Мангафайски Коледен къмпинг

Една част от лагерниците в Мангафай

 

От Опуа, където прекарахме първите няколко седмици в Нова Зеландия и се запознахме с най-готиния домакин от CouchSurfing Уили, се отправяме на юг към Фангарей, за да се срещнем с Данчо и Гергана и двете им момчета Христо и Борис.

На гости на Данчо и Гергана във Фангарей

 

Те ни посрещат като стари приятели и ни предлагат топло гостоприемство и помощ. Данчо и Иво докарват новото ни динги с ремъркето на Данчо и така спестяваме няколкостотин долара за доставката. Празнуваме с бира и баница.

В къщата на Данчо и Гергана

Данчови ни посещават с новото динги по време на буря

Благодарение на нашата популярност в България като „световни пътешественици “, срещаме българи навсякъде, където отидем. Българите, които живеят в посещаваните от нас страни или приятелите йм, които следят нашия блог, се свързват с нас и навсякъде по пътя правим нови страхотни приятелства. Нашето пътешествие из света се превърна в поредица от срещи с прекрасни хора, най-вече с българи, които срещаме където и да отидем. В Нова Зеландия се запознахме с най-много чудесни българи от навсякъде другаде!

Иво и Данчо в Онерахи

След това се запознаваме със Свет и Дара и техните две деца Вокил и София (приятели на Данчо и Гергана от Ямбол) и прекарваме няколко дни в Магафай, на час на юг от Фангарей. Няколкото дни се превръщат в няколко месеца. Нанасяме се в старата каравана, паркирана за постоянно в дъното на големия двор или се местим на палатка, когато други семейства идват на гости за няколко дни и в караваната се настаняват повече хора. Мая и децата са страхотни приятели и всички се радваме на компания на котката Шелби, покровителка на мишки и врабчета, и на трите кучета: Пуку, Руби и бебе Бристъл. Бебе Бристъл е на няколко месеца, разглезено сладурче, което спи в къщата на забранени места и си върши работата в центъра на хола или до пералната машина.

Мая и нейните приятели

Пристигаме в Мангафай някъде в края на ноември и оставяме Фата Моргана на котва в малкия залив на няколко минути пеша от къщата. Постепенно все повече и повече български семейства прииждат от други части на Нова Зеландия и чак от България, паркират коли и каравани пред къщата, покриват подовете на всички стаи с матраци, опъват палатки в предния двор близо до караваната докато свърши мятото в двора, превземат и задния двор. До края на декември мястото прилича на къмпинг без правила, без организация и само с една тоалетна. Всъщност има едно единствено правило и Светльо, нашият домакин и главен Джедай, стриктно го налага: „Никой няма право да си ляга преди полунощ“. Този феномен наричат „Честване на Коледа“.

„Къмпинга“ в Мангафай по залез

Деца от всички възрасти тичат наоколо, скачат на трамплина или седят пред телевизора, докато майките постоянно готвят и мият чинии. Всеки ден къмпингът се събужда рано под звуците на плачещи ранобудни бебета. Няколко сънливи майки правят закуската и включат телевизора, така че бащите-махмурлии да могат да продължат да спят поне до обяд. На обяд почти всички са будни и се носи миризма на кафе. Сядаме навън на верандата около един стар сандък от каури, който използваме за масичка, на която си слагаме чашите за кафе. Сутрешното слънце напича, умълчали сме се, няколко души се редят на опашка пред банята и започваме да правим план за деня.

– Айде да отидем на плаж.

Тук е важно е да споменем, че в Нова Зеландия месеците между ноември и май са най-горещите и това е времето на лятната ваканция.

Отнема ни някъде между 2 и 5 часа да организираме плажната активност, да решим кой ще бъде в коя кола, кой плаж, кой няма да ходи по някаква причина, да приготвим планини от сандвичи, да облечем децата с бански и да намерим хавлии. Някъде в късния следобед тумбата българи се изсипва на плажа – риболов, сърф, плицикане във водата и футбол. Обичаме футбола- нашият национален спорт.

Българи на плажа в Мангафай

Една много силна българска характеристика е, че сме много гръмогласни. Ние сме импулсивни, превъзбудени, особено когато сме с приятели, и говорим много високо- съперничим на италианците. Така че можете да си представите група от над 30 българи играят футбол на плажа … Любопитни хора идват от далеч, специално за да попитат на какъв език говорим, или по-скоро крещим.

Шумни игри и забавления на плажа

Уморени и гладни се връщаме в къщата в която има само един душ. В един момент водата, която идва от резервоар за събиране на дъждовна вода свърши внезапно и изненадващо, докато някой използваше пералнята, друг беше в банята, а съдомиялната машина беше по средата на цикъла си. От доста време не е валяло. Паника.

Мъжете бързо реагират на бедствието: няколко коли тръгват на съединител, човекът с цистерната по водоснабдяването бива издирен, той казва, че не може да дойде днес, дава му се бутилка-подарък, идва днес. Резервоарът за вода отново е пълен и къмпингът отново жужи, след няколко часа пълна суша и несигурност.

Вечерта е най-хубавата и най-съществената част от рутината на къмпинга. В задния двор Свет и Дара са паркирали стара риболовна лодка направена от каури, която след ремонт евентуално би могла да се използва за настаняване на още няколко лагерника, но сега просто седи в средата на ливадата като декорация. До нея е барбекюто. Друга по-малка лодка, също направена от каури и ползвана за улов на китове преди сто години, стои обърната с главата надолу и издигната над саморъчно скован бар, където всяка вечер носим напитки и храна, музика и дори лазери за допълнителна епичност. Между двете лодки има празно пространство с една метална джанта по средата, която ползваме за импровизирано огнище. Седим около огъня, наблюдаваме го втренчено и пием до полунощ или до по-късно.

Данчо и Коко- привечер

По този начин отпразнувахме не само Коледа, но и Нова Година и всички малки и големи, български и новозеландски празници, както и повечето обикновени дни помежду йм, до Великден. Новогодишния купон бе епичен, като сцена от циганските филми на Емир Кощуница, с над 50 души, всички български, с изключение на нашия белгийски приятел Жил и двамата английски диджеи, и двамата се казват Джон. Единия Джон е женен за българско момиче, което наричаме „Цъки „. Да, имахме си диджеи, лазери и даже машина за пушек. Имаше народни хора насред облаци прахуляк, деца и кучета тичаха из двора, имаше планини от храна и реки от алкохол, баници с късмети, сирена и луканки. Единственото нещо, което липсваше бе едно живо прасе, което да се моете из краката на хората и престрелка.

Ева на бара

Благодарнисти за гостоприемството и приятелството

Светльо и Божидара, Вокил и София

Данчо и Гергана, Ицо и Борко

Коко и Светла, Евгени

Джон и Цъки, Имоджин и Изабела

Краси и Биляна, Маги и Аглика

Ева и Миро, Мира

Стефан и Петя, Ники и Марко

Дидо и Натали, Коко, Стефко и Тото

Жоро и Вили

Мариета и Иван Боеви, Ния и Стаси

Пачо и Мария, Волен и Максо

Краси

Жоро

 

Още снимки от къмпинга в Мангафай

Вокил, Мая и София и техните портрети, нарисувани от Мая

Бебе Бристъл

.

Мая и София си боядисват косите

Мира и Дара правят мартенички

Котката Шелби

Българи на риболов в Мангафай

игри на плажа

Стефан

Светла

Мариета и Иван Боеви на посещени на Фата

Иво и Краси с Тане Махута

.

.

.

Дидови на гости на Фата

Цъки и Имоджин

Сандбординг в Мангафай

Сърфинг в Мангафай

Светльо и Божидара

 

.

Гледайте краткото филмче със субтитри на български с разни случки от Мангафай

Намерете ни във Facebook @The Life Nomadik
Подкрепете ни в Patreon @The Life Nomadik
Гледайте ни в You Tube @Fata Morgana

 

 

Ако четете това …

.

… имаме една малка молба. Все повече хора, редовно четат нашите истории и гледат нашите филмчета в YouTube, но далеч по-малко са тези, които ни подкрепят. И за разлика от други, нашите статии и филмчета са достъпни и безплатни за всички. Така че смятаме, че е справедливо да помолим хората, които посещават блога ни и YouTube канала ни често за символична подкрепа – нещо като приятелски месечен абонамент. Усилията ни да пишем и да проучваме, да обработваме снимки и да правим филмчета отнемат доста време и енергия. И е още по-трудно да се прави от лодка с ограничен интернет и електричество. Но го правим, защото вярваме, че нашето пътешествие и начин на живот имат значение – защото може би ви вдъхновяваме. Ако редовно четете и цените нашите истории, помислете си да станете един от нашите „патрони“ за не повече от $ 1 или $ 5 долара на месец и да ни помогнете в бъдещите ни пътешествия. Вие сами решавате с каква сума и за колко време да ни станете Патрони и можете да се откажете или промените „абонамента“ по всяко време. Събраните средства са за фото и видео оборудване, дрон, подводна камера, компютър и софтуеър за обработване на видеата, както и за скромните ни ежедневни разходи за храна и ремонт на лодката. Без вашата подкрепа, това приключение би било немислимо и невъзможно. Благодарим ви!

Share

Обиколка на Нортланд в Нова Зеландия с Уили

.

Пристигаме в Опуа – яхтено пристанище в красивия „Залив на островите“ с марина и кораборемонтен двор разположени в дъното на дълбок залив, с всевъзможни корабни магазини, яхтен клуб и ресторант и малък доста скъп магазин за хранителни стоки.

.

Правим си входните процедури с митницата и имиграционните доста бързо, с помощта на двама дружелюбни митиничари, които инспектират лодката, конфискуват бутилка мед и торба боб, считани за „биологична опасност“ в Нова Зеландия, щателно проверят палатката ни за случайно полепнали чуждестранни растения или семена и ни отнасят боклука заедно с многобройните формуляри- попълнени, подписани и подпечатани. Влизането в Нова Зеландия с лодка, митница и имиграция са безплатни, с право на временно внасяне на лодката за 2 години и 3 месечна виза за екипажа, с право на удължаване за още 3 месеца (удължаването струва около 200$)

.

След дългия и труден преход от Тонга до Нова Зеландия, след изтощението и болката от единадесет безсънни дни и нощи, през които океанът ни подхвърля нагоре и надолу, друса ни във всички посоки, с променливи ветрове и течения и неприятни системи с ниско налягане, най-сетне ни спохожда усещане на огромно облекчение и възхита в този нов зелен свят.

Светлите почти прозрачни тюркоазени нюанси на сините лагуни в тропиците тук потъмняват в плътните зелени цветове на меките хълмове и безкрайните полета, обсипани с бели точки. Ярко златистите и бледо розовите самотни пясъчни плажове тук се превръщат в плътни червени и кафяви почви и скали. Тънките високи палми, танцуващи деликатни и крехки на фона на бялото небе, тук придобиват формата на масивни древни дървета и гигантски папрати, които виждаме за първи път.

Нова Зеландия е различна от всяко друго място- нелогична, надхвърляща очакванията ни. Тук е сутрин – новият ден е пред нас, а там, откъдето идваме, е началото на вчерашната нощ. Тук е пролет през ноември, свежа и красива – задава се лятото, докато в света, който познаваме, хората се приготвят за зимата и кленовете се отърсват от оранжевите си листа.

Заедно с нашите приятели германското семейство на борда на катамаран Invictus и белгийското семейство на борда на катамаран Mercurdi Soir си организираме вечери и разходки около залива, пазаруваме в близкия град Пахиа, правим малки ремонти по лодката, почистване и пране. Няколко дни минават. Планираме да пообиколим туристическите атракции на най-северната част на Северния остров на Нова Зеландия, както винаги- колкото е възможно по-евтино– на стоп и каучсърфинг.

Нова Зеландия – легендарната Аотеароа на Маорите, „земята на дългия бял облак“, е островна държава в югозападния Тихи океан, състояща се от две големи земни маси – Северния остров и Южния остров и около 600 по-малки острова, разположени на 1500 километра (900 мили) източно от Австралия, от другата страна на Тасманско море.

Двата основни острова са разделени на региони, от които Нортланд („Северна земя“) е най-северната част на страната и нашата първа дестинация. Чрез Couchsurfing се свързваме с един местен човек на име Уили, който ни приема в неговия „лайфстайл блок“, което означава малка ферма в град Кайкохе за няколко дни. Той дори идва да ни вземе с колата си от Опуа, така че не ни се налага да ходим на стоп!

