Добре дошли в Панама Сити

Изглед на Панама Сити от Стария Град

В началото на месец юли 2015г. прекосихме Панамския Канал и пуснахме котва недалеч от о.Фламенко в Панама Сити, на тихоокеанския вход на канала. Отне ни няколко дена да се ориентираме, да посетим най-важните места в града и да научим кое къде е, как да се придвижваме най-евтино с градските автобуси, от къде да си пазаруваме плодове и зеленчуци и всичко останало. Заливчето и града се превърнаха в нашият временен „дом“ за следващите няколко месеца.

.

.

Панама Сити

Панама Сити е най-големият град и столицата на Панама с многобройни високи небостъргачи застанали на брега на Тихия Океан. Почти половината население от цялата страна (3,6 милиона жители на Панама) или около 1,5 милиона живеят в района на Панама Сити. Сутрин и следобед се образуват невероятни трафици и задръствания, когато хората отиват или се връщат от работа минавайки по двата моста свързващи центъра на града с покрайнините. Моста на Америките и Сентенарио мост също така свързват Северноамериканския и Южноамериканския континенти, разделени от Панамския Канал.

.

.

След като обиколихме Карибските острови и няколко Латиноамерикански държави, Панама Сити ни се стори изненадващо развит град с добра инфраструктура и големи шопинг центрове, където силното влияние на САЩ от времето на строежа и контрола на канала все още се усеща. Панама Сити е международен център на търговията, с най-голямото и натоварено летище в Централна Америка, както и едно от петте най-добри места в света за живеене след пенсия, според класацията на списание International Living (информациите са взети от Уикипедия). С едно доста забележимо изключение- прочутия квартал Чорийо- бедняшко мръсно свърталище на престъпници, който се намира точно в центъра на града, Панама Сити е голяма добре уредена модерна столица, хубава и чиста.

Casco Viejo, Panama City

Casco Viejo, Panama City

Стария Град

Основната туристическа атракция в района, освен Панамския Канал, е Стария Град – Casco Viejo (обявен за Световно Наследство от UNESCO) с многобройни колониални сгради, катедрали, музеи и руини от врмето, когато Панама е била началната точка на експедиции към империята на Инките в Перу, както и транзитно място, от където злато и сребро предназначени за Испания са били прекарвани посредством мулета и големи канута наричани „бонго“ през земята и реките в най-тънката част между двата океана, дълго преди построяването на Панамския Канал.

DSC_2255

.

.

.

.

Разхождаме се из тесните улички на Стария Град и щракаме снимки на катедралата на Площада на Боливар, на Националния Институт на Културата, на къщата на президента (панамския еквивалент на Белия Дом) наречена Палат на Чаплите (Palacio de las Garzas), на тежката църква на Площада на Независимостта, целият район опасан от една нова елегантна магистрала построена в морето- Cinta Costera.

Синта Костера- път в морето

DSC_2216

.

.

House of the President

Къщата на президента

Вървим край масивните стени Las Bóvedas край брега на океана, където жени Куна от островите Сан Блас продават саморъчно изработени моли на туристите. От тук се виждат малките рибарски лодчици закотвени край рибния пазар на изток и зад тях- високите сгради на Панама Сити, както и двата острова на запад- о. Перико и о. Фламенко, където на котва чакат всички малки и големи кораби.

 

DSC_4129

Заливчето

Тук е единственото място около Панама Сити, където е позволено да се пуска котва. Няма друг вариант, освен източната или западната стоянка от двете страни на булевард Амадор, наблизо до входа на канала. Амадор е изкуствено построен булевард над морето, напревен с камъните и земята изкопани по времето на дълбаенето на канала, който свързва двете островчета с основната суша. Около пътя (еквивалента на Морската Градина във Варна) има няколко ресторантчета, магазинчета и марини, които са превърнали Амадор в популярна дестинация (особено през уикендите), както сред местни така и сред туристи.

Amador Causeway, an artificial road linking Panama City with Isla Perico and Isla Flameco built with the excavated materials from the building of the Panama Canal

Мая на Булевард Амадор свързващ сушата с двете островчета, построен над морето с материалите издълбани от Панамския Канал.

И двете котвени са далеч от перфектни. Повечето яхти предпочитат по-големият източен залив, откъм града. Там има и много повече лодки гъсто една до друга, достъпът до брега е труден, особено, ако трябва да гребете с каяк дълги разстояния, тъй като най-близките до брега местенца винаги са заети. Освен това заливът е мръсен и не става да се пуска машината за вода (филтрите се задръстват). Иначе е доста добре защитено от ветрове място, където котвите държат чудесно, с изключение когато задухат източните шквалове по време на дъждовния сезон (от юли до ноември).

East anchorage, Panama City

East anchorage, Panama City

Поради тези причини ние избрахме западня залив близо до Марина Ла Плайита, въпреки, че това място съвсем не ни е между любимите заливчета. Всъщност, това е най-лошата котвена стоянка, където някога сме пребивавали, по отношение на клатене; по-зле е дори от Барбадос.

Fata Morgana at La Playita anchorage

Fata Morgana at La Playita anchorage

От марината непрекъснато влизат и излизат моторни корабчета, които снабдяват големите кораби на рейд с провизии или ходят между Панама и о. Табога на 7 мили от тук и минават между закотвените лодки толкова бързо, че образувалите се от тях вълни почти ни преобръщат. Един човек от един катамаран в нашето заливче падна от леглото при една такава внезапна вълна и сериозно се нарани, а на един друг направо му се забиха в лодката пред очите ни, посред бял ден. Отне ни малко време да свикнем с тази ситуация и все още подскачаме нощем ужасени от внезапното разклащане и бученето на моторите. В морето не сме се клатушкали така, както в този залив. В началото си мислехме, че Фата Моргана ще се преобърне…

DSC_2017

Другото неудобство тук е достъпът до брега. Единственият вариант е да се отиде с динги до доковете на марината срещу 35 долара седмична такса, независимо колко дни в седмицата ще ползвате или няма да ползвате доковете на марината. И не дават две лодки да си поделят тарифата и да ползват само едно динги- в таксата са включени само двама души. Гости също не е разрешено да се качват от доковете на марината. Има надзирател, който следи. Управителите на марината са оромни задници, нагли, алчни и неучтиви глупаци (а собственикът виси в затвора по неизвестни причини), таксата е прекалено висока и правилата им са прекалено измислени. И затова много бързо намерихме алтернативен вариант в стил „номадик“. В другия край на островчето има малко каменисто „плажче“, където е възможно да се отиде „безопасно“, но само с каяк. Дингитата рискуват да си ударят мотора в камъните, а и са много тежки за мъкнене нагоре по стръмните камънаци. Ние се научихме да скачаме от каяка веднага щом наближим камъните на брега, за да не се разбием и паднем във водата (което се случи вече два пъти). После трябва да издърпаме каяка до горе (около 10-20 метра в зависимост от нивото на водата), за да не го отнесе прилива (тук приливите са огромни, достигат до 6 метра). След това изоставяме каяка горе на скалите и се надяваме никой да не го открадне.

Ivo tying the kayak to a log at high tide, anchorage La Playita, Panama

Ivo tying the kayak to a log at high tide, anchorage La Playita, Panama

Прибирането по тъмно, намирането на каяка и замъкването му до водата, вървенето по камъните без грам светлина е друга история… Но свикнахме и с това, тъй като е единственият безплатен вариант да се придвижваме от лодката до брега. (Ние сме единствените крузъри, които се придвижват по този странен начин; всички останали си плащат седмичната такса от 35$ и ползват доковете на марината.) В това заливче поне можем да си пускаме машината за вода и сме предпазени от източните шквалове. И двете котвени стоянки- източната и западната, са безопасни и няма случаи на грабежи или нападения, тъй като се намират изолирани от населените квартали и рибарски общности.

(Благодарности на нашите партньори www.kayakshopbg.com)

 Албрук

И така, след известно време заживяхме в нещо като рутина. Сутрин ставаме и отиваме с каяка до брега да тичаме по булевард Амадор. Иво тренира по една доста стриктна програма за пълен маратон (42км) в края на ноември, а аз и Мая тренираме за 5 и 10км мини-маратони. След това се прибираме обратно на лодката, почиваме си и после излизаме отново. Ходим на най-различни места и поне 1-2 пъти в седмицата ходим до Албрук.

Albrook Mall

Albrook Mall

Първият път като влязохме в Албрук беше легендарен. След месец на островите Сан Блас, където срещнахме индианците Куна, живеещи в колибки без ток и вода и с много лимитиран достъп до хранителни стоки, запасите ни почти се изчерпаха. Нямаме търпение да си напазаруваме. И още първия ден в Панама Сити потегляме към шопинг центъра Албрук.

Main food court at Albrook Mall

Main food court at Albrook Mall

Още щом влизаме през вратата на комплекса започваме да се радваме като изтървани от джунглата и с часове не можем да спрем да се хилим разхождайки се из магазините, не мога да си обясня защо точно.

Албрук е отделна държава. Обширна държава със собствен прохладен климат и атмосфера миришеща на канела, където никога не вали и улиците са безопасни. Единствените трафици тук се образуват покрай ресторантите по обяд. Албрук е най-големият шопинг център в Америка (и на двата континента- Северна и Южна Америка). В световната класация на най-големите шопинг центрове е на 14 място. Албрук е по-голям от West Edmonton Mall в Канада и много по-голям от най-големият шопинг център в САЩ , който е на 30 място в световната класация. Покрива територия от 380 000 квадратни метра на три етажа (Paradise Center в София покрива 175 000 квадратни метра) и има над 700 магазина, 100 ресторанта, кино, супер маркет, боулинг и зала за видео игри.

Maya at the Kangaroo entrance, Albrook Mall

Maya at the Kangaroo entrance, Albrook Mall

За да се ориентираме в Абрук ползваме карта. Има много входове и на всеки вход има големи статуи на животни. На вход Тигър има оранжева статуя на тигър, на вход Носорог има статуя на носорог и т.н.Има вход Динозавър, Коала, Орка и много много други.

Албрук е също така и основният автобусен терминал. От тук потеглят автобусите за навсякъде. Ние пристигаме с автобус от Амадор за 10 минути (но понякога чакаме автобуса, който няма разписание повече от час)

Maya and Mira waiting for the bus at Albrook Terminal. Record waiting time 1hr 50min.

Maya and Mira waiting for the bus at Albrook Terminal. Record waiting time 1hr 50min.

За разлика от двата най-големи шопинг центрове в света (и двата в Китай), които има опасност скоро да се превърнат в „мъртви центрове“, където бизнесът не върви, Албрук е жив и бумти всеки ден от седмицата, въпреки, че не е единственият шопинг център в Панама. Защо Албрук е толкова популярен, може да попитате? Отговорът е: защото е евтино. Повечето от магазините предлагат евтини нискокачествени стоки, както и някои висококачаствени стоки с отстъпки. Цяла Панама- средната класа и бедните- се изтърсват тук, особено през уикендите да пазаруват евтини неща. Разминаваме се със семейства Куни, жените облечени в традиционните си носии, дошли да зареждат стоки. (Половината от индианците Куна са се пренеси и живеят временно или постоянно в Панама Сити, работейки на най-нископлатените работи- чистачи и поддръжка. Жените дори и тук продължават гордо да се обличат в традиционните си Куна Яла дрехи до края на живота си.)

