С канадски паспорти в Колумбия

.

.

Да пристигнеш в Колумбия по море може да се окаже доста солено изживяване, особено за хора пътуващи с канадски паспорти, като нас. Всъщност, канадските ни паспорти, които изтичат след 3 месеца, бяха повод да спрем в Санта Марта и веднага да летим до Богота, където се намира едно от трите канадски посолства ивършващи паспортни услуги в карибският регион (другите две са в Панама и на остров Барбадос), за да подадем фолрмулярите за подновяването им. Но освен таксата за подновяването, кято платихме в посолството, канадските ни паспорти бяха причината и за неочаквани разходи при влизането ни в страната.

Освен 90-те долара, които всички крузъри с яхи плащат за временно разрешително за плаване в колумбийски води (валидно за 60 дена), на нас ни сервираха и сочната сметка от 80 долара на човек (общо 240 $ за тримата) имиграционна такса. Оказа се, че от няколко месеца насам е влязал в сила нов закон специално за канадски граждани. Всички останали граждани влизат в Колумбия безплатно. Този нов колумбийски закон е в отговор на новият канадски закон, според който всички колумбийци пристигащи в Канда трябва да платят такса от 80$… Как съжалихме в този момент, че са ни изтекли българските паспорти… За първи път българските ни паспорти се оказаха по-ценни от канадските и биха ни свършили много добра работа тук, в Колумбия, но уви- бяха изтекли…

И за капак, в единствената марина в Санта Марта, където трябваше да си оставим лодката за една седмица, докато отсъстваме, ни съобщиха, че катамараните плащат почти двойно, тъй като били по-широки от еднокорпусните лодки и заемали две места… Въпреки, че вече не е толкова опасно да пътешестваш из Колумбия, в сравнение с периода отпреди няколко години, не е добра идея да си оставиш лодката закотвена и без надзор и да заминеш за няколко дни и нощи, защото не се знае, дали като се завърнеш тя все още ще си е на мястото, непокътната. Голяма част от населението тук са бедни хора, които не биха устояли на изкушението да ограбят една самотна яхта, изостваена без хора на борда, на котва в заливчето край малко градче. Единстената алтернатива е марината, която се охранява денем и нощем и за да влезе човек трябва да мине през пропусквателен пункт с две заключени железни врати.

Santa Marta Anchorage

Santa Marta Anchorage

И така, сметката за една седммица на марината за нас беше 250 $, вместо 150 $ за същата дължина еднокорпусна лодка. Общо, разходите ни по влизането и престоят ни в марината в Колумбия бе 580$. Но ето как трябва да разсъждава един позитивно настроен екипаж: От две години насам за втори път влизаме в марина (първият път беше през юли 2013 в Хавана, където да се пуска котва е забранено и единствената опция е Марина Хемингуей, 20$ на ден), така че разходите ни за марина са незначитлни, ако ги смятаме на година. Освен това, от няколко месеца насам не сме плащали митнически и имиграционни такси и нямахме абсолютно никакви входни или изходни разходи в последните няколко държави, които посетихме: в Ст Мартен е безплатно за яхти, в Пуерто Рико е безплатно и безвизово за канадци, в Аруба се оказа също напълно безплатно. Така че от 5 месеца насам нямахме разходи по влизане и стоене на котва в държавите, които посетихме. Накратко, големите разходи по влизането ни в Колумбия се компенсират от никаквите разходи през изминалите 5 месеца. Така, за да се успокоим, разсъждавахме ние.

Marina Santa Marta

Marina Santa Marta

И не на последно място- малко преди да пристигнем в Колумбия получихме няколко дарения от щедри почитатели в блога, които ни помогнаха значително точно в този момент. Най-вероятно не знаете и няма как да разберете, освен ако не ви спомена тук, колоко оценихме вашите дарения, които покриха разходите ни за марината: П. Вачков, Б. Павлов, Й. Русев, А. Григоров, Х. Христов, С. Апостолов и К. Мирчев- благодарим ви!

И така, веднага след като пристигнахме в Санта Марта проучихме кой е най-евтиният вариант да се придвижим до Богота, на 1000 км във вътрешността на Колумбия. Кола под наем на ден е 50-60$, бензинът е скъп –около 1$ на литър и магистралите са платени. Кола под наем за 4 дена би ни излязла над 400$ и бихме загубили 2 дена в пътуване. Автобус до Богота е 50$ на човек в едната посока и придвижването е 20 часа. Тръгва се в ранният следобед и се пристига на другия ден в късният предиобед. За трима души автобусът би ни струвал 300$ и бихме загубили 2 дена, пътувайки нощем. Оказа се, че самолетът е най-евтиният, най-бързият и най-оптималният вариант. Има няколко авиокомпании, които продават страхотно етини самолетни билети, една от които е Viva Colombia. В зависимост от това колко дена предварително и ако носиш само една чанта до 6 кг багаж можеш да си купиш самолетен билет отиване-връщане от Санта Марта до Богота и обратно за 40-60$! Нашите излязоха по 90$ на човек, тъй като ги купихме един ден преди полета, но пак бяха по-евтини от всички останали варианти.

След час и половина във въздуха, под нас- планини, гори, полета, селца, реки и езера, кацнхме в Богота- столицата на Колумбия, както и един от най-големите градове в Южна Америка, който ни плени с умопомрачителният си мащаб и уникалните си архитектурни, исторически и културни дестинации: многобройни музеи от световен мащаб, старинни катедрали, площади и колониални сгради не само в стария град, но и из кварталите.

Bogota

Bogota

Share

Цици и Дупе

Цици и Дупе

Патрик Райли

Патрик Райли

(Ако ми позволите едно малко лирическо отклонение. Шокиращо.)

„Циците“ са меките пилони на нашата цивилиация, напращелите основи на нашето минало, съвремие и бъдеще. „Дупето“ е горещият център на вселената- axis mundi– връзката ни с раят. Заедно (в комбинация) „Циците и Дупето“ са универсалният, свещен смисъл на живота. Всичко останало е без значение. Всичко се върти около Дупето и Циците. Не сте ли съгласни?

В Санта Марта ни посрещнаха няколко сюрприза. Подробно ще се спра на повечето от тях в следващите дни, а днес ще ви разкажа само за най-вълнуващият, най-паметният от всички.

На доковете на Марина Санта Марта беше акостирал стар мрачен тежък ветроход направен от метал, с кафяви платна завити в черни платнища, с дебела ръждива верига. Рядко се срещат такива лодки из тези географски ширини; около полюсите, насред бурии и айсберги- по-често. Тази лодка беше сървайвър.

Яхта Маги

Яхта Маги

Собственикът на този ветроход бе американецът Патрик Райли, който щом разбра, че сме от България се нахили заговорнически.

Бил съм два пъти в Бургас. Имам да ви покажа нещо- каза Патрик и започна да разопакова малко гребно динги боядисано в червено, което стоеше преобърнато върху палубата.

Докато развързваше въжетата, Патрик си спомни на глас за Мариела с много сложно фамилно име, трудно за запомняне особено, ако си американец. Воденичарова или Воденичарска, или нещо такова. От Бургас. Бившото му гадже. От нея научил няколко български думи, от които си спомняше две (сещате ли се кои?) и те го бяха вдъхновили за най-оригиналното име на динги, което някога сме срещали.

 

.

.

Но за нещастие, каза Патрик, много рядко се срещат хора из Карибите, достатъчно просветени, които да разберат… Аз му обещах, че поне 10 хиляди българи, които ни следят по Фейсбук ще оценят остроумието му.

Като преобърна дингито пред нас лъснаха големи, сочни, безсрамни, написани на кирилица с главни жълти букви върху зелена дървена плака: ЦИЦИ И ДУПЕ.

