ душ, което е голяма глезотия за хора живеещи на лодка без топла вода, гледаме телевизия, което е голяма глезотия за хора живеещи на лодка без телевизия, и си почиваме преди голямото изкачване до върха на Панама, спейки в легла, които изобщо не се поклащат, което е голяма глезотия за хора живеещи на лодка.

Снимки от „изгубените водопади“

.

Иво, Мира и Мая

.

Следвайте картата, за да намерите изгубените водопади

.

По пътя към входа на парка минава дебела стара тръба

.

Прекосяването на ръждясал мост е част от изживяването

.

За да си направите прясна лимонада: 1. напълнете си шишето със студена вкусна речна вода

.

2. Добавете страхотно кисели диви лимони, които сте намерили в гората

.

.

.

.

.

.

.

Мая ще пресича реката

.

.

.

Мая на първия водопад

.

Мира на първия водопад

.

Мая

.

Спасихме този лъскав бръмбар от удавяне в реката

.

.

.

Първи водопад

.

Втори водопад

.

Трети водопад

.

Иво и Мая се любуват на третия водопад

.

Иво, Мая и Мира

Намерете ни във Фейсбук @The Life Nomadik

Подкрепете ни в Patreon @ The Life Nomadik

Share

Приключението на Мая. В търсене на китове

Пример за „училището на лодката“ на Мая е следният проект за китовете.

Humpback whales Mother and Baby, by Maya

Humpback whales Mother and Baby, by Maya

След като посетихме Архипелага на Перлите в Панама, където срещнахме и наблюдавахме гърбати китове в естествената им среда, Мая направи проект, като част от образованието й. Трябваше да напише текст, използвайки научни данни и лични наблюдения. За целта, гледахме документалния филм от 1998г. Whales An Unforgettable Journey, като натискахме пауза постоянно, за да може Мая да взима записки. След това, тя имаше за задача да намери статия в интернет и от нея да извлече още информация специфична за гърбатите китове. Последната стъпка от този проект се състоеше да напише текст, съдържащ факти за китовете, описание, държание, миграция, размножаване, както и лични наблюдения и опит с животните, придружен с рисунка.

Maya on a whale watching expedition

Maya on a whale watching expedition

Проект за китовете

Китовете са най-големите същества в света. По-големи са от динозаври. Синият кит е най-огромният от всички китове с размери 30 метра и 200 тона. Главата му е по-голяма от малка кола и едно дете би могло да пълзи в нчй-големите му артерии. Сърцебиенето му е толкова силно, че може да бъде чуто от една миля разстояние. Бялата твърда кожа по главата на китовете се нарича „callosity“ и е различна за всеки индивид, като отпечатъците на пръстите. Китовете изглеждат сякаш са намусени. Само мъжките гърбати пеят. Техните песни пътуват хиляди мили през морето.

Photo by Maya

Photo by Maya

Китовете мигрират на огромни разстояния всяка година. Пътуват между студените води на Севера до топлите води на екватора. В студените води се хранят с планктон, като го филтрират през зъбите си наречени „балeни“. Планктонът е масивен източник на протеин и така китовете натрупват китова мас, която им помагат да преживеят без да ядат изобщо по време на миграцията и раждането на малките им в продължение на няколко месеца. Изминават 3000 мили и губят една трета от теглото си по време на пътешествието, като се движат по същите древни пътища използвани от техните пра-родители.

Photo by Maya

Photo by Maya

Щом пристигнат в топлите води на Хаваи и на Архипелага на Перлите, те раждат. Гърбатите китове-майки са бременни по една година на всеки четири години и раждат бебе, което тежи 2-3 тона. Като хората, китовете дишат въздух и бебетата имат нужда да си поемат въздух над водата на всеки няколко минути. Малките пият мляко през първите няколко месеца. Докато сучат, те наддават по 50 кг на ден през първите седмици. Майките защитават малките си. Физическият контакт между майка и бебе е много важен. Младите китове обичат да си играят и понякога нарочно запушват носовете на майките си, за да привлекат внимание.

Photo by Maya

Photo by Maya

Тази година, отидох в една малка моторна лодка за гледане на китове заедно с родителите ми и с една двойка руснаци, които срещнахме на Архипелага на Перлите. Търсехме гърбати китове, но един час не намерихме нито следа от тях. После внезапно видяхме майка с бебе, които скачаха над водата и размахваха опашки с голяма радост. И двете имаха бели калосити на главите. Майката беше огромна! Беше хубаво. И после видяхме около 12 фонтана в далечината да се задават откъм океана. Китове! Доближаваха ни, скачаха във въздуха и пляскаха с опашки. Беше страхотно; направихме цял куп снимки. Беше хубаво приключение в търсене на китове. Хареса ми.

Мая, яхта Фата Моргана

Превод от английски: Мира

.

.

Killer Whale tribal design

Killer Whale tribal design

Срещата ни с гърбатите китове беше ценен дълготраен урок не само за Мая, но за всички нас. Уроците, които получваме от природата и от непосредствени преживявания, обогатени с научна информация от статии и от документални филми, се оказаха най-сполучливата учебна стратегия, а освен това са лесни, интересни и незабравими.

Можете да немерите Мая в Instagram/Theyoungtraveler

Намерете ни във Facebook/The Life Nomadik

Подкрепете ни в Patreon/The Life Nomadik

Share

Плаване до Архипелага на Перлите

The Pearl Islands

The Pearl Islands

Само на около 30 морски мили южно от Панама Сити, заливът е осеян с над 200 малки и големи предимно необитаеми острови- Архипелага на Перлите. Най-красивата островна група от тихоокеанската страна на Панама, мястото не е за пропускане и мореплавателите минаващи по тези места винаги се отбиват.

At Anchor near Contadora

At Anchor near Contadora

Островите от Архипелага на Перлите са изплували от морето преди повече от 60 милиона години. Преди пристигането на испанските конквистадори, те са били дом на индианците от племената Куевас и Кокле. През 1513г., техният „откривател“ Васко Нунес де Балбоа нарича островите „Перлените Острови“, след като индианците го посрещат с кошници пълни с едри перли. Но на този приятелски жест от страна на местните, завоевателите отвръщат с насилие. И само две години след тяхното пристигане, туземното население бива брутално и тотално унищожено. След като избили всички до крак, Испанците си дали сметка, че няма кой да събира перлите, които изобилствали във водите на архипелага. Така че докарали роби от Африка да вършат черната работа; роби, чиито потомци днес обитават някои от островите от групата.

.

.

След един неуспешен опит да плаваме до Архипелага на Перлите от котвеното Ла Плайита (вятърът умря напълно и прекарахме 4 часа носейки се по течението, изминавайки само 1 морска миля и то в погрешната посока, така че решихме да се върнем наобратно…), отново потегляме една малко по-ветровита септемврийска утрин. По време на дъждовния сезон ветровете около Панама са много слаби чак до месец ноември.

.

.

Вятърът отново отслабва тъмо като прекосяваме котвеното на големите кораби, чакащи на рейд да минават Панамския Канал и започваме да се носим по течението неуправляеми насред контейнеровози, някои от които на котва, други маневрират. Почти се сблъскваме с един голям кораб, защото Иво дори в тази рискована ситуация отказва да включи моторите, а с опънат спинакер не можем дори да завиваме.

Sailing on a collision course

Sailing on a collision course

Много бавно се измъкваме от опасната зона пренаселена с кораби и силно замърсена от плаващи пластмасови отпадъци, които те най-безотговорно хвърлят в морето. Отвратително е.

.

.

.

.

Следващите два-три часа все още няма вятър и напредваме със смешната скорост от 1 възел…

Ivo- one horse power, 0.5 kts speed...

Ivo- one horse power, 0.5 kts speed…

Следобеда, вятърът най-после се засилва и потегляме с 6 възела. Но тъй като се влачихме първите 5 часа, няма шанс да прстигнем преди залез слънце.

Mira

Mira

Всеизвестно е, че електронните морски карти на Архипелага на Перлите са много неточни и навигацията по тези места е рискована и опасна, особено нощем, около рифове и подводни скали в плитчините край островите. За щастие, имаме Панама Крузинг Гид от Ерик Баухаус, четвърто издание. Това е най-добрия гид за Панама, островите Сан Блас, Бокас дел Торо и Архипелага на Перлите. Една приятелка-крузърка ни го даде преди време в замяна за няколко от старите ни акумулаторни батерии. Тази книга ни свърши много добра работа и непрекъснато я консултираме, откак тръгнахме от Картагена (Колумбия) към Панама преди няколко месеца. В нея има точни карти и описания на траектории, които не веднъж ни спасиха.

.

.

Пристигаме през нощта към 22ч00, след повече от 15 часа плаване (средна скорост само 2 възела) с един последен шквал зад гърба ни. Наближавайки, се съобразяваме повече с картите в книгата, отколкото с електронната карта, като заобикаляме отдалеч плитчини и рифове, докато в далечината се показват светлините на къщите и хотелите на о. Контадора.

.

.