Мултиплаца

Другият шопинг център в Панама Сити е Мултиплаца- много по-луксозно, по-скъпо и по-спокойно място. Обхваща обширна територия в центъра на града, на три етажа.

Multiplaza, Panama City

Multiplaza, Panama City

Някои от марковите магазини тук са: Dolce and Gabbana, Banana Republic, Gucci, Guess, Zara, Versace, Massimo Dutti, Hermes, Fossil, Nike, Totto, Michael Kors, Levi’s, L’Occitane en Provence, Rolex, Nautical, The Gap, Bulova, Tiffany, Skechers, Pandora, Tommy Hilfiger, La Martina, Ermenegildo, Zegna, Mont Blanc, Geox, Carolina Herrera, Louboutin, Swarowski, Salvatore Ferragamo, Cartier, Charles&Keith, Roberto Cavalli, La Senza, Tissot, Mac Cosmetic, Mac Store, Yamamay, Victoria Secret, Missoni, Desigual, Hugo Boss, Armani Exchange, Calvin Klein, Givenchy, Guess, Oscar de la Renta, Versace, US Polo, The North Face, Aeropostale и други!

Maya at Multiplaza

Maya at Multiplaza

Тук вместо Куни срещаме гримирани навъсени жени с токчета. Лично ние идваме тук веднъж в месеца в магазина на Sport Line да взимаме екипа за маратоните на Иво и зяпаме по витрините с намаления 50% или повече.

Пазара

Освен в Албрук, където ходим редовно да си купуваме мляко, месо, яйца и други основни продукти, дрехи и неща за лодката, или където понякога отиваме само да си вземем по един евтин сандвич или супа за обяд и да се скрием от жегата, най-редовно посещаваме и пазара за плодове и зеленчуци- Mercado de Abastos. Пазарът съвсем не е крсив и приятен. Напротив- кален, вонящ и пренаселен, но го обичаме както никой друг пазар на света.

Mira with Monique from S/V Heartbeat choosing pineapples at Mercado de Abastos

Mira with Monique from S/V Heartbeat choosing pineapples at Mercado de Abastos

От Амадор взимаме автобус и слизаме на театър Балбоа (билетче за градските автобуси навсякъде в Панама Сити струва по 25 цента). От там вървим 20 минути до най-големият пазар за плодове и зеленчуци в града. Подобно на Албрук, мястото е масивно и впечатляващо. Тук можете да влезете с кола и да се изгубите из улиците насред планини от анаси и дини, хангари с домати, краставици и лук, ремаркета с банани, манго и папя. Всичко се продава на едро и на дребно и ресторантите и магазините от целия град идват да зареждат стока още в 3 сутринта. Това, което най-много ни впечатли е колко много и колко разнообразни плодове и зеленчуци се предлагат. Изобилието е върховно.

.

.

А цените… Пърият път цените ме накараха да притая дъх като среднощен крадец. Всичко е по един долар. Една диня е един долар. Два малки ананаса или един голям са един долар. Двайсетина банана- един долар. Двайсет лимона- един долар. Кило домати (независимо кой сорт)- един долар и т.н.

.

.

Ходим всяка сряда с две огромни раници и двайсет долара в джоба и се завръщаме натоварени като магарета с 40 кг плодове и зеленчуци за една седмица напред и ресто. Фантастично е.

.

.

Никога не сме яли толкова много плодове и зеленчуци преди, освен когато работехме като доброволци на фермерските пазари във Флорида срещу кашони с непродадена или повредена стока.

.

.

За авторката: Мира Ненчева заедно с мъжа си Иво и 11-годишната им дъщеря Мая живеят на 11-метровия катамаран Фата Моргана и обикалят света. Можете да следите пътешетвията и приключенията им в блога www.thelifenomadik.com или на страницата им във Фейсбук:  Facebook/The Life Nomadik

 

Share

Прекосяването на Панамския Канал

Прекосяването на Панамския Канал

Maya Ivo and Mira aboard S/V Fata Morgana transiting Panama Canal

Maya Ivo and Mira aboard S/V Fata Morgana transiting Panama Canal

Разстоянието между Островът на Маймуните (Линтън) и град Колон (пристанищния град, намиращ се на входа на Панамския Канал от страната на Атлантика) е около 25 морски мили. Потегляме в 07:00ч. сутринта с лек северен вятър около 8-10 възела заедно с яхта Анка. Скоростта ни е 2-3 възела. Анка веднага ни задминава на мотор и изчезва зад хоризонта, а ние продължаваме да си плаваме на платна бавничко. Към 10:00ч. вятърът се засилва зад гърба ни и отваряме малкия спинакер, дето го купихме втори употреби от о. Мартиника и още не сме го пробвали като хората. Работи чудесно!

.

.

Започваме да се движим с добра скорост и бързо напредваме. Понякога има такива перфектни моменти, когато всичко е както трябва: морето, вятърът, платната и даже рибите ни съдействат. Изкарваме един едър рибок достатъчен да нахрани две семейства.

.

.

В ранният следобед, доближаваме Колон- едно от най-големите пристанища в света, свободна търговска зона и порталът от Атлантическия към Тихия океан. Колон е също така и най-опасният град в Панама, където да се разхождаш по улиците даже денем не е за препоръчване.

Colon

Colon

Гигантски товарни кораби чакат на рейд извън пристанището да им дойде реда за канала- най-голямата общност от кораби, която някога сме виждали. Нощем, осветени, наподобяват на град блещукащ в далечината, плаващ върху повърхността на морето. Промушваме се между двете каменни стени и навлизаме в широк залив. Тук се прощаваме с Карибското море. Кой знае след колко време ще плаваме отново в Карибите на борда на Фата Моргана… Вътре заливът е спокоен като голямо синьо поле и още кораби чакат на котва. Зелени и червени буйове обозначават корабните канали водещи до пристанищата и до входа на Панамския Канал.

.

.

От тук нататък започва нова глава в историята на нашите пътешествия. Панамския Канал е едно от седемте чудеса на индустриалният свят, наред с язовирната стена Хувър и канализационната система на Лондон. Той свързва двата най-големи океана на планетата и да го прекосиш на борда на кораб е най-върховното изживяване.

Мисля за татко, който беше моряк към Български Морски Флот. Днес се навършват шест години от смъртта му. Днес аз заемам пространството, което преди няколко години е заемал той, когато е бил тук на борда на кораб превозващ зърно. Тук, на това същото място, преди няколко години. Наблюдавам контейнеровозите в пристанището, огромните кораби, които влизат и излизат от шлюзовете и си представям татко горе на капитанския мостик- усмихва се и ми маха. Представям си, че по този начин споделям това уникално изживяване с него.

.

.

Приятелите ни от яхта Анка вече са се нагласили в Марина Шелтър Бей, когато ние пускаме котва на входа на марината. Тази вечер ги каним на риба и бира. На следващия ден се местим от другата страна на залива, където на картата има отбелязана котвена стоянка за яхти. Но се оказва, че от тук няма достъп до брега. Единственото място, където яхти имат прво да пуснат котва и да отидат с динги до брега е пред Клуб Нотико. Там обаче има място само за няколко лодки и е доста незащитено от ветрове и вълни. Освен това се намира до канала и непрекъснато минават кораби и моторници. Клуб Нотико събира по 3 долара на човек за динги док и се оказа, че няма начин безплатно да отидеш до брега в Колон! Навсякъде е заградено- пристанища и кранове- и няма нито едно адекватно съоръжение за малки яхти. Няколкото дни, които прекарахме тук в подготовка за канала бяха доста неприятни.

.

.

Екипажът на яхта Анка бързат и се съгласяваме да платим на агент заедно, който да уреди всички формалности по минаването на канала по най-бързият начин. Агентите се занимават с организацията: измерването на лодката, плащането на таксите в банката, намирането на гуми, които служат за фендъри, на специални дебели въжета и наемането на помощници- все задължителни изисквания. Всичко това межеше да ги направим и сами доста лесно и да спестим таксата за агента, но като за първи път се прецакахме… и Иво хич не беше щастлив от този факт. Нашите приятели Рут и Дънкан от яхта Impetuous Too публикуваха много хубава статия: „Как да прекосим Панамаския Канал по възможно най-евтин начин“, която си струва да се погледне.

.

.

След няколко дни сме готови да потегляме. На борда с нас се качва един „съветник“ и три местни хлапета, които агента Тито доведе за „помощници“. Според прaвилата, всяка лодка прекосяваща канала трябва задължително да има съветник, който съветва капитана какво да прави в шлюзовете и в канала и четири помощника, които да се занимават с въжетата в шлюзовете, освен капитана. На борда на яхта Анка има друг съветник, един пилот, Тито с жена си и дъщеря си и един или двама помощника. Тъй като Мая и Алекс са само на 11 и 10 години, те не се считат за помощници. Минималната възраст е 14г. Но едно от децата на Тито не ми прилича да е по-голямо от Мая, нито ми се струва, че знае по-добре от нея какво да прави с въжетата. Освен това двете яхти ще са вързани една за друга в шлюзовете, което значи, че ще ни трябват само половината гуи, въжета и двама допълнителни помощника, вместо шест… Всички останали, които се накачулиха на нашата лодка и на Анка са тук за купона (70$ на човек хонорар…) Почуствахме се доста прецакани от Тито, въпреки че всичко, което той направи си беше по процедурата и според изискванията. Хубавото е, че Тито има нещо като организация да помага на бедни или осиротели деца, за които той се грижи и се опитва да ги държи далеч от престъпните банди в Колон. Като техен настойник, той им помага, търси им работа по корабите и се опитва да им даде шанс да живеят нормално. Тези деца са доста и всички се наричат „синовете на Тито“. Три от тях са на борда на Фата Моргана- прекосяват Панамския Канал (две от тях за първи път), наслаждават се на пътешествието, помагат с въжетата в шлюзовете и накрая ще се приберат с малко кеш у дома.

.

.

.

.

.

.

.

.

Още в началото Иво им изкара акъла, като им се развика да не пипат нищо на борда и да не правят нищо, ако той не им каже, така че момчетата се държаха доста възпитано и не смееха да мръднат без разрешение.

Късно следобеда влизаме в първите шлюзове зад един огромен кораб, който едва се побира в шлюза. До него изглеждаме като прашинки. (Малките яхти винаги влизат в шлюз заедно с голям кораб.) Преминаването на Панамския Канал се състои от три части. В двата края- тихоокенаския и атлантическия- има по три шлюза, а по средата е езерото и прокопаните канали.

.

.

Масивните средновековни два метра дебели стоманени врати се затварят зад нас. Двете яхти са заедно в центъра, въжетата са опънати. Всички сме превъзбудени и напрегнати и страхотно щастливи, че споделяме това преживяване с Адриан, Криша и Алекс от яхта Анка. Двете лодки заедно представляваме България, Румъния, Канада и Австралия.

Ivo and Adrian- the two captains

Ivo and Adrian- the two captains

Krisha and Mira

Krisha and Mira

.

.

Водата започва да приижда, завира, сформират се въртопи като че сме във врящо езеро и постепенно ни вдига нагоре. 52 милиона галона (1галон=4 литра) прясна вода е необходима да напълни всеки един шлюз. После влизаме в следващия и водният асансьор ни издига още едно ниво по-нагоре. Общо три шлюза един след друг ни вдигат 26 метра над нивото на окена.