Уили е от Маорски произход, наша възраст, с дълга черна къдрава коса, бос, вечно усмихнат, вечно пеещ, пълен с истории и знания за местните традиции и начин на живот, талантлив и артистичен и със страхотно чувство за хумор. Забавен, интелигентен, с огромно количество енергийни запаси, позитивно отношение и любов към живота, Уили бързо се превърна в нашия Couchsurfing любимец и добър приятел, чиято компания бе най-ценното нещо а нас през тези няколко дни в Нортланд.

Willi

По пътя към къщата му, Уили ни показва някои от интересните места около Кайкохе и Керикери. Обяснява ни значението на свещените сайтове на маорите, разказва ни за местната флора и фауна. В понеделник продават пици по 5 долара в „Доминос“, така че споделяме 5-доларови понеделнични пици, наслаждавайки се на водопадите в парка малко преди залез слънце.

Уили живее в старата къща на дядо си, с три малки спални, където настанява бакпакери от цял ​​свят. Има отделна сграда за гараж и голям двор, отрупан с всякакви странни стари, но полезни вещи, разпръснати или на камари, повечето от които все още има надежда да бъдат използвани за нещо в даден момент от времето, включително и една малка платноходка в доста добро състояние, с която Уили планира да плава около Залива на островите някой ден. Междувременно дворът, гаражът и лодката могат да бъдат използвани за настаняване на още повече гости, палатки и бакпакери.

Отвъд двора, населен от няколко кокошки и един петел, подчинени на един черен нинджа-котарак наречена Куро, има няколко поляни, разделени с огради, където Уили държи овце и крави. Той има два вида овце – белите пухкави, класически, симпатични, новозеландски клишета-овце

.

и няколко болнави, чуждестранни, по-големи на ръст, грозновати и с по-тъп израз на лицето, кафеникави на цвят и параноични по характер вносни овце.

.

Кравите са с най-различни възрасти и размери в отделни заграждения и по-многобройни от овцете. Много от тях са млади- Уили ги купува като телета, захранва ги за няколко месеца и ги продава на пазара за едър рогат добитък от другата страна на улицата.

.

Мая страхотно се радва на всички животни и на начина на живот във фермата като цяло. Но най-вече обича Куро – черният нинджа-котарак, опитен ловец на мишки и врабчета, който небрежно идва да ни провери рано сутринта в спалнята ни, покрити с матраци и одеала, тъй като нощем става студено и ни позволява да го галим зад ушите. Котките се мислят и се държат като законните собственици на домовете, които обитават, и върховните господари на всички.

Уили работи като шофьор на автобус и екскурзовод за една от местните автобусни компании, организиращи еднодневни екскурзии до Нос Реинга и 90-милния плаж в Нортланд. Планирахме да посетим някои от тези места в района на стоп, но се оказа, че северната част на Нортланд е много безлюдна и почти никакви коли не минават по единствения главен път до върха на Нова Зеландия. Така че автостопа може да отнеме много по-дълго време от планираното и без палатка може да се окажем в средата на нищото, през нощта. Но Уили ни покани да се присъединим към една от страхотните му автобусни обиколки и благодарение на него успяхме да видим най-интересните забележителности в Нортланд, безплатно и по възможно най-забавния начин.

Първата спирка с автобуса на Уили е блатистата гора Manginangina, където срещаме за първи път в живота си могъщите каури. Едно от най-отдалечените и изолирани места на планетата, в Нова Зеландия се зараждат и развиват напълно различни и уникални животински и растителни видове, като дървото каури, което е един от най-известните и ценени представители на уникалната новозеландска природа.

.

Дърветата Каури са сред най-древните в света, появили се преди 150 милиона години. Каури е иглолистно дърво, което вирее единствено само на север от 38 градуса южна ширина в Северния остров на Нова Зеландия. Това е най-големият дървесен вид в страната, достигащ 50 метра. Тези дървета могат да живеят повече от хиляда години.

.

Продължаваме до прочутия 90-милен плаж на западния бряг на Северния остров, който всъщност е само 55 мили. Той е официална магистрала на Нова Зеландия и основна туристическа атракция.

.

Тук Уили прави пергели с автобуса и спираме да събираме tuatua мидички и да построим „човешка пирамида“.

„Защо трябва да направим човешка пирамида?“ – пита Уили, „Защото можем! Имаме цял автобус, пълен с човеци и нямаме никакво извинение да не направим пирамида!“

.

На този етап, на никой от екипажа на автобусите – все млади бакпакери от всички части на Европа, не му пука накъде ще продължим. Няма значение, стига Уили да ни е гид. Тази еднодневна обиколка с автобус се превърна в страхотно преживяване и уникално представление на колела благодарение на Уили, който непрекъснато разказва вицове, пее и се шегува, организира караоке в движение, учи ни да пеем една маорска хака и ни кара да я изпълняваме пред клиентите на малко ресторантче за риба и картофки, организира игри, човешки пирамиди, пързаляне с шейни по пясъчните дюни на 90-милния плаж и превръща пътуването в едно забавно незабравимо събитие, по време на което пътниците са едновременно публика и изпълнители. Наистина невероятно изживяване.

.

Следващата ни спирка е Нос Реинга – най-северната точка на Нова Зеландия и свещен сайт на Маорите.

.

Тук Тасманско море се сблъсква с Тихия океан. Нарича се „мястото на последния скок“.

.

Според легендата на Маорите, тук духовете на мъртвите скачат в океана, за да започнат своето последно пътешествие и да се завърнат в родината си- Хавайки.

Първите заселници на Нова Зеландия пристигат от Източна Полинезия около 1300 г., след дълго и епично плаване през островите на южния Тихи океан, навигирайки традиционните си канута. Това са Маорите на Аотероа. Хавайки е домът на маорските боговете и традиционното място, от където произлизат Маорите. В митологията на Маорите, Хавайки е мястото, където божеството Йо е създал света и първите му хора. Това е мястото, където се ражда всеки човек, и където всеки се завръща след смъртта, за да се превърне в птица или да се спусне в подземния свят. (от https://www.teara.govt.nz/en/hawaiki )

Тук Уили ни казва да се държим с уважение. Също казва, че ако поседнем край ръба на скалите и затворим очи, ще почувстваме дълбоката спиритуална енергия на мястото.

.

Обратно в къщата на Уили сме добре дошли да останем още няколко дни по-дълго от първоначално планираното и да свършим малко работа из фермата, в духа на каучсърфинг и за благодарност за гостоприемството и екскурзията. Ако сте на гости в къщата на някого, най-доброто, което можете да направите, за да се отплатите на страхотния си домакин за гостоприемството и безплатното настаняване, е да приготвите традиционна храна от вашата страна и да помогнете с каквото можете в къщата.

.

Така че през следващите няколко дни готвя традиционни български ястия и боядисам тоалетната, докато Иво, Мая и Карло – един млад германец, също на гости на Уили от каучсърфинг- стрижат овцете. Също така разчистваме част от храстите в едно от загражденията на кравите, с които правим най-големия огън в историята на света.

Втренчили сме се в най-големия огън в историята на света с бири в ръце- ние тримата, Уили и Карло; сънливи крави преживят под звездното небе, един черен нинджа-котарак се промъква из сенките. Духовете на маорските предци на Уили, населяващи среднощните часове по тези места, ни наблюдават и ни предават мъдрости.

.

.

.

.

.

.

 

.

 

Гледайте краткото филмче със субтитри на български за приключенията ни във фермата на Уили и екскурзията с автобус из Нортланд.

 

 

 

Намерете ни във Facebook @The Life Nomadik
Подкрепете ни в Patreon @The Life Nomadik
Гледайте ни в You Tube @Fata Morgana

 

 

Ако четете това …

.

… имаме една малка молба. Все повече хора, редовно четат нашите истории и гледат нашите филмчета в YouTube, но далеч по-малко са тези, които ни подкрепят. И за разлика от други, нашите статии и филмчета са достъпни и безплатни за всички. Така че смятаме, че е справедливо да помолим хората, които посещават блога ни и YouTube канала ни често за символична подкрепа – нещо като приятелски месечен абонамент. Усилията ни да пишем и да проучваме, да обработваме снимки и да правим филмчета отнемат доста време и енергия. И е още по-трудно да се прави от лодка с ограничен интернет и електричество. Но го правим, защото вярваме, че нашето пътешествие и начин на живот имат значение – защото може би ви вдъхновяваме. Ако редовно четете и цените нашите истории, помислете си да станете един от нашите „патрони“ за не повече от $ 1 или $ 5 долара на месец и да ни помогнете в бъдещите ни пътешествия. Вие сами решавате с каква сума и за колко време да ни станете Патрони и можете да се откажете или промените „абонамента“ по всяко време. Събраните средства са за фото и видео оборудване, дрон, подводна камера, компютър и софтуеър за обработване на видеата, както и за скромните ни ежедневни разходи за храна и ремонт на лодката. Без вашата подкрепа, това приключение би било немислимо и невъзможно. Благодарим ви!

Share

Преход до Нова Зеландия. Времето командва

.

.

Затваряте вратите, включвате печката и гледате от прозореца светкавиците в далечината над хълмовете, посръбвайки горещ шоколад по пижама. Вятърът навън вие, а вътре си гледате телевизия. Дъждът ромони по покрива и се унасяте в сън доволни, че е събота вечер и утре не трябва да ходите на работа в това гадно време. В това време ви се иска само да се излежавате на топло в леглото и да дремете. Така е, ако живеете в къща.

Ако сте на лодка на 500 морски мили от сушата и се зададе буря, ситуацията е малко по-различна.

Всеки път проверяваме внимателно времето преди преход и чакаме идеалните условия. Чакаме дни, седмици или месеци, ако трябва. Не поемаме рискове и не ни привлича екстремното, бързо или опасно плаване. Има голяма разлика между опитните моряци, които се състезават в регати и обичат бързите скорости и тропическите крузъри, които се стремят да се придвижат безопасно от едно място на друго, възможно най-безпрепятствено.

Изчисляваме колко време ще ни отнеме да стигнем от точка А до точка Б, в зависимост от скоростта и посоката на вятъра и обичайната скорост на лодката в предвидените условия. Чиста математика. Времето е равно на разстоянието, разделено на скоростта. Добавете или извадете теченията (и имайте предвид катабатични или ускорените ефекти на вятъра близо до земята). Ако прогнозите за времето са верни. Няколко пъти не бяха …

Някои преходи са по-дълги от други и някои преходи са много по-сложни, трудни и опасни от други. Тихоокеанският преход от Панама до Маркизите (над 3000 морски мили) е един от най-дългите, отнемащ няколко седмици, но е лесен, с постоянен лек източен вятър близо до екватора. Пътят от Тонга до Нова Зеландия също е дълъг – 1000 морски мили – но и много по-опасен. (Тук споменавам само някои от популярните маршрути, дестинации и преходи, които стотиците „тропически крузъри“ правят всяка година, а не по-екстремните такива като например нос Хорн, където само няколко опитни моряци се осмеляват до отидат).

.

.

Началото на ноември е времето за всички платноходки в Южния Пасифик да намерят безопасно защитено място далече от пътя на разрушителните циклони. Циклоните са тропически урагани с опустошителни ветрове и вълни, дъжд и гръмотевични бури, които удрят южната част на Тихия океан между ноември и април всяка година. Повечето циклони се формират между 10 и 30 градуса географска ширина на юг от екватора – с други думи – в тропиците. Тази област се нарича „циклонен пояс“. Така че мореплавателите имат избор – или да се насочат на север към екватора или на юг от 30 градуса географска ширина и да прекарат 6 месеца далеч от тропиците. Или да поемат огромен риск и да останат в циклонния пояс, надявайки се да не ги удари буря тази година. Най-популярното циклонно убежище за лодки, плаващи из тропическите острови на югозападния Тихи океан, е Нова Зеландия, разположена под опасните 30 градуса на юг. За там се запътихме и ние заедно със стотици други платноходки. Но 1000-милният преход от Тонга в Нова Зеландия не е лесен. Всичко знаят, че е опасен, със системи от ниско налягане, следвани от системи с високо налягане, които се формират всяка седмица в Тасманово море.

.

.