Тук има безплатни муринги (шамандури, за които връзваме лодката, без да пускаме котва) пред плажа и Иво ни заповядва да хванем една, на платна. Страшно сме близо до брега, става плитко, тъмно е, течението е силно, а ние се опитваме да хванем една малка шамандура без да пускаме моторите. Ето как се прави: насочваш лодката в посока към шамандурата, но не точно срещу нея, така че като наближиш да остане в страни, точно там, от където идва вятърът. На няколко метра от шамандурата завиваш рязко срещу нея ( и срещу вятъра) и бързо навиваш предното платно. Гротът остава, но с насрещния вятър лодката бързо губи скорост и спира до шамандурата. Хващаш я и пускаш грота. При тази маневра тряба да се има предвид течението, когато решаваш кога да завиеш срещу вятъра. Ако завиеш прекалено рано или ако разстоянието между лодката и шамандурата е много голямо, лодката спира преди да е достигнала шамандурата и тръгва да се носи по течението или бутана от вятъра наобратно. В тази ситуация, трябва отново да насочиш лодката под ъгъл на вятъра, да опънеш предното платно и да повториш операцията. Винаги бъди бдителен и внимавай, ако има други спрели лодки наоколо, внимавай за брега, за скалите, за вятъра и течението. Когато вятърът е прекалено силен, нощем и в тясно непознато пространство е много по-трудно. В нашия случай, течението е силно, тъмнилка е, за първи път сме тук и наоколо има няколко малки рибарски лодчици. Въпреки това, след много крещене и тичане напред-назад- Иво на руля, Мая държи прожектора, а аз с една дълга кука се мъча да хвана въжето на шамандурата- успяваме най-сетне, след три неуспешни опита. Ценно упражнение.

The sea at sunset

The sea at sunset

На следващата сутрин се събуждаме пред хълмовете на Контадора, издигащи се зад един малък плаж. Няколко хотела и имения са кацнали на хълма насред дървета и цветя. Осторвът е малко повече от един квадратен километър с няколко стотин постоянни жители, обслужващи курортите и хотелите. Благодарение на малкото летище и малкото пристанище, този остров е най-достъпен и най-популярния сред местни панамци и чуждестранни туристи, привличащ посетителите с безлюдните си плажове и курортите, построени насред обилна тропическа джунгла.

.

.

След построяването на толкова много хотели, частни имения и пътища през 60-те и 70-те години, флората на острова е напълно запазена. Богата тропическа растителност обгръща сградите, а пътищата внезапно и нелегочно завиват, за да избегнат някое огромно столетно дърво. Туристическия сезон още не е започнал и няма почти никой. Хотелите са пусти, много от тях са изоставени и в руини. Цари тишина и тотално спокойствие, като че ли времето е спряло. Тъй като Контадора е единствения остров с улици подходящи за тичане, решаваме да постоим тук известно време без да се нарушават тренировките за маратона на Иво.

Cintadora

Cintadora

Тук, насред прозрачните спокойни води на заливчето пълно с риба, след толкова време в мръсното котвено до Панамаския Канал, най-сетне се чустваме като на ваканция. Време е да си починем, да се гмуркаме и да ловим риба по цели дни, да се разхождаме из острова или да мързелуваме на плажа, наслаждавайки се тотално на този начин на живот. Точно това си представяхме, когато тръгнахме с лодката в началото.

.

.

Mira

Mira

Ivo

Ivo

Maya

Maya

Ivo and Maya

Ivo and Maya

Намерете ни във Фейсбук/The Life Nomadik

Share

Долината на Антон

Ivo, Mira and Maya hiking La India Dormida, Valle de Anton, Panama

Ivo, Mira and Maya hiking La India Dormida, Valle de Anton, Panama

Ако обичатете природата и сте на посещение в големият забързан град Панама Сити, има едно място, където можете да избягате от шумотевицата и жегата на столицата, едно прекрасно планинско градче. Разположено в долина насред планини, високо над морето, в центъра на вторият по големина кратер на вулкан в света, се е сгушило малко живописно градче наречено Долината на Антон, което предлага на посетителите много повече от усамотение и почивка насред красивата планинска природа.

Thermal Spring, Valle de Anton, Panama

Thermal Spring, Valle de Anton, Panama

За първи път посещаваме „Ел Вайе“ заедно с нашите нови приятели от Панама: Милен, Майлен, Ян и Кристо- едно смесено българо-панамско семейство, и една млада двойка- Ана от Коста Рика и Самуел от Панама. Милен Божинов от Враца, който днес живее и работи в Панама, е опитен моряк и историята за това как е прекосил Атлантическия Океан заедно неговия приятел Васил Беязов, на борда на малка стара ремонтирана лодчица Петерсън 25 (8 метра) от България до Карибите преди повече от десет години е описана в книгата на Васил Беязов „Чуството за свобода“. Срещнахме Милен скоро след пристигането ни в Панама Сити и от тогава често сме заедно. Той и Майлен ни помогнаха с буфера за преминаването на Панамаския Канал, заведоха ни до пазара за плодове и зеленчуци и ни показаха най-добрите и евтини места за пазаруване в града, съдействаха ни с набавянето на газ пропан, няколко пъти ни каниха в тях, заедно се разходихме до един хълм, от който се вижда цяла Панама и дойдоха да плаваме на борда на Фата Моргана един следобед. А вчера, 11 ноември 2015г. на Милен и Майлен им се роди малко момиченце тук, в болницата в Панама Сити- Милена. Да им е жива и здрава чисто новата принцеса и нека живота й бъде изпълнен с щастие!

Maylen, Ian and Milen, Valle de Anton, Panama

Maylen, Ian and Milen, Valle de Anton, Panama

И така, една неделя рано сутринта, се натоварваме на две коли- в едната семейството на Милен, в другата- Ана и Самуел и нашето семейство и потегляме към провинцията по магистралата Интер-Американ. След час и половина хващаме една отбивка и продължаваме още около половин час по тесен кривуличещ планински път, заобиколен от странна смесица борови гори и палми. Колкото по-високо в планините се качваме, толкова по-прохладно става. Климатът горе е доста по-различен от задушната жега на града до морето. В Долината на Антон е свежа пролет- прекрасен слънчев ден. Градчето е очарователно- любима уикенд дестинация за всички от столицата, със симпатични вили и разкошни имения с Тусканска архитектура, собственост на някои от най-богатите Панамци, с градини отрупани със зеленина, цветя и екзотична раститеност, шардавани и изкуствени езера. Освен местни, това място привлича и туристите, предлагащо както евтини хостели, така и скъпи луксозни бутикови хотелчета и еко-хижи с реномирани ресторанти насред тропическа растителност и поразително крсиви планински пейзажи.

Vacation home, Valle de Anton, Panama

Vacation home, Valle de Anton, Panama

Тъй като от доста време не сме ходили на поход в планината, първото място, където ни завеждат нашите приятели е „Спящата Индианка“- три часов поход, лесен и приятен. Минаваме покрай една влажна канара изрисувана със старинни петроглифи, после пътеката ни извежда до водопад и малко естествено речно басейнче, където се плицикат група младежи. Продължаваме нагоре, любувайки се на зашеметяващите гледки към долината.

Ana, Samuel and Kristo on their way to the India Dormida

Ana, Samuel and Kristo on their way to the India Dormida

Петроглифите на „Изрисуваната канара“ са от времето преди Колумб и все още няма никакво архиологическо обяснение или легенда, обясняваща значението на рисунките, така че всеки, който минава може да ги интерпретира и да си съчини собствен мит с помощта на въображението си.

Maya and the petroglyphs, Valle de Anton, Panama

Maya and the petroglyphs, Valle de Anton, Panama

В началото пътеката се провира насред гъста гора. Към края, само каменисти хълмове обрасли с тънка трева, обгърнати в мъгла ни заобикалят. При ясно време, погледнати откъм градчето в ниското долу, тези голи хълмове наподобяват контурите на полегнала жена. Иво, разбира се, вика „Айлариииипиии“ от върха на гърдите й…

.

Иво и Мая танцуват на върха

.

.

Ivo and Maya

Ivo and Maya

.

.

Обратно долу в градчето, следва посещение до Ел Серпентарио (змиярника). В края на една кална пътека, намираме малка сграда съдържаща колекция от 10-15 местни змиии, които обаче не са затворници в клетки, а са ранени екземпляри или бивши домашни любимци, като повечето са тук врменно и щом се рехабилитират ги пускат на свобода. Младият панамец, който работи с влечугите е учил биология в САЩ и е работил за една програма за опазване на фауната във Флорида. Днес, той е един от най-големите природозащитници и известен херпетолог, с огромни познания и страст към влечугите, решен не само да работи за опазването на местните змии и жаби, но също така да образова населението за важността им за екосистемата, а също така да разсее неверните митове и страхове от змиите, които холивудските филми са насели у хората.

Mira at the serpentario

Mira at the serpentario

Ние се страхуваме от нещата, които не познаваме. Ако опознаете змиите и научите за техните навици, ако ги уважавате и разбирате нуждите и държанието им, ако знаете какво да правите и какво да не правите в тяхно присъствие, ще разберете, че змиите не са ви врагове и че нещата, които си мислите, че знаете за змиите от филмите и телевизията са погрешни.