.

.

Последните порти се отварят. Навлизаме в езерото Гатун- изкуствено езеро с площ от 470 квадратни километра образувало се в следствие на построяването на язовирната стена. Това е резервоарът, който снабдява всичката тази вода необходима за шлюзовете и най-високата точка на Панамския Канал.

Вече е късно. Насочваме се към едни огромни червени шамандури край брега на езерото, където връзваме лодките за през нощта. Храним нашите млади помощници с хамбургери, гледаме заедно някакъв екшън филм с Брус Уилис и ги оставяме да си намерят място за спане в кокпита или на трамплина отвън. На следващата сутрин продължаваме. Друг съветник пристига да ни съветва и бавно започваме да се придвижваме към другата страна на канала. Остават около 25-30 морски мили. Не, напълно е забранено да се плава на платна в канала, независимо Иво колко се опитва да убети съветника, че ако опънем платната ще се движим доста по-бързо. Придържаме се по ръба на канала, за да има място за големите кораби да минават спокойно напред-назад. Около 40 кораба минават ежедневно през Панамския Канал.

lake Gatun

lake Gatun

Природата наоколо е необикновено красива. Очаквах строежи, кранове, цимент и бетон през цялото време, но освен шлюзовете езерото Гатун е заобиколено с дива зелена природа- необитаеми гори в продължение на километри. Бреговете са отрупани с тропически растения, където се крият диви маймуни и птици необезпокоявани в натуралната си среда, а водите на езерото се дом на крокодили. Времето тук минава бавно и спокойно. Момчетата дремят по палубата. Замислям се за хората, на които първо им е хрумнала идеята да прокопаят канал, който да свързва двата океана; за хората, които са издълбали всичката тази пръст преди сто години и са осъществили проекта. За хората, които са загинали тук по време на строежа. Историята на канала е невероятна.

.

.

С нарастването на морската търговия през 18 и 19 век, все повече и повече кораби започват да кръстосват воднит пътища на света и идеята да се прокопае канал свързващ двата най-големи окена в най-тясната част на Американския континент се превръща в проект. Подобен проект не ил нещо ново. Суецкия канал прокопан през 1869 г. на морското ниво позволява кораби да пътуват между Европа и Южна Азия. Построяването му отнема 10 г. и се превръща в голям успех за френската компания, която в следствие натрупва огромни доходи. Десетина години по-късно, през 1881, същата френска фирма подписва още един договор за конструкцията на канала в Централна Америка. Но задачата този път се оказала много по-трудна, отколкото французите предполагали. Тропическите джунгли пълни с отровни змии, паяци и комари пренасящи жълтата треска и малария, поройните дъждове, наводненията и свлачищата стават причината за смъртта на 20 хиляди работника и също така поставят под въпрос възможността изобщо да се осъществи прокопаването на канал на нивото на морето. Десет години и над 300 милиона долара по-късно, корумпираната и неефективна френска фирма банкрутира и изоставя проекта недовършен.

.

.

Четири дни след като Панама се превръща в независима държава, чиято територия преди това е била част от Колумбия до 1903г., САЩ получава (в замяна на политическата и военна подкрепа, която оказва на новата нация) правата да построи и да управлява без ограничение и завинаги зоната на канала на Панама. Строежът на изоставеният от Французите проект отново стартира през 1904г. под новата Американска администрация. Американците заменят старите и неадекватни френски машини със сто нови огромни копачки и кранове работещи на пара, гигантски хидравлични каменотрошочки, бетонобъркачки, копачки и пневматични дрелки, повечето от които произведени с помощта на нови технологии разработени специално в САЩ за този най-голям Американски инжинерен проект (до ден днешен)- инвестиция, която струва на Щатите еквивалента на 8.5 билиона долара.

.

.

През 1914г., преди малко повече от сто години, 50-милният (77км) Панамски Канал състоящ се от няколко изкуствени канала и езера и три шлюза най-сетне свързва Атлантическия с Тихия Океан и започва работа с преминаването на първият товарен кораб SS Ancon. Каналът позволява на кораби да минават напряко вместо да заобикалят през най-южната точка на южноамериканския континент –Нос Хорн, който е считан и за най-опасното място за мореплаване в света.

A big cargo ship passing under the Bridge of the Americas

A big cargo ship passing under the Bridge of the Americas

В следващият почти цял век САЩ притежава и контролира канала и зоната на Канала, трупайки огромни приходи. На 31 декември 1999г.- последният ден от старото хилядолетие- Панамския Канал официално става собственост на Панама и до ден днешен е основният източник на приходи за държавата. Каналът е официално и перманентно политически независим, осигуряващ транспорт на кораби от всички нации.

Containership in Panama Canal. The little thing next to it is S/V Anka

Containership in Panama Canal. The little thing next to it is S/V Anka

След няколко часа наближаваме шлюзовете от страната на Тихия Океан. Първо са шлюзовете Педро Мигел- само едно ниво и съвсем наблизо след тях са шлюзовете Мирафлорес- още две нива. Този път ние влизаме първи, а гигансткия ни придружител е зад гърба ни. На източния бряг на канала се издига сграда на няколко етажа, по чиито балкони са се натрупали хора да гледат шоуто.

Maya in Miraflores

Maya in Miraflores

Има и сателитни камери, които предават денонощно и на живо от Мирафлорес. Хора от цял свят могат да гледат операциите в шлюзовете по всяко време.

Fata Morgana, Anka at Miraflores. View from the webcam

Fata Morgana, Anka at Miraflores. View from the webcam

С всичката тази публика започваме да се чустваме като знаменитости. Страхтно се вълнуваме, но също така се и тревожим малко. На високото сме и пред нас няма вода. Все едно сме застанали на ръба на водопад и си представям как се отварят вратите на шлюзовете и ние падаме вертикално надолу!

Miraflores locks

Miraflores locks

За сега всичко мина добре и без аварии, но слизането надолу се предполага, че е доста по-опасно и страшно от качването нагоре, тъй като зади изливащата се водата се образуват бързеи и въртопи, в които яхтата може да изгуби контрол и да се фрасне в стената на излизане от шлюзовете.

Securing the ropes

Securing the ropes

Но всичко минава добре; водният асансьор ни смъква бавно надолу под зоркият надзор на пеликани и чапли дебнещи замаяните и мъртви риби попаднали във въртопите.

Последните порти се отварят. Пред нас е Тихия Океан.

The Doors to the Pacific Ocean

The Doors to the Pacific Ocean

Интересни факти за Панамския Канал

• Размерът на шлюзовете определя максималният размер на корабите, които могат да се поберат вътре. Шлюзовете са 110 фута широки и 1050 фута дълги. Кораби, които са по-широки или по-дълги не могат да прекосят канала. Повечето кораби, които се строят по цял свят в днешно време се съобразяват с размерите на шлюзовете на Панамския Канал. Това са така наречените Панамакс кораби.

• Таксата, която заплащат всички кораби се определя въз основа на размерите и тип кораб, както и какво носи, колко тежи и колко му е водоизместимостта. Най-скъпата такса е заплатена на 14 април 2010г. от круизния кораб Норвежка Перла- 375 600 долара.
• През 1928г. американския приключенец Ричард Халибъртън преплува цялата дължина на канала. Той също трябвало да плати такса въз основа на теглото и водоизместимостта му. Колко била таксата? 36 цента…
• Около 30 милиона килогама динамит е иползван за прокопаването на канала.
• Каналът е 50 мили (77ккм) дълъг. Ако трябва да се заобиколи през Нос Хорн- разстоянието е 20 000 км.

• Най-много канала се ползва от САЩ, следвани от Китай, Япония, Чили и Северна Корея.
• Новото разширение на канала, което се строи вече от няколко годни се очаква да бъде завършено през 2016г. с по-големи шлюзове, по които ще могат да минават по-големи кораби.
• Пресичането на канала отнема между 8 и 10 часа. Рекорда за най-бързото пресичане е 2ч. 41мин. поставен от кораб на Американската Армия Hydrofoil Pegasus през 1979г.
• През 1963г. флуорисцентно осветление бива инсталирано и от тогава кораби могат да минават и нощем в шлюзовете. Операциите в канала продължават 24 часа в денонощието и никога не спират.
• Около 20 000 френски и 6 000 американски работници са умрели при построяването на Панамския Канал.
• Между 12 и 15 хиляди кораба минават през канала годишно- около 40 всеки ден. Всеки кораб плаща такса от няколко стотин хиляди долара на Панама.

S/V Fata Morgana and S/V Anka crews

S/V Fata Morgana and S/V Anka crews

 

Share

Фондация Рожден Ден

Фондация Рожден Ден

Maya

Maya

След един месец е рожденият ден на Мая. В края на октомври тя ще навърши 12 години- последната година от детството и, преди да навлезе в мътните и странни води на тийнейджърството…

Maya

Maya

През изминалата година тя беше добро дете, срещна много нови приятели навсякъде, където бяхме, помага на лодката, особено по време на плаване, учи си уроците (не винаги с ентусиазъм), обиколи улиците на света в търсене на сладолед, изчисти няколко плажа от боклуци и научи много нови неща благодарение на пътешествията ни.

През изминалата година Мая се научи на уиндсърф, да се гмурка с водолазна екипировка и да свири на пиано, освен нещата по математика, испански, история и други подобни скучности. В момента тренира за маратони (като татко си) и тича по 5 км през ден.

Maya

Maya

Мая започна да се подготвя и да очаква с нетърпение рождения си ден три месеца предварително, като всяка сутрин, вечер, а понякога и помежду, обявява колко дена остават (което никак не е приятно за мен и баща и, ама никак…)

Направи списък с подаръците, които би искала да получи за рождения си ден и като видяхме колко е дълъг списъка, решихме да направим експериментална фондация: „Фондация Рожден Ден“, с което ВИЕ можета да подомогнете финансирането на част от подаръците и тортата.

Maya

Maya

Ето как можете да подарите подарък на Мая тази година:

През следващите 30 дена ще приемаме дарения от 5 и 10 долара (или повече, ако се чуствате необикновено щедри) чрез бутончето на PayPal в блога и в страницата ни във Фейсбук. Даренията ще бъдат изцяло за подаръци за рождения ден на Мая. Колкото повече дарения получим, толкова по-грандиозно ще е празненството, благодарение на ВАС! За благодарност, Мая ще ви направи картички с рисунки и снимки с подаръците!

Тук периодично ще обявяваме имената на всички, които са ни изпратили дарения (освен ако не обозначите, че искате да останете анонимни), сумата на всяко индивидуално дарение и към закупуването на кой подарък е предназначено. В случай, че не получим нито едно дарение през следващия месец, което е една от вероятностите, обещаваме все пак да купим на Мая подарък, торта и да отпразнуваме повода както подобава и колкото можем да си го позволим!

Maya

Maya

Винаги сме се старали да се ограничаваме в купуването на много и нови неща и да консумираме възможно най-малко неща. Дълго преди да се пренесем на лодката започнахме да празнуваме рождените дни на малката Мая с приятелки от квартала, като на поканите за рождения и ден (саморъчно направени) беше написано гостите да подаряват само използвани играчки, кукли и книги, които вече са им омръзнали или не им трябват, но които биха се харесали на Мая (за нея те си бяха „нови“). По този начин искахме да ограничим купуването на пластмасови играчки от магазините и да научим Мая и нейните приятелчета, че да рециклираш е забавно и важно. В този дух ще видите, че повечето неща, които Мая би искала за подарък тази година (но не всички) са неща, от които тя наистина има нужда.