Тасманово море е едно неуравновесено същество, сгушило се между Австралия и Нова Зеландия; гледа на изток, вдишва (ниско налягане) и издишва (високо налягане); изпраща буря след буря през и над Нова Зеландия към Тихия океан. Да прекосиш тази нестабилна зона изисква търпение, умения, смелост и късмет. Всяка година яхти, бягащи от циклоните, застават във Фиджи или Тонга в очакване на точния момент да се промъкнат възможно най-бързо между издиханията или ако имат късмет – когато чудовището спи и диша спокойно. Съществува много информация и стратегии кога и как да направите прехода, какво да очаквате и как да се справяте с опасностите . Например: Стартирайте в края на поредната системата, когато преминава на юг от Тонга / Фиджи, тръгнете към Минерва рифовете или малко на запад от директната линия и ако вятърът спадне или спре за един или два дена- включете мотора и пълен напред, за да не се мотаете твърде дълго в опасната зона и да чакате следващата система да ви удари.

В тази част на света, освен Тасманското морско чудовище, съществува още едно митично създание с грандиозни пропорции- буквално и метафорично. Един “гуру“, „който имплантира идеи, знания и мъдрост, основани на умение, образование и опит с реалния свят“, който помага на “тропическия крузър” с прогнозата за времето и планирането на прехода. Името му е Боб.

bob

bob

Боб МакДавит ще седне и ще направи индивидуален плавателен план за всяка лодка, въз основа на параметрите на лодката и прогнозите за времето, срещу заплащане. Можете също така да се абонирате безплатно за седмичния му бюлетин, пълен с най-новите новини, актуализации, прогнози и съвети свързани с метеорологичните и плавателни условия в района. „Метео Боб“ се превръща в най-популярната личност в южната част на Тихия океан, когато дойде времето за плаване към Нова Зеландия и има две основни правила: 1. Не тръгваш, ако Боб не каже да тръгваш. 2. Тръгваш, когато Боб каже да тръгваш.

Тук е неговият сайт с повече подробности. MetBob.com

И все пак, няма гаранции нито в изчисленията на Боб, нито в GRIB файловете, генерирани автоматично от компютри, базирани на сателитни данни. В крайна сметка трябва да планирате внимателно, да наблюдавате моделите на времето и да имате добра преценка и късмет.

При планирането на пътуване използваме приложението Offshore на PredictWind и през сателита Iridium Go можем да зареждаме новите прогнози и да планираме маршрута в движение навсякъде на планетата.

Тук е една много полезна статия за “Планиране на прехода към Нова Зеландия“ от Noonsite.

.

.

Тръгваме от Нуку‘алофа, столицата и главното пристанище на Тонга, посока Минерва риф, с много леки ветрове от североизток. Вятърът спада още повече на втория ден, от 8 до 3 възела, и включваме двигателите, за да достигнем средна скорост от 5 възела. Леките ветрове се обръщат от югоизток на третия ден, когато се приближаваме до северня Минерва риф. Няколко яхти излизат от рифа и се отправят към Нова Зеландия. Едната е яхта „Острика“ с нашия приятел Патрик от Швейцария (чиято майка е българка) на борда. Говорим по радиото и той ни информира за плана си да тръгне на югозапад за един-два дена, преди да се обърне на юг към дестинацията. Добра идея, като се имат предвид предсказаните промени във времето. Решаваме да не спираме в Минерва и да се отправим леко на запад от пряката линията, но се оказва, че не е достатъчно. Влизаме в течение, което ни избутва на изток.

На петстотин морски мили от дестинацията или наполовината път, получаваме обаждане по VHF радиото от бреговата охрана на Нова Зеландия, патрулиращи със самолет над нас, които ни питат дали всичко е наред, колко хора сме на борда, каква ни е дестинацията и кога очакваме да пристигнем. Фактът, че има някой наоколо, ни кара де се чустваме по-спокойни.

В следващите два дни (остават ни около 400 морски мили) вятърът се обръща от юг, достигайки 27 възела с 4-5 метрови вълни и нямаме друг избор освен да се насочим на запад без изобщо да напрадваме към крайната цел, друсайки се ужасно, плавайки срещу вятъра и вълните. Става студено. Колкото по-на юг плаваме, толкова по-студена е температурата на въздуха и водата. Излизаме от тропиците.

На около 300 морски мили от дестинацията осъзнаваме, според актуализираните прогнози за времето и GRIB файловете, че система с ниско налягане ще премине точно над нас с над 40 възела на вятъра от север. Това ни плаши. Приготвяме бирените каси от Галапагос, които ни служат за драги и стабилизират лодката в силно време.

.

.

Затишие преди буря. Вятърът напълно умира и океанът става гладък като стъкло.

.

.

Невероятно е, че същото това притихнало езерно море ще събуди огромни развълнувани водни планини само след няколко часа. Един самотен мрачен албатрос преследва Фета Моргана. Лети ниско над водната повърхност в големи кръгове, винаги на една и съща дистанция. Като лошо предчувствие. Само защото знаем със сигурност, че към нас се е насочила буря, обвиняваме албатроса, че е „лошо знамение“, подобно на повечето мрачни неща, забелязани преди злополучни събития.

.

.

Бурята ни връхлита на деветия ден от прехода, на 160 морски мили от сушата в 22:00 ч. с ветрове 35-40 възела и пориви до 48 възела. Подготвени сме и чакаме. Не ни изненада. Платната са свалени, бирените щайги са във водата. Лодката е стабилна и се движи с 6-7 възела. Даже напредваме към дестинацията и вълните изобщо не са зле. Затваряме се в кокпита и плаваме с гола мачта, стабилно и безопасно, благодарение на отличните ни импровизирани драги. Автопилотът се представя чудесно. През сателита Iridium Go изпращам съобщения с нашата позиция на всеки час на нашите приятели в Австралия и Нова Зеландия, които следят напредъка ни. Това ме кара да се чувствам по-безопасно. Всъщност, аз се чувстваме напълно безопасно. Може би защото това не е първата ни буря, може би защото за втори път използваме драги, които вършат мого добра работа, но нито за миг не се чустваме в опасност. Не като първия път, когато преди четири години в канала на Юкатан ни изненда буря и си мислехме, че ще умрем … Предполагам, че с времето и опита човек научава възможностите на лодката и става все по-уверен в лошо време и лоши ситуации.

.

.

Бурята свърши, новото слънце излезе, наближаваме Нова Зеландия. Двамата с Иво сме изключително изтощени от безсъние. Но вместо спокойствие след бурята, ситуацията се влошава. Вятърът се орбъща от юг и продължава да духа с 25-30 възела, предизвиквайки големи хаотични вълни. Фата Моргана скача нагоре и надолу, наляво и надясно, с рифовани платна и на мотори. Вътре имаме чувството, че някой постоянно ни бие и рита. Болезнено е. Невъзможно е да приготвим храна или да заспим, нито да се изправим или да слезем по стълбите и да отидем до тоалетната. Плюс това е студено и всичко е мокро и солено. Чувствам се болезнено, отвратително изморена и пребита. Просто не мога повече, не издържам. Искам това друсане вече да спре. Напускам. Пуснете ме да си ходя!

.

.

Така е на десетия ден от този злополучен преход. Пристигаме в Опуа на единадесетия ден, напълно разрушен и готови да си починем малко от лодката и морето. Предстои ни една дълга заслужена зелена ваканция в Нова Зеландия.

.

.

 

  Гледайте 20-минутното филмче за бурния ни преход от Тонга до Нова Зеландия.

Намерете ни във Facebook @The Life Nomadik
Подкрепете ни в Patreon @The Life Nomadik
Гледайте ни в You Tube @Fata Morgana

 

Ако четете това …

.

… имаме една малка молба. Все повече хора, редовно четат нашите истории и гледат нашите филмчета в YouTube, но далеч по-малко са тези, които ни подкрепят. И за разлика от други, нашите статии и филмчета са достъпни и безплатни за всички. Така че смятаме, че е справедливо да помолим хората, които посещават блога ни и YouTube канала ни често за символична подкрепа – нещо като приятелски месечен абонамент. Усилията ни да пишем и да проучваме, да обработваме снимки и да правим филмчета отнемат доста време и енергия. И е още по-трудно да се прави от лодка с ограничен интернет и електричество. Но го правим, защото вярваме, че нашето пътешествие и начин на живот имат значение – защото може би ви вдъхновяваме. Ако редовно четете и цените нашите истории, помислете си да станете един от нашите „патрони“ за не повече от $ 1 или $ 5 долара на месец и да ни помогнете в бъдещите ни пътешествия. Вие сами решавате с каква сума и за колко време да ни станете Патрони и можете да се откажете или промените „абонамента“ по всяко време. Събраните средства са за фото и видео оборудване, дрон, подводна камера, компютър и софтуеър за обработване на видеата, както и за скромните ни ежедневни разходи за храна и ремонт на лодката. Без вашата подкрепа, това приключение би било немислимо и невъзможно. Благодарим ви!

Share

Хина, моята приятелка в Тонга

.

.

Плаване до Тонга

Срещнахме делфини, почти прегазихме една голяма морска костенурка, която си почиваше на повърхността на морето, и приземихме едно 6-килограмово дорадо или махи-махи – две имена за една и съща голяма океанска риба с красива златисто-зелена кожа и бяла деликатна плът- нашата вечеря за следващите четири дни.

.

.

Прекосихме „линията на смяна на датата“, което е много объркващо събитие. Тази линия върви от Северния полюс до Южния полюс, минаваща през средата на Тихия океан, като следва 180° географска дължина и определя преминаването на един календарен ден в следващия. От вторник преплавахме директно в четвъртък, като прескочихме цялата сряда и се озовахме в домейна на “Златния дракон“. Моряците, които преминат през Международната линия на смяна на датата, влизат в домейна на „Златния дракон“; тези, които са прекосили Екватора, вече не са „мазни попови лъжички“, а се превръщат в „мъдри костенурки“ (или в българските традиции- покръстването на „неофитите“, които стават поданици на Нептун), а онези, които минат през Панамския канал, принадлежат към „Ордена на канавката“ – все отличия, които вече гордо притежаваме. Но това не променя факта, че изгубихме безвъзвратно цял един ден заради някаква невидима въображаема линия.

Tonga

Tonga

Два часа преди залез слънце, първите острови на архипелага Тонга започват да изкачат от морето на западния хоризонт. Изминаха 48 часа, откакто бавно се движим на платна и на мотори с попътен вятър между 6 и 10 възела, рядко достигащ 16 възела, изминавайки 210 от 230-те морски мили между Ниуе и Вавау- най-северната островна група на Тонга. Напоследък използваме моторите много повече, след като прекосихме Тихия океан. Вече не сме „пуристи“, които стриктно плават, пускат и вдигат котва и дори улавят шамандури на платно, харчещи 50 долара годишно за гориво. Станахме „нормални“ и се стараем да избягваме лошо време и опасни ситуации, дори ако това означава да караме на мотори и да харчим повече пари за гориво. Задава се буря- първата за сезона, така че искаме да сме сигурни, че ще сме в безопасност на котва преди да ни връхлети след ден-два, дори ако това означава 20-30 часа двигател.

.

.

Остават ни само 20 морски мили. Със средна скорост от 4-5 възела ще трябва да се движим в пълна тъмнина за няколко часа между невидими рифове и сенки на острови. Иво наблюдава внимателно електронната морска карта Garmin, резервната карта на i-pad с Navionics, както и OvitalMap, която показва Google Earth изглед на района с нашата GPS позиция – страхотен софтуер за Южния Пасифик. Забавяме скоростта, приближавайки прохода между рифовете и става плитко. Морето е спокойно. Продължаваме внимателно без проблеми. Картите са точни.

.

.

В 9 часа вечерта навлизаме в дълбок напълно прикрит залив в близост до първия от островите на групата Вавау – о.Пангаймоту. Мрачна безлунна нощ е- пълна тъмница. Различаваме няколко лодки, спящи на котва без котвена или каквато и да е друга светлина. Колкото повече се приближаваме, толкова повече силуети на лодката се появяват все по-близо до нас, мрачни и безжизнени, едва доловими в мрака. От около 20 лодки само две-три имат котвена светлинка! Останалите са почти напълно невидими. Двамата с Иво ги псуваме, докато маневрираме и пускаме котва между две еднокорпусни лодки. В момента, в който приключихме с пускането на котвата,  пристига един човек с динги и ни казва много приятелски, че това е залив с платени муринги, че лодките на мурингите не са длъжни да пускат котвени светлини, тъй като те не са на котва и че трябва да се преместим по-встрани. Вдигаме котва, местим се, пак пускаме котва и си лягаме. Може да е законно и според правилата да държите лодката си вързана на муринг без нощна светлина но също така ми се струва глупаво и рисковано. Дали е така, защото се нарича „котвена светлина“, а не “ мурингова светлина“? Чудя се колко от тези тъмни невидими лодки са били намлени през нощта, причинявайки щети не само на себе си, но и на нищо неподозиращите пристигащи кораби.