Samuel at the serpentarium

Samuel at the serpentarium

Иво цял живот се е ужасявал от змии. Откакто гледал като малък „Индиана Джоунс и храмът на обречените“, змиите са най-големият му кошмар. Но само някоко минути в змиярника и неговата нова най-добра приятелка е една симпатична поспалива боа. Нежелан домашен любимец, тя е един от постоянните обитатели в серпентариума и не възразява хората да я пипат, свикнала да си играят с нея. Иво на майтап я слага на прясно избръснатата си главата, а тя се навива в стегнат тюрбан, наглася се удобно и се приготвя за следобедна дрямка.

Ivo....

Ivo….

След месец, отново се завръщаме в Долината на Антон с нашите приятели от Аруба, които дойдоха да ни посетят в Панама. Този път отиваме до топлите извори и калните бани.

Maya at the Hot Springs Batsh

Maya at the Hot Springs Batsh

Mira and Patrizia putting therapeutic mud on their faces

Mira and Patrizia putting therapeutic mud on their faces

Хайдут Иво

Хайдут Иво

Насред богата тропическа растителност има няколко малки басейнчета с жълта вулканична вода идваща от подземни термални извори. Това място можеше да се превърне в най-любимото ни от всички атракции в Ел Вайе, ако не беше един дребен нервен чичко, който ни следи непрекъснато и ни казва какво да правим и какво да не правим, като надзирател в затвора. Той забрани на Мая, която още с влизането скочи в детския басейн, да си намаже лието с терапевтична вулканична кал, защото според правилата, трябва първо да си сложиш кал, после да я отмиеш и накрая да влезеш в басейна. Щом веднъж влезеш в басейна, вече нямаш право да излезеш, да се намажеш с кал, да я отмиеш и да влезеш пак в басейна.

.

.

– Защо?- искам да знам. Каква е логиката на това странно правило? И ако Мая е направила неволна грешка и е избързала да влезе в басейна, защо да не може да излезе, да се подсуши с хавлията и да се намаже с кал?
– Не може!- малкия чичко е категоричен и е готов да ни арестува, ако нарушим правилата.
– Тогава, ще излезем от това място, след десет минути ще се върнем, ще платим отново входната такса (3$), все едно сега пристигаме и ще направим цялата процедура, този път по правилния начин. Може ли?
– Не може, не може, не може! Тя (Мая) вече няма право да се намаже с кал и толкоз!

Аз се побърквам и започвам да крещя и от този момент нататък настроението на всички е провалено. Иво вместо да ме защити казва да не се разпраям повече, а Мая е толкова изплашена, че не ме слуша като й казвам да дойде и да се намаже с кал и да видим какво ще направи дребосъкът.

По принцип мразя голяма част от правилата, но безсмислените и нелогични правила и идиотите ме вбесяват. За съжаление, светът е пълен с идиоти, които създават и следват тъпи правила.

*****

.

.

Освен походи в планината, змиярника, топлите извори и калните бани, в Долината на Антон можете да посетите и тропическа зоологическа градина, зип-линията, да си наемете колело или кон, да си купите сувенири от местния индиански пазар или просто да релаксирате и да се наслаждавате на спокойствието и птиците. Един ден на това прекрасно място не е достатъчен и ако веднъж го посетите, ще искате да се завърнете там отново.

Ivo and Mira (Maya could have been in the picture too...)

Ivo and Mira (Maya could have been in the picture too…)

Ivo and MIra (Maya could have been in the picture too...)

Ivo and MIra (Maya could have been in the picture too…)

Ivo

Ivo

Ivo

Ivo

Ivo and Mira

Ivo and Mira

Намерете ни във Фейсбук @ The Life Nomadik

Share

Проект Зелена Палатка

Проект Зелена Палатка

При отлив, плажът в Пунта Чаме (Панама), където Иво кара кайтсърф заедно с Радо, е прелестно място. Широк влажен пейзаж изрисуван с причудливи десени образувани от постоянните ветрове и черно-жълтите пясъци, блестящи на светлината на залезите. Тук-таме грамадни дървени скулптури изхвърлени от вълните разнообразяват монотонната  пясъчна ивица. Малки бекасчета притичват на групи по ръба на водата в търсене на дребни рачета там, където вълните се отдръпват, фрегати бавно се реят като мрачни хвърчила из високите въздушни течения и черни лешояди бродят по брега оглеждайки се за нещо мъртво изхвърлено от морето.

.

.

Изолиран на края на един дълъг тесен полуостров, този плаж съвсем не е популярен сред туристите, нито сред местните жители; само кайтсърфистите го посещават, заради ветровете, които тук са най-силните в района. Един от най-пустите и диви плажове, Пунта Чаме е също така и най-мръсният плаж, който сме виждали. Никой не почиства невероятното количество пластмасови отпадъци, които морето изхвърля тук ежедневно.

Punta Chame (Panama)

Шрек, изплувал от морето на Пунта Чаме (Панама)

Първия път като видяхме колко много боклук има се шокирахме. По ръба на пясъчната ивица, до където стигат вълните и където започва тревистият бряг, по цялата дължина на плажа, има натрупани шишета и туби, всякакви размери чехли и сандали, останки от пластмасови и стериопрени опаковки за еднокртна употреба, детски играчки и какви ли не още неразградими боклуци. Сякаш боклучарски камион си е изсипвал товара тук всеки ден в продължение на месеци. Наоколо има само няколко хотела и няколко вили покрай брега, но никой не почиства и не поддържа плажа.

Dead sea turtle in a pile of trash. Punta Chame (Panama)

Dead sea turtle in a pile of trash. Punta Chame (Panama)

Течението и вълните докарват боклуците от Панамския залив, където стотици кораби чакат на рейд за преминаване на Панамския Канал и най-безотговорно и нелегално си изхвърлят боклуците в морето. Хората от бедните рибарски селища покрай брега също ползват океана за кош за боклук и част от битовите им отпадъци се връщат обратно по пустеещите плажове. Но болшенството от боклуците остават в морето, замърсявайки и унищожавайки безвъзвратно морската околна среда.

Тъй като Мая и аз нямаме кой знае какво да правим докато Иво и Радо кайтсърфират, решаваме да поразчистим плажа. намираме една стара скъсана палатка изхвърлена в един казан край пейките, където кайтсърфистите се преобличат и решаваме да я ползваме за чувал за боклук. Мая е силно ентусиазирана. Тя не просто събира пластмасови шишета и ги пълни в една случайна палатка; тя работи по нов глобален проект за почистване на околната среда на планетата Земя, за намаляване на замърсяването, и помага на световния океан и всички същества в него!

Maya cleaning the beach. Punta Chame (Panama)

Мая почиства планетата

Мая върши едно добро дело, което се състои не само в почистването на няколко квадратни метра от плажа, но също и в научаването и в преподаването на урок: тя дава пример! Освен това, се бори за наградата. Ако напълни палатката догоре с плажни боклуци, може да си избере един голям шоколад за нагрда в края на деня, обещавам. Кое дете не би събирало отпадъци в продължение на час-два за подобна награда?

Работата не е толкова лесна, колкото изглежда. За да почистим този плаж са ни нужни много повече от два часа, една палатка и двама души. Боклуците са се натрупали на няколко пласта под пясъка и ние само обираме тези, които са на повърхността. Ако вземем да изравяме шишетата изпод пясъка, целият плаж може би ще пропадне с няколко метра и може и да изчезна напълно, подобно на сграда, на която и разрушават основите…

.

.

Палатката е пълна до горе, а само малка част от плажа е почистена. И въпреки това, Мая се чуства горда и благородна; постижението е голямо. Няколко следобедни минувачи, разхождащи се по ивицата забелязаха какво правим. А това, че забелязаха е по-важно дори от това, което направихме.

***

Не за първи път поемаме подобни инициативи за почистване на мръсни плажове и Мая решава да продължава и за в бъдеще. Стартирахме нов проект за почистване на планетата- Проект Зелена Палатка

Project Green Tent

Проект Зелена Палатка

Факти за замърсяването на окена:

  • Над 220 милиона тона пластмаса се произвежда всяка година.

  • Средностатистическият американец изхвърля около 100 кила пластмасови отпадъци годишно.

  • В Световния Океан има 5,25 трилиона парчета пластмасови отпадъци.

  • Всяка година , 8 милиона тона пластмаса се вливат в морето.

  • Всяка година 26 милиона паунда пластмаса пътува стотици мили от крайбрежията навътре в океана, присъединявайки се към плаващите „боклучени петна“, убивайки един милион морски птици и 100 хиляди морски бозайници.

  • Нивото на боклук в океана вече е достигнало критичната точка.

  • Пластмасата се разпада на малки парченца, които наподобяват планктон и биват поглъщани, подобно на отровни хапчета, от всички мосрки обитатели, от най-дребните рибки до китовете.