Цици и Дупе

Цици и Дупе

Facebook/The Life Nomadik

Share

Преход от Аруба до Колумбия

От Аруба до Санта Марта

Passage from Aruba to Santa Marta

Passage from Aruba to Santa Marta

На път от Пуерто Рико към Колумбия решихме да минем през Аруба (след три дни и две нощи на море), да спрем за няколко дни да си починем, да проверим прогнозата за времето и после- да продължим нататък. Месец по-късно все още бяхме в Аруба.

.

Фата Моргана на котва в Аруба

Този малък курортен остров и неговата чиста и подредена столица Оранджестад, луксозни курорти и световноизвестни плажове, интересни природни туристически атракции и приветливи хора, ни спечели и се превърна в една от любимите ни карибски дестинации. Беше безплатно и лесно влизането в страната и оформянето на входните документите с имиграционните власи и митницата и беше безплатно да стоим на котва където си изберем от южната защитена от ветрове страна на острова. Срещнахме и се сприятелихме с едно прекрасно местно семейство, които ни посрещнаха в тяхната къща и ни помогнаха страхотно много; срещнахме Тони, Армандо и неговите приятели, които помогнаха на Иво да стартира кайтсърфинг; а Мая се запали по уиндсърфинг. Изкарахме си като на ваканция. Но най-вече- останахме толкова по-дълго от предвиденото, защото решихме да не плаваме докато не намалее малко вятърът, така че преходът ни до Колумбия да бъде възможно най-безопасен.

.

Рибарски лодки в Аруба

След месец силните пасати се поуспокоиха. Дойде време да вдигаме котвата. 260-милният преход между Аруба и Санта Марта, Колумбия е известен като един от най-опасните преходи в Карибско море, тъй като ветровете се засилват около залива на Венецуела и покрай колумбийският бряг. Получава се така наречената „зона на компресия“, тъй като тук се сблъскват високото атмосферно налягане от север и ниското атмосферно налягане от юг, причинено от планинският масиф Сиера Невада де Санта Марта и ветровете са свирепи. Извисяваща се до 5700 м (18700 фута) надморска височина, само на 42 км (26 мили) от брега на Карибско море, Сиера Невада е най-високата крайбрежна планина в света, която създава доста проблеми за навигацията в района. Мястото съвсем не е за подценяване. Ние прочетохме всичката информация, която намерихме, за това как, кога и къде точно да плаваме и щом PassageWeather ни обеща три последователни дни с максимални ветрове 15-20 възела вместо обичайните 25-30 възела за района, потеглихме.

.

.

На 17 април сутринта напуснахме котвеното пред Палм Бийч и се отправихме към пристанище Оранджестад, за изходната процедура. Отне ни около час, най-вече в очакване на имиграционните и на митничарят да дойдат, да ни донесат необходимите формуляри, да ни ударят печати в паспортите и да ни пуснат да си ходим. Процесът беше напълно спокоен и дори не ни се наложи да стъпваме извън лодката, тъй като властите- много мили и приветливи хора- пристигнаха от пристанище Баркадера (което е в процес на строеж) с кола и ни донесоха документите без да се качват на борда.

 

Фата Моргана на док в Аруба

Фата Моргана на док в Аруба

Около 9:30 отлепихме от пристанището с много силен порив зад гърба ни- 30-35 възела. Рифовахме платната и започнахме да се тревожим. PassageWeather съвсем не беше прогнозирал подобни цифри… Но щом се отдалечихме на около 10 мили от Аруба вятърът намаля до 8-12 възела и с него- скоротта ни. Плавахме с опънати платна, с около 4-5 възела. Не се оплаквахме. По-добре бавно и сигурно, отколкото бързо и стресирано. По-късно следобеда вятърът се позасили до 16-20 възела и Фата Моргана потегли със 6 възела. Така първият ден от прехода мина с много спокойни ветрове, море и екипаж.

В късният следобед вече бяхме прекосили залива на Венецуела и забелязахме две малки скали стърчащи насред морето, на 50 мили от Аруба, територия на Венецуела- Monjes del Norte (Северните Монахини), където на картата има отбелязана котвена стоянка и някои хора спират за през нощта. Но тъй като вятърът и вълните бяха чудесни нямаше смисъл да спираме. Освен това бяхме прочели няколко разказа на хора, чиито преживяванията там съвсем не бяха позитивни. Според тях, на това място трябва да се спира само в спешни ситуации. Продължихме.

 

Настана нощ. Ясно небе без луна. Тотален мрак. Плавахме на сляпо. Минахме зад първият колумбийски нос, Punta Gallinas (Нос на кокошките), с рифовани платна, очаквайки засилени ветрове и внезапни пориви, но нищо такова не се случи. Цяла нощ Фата Моргана бавно препуска покрай колумбийският бряг, на около 5-6 мили, а вятърът и вълните се задържаха спокойни- около 10-18 възела цяла нощ.

Но на вторият ден нещата се промениха. Вятърът се засили щом доближихме мястото под планината Сиера Невада и морето се вдигна. Рифовахме платната и дори тогава катамаранът се движеше прекалено бързо с 9-10 до 11 бъзела надолу по вълните. Навихме джиба (предното платно) и продължихме да плаваме по-спокойно с 25-30 вятър зад гърба ни. И дори само с едно платно скорстта ни беше 8-9 възела.

.

.

В един момент се появиха делфини. Обикновено те идват, когато морето е спокойно и се надпреварват около носа на лодката, но този път изскочиха от големите вълни и ни наобиколиха отвсякъде, демонстрирайки завидните си акробатски способности: скокове, разплискване на вода, преследване- пълна програма. После хванахме една дебела сочна туна и си подсигурихме обяда за няколко дни наред.

.

.

След това се случи нещо, което никога до сега не ни се беше случвало и разбрахме какво имат предвид хората, като предупреждават за „внезапни пориви“. Това не са шкваловете, които траят между 10-20-30 минути, ами са невероятно краткотрайни силни полъхчета от 12 до 28 възела за 2-3 секунди и обратно до 12. Много е странно, напълно непридвидимо и доста досадно. И няма какво да се прави, освен да рифоваш платната и да свикнеш със ситуацията.

.

.

Втората нощ плавахме близо до брега в 300-600 фута дълбочина. Вятърът, подобно на луд човек, който се сети да си вземе лекарството преди лягане, се успокои и се уравновеси. Според Иво, това нощно спокойствие се дължи на катабатик ефекта, на който вече бяхме станали свидетели в Доминиканската Република, Пуерто Рико и Гватемала- земята наблизо се изстудява през нощта и канселира вятърът близо до бреговете щом падне слънцето. Поне с нас така се случи и се почуствахме късметлии.

.

.

 

Щом слънцето изгря на третия ден, силните темпераментни пориви пак се появиха, но не ни оставаше дълго да плаваме. На няколко мили от Санта Марта трябваше да заобиколим последният нос- Cabo de la Guaja- и Иво реши да „мине напряко“, на няколко метра от скалите на брега, където вълните се вдигнаха огромни, остри, объркани, а вятърът зафуча с 35 възела зад гърба ни. Иво трябваше да управлява лодката на ръка, сърфирайки надолу по вълните с рекордни 12 възела скорост за последните най-дълги минути от този преход. Беше страшно.

Поредният урок: следващият път да не минаваме напряко, а да заобикаляме носовете поне на 3-4 мили, да рифоваме платната предварително и да ги нагласим от едната страна, а не в срещуположна комбинация.

Минахме опасното място успешно и безаварийно и най-сетне се озовахме в спокойни води, насочени към малко шумно градче в полите на изсушени от слънцето хълмове, с много голям трафик от автобуси и таксита, с няколко високи сгради до плажа, търговско пристанище, заливче с няколко рибарски лодки и само две яхти и чисто нова марина сгушена зад насип от големи камъни. Пуснахме котва близо до входа на марината.