Ето и списъка, който тя самата написа с идеи за подаръци за рождения и ден:

1. Стъпала за мачтата, за да може да се катери нагоре по мачтата (след като се покатери няколко пъти на мачтата на лодката на наши приятели, сега и тя иска такива стъпала!)

2. 6-месечен абонамент за Animal Jam (интернет игра на National Geographic, която тя обожава)

3. Няколко нови Littlest Pet Shops (малки пластмасови животинки, с които си играе на лодката)

4. Нов бански (в две части с моряшки мотив или цял чисто черен)

5. Пица и голяма шоколадова торта с ягоди

6. Нова тетрадка-дневник

7. Обувки за поход

8. Цветни хартии и фулмастри

9. Нови памучни чаршафи на райета

10. Уиндсърф или сърф

11. Нови готини слънчеви очила.

12. Нови плавници, шнорхел и маска за гмуркане

Благодарим ви за коментарите и интереса, който проявявате, за това че участвате и подкрепяте нашият начин на живот и това приключение! За да изпртите дарение, натиснете копчето DONATIONS или следвайте следния линк.

Maya

Maya

 

Дарителите:

  1. Венцислав Георгиев               –  10$  – За плавници, маска и шнорхел за гмуркане

  2. Здравко Симеонов                  –  10$  – За подаръци

  3. Петър Иванов                           –  10$  – За пица

  4. Илияна Колева                         –  10$  – За подаръци

  5. Garth and Monique                   –  11$  – Стълбички за мачтата или сърф

  6. Carl Robinson                             –  10$ – За падаръци

  7.  Анонимно дарение                 – 10$  – За нови обувки за поход

  8. Павел Вачков                             – 20$  – За подаръци

  9. Анонимно дарение                   – 10$  – За подаръци

  10. Media 1 LTD                                – 20$ – За подаръци

  11. Кирил Божинов                        – 10$ –  За подаръци

  12. Дани и Деню Бостанджиеви – 100$ – За подаръци

  13. Паскал Паскалев                       -10$ –   За подаръци

  14. Анонимно дарение                   – 30$ –   За подаръци

  15. Дончо Донев                               – 20$ –  За екипировка за гмуркане

  16. Деян и Коцка Димитрови      – 15$  –  За подаръци

  17. Вера Никифорова                     – 10$ –  За подаръци

  18. Митко Димитров                      – 10$ –  За подаръци

  19. Силвия Павлова                        – 10$ –  За подаръци

  20. Бойко Иванов                            – 10$ – За екипировка за гмуркане

  21. Красимира Райчева                 – 20$ – За подарък

  22. Вера Бояджиева                        – 30$ – За подарък

  23.  Димитър Миленков                – 50$ – За подарък

  24. Михаил Замфиров                  – 100$ – За подарък

  25. Милкана Ненчева                    – 20$ – За подарък

  26. Robert Stewart @sarangyoga  – 10 $ За подарък

  27. Ивелина Салтова                      – 10$ – За подарък

  28. Боряна Павлова                        – 10$ – За подарък

  29. Зорница Бераха                        – 50$ – За голяма шоколадова торта с ягоди!

  30. Гергана Ерменкова                 – 10$ – За сърф

  31. Моника и Дарин                       – 5$  – За подарък

––––––––––––––––––––––––-

Тотал – 661$

 

Тази година рожденият ден на Мая бе пълен с подаръци, много усмивки и радост, както никога до сега, благодарение на всички вас, мили приятли! Благодарим ви!

Прочетете как отпразнувахме рождения ден: Подаръци за рождения ден на Мая.

 

 

Share

Маймуните-паяк на остров Линтън

Маймуните-паяк на остров Линтън

Spider Monkeys on Linton Island

Spider Monkeys on Linton Island

Месец след като пристигнахме в архипелага Сан Блас в Панама, потеглихме заедно с нашите нови приятели от яхта Анка към Колон- градът, където всички кораби и яхти спират за няколко дена, за да си оформят документите преди преминаването на Панамския Канал.

На път за Колон решихме да пренощуваме край остров Линтън. От Кайос Холандес в Сан Блас до Линтън са 50 морски мили и при благоприятно време един ден е достатъчен да стигнем до там. Тръгваме рано сутринта в 06ч00 на 27 юни с 6-10 възела вятър от север под 90 градуса и 2-3 м вълни. Към 09ч00 вятърът се засилва 10-14 възела и с течението в нашата посока се движим с 6 възела. Яхта Анка е на около 1-2 мили зад нас, не ни изпуска и през цялото време се виждаме. Двете лодки плават с една и съща скорост, което е чудесно, когато яхти правят преходи заедно. Поддържаме контакт и по радиото. Адриан казва, че това плаване между Сан Блас и Линтън е най-приятното откак са тръгнали с лодката, с попътен вятър и спокойна вода, с добра скорост- прекрасен слънчев ден на море.

Ние също се наслаждаваме на перфектните метеорологични условия и спокойното плаване. Хващаме две скумрии. Едната е много малка и я освобождаваме, за да и дадем шанс да порасне, но другата е достатъчно едра и се превръща в обяда ни за деня.

Ivo got a fish

Ivo got a fish

Към 16ч00 следобед минаваме малкия скалист нос на входа на спокоен широк залив, където пускаме котва насред поне още трийсетина други лодки в дълбоки мътни води защитени от ветрове и вълни от всички посоки.

Cape at the entrance of the bay to Isla Linton

Cape at the entrance of the bay to Isla Linton

Веднага скачаме в каяка и се насочваме към малкото плажче на остров Линтън- необитаем остров, чиито хълмове са обрасли с гъста непроходима растителност. Не далеч от брега има една изоставена порутена сграда, която някога е била изследователска станция, но днес е само една празна развалина обитавана от паяци и от семейство маймуни-паяк. Остров Линтън е островът на маймуните-паяк, техен дом и техен затвор.

Isla Linton, Spider Monkey

Isla Linton, Spider Monkey

Още преди да пристигнем на острова, забелязваме черните силуети на две маймуни в клоните на дърветата до плажа. Те също ни забелязват. Едната виси от едно палмово листо в много странна поза, като се държи с ръце и с опашка за дървото, а краката и висят във въздуха.

.

.

Другата се е нагласила удобно в трон от зеленина и ни наблюдава с трагично изражение на лицето си.

.

.

Ние умираме от страх, най-вече след нещастната случка с нашите приятели от яхта Амели 4 тук преди няколко месеца. Меган на 12 години им носела плодове и заедно с майка си била на острова, когато една от маймуните внезапно я сграбчила и ухапала по ръката до кокал. Трябвало веднага да отидат в болница за да зашият раната и да и бият инжекция против бяс, тъй като не се знаело дали маймуната не носи разни зарази. За малко пътешествието с яхта на цялото семейство да приключи, тъй като живота на момичето беше в опасност, но за щастие маймуната не била заразна, раната оздравя и семейството продължи напред. Прекосиха Панамския Канал, посетиха Мачу Пикчу в Перу, минаха през Галапагоските острови, прекосиха Тихия Океан, прекараха няколко незабравими месеца на островите във Френска Полинезия и сега са на път за Фиджи.

.

Мая и маймуна-паяк на остров Линтън

Имайки предвид какво се случи с Меган, ние гледаме да се държим на безопасно разстояние, да се движим предпазливо и бавно и да не изпускаме от очи маймуните на плажа. Те са превъзбудени от нашето присъствие, издават пронизителни писъци и лаят, люлеят се заплашително над главите ни и скачат от клон на клон, но в момента в който забелязват парчетата манго и банан, които им носим, слизат от палмите и внимателно ни доближават да си вземат от лакомствата.

Spider Monkey walking like a man

Spider Monkey walking like a man

Маймуната-паяк, крачеща изправена като дребно човече с много дълги ръце, които почти се влачат до земята е сюрреалистична гледка.

.

.

С непропорционално дълги крайници и опашка, която и служи като пета ръка, покрити с черна козина и с човешко изражение, тези са наследниците на третият неуспешен опит на Майските богове да създадат хората, според свещената книга Попол Вух. При следващият „успешен“ опит, боговете създават нас, днешните хора.

.

.

Маймуната-паяк е една от най-едрите маймуни в Новия Свят, най-интелигентната маймуна в района и един от критично застрашените от изчезване видове в света. Живее в групи и семейства в тропическите гори между Мексико и Бразилия. Но поради изсичането на горите, районите които обитават намаляват все повече, а самите те биват преследвани и избивани от местните жители за месо.

.

.

Не след дълго свикваме с тях и те свикват с нас.

.

.

По-тъмната маймуна с войнствено изражение е по-нервна и скача нагоре-надолу по палмите, надавайки безбожни писъци с широко зейнала уста, в която се подават остри жълти зъби. Той е пазачът на острова.

.

.

Другата маймуна изглежда по-млада, с по-светла кафеникава козина, нежна и предпазлива, с меланхоличен сърцераздирателен поглед, в който се чете неизличима носталгия по горите и свободата извън пределите на острова.

.

.

Седи неподвижна през по-голяма част от времето и си взима парченца банан от ръката на Иво, с женствени грациозни движения.

.

.

Тъкмо се приготвяме да си тръгваме, когато откъм гората се задава трета маймуна. Този е Бащата или Шефът. Козината му е сивкава на места, цялата в рани и изглежда сърдит и лош. Веднага го обвиняваме, че е „маймуната ухапала Меган“ и набързо напускаме царството му.

.

.

Маймуните-паяк на остров Линтън са се превърнали в местната туристическа атракция и няколко души даже правят пари от тях. Крузърите с яхти минаващи от тук ги посещават с дингита, носят им плодове и ги снимат, с което маймуните са свикнали, но привечер пристигат ораганизираните екскурзии от близкото градче Портобело. Моторни лодки докарват десетки туристи, които крещят и се опитват да раздразнят маймуните, за да ги предизвикат да скачат от клон на клон, да се люлеят заплашително от върховете на палмите и на свой ред да крещят на туристите, за което те са си платили и много ги забавлява.

.

.

На нас тази ситуация ни се стори безкрайно отвратителна- хора, които се държат по-зле от животни, без грам уважение към маймуните, стресирайки и измъчвайки животните за пари и за забавление. Представих си как някоя героична личност ги спасява и ги освобождава в джунглите на Панама, но тогава пък има опасност някой да ги улови и изяде за вечеря…

Замислих се: кои сме ние „успешните хора създадени по подобие на Майските богове“; в какво сме се превърнали?

Tourists

Tourists

За авторката: Мира Ненчева заедно с мъжа си Иво и 11-годишната им дъщеря Мая живеят на 11-метровия катамаран Фата Моргана и обикалят света. Можете да следите пътешетвията и приключенията им в блога www.thelifenomadik.com или на страницата им във Фейсбук:  Facebook/The Life Nomadik

Share

Кайтсърфинг в Сан Блас

Ivo and his kite

Иво и неговия Раста кайт

Повечето от 360-те острова от архипелага Сан Блас са наблизо до бреговете на континентална Панама и извън пътя на пасатите. Но има няколко външни островни групи отдалечени от брега и по-близо до бариерните рифове на север, където все още се усеща ефекта на източните ветрове и това са островите, които трябва да посетите, ако ще ходите в Сан Блас да карате кайтсърф. Най-доброто местенце за целта с полета от плитки до кръста прозрачни води, пясъчно дъно и приятни ветрове е на островната група Cayo Holandes, не далеч от заливчето наречано от крузърите „Басейна“.