  • 80% от боклуците влизат в океана откъм земята.

  • Голямото Тихоокеанско боклучено петно, също известно като Тихоокеански боклучен водовъртеж, е струпване на отпадъци в средата на Тихия Океан, което е трудно да се наблюдава, тъй като се състои от микроскопични парченца, почти невидими за човешкото око.

  • 46% от пластмасата се носи по повърхността на морето години наред преди да се разпадне и присъедини към боклучените петна.

  • За разлика от органичните отпадъци, желязото, стъклото и хартията, които се усвояват напълно от природата, фото-деградиралата пластмаса се разлага на малки парченца, но си остава полимер. Тези малки парчена на повърхността на морето биват поглъщани от риби, птици и морски бозайници и навлизат в хранителната верига, както и в хората, посредством консумирането на риба.

  • Пластмасата попада в стомасите на морски костенурки и албатроси, а родителите албатроси редовно хранят по погрешка малките си с пластмаса и голяма част от тях измират.

  • Ако се подобри начина, по който се събират боклуците и се запушат местата, където сметищата се изливат директно в морето, замърсяването на океаните с пластмаса може да се намали до 50% до 2020г.

За да превърнем инициативата на Мая в успех, има няколко неща, които вие можете да направите, за да помогнете:

  1. Прочетете по-горните факти и научете повече за замърсяването на океана.

  2. Опитайте се да купувате, да ползвате и да хвърляте по-малко пластмаси. Рециклирайте.

  3. Харесайте и споделете тази статия във Фейсбук. Не са много хората, които обичат да четата истории за боклуци и да гледат снимки на мъртви морски костенурки, така че за съжаление тази статия най-вероятно ще остане незабелзана, освен, ако не ни помогнете да я разпространим.

  4. Почистете плажа.

Maya and the Green Tent

Мая и Зелената палатка

Намерете ни във Фейсбук @ The Life Nomadik

Share

Подаръци за рождения ден на Мая

„Децата обичат толкова много рождените си дни и ги очакват с огромно нетърпение, заради подаръците. Ако няма подаръци, на децата няма да им пука за рождения им ден.“- Мая, която никога до сега не е получавала толкова много подаръци за рождения си ден.

Maya's twelfth birthday

Мая навърши  12 години

На 27 октомври 2015г. Мая отпразнува дванайстия си рожден ден, който се превърна в „рождения ден с най-много подаръци“ в историята, не благодарение на нас, а благодарение на вас!

Беше незабравим епичен рожден ден, който започна месец преди самият ден и продължи известно време след това. И въпреки, че сме в Панама, далеч от приятели и роднини, тази година не бяхме сами в организирането на празненството и купуването на подаръците, а споделихме радостта от този ден с още трийсет познати и непознати приятели, които ни изпратиха щедри дарения. Самото пазаруване на подаръците тази година беше невероятно забавно изживяване. Благодарим ви!

Maya shopping gifts for her birthday

Мая пазарува подаръци

Мая прекара рождения си ден- вторник, 27 октомври- с приятелката си Ное, единственото друго дете, което в момента ни е съседче тук в заливчето в Панама. Ное от Нова Каледония е на 10г. и живее на борда на яхта Таф Тумас с майка си и баща си. За двете момичета, които живеят в морето, да си играят на безлюдни плажове, да посещават тропически острови, да ходят из джунгли, да скачат от водопади, да се катерят по планини и вулкани, да плуват в цветните коралови рифове и да се наслаждават на природните прелести по света е просто начин на живот и ежедневие. Но да прекарат цял ден извън природата в една игрална зала на последния етаж на най-големия шопинг център в Панама, с климатик, с видео-игри, с изкуствено осветление, наобиколени от технология и нито едно стръгче трева, нито една капка море, нито една песъчинка и нито едно късче небе наоколо, беше за тях едно изключително рядко и безкрайно забавно приключение. И така, Албрук Мол, пристигаме!

Maya and Noee with Barney at Albrook Mall, Panama

Мая и Ное с Барни в Албрук Мол, Панама

Момичетата се забавляваха безкрайно и интересното беше, че и двете не обърнаха особено внимание на видео-игрите, а предпочетоха да играят на по-интерактивни игри като хокей на маса, боулинг и танци.

Having fun in the Game Zone

Мая и Ное в игралната зала

Оказа се, че Ное е професионална боулинг шампионка и спечели цяла купчина билетчета и точки, без да пропусне нито един удър. Мая пък си прекара двата часа, които бяхме в играната зала предимно подскачайки и танцувайки пред един голям екран, на който течаха видеоклипове с японска поп-музика. Краси Райчева, скъпа моя приятелко, това забавление в игралната зала го дължим на теб, благодарим ти!

The Dance Floor

На дансинга

След игралната зала, изморени, превъзбудени и изгладнели, Мая и нейната единствена гостенка решиха, че е време за пица- любимата храна на всички хора по света, не е ли така? Благодарим ти за пицата, Петър Иванов!

,

Пицааа

Обратно на лодката, една голяма шоколадова торта с ягоди и с дванайсет свещички очакваше рожденичката. Благодарим ти за тортата, Зори Бераха!

Maya and the Birthday cake

Мая и нейната торта

Разбира се, най-вълнуващият и дългоочакван момент в живота на всяко дете е разопаковането на подаръците!

От Ное, Мая получи моливи, маркери и нов скицник. Благодарим ти, Ное! Приятелката ни от Аруба, Патриция, подари на Мая една книжка за оцветяване с картините на Ван Гог и четири нови ПетШопа (едни малки пластмасови животинки, с които Мая все още много обича да си играе), които се присъединиха към отряда от десетките други ПетШопи, живеещи в малки кутийки в каютата на Мая- всяко едно си има име и история. Благодарим ти, Патриция!

Meet Alice the bunny, Sam the cat, Fifi the spider and Violet the frog!

Жабата Виолета, зайчето Алиса, котаракът Сам и паякът Фифи

Иво и аз и взехме няколко нови дрехи и един телефон Самсунг втора ръка, с който Мая да прави снимки за своя Инстаграм. Благодарим на мама и тате!

*****

Всички останали прекрасни подаръци Мая може би нямаше да получи, ако не бяха вашите дарения! Благодарим на всички!

Планинарски обувки- термични, водонепроницаеми, от черна кожа, мъжки обувки 38 номер, марка Merrell. Мая си ги избра след като обиколихме сума ти магазини и пробва десетки най-различни обувки, въпреки че тези са мъжки. Да вървиш из планините си е сериозно занимание- каза тя- така че няма значение дали обувките са за момичета или за момчета; важното е да са удобни, здрави, непромокаеми и да вършат добра работа. Купихме ги с намаление за 104$ заедно с едни специални вълнени чорапи марка Columbia за 10$. Няма нищо по-важно за сериозните планинари от хубавите обувки! Благодарим ви, Дани и Деню Бостанджиеви и анонимен!

Раница– Mountain Hard Wear Fluid 18л. За 93$. Лека, здрава, удобна, бързо-съхнеща и изглеждаща страхотно раница предназначена за сериозно изкачване на планини и вулкани. Благодарим ви, Здравко Симеонов, Карл Робинсън, Павел Вачков, Медиа 1, Кирил Божидаров и анонимен!

Maya with her new awesome hiking gear

Мая и нейнта нова планинарска екипировка

Съвсем скоро ще имате възможността да видите тези високо-качествени планинарски обувки, чорапи и раница в действие, тъй като в началото на декември потегляме към джунглите и вулканите на Коста Рика и Никарагуа, след което- към високите планини и езера на Еквадор, Перу и Боливия през януари, февруари и март 2016г.

****

Екипировка за гмуркане- Oceanic ION силиконова маска с двойно стъкло и с лесна за нагласяне лента, Oceanic Ultra Dry шнорхел с двойна клапа за лесно почистване, и Oceanic Viper силно разтегаеми каишки и отворени пети плавници за общо 192$. Тъй като Мая живее на лодка насред морето и обожава да се гмурка, нямате представа колко са и нужни тези маска, шнорхел и плавници. Благодарим ви, Венци Георгиев, Илияна Колева, Паси Паскалев, Дончо Донев, Коцка и Деян Димитрови, Вера Никифорова, Митко Димитров, Бойко Иванов и Михаил Замфиров!

Maya with her new super amazing snorkeling gear

Мая и нейната нова екипировка за гмуркане

Живот и здраве, през април 2016г. Мая ще плува и ще се гмурка с нейните нови високо-качествени плавници, маска и шнорхел заедно с тюлените на Галапагоските острови, а след голямото прекосяване на Тихия Окен през април 2016г.- в сините прозрачни води край високите вулканични острови на Маркезите и Френска Полинезия.

****

Нови чаршафи– египетски памук (произведени за Европа) за 40$. Мая страхотно си харесва новите удобни чаршафи, които освежиха кабината и. Благодарим ви, Силвия Павлова и Вера Бояджиева!