Statue of Tairona woman in Santa Marta. Fata Morgana at anchor in the distance

Statue of Tairona woman in Santa Marta. Fata Morgana at anchor in the distance

Въпреки, че по време на този преход от Аруба покрай бреговете на Колумбия има 5 заливчета, където човек може да се приюти и да пусне котва за през нощта, ние ршихме да плаваме нон-стоп, за да приключим прехода по най-бързия начин. Някои крузъри разделят прехода на 2-3 части и спират да си почиват. Но тези 5 заливчета не са особено защитени от силни ветрове и вълни, а в лошо време дори е опасно да се доближаваш с лодка до тях и да се опитваш да минаваш между скалите. Но ние нямахме лошо време, а напротив- предимно слаби ветрове и спокойно море и не виждахме смисъл да спираме. Пристигнахме в Санта Марта след 48 часа сравнително безаварийно плаване.

Facebook/The Life Nomadik

Share

Кайтсърф в Аруба

Кайтсърф в Аруба

Ivo kitesurfing in Aruba

Иво в Аруба

Аруба е малък плосък остров (с територия около 300 квадратни километра) в южната част на Карибско море, 1600 км на запад от Антилската верига и само на 30 км от Венецуела, лежащ директно на пътя на Пасатите, които се засилват от западните брегове на Африка и набират скорост тук. Горещите сухи Пасати духащи целогодишно, неуморно, са причинта за пустинният климат, флора и фауна на този остров, които контрастират драстично с влажният тропически климат и обилната растителност на повечето от останалите острови в Карибският басейн. Тези ветрове със скорост 25-30 възела от изток са също така причината Аруба да се превърне в световноизвестна дестинация за кайтсърфисти.

Aruba

Аруба

Няколко дни след като пуснахме куката в спокойните води на заливчето недалеч от хотел Ренесанс в Оранджестад, срещнахме Тони. Приятел на приятел, Тони е най-вероятно единственият българин, който живее в Аруба, с една основна цел и занимание- кайтсърф.

Tony

Тони

Тони имигрирал в Канада преди доста врреме и допреди няколко години живял в Монтреал. Често пътувал из света, най-вече посещавайки места с вятър и море. От 1979 г. Тони непрекъснато карал уиндсърф, докато един ден през 1999 г. в Хаваи, където се запознал с Роби Наш и Пит Кабрина, открил нова тръпка- парашут закачен за дъска, който му позволявал да сърфира страхотно бързо по повърхността на морето, да прескача вълни и да лети! Кайтсърфингът се превърнал в неговата нова мания.

Тони в полет

Тони в полет

Така Тони става първият кайтсърфист в Монтреал, където той представя и започва да развива новият спорт през 2000 г. А кайтсърфингът по онова време бил не само нов но и опасен спорт, считан за „самоубийство“, тъй като парашутът бил прикрепен само с две въжета за дъската, труден за контролиране. Кайтсърфингът винаги е бил и все още е екстремен опасен спорт.

.

.

После Тони открил Аруба. Островът се превърнал в любимото му кайтсърфистко местенце и след няколко ваканции там решава да се пренесе да живее и да кайтсърфира всяка свободна минута от живота си.

.

.

.

.

Тони ни заведе в Бока Гранди- популярен кайтсърфистки плаж на северният бряг, където рифовете разбиват вълните, а ветровете са постоянни и силни- точно както Тони ги обича. Тук няма хотели, нито къщи. Наблизо е само затворът покачен на един хълм с изглед към морето и плажа. До там стигнахме с колата на Тони за около половин час от Оранджестад, след като прекосихме няколко малки градчета, минахме покрай изоставената петролна рафинерия на югоизточният бряг, докато пътя не се превърна в пясъчни дюни и накрая стигнахме до малък пясъчен паркинг. Всички хора на този плаж бяха кайтсърфисти и се познаваха.

.

Бока Гранди, Аруба

.

.

Ние си прекарахме следобеда гледайки Тони и още около десетина други кайтсърфисти как прелитат над водата. Иво се запали страхотно.

Иво и Тони

Иво и Тони

Но Бока Гранди не е място за начинаещи. За да се научите на кайтсърф имате нужда от плитки спокойни води, а не от опасни рифове и подвони скали, тъй като преди да „полетите“ пъво ще се „гмуркате“ известно време и ще изпиете доста солена вода…

.

.

Така че Тони ни изпрати при Армандо.

Армандо е един от първите кайтсърфисти в Аруба. Той е собственикът на първата кайтсърфистка кабана на север от Палм Бийч- Армандо Кайтсърф Шак, която служи за уроци, наемане и продажба на кайтсърфове. Това място е от южната страна на острова и е напълно защитено от вълните, така че е спокойно като езеро, плитко и с меко пясъчно дъно- идеално за начинаещи. Тук срещнахме Армандо и останалите инструктури- всички страхотно готини кайтсърф -маниаци. Всички, които работят в Армандо Шак правят това, което най-много обичат да правят- кайтсърфират и дават уроци по кайтсърф по цели дни.

Armando

Армандо

Иво взе два урока с Карлос, който е страхотно симпатичен и търпелив инструктор. После Иво се сдоби с 12-метров кайт, дъска и колан, които Армандо му продаде на половин цена.

Carlos and Ivo

Карлос и Иво

Армандо е страхотен пич. Супер спокоен и с постоянна лека усмивка, даже (най-вече) когато кайтсърфира. Той определено не от онези бизнасмени, които само искат да правят пари и да оскубят всеки, който им падне. След като се сдобива с кабаната на плажа преди години, Армандо започва да дава уроци. Но най-вече, той просто иска да кайтсърфира на спокойствие. Днес почти нищо не се е променило, освен, че вече си има помощници-инструктори, така че сега по цели дни не му се налага да прави нищо друго освен да се занимава с младото си семейство и с кайтсърфиране.

.

.

Армандо помогна на Иво да избере кайтсърф и го остави да се учи с един по-малък кайт през цялото време докато бяхме в Аруба, безплатно.

Ivo

Иво (крещи някакви инструкции…)

След две седмици падане и неконтролируемо хвърчене наляво-надясно, Иво се научи да управлява и да се наслаждава на кайтърфа. И от сега нататък ще кайтсърфира където и да отидем по света.

Кайтсърфисти, които срещнахме в Аруба

Henry

Хенри

.

.

.

.

.

.

Armando

Армандо

.

.

.

.

.

.

.

.

IMG_3787

Facebook/The Life Nomadik

Share

Скали и кактуси в Аруба

Скали и катуси в Аруба

 

Аруба ни изненада приятно. Не очаквахме да намерим толкова много интересни места на подобен малък (32 км на 10 км) плосък пустинен остров. След като посетихме фарът Калифорния, параклиса Алто Виста и северозападните скалисти брегове, решихме, че е време да се разходим из пустинята във вътрешността на острова и да рагледаме още няколко от туристическите атракции.

Мира в Казибари

Мира в Казибари

Скални формации Казибари

Скалните формации Казибари, на около 3 км от столицата Оранджестад, са червеникаво-кафяви канари, които стърчат насред пустинята сякаш паднали от небето, заобиколени от кактуси. И до ден днешен е загадка от къде се е взела тази купчина от огромни загладени от ветровете скали с причудливи форми на този плосък песачлив остров, на който най-високият хълм едва достига 189 метра надморска виочина. Една от теориите е, че камъните действително са с извънземен произход…

Скали в Казибари

Скали в Казибари

Първите обитатели на острова- индианците от племето Аравак, се покатервали на скалите, за да наблюдават задаващите се от изток гръмотевични бурии. Тук, преди стотици години, те провеждали ритуали и молитви към небесните богове, които контролират дъжда и светкаиците.

.

.