.

.

Ако пристигнете с яхта ще трябва да платите 10$ такса за котвена стоянка валидна за един месец на един Куна наречен Виктор, който ще ви посети още щом пуснете котва да прибере таксата. Без значение колко време смятате да прекарате тук, ще трява да платите 10 кинта. Почти навсякъде в Куна Яла (Сан Блас) трябва да плащате по няколко долара тук и там за това, че пускате котва край някой остров или ако стъпите на него. Според Иво това е ужасно несправедливо, собено след като си платихме рекордната сума от 430$ за едногодишни визи за Панама и за разрешително за плаване в панамски води и отделно платихме още 60$ в офиса на Куна Яла на остров Порвенир за правото да посетим индианската територия с яхта и да пускаме котва навсякъде. За първи път от две години насам, след като посетихме над 30 държави, бяхме принудени да платим такава огромна сума на влизане. Така че Иво просто не можа да проумее как така ни карат да плащаме отново и отново и отново и отново почти всеки път като се преместим някъде и пуснем котва или като отидем до брега на някой от островите в Сан Блас. А Иво става извънредно негативен щом усети, че нещо е „нечестно“. И не само.

Един ден скачаме в каяка и тръгваме на разходка до един съседен необитаем остров. Носим си само фото-апарата, една хавлия и крем за слънце в една непромокаема чанта. На острова има някоко недостроени колибки, едно улу (традиционно дървено кану) и двама Куна мъже на средна възраст. Започваме разговор с един от двамата Куни и той любезно и приятелски ми обяснява колко струва едно улу и как се прави от улу-майстори в планините на континентална Панама. Питам го, дали има нещо против да снимам улуто. Разбира се, казва. В този момент се приближава другия Куна, който до този момент си мълчи настрани и съобщава че му дължа 1$ за снимката и по 3$ на човек, за това че сме дошли на острова- общо 10$, изчислява бързо, за тримата по 3 + 1 за това, че снимах кануто на приятеля му (нищо, че Иво и Мая изобщо не слязоха от каяка и не стъпаха на острова). За доказателство, че идеята му да ни таксува е справедлива, той ми дава следния пример, който явно и друг път го е ползвал в подобни ситуации: „ Ако влезете в ресторант и си поръчате нещо за ядене, на излизане ще трябва да платите сметката. По същия начин сега ще трябва да платите за това че дойдохте тук и снимахте улуто.“ Опитвам се да споря любезно обяснявайки, че за нас цялата тази ситуация е напълно неочаквана, че имах разрешение от собственика на улуто да го снимам, че нямаме намерение да им стъпваме на острова и че нямаме никакви пари в момента. Те решават да ми пребъркат непромокаемата чанта, където има само хавлия и крем за слънце и след като не намират никакви пари, разочаровани, ни казват да се махаме. Но преди това обясняват, че за тях „всички бели сте гринговци (богати американци) и следователно трябва да си плащате“. Иво е бесен; огньове започват да му излизат от ноздрите. Но успяваме да си тръгнем без убийства. Тази случка ни скапва настроението за цял ден и мнението ни за индианците Куна доста се влошава като цяло.

Включвам този разказ тук, защото чухме, че хора са били таксувани (или по-точно глобявани) по 100$ за това, че са си позволили да карат кайтсърф край някои от островите в Куна Яла. На Cayo Holandes за сега сте добре дошли да си карате кайта колкото искате и безплатно, стига да си платите 10$ за котвената стоянка за месец.

.

.

И така, след Аруба, където Иво взе първите няколко урока по кайт, тук бе мястото, където той имаше шанса да си подобри новите умения. На плажа срещнахме още две момчета с кайтове, а като имаш компания удоволствието от спорта се удвоява.

.

.

.

.

За авторката: Мира Ненчева заедно с мъжа си Иво и 11-годишната им дъщеря Мая живеят на 11-метровия катамаран Фата Моргана и обикалят света. Можете да следите пътешетвията и приключенията им в блога www.thelifenomadik.com или на страницата им във Фейсбук:  Facebook/The Life Nomadik

Share

Две години юбилей с лодка около света

Две години юбилей

През юли 2015 се навършиха две години откакто започнахме да плаваме из света. Сякаш беше вчера, когато се пренесохме да живеем на нашият плаващ дом в Кий Уест , Флорида- 11-метров катамаран наречен Фата Моргана и потеглихме на юг. Две години не са много време, а се случиха толкова много неща, невероятно е! Изминахме над 8000 морски мили, посетихме над 30 държави и стотина острова, със средна скорост 5.7 възела и заредихме 150 галона гориво първата година и 10 галона втората- общо 160 галона, от които 40 галона са още в резервоарите. Уловихме и изядохме голямо количество риба и опитахме много нови храни.

Fata Morgana sailing wing-on-wing

фата Моргана

През юли 2013 отплавахме до Dry Tortugas (Florida), където срещнахме група научни работници, които изследваха гнезда на морски костенурки и им помогнахме да изровят и преброят излюпилите се костенурчи яйца.

.

Виктор, Мая и Мира тичат по стената на Форт Деферсън, Флорида

След това прекосихме могъщият Гълфстрийм и се появихме в Хавана (Куба), където срещнахме няколко много бедни човека и почти умряхме от глад.

Viktor, Maya, and Ivo walking with bug-repellent palm leaf hats, Cuba This is how we showed up at the beach.

Виктор, Мая и Иво с растителни „шапки“ против комари, Куба

През август 2013 посетихме Isla Mujeres (Mexico) за две седмици и разгледахме майските руини в Тулум.

Mira in Tulum

Мира  Тулум

Септември и октомври 2013 си прекарахме с нови невероятни приятели в Rio Dulce (Guatemala), където си организирахме няколко луди приключения. Скачахме от горещ водопад, плувахме в тъмна пещера и пълзяхме в един речен каньон вързани с въжета; срещнахме ревящи маймуни и бяхме първите бели хора някога посетили една пещера пълна с човешки скелети от времето на Маите в планината Sierra de las Minas.

The boulder.

С приятели в каньона Бокерон, Гватемала

През ноември 2013, след като преживяхме първата ни сериозна буря в канала Юкатан, се прибрахме обратно във Флорида, за да инсталираме допълнително слънчеви панели и акумулатори, превръщайки лодката в уникален независим от горива кораб.

Viktor and Ivo installing solar panels.

Виктор и Иво инсталират слънчеви панели, Флорида

През декември 2013 отпразнувахме Коледа и Нова Година на Бахамите насред кристални тюркуазeни води и усамотени плажове.

Mira, Bahamas

Мира в Бахамите

От януари до март 2014 плавахме от остров на остров в Бахамите и навсякъде се случваше нещо ново и интересно. Срещнахме плуващите прасета и скочихме в морската пещера Тъндърбол; прекарахме известно време край един частен остров на големите круизи; имахме гости; помогнахме с поправката на едно параклисче ударено от светкавица; посетихме най-дълбоката соленоводна синя дупка в света; срещнахме кит, плувахме с делфини и се оказахме в едно заливче сами със стотици прелетни фламингота.

Maya swimming with pigs

Мая и плуващите прсета, Бахамите

През април 2014 бяхме в Luperon (Dominican Republic) за месец. Там оставихме лодката на котва и наехме кола, с която обиколихме острова и многобройните му атракции. Изкачихме най-високия карибски връх Пико Дуарте за два дена с мулета и гид; скочихме надолу по една река с 27 водопада; отидохме до Санто Доминго, научихме се да караме сърф от едни приятели в Кабарете; видяхме крокодили в едно езеро, което е под-нивото на морето и спахме в разни много странни мотели и хостели.

.

27 водопада, Доминиканска Република

През май и юни 2014 плавахме около Пуерто Рико и Американските Вирджински Острови, където нашите приятели отново ни дойдоха на гости. Там видяхме един танк от втората световна война на плажа и се гмуркахме на едно място пълно с тренировъчни бомби и торпеда.

The Nomadiks & Friends at Caja de Muerto, Puerto Rico

С приятели в Пуерто Рико

От юли до октомври 2014 плавахме на юг по всички острови от антилсаката верига, като спирахме навсякъде за по няколко дена или седмици: Бритаските Вирджински Острови (гмуркахме се в едно невероятно място), Саба (странен висок и стръмен остров с изключително интересна история), Ст. Мартин (прекалено много туристи, но пък хубава бира и датчански кашкавал), Ст Барт (луксозното свърталище на богатите и известните притежаващи яхти), Ст Китс и Невис (там изкарахме лодката на суша за рутинно боядисване на дъното; сприятелихме се с едно местно момче, което ни заведе до един водопад в гората и срещнахме зелените маймнки на една стара крепост), Монтсерат (посетихме столицата, затрупана от сажди от вулкана), Антигуа и Барбуда (напихме се на един карнавал в Антигуа и направихме огън на един 18 километров плаж в Барбуда. Тук също така се разделихме с нашият син Виктор, който се прибра обратно в Канада и продължихме това пътешествие без него), Гваделуп (изкатерихме се до един действащ вулкан), Доминика (нашият любим карибски остров с толкова много неща за правене и виждане! Гмуркахме с в риф нарречен „шампанско“ с горещи балончета от подводна вулканична дейност, изкачихме Врящото Езеро и си набрахме диви банани, манго и авокадо от гората), Мартиника (още един вулкан за покоряване) и накрая спряхме в Гренада, където отпразнувахме рождения ден на Мая и Хелоуин с още 20 деца живеещи на лодки.

.

Корабни деца, Гренада

През ноември 2014 отплавахме с нашите корабни приятели Мел и Керън от яхта Passages до Тринидад и Тобаго. Там видяхме най-голямото асфалтено езеро в света, индуиски храм построен в морето, една изоставена колкония на прокажени и наблюдавахме ята от алени ибиси в резервата по река Карони по залез слънце.

.

Мира, Мая, Иво в Тобаго

Декември 2014 ни завари в Барбадос, където Иво тича 10км маратон и посетихме пещери пълни с отровни стоножки, прилепи, хлебарки и слепи паяци. Отпразнувахме Коледа в Гренадините заедно с няколко корабни семейства и се гмуркахме с морски костенурки, а за Нова Година бяхме обратно в Ст Мартин, където срещнахме едно много готино семейство.

Maya and Robert at the beach, Grand Case

Мая и Робърт, Ст Мартен

През януари 2015 отидохме обратно в Британските Вирджински Острови за да се срещнем отново с едни стари приятели.

Ivo, Mira and Maya with Harley and April S/V El Karma

С Харли и Ейприл, Британски Вирджински Острови

Февруари и март 2015 си ги прекарахме в Пуерто Рико, където си заредихме лодката с провизии и чакахме за добро време за да плаваме до Аруба.

.

Иво и Мая, Пуерто Рико

Април 2015 беше като ваканция на един от любимите ни острови- Аруба. Тук се сприятелихме с едно семейство, които ни разведоха из забележителностите на острова и се научихме на уиндсърф и кайтсърф.