Maya and Buba cozy in her new bed sheets

Мая и Бъба в техните нови приятни и красиви чаршафи

Абонамент за Animal Jam – 30$ за 6 месеца. Любимата компютърна игра на Мая, образователна, за природата и животните, създадена за децата от National Geographic. Благодарим ви, Робърт Стюарт, Ивелина Салтова и Боряна Павлова!

****

След всичко това, останаха около 90$, които ще запазим и след време ще купим сърф– нещо, което Мая много би оценила, за което благодарим на Гарт и Моник Уилиамсън, Димитър Миленков, Милкана Ненчева и Гергана Ерменкова!

Щедростта и подкрепата ви са трогателни; благодарността ни е безкрайна! Вашите дарения, пожелания и обич донесоха на това необикновено младо момиче, което живее на лодка и обикаля света, планина от радост и море от щастие. Надяваме се, че в замяна и тя ще ви донесе радост и щастие чрез историите и приключенията си, които продължават!

Благодарим ви от все сърце!

****

Намерете ни във Фейсбук @ The Life Noadik

Share

Пунта Чаме. Кайтсърфинг в Панама с Радо Барзев

Пунта Чаме. Кайтсърфинг в Панама с Радо Барзев

.

.

В края на един дълъг и тесен безлюден полуостров на не повече от 100км западно от Панама Сити, достигаме плаж образуван от екстремните отливи на Тихия Океан, с черни лешояди и скелети, с виещи ветрове и хвърчащи хора. На около час и половина с кола от града се намира Пунта Чаме- място популярно насред кайтсърфистите, което се намира на Залива Чаме- една от любимите дестинации за търсачите на силни усещания, любители на спорта.

Punta Chame (Panama)

Punta Chame (Panama)

Един такъв търсач на силни усещания и вманиячен кайтсърфист е Радо Барзев от София, когото срещнахме още първата седмица от пристигането ни в Панама Сити.

Rado Barzev

Rado Barzev

Семейството на Радо се преместили да живеят в Никарагуа през 80-те години (където баща му е бил представител на българските мотокари), когато Радо бил тинейджър. През 90-те той завършва икономика в Чили, прави докторат в Холандия и днес работи като Икономист по природните средства и консултант за международни организми по проекти свързани с природната среда в цяла Централна Америка, Карибско Море и в някой страни от Южна Америка. Благодарение на работата му, която е свързана с много пътувания, Радо прекарва голяма част от времето си в Панама- стратегическо място за движение в района. Работата му се състои от две части: първо посещава мястото, за което трябва да изготви доклад, после сяда на компютъра в къщи и пише естимации. Радо- винаги спокоен, позитивен и заразително весел оптимист, е един от малкото хора в света, които истински си обичат работата, наслаждавайки се на свободата да си избира следващия проект, да работи с хората и с темпото, което на него му допада, а и от собствения си дом, и да пътешества благодарение на работата си. Така е успял да посети някои от най-красивите и интересни природни, исторически и културни дестинации в Латинска Америка и Карибите.

.

.

Природата и пътешествията са двете големи тръпки на Радо. И той винаги се старае да има достатъчно свободно време, което прекарва с красивата си приятелка от Никарагуа, Кения, пътешествайки заедно из планините и край морето. Радо също така обича да чете, да плува, да играе тенис и най-вече- да кара кайт в Никарагуа или в Панама или където и да се намира в момента.

Rado Barzev

Rado Barzev

Ако питате мен, основното занимание на Радо е кайтсърфа, а работата си върши в свободното време; така изглежда отстрани. Непрекъснато наблюдава и дебне прогнозата за вятъра и в момента, в който излезе полъх достатъчно силен за да му напълни кайта, той скача в колата и след час и половина е на Пунта Чаме.

Rado Barzev at Punta Chame (Panama)

Rado Barzev at Punta Chame (Panama)

„Утре дават хубав вятър! Отивам на Пунта, вие идвате ли?“- ни праща съобщения един-два пъти в седмицата и повечето пъти грабваме кайта на Иво, банските на Мая и мойте, няколко бири и потегляме с Радо към Пунта Чаме.

Иво и Радо

Иво и Радо

Веднъж се субидихме в 7 сутринта и гледаме съобщение от Радо получено в 3 през нощта: „В 5 сутринта ще има хубав вятър, аз отивам! Искате ли да дойдете?“ Пропуснахме тази покана, защото ние, за разлика от Радо, спим нощем. Мисля, че той има някакво устройство, което активира специална аларма, независимо по кое време на денонощието, щом се появи вятър. Истински маниак.

Rado Barzev at Punta Chame (Panama)

Rado Barzev at Punta Chame (Panama)

Първият път, когато Радо дойде да ни вземе от булевард Амадор беше доста комичен. Радо е към два метра, голям човек и очаквахме, че съответно кара голяма кола, може би джип. Появи се една малка количка Chevrolet Spark с една дъска на покрива и от нея, като от дядовата ръкавичка, се показа Радо нахилен до уши. „Икономична е и не замърсява много природата.“- обясни той с усмивка. „Като порасна, искам да имам точно такава кола“- обяви Мая. „Аз пък искам да стана като Радо, като порасна…“- добави Иво вдъхновен. Невероятно, но всички се събрахме удобно в количката, заедно с екипировката, дъските, една малка хладилна чанта пълна с бири и даже приятелката на Мая- Ное от съседната лодка.

Rado's car

Rado’s car

Така подредени, потегляме по основната магистрала свързваща Южна със Северна Америка- Inter-American Highway, посока запад. След 70 км свиваме по един тесен сенчест и много красив път насред гората, криволичещ насред хълмове и малки ранчота, движейки се покрай широк залив още 25 км докато стигнем до плажа.

Punta Chame (Panama)

Punta Chame (Panama)

Има отлив и плажът е огромен, влажен, с миниатюрни вулканчета обрзували се по жълто-черния пясък от въздушните балончета при отдръпването на водата. Красива и странна гледка.

Punta Chame (Panama)

Punta Chame (Panama)

Вятърът тук не е за вярване. Река тече между високите хълмове и се влива в залива, образувайки голяма делта и нещо като фуния, по която се спускат силни ветрове, така че дори когато е тотално безветрие в Панама Сити, на Пунта Чаме може да духа с 20 възела. За кайтсърфистите това е рай.

Punta Chame (Panama)

Punta Chame (Panama)

На отсрещната страна на залива виждаме сините силуети на няколко острова, позиращи за прекрасни снимки по залез слънце. Един от тези острови е бил собственост на актьора Джон Уейн.

Punta Chame (Panama)

Punta Chame (Panama)

Иво и Радо разопаковат кайтовете и изчезват за няколко часа, летейки наляво-надясно из морето, успоредно на плажната ивица, в компанията на още няколко ентусиаста и две жълти кучета. Това сигурно са най-щастливите кучета на света, които часове наред скачат в морето и радостно тичат след кайтсърфистите с изплезени езици. Голяма игра пада.

.

.

Докато Иво и Радо кръстосват залива, Мая и приятелката и от съседната лодка Ное си играят в морето, на пясъка и даже се промъкват незабелязани в луксозния басейн на близкия хотел, наслаждавайки се на всяка минута от тези незабравими следобеди на Пунта Чаме.

Maya and Noee

Maya and Noee

А през това време, аз обикалям крайбрежната ивица въоръжена с фото-апарат. Пунта Чаме ми стана любимото, най-фотогеничното място в Панама с пустинния си плаж и изхвърлените от морето дънери с причудливи форми; където в небето се реят стотици черни лешояди и птици фрегати.

Punta Chame (Panama)

Punta Chame (Panama)

При отлив, отдръпващата се вода, вятърът и дребните раковини рисуват картини с абстрактни форми и цветове върху жълто-черния пясък. Всеки път повърхността на плажа е различна.

.

.

В южния край на плажа има цяла общност от малки рибарски лодки, изоставени и неподвижни, закотвени в пясъка, без море. При отлив, водата под тях изчезва и те остават на сухо в очакване на прилива.

.

.

Следобедите прекарани на Пунта Чаме с Радо се превърнаха в най-хубавите ни моменти прекарани в Панама Сити, където все още стоим и чакаме края на дъждовния сезон, преди да потеглим по суша към планините и вулканите на Коста Рика и Никарагуа.

Ivo and Rado at Punta Chame (Panama)

Ivo and Rado at Punta Chame (Panama)

Ако смятате да карате кайтсърф на Пунта Чаме (Панама), ето няколко полезни информации за мястото:

• По пътя между Панама Сити и Пунта Чаме, на главната магистрала, има няколко големи бензиностанции с чисти тоалетни, магазинчета и ресторанти, където можете да си купите напитки и храна.

• Сутрин в посока Панама Сити и следобед посока Пунта Чаме стават огромни задръствания на магистралата.

• След отбивката за Пунта Чаме има полицейски патрул, който спира и проверява паспортите на всички. Винаги си носете паспортите със себе си!

• Освен няколко хотела и ресторанта и няколко вили, няма почти нищо в Пунта Чаме.