Тясна пътечка кривуличеща из високите кактуси, провираща се между тежките канари, ни отведе до стръмни стъпала от дърво и камък, по които се изкачихме до върха на една плоска скала. Аруба лежеше в нозете ни, заобиколена от синя вода. В ясно време от тук се виждат бреговете на Венецуела в далечината на юг.

Скални формации Казибари, Аруба

Скални формации Казибари, Аруба. Вулканичният хълм в далечината е вторият по височина на острова- 165 м

От върховете на кактусите, които са превзели целият остров, ни наблюдаваше малка птичка с контрастно оранжево и черно оперение- трупиал, една от няколкото редки птици родом от Аруба.

Трупиал от Аруба

Трупиал от Аруба

Парк Арикок

На следващият ден, натоварени всеки с по 2 литра водa и сандвичи, с удобни обувки за поход в солената пустиня заобиколена от море, намазани с крем против слънчево изгаряне, с шапки и слънчеви очила, потеглихме към националният парк Арикок.

Мая и Иво в парк Арикок

Мая и Иво в парк Арикок

Паркът Арикок заема огромна територия във вътрешността на острова, около 20 процента от тоталната площ на Аруба. Това е една от основните туристически дестинации, предлагаща на посетителите най-различни природни атракции и пейзажи: пещери с петроглифи, пясъчни дюни, вулканични образувания, изоставени златни мини, руини на стари традиционни ферми, крайбрежни скални формации, етествен басейн и многобройни плажове.

Северните брегове на Аруба, част от парк Арикок

Северните брегове на Аруба, част от парк Арикок

 

На входа на парка платихме по 11$ за възрастни, безплатно за деца под 17 години, дадоха ни карта на района и ни предупредиха да внимаваме за змии. Едни от най-често срещаните змии били боа и cascabel – вид гърмяща змия, която се среща единствено на остров Аруба и никъде другаде по света. Казаха, да вървим само по пътеките, за да не стъпим на кактус или на гърмяща змия.

– Какво да правим, ако ни ухапе змия? -попитахме ние.

– Почнете да броите, защото ви остават 20 минути живот- беше отговрът.

Решихме да се придържаме към пътеките…

Мая в парк Арикок

Мая в парк Арикок

И все пак на няколко пъти кривнахме в страни от пътя, най-вече за да снимам разни интересни неща.

кактус

Цъфнал кактус

На змия не попаднахме, но аз успях да стъпя на кактус.

Мира стъпа на кактус.

Мира стъпа на кактус.

В парка има пътеки за поход, пътища достъпни за коли, както и пътища достъпни само за джипове 4х4. Популярни сред туристите са оф-роуд сафарита с джипки и с малки бъгита.

Оф-роуд сафари

Оф-роуд сафари

Ние потеглихме пеша към естественият басейн. Казаха, че до там би трябвало да стигнем за час и половина. Но ние се изгубихме, въпреки пътеките и въпреки табелките. На една пресечка завихме на ляво вместо на дясно и след 1 час бъхтане в жегата се озовахме при една реставрирана традиционна къща на старинна плантация в стил cas di torto.

Canucu Arikok

Canucu Arikok

От тук трябваше да се върнем обратно почти до началото (1 час) и от разклонението с табелката, да завием на дясно, към естественият басейн. Но си струваше разкарването сред природата, красива по свой си пуст суров монотонен начин. Вървяхме насред гори от кактуси, между които бродеха семейства плашливи кози. И имахме невероятният шанс да срещнем два ястреба от вида каракара кацнали на една скала, в компанията на едър кафяв козел.

Двойка соколи и козел

Двойка каракара ястреби и козел

Времето напредна доста, а ние все още бяхме далеч от дестинацията. Слънцето се надвеси над главите ни сякаш амбицирано да предизвика пожар в шапките ни. Изкачихме един висок хълм, от където се виждаше морето и северните брегове на острова и от там беше само надолу по прашен каменист път достъпен за джипове, бъгита и пешаци. Мая започна да се оплаква от обувките си…

Път към естественият басейн

Път към естественият басейн

Решихме да спираме на стоп, ако се появи някой. Появи се кола с две момичета от Бостън, които първоначално видяха брадата на Иво и не бяха много сигурни, дали да ни качат, но после се съгласиха. Последва най-раздрусаното пътешествие с кола, откакто сме тръгнали из света преди две години, но пък и за първи път сме в подобен терен с кола, ако изключим развалените от свлачища селски пътища в планините на Доминиканската Република.

.

.

Естественият басейн

Най-сетне стигнахме до естественият басейн- дестинация номер едно в парка. За късмет бяхме първи, преди керваните с джипове и бъгита да изсипят десетки шумни посетители, които нямат търпение да се потопят в прохладните води на басейна и от усамотено местенце за нула време го превръщат в супа от туристи.

Естествен басейн в Аруба

Естествен басейн в Аруба

Естественият басейн е защитетен от бурното море от заобикалящите го скали, като малко крайбрежно езерце. Говори се, че преди години хората са използвали това място да държат затворници- уловените морски костенурки, които нямало как да избягат обратно в морето.

.

.

Мястото е чудесно за плуване и гмуркане в затоплените от слънцето бистри води. Но когато вълните са големи и се разбиват в скалите със страхотна сила, не се препоръчва да се влиза в басейна.

.

.

Mira in the Natural Pool

Mira in the Natural Pool

По пътя на връщане отново спряхме на стоп, този път една от джипките на парка и се друсахме в ремаркето заедно с още трима, един от които се оказа мениджърът на Арикок. Той се оплака, че козите изяждали голяма част от разтенията и в крайна сметка щели да останат само кактуси…

.

.

Плажът Араши

Друго красиво място, което имахме щастието да видим в Аруба беше плажът Араши. Той се намира наблизо до Палм Бийч, само на 15 минути пеша от залива, кядето сме пуснали котва.

Араши плаж

Араши плаж

Това бе най-живописният бряг, който някога сме виждали. На фона на варовични скали с причудливи форми издълбани от морето и високи кактуси стърчащи по ръба на камъните бяха спрели два пиратски кораба, които докарват десетки туристи по 2 пъти на ден- сутрин и следобед, да се гмуркат из подводните скали.

Пиратски кораби, Аруба

Пиратски кораби, Аруба

Facebook/ The Life Nomadik

Share

Великденски къмпинг на плажа в Аруба

Великденски къмпинг на плажа в Аруба

или „Щастливите луди“

от Мира Ненчева

.

Палм Бийч, Аруба

В средата на Март пристигнахме в Аруба и пуснахме котва пред Палм Бийч, най-популярният баровски плаж на острова с фин бял пясък, високи палми и редица от луксозни скъпи хотели подредени с лице към морето и грандиозните залези. Радисън, Холидей Ин, Мариот, Риц и Риу- карибският Таж Махал. С мраморни подове и кристални полилеи, басейни с изкуствени водопади, тропически градини, ресторанти заобиколени от езерца със златни рибки, в които плуват черни лебеди, барове на плажа и всички удобства и комфортни, за които туристите може да си помечтаят- тези курорти предлагат най-върховното плажно изживяване за около 200-500 долара на човек на вечер. Може и повече.

Hotel Riu, Aruba

Hotel Riu, Aruba

Аруба е световно известна ваканционна дестинация за богатите и туризмът е основната местна индустрия тук. „Земен рай“ за тези, които мога да си го позволят…

.

.

Но представете си, че е възможно да пристигнете в Аруба и да си опънете палатката на плажа до хотел Мариот, почти без пари. Защо не? Ако сте приключенец, студент или не особено богат турист, пътешестващ с малък бюджет, но искате да се насладите на същия остров, на същия плаж, на същото море и на същото слънце като богатите и привилигированите, защо да не си организирате един къмпинг за седмица-две на Аруба?