.

.

На следващия ден срещаме за пореден път нашия стар приятел Ким Фили на борда на яхта „Филиософи“ и той ни запознава с круизната общност в залива. Всяка събота вечер те си организират плажен пикник и барбекю.

.

.

Срещаме велики хора, опитни моряци, пълни с истории и с добри съвети, някои от тях обиколили света два пъти. И все пак ми се ще да включат поне една малка, икономична светодиодна лампичка през нощта …

За Тонга

Оставаме в залива на Пангаймоту за уикенда. Тук е ураганна дупка, прикрита между островите и рифа, защитена от вятър и вълни във всички посоки и идеално място да се скрием от бурята, която очакваме да удари всеки момент. Но бурята удря островите на Самоа на около 300 морски мили на север от Тонга и всичко, което достига до нас, е дъжд. С кофите!

.

.

Ден след големия дъжд е слънчево и светът отново е красив. Време е да стъпим на сушата в Тонга за първи път в живота си.

.

.

Да бъдеш за първи път в ново непознато място, от което не си част, винаги е много вълнуващо и някак неловко. Ние сме посетители в нова страна и всичко е интересно.

Кралство Тонга е архипелаг от 169 коралови, варовикови и вулканични острови, от които само 36 са населени от около 100 000 души (повечето от тях на главния остров Тонгатапу). С обща замна площ от около 750 квадратни километра разпръснати в над 700 000 квадратни километра море в южната част на Тихия океан, Тонга е разделена на три основни групи – Vava’u, Ha’apai и Tongatapu. Нейни съседи са Ниуе на изток, островите Кермадек, които са част от Нова Зеландия и Нова Зеландия на югозапад, Фиджи и Уолис и Футуна (Франция) на северозапад, Нова Каледония (Франция) и Вануату още по-назапад, Самоа на североизток  и Тувалу и Кирибати на север-северозапад.

.

.

Наричат Тонга „Приятелските острови“ още от 1773 г., когато капитан Джеймс Кук посетил района за първи път и бил посрещнат много сърдечно от местните хора по време на фестивала Инаси- годишното дарение на Първите плодове на Туи Тонга (най-големят вожд). Имало неуспешен заговор от местните вождове да убият Кук, но така и не го осъществили, а и той никога не разбрал, и така островите си останали „приятелски“.

.

.

От 1900 до 1970 г. Тонга има статут на британско „протеже“, като Обединеното Кралство се грижи за външните работи на Тонга посредством приятелски договор. Но през цялата си история Тонга никога не се е отказала от суверенитета си и никога не е била под чужда власт, оставяйки единствената държава от Тихоокеанския регион, запазила независимия си статут на традиционно кралство. И дори по време на колониалния период Тонга винаги се е самоуправлявала, което я прави уникална островна държава в Тихия океан.

Среща с Хина в Пангаймоту

От залива Пангаймоту тръгваме по стръмен асфалтиран път, пресичащ буйни земеделски земи. Високи кокосови палми, бананови дървета и папая доминират меките хълмове покрити със зелени насаждения от касава и таро. Въздухът е неподвижен, земята е суха и притихнала под интензивната жега във вътрешността на острова.

.

.

Търсим сенките встрани на пътя и спираме да почиваме под едно старо мангово дърво. Малко по-нататък започват да се появяват първите къщи на селото. Скромни домове с огромни цъфтящи градини, населени от кокошки и прасета. Гробове с бели кръстове и цветя лежат пред всяка къща. Пладне е. Сенките се смалиха и слънцето пари. Дехидратирани, отново спираме встрани от пътя, недалеч от бяла църква. Със сигурност ще срещнем хора тук и може би ще мине кола и ще ни закара до големия град Неяфу от другата страна на острова.

.

.

Женски глас ни зове от синята къща на отсрещната страна на пътя. Маха ни и ни прави знак с ръка да отидем при нея; предлага ни вода. Може да има ресторант у тях, предполагам, или може би иска да ни продаде нещо, така както местните хора на толкова много други места, където сме били, все се опитват да ни продадат нещо. Трябва да внимаваме. Често хора ни канят и ни показват неща и след това искат пари. Можете да разберете кога хората са честни и имат добри намерения: по начина, по който говорят и се усмихват; по начина, по който ви приближават с внимание и уважение; по погледа им, в който се чете честност и надежност. Тази жена – първото човешко същество от Тонга, което срещаме – има такъв поглед и усмивка. Всичко около нея е чисто, спокойно и красиво. Казва се Хина.

.

.

В ниската ограда около къщата няма врата, затова трябва да я прескочим. Не, няма ресторант и Хина не се опитва да ни продаде нищо. Видяла мъж, жена и момиче, непознати в нейното село, насред горещината и им предлага сянка, вода и приятелство под формата на най-безграничното световно-известно „Тонганско гостоприемство“. От момента, в който влязохме в дома й и срещнахме дъщерите и синовете й, от момента, в който седнахме на рогозката на верандата и приехме чаша освежаващ плодов сок, от момента, в който й казахме имената си – така трудни за произнасяме и запомняне, станахме „почитни гости“ и най-добри приятели на Хина.

.

.

Домът на Хина е чист и скромен, състоящ се от една голяма просторна всекидневна, почти празна, без мебели освен един шкаф до стената и телевизор на малка масичка. Няма маса за хранене, диван или столове. Стените са покрити със семейни портрети. В задната част има няколко спални, които не видяхме, и външна кухня с печка и маса. Голямата предна веранда, гледаща към улицата, се намира в западната част на къщата и приятната сянка, в която сме се приютили, скоро ще бъде прокудена от следобедното слънце.

Хина работи на големия пазар в Неяфу, на няколко километра от тук, където продава сувенири и ръчно изработени кошници, направени от нея. Обещаваме да я посетим там, тъй като на следващия ден ще плаваме до Неяфу, където трябва официално да се регистрираме в Тонга. Обикновено посещаващите яхти трябва да минат митница и имиграция веднага след пристигането си, но ден или два по-късно също е приемливо в много от страните, които посетихме Аха! Може би Хина е толкова приятелска с нас, защото се опитва да ни продаде сувенирите си, предполагам аз. Но когато я посещаваме на пазара на следващия ден, тя ни посреща като стари приятели, с прегръдки и целувки и настоява да ни подари две медальончета от раковинки за мен и за Мая и не иска да приеме парите ни! Настоява да си избера и да вземе безплатно една от нейните кошници. Не мога да приема, това е твърде много. Сигурно й отнема няколко дни работа, за да изплете една кошница или купа. Но с радост бих се научила как да плета кошници и сама да направя една.

Hina at the market

Хина на пазара

Хина стана моя приятелка и ме научи да плета традиционни кошници. Това е най-великият подарък, който тя ми дари. Няколкото дни с Хина в прохладната сянка на закрития пазар, седнали безмълвно или разговаряйки тихо, бе най-интимния и красив момент от моите полинезийски преживявания.

Делничен ден е и е тихо на пазара за сувенири. Мрачно е и когато влизате от слънчевата улица в сянката на закрития пазар очите ви се нуждаят от известно време да свикнат с тъмнината. Дългите маси са покрити с дървени фигурки и резбовани маски, бижута, изработени от миди и перли, както и всякакви размери плетени кошници и традиционни декоративни пояси. Няколко жени седят край масите си, чакат клиенти и плетат. Седнала съм до Хина в дъното под големия покрив. Мълчаливо си плетем кошниците. Тихо е като в катедрала. Като на сън, Хина започва да пее – едвадоловима, нежна красива мелодия на този странен език, на който една обикновена дума като „здравей“ кара езика ви да танцува – „malo e lelei“. Задържам дъха си, сякаш малка деликатна пеперуда току-що кацна на рамото ми и ме е страх да не отлети. Наблюдавам я с ъгъла на окото си, опитвайки се да запомня завинаги и най-малкия детайл от този кратък момент от живота ми.

Hina

Hina

Неделно тържество и „уму“

Хина ни кани с Иво и Мая на традиционно неделно пиршество в дома й.

– Ще ви направя “уму“, храната на Тонга, за да опитате. – казва Хина.

Hina and her sons

Hina and her sons

Нейният английски не е много добър, но се разбираме перфектно. Питам дали можем да платим за някои от съставките, които ще използва, за да приготви храната в неделя – пет вида месо, таро, касава и сладки картофи, риба, омари и стриди, пресни плодове и зеленчуци. Семейството й притежава парцел земя, недалеч от къщата, в полетата, които прекосихме по пътя, когато за първи път се разходихме до селото. Там произвеждат повечето кореноплодни растения, плодове и зеленчуци, както и фъстъци, които продават. Но по-голямата част от месото, рибата и стридите, ще трябва да купи от своите съседи или от пазара. Но Хина не иска да приеме пари. Тя ни кани като приятели в къщата си, а не като клиенти.

Hina

Hina

След малко преговори, убеждавам Хина да покани и нашите приятели от една друга лодка – френско семейство с три очарователни деца и едно момиче екипаж на борда на яхта Excallibur (общо шест души); да направи голямо пиршество и да приеме малко пари за всеки от нас (за разходите за храна) и нашите подаръци (учебни материали за децата й, дрехи и сухи хранителни продукти). Тази идея й харесва.

Неделя сутринта сме готови. Организирахме такси за девет души от Неяфу до Пангай, което да ни вземе от пристанището в 8 часа. Десет минути по-късно пристигаме в къщата на Хина. Тя се радва да ни види, както винаги. Вече е започнала с подготовката на умуто. Посреща ни с поднос с ананас, папая и манго плодове и пресен сок. Двете й дъщери – най-красивите млади момичета, които срещнахме в Тонга и които учат за медицински сестри, завиват козе, свинско и говеждо месо, риба и стриди в листа от таро с нарязан лук и кокосово мляко. В Тонга, подготовката на храната традиционно е задължение на жените.

Preparing the food

Preparing the food

Междувременно съпругът на Хина и двамата йм сина подготвят „земната пещ“ или „уму“ фурната, което е задачата на мъжете. Слагат камъни в дупка в земята в задния двор и правят огън отгоре. Когато дърветата изгорят и камъните се нагорещят, ги покриват с големи листа от банани и слагат храната в дупката. Всичкото месо завито в листа от таро, както и кореноплодните таро и сладки картофи. След това нареждат още няколко бананови листа отгоре, за да запазят топлината и покриват дупката.

Making umu

Making umu

След това всички влизат обратно в къщата и се преобличат за църква. Жените обличат дълги яркоцветни рокли, украсени с “киекие“ – ръчно изработен пояс. Мая облича златна рокля, а аз избрах една яркочервена с големи цветя – най-хубавите дрехи, които нашите домакини притежават са за нас.

Maya and MIra

Maya and MIra

Мъжете слагат чисти ризи с десен на едри тропически цветя, дълги тъмни поли и Ta’ovala – традиционен сламен пояс, използван при всички официални случаи. Иво, Никола и двамата му синове изглеждат безумно, увити в поли и сламени рогозки, които се оказват и доста неудобни. Цари весела суматоха докато се преобличаме в националните Тонгански дрехи; почти закъсняваме за църква!

Nicolas and Ivo

Nicolas and Ivo

Докато храната бавно се задушава в подземната фурна „уму“ в продължение на няколко часа, отиваме на църква, която се намира на няколко метра от къщата. Но трябва да побързаме; Хина е малко нервна- тя пее в църковния хор и иска да бъде там навреме. Спомням си красивия й глас.

.

.

С пристигането на християнството преди около 200 години, традицията на църковните хорове се устаняява в Тонга. В края на 19 век мисионерите въвеждат химни, популярни в Англия и Австралия, запазвайки западните мелодии, но превеждайки текста на езика на Тонга.

.

.