• Сезона за кайтсърф е от средата на ноември до края на април, но дори и през останалите месеци излиза подходящ вятър един-два пъти в седмицата (поне тази година беше така, може би заради феномена Ел Ниньо)

• По време на сезона тук има училище по кайтсърф, където се предлагат уроци за начинаещи и напреднали. Извън сезона училището е затворено.
• Наоколо има няколко приятни и безопасни места, където може да паркирате караваната си безплатно и да постоите известно време необезпокоявани от никого.

• Морето на Пунта Чаме е често със силни вълни и силни течения, а при отлив в плитчините има страшно много скатове, така че плуването тук не е препоръчително.

• Плажът е с жълто-черен пясък и е покрит с шишета и боклуци изхвърлени от морето. Никой не го почиства и не го поддържа; мястото е напълно изоставено.

• При прилив плажът е потопен във вода и става опасно за кайтване поради близостта на скалите в южната част. Тогава е и почти невъзможно да вдигнете или свалите кайта.

• Тъй като районът е почти безлюден и освен няколкото хотела и скъпи ресторанта наоколо няма нищо, е добра идея да си донесете нещо за пиене и ядене.

• Малкото градче Чаме се намира малко преди отбивката на гланата магистрала и там има банка и няколко малки магазинчета за хранителни стоки.

• Не далеч от Пунта Чаме се намират няколко доста популярни и хубави туристически плажа: Плая Коронадо и Плая Фарайон са луксозни дестинации, където богаташите имат вили, Плая Ел Палмар е с големи вълни и там ходят сърфистите, а Плая Санта Клара привлича туристите с хубавия си бял пясък.

Кайтсърфинг на Пунта Чаме. Фото галерия

Punta Chame (Panama)

Punta Chame (Panama)

Vultures and skeletons, Punta Chame (Panama)

Vultures and skeletons, Punta Chame (Panama)

Rado Barzev at Punta Chame (Panama)

Rado Barzev at Punta Chame (Panama)

Ivo kitesurfing in Punta Chame (Panama)

Ivo kitesurfing in Punta Chame (Panama)

Maya at Punta Chame (Panama)

Maya at Punta Chame (Panama)

.

„Носи се с днешния вятър, защото вчерашният никъде няма да те отведе, а утрешният може и никога да не дойде“

Ivo, Punta Chame (Panama)

Ivo, Punta Chame (Panama)

Ivo, Punta Chame (Panama)

Ivo, Punta Chame (Panama)

Mira

Mira

.

.

.

.

.

.

Mira, Punta Chame (Panama)

Mira, Punta Chame (Panama)

.

.

DSC_2784

.

.

Ivo

Ivo

Punta Chame (Panama)

Punta Chame (Panama)

Punta Chame (Panama)

Punta Chame (Panama)

.

.

Punta Chame (Panama)

Punta Chame (Panama)

.

.

Punta Chame (Panama)

Punta Chame (Panama)

Maya and Noee

Maya and Noee

Ivo and Rado

Ivo and Rado

.

.

Ivo...

Ivo…

Maya and Noee

Maya and Noee

Punta Chame (Panama)

Punta Chame (Panama)

Punta Chame (Panama)

Punta Chame (Panama)

DSC_2376

.

.

.

.

Други статии по темата за кайтсърф от блога:

Кайтсърф в Аруба

Кайтсърф в Сан Блас

Rado, Ivo and Shrek

Rado, Ivo and Shrek

Мира Ненчева заедно с мъжа си Иво и 11-годишната им дъщеря Мая живеят на 11-метровия катамаран Фата Моргана и обикалят света. Можете да следите пътешетвията и приключенията им в блога www.thelifenomadik.com или на страницата им във Фейсбук:  Facebook/The Life Nomadik

Share

Откраднаха ни каяка!

.

.

Преди няколко дни, завръщайки се на лодката в ранния следобед, намерихме мястото горе на скалите, под едни храсти до един изхвърлен от морето дънер, където си оставяме каяка наречен Младши, празно. Каякът е единственото ни превозно средство между лодката и брега. С него се придвижваме нагоре по дивите реки, където малки моторни лодки не могат да преминат и в заблатените мангрови лабиринти, обиталища на колонии птици фрегати. Той е нашият безшумен 100% екологично чист приятел и член от семейството, способен да мъкне и трима ни, раниците ни и няколко торби с провизии наведнъж. Обичаме го и се нуждаем от него.

.

.

Обичаме го и се нуждаем от него по същия начин, както едно семейство от провинцията Сичуан в Китай обичат и се нуждаят от единствения им воден бивол наречен Силна Планина, който оре оризовите полета, мъкне товарите с реколта или саморъчно направените тухли до селото, когато е ден за пазар и търпеливо носи тежките вързопи с дърва за огрев или бамбук на широкия си гръб. Това семейство се грижи добре за водния бивол Силна Планина. Но ние, ние не се погрижихме както трябва за нашия каяк Младши и го изоставихме незаключен и сам.

Taking the kayak for a ride.

.

Каякът е оранжев, триместен и съвсем нов; стабилен, лек и удобен. Подарък ни е от нашите приятели www.kayakshopbg.com – магазинът в България, който предлага ветроходни и риболовни каяци от серията Hobie, както и всички модели Malibu Kayaks. Преди няколко месеца те ни подариха Младши, точно когато стария ни каяк се проби повреден от 15 години стоене под слънцето. Тук можете да прочетете за предимствата на един обиковен каяк, както и невероятната история за това как се сдобихме с нашия нов каяк.

Иво и Агент Оранжев-Младши

.

Съкрушени сме. Младши го няма. Мястото, където излизаме на брега и оставяме каяка е малко каменисто плажче, където никой от другите крузъри на котва в La Playita (Панама Сити) не ходи, тъй като е недостъпно за дингита и моторни лодки. Всички ползват динги дока на марината срещу 35 долара седмична такса. Бързо изчислявам, че каяка ни струва горе-долу колкото динги дока за година. Преди го заключвахме за едно дърво с проволка и катинар, но след като се върнахме от Архипелага на Перлите преди няколко седмици спряхме да го заключваме. Голяма грешка. Да изоставяш каяк незаключен на самотен плаж в Панама не е никак добра идея. Изпросихме си го.

Ivo tying the kayak to a log at high tide, anchorage La Playita, Panama

Ivo tying the kayak to a log at high tide, anchorage La Playita, Panama

Хубав неделен слънчев ден е и хората са наизлезли. Семейство си правят пикник на една полянка с изглед към залива, рибари стоят по скалите от двете страни на плажчето вперили поглед в морето, чакат риба. Всички те казват, че преди половин час видели как някакъв мургав тип се покатерил в един оранжев каяк и започнал да гребе доста неадекватно- само от едната страна. Замина в тази посока, посочват. Странното е, че типът си е оставил дрехите на плажа. Може би смята да се завърне?

.

.

Започваме да тичаме панически из района, да гледаме от високо към залива, да обясняваме на пристанищната охрана как са ни откраднали каяка, да разпитваме хората дали не са го видели, но не са. Един от пристанищната полиция се покатерва на вижката, от където всички кораби, които идват и напускат Панама биват наблюдавани и с огромен бинокъл внимателно оглежда залива във всички посоки. Нищо. После скача в една моторна лодка и тръгва на обиколка в търсене на откраднат оранжев каяк около булевард Амдор. Без успех.

.

.

Около един час по-късно единственото, което ни оства е Иво да преплува до лодката, да вземе стария закърпен каяк и с него да се приберем у дома, където да се ядосваме. И точно тогава забелязваме в далечината до входа на марината един оранжев каяк- идва към нас!

Само исках да се повозя малко. Нямах никакво намерение да крада каяка. Знам, че е ваш, виждал съм ви тук и ви знам. Пък и не за първи път ви ползвам каяка така да се повозя малко. Взимал съм го и друг път, разхождам се из залива и после го връщам на мястот му!- казва крадецът на каяци без нито веднъж да се извини, обвинявайки ни, че този път сме се прибрали по-рано!

.

Крадецът на каяка. Обърна ми гръб щом извадих фото апарата, но успях да го снимам.

Иво, стиснал голям камък в ръка, е готов да го прасне, но панамските затвори пълни с всякакви криминални личности и бивши диктатори не го привличат особено много и успява да се въздържи да убие нахалника.

Да не си пипнал каяка повече, ясно ли е!

И така, научихме ценен урок: винаги си заключвайте каяка!

.

.

Мира Ненчева заедно с мъжа си Иво и 11-годишната им дъщеря Мая живеят на 11-метровия катамаран Фата Моргана и обикалят света. Можете да следите пътешетвията и приключенията им в блога www.thelifenomadik.com или на страницата им във Фейсбук:  Facebook/The Life Nomadik

Share

Необикновените обитатели на обикновената къща

Необикновените обитатели на обикновената къща

Един ден, разхождайки се из историческия град в Гамбоа (Панама), построен от американците по времето на дълбаенето на Панамския Канал през 30-те и 40-те години насред джунглата на брега на река Чагрес- исторически град, който днес е необитаем и къщите стоят празни, поддържани от управата на хотела в Гамбоа (Rainforest Resort), случайно попадам на нещо странно. Една от къщите е обитаема.