Tents in front of Marriott Hotel, Palm Beach, Aruba

Tents in front of Marriott Hotel, Palm Beach, Aruba

Всъщност в Аруба къмпингуването е доста популярно сред местните. Къмпингуването на плажа е дългогодишна традиция, която трансформира бреговата линия на острова, особено от западната страна, в един огромен лагер, но само за две седмици през март или април, в зависимост от това кога се пада Великден.

.

.

Великден е един от най-важните празници за арубците и „Великденският къмпинг на плажа“ е дългоочаквано и много добре организирано събитие, което се случва неизменно всяка година от десетилетия насам, даже от преди построяването на първият хотел на острова. Семейства се събират на предварително уговорени места по време на великденската ваканция на децата и опъват палатки и шатри. Но първо, те трябва да искат разрешително от полицията, което струва около 10$ на къмпинг и може да включва много палатки и много хора за период от 2 седмици. Този, който получи разрешителното за даден къмпинг става „президента“ на къмпинга и е отговорен за спазването на строго определените от полицията правила, иначе разрешителното може да бъде отменено. А именно: да не вдигат много шум след 10 вечерта, да не замърсяват, да не палят огньове на плажа, да не карат коли по плажната ивица и да не си докарват домашните любимци.

Playing dominos

Playing dominos

По принцип, къмпингарите кандидатсват за разрешително около месец предварително, като попълват формуляр в полицейското управление, за да са сигурни, че ще си вземат желаният парцел на един от многобройните Арубски плажове.

.

.

Организацията е перфектна. Докарват подвижни тоалетни и обурудват една обща открита кухня. Някои даже си докарват генератори за ток. Но повечето си прекарват времето без ток и без телевизия, играят домино и шах, ходят за риба и си общуват. Всеки лагер включва няколко палатки и една обща територия под голяма шатра, където всички от лагера се събират да ядат и празнуват заедно. Всичката храна и пиене са общи. Най-големият къмпинг тази година беше от около 70 човека- 11 братя и сестри и техните деца и внуци. Децата са около 30%. Всичката храна и пиене са общи и всяко ядене през следващите две седмици се превръща в купон.

.

.

Аз се срещнах и разговарях с няколко от къмпингуващите, които бяха страхотно приветливи и дружелюбни и ме поканиха на обяд- барбекю и бира. Пилешкото беше вълшебно! Казах им, че хората в България нищо не знаят за тази тяхна прекрасна традиция и те с голяма готовност споделиха всякакви подробности за българските читатели.

.

.

Ние сме луди, ама сме щастливи-луди (locos felices)- ми казаха те с гордост, смеейки се. Събираме се така всяка година за Великден, на същото това място вече от 20 години насам. Голямо семейство сме- общо около 30-40 човека. Децата са най-щастливи и това събитие е най-вече за тях. Малките братовчеди си играят по плажа по цял ден и нощем спят в палатките. На сутринта на Великден им организираме традиционен „лов на яйца“ на плажа. Ние големите не спим в палатките, те са само за децата. Ние си опъваме хамаците и спим под голямата шатра, всички на едно място. Идеята е да сме заедно, като едно голямо семейство, да живеем и да споделим тези моменти в мир с природата, на открито, веднъж в годината.

На 85-годишна възраст Мария е най-възрастната лагерничка. Тя прекарва дните си на плажа от сутрин до вечер, но нощем се прибира да спи в къщата си. Но като била млада, преди 20 години (на 65-годишна възраст), тогава оставала с преспиване.

Maria, 85 with four of her children

Мария на 85г (дясно) и найните син и 3 дъщери

Тази година с нея бяха четири от общо петте и деца, заедно с техните деца и внуци. Мария има 11 внука и 15 пра-внука. Техният лагер беше до хотел Мариот на Палм Бийч. Синът на Мария беше „президента“ на къмпинга.

Maria and her daughters in the common area. Behind Maria is the area where the adults spread their hammocks and sleep at night together.

Мария и две от дъщерите и. Зад гърба и е мястото, където вечерно време се опъват хамаците и походните легла

Мариот е най-новият хотел на Палм Бийч, построен само преди няколко месеца. Преди това лагерниците са заемали пространството на плажа, което в момента е резервирано за хотела и те са изместени в страни. Територията на къмпинга им намалява, заради големите курорти, които бавно превземат плажната ивица.

.

.

Когато ги попитах дали посетители от други страни също могат да получат разрешително и да се включат в къмпинга на плажа, някои казаха разбира се, но други казаха не, че е само за местните.

И дори и да е разрешено- казаха- ние не бихме искали туристите да го правят. Представи си, че всички вместо да ходят в хотелите дойдат тук и си опънат палатки. Няма да остане място за нас!

.

.

И все пак, след запитване до VisitAruba.com, ми беше потвърдено, че всички могат да кандидатстват и да получат разрешително от местната полиция в Noord ( +297 587-0009) за къмпингуване в Аруба в периода около Великден, Коледа и лятната ваканция, независимо дали са туристи или местни, стига да има свободни места и стига да получат разрешителното.

.

.

Единственият проблем е, че за да получите разрешително за къмпингуване в Аруба трябва лично да попълните формуляр в местното полицейско управление минимум 10 дена предварително… Разрешителното струва общо 5 $ на палатка, не на ден, а за целият период (1-2 седмици).Така че предполагам, Великденското къмпингуване на плажа в Аруба ще си остане една местна традиция, предимно за местните.

.

.

 

 Facebook/The Life Nomadik

Share

Пилар Роси: Историята на една лодка

*Тази статия беше първо публикувана в априлското издание на вестник Caribbean Compass на страница 21

Pilar Rossi in Grenada

Pilar Rossi in Grenada

Някои истории започват с мечта. Тази е такава една история

Пристигнахме в Гренада в средата на Октомври, след като през целият ураганен сезон плавахме бавно надолу по карибската островна верига. За първи път посещавахме района и всяко място беше ново и непознато за нас. И все пак си спомням един момент, когато буквално зяпнахме с отворени усти, както на старите анимационни филмчета и възкликнахме:

„Гледай! Виждал ли си друг път подобно нещо?“

View from the mast- Anchorage in St Barths photo by Tomaz A. Christovao

View from the mast- Anchorage in St Barths
photo by Tomaz A. Christovao

И не беше кратер на бълбукащ вулкан под краката ни или семейство маймунки в клоните на дърветата, или безкраен розов плаж, където единствените стъпки са тези на морските костенурки изпълзяли от морето да снасят яйца през нощта, или стара крепост построена на хълма изпращаща залезите, нито беше водопад бумтящ насред лудата тропическа растителност.

Беше кораб. Невероятен кораб.

Pilar Rossi- view from the mast photo by Tomaz Cristovao

Pilar Rossi- view from the mast
photo by Tomaz Cristovao

Пуснахме котва в широкият залив на Ст Джордж и с каяка потеглихме към марина Порт Луи. Както си гребяхме в канала близо до южният бряг, забелязахме две мачти да стърчат над хълмовете, да допират облаците. Бавно завихме зад ъгъла.

.

.

Там, като гигнтска бяла птица от друг свят, се извисяваше Пилар Роси- една от 10-те най-големи мега-яхти в света.

Pilar Rossi in Grenada

Pilar Rossi in Grenada

Пилар Роси е 64-метрова луксозна яхта с алуминиева супер-структура, широка 14 метра и драфт само 2 метра. С подобни пропорции и уникален дизайн корабът неизменно впечатлява всички, които го зърнат за първи път.

Aboard Pilar Rossi

Aboard Pilar Rossi

Но още по впечатляваща и невероятна е историята и.

Разбирате ли, Пилар Роси не винаги е била толкова голяма и внушителна. Както в приказката за грозното патенце, което се превърнало в прекрасен бял лебед понеже такава била съдбата му, Пилар Роси също се трансформирала с времето.