Мая и Иво в парк Арикок

Мая и Иво в парк Арикок, Аруба

Май 2015 бяхме в Колумбия- на къмпинг в Тайрона, посетихме столицата Богота и околностите със самолет и прекарахме няколко дена в Картагена.

Maya at Tayrona, Colombia

Мая в Tayrona, Колумбия

Юни 2015 ни завари на островите Сан Блас в Панама, дом на индианците Куна Яла. Това бе нашата последна карибска спирка, преди да прекосим през Панамаския канал от другата страна на континента, в Тихия Океан.

Maya in San Blas

Maya in San Blas

През юли 2015 стартира нашата трета последователна година от обиколката на света- предстоят ни много нови приключения. Планираме да посетим няколко от Централно и Южно-Американските държави по суша: Коста Рика, Никарагуа, Перу, Еквадор и Боливия до Април 2016, когато отново ще потеглим с лодката на запад, посока- Галапагос и Френска Полинезия, прекосявайки най-големият океан в света.

Fata Morgana

Fata Morgana

След две години научихме много нови неща за местата през които минахме, за паване и навигация, риболов и поддръжка на лодката. Свикнахме с този различен и по-простичък, по-вълнуващ, а понякога и по-труден начин на живот. Имаме всичко, от което се нуждаем и Фата Моргана доказа, че е достоен солиден кораб и удобен за живеене дом. Срещнахме и се сприятелихме с огромно количество страхотно интересни хора от цял свят, от които научихме много и се надяваме да ги срещнем отново някой ден. Всеки нов приятел и всяко ново изживяване е нов урок в Училището на Живота и сме благодарни за възможността да пътешестваме по този начин.

.

Мая и приятелки, Гренадините

Срещнахме се и с много трудности; имахме страшни, тъжни и нещастни моменти, но съумяхме да ги преодолеем и днес продължаваме напред. Гордеем се с избора, който направихме и се гордеем с начина по който възпитаваме нашата дъщеря Мая. И сме любопитни да видим какво ни очаква в бъдеще.

.

.

Благодарим на всички за огромният интерес и подкрепа, които демонстрирахте през изминалите 24 месеца; за харесванията, споделянето, коментарите, въпросите, съветите и поощтренията в блога и във Фейсбук. ВИЕ пътешествате с нас и без ВАС това приключение няма да е същото. За нас е голяма радост, че го споделяме с ВАС!

Приключението продължава!

.

Мая, Иво , МИра, Сан Блас

Колекция от снимки- Две години из Карибите

.

.

Яхти на котва край Вирджинските Острови

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

Catamarans on dock at Le Marin, Martinique

Catamarans on dock at Le Marin, Martinique

Фата Моргана

.

.

.

.

.

Тулум

.

DSC_1544

Залез над Канкун

Залез над Канкун

Martinique tree spider

.

Mont Pelee, Martinique

.

Fishing boats in the anchorage at St. Pierre, Martinique

.

The bay at St. Pierre Mont Pelee in the distance

.

.

.

h04

.

.

.

Emerald Pond, Dominica

.

Ivo at Champagne Reef, Dominica

.

Mira at Boiling Lake, Dominica

.

Maya with grapefruit

.

.

.

.

.

Дванайсет деца в един каяк, тринайстото умира от смях :)

.

Agua Caliente waterfall

.

Крепост Сан Фелипе, Рио Дулсе, Гватемала

.

Maya at the Underwater Sculptures Park Grenada

.

.

.

Рибари

.

Фронтерас Гватемала

.

Жена от племето кекчи продава тамали от кануто си.

.

Морски залез

.

Gros Piton, St Lucia

.

.

.

St George's Grenada

.

John Marley, the basket man, Rodney Bay, St Lucia

.

St Lucia

.

.

.

Grenada, 2014

.

.

.

.

.

.

.

IMG_8665

Cremation site near Waterloo sea Temple, Trinidad

Cremation site near Waterloo sea Temple, Trinidad

.

.

Julia, Maya and Celeste

Julia, Maya and Celeste

.

.

Фата Моргана близо до устието на река Полочик в езерото Изабал, Гватемала

Фата Моргана близо до устието на река Полочик в езерото Изабал, Гватемала

.

.

.

.

.

.

.

.

Maya with a grooper

Maya with a grooper

.

.

 

IMG_3209

Човешки кости в пещерата

.

 

.

.

.

.

.

.

.

.

Bridgetown

Bridgetown

Green Iguana, St Martin

.

.

.

Ivo chilling on a palm tree

Ivo chilling on a palm tree

.

.

.

.

Scarlet Ibis, Trinidad

Scarlet Ibis, Trinidad

Philip and Michelle aboard Fata Morgana

Philip and Michelle aboard Fata Morgana

Fata Morgana in Barbuda Фата Моргана в Барбуда

.

Mother and baby майка с бебе

.

Ivo the fisherman Иво е голям рибач...

.

Maya and Julia

.

.

.

fata Morgana can spend indefinate time at anchor in the most remote places of the planet without the need to take fuel or fresh water.

.

Maya Мая

Maya
Мая

.

.

Мая, Райли и Рен

Мая, Райли и Рен.

.

.

Добър апетит!

.

Maya Мая

Maya
Мая

Maya Мая

Maya
Мая

The Journey

Мая учи на брега близо до котвеното в Чагарамас, Тринидад

Мая учи на брега близо до котвеното в Чагарамас, Тринидад

Иво с делфини

Иво с делфини

.

.

Иво лови лангусти с харпун

.

.

.

.

.

.

.

.

.

Maya Мая

Maya
Мая

.

.

Пиратски кораби, Аруба

Пиратски кораби, Аруба

Aruba

Aruba

Двойка соколи и козел

Двойка соколи и козел

обратно на плажа

обратно на плажа

Нашата палатка нощем

Нашата палатка нощем

.

.

Синя пеперуда Морф- мъртва край пътя

.

Тайрона, Ел Кабо

Тайрона, Ел Кабо

.

.

Церемониалната зала

Церемониалната зала

Катедрала Богота

Катедрала Богота

Тайрона, Ел Кабо

Тайрона, Ел Кабо

Мая и Ката

Мая и Ката

Ivo

Ivo

Cartagena, Colombia

Cartagena, Colombia

.

.

Cartagena old city

Cartagena old city

basilisk (Jesus Christ) lizard

basilisk (Jesus Christ) lizard

DSC_9812

.

.

Palm Beach, Aruba

Palm Beach, Aruba

.

.

Иво си суши косата... И той е човек...

Иво си суши косата… И той е човек…

Индианци от племето Арауако на посещение в Санта Марта

.

.

.

Facebook/The Life Nomadik

 

Share

Куна Яла- Вода

Вода

.

.

Колко пъти вече писах за „малките идилични островчета в Сан Блас с бели пясъчни плажове и високи кокосови палми, заобиколени от кристални сини води с невероятно красиви коралови градини, където само няколко семейства Куни живеят в малки колибки край брега и по цели дни ловят риба и събират кокосови орехи и диви банани“? Колко пъти сравних това място със „земен рай“? Опитайте се да намерите статия или история написана от който и да е друг посетител на Куна Яла, който не споделя мнението, че тези са най-красивите острови в Карибско море и който поне веднъж не използва сравнението с „рая“ в писанията си. Трудна задача.

Но едно е да посетиш Рая наслаждавайки се на природните му красоти за кратко време, друго е да живееш в него завинаги, заседнал цяла вечност с куп проблеми, които в скучния нормален цивилизован свят не съществуват. Като изобилието от комари и едни още по-дребни и нахални хапещи бубoлечки (които тормозят дори и краткотрайните посетители), липсата на болница, зъболекар, училище, банка, поща, магазин и т.н.; липсата на електричество, което на свой ред означава липса на телевизор, компютър, хладилник, даже лампа вечерно време. Можете ли да си представите да оцелеете без интернет една седмица? Едиин месец? Ами една година? Невъзможно! Но дори и да свикнете да живеете по този простичък начин, има едно нещо, без което нито вие нито индианците Куна могат да съществуват. Сладката вода не е привилегия, а жизненоважна необходимост и в Рай Куна Яла тя липсва.

.

.

Индианците са свикнали да се справят със ситуацията и липсата на вода на повечето острови се е превърнало в нещо почти нормално. Поколения след поколения те се снабдяват с вода от многобройните чисти реки на континента, където отиват периодично с дървените си улута да пълнят вода за пиене, готвене, пране и миене; скъпоценна течност, която те са се научили да ценят, съхраняват и ползват много внимателно.

Washing the dishes

Washing the dishes

Навсякъде, където отдем виждаме туби, кофи, легени, варели и шишета наредени около къщите за съхраняване на сладка вода.

.

.

Непрекъснато мъже и жени с улута (дървено кану) ходят напред-назад между островите и реките и се запасяват с вода.

.

.

Една събота отново скачаме в каяка за поредната експедиция нагоре по река Рио Диабло (Дяволската река)близо до двата гъсто населени острова-близнаци Наргана и Корасон де Хесус (Сърцето на Исус), надявайки се отново да срещнем маймуни и крокодили.

.

.

Но вместо това срещаме сума ти семейства Куни в семейните им улута запътили се към мястото нагоре по реката, където всички ходят да пълнят вода, да се къпят и да перат директно в реката – място, което леко ни напомня на Варанаси по река Ганг в Индия. Този ритуал се повтаря всеки уикенд.

.

.

Ситуацията с водата в Куна Яла се различава от остров на остров в зависимост от местонахождението. Големите пренаселени острови са без изключение на не повече от километър-два или по-близко до устието на река, така че на обитателите им е сравнително лесно и бързо да се припасят с вода.

.

.

На един от островите даже са прекарали тръба, която се спуска директно от реката и снабдява островитяните със сладка вода – остров Рио Асукар (Захарната река). Всички, които имат чешми на този остров плащат месечна такса на кмета. Дори продават водата на крузърите, които нямат машина за десалиниране на вода. Можете да си напълните резервоарите на яхтата срещу 20$ на дока.

.

.

Но малките външни островчета са много далеч от континента и реките и за техните обитатели добивът на вода е голям проблем.

.

.

За пране, миене на съдове и къпане ползват застояла вода от малки дупки в песъкливата земя, където се филтрира морска вода и е по-малко солена.

Ivo helping a Kuna women to get water from a waterhole

Иво помага на една баба Куна да си извади вода от кладенчето

Също така събират дъждовна вода, въпреки че така и не видяхме нито една по-ефикасна инсталация за събиране на дъждовна вода, а освен това ходят редовно с лодки да пълнят вода от реките; вода която изваряват обратно в къщи за да бъде годна за пиене.

.

.

Заради тази ситуация, питейната вода и водата за готвене на Куните е често заразена с бактерии и населението страда от най-различни болести причинени от лоша хигиена.

.

.

Ние бързо ставаме популярни сред местните обитатели на по-малките отдалечени острови с нашата машина за десалиниране на морска вода и всеки път щом произведем повече от колкото ни трябва на нас им наливаме в туби и шишета, които те ни носят на лодката. В замяна ни дават банани, авокадо и манго.

.

.