Къщата, в която живеят Йисел Янгес и съпруга й Нестор Кореа е най-обикновена къща, която по нищо не се различава от къщата в дясно от нея или от къщата в ляво от нея или от реда къщи на отсрещната страна на улицата, освен че всички са боядисани в различни пастелни цветове. Тяхната е жълтата. Нищо по-особено.

The yellow house on the left

Жълтата къща в ляво

Къща-близнак на два етажа с гараж и заден двор. Има си врати и прозорци, както всяка една нормална къща, има си хол, няколко спални и кухня. Пода вътре е тъмен паркет, а стените във всички стаи са боядисани в бледи тонове. В хола има един син диван, няколко стола, шкаф с полици отрупани с книги, вентилатор, маса и един голям клон в ъгъла с три ленивеца. Един голям клон в ъгъла с три ленивеца???!!!

The living room

Хола

А и между другото, в една от спалните живеят едно дървесно бодливо свинче подобно на таралежче, сова и една голяма зелена игуана, в другата спалня има броненосец, лeмур, опосум и две малки крокодилчета в клетки, бухал е кацнал в горния ъгъл на тъмната стая с прозорци покрити с чаршафи да блокират светлината, една очилата сова обитава тоталния мрак на гаража и един малък тапир на име Валенсия се рзхожда в задния двор!

.

.

Виждате ли, в тази обикновена къща живеят най-необикновените обитатели. Цялата история е необикновена, съставена от много тъжни и весели истории, всички случили се в Панама.

.

.

Майката на Валенсия била убита от бракониери в гъстите непроходими джунгли на планината Дариен през 2014г., когато Валенсия била бебе само на два месеца. Бебето било спасено и оцеляло и днес е вече млад тапир на година и половина, който живее в задния двор на къщата- временен дом на много животни, нуждаещи се от помощ.

Mira with Valencia

Мира и Валенсия

Къщата се използва от Панамерицанската асоциация за опазване на дивите животни, Panamerican Association for Conservation, APPC,  асоциация, чийто президент е Нестор Кореа, а директор е жена му Йисел Янгес.

Yiscel

Yiscel

През 2006г. организацията стартира проект за спасяване и рехабилитация на ранени, болни и осиротели диви животни в Панама, предоставяйки грижи на животни със специални нужди, с фокус върху ленивците- най-често срещаните диви животни в тази страна. От тогава над 3000 животни биват спасени, от които 95% биват освободени обратно в естествената им среда. Целта на организацията е да образова местните общности и да повиши съзнанието на хората за опазването на околната среда, хармонията между хора и природа.

An armadillo

Броненосец

– Защо точно тази къща?- Питам Йисел Янгес, която ме развежда из стаите и ме запознава с обитателите им.

– Rainforest Hotel Resort, които притежават района, се съгласиха да ни станат партньори и ни предоставиха къщата, която е идеална за проекта за спасяване и рехабилитация на диви животни. Далеч от населени места е, изолирана насред джунглата, тишина и спокойствие. Мястото е идеално за нашата работа и тук можем да освобождаваме оздравелите и пораснали животни, които бавно свикват да са независими, директно от задния двор.- обяснява тя.

The tapir Valencia in the backyard

Тапирът Валенсия в задния двор

Йисел Янгес и съпруга й Нестор Кореа са се преместили да живеят за постоянно в къщата, грижейки се ежедневно и денонощно за приютените животни. Понякога доброволци идват да им помагат и също пребивават в къщата. Като момичето, което се грижи за Валенсия. Сутрин я храни и тича с нея из двора, после я къпе с маркуча в едно малкото басейнче в ъгъла до оградата, след което животното се оттегля в едно малко тъмно помещение да спи.

Не е лесно да живееш в къща пълна с диви животни, повечето от които спят през деня и са активни нощем, като совите и бухала, опосума, броненосеца, лeмура и ленивците.

The owl

The owl

– Нощем, животните издават звуци, особено совите. Чуваме ги да грачат; всички тичат напред-назад. Понякога не може да се спи.- споделя Йисел.

.

.

Да се грижиш за толкова много и най-различни животни, ранени или останали сираци, се искат обширни познания за навиците, поведението и нуждите на всяко животно. Иска се и много любов и всеотдайност. Това не са домашни любимци и къщата не е зоологическа градина. Една от сновните задачи на Йисел е да предотврати опитомяването на животните, които не трябва да свикват с хората, за да може след време, когато са достатъчно здрави и независими, да бъдат освободени обратно в дивата природа.

.

.

Но понякога това е невъзможно. В повечето случаи, когато пристигнат осиротели бебета, които имат нужда от майчински грижи, животинките се привързват и свикват с гледачите си, поради което не могат да бъдат освободени. Като Валенсия, която пристига като съвсем малко бебе и е вече опитомена. Но когато порасне, тя ще играе важна роля в международния проект за размножаване на тапирите- застрашен от изчезване вид.

The tapir Valencia

Тапира Валенсия

Или като дървесното бодливо свинче Пино- най-симпатичния обитател на къщата, което било новородено бебе само на няколко дни, когато са го намерили само и ранено в района на Гамбоа. Най-вероятно хищник бил изял майка му.

Pino the porcupine

 Пино

Пино оцелява благодарение на грижите на хората от организацията, но е вече толкова свикнало с хората, че никога няма да може да живее на свобода и най-вероятно като порасне още малко ще го изпратят в някой зоопарк. Още щом влязох в стаята, където Пино се разхожда свободно в компанията на игуаната и на бухала, започна да се катери по краката ми, да ме гъделичка с мустаците си и лакомо хапна кучешката храна от ръцето ми. (Като поотраснало малко се оказало, че бодливото свинче е момиченце, но името си останало Пино.)

Pino the porcupine

Pino the porcupine

За разлика от Валенсия и Пино, бебето очилата сова живее изолирано в гаража с минимален контакт с хора и като поотрасне ще бъде освободено в гората.

– Храненето на очилатата сова е малко… Налага се да й даваме осакатени плъхове, за да се научи да ловува.- разказва Йисел с леко виновна усмивка.

Всичко това е част от работата на хората от организацията: да чупят крака на плъхове за совата, да къпят тапира с маркуч, да берат листа за ленивците, да правят плодова салата за игуаната, да сменят редовно вестниците в клетката на опосума, да се грижат за ранените крачета на броненосеца, да чистят акотата на лемура и да слушат сърцераздирателните песни на совите нощем.

.

.

Но всичко това си заслужава, защото е само половината от задълженията им. Другата половина включва: де се оставят да бъдат целувани по ухото от таралежчето, да си играят на гоненица с тапира, да обичат безрезервно и да бъдат обичани от броненосеца, совите, опосума и лемура и да гледат ленивците, вечно усмихнати наподобяващи йоги, как бавно се отдалечават и изчезват в сенките на гората, след като бъдат пуснати на свобода.

.

.

Част от сърцето ми остана завинаги в тази обикновена къща насред гората в изоставения град в Гамбоа със стаи пълни с изненади, от където когато си тръгнах намерих забита в крака ми игличка от дървесно бодливо свинче. За спомен.

С благодарности към Йисел за гостоприемството й, за предоставената информация и снимки, за всеотдайните грижи и любовта й към животните, и прекрасната работа, която се е превърнала в страст, заемаща огромна част от живота й.

 

Пино

Пино

Тапир


Тапирите (Tapirus) са род нечифтокопитни бозайници с къса дебела опашка и мека еластична зурла, наподобяваща малко слонски хобот. Тапирите са роднини както на конете, така и на носорозите, но на външен вид не приличат на нито едно от двете животни. Когато се хранят, използват носа си, за да отместват предмети, и пасат трева като конете.
Родът съдържа пет актуално съществуващи и един изчезнал вид.
И трите вида от Южна Америка са приблизително еднакви на размери, като теглото им може да е над 500 кг. Обикновено тапирите живеят навътре в гората близо до блата и реки. Те са умели плувци и често се крият от неприятелите си във водата. Основният неприятел на тапира в Южна Америка е ягуарът.
Тапирите са застрашени от изчезване род, което означава, че броят им в природата намалява все повече и повече. Това е така, защото хората ги ловят за месо и изсичат горите, унищожавайки обиталищата на тапира. (от Уикипедия)

Очилатa сова

Очилатата сова е голяма нощна птица обитаваща райони с гъсти тропическите гори. Самотна и антисоциална птица, совата е често активна нощем, издавайки специфични звуци. Мъжките индивиди пеят от върхвете на дърветата за да обявят територията си. Женските също пеят, често в дует с мъжкия, най-вече през спокойни лунни нощи. Очилатите сови са широко разпространени и не са застрашен от изчезване вид. Но тъй като са големи бавно размножаващи се хищни птици със силно развито чуство за територия, се срещат рядко. На места, където плячката им е намаляла поради ловуване от хората или поради разрушена околна среда, бройката им може да намалее.

Дървесно бодливо свинче

.

.