През 1980-те един човек, който вярвал в себе си, един мъж, който обича предизвикателставата и за когото ограничения не съществуват или, ако съществуват той ги преодолява, и за когото мечтите са въпрос на всеотдайност, решил да построи кораб.

Пилар Роси започнала живота си на вода в Турция през 1989г. като 34-метрова моторна яхта Alucraft с един корпус и без мачти. Но няколко години по-късно нейният собственик- легендарният трикратен световен шампион на Формула 1 Нелсон Пике от Бразилия, заедно с чичо си Морисио Пике- морски архитект, начертали нов дизайн. Добавили още 30 метра назад към корпуса на яхтата и така удвоили дължината и, както и двe масивни конзоли (outriggers) построени по модела SWATH (Small Waterplane Area Twin Hull), която по онова време била най-добрата опция за многокорпусни плавателни съдове, минимизирайки обема на кораба върху морската повърхност, където се съсредоточава енергията на вълните и по този начин максимизирайки стабилността дори по време на бурно море и високи скорости. Добавили и две мачти- едната 45 метра, другата 42 метра високи, направени от Formula Yacht Spars в Лимингтън, Англия, които придават на яхтата една нова ветроходна самоличност и я превръщат в мега-шхуна-тримаран. Има 4 хидравлични платна с обща повърхност от 2200 квардатни метра, способна да вдигне 8 възела скорост на платна и 15 възела на мотор и платна. Основните двигатели са два 1360 конски сили/ 530 киловат MAN и два John Deer двигателя 90 kw всеки за генератори. Едно от преимуществата на лодката е, че новият корпус е построен върху старият, създавайки въздушна възглавница, което я прави непотъваема.

The Engine Room- Pilar Rossi

The Engine Room- Pilar Rossi

Ние се разходихме из марината възхищавайки се на Пилар Роси и там срещнахме Томас Кристовао- един от екипажа на яхтата. Високо младо момче от Бразилия роден на остров Белла, Томас има капитанско право и дългогодишен опит във ветроходтвото и мореплаването. Той ни покани на борда на Пилар Роси и разкри няколко от мнгобройните и тайни.

Pilar Rosi Crew

Pilar Rosi Crew

Вътре, яхтата изглеждаше още по-огромна, особено като я сравнихме с нашият 12-метров катамаран Фата Моргана. Разходихме се из палубите. Всичко изглеждаше гигантско. А като погледнахме нагоре към мачтите ни се зави свят.

Aboard Pilar Rossi

Aboard Pilar Rossi

Освен каютите, които могат да настанят 18 госта и луксозният салон, яхтата е екипирана с площадка за хеликоптер, кино, джакузи и огромен джим, който заема голяма част от долната палуба. Една състезателна моторна лодка (цигара) 13-метра служи за динги (по-голяма от нашият катамаран) и още една 11-метрова като второ динги бяха паркирани от двете страни върху главната палуба.

Main Saloon- Pilar Rossi

Main Saloon- Pilar Rossi

И въпреки, че господин Пике си прекарва само няколко седмици в годината на борда в компанията на семейството и приятелите си, Пилар Роси е дом на 7 души постоянен екипаж, които поддържат корабните системи и се грижат за всичко, когато яхтата е паркирана в пристанището в Гренада или когато плава. Механици, елктричари, заварчицци, дървоработници, майстори, моряци- те всички са от Бразилия: Tomaz A. Christovao, Francisco Soares, Marcos Dutra, Adao Pereira, Genivaldo Silva, Franciele Bastos “The Warrior”, главен готвач Maria do Carmo и капитан Ricardo de Fretas.

Control room

Control room

Един от тях- Маркус Дутра, е главен механик на борда на Пилар Роси вече от 14 години. Той ни разведе и ни показа машинното дълбоко в корема на кораба- тъмен лабиринт населен от грамадански тръби, кабели и всякакви инструменти и уреди, някои доста старинни и със сигурност непонятни за никой друг освен Маркус. Той ни обясни как системите са били адаптирани към новият дизайн, след като яхтата така драстично била променена.

The Gym o the lower deck - Pilar Rossi

The Gym o the lower deck – Pilar Rossi

 А защо господин Пике така я е променил? Защо всички тези мъки да добавя и променя неща, вместо да продаде старата лодка и да си поръча нова?- попитах капитан Рикардо де Фретас, член на ветроходен клуб Рио де Жанейро- клуб с 4 олимпийски медала.

Защото той си обича лодката. И е лоялен мъж. Може би дори навремето е дал нещо като обед, направил е обещание и сега си държи на думата. Но също, той иска да създаде перфектната лодка за него и за семейството му. Тази яхта е негово творчество. Той обръща внимание и на най-малкия детайл. Невероятно е колко много обича Пилар Роси. Понякога ми звъни по телефона посред нощ от другия край на света да пита дали работи определено кранче в някоя от баните. А когато господин Пике е на борда на Пилар Роси, той си прекарва голяма част от времето седейки на голямата външна маса на основнаа палуба, мислейки какъв ще е следващият проект, поредното подобрение.

Да, тази истоия е любовна история- между състезател на коли и лодка.

The Captain aboard Pilar Rossi

The Captain aboard Pilar Rossi

*Благодаря на Tomaz A. Christovao за помоща при написването на тази статия!

 

Share

Добре дошли в Аруба

“Здравейте и добре дошли на нашият Щастлив Остров! Следя вашите приключения в блога и винаги се чудех дали ще минете през Аруба и ето, че сте тук! Много бихме се радвали да се срещнем и запознаем и да ни разкажете лично за вашите пътешествия.”

Получихме това неочаквано съобщение само няколко дена след като акостирахме в Аруба и последваха няколко вълнуващи приключения и едно ново приятелство.

North Coast, Aruba

North Coast, Aruba

Първото място, на което ни заведоха (семейство от Европа, което живее в Аруба и пожела да остане анонимно) се нарича Taste of Belgium (Вкус на Белгия)- ресторант намиращ се на Палм Бийч Плаца. Стилно място, изискано меню и съвършено обслужване.

Maya at Taste of Belgium Restaurant, Aruba

Maya at Taste of Belgium Restaurant, Aruba

След кафе и горещ ябълков пай с ванилов сладолед и сметана, се натоварихме на техния джип и посетихме две от основните забележителности на острова- фара Калифорния и параклисчето Алто Виста.

Aruba

Aruba

Пътя до фара е тесен, насред пясъчни дюни и бодливи ниски дървета наречени диви-диви, с усукани клони изкривени от неспирните източни ветрове. Стигнахме до най-северозападната точка на Аруба, където се издига най-известната забележителност.

Lighthouse California, Aruba

Lighthouse California, Aruba

Фарът Калифорния е 30-метров фар построен през 1916г. недалеч от плажът Араши. Наречен и посветен на парахода Калифорния, който се разбил в тъмницата край каменистите брегове на 23 септември 1891г.

.

.

Самият плаж Араши е също популярна дестинация сред местни и туристи, които обичат да се гмуркат край красивите скални формации и разнообразен подводен свят, далеч от оживените хотели и тълпите.

Това място е част от проект за закрила на околната среда и рифовете в Аруба.

Divi Divi tree, Aruba

Divi Divi tree, Aruba

По-нататък прашният път кривуличи сред гори от кактуси, които покриват целият горещ сух пустинен остров и води до малко параклисче покачено на нисък хълм, от където се вижда не само морето, но и цяла Аруба на юг.

.

.

Параклисчето Алто Виста (Висок изглед) било пострено от венециелски мисиионер през 1750г. и реставрирано през 1952г. Известно е също и като „Църквата на Поклоннините“. Тук е започнало покръстването на местните индианци.