Камбани звънят и всички вече са вътре, когато пристигаме и заемаме местата си в заданата част на църквата. Има около петдесет души, млади и стари, всички облечени в най-хубавите си неделни дрехи. Запяват най-красивата църковна музика, която можете да си представите. Млади и стари женски гласове звънят с акустика, придружени от мъжките гласове в съвършена хармония. Слушаме дългата и много бойна молитва на свещеника, изцяло на езика на Тонга. Изглежда, сякаш ни се кара и ни обвинява за някакави ужасни грехове, крещи и ръкомаха много сериозно към нас. Към нашата група от „ бели хора“. Всички присъстващи мълчат уважително. Мисля, че ще горим в ада, защото сме закъснели, или защото децата се отегчиха след два часа, или защото Иво изглежда абсурдно в традиционната сламена рогозка или заради някакъв друг непростим грях, който със сигурност сме извършили. (После разбрахме, че е съвсем нормално отчето така строго да се кара на послушниците си в Тонга.)

Ivo

Ivo

След църквата, семейство и гости се връщаме в къщата. Мъжете изваждат храната от подземната фурна, а жените я нареждат на маса от бананови листа. След молитва за благословяване на храната, пиршеството започва.

.

.

.

.

.

.

Гледайте краткотофилмче за Хина, неделното пиршество и приготвянето на подземното „уму“

Намерете ни във Facebook @The Life Nomadik
Подкрепете ни в Patreon @The Life Nomadik
Гледайте ни в You Tube @Fata Morgana

 

Ако четете това …

.

… имаме една малка молба. Все повече хора, редовно четат нашите истории и гледат нашите филмчета в YouTube, но далеч по-малко са тези, които ни подкрепят. И за разлика от други, нашите статии и филмчета са достъпни и безплатни за всички. Така че смятаме, че е справедливо да помолим хората, които посещават блога ни и YouTube канала ни често за символична подкрепа – нещо като приятелски месечен абонамент. Усилията ни да пишем и да проучваме, да обработваме снимки и да правим филмчета отнемат доста време и енергия. И е още по-трудно да се прави от лодка с ограничен интернет и електричество. Но го правим, защото вярваме, че нашето пътешествие и начин на живот имат значение – защото може би ви вдъхновяваме. Ако редовно четете и цените нашите истории, помислете си да станете един от нашите „патрони“ за не повече от $ 1 или $ 5 долара на месец и да ни помогнете в бъдещите ни пътешествия. Вие сами решавате с каква сума и за колко време да ни станете Патрони и можете да се откажете или промените „абонамента“ по всяко време. Събраните средства са за фото и видео оборудване, дрон, подводна камера, компютър и софтуеър за обработване на видеата, както и за скромните ни ежедневни разходи за храна и ремонт на лодката. Без вашата подкрепа, това приключение би било немислимо и невъзможно. Благодарим ви!

Share

Бевъридж Риф и Ниуе

 

.

.

Всички лодки пред лагуната на Палмерстън – общо четири (три с българи на борда) – тръгваме по едно и също време на запад. Вятърът изглежда благоприятен за плаване до Ниуе, на около 400 морски мили, поне за първите няколко дни. Плаваме заедно в група и поддържаме връзка по VHF радиото. Да плаваш заедно с приятели винаги е страхотно.

След два бавни дни на спинакер с лек източен вятър, GRIB файловете прогнозират промяна от запад. Решаваме да спрем в Beveridge Reef – на около 120 морски мили преди Ниуе, заедно с яхти “Айсладо“ и „Острика“. От една страна искаме да видим това необикновено място, а от друга страна е добра идея да се приютим в Beveridge Reef за няколко дни, докато необичайните западни ветрове отново се обърнат от изток.

Бевъридж Риф

Пристигаме следобеда на третия ден. За да влезем през прохода на дневна светлина, се налага да побързаме и си помагаме с двигателите през последните няколко часа. Точно преди рифа, един по-силен порив на вятъра и нашият спинакер „експлодира“. Нашият стар, втора потреба, прегорял от слънцето спинакер, който купихме от един таван на магазин в Мартиника за 150 Евро преди две години. Използвахме често по време на Тихоокеанския ни преход и е болезнено да го видим разпокъсан на парчета. Но не боли толкова, колкото ако е беше чисто ново платно за десет хиляди долара. Иво ще се опита да го зашие, въпреки че на мен ми се струва невъзможно.

Fata Morgana in BR

Fata Morgana in BR

Яхта „Aislado“ пристига само няколко минути след залез слънце, без двигатели. Помагаме им да навигират в прохода, като следват нашият маршрут на AIS-а, което им дава възможност да влязат в рифа по тъмно. Aislado може би е единствената яхта, която някога е влязла успешно през нощта в Beveridge Reef, като се има предвид, че рифът не е правилно отбелязан на нито една морска карта. Трябва да намерите предварително една рисунка с точните координати в интернет и по тази рисунка става влизането в рифа. На електронните карти Beveridge Reef е отбелязан като петно на две мили от действителната му позиция, а прохода изобщо не е обозначен.

Directions to Beveridge Reef

Directions to Beveridge Reef

Яхта „Ostrica“ реши да изчака нощта извън рифа и да влезе на следващата сутрин и ни донесе едно голямо дорадо, да хапнем дружно.

S/V Ostrica arriving in Beveridge Reef

S/V Ostrica arriving in Beveridge Reef

Patrick S/V Ostrica

Patrick S/V Ostrica

Beveridge Reef е просто един риф насред океана – тесен кръг от корали и скали, подобен на атолите, които вече посетихме. Основната разлика е, че тук няма нито едно островче или парче земя, нито един пясъчен плаж, нито едно палмово дърво, нито една птица. И няма нито един остров на радиус от повече от 100 морски мили. Рифът е изцяло под вода при прилив, а при отлив върховете на скалите му стърчат над водата. В средата има синя плитка лагуна с бяло пясъчно дъно- отлично място за пускане на котва, а от западната страна има само един проход за влизане. Бариерният риф защитава лагуната от вълните, без да спира вятъра и дори при бури лагуната може да бъде убежище за лодки. Ако го гледате от небето, изглежда като тюркоазена овална плитчина, заобиколена от дълбок тъмен лилав океан.

Beveridge Reef

Beveridge Reef

В продължение на пет дни стоим заприщени в рифа и чакаме източните ветрове. Гмуркаме се близо до прохода, стържем корпусите, гмуркаме се край една потънала лодка в източния край и купонясваме с нашите нови приятели вечерно време.

.

.

.

.

.

.

.

.

Гледайте филмчето за Бевъридже Риф.

На излизане от рифа на път към Ниуе, се задава един голям моторен катамаран с екип от подводни фотографи на National Geographic. Питат по радиото за инструкции как да влязат през прохода в рифа.

Ниуе

Пристигаме в Ниуе следобеда на втория ден. Вечерта наблюдаваме със страхопочитание гръмотевичната буря, която минава на юг от нас и се насочва към островите Кук. Звукът на гръмотевиците е последното нещо, което бихме искали да чуем по време на плаване и сме благодарни, че пристигнахме навреме. Заливът в Ниуе е един от най-малко защитените в Южният Тихи океан, дълбок и с коралово дъно. Така че вместо да пуснем котва (безплатно) трябва да хванем муринг за 20 новозеландски долара на ден. Мурингите принадлежат на известния Niue Yacht Club. И трябва да се надяваме на добро време и източни ветрове.

Mira and Maya in Niue Yacht Club

Mira and Maya in Niue Yacht Club

На следващата сутрин пристигат митническите и имиграционните служители на Ниуе и попълваме документите директно на пристанището в Алофи. Това пристанище е единственият достъп до брега в Ниуе. Тук трябва да си извадите дингито – в нашия случай каяка – и да го вдигнете със специален кран, в противен случай вълните и огромните приливи и отливи може да го повредят.

.

.

Нямаме време за губене. Не искаме да прекарваме много време в Ниуе, тъй като 20 долара на ден е най-голямата сума, която някога сме плащали за муринг. Освен това не искаме да ни свари лошо време в това незащитено място. Решаваме да спираме на стоп вместо да наемаме кола за 55$, плюс 19$ за задължителна местна шофьорска книжка (издава се на място, формалност за събиране на пари), плюс бензин.

Beer for capt. Ivo

Beer for capt. Ivo

Красив слънчев ден. Застанали сме пред Яхт клуба в Алофи, столицата на Ниуе, усмихнати, с протегнати палци. Кола, движеща се в противоположната посока, спира внезапно, прави обратен завой и ни качва. Човекът ни закарва до югоизточната част на острова – на 13 километра до село Хакупу. Кара по тесен криволичещ път и му отнема около 20 минути. От задната седалка на колата не виждаме лицето му. Полинезиещ е, на средна възраст. Като пристигаме, настояваме да платим за бензина. Доста далеч сме от мястото, към което той се бе запътил. Любезно отказва. Просто иска да ни помогне и това съвсем не е проблем за него. “Вие сте гости, а Ниуе е моят дом. Като добър християнин, естествено е да ви приветствам и да ви помогна.” Понякога едно малко незначително събитие като това може да озари целият ви ден. Понякога един базименен човек може да има дълбок ефект върху целия ви живот и да ви превърне в по-добро човешко същество.

За един ден стопираме общо 11 различни автомобила. Дружелюбни местни хора ни возят до повечето от страхотните места в Ниуе и ни разказват истории за острова и неговите хора, за урагани и цунамита, за морски змии и акули, за войни и миграции и други чудни събития. Затова се влюбихме в Ниуе. И затова, ако ни питате, ще ви кажем, че Ниуе е едно от най-красивите места в Южния Тихи океан с най-приветливите хора, които сме срещнали.

.

.

Ниуе е островна държава с площ 260 квадратни километра с около 1 500 жители, които също са граждани и на Нова Зеландия. Това е самоуправляваща се държава в свободна асоциация с Нова Зеландия и 90-95% от хората от Ниуе, родени на острова, живеят в Нова Зеландия. Какво значи това? Мисля че значи- хем независима държава, хем Нова Зеландия плаща за всичко.(Основните приходи на Ниуе не са от риболов, нито от кокосови орехи, нито перли, нито туризъм, а парични безвъзвратни помощи от Нова Зеландия.)

Псевдонимът на острова е „Скалата“, тъй като той представлява една голяма скала в средата на морето, без бариерен риф, без заливи, без други острови наоколо. Но думата „Ниуе“ означава „Ето го кокосовият орех!“ на местния език.

Ниуе е един от най-големите коралови острови в света, с овална форма и прилича на костенурка, плаваща в морето. Теренът се състои от централно плато, издигащо се на около 60 метра над морското равнище, със стръмни варовикови скали по крайбрежието и с многобройни варовикови пещери и пропасти.

.

.

От село Хакупу вървим по пътя покрай самотни гробове и гигантски паяжини, през гора от палми и папрати до входа на пропастта “Того“, намираща се в горската консервационна зона „Хувалу“. Надолу по тесен коварен път стигаме до извънземен пейзаж- гора от острозъби скални кули. Того е едно от малкото места на земята, където може да се наблюдава такъв геоложки феномен в толкова голям мащаб. Грандиозни коралови зъбери. Добрата новина е, че тук няма никой друг освен нас.

.

.

След това се връщаме до Хакупу и от там стигаме до пропастта и пещерата Анапала на югоизточния бряг. В пещерата има малък басейн от прясна студена изворна вода, която местните хора са използвали за пиене от древни времена – идеалното място да се охладим след похода в тропическата жега. И тук отново сме сами.

.

.

До обяд се завръщаме в Алофи в западната част на острова и се насочваме на север към арките „Тавала“, пещерите, пропастта “Матапа“, скалните басейните „Лиму“ и пещерните басейни „Авайки“- място за къпане резервирано за древните полинезийски царе на Ниуе.

.

.

Прекарахме един незабравим ден в Ниуе, посещавайки много от уникалните му пещери, пропасти и скални басейни. Хареса ни тихата автентична атмосфера на острова – чист и приветлив и много добре организиран. Почти не срещнахме други туристи и останахме очаровани от факта, че всички интересни природни места са непокътнати, безплатни и отворени за посетители по всяко време. Определено място, където бихме се завърнали.

Niue Map

Niue Map

Фото галерия от Ниуе

Togo Chasm

Togo Chasm

Togo Chasm

Togo Chasm

Togo Chasm

Togo Chasm

Togo Chasm

Togo Chasm

Togo Chasm

Togo Chasm

Maya in Togo Chasm

Maya in Togo Chasm

Maya in Togo Chasm

Maya in Togo Chasm

Maya in Togo Chasm

Maya in Togo Chasm

Coconut crab in Togo Chasm

Coconut crab in Togo Chasm

Togo Chasm

Togo Chasm

Togo Chasm

Togo Chasm

Banana spider in Niue

Banana spider in Niue

Roadside graves in Niue

Roadside graves in Niue

.