Модерните технологии са вече навлезли в живота на индианците от племето Куна и въпреки това те до голяма степен са съумели да опазят традиционният си начин на живот. Забелязваме слънчеви панели тук-таме из малките острови, а на по-големите има бензинови генератори вече от няколко десетилетия. Но по въпроса с водата почти нищо не се е променило, освен че сега те знаят за съществуването на машини на принципа на обратната осмоза, които с помощта на филтри и под високо налягане превръщат морската вода в сладка питейна вода. И започват да се интересуват от тези машини все повече и повече. Може би в не толкова далечното бъдеще всяка Куна общност ще се сдобие със слънчеви панели захранващи десалинираща машина, произвеждаща достатъчно сладка вода да задоволи нуждите им по един напълно екологичен начин. Инсталация подобна на нашата, но в по-голям мащаб.

.

.

 

Предишни статии за Куна Яла:

Рай на края на света

Циганските махали на рая 

Децата на Луната

Морските Каубойци

Шарените баби

Реки и крокодили

Кошмари в Рая

За авторката: Мира Ненчева заедно с мъжа си Иво и 11-годишната им дъщеря Мая живеят на 11-метровия катамаран Фата Моргана и обикалят света. Можете да следите пътешетвията и приключенията им в блога www.thelifenomadik.com или на страницата им във Фейсбук:

 Facebook/The Life Nomadik

Share

Куна Яла- Кошмари в Рая

Кошмари в Рая

Архипелагът Сан Блас в Панама със стотиците си малки идилични островчета с бели плажове и високи кокосови палми, където дребните колоритни индианци от племето Куна живеят в колибки от бамбукови пръчки и палмови листа, заобиколени от кристални сини води и невероятно красиви коралови градини, често биват сравнявани с „рая“. За нас Куна Яла също беше „земен рай“- най-красивото място, което сме виждали по време на нашите пътешествия до сега, след като вече две години обикаляме из региона посещавайки повечето карибски острови и държави. Сан Блас (Куна Яла) е диаманта в короната на Карибско море.

.

.

Но за съжаление не винаги е слънчево и синьо на Сан Блас. Понякога Адът замества Рая, когато слънцето потъне зад мрак и небето се сгромоляса върху света с ужасни гръмотевици и светкавици, проливни дъждове и фучащи ветрове.

***

На котва сме пред един необитаем остров, Исла Морон, и по цели дни се гмуркаме из многобройните разноцветни коралови рифове наоколо. Тъй като заливчето не е много защитено от ветрове и вълни, а и островът е самотен (наблизо няма други острови), крузърите рядко го посещават. През петте дни, които си прекарахме там сме единствената яхта.

Към 10 часа сутринта откъм изток започват да прииждат облаци- черни, масивни, заредени с електричество, натежали с вода. Бавно и заплашително се сгъстяват, нарастват, пътуват към нас- идват да ни залеят. Денят се превръща в нощ. Слушаме как се сгромолясват планини, сгради се срутват една след друга като домино, бомби избухват около нас. А наоколо няма нито планини, нито градове, нито война. Само море. Вятърът пълен с тонове дъжд фучи, кошмарът започва. Ако светкавица удари лодката ни някои или всички скъпи електроники- GPS-а, радара, AIS-а, уредите за измерване на дълбочината и вятъра, компютрите и телевизора- всичко ще замине по дяволите. Ако светкавица привлечена от високата метална мачта стърчаща самотна насред морето до един нисък остров ни удари, лодката може да се повреди и тогава нашата околосветска обиколка ще спре за доста време. В най-лошият случай- ще загубим лодката…

По време на дъждовният сезон тук, между юни и ноември, много често вали дъжд и се образуват гръмотевични бурии. По същото това време е сезонът на ураганите в карибския басейн. Но островите Сан Блас никога не са били навестявани от урагани и са извън опасност, поради което ги считат за ‘ураганна дупка’ или ‘ураганно скривалище’, но за това пък тук много повече яхти биват удряни от светкавици по това време на годината. Тази година обаче е изключение. Поради феноменът Ел Ниньо- изключително силен тази година- районът на Панама страда от нечувана суша- най-лошата суша от повече от 100 години насам. Дъждовните дни са рядкост, което за нас е добра новина. През цялото време, което си прекарахме в територията Куна Яла (един месец), не повече от 5 дена бяха дъждовни и имаше само две гръмотевични бурии.

.

.

Тази е по-страшната от двете, с проливен дъжд и много светкавици. Умираме от страх. Броим интервалите между ярките електрически светкавици и грохота на гръмотевиците. Все по-малко и по-малко секунди, докато накрая светкавици и гръмотевици удрят едновременно, съвсем близо до нас, с невероятна сила. В такива моменти дори да не си набожен започваш да се молиш. Или просто си казваш, че няма смисъл да се страхуваш и да се молиш- каквото ти е писано това ще стане, страхът и молитвите нищо няма да променят. Но как можеш да стоиш спокойно без да ти пука? Как можеш да игнорираш гръмотевиците кънтящи наоколо без да се страхуваш?

И тогава- странно апокалиптично видение. Зад завеси от сив дъжд, тежък и гъст, скриващ острова и всичко останало на повече от няколко метра от нас, се появява мрачен призрачен силует- едно улу (индианско кану издълбано от дънер) с двама подгизнали индианеца в него, движещо се право към нас. Приличат на два бръмбара-удавника сграбчили клечка, носещи се по водата. Единия гребе трескаво с цялата си мощ, а другия изгребва дъждовната вода от улуто с не по-малки усилия. Двама нещастни бегълци от Ада търсещи избавление. И намират избавление под формата на ослепително бял катамаран насред морето, който в техните очи без съмнение иглежда като фантастично видение или оптическа илюзия по време на потоп- сух оазис, Фата Моргана.

 

.

.

 

Доближават лодката навели глави, заслепени от пороя и без да погледнат дали има някой на борда, без да искат разрешение и без да се колебаят нито за миг си връзват наводненото улу за задната част на лодката, покатерват се един след друг на борда, събличат си потниците и ги изстискват. Остават на стъпалата, треперещи, с гръб към нас и с погледи вперени в бурята. Ние ги наблюдаваме в недоумение откъм салона, скрити зад стъклената врата.

.

.

Излизаме от салона да посрещнем нашите неочаквани гости и да ги поканим в кокпита, където е напълно сухо и приятно топпло, защитено от вятър и вода. Предлагамe им горещо кафе и сандвичи. Те са доволни. Срамежливи са и много учтиви и отговарят на всичките ни въпроси без на свой ред да ни питат нищо. П0-възрастният се казва Убалдин и е на 44 години, а жена му се казва Вети. По-младият се казва Едисио и е на 30 години, а жена му се казва Сесилиана. И двамата са от остров Нараскантубити, който се намира не чак толкова далеч от тук и е малък остров дом само на няколко Куна семейства. Убалдино и Едисио си ловяли риба из рифовете, когато ги удря бурята. Питам ги дали много хора умират в морето. Разбира се. Умират когато се гмуркат прекалено дълбоко, когато им потъне улуто, по време на бурии, а един даже го ударила светкавица веднъж.

Докато приготвям кафето и сандвичите, докато гостите ни разказват за живота си в Куна Яла, забравяме бурята. Само гръмотевиците от време на време ни прекъсват разговора. От време на време Едисио, който си седи тихо в ъгъла и посръбва горещо кафе, излиза навън в пороя и скача в улуто да изгребва дъждовна вода за да не потъне.

.

.

Скоро бурята отминава, дъждът намаля и нашите гости стават и си заминават така внезапно и безцеремонно, както дойдоха.

– Не беше зле този път- казвам на Иво имайки предвид бурята.

И даже не помня ужаса, който изпитвах само преди минути. Само две мокри видения, които се появиха и изчезнаха, са ми в спомените от този ден- Убалдино и Едисио от остров Нараскантубити в Куна Яла.

The sunset that day

Залезът този ден

Предишни статии за Куна Яла:

Рай на края на света

Циганските махали на рая 

Децата на Луната

Морските Каубойци

Шарените баби

Реки и крокодили

 

За авторката: Мира Ненчева заедно с мъжа си Иво и 11-годишната им дъщеря Мая живеят на 11-метровия катамаран Фата Моргана и обикалят света. Можете да следите пътешетвията и приключенията им в блога www.thelifenomadik.com или на страницата им във Фейсбук:

 

Facebook/The Life Nomadik

Share

Куна Яла- Реки и крокодили

Реки и крокодили

.

.

След две седмици около малките отдалечени островчета в архипелага Сан Блас (Панама) плаваме до устието на една малка река, спускаща се от планина Дариен- Рио Асукар (Захарната Река). Пускаме котва в спокойните плитки води не далеч от делтата. Рано на другата сутрин сме готови да посетим за първи път континентална Панама.

Entrance to Rio Azucar

Entrance to Rio Azucar

С дълги ръкави и крачоли срещу слънчево изгаряне и комари, с шапки и очила, се натоварваме на триместния ни каяк. Вятърът е притихнал под яркото небе, където няколко разпилени облачета висят неподвижно заклещени по върховете на планините. Навлизаме в мястото, където сладководните води на реката се смесват със солените морски вълни. Нищо не помръдва. Тъмни сини планини в далечината покрити с гъсти непроходими гори и ни най-малкият признак на цивилизация във всички посоки.

.

.

В началото реката е широка и плитка, с мангрови дървета по бреговете от двете страни, на места- високи и сплетени, образуващи мрачни тунели над реката, през които ние бавно се провираме.

.

.

По-нататък водата е неподвижна и напълно прозрачна. Светът се любува сам на себе си в огледалото, течащо под краката му. Нашият каяк се плъзга върху бездънно небе, над облаци и дървета преобърнати надолу с главата.

.

.

Реката е прохладна и чиста. Няма нито един завод да я замърсява, нито един град или село да я експплоатира, само гора и планина.

.

.

И животни. Скатове спящи по дъното на реката се събуждат под паника щом наближим и вдигат мътни облачета около себе си преди да избягат.

.

.

Птици излитат от храстите и дърветата по бреговете, когато наближим брега: чапли, корморани, ибиси, якамари и рибарчета, дроздове и кълвачи, тукани и много други.

.

.

.

.

Falcon

Falcon

Ято лазурни качулати сойки скрили се в един рунтав храсталак надвесен над водата изпълват тишината с шумните си крясъци- какфония подобна на крякането на жаби, която продължава толкова дълго, че в един момент свикваме с шумотевицата и даже се стряскаме, щом внезапно всички едновременно замлъкнат и отново настава мистериозна тишина.

heron

heron

Любимите ни речни обитатели бързо стават малките кафеникави василиск гущери, също наричани Исус Христос, защото подобно на синът на Господ и те притежават завидното умение да вървят по вода! Даже ако ги питате тях ще ви кажат, че вървенето по вода е фасулска работа, за аматьори- те спринтират по повърхността на реката! Гледката е невероятна всеки път щом някой подплашен гущер прецапа от единия бряг до другия с превишена скорост (достигаща до 11 км/ч), колкото му държат краката, пред нашите учудени неверующи погледи!

basilisk lizard

basilisk lizard

И дори да оставим божествените му способности настрана, гущерът-василиск е доста интересен, застанал неподвижно, скрит, преструващ се, че е част от клонче или дънер на изгнило дърво край брега. Кафеникав, с люспи и голям гребен спускащ се по главата, гръбнака и опашката му като перка на риба, наподобяващ на миниатюрен динозавър, краката му- големи, с дълги пръсти екипирани с кожести ципи, които му позволяват да се задържи на повърхността на водата, когато тича бързо, почти толкова бързо, колкото по земя.

basilisk (Jesus Christ) lizard

basilisk (Jesus Christ) lizard

Младоците могат да прекосят 10-20 метра, докато по-възрастните Исус Христоси прецапват само няколко метра преди да цопнат във водата, не защото са по-бавни, а защото са по-тежки и не могат да спринтират толкова дълго… Щом паднат във водата продължават напред с плуване, но само ако е крайно наложащо се, като например когато ги преследва враг, защото плувайки във водата са уязвими от водните хищници…

basilisk lizard

basilisk lizard

В един момент дочуваме симпатично чуроликане- нежно птиче гласче- а е маймунка! И още една! И още една!