Alto Vista, Aruba

Alto Vista, Aruba

Зад параклиса намерихме изящен лабиринт, който не ни се стори много сложен, нито голям, но ни отне доста време да стигнем до центъра… Доста време под лъчите на горещото слънце.

Labyrinth

Labyrinth

Навръщане спряхме да погледаме бурното море и каменистите брегове, които от тази северна страна на острова изглеждат недостъпни и жестоки. Тук плуването е забранено със закон.

На нас и през ум не ни мина да плуваме там, нито да плаваме… Едно от тези страховити места, където мощта на природата вдъхва респект.

.

.

Същият следобед нашите нови приятели ни взеха от плажа на Палм Бийч, където се бяхме паркирали с Фата Моргана (нас и един огромен чувал с мръсни дрехи, чаршафи и хавлии) и ни поканиха у дома си „на пране“, ядене и пиене. Докато мръсните ни неща сами се перяха в машината, ние разменихме истории, пихме бира, хапнахме барбекю, картофи с масло и моцарела и крем брюле и сладолед за десерт, докато децата си играха в басейна.

Не са много тези, които знаят от какво се нуждае едно семейство крузъри (пералня, най-вече). Благодарността ни не може да бъде изразена с думи в този случай. Гостоприемството, щердростта и добрината на тези хора, които едва бяхме срещнали същата сутрин са невероятни.

Maya Ivo and Mira in Aruba Мая Иво и Мира в Аруба

Maya Ivo and Mira in Aruba
Мая Иво и Мира в Аруба

Share

Преход до Аруба

16 март, понеделник

След последно пазаруване в Самс Клуб- хранителни запаси на едро, вдигаме котва и се преместваме в заливчето до един остров на 7 мили югоизточно от Понсе. Мястото се казва Caja de Muertos („Ковчегът“) и е малка туристическа атракция с много интересна история. Тук всеки уикенд с корабче пристигат тълпи пуерториканци с плажни чадъри и плажни масла и си прекарват няколко часа на плажа на малкото островче, което е обявено за национален парк. Легендата разказва, че португалски пират погребал нелепо загиналата си възлюбена, както и половината от плячкосаните богатсва, в стъклен ковчег на островчето и от време на време я навестявал. От там и името. На островчето има гроб и са намерили ковчег, но какво е станало със съкровището не се знае…

А сред мореплавателите се носи мълва- суеверие- че за да е безопасно плаването, преди да тръгнете от Понсе трябва да спрете и да посетите Caja de Muertos.

Caja de Muertos

Caja de Muertos

Но ние спираме там за една нощ най-вече, защото искаме да потеглим рано сутринта на следващият ден на платна, без да включваме моторите, а в Понсе нощем вятърът спира напълно, заради планините и стартира чак към 8-9 сутринта, като напече слънцето. Този е така нареченият катабатик ефект, който гарантира прекрасен нощен сън в Понсе и спокойни утрини, но пречи да се плава покрай бреговете на острова и да се излезе от залива на платна преди 8 часа.

17 март, вторник

Опъваме платната към 6 сутринта, още по тъмно и бавно потегляме на юг към Аруба. Предстоят ни 380 морски мили, което за нас означава голям три-деневен преход. Из карибите през последната година плавахме само за по няколко часа между съседните островчета.

Прогнозата за времето е прекрасна- източни ветрове между 15 и 20 възела, вълни от североизток 1-2 метра на интервал 5-6 секунди. Вече месец откакто чакаме подобни слаби ветрове и спокойно море. Но прогнозите не винаги са точни. Предсказания, на които не се доверяваме 100%. Вятърът често може да е по-слаб или по-силен, а и винаги има опасност от внезапни мини-бурии (шквалове), които се появяват под формата на невинно бяло купесто облаче на хоризонта, което бързо пораства вертикално нагоре, с тежка оловна база ниско над морето. Преди да удари настава затишие за около минута-две- време да се рифоват платната. След което започва да фучи 30-40 възела, може и повече и отминава за няколко минути. Подобни внезапни шквалчета са потопили не една лодка.

Първият ден отминава без нищо по-интересно да се случи. Вятърът е по-слаб от прогнозираният- само 8-12 възела. Фата Моргана се движи бавно и спокойно с 4-5 възела върху плавни мързеливи вълни. Спим, четем книги, Мая свири на пиано.

Мая упражнява Турският Марш от Моцарт

Мая упражнява Турският Марш от Моцарт

Делфините отново ни намират и остават да се надбягват с лодката в продължение на 2 часа- необичайно дълго. Обикновено след няколко минути им става скучно и си заминават да търсят други лодки. Ние винаги им се радваме и им викаме и им се възхищаваме с каква лекота се плъзгат във водата пред носа на лодката, плуват по гръб, издишват балончета малко преди да се подадат над водата и да си поемат дъх, скачат и се забавляват истински. Обичаме ги невероятно много и те го знаят.

Иво с делфини

Иво с делфини

Мая с делфини

Мая с делфини

18 март, сряда

Нощта минава бавно,без да се засили вятърът, платната си стоят нагласени и опънати. На около 100 мили южно от Пуерто Рико все още чуваме американският брегови патрул по радиото и това ни успокоява страхотно. На близо до нас минават големи кораби, два даже си променят курса, за да ни избегнат. Celia, Harmen Oldendorff и танкерът Lue Liang Wan на път за Кюрасао.

Няма луна. Само безброй звезди, толкова ярки, че образуват мини-звездни пътеки в морето. Фата Моргана пори водата и оставя диря от бяла пяна- като сватбено було- осеяна с малки фотолумнисцентни проблясъчета- блестящи скъпоценни камъчета върху дантела.

Утрото идва ужасно бавно. Спи ни се стахотно, с Иво се редуваме на руля на всеки 2 часа. Важното е, че си плаваме в тотално спокойствие.

На сутринта Мая ни прави закуска- омлет със сирене и чете малко по история. Вече няма кораби, сами сме, на 200 мили от най-близката земя, в центъра на Карибското море. Иво се ядосва, че още не сме хванали риба. Отива да спи.

Добро утро!

Добро утро!

В това време аз виждам как от водата на няколко метра от лодката исзкача марлин- вертикално нагоре и се цамбурва с плясък- разплисква вода като цял кит. Бял корем и черен лъскав гръб, с дълго тяло и остър нос, като копие. Гледам и не вярвам! Скача втори път. Внезапно въдицата изсвистява, кордата направо изпушва. Иво пристига ококорен, хваща въдицата и заедно виждаме как закаченият марлин отново се изстрелва вертикално нагоре и падайки скъсва влакното и изчезва със стръвта. Красавец. Замина си.

Вятърът се позасилва 14-18 възела и потегляме с около 6-7 възела. Вдига се и малко повече вълна, която идва под ъгъл зад гърба ни и лодката комфортно сърфира надолу с 8-9 възела. Към обяд дремем в кокпита. Гледаме чайки. Хиляди чайки около лодката, хвърчат ниско над водата, някои се поклащат кацнали в морето. Какво правят чайки на стотици мили от брега? Ловят риба! Под нас минава пасаж от стотици риби тон, които се хранят с по-дребни риби и чайките само чакат и обират обилните остатъци в суматохата! И ние минаваме точно в центъра на оживелицата с две въдици влачещи се на стотина метра зад лодката. Едната въдица има заплетени водорасли и не закача нищо, но другата е чиста и разбира се закача една дебела раирана туна- на тези им викат „дини“, защото приичат на дини. Отвън и отвътре. Червено сочно месо. Вкусно- с чесново масло и малко къри на тиган само да се опари няколко секунди- да си оближеш пръстите! Иво е доволен.