.

.

.

Anapala Cave

Anapala Cave

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

Tavala Arches

Tavala Arches

Tavala Arches

Tavala Arches

.

.

Limu Pools

Пропаст Матапа

.

Басейни Лиму

.

.

Maya in Limu Pools

Maya in Limu Pools

.

.

Ivo, Mira and Maya

Ivo, Mira and Maya

Гледайте краткото филмче за красивите места, които посетихме в Ниуе.

Намерете ни във Facebook @The Life Nomadik
Подкрепете ни в Patreon @The Life Nomadik
Гледайте ни в You Tube @Fata Morgana

 

Ако четете това …

.

… имаме една малка молба. Все повече хора, редовно четат нашите истории и гледат нашите филмчета в YouTube, но далеч по-малко са тези, които ни подкрепят. И за разлика от други, нашите статии и филмчета са достъпни и безплатни за всички. Така че смятаме, че е справедливо да помолим хората, които посещават блога ни и YouTube канала ни често за символична подкрепа – нещо като приятелски месечен абонамент. Усилията ни да пишем и да проучваме, да обработваме снимки и да правим филмчета отнемат доста време и енергия. И е още по-трудно да се прави от лодка с ограничен интернет и електричество. Но го правим, защото вярваме, че нашето пътешествие и начин на живот имат значение – защото може би ви вдъхновяваме. Ако редовно четете и цените нашите истории, помислете си да станете един от нашите „патрони“ за не повече от $ 1 или $ 5 долара на месец и да ни помогнете в бъдещите ни пътешествия. Вие сами решавате с каква сума и за колко време да ни станете Патрони и можете да се откажете или промените „абонамента“ по всяко време. Събраните средства са за фото и видео оборудване, дрон, подводна камера, компютър и софтуеър за обработване на видеата, както и за скромните ни ежедневни разходи за храна и ремонт на лодката. Без вашата подкрепа, това приключение би било немислимо и невъзможно. Благодарим ви!

 

Share

Маупиха. Няколко човека на един малък остров.

Maupihaa

Maupihaa

Плаваме цяла нощ заедно с Боуи и Дебора и цялата йм покъщнина от Маупити до Маупиха и спираме на дрейф недалеч от атола за последните тъмни часове на нощта, преди да влезем през тесния, плитък, пълен с подводни скали проход, известен с опасните си силни приливни течения. На сутринта, благодарение на Боуи, който познава перфектно прохода, и на програмата Ovitalmap, влизаме безпроблемно в лагуната – нашата последна синя лагуна във Френска Полинезия, преди да се отправим към островите Кук, Ниуе и Тонга, на път за Нова Зеландия.

Maupihaa

Maupihaa

Пускаме котва близо до дългия пясъчен плаж пред главния остров. Маупиха е част от групата на Дружествените Острови, въпреки че атолът е точно като атолите в Туамоту- без вулканичен остров в центъра. Има още две яхти в лагуната, но са далеч от нас.

Fata Morgana at anchor in Maupihaa

Fata Morgana на котва в Maupihaa

Ниският плосък коралов остров е тънък и дълъг като зелена змия, широк около 200 метра и дълъг няколко километра. Луксозна палмова гора покрива цялата земна площ.

.

.

Водите в лагуната са тюркоазени, спокойни и прозрачни като течно стъкло. Безброй корали, гигантски сини, лилави и зелени миди и разноцветни тропически риби, които се виждат през водата дори без маска, населяват плитчините. Всеки седемзвезден курорт би завидял за това място. Но тук няма курорт, няма нито един малък хотел. Няма град, няма пристанище или летище. Няма съоръжения, няма електричество, няма интернет, няма магазини, няма училища, нито църква. Само един черен път, който върви успоредно на плажа от единия край на острова до другия, свързващ шест или седем малки ламаринени къщички.

.

.

Само няколко човека живеят постоянно на острова – около десетина, и дори те си заминават за няколко месеца на всеки няколко години, за да посетят семействата си в населените острови в района – най-близкият от които е Маупити на сто морски мили на изток. Основното им занимание и причината, поради която са тук е производството на „копра“ или сушен кокосов орех, който изнасят два пъти в годината на товарните кораби. Същите кораби им носят провизии на всеки 6-8 месеца. С тях могат да се придвиждат между островите.

.

.

Уморени сме след цяла нощ плаване, но само няколко часа след като оставихме нашите пътници на острова, Боуи и синът му Кевин се появяват с една саморъчно направена дървена лодка.

– Хайде на риболов!

Боуи не мигна нито за секунда снощи, а е свеж като краставичка и няма търпение да ни води на риболов!

.

.

С лодката им – прогнила и разпадаща се – тръгваме към прохода. На противоположната страна на главния остров има няколко малки коралови островчета, покрити с ниски храсти дом на колонии от морски птици. Минаваме в плитчините между две от тези островчета и външния риф. Боуи и Кевин познават всеки сантиметър тук, всеки корал, всяко плитко и всяко дълбоко място. Бавно се придвижват до един тесен прорез между рифовете формиращ перфектен капан за риба. Там, с помощта на Иво, прикрепват на скалите една рибарска мрежа от единия край до другия, блокирайки входа на прореза.

.

.

Боуи започва бавно да върви към мрежата от другата страна плискайки във водата с ръце, за да изплаши рибата. Сребърни кефали, тюркоазени риби-папагал и други рифови риби се паникьосват и се опитват да избягат, но се заплитат в мрежата. Капанът работи. Само за пет минути хващаме около двадесет риби, приличен размер. Две за нас, няколко за Боуи и семейството му, а останалите – за другите хора на острова.

.

.

В Маупиха местните си поделят улова и почти всичко останало, като едно голямо семейство. Може би защото те са само около десетина човека, което е по-малко от някои големи семейства, а и защото начинът им на живот е много различен от начина на живот на хората в цивилизования свят.

Debora, collecting sea shells to make jewelry

Дебора събира раковинки за бижута

Тук няма нищо освен това, което предлага природата. И когато някой отиде на риболов, което означава да изхарчи ценно гориво, той улавя достатъчно риба за всички на острова и я разпределя на съседите си.

.

.

На рифовете има омари, които лесно се улавят при отлив в безлунна нощ, използвайки само фенерче. Веднъж осветен от прожектора, омарът замръзва на място и само трябва да се наведете и да го вземете. Кокосовите раци – най-вкусният деликатес, който някога сме опитвали – изобилстват в кокосовите насаждения. Те също излизат през нощта и най-добрият начин да ги привлечете е да оставите няколко отворени кокосови ореха някъде в гората и да се върнете на мястото след залез слънце. Те се хранят само и единствено с кокоси, така че един вече счупен орех е голяма атракция, тъй като не йм се налага да работят часове, за да го пробият. Морските птици и техните яйца на малките коралови островчета допълват диетата на местните, която се състои предимно от морски дарове, а понякога ядат морски костенурки (само едри екземпляри, на всеки 3-4 месеца, една за всички на острова). Освен кокосовите орехи, които осигуряват кокосова вода за пиене, тук има папая и бананови дървета. Някои от обитателите, които срещнахме, са си докарали почвата, доставена от товарните кораби, които спират тук два пъти в годината, и си произвеждат домати, краставици, зелен фасул, тикви и дини. Някои от тях също така си отглеждат кокошки и прасета. Имаше много кучета на острова, но не посмяхме да питаме дали те са за ядене, което в такъв изолиран малък полинезийски остров не би било нито изключително, нито изненадващо. Във всеки случай, начинът на живот на хората в Маупиха изглежда напълно хармоничен с природата.

Coconut crab

Кокосов рак

Докато населението на острова остане колкото „едно голямо семейство“, природните ресурси – риба, птици, яйца, раци, омари и костенурки няма да бъдат засегнати или свръхексплоатирани. Жителите на Маупиха са наясно с проблема за прекомерното използване на ресурсите на други места по света, и са решени да запазят атола си здрав и начина си на живот прост и спокоен.

.

.

Навсякъде, от където минем, хората ни поздравяват с усмивки, говорят си дълго с нас и искат да ни дадат нещо, дори ако ние нямаме нищо да йм дадем в замяна, освен малко ориз или консерва равиоли. Един човек ни подари торба с плодове и зеленчуци от градината си.

The men with the best garden in Maupihaa

Човекът с най-хубавата градинка в Маупихаа

Всеки ден имахме кокосови раци за обяд, риба за вечеря и няколко яйца от морски птици- да ги пробваме от любопитство.

Coconut crab for lunch

Coconut crab for lunch

Малко се притеснявам, че взимаме яйца от колониите на малките птичи острови.

.

.

Но Боуи обясни, че липсващите яйца скоро ще бъдат заменени с нови и равновесието в колониите на морските птиците ще бъде възстановено. Събираме само яйца от едни малките бели чайки, които Боуи нарича „kabeka“, изобилстващи тук.

Baby Frigate bird

Baby Frigate bird

Рибоядите и фрегатите вече са се излюпили и бебетата, покрити с бяла пух, вече са доста големи. Забавни са да ги гледа човек как седят в гнездата си под палещото слънце и чакат родителите им да донесат поредната порция полу-смляна риба.

.

.

Животът в Маупиха изглежда много идиличен. За няколко дни. Перфектната лагуна, идеалният плаж, перфектната кокосова гора, изобилие от риба, омари и раци, кокосови орехи, банани и папая. Няма шеф на главата ти, няма напрежение, няма график. Няма пари, нито къде да ги изхарчиш. Бавен ритъм. И нищо друго. Всички неща, които мразим и обичаме, неща, към които сме пристрастени, липсват тук.

.

.

Да посетиш едно такова място – да преминеш през него за няколко дни – е много вълнуващо и красиво. Сравняваме го с „рая“. Но да останеш да живееш месец след месец, година след година на няколко квадратни километра покрити с пясък и кокосови палми е съвсем различна ситуация. Бихте ли го направили?

.

.

Взимаме два велосипеда – един от Боуи и един от съседите му и тръгваме на обиколка из острова в търсене на Хина. Нашите приятели Криша Баракова и Адриан Албу от яхта „Анка“ ни посъветваха да посетим Маупиха и да поздравим Хина – един от първите и най-легендарните жители тук.

.

.

Намираме я в края на острова. Тя ни посреща с широка усмивка като стари приятели и ни развежда из къщата. Подобно на останалите обитатели в Маупиха, Хина има кладенец с прясна вода за миене- дупка, през която се филтрира морска вода през пясъка, системата за улавяне на дъждовна вода, няколко слънчеви панела за осветление и радио. Тя притежава единственото SSB радио на острова, което обитателите използват, за връзка с близките си от съседните острови, както и с ветроходните лодки. Няма хладилник, а за огън гори обелките от кокосовите орехи.

.

.

Хина за пръв път пристига в Маупиха със семейството си през 1993 г., когато е на 20 години. По това време тук са живеели около 100 души, семейства с деца, имало много къщи. Но от 1993 до 1997 циклони унищожават всичко. Никой и нищо не останало на острова. Нищо освен пясък.

.

.

Хина прекарва две години в армията във Франция, но не й харесало. Не й харесало някой да й казва какво да прави. През 2000 г. се завръща в Маупиха. Следващите няколко години- повече от десет, ако си спомням правилно- Хина била единственият постоянен обитател на острова. Единственият жител на Маупиха. На стотина морски мили от най-близкото село. Напълно сама, тя правела копра, посрещала случайните преминаващи яхти и се наслаждавала на свободата си в този рай, който тя нарича свой дом.

– Тук имам всичко от което се нуждая. Не ми липсва нищо. Маупиха е моят дом и когато някой ден отново дойдете, ще ме намерите тук.

Hina

Hina

Снимки от Маупихаа

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

maupihaa1 Гледайте 22-митното филмче, „Кокосови раци и яйца от морски птици в менюто“. Вижте какви странни екзотични храни пробвахме за първи път и се запознайте с някои от местните обитатели на Маупиха.

Намерете ни във Facebook @The Life Nomadik
Подкрепете ни в Patreon @The Life Nomadik
Гледайте ни в You Tube @Fata Morgana

 

Ако четете това …

.

… имаме една малка молба. Все повече хора, редовно четат нашите истории и гледат нашите филмчета в YouTube, но далеч по-малко са тези, които ни подкрепят. И за разлика от други, нашите статии и филмчета са достъпни и безплатни за всички. Така че смятаме, че е справедливо да помолим хората, които посещават блога ни и YouTube канала ни често за символична подкрепа – нещо като приятелски месечен абонамент. Усилията ни да пишем и да проучваме, да обработваме снимки и да правим филмчета отнемат доста време и енергия. И е още по-трудно да се прави от лодка с ограничен интернет и електричество. Но го правим, защото вярваме, че нашето пътешествие и начин на живот имат значение – защото може би ви вдъхновяваме. Ако редовно четете и цените нашите истории, помислете си да станете един от нашите „патрони“ за не повече от $ 1 или $ 5 долара на месец и да ни помогнете в бъдещите ни пътешествия. Вие сами решавате с каква сума и за колко време да ни станете Патрони и можете да се откажете или промените „абонамента“ по всяко време. Събраните средства са за фото и видео оборудване, дрон, подводна камера, компютър и софтуеър за обработване на видеата, както и за скромните ни ежедневни разходи за храна и ремонт на лодката. Без вашата подкрепа, това приключение би било немислимо и невъзможно. Благодарим ви!

Share

Стопаджиите с генератора в Маупити

.

.

На 30 морски мили западно от Бора Бора се намира малък живописен остров- Маупити (11 кв.км.), най-малкият остров от „Дружествените острови“, уединен и автентичен.

.

.

Атолът на острова има само един тесен проход от южната страна, който го свързва с останалия свят. Този проход е опасен и достъпен само при специфични морски условия, заради което островът остава неколконизиран дълго време в периода на европейската колонизация.

.

.

Днес в Маупити все още е трудно да се влезе по море, така че тук няма много туристи, нито яхти. Тихото и спокойно е, с великолепни гледки, бели пясъчни плажове, легендарни скалисти върхове, грандиозни места за гмуркане и древни исторически и археологически обекти.

.

.

Основното селище е Vaiea, където живеят около 1300 жители в спретнати очарователни къщички. Има няколко малки семейни магазинчета, църква, поща и пекарна, всички свързани с един път, обикалящ острова.

.

.

Оставаме в Бора-Бора месец по-дълго от планираното, чакайки подходящ метеорологичен прозорец, за да плаваме към Маупити или по-скоро да влезем през прохода. При силни южни ветрове и вълни атолът е недостъпен. Така че се забавихме в Бора-Бора, но не се оплакваме. Не мисля, че някой би се оплакал от Бора-Бора – най-романтичната световно-известна лагуна.

Снимки от Бора-Бора

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

'

.

.

Най-сетне дойде време и всички лодки, чакащи да отидат в Маупити, тръгваме едновременно. Плаваме заедно с нашите приятели – катамаран Moby и катамаран Cool Runnings. Плаваме на запад с леки източни ветрове. Cool Runnings и Fata Morgana опъват спинакерите. Моби предпочита да ходи на зиг-заг, под ъгъл на вятъра.

.

.

.

.

 

Моби е най-бързият от трите катамарана, но на спинакер се оказва, че е по-бързият вариант. Cool Runnings пристига първи, втора е Фата и малко по-късно – Moby влиза през прохода на платна, без двигатели, за да докаже, че при добри условия дори най-опасният проход е лесен за минаване.

.

.

.

.

Следват няколко дни на тропическо блаженство.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

Една сутрин се стягаме за поход до върха на планината, когато рибарска лодка се приближава към Фата Моргана в залилвчето от източната страна на лагуната. На борда са мъж и жена от селото, които ни питат дали ще плаваме до Маупиха. Не сме сигурни. Маупиха е коралов атол без вулканичен остров на около 100 морски мили западно от Маупити. Неговият проход може да бъде още по-лош от този на Маупити. Грешно е отбелязан на морските карти, по-плитък и по-тесен е, с рекордно силно течение и няколко подводни скали точно в средата.

Човекът обяснява, че иска да изпрати „малък инструмент“ на сина си Кевин – пет килограма. Той прави жест с ръце, сякаш държи кутия с размерите на котка. Нашите приятели Криша и Адриан от яхта „Анка“ ни разказаха много за този атол и неговите обитатели, особено за една жена на име Хина и горещо ни препоръчаха да го посетим и да се запознаем с Хина, като ни обясниха как да влезем безопасно през прохода на атола. И сега тези местни хора се нуждаят от нашата помощ.

.

.

Няколко постоянни жители живеят и правят копра в Маупиха. Кораб ходи до там само веднъж или два пъти в годината, за да занесе провизии и да прекара пътници и за да изкупи и извози торбите със сушен кокос (копра), произведени в Маупиха. Следващият кораб е през ноември, след три месеца. Обещаваме да минем от там и да занесем малкия инструмент на Кевин. След това потегляме да изкатерим планината в Маупити.

Изкачване на планината

Изкачваме връх Te’urafa’atiu на 381 метра заедно с нашите приятели. Няколко открити места по пътя нагоре предлагат невероятни панорами. От върха изгледът към лагуната е грандиозен.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

Като се връщаме в залива, откриваме две големи връзки с банани, внимателно вързани за парапета в задната част на лодката- подарък от мъжа и жената и знак, че сме сключили сделка. Те отново ни посещават, за да обсъдим подробностите и да уточним време за заминаване.

.

.

„Освен инструмента имаме и кутии с яйца, мляко, захар, брашно, олио, ориз и други провизии, матраци, дрехи и други неща, които бихме искали да изпратим на нашия син и на някои от съседите. А може ли съпругът ми също да отиде? А може ли и аз да дойда? „- пита жената.

Обещават ни папая и кокосови орехи, освен бананите. Така че не можем да откажем. Симпатични хора. Полинезийците спечелиха сърцата ни още в първия остров от Маркезите и сме повече от щастливи да им помогнем.

„Да, донесете всичко и заповядайте и двамата на борда! Ще плаваме заедно до Маупиха още утре сутринта!“

Те се появяват рано на следващия ден с планина от неща – всякакви провизии, кутии, матраци, чували и торби, които натрупваме в салона, плюс едно дълго дървено тризъбо копие за риболов, което прикрепваме по дължината на палубата, плюс „малкия инструмент“ – сто килограмов дизелов генератор, който заема по-голямата част от пространството в кокпита. Всичко това струпваме в нашия 36-футов катамаран (11 метра), който вече и без това е с наднормено тегло, натоварен с тонове стари книги, като така добавяме около 400 допълнителни килограма! Чудя се дали изобщо ще можем да се движим. Но вятърът е чудесен, 15-20 възела зад нас и всъщност правим доста добра скорост.

.

.

Пием кафе и ядем закуска – яйца с пресен хляб.

Мъжът, Боуи Тропне, има желание да помогне с плаването, въпреки че няма кой знае какво да се прави. Боуи е опитен моряк, който веднъж е бил екипаж на платноходка, пресичаща Тихия океан от Панама. Работил е и на търговски кораб- един от онези, които пренасят товари и пътници между островите и атолите. Жена му Дебора е очарователна. Пълна е с истории, мъдрости и легенди и с удоволствие ги споделя с нас.

.

.

Легендата за трите планински върха на Маупити

Много преди времето на нашите предци, когато се раждали островите, една майка и нейните близнаци (момче и момиче) живеели на върха на остров Маупити. Този остров бил заобиколен от затворена лагуна, без проход. Уви, без проход, водата в лагуната не можела да се подновява и рибата не можела да живее.

Майката заръчала на децата си да слязат до морето и да изкопаят проход между лагуната и океана. Момичето отишло на север, но не успяло да завърши работата си, което й спечелило името Hotu’ai (недовършен плод). Що се отнася до момчето, той успял да изкопае тесен проход от южната страна, което му спечелило името Hotupara’oa (добра работа).

Майката поздравила сина си, но го помолила да остане на юг и да пази прохода. Момичето, което било отхвърлено, трябвало да остане на север, далеч от майка си … и оттогава то не спира да я гледа и да я моли за прошка.

От този момент островът се нарича Maupiti (близнаците) и планината има три върха – първият на юг, с лице към морето (момчето), вторият в центъра (майката) и третият на север, обърнат към центъра (момичето).

 

Пристигаме рано, посред нощ, и дрейфуваме пред прохода на Маупиха през последните часове от тъмнината. Чакаме утрото, преди да влезем през тесния и опасен проход.

.

.

Течението е силно и проходът е толкова тесен, че имаме усещането, сякаш ще се допрем до подводните рифове от двете страни. Но имаме и голямо предимство- мъжът познава прохода, всеки риф и всеки камък. Той ни помага да прекосим успешно опасните води.

Утрото е златисто. Кит си поема дъх недалеч зад нас и изчезва. Птиците от малките острови на атола се събуждат и любопитни идват да ни посрещнат. С пуснати двигатели и прибрани платна се насочваме към последната ни спира във Френска Полинезия- атолът Маупиха.

.

.

 

 Гледайте 18-митното филмче, „Плаване със стопаджии – Маупити“в което плаваме до Маупити, изкачваме планината (майката) заедно с приятели и после качавме на стоп симпатична двойка и техните багажи, за да ги закараме до Маупиха. 

Намерете ни във Facebook @The Life Nomadik
Подкрепете ни в Patreon @The Life Nomadik
Гледайте ни в You Tube @Fata Morgana

Ако четете това …

.

… имаме една малка молба. Все повече хора, редовно четат нашите истории и гледат нашите филмчета в YouTube, но далеч по-малко са тези, които ни подкрепят. И за разлика от други, нашите статии и филмчета са достъпни и безплатни за всички. Така че смятаме, че е справедливо да помолим хората, които посещават блога ни и YouTube канала ни често за символична подкрепа – нещо като приятелски месечен абонамент. Усилията ни да пишем и да проучваме, да обработваме снимки и да правим филмчета отнемат доста време и енергия. И е още по-трудно да се прави от лодка с ограничен интернет и електричество. Но го правим, защото вярваме, че нашето пътешествие и начин на живот имат значение – защото може би ви вдъхновяваме. Ако редовно четете и цените нашите истории, помислете си да станете един от нашите „патрони“ за не повече от $ 1 или $ 5 долара на месец и да ни помогнете в бъдещите ни пътешествия. Вие сами решавате с каква сума и за колко време да ни станете Патрони и можете да се откажете или промените „абонамента“ по всяко време. Събраните средства са за фото и видео оборудване, дрон, подводна камера, компютър и софтуеър за обработване на видеата, както и за скромните ни ежедневни разходи за храна и ремонт на лодката. Без вашата подкрепа, това приключение би било немислимо и невъзможно. Благодарим ви!

Share

Плаване до Рароя и остров Кон Тики

.

.

Френска Полинезия е отвъдокеанска територия на Франция, състояща се от 118 острова и атола в южната част на Тихия океан, от които 67 са обитаеми.  Тези острови и атоли са разделени на пет островни групи: Маркизките острови, архипелага Туамоту, архипелага Дружествени острови, островна група Гамбе, и Австралските острови.

Разстоянията между островите в рамките на една островна група са малки- обикновено няколко часа или един ден плаване. Но преходите от една островна група до следващата са стотици морски мили и отнемат няколко дни.

Преход от Маркизките острови до архипелага Туамту

.

.

Планираме прехода от Маркизките острови на югозапад до архипелага Туамоту стартирайки от о.Уа Поу заедно с катамаран „Invictus“ и катамаран „Mercredi Soir“. 450 морски мили  или няколко дни. Фата Моргана е най-малката и най-бавната от трите лодки, така че още първия ден от плаването губим радиовръзка с нашите приятели, които са по-напред от нас. Последният път, когато се чухме с Invictus, научихме, че са имали някакъв проблем с хидравликата на управляващия механизъм и със стаксела. При една неконтролируема маневра, едно от въжетата прежулило ръката на Никол до месо.

Проверяваме прогнозата за времето. Зоната на конвергенцията със силни ветрове и шквалове преминава на юг. Според GRIB файловете, лошото време ще бъде на 200 морски мили южно от Туамоту, така че ние би трябвало да сме в безопасност с 15-20 възела ветрове прогнозирани за нашия район.

.

.