Дървесните бодливи свинчета от Новия Свят се защитават посредством бодли, които са прикрепени към кожата им и могат да се откъсват и забиват в плътта на хищниците. Поради тази уникална защитна система срещу нападатели, таралежите не са застрашени от изчезване. В Панама се полагат усилия за опазване на природанта среда, обитавана от тези животинки. За съжаление някои други видове от същото семейство са в списъка на застрашените видове.

Ленивец

Ленивците са бавноподвижни дървесни бозайници от групата на Непълнозъбите, разпространени в тропичните гори на Централна и Южна Америка. Съвременните ленивци се делят на две семейства: Трипръсти ленивци (Bradypodidae) и Двупръсти ленивци (Megalonychidae); общо шест вида. До появата на човека в Новия свят, в южноамериканските равнини са бродили и гигантски земни ленивци, като небезизвестния Мегатерий (Megatherium), по-големи от слонове.
За животни живеещи по дърветата съвременните ленивци са сравнително едри. Тялото им е компактно с дълги крайници и съкратен брой пръсти (два или три), снабдени с дълги и яки сърповидно извити нокти.
Козината на ленивеца е едно от многото чудеса на природата, наблюдавани у това странно животно. За разлика от останалите бозайници, при които козината се спуска от гърба към коремната област, при ленивците тя расте в обратната посока – от корема към гърба, тъй като тези животни прекарват по-голямата част от живота си провесени от клоните с краката нагоре. Във влажните условия на тропическите гори в козината на ленивеца се развиват и синьо-зелени водорасли – уникален пример за симбиоза между бозайник и цианобактерии. Тези водорасли осигуряват на ленивеца не само отличен камуфлаж но и някои важни хранителни вещества, които животното изблизва почиствайки козината си. Всъщност на пръв поглед занемарената козина на ленивеца сама по себе си представлява една малка екосистема приютяваща и редица непаразитиращи насекоми.
Въпреки флегматичното си поведение ленивците всъщност преуспяват в тропичните гори на Южна и Централна Америка. Те са отлично присбособени за дървесен начин на живот и хранене с растителна храна. Бавната им подвижност е просто икономия на енергия, тъй като растителната им диета е бедна на хранителни вещества. Хранят се предимно с листа, пъпки и филизи, главно на цекропии (Cecropia), каквито повечето останали горски обитатели не ядат. Понякога може да сдъвчат и някое насекомо, малък гущер, не подминават и мърша. Имат голям, специализиран, бавно храносмилащ, многоделен стомах, в който специални бактерии разграждат твърдата растителност. Почти две трети от теглото на добре охранен ленивец се падат на съдържанието на стомаха му, като храносмилателният процес на това съдържание може да отнеме повече от месец. Всъщност метаболизмът на ленивциците е повече от два пъти по-бавен, отколкото се очаква за бозайници с такива размери.
Ленивците прекарват по-голямата част от живота си висейки неподвижно по клоните на дърветата, придвижвайки се само при необходимост, но дори и тогава са изключително бавни. Максимума на техните възможности, когато се почувстват застрашени, е да се придвижват с 4,5 метра в минута, но това им коства твърде голям разход на енергия. Затова и ленивците често предпочитат самоотбраната; техните дълги извити нокти не са за подценяване. Преди всичко обаче, ленивците могат да разчитат на отличния си камуфлаж и бавната им подвижност ги прави изключително трудно забележими. Болшинството смъртни случаи при ленивците са вследствие на контакт с електрически стълбове, бракониери или по убити от коли при пресичане на улици. Заслужава да се отбележи и факта, че захвата на ленивците с нокти за клоните е толкова ефективен, че дори след като бъдат застреляни, те не падат на земята и понякога ловците проявяват благоразумието да не ги закачат. Естествените врагове на ленивците, ягуари и орлите харпии, не представляват сериозна заплаха за оцеляването им като вид.
Ленивците слизат на земята много рядко, за да се преместят на друго дърво или веднъж седмично за да уринират и да се изходят, като обикновено използват едно и също място за целта. На земята ленивецът е безпомощен и изключително уязвим, но за сметка на това е отличен плувец.
До неотдавна се смяташе, че ленивците прекарват по-голямата част от живота си в сън: 15-18 часа на ден. Наскоро обаче се установи, че в природата ленивците спят по-малко, около 10 часа в денонощието.
Женските ленивци обикновено отглеждат по едно малко годишно, но поради бавната им подвижност намирането на партньор може да отнеме повече време. Единственото малко на ленивеца се вкопчва в корема на майка си и единствената му грижа е да не се изпуска. Понякога обаче именно това става, но ленивците макар да изглеждат слаби, всъщност имат много здрава структура и падането им рядко е фатално. Фатално в такива случаи може да се окаже нежеланието на майката да напусне сигурността на дърветата, за да прибере малкото си от земята. (от Уикипедия)

Валенсия

Валенсия

*Посетете страницата във Фейсбук на Panamerican Association for Conservation, APPC

*За повече информация за животните и работата на асоциацията, посетете техният сайт www.appcpanama.org.

.

Мира и Пино

За авторката: Мира Ненчева заедно с мъжа си Иво и 11-годишната им дъщеря Мая живеят на 11-метровия катамаран Фата Моргана и обикалят света. Можете да следите пътешетвията и приключенията им в блога www.thelifenomadik.com или на страницата им във Фейсбук:  Facebook/The Life Nomadik

 

Share

Най-скъпото „на пряко“ в света

Колко струва да се прекоси Панамаския Канал?

Norwegian Pearl

Norwegian Pearl

Много хора ни попитаха колко платихме, за да прекосим Панамския Канал.

Доста!

Панамския Канал е най-страхотната пряка отсечка в света и над 40 кораба дневно я прекосяват. Вместо да пътуват 20 000 км минавайки през Нос Хорн- най-опасното място в океана, хиляди кораби предпочитат да си платят и да минат през 77-километровия канал. Таксата е различна за всеки плавателен съд, в зависимост от вида и размера му, както и от това какъв вид товар превозва.

Containership in Panama Canal. The little thing next to it is S/V Anka

Контейнеровоз в Панамския Канал. Лодчицата до него е яхта Анка

Яхти и други малки лодки плащат въз основа на дължина и ширина между 900 и 2 500 долара.

Натоварени контейнеровози и други товарни кораби плащат въз основа на тежестта, обема и водоизместимостта между 50 000 и 250 000 долара.

Големите круизни кораби плащат на койка (около 100$ на легло, независимо дали е заето или свободно) между 80 000 и 300 000 долара.

Norwegian Pearl

Norwegian Pearl

Световният рекорд за най-скъпа платена такса за прекосяването на канала първо е принадлежал на круиза Norwegian Pearl през 2007, счупен от круиза Disney Magic, който е платил 331 200$ през 2008г. Това е информацията, която намерих в интернет, но за съжаление не открих по-нови данни от последните години.

От нашата стратегическа позиция в котвената стоянка La Playita, която се намира на входа на канала, виждаме всеки кораб който влиза или излиза от шлюзовете Мирафлорес. Станахме нещо като „каналните надзиратели“. Вчера, 14 октомври 2015г., гледахме как круиза Norwegian Pearl  бавно се отправи към шлюзовете за пореден път. Дали не счупи рекорда за „най-скъпата такса за преминаването на Панамския Канал“ пред очите ни?

Watching Norwegian Pearl from La Playita anchorage, October 14, 2015

Watching Norwegian Pearl from La Playita anchorage, October 14, 2015

С дължина 300 метра, ширина 30 метра и с тегло 93 530 тона, Norwegian Pearl е съвсем малко по-къса от Disney Magic, но има повече легла за пасажери и екипаж- 2394 за пасажери и 1100 екипаж. Масивна, тя е построена според стандартите Panamax с възможно най-големите размери, които се побират в шлюзовете. Предлага круизи до Бахамите, Аляска, както и през Панамския Канал.

За сравнение, нашият катамаран Фата Моргана е малка ветроходна яхта с дължина едва 11 метра и платихме минималната такса от 982$. За нас това беше най-голямата сума, която сме плащали в историята на нашите пътешествия.

Отделно платихме още около 500$ за агента, в която сума са включени неговата такса, трима помощници за въжетата и наема на 10 гуми и 4 въжета. По-голямата част от тези 500$ може да бъде спестена, ако се избегнат услугите на агент и се намерят доброволни помощници за въжетата- бакпакъри или други крузъри, които с готовност биха помогнали безплатно, само и само да минат по канала и шлюзовете- уникално незабравимо преживяване.

Fata Morgana at La Playita anchorage

Fata Morgana at La Playita anchorage

За повече подробности за това как прекосихме Панамския Канал, исторически и интересни факти, прочетете статията Прекосяването на Панамския Канал.

За авторката: Мира Ненчева заедно с мъжа си Иво и 11-годишната им дъщеря Мая живеят на 11-метровия катамаран Фата Моргана и обикалят света. Можете да следите пътешетвията и приключенията им в блога www.thelifenomadik.com или на страницата им във Фейсбук:  Facebook/The Life Nomadik

 

 

Share