Иво с туна

Иво с туна

19 март, четвъртък

Преполовихме разстоянието. Втората нощ е точно толкова спокойно, колкото и първата, даже по-спокойна- без нито един кораб. Иво решава да се пробва как би карал сам лодката и ми заповядва да спя цяла нощ. Той лежи в кокпита и също дреме и само отваря по едно око на всеки 10-20 минути. И пак го затваря.

Представете си, че карате кола в тъмницата, в едно разорано поле, без фарове, без лампи без луна. Всичко е черно и изобщо не се вижда нищо напред. Светят само две малки екранчета, които показват на къде се движи лодката върху картата и с каква сила духа вятърът. Автопилотът държи курса. Дори да се появят светлинките на кораб на хоризонта минават 2-3 часа преди да го доближим. Мързелива история.

.

.

През деня вятърът се засилва 18-24 възела. Препускаме с 7-8 възела до 9 надолу по вълните. Има бели зайчета и доста подскачаме. Но пък разстоянието се топи бързо.

Хващаме женско дорадо. Красива златна риба с разкошна екстравагантна синя гръбна перка. Някои рибари ще ви кажат, че тези риби наричани също махи-махи, се женят и остават със съпрузите си до края на живота си, а не като повечето хора, които се развеждат като им писне. Тези риби се обичат силно и завинаги, без въпроси, без ревности, без компликации. Плуват заедно из моретата и окените, раждат милион деца и умират заедно. Когато уловите едно дорадо, другото започва отчаяно да преследва лодката без да мисли защо, без план и идея. Просто следва лодката, на която се намира неговата половинка, с разбито сърце и без надежа до края на света.

.

.

Иво откача Госпожа Дорадо от кукичката, слага и спирт в хрилете- упойка- и я гледаме как бавно умира. Как угасва блясъкът в златото по кожата и, как спира да трепери, как замръзва ужасът в окото и. Иво пуска въдицата да се влачи обратно във водата и се захваща внимателно, като опитен хирург, да оперира. Първо и маха вътрешностите, после отделя филето от средната кост, обелва кожата, ампутира главата.

Разбира се, само след няколко минути, закачаме Господин Дорадо, неизбежно е. На същата въдица, на същата стръв. Излиза без да се бори, предава се, изоставя се, с разбито сърце. Последното нещо, което той вижда преди да умре е разфасовният труп на жена си. И Иво надвесен над него с шише спирт…

Решаваме да не ловим повече риба. Една 8-килограмова туна и двойка дорадо ни стигат поне за една седмица. Като стари шамани, доволни, тържествени и тъжни, благодарим на Нептун за рибите.

.

.

Залез. Стъмва се, наближаваме Аруба. В тъмното виждаме първо сияние в далечината и постепенно- фар, светлини, лампи, фарове на коли, блестящи хотели, спрели кораби. Пияни хора пеят на брега. Пускаме котва в полунощ, след 66-часов преход- три изгрева, три залеза, три риби, нито една буря. Трима души в една лодка.

На следващата сутрин- 20 март, петък, отиваме на док в Oranjestad, столицата на Аруба, където минаваме имиграция и митница за около 2 часа- предимно чакаме да дойдат съответните власти и да ни донесат формулярите до лодката, без да се качват. Попълваме документите, бият ни печати в паспортите, никой не инспектира лодката, процедурата е безплатна и няма абсолютно никакви такси за плащане- чудесна изненада.

Фата Моргана на док в Аруба

Добре дошли в Аруба!

 

 

Share

Чао Пуерто Рико

Пуерто Рико беше добро място за нас.

Тук срещнахме отново някои от нашите стари приятели крузъри и се запознахме с много нови приятели.

Момичетата от

Момичетата от Salty Kisses

Един от най-паметните моменти беше посещението ни в Гуавате, където прекарахме един следобед в компанията на Грег и Мишел от катамарана Semper Fi, ядохме печено прасе и танцувахме с местните.

Мира и Мишел на дансинга

Мира и Мишел на дансинга

Във Фахардо ни се случи нещо прекрасно- сдобихме се с нов каяк, когото нарекохме Младши, благодарение на нашият нов спонсор KaykShop.bg. Веднага пробвахме новият каяк на кратка експедиция по река Фахардо. Останахме много доволни от Младши.

Нагоре по река Фахардо

Нагоре по река Фахардо

Любимото ни място на острова си остава старият град Сан Хуан с масивните си крепости и колониални сгради, тесни улички и сини павета.

Сан Хуан

Крепост в Сан Хуан

Най-неочакваното и не туристическо място, което посетихме този път беше Островът на Маймуните, където срещнахме населението от вносни макаци, използвани за научни изследвания.

.

.

Напускаме Пуерто Рико с дълбоко чуство на благодарност към този тропически остров, който ни беше дом през изминалите 6-7 седмици и неговите хора, които ни третираха като приятели и винаги ни караха да се чустваме добре дошли.

.

.

Чуствахме се в безопастност, когато плавахме из водите на острова, знаейки, че американският брегови патрул бди над нас.

Митничарите във Фахардо и в Понсе бяха любезни и усмихнати, когато отидохме да представим едногодишното ни разрешително за плаване в американски води. Като канадски граждани и крузъри ние нямаме нужда от виза, за да посетим която и да е американска територия, а само от едногодишно разрешително за плаване, което струва 19$ и е за многократно влизане в страната. И няма никакви други такси. Нашето си го направихме преди няколко месеца, когато минахме през Пуерто Рико на път към източните кариби.

.

фата Моргана на котва във Фахардо

Благодарни сме на управителят в пощенски клон Фахардо, който ни даде да ползваме телефона и адреса на пощата безплатно, за да си поръчаме неща по пощата, както и на управителят на пощенският клон в Понсе, който ни асистира с една пратка, която беше задържана повече от 3 седмици в митницата в Ню Йорк и заради която се наложи да си удължим престоя в Пуерто Рико.

Благодарни сме на оператора на малкото корабче между Ислета Марина и пристанището във Фахардо, който ни докара до Фата Моргана, когато си заключихме каяка с катинар на рибарския мостик и забравихме ключа на лодката… И на момчетата, които ни докараха нас и нашите провизии с тяхната моторна лодка в Понсе.

.

.

Благодарни сме на Марина Пуерто дел Рей за това, че незабавно ни извадиха с кран за ремонт, когато Иво без да иска проби дупка в лодката и ни дадоха отстъпка в цената за дневен престой.

.

.

Благодарни сме на всички тези мъже и жени, които спряха и ни качиха на авто-стоп, когато вървяхме километри между котвените пристанища и магазините във Фахардо и в Понсе. И на двете места магазините са на 5-6 километра от заливчетата. Хората, които ни спряха на авто-стоп ни закараха където им кажем като такси, само че безплатно, въпреки че те не винаги бяха тръгнали точно в тази посока.

Благодарни сме на външното джимче близо до Ла Гуанча, съвсем до котвеното в Понсе, където Мая често обичаше да прави упражнения в компанията на няколко шумни зелени папагалчета, които си строяха гнезда в околните палми.

Мая в парка

Мая в парка

Благодарни сме на жената, която продава пица в Самс Клуб, която винаги ни взимаше поръчката с усмивка и учеше Иво нови думи на испански и която- така ни се стори- винаги ни слагаше повече кашкавал на пиците (всеки път, като ходихме до Самс Клуб, където пазарувахме провизии- около 10 пъти, си поделяхме една голяма 10-доларова пица).

Благодарни сме на водите на морето около Пуерто Рико за това, че бяха така щедри към нас и споделиха доста вкусни риби с нас.

Ivo the fisherman Иво е голям рибач...

Ivo the fisherman
Иво е голям рибач…

И така, вече сме заредени с всевъзможни възможно най-евтини провизии за месеци наред, готови да продължим пътешествието към следващите незабравими дестинации- Аруба, Колумбия, Панама и нататък.

провизии

провизии

Facebook/The Life Nomadik

Share