На третата вечер от прехода ни удря буря с 40 възела от изток. Часът е 20:00, тъмно като в рог, облаци, дъжд, вълните стават все по-големи- пълен ужас. Пускаме грота оставяйки само малко от стаксела, на който се отвори дупка по средата. Надяваме се, че това е шквал и ще премине за няколко минути.

Яростта на Морето е страхотна. Усеща се злината в тътена на вълните и воят на вятъра, като лошо предзнаменование.

Не отминава. Нито за няколко минути, нито за няколко часа. Нощта се превръща в кошмар.

Иво се занимава с лодката, управлява на ръка. Мая е учудващо спокойна и безстрашна. Опитва се и мен да ме успокои. Аз, обаче, се побърквам.

„Ако оцелея, ако някога се добера до твърда земя, ще си тръгна и никога вече няма да стъпя на лодка!“

Изпращам съобщения по сателита IridiumGo на Мел и Криша с координатите ни; приготвям непромокаемата чанта с ръчното VHF радио, бисквити, бутилка вода, нож, фенер и други подобни жизнени необходимости в случай че се счупи мачтата, че лодката се преобърне и се разбие на парчета и потъне и ние се озовем сами насред тъмния океан бушуващ около нас, пълен с акули. Какъв шанс имаме?

Лодката сърфира надолу по вълните, трудно е да я удържим стабилна. Отклоняваме се от курса, на запад. Трябва да намалим скоростта. От кърмата Иво пуска импровизираните ни дрогове- бирените каси от Галапагос, този път приготвени предварително. Срахотни са- вършат чудеса!

.

.

С бирените каси сме значително по-бавни и стабилни, но продължаваме да се отклняваме от курса на запад. Решаваме да опитаме нещо, което никога до сега не сме правили. Да спрем. Избираме момент, в който да завъртим безопасно срещу вятъра. Бумът е отворен напълно към десния борд, грота е навит, стаксела се подава съвсем малко, може би 1 кв.м. успоредно на бума, руля е завъртян напълно към ляв борд (противоположно на бума) и заключен, вятърът и вълните ни идват от ляво,  от около 45 градуса. Лодката се опитва да завие наляво, заради руля и да направи поворот оверщаг, но не може, заради бума и стаксела. Чудо! Спираме! Нито можем да завием на ляво, нито на дясно. Фата спира плавно; вълните я издигат и я спускат под ъгъл.

Часът е 1:00 сутринта, вятърът си бушува, но се чувстваме добре, плавно е. Все още дрифтираме леко на запад, но само с около 1 възел. И познайте какво правим през останалата част от нощта? Изтощени спим! Не като бебета, но спим. Ако някой ми беше казал, че ще спя по време на буря, никога нямаше да повярвам. Но спах.

06:00 ч, слънцето бавно прогонва нощта и бурята затихва. Оцеляхме без поражеия, освен една дупка в старото предно платно.

Но още страшни мменти предстоят.

Пристигане в Рароя

.

.

Архипелагът Туамоту е известен също като „Опасният архипелаг“. Много са лодките разбили се в рифове на тези ниски атоли, невидими през нощта. Дори минаването през бурните води на тесните йм проходи може да бъде катастрофално. Влизането и излизането в атолите трябва да се прави много внимателно, когато приливите и отливите са в застой и течението в прохода не е твърде силно.

Рароя е нашият пръв атол и естествено сме стресирани и се тревожим как ще влезем през тесния проход между рифовете. Пристигаме вечерта и отново спираме не далеч от входа на атола по същия начин, както предната вечер, тъй като извън атола е дълбоко- открито море и не може да пуснем котва. Този път спираме не заради лошото време, а за да чакаме утрото. В повечето атоли може да се влиза само по светло и в точния момент, когато приливът се обръща и започва отлив и течението си сменя посоката. Точно тогава за няколко минути има момент на застой и проходът е в най-спокойното си състояние. Но не знаем точно в колко часа се обръща течението.

.

.

На сутринта тръгваме, все още с доста силно течение срещу нас, което образува бурни води подобни на бързеите на река с водовъртежи в тесния проход. С опънати платна и с помощта на двата двигателя се борим с течението и влизаме успешно в лагуната. Където попадаме в райско местенце, оцелели след ужасите на Ада.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

Нито един хотел, нито един турист. Една лагуна само за нас със спокойни тюркоазени води, заобиколени от малки необитаеми островчета с кокосови палми и розови плажове. Като пощенска картичка, но истинско!

.

.

.

.

„Атолът“ е коралов риф обграждащ езеро от морска вода, наречено „лагуна“. Атолите се формират от вулканични острови заобградени от коралови рифове. Първо, вулкан изскача от морето. После, корали започват да се формират по ръбовете на кратера. С течение на времето, вулканът започва да потъва обратно в морето и постепенно изчезва. Но пръстенът от корали формирал се около него остава и дори продължава да нараства, защото коралите продължават да се натрупват. Малки плоски коралови и пясъчни острови се появяват тук и там по ръба на лагуната, защитена от риф. Като оазис в необятната синя пустуш на океана.

.

.

С около 80 острова и атола, архипелагът Туамоту (което означава „отдалечените острови“) е най-голямата верига от атоли в света.

Рароя е един от най-западните атоли от веригата, сравнително малък, с овална форма, дълъг 43 км и широк 14 км, със земна площ от 41 кв км и плавателна централна лагуна с площ 359 кв км. Прекосяваме лагуната и пускаме котва пред един от малките необитаеми „моту“ (островчета), където нашите приятели вече ни чакат.

.

.

Празнуваме пристигането ни с голям огън на плажа, хапване, пийване и музика.

.

.

.

.

Не далеч от тук, само на 10 минути с каяка (подарък от нашите приятели KayakShop.BG), се намира остров Kon-Tiki. Точно на това място е пристигнал Тур Хейердал и неговият екипаж след като прекосява Тихия океан от Перу върху сал, направен по древна технология. Това е едно от най-епичните ветроходни приключения на всички времена. С възхита и благоговение вървим по пясъка, където не много отдавна е вървял Тур Хейердал преживял 100 дни със сал- бури, акули и неизвестност. Представете си радостта, която той и хората му са изживяли, стъпвайки на този плаж!

Остров Кон Тики

.

.

.

.

Проходите между островите в атолите с техните силни течения могат да бъдат опасни за навигация, но също могат да бъдат много забавни за децата.

.

.

По-малките проходи между островите са с топли плитки води, които си променят посоката- текат навътре и навън с приливите и отливите- подобно на река заслана с мокет от корали, като разцъфнали цветя. Кораловата река.

По-големите дълбоки проходи са още по-впечатляващи, с подводни коралови каньони. Тук теченията са масивни, наситени с хранителните вещества, пристигащи от океана в лагуната. Ето защо тези входове изобилстват от риба и са едни от най-добрите места за гмуркане в света. Но също така са опасни, най-вече заради силните течения, но също така- заради акулите.

Гмуркане в Рароя

.

.

От другата страна на лагуната, пред единственото селище с около 200 жители и в близост до главния проход (входа на лагуната), се запознаваме с Джесика и Крис-млада двойка от САЩ, които плават около света с едно много старо и симпатично куче на име Мартини. Те са професионални водолази и подводни фотографи и ни предлагат да ни заведат до едно страхотно място за гмуркане.

Иво и Мая се научиха да се гмуркат и получиха своите сертификати PADI не много одвна- в Колумбия, благодарение на Ката и Себастиан от DeepCoral. Имат екипировки и бутилки, но тъй като нямаме компресор да пълним бутилките с въздух, така и нямаха възможността да се гмуркат от Колумбия насам. Досега. Invictus имат компресор на борда и Тоби с радост пълни бутилките на Иво и Мая.

.

.

Навсякъде във Френска Полинезия е позволено да се гмуркате и не е задължително да сте с група или с инструктор (за разлика от Галапагос). И без това, има само няколко места в Туамоту, които организират гмуркания и дават екипи под наем, но не и в Рароя. Ако имате собствена екипировка, можете да се гмуркате, колкото си искате, където си искате. И благодарение на Тоби и неговите компресор и диги, Иво и Мая имаха възможността да се гмуркат из цяла Френска Полинезия, започвайки в Рароя. А благодарение на Крис и Джесика от яхта „Silent Sun“, разбрахме къде са най-добрите места за гмуркане в Туамоту. В замяна на един грейпфрут и една папая те заведоха нашата група гмуркачи в прохода на Рароя.

Перлената ферма

.

.

Също тук, има перлена ферма, където отглеждат истински черни перли в лагуната.

След гмуркането, отиваме на брега, за да се срещнем с младия собственик на перлената ферма. Той е трето поколение производители на перли, след като дядо му разработва бизнес със стриди, а баща му разработва индустрията с черните перли.

.

.

„Аз съм „последният перлен фермер“. Климатът се променя; глобалното затопляне има опустошителни последици за перлената индустрия и скоро няма да останат много перлени ферми в Туамоту „.

.

.

Обяснява ни как се отглеждат перлите. Разрешава ни да се разхождаме и да разгледаме фермта и хангара, където работят работниците, но не ни позволява да снимаме. В края на краищата, това е индустрия за милиони долари и професионалните тайни трябва да бъдат пазени, тъй като всеки перлен производител си има своите специфични методи. Но основният процес за производство на перли е един и същ навсякъде: парче „донор“ от стрида се имплантира в „мида- приемник“. Специалист вкарва внимателно едно малко изкуствено топче със специфичен химичен състав вътре в мидата. Това е най-чувствителната част от процеса и ако топчето не бъде имплантирано правилно, перлата няма да се образува. След това стридите се връщат обратно във водата, прикрепени за риболовни шамандури, хванати за дъното, които лесно могат да бъдат унищожени от бури. С течение на времето в мидата около малкото топченце се формира перла. Целия процес отнема между 6 и 12 месеца, след което перлите са готови за екстракция. Но не всички стриди оцеляват и не всички перли са добро качество. Само тези, които отговарят на специфичните стандарти биват изкупувани.

.

.

Вечерта, „последният перлен фермер“ ни кани нас и нашите приятели на вечеря в дома му. Всички носим по нещо за хапване и пийване. Домакинът и жена му много се радват на моята плодова сала. Няма много плодове и зеленчуци на острова, където е трудно да се сдобиеш с каквото и да било и всичко трябва да се поръчва и доставя от Таити. Всичко с изключение на риба, кокосови орехи и черни перли.

.

.

Страшно ни хареса това място и не искахме да си тръгваме. Помните ли как се канех да се махна от лодката заради бурята? Каква буря? Забравих за бурята само след няколко дни в Рароя.Пък и къде да отида- в това малко селце с 200 души или на някой от необитаемите острови с кокосови палми?

Обратно на лодката и напред към следващия атол!

.

.

Continue reading

Share

Тихоокеански преход. Ден 18, 19, 20, 21, 22 и 23

.

.

Тихоокеански преход. Ден 1
Тихоокеански преход. Ден 2, 3 и 4
Тихоокеански преход. Ден 5, 6, 7 и 8
Тихоокеански преход. Ден 9, 10, 11 и 12
Тихоокеански преход. Ден 13, 14, 15, 16 и 17

Ден 18

15-05-2016г. – S 09 21 ’50’ ‘W 127 05’ 28 “ oостават 690 NM, GPS посока 265, вятър E 8-10 възела, облачно, температура на въздуха 28 ° С

Спокойно море. Напредваме бавно с 3-4 възела. Няма риба.

Правя нещо като мусака с картофи и телешко варено от консерва за обяд. Щеше да е добре, ако имахме пресни плодове и зеленчуци. Прясно месо. Почти нищо не е останало за ядене, освен консерви и сухи храни (макарони, ориз, брашно). Голяма част от стоте яйца, които купихме в Галапагос се развалиха, въпреки че ги съхраняваме в хладилника. Мисля, че половината бяха развалени още като ги купихме. Кой знае колко време са пътували преди да пристигнат в малкото магазинче на о. Изабела.

Свежите продукти свършиха само след около 10 дни плаване, с изключение на картофите. Добре, че обичаме картофи. Но и те започват да се развалят- меки, сбръчкани, с тъмни петна- няколко се разсмърдяха ужасно и ги метнахме в океана.

Зелето, морковите и лукът издържат най-дълго, както и ябълките и портокалите. В хладилника, траят повече от месец, а извън хладилника, когато температурата на въздуха е 30 C, 1 до 3 седмици е максимума. Жалко, че няма достатъчно място за всички пресни продукти в хладилника. Корабните хладилници не са същите като хладилниците в