.

.

Семейство тамарини (маймунки тити- най-дребните маймунки на Централна Америка) нервно подскачат в клоните над главите ни и нещо ни се карат. Чудно, какво ли се опитват да ни кажат? Тези са различни от тамарините, които срещнахме в Тайрона (Колумбия), с къси прически. Тези имат плешиви петна над ушите и посредата- гребен от бяла къса козинка, като пънкари.

.

.

И все пак съществото, което най-много се оглеждаме да видим тук е крокодилът- господарят на реката. Малко е странно и страшно да се рзхождаме по река пълна с крокодили, сами, без гид и от време на време да трябва да излизаме от каяка, когато стане прекалено плитко или когато течението е прекалено силно и да стъпваме във водата с боси крака, в река, дом на централно-американският кайман.

DSC_0696

Ето го! Скрит в сенките на шубраците, камуфлажен с пясъка и камъните по брега, напълно неподвижен, той ни наблюдава със студените си жълти очи. Отминаваме.

.

.

Още един! Наближавайки едно малко каменисто плажче точно където реката прави рязък завой, още един кайман излежаващ се на брега прибързано се довлича до ръба на водата и с един впечатляващо мълчалив скок се плъзва и изчезва в реката.

.

.

Изглежда, че кайманите ги е страх от нас много повече отколкото нас от тях, но Мая, подобно на всички 11-годишни момиченца, се ужасява и почти се разплаква при вида на крокодилите около нас. Но щом и третия (всички са дребни) панически изчезва и бяга от нас щом го доближим, тя се успокоява убедена вече, че истинските крокодили нямат нищо общо със страшилищата, които сме гледали по филмите. И така, речното сафари продължава.

.

.

Накрая даже срещаме едно бебе-кайманче опружило се на един дънер и всички (дори Мая) го намираме за голямо сладурче.

baby caiman

baby caiman

Продължаваме. На места реката е плитка, широка и спокойна- прекалено плитка дори за каяка ни и се налага да вървим в речното корито или по брега и да го дърпаме.

.

.

Други места са тесни и дълбоки и реката тече бързо. Става трудно да гребеш срещу течението. Навръщане тези места ги минаваме бързо и е много забавно.

.

.

Бихме продължили още по-нататък, докато свърши реката, но тя не свършва. Само става все по-трудна и по-трудна за прекосяване, планината започва да се вдига, появяват се бързеи и се налага да се връщаме наобратно. Отново минаваме под падналото дърво, което мравките листорезачи и други горски същества използват за мост над реката.

.

.

Гребем покрай голямото сейба-дърво украсено с висящите гнезда на птиците-тъкачки. Много по-лесно е навръщане, надолу по реката.

.

.

Фата Моргана ни чака. Чакат ни и още няколко диви реки в територията Куна Яла на индианците Куна; реки пълни с потайни горски същества, изпълнени с миризмата на ферментиращи диви мангота нападали по бреговете и със звуците на тропически птици и маймунки.

Речни снимки

.

.

.

.

.

.

DSC_0380

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

 

Това приключение беше въможно единствено благодарение на нашите официални спонсори KayakShopBG. Можете да ги посетите и харесатевъв Facebook/kayakshop.bg ! Благодарим ви!

.

.

Предишни статии за Куна Яла:

Рай на края на света

Циганските махали на рая 

Децата на Луната

Морските Каубойци

Шарените баби

 

За авторката: Мира Ненчева заедно с мъжа си Иво и 11-годишната им дъщеря Мая живеят на 11-метровия катамаран Фата Моргана и обикалят света. Можете да следите пътешетвията и приключенията им в блога www.thelifenomadik.com или на страницата им във Фейсбук:

Facebook/The Life Nomadik

Share

Куна Яла- Шарените баби

Шарените баби

Kuna Yala Woman  by Maya

Жена Куна -рисунка на Мая

 

Като ги видях за първи път ми заприличаха на цветя и пеперуди в райската градина; на малки калинки с кльощави крачета насред необятен монотонен тюркоазен пейзаж. Толкова дребни и деликатни, пъстри и елегантни са жените Куна от архипелага Сан Блас в Панама.

A Kuna Woman

A Kuna Woman

Още щом стъпваме на острова, където в колибки на плажа живеят само няколко семейства индианци от племето Куна, се озоваваме наобиколени от всичките му обитатели- деца, кучета, мъже и шарени жени с червени забрадки подобни на руските матрьошки от детството ми. Мъжете ни поздравяват приветливо, но веднага се изпокриват в къщурки и хамаци и ни изоставят в ръцете на няколкото госпожи, които само говорят Дулегая (индианcкият език на Куните) и които ни примамват под един много нисък навес от палмови листа, където върху една голяма дървена маса започват да изваждат и да ни показват дълги нанизи от дребни стъклени синци и моли за продан.

Kuna Women showing their molas

Жените Куна ни показват моли и гривни

A Kuna woman is putting up molas for sale

Куна показва моли за продан

Мола е правоъгълна кърпа, която наподобява декоративна картина и се състои от няколко слоя разноцветни платове изрязани в сложни традиционни форми и зашити с много фин бод едни върху други, така че да формират абстрактни фигури и десени подобни на лабиринти. Молите (винаги по две идентични) са най-популярният, най-важният и най-оригиналният занаят от всички индиански занаяти на всички индиански племена от Панама. Традиционните преобладаващи цветове са ярко червено и винено червено, оранжево и жълто на черен или тъмночервен фон.

mola

Мола

mola

Мола

Всяка жена Куна умее да изработва моли и всяка жена Куна притежава десетки Моли за продан, тъй като откакто туристи започват да посещават островите Сан Блас молите се превръщат в основен търговски продукт на местните индианци. Ако вие не отидете при тях да си купите мола, те ще дойдат при вас да ви продадат мола! Така че ако сутрин забележите дървана лодка натоварена с жени с червени забрадки да гребат по посока на вашата яхта- пригответе се за бизнес!

Kuna Women on their way to trading with cruisers

Жени куни на път към крузърите да продават моли

Жените бавно разгръщат молите си, една по една; всяка ни показва по десетина. Само една от тях говори испански- Паолина- и тя се превръща в наш преводач по време на сложният процес по избирането на моли и пазарлъка.

.

.

.

.

Трудно е да избереш мола. Всички са различни, ръчно изработени и уникални. Някои са по-сложни от други и са направени от повече пластове с много фин скрит бод и тези са по-скъпи от другите, направени с по-малко платове и с по-едър бод.

.

.

Решавам да взема по нещо от всяка от жените- общо две моли, две гривни от синци и лента за главата. В замяна им давам ориз, брашно и други хранителни продукти и предмети, както и малки торбички със синци. По този начин спечелвам правото да ги снимам.

Maya trying on a mola blouse

Мая пробва една мола-блуза

.

.

Облечени в традиционните си облекла от глава до пети, които жените Куна носят ежедневно, а не само ако идват туристи, те ми позират за снимка- прелестни букетчета от форми и цветове така умело подбрани и съчетани, сякаш още едно перфектно създание на природата, а не на модата.

.

.

Kuna Woman

Kuna Woman

.

.

Всички жени Куна спазващи традиционния начин на живот носят тъмни прави поли до колената с оранжеви, жълти или зелени десени и мола-блузи, които са най-важният отличителен елемент от облеклото им. Те са направени от фини леко прозрачни платове с буфан ръкави и с едри шарени флорали мотиви, пришити към две идентични моли- една за предницата и една за гърба. Червените забрадки вързани върху къси черни прави коси или развързани на главите им са още една неизменна част от носиите на жените Куни, както и гривните по ръцете и краката им направени от дълги нанизи от дребни стъклени мъниста с преобладаващи оранжеви и жълти цветове, намотани около глезените и китките им. Друг важен детайл е златната халка на носа, а често по-младите се разкрасяват допълнително и с ярко червило и руж на бузите.

.

.

.

.

И въпреки, че в Куна Яла направата и търговията с моли е изцяло женско занимание, срещнахме две възхитителни изключения. Едното- Венансио- гей, който дойде да ни посети до лодката предлагайки най-качествените, най-сложните и изключително красиви моли, които някога сме виждали (някои- лична изработка, но повечето направени от жените на неговия остров и той само ги препродава).

Venancio- Master Mola Maker and mola re-sale

Венансио- майстор на моли и препродажба

Второто изключение е Лиса. Лиса също дойде при нас с една моторна лодка и ни показа десетки перфектни моли, някои направени за държачи на бира и опакавки за вино, други- дамски чанти. Освен испански, Лиса говори добре и английски и е страхотна организаторка. Притежава невероятна каризма и чар и помага на крузърите, ако имат нужда от нещо. Освен, че се занимава с изработката и продажбата на моли, тя също така организира екскурзии с моторната си лодка нагоре по река Рио Сидра на основната земя, до един водопад. Познанията и по местна история, по местната география, флора и фауна заслужено я правят речен гид номер едно. Дълго време си говорим с Лиса и Мая също много я хареса, особено синия и лак за нокти. Мая много обича лакове.

Lisa- Master Mola-Maker

Лиса- майстор на моли и речен гид

„Но защо ръцете и са толкова големи?“- пита Мая, след като Лиса си замина.
„Ами защото Лиса се е родила мъж…“- трябва да обяснявам аз. А аз знам за Лиса, защото това е първото нещо, което научих (от други крузъри) , преди да науча каквото и да било за Куна Яла.

Лиса е не само индианец-травестит майстор на моли, но е също така без съмнение и най-известата Куна сред крузърите. Всички говорят за нея (Азис на куните). В Куна Яла- матриархално общество, където мъжете се местят да живеят в къщите на булките си и където момичетата се считат за по-ценни от момчетата; където семейното фамилно име се предава от майка (а не от баща) на дете- гейовете и травеститите биват считани за трети пол и са приети от обществото без следа на дискриминация или омраза. И така, те също могат да станат едни от най-добрите майстори на моли!

Mira (176 cm tall) with a Kuna woman

Мира с жена Куна

Предишни статии за Куна Яла:

Рай на края на света

Циганските махали на рая 

Децата на Луната

Морските Каубойци

 

За авторката: Мира Ненчева заедно с мъжа си Иво и 11-годишната им дъщеря Мая живеят на 11-метровия катамаран Фата Моргана и обикалят света. Можете да следите пътешетвията и приключенията им в блога www.thelifenomadik.com или на страницата им във Фейсбук:

 

Facebook/The Life Nomadik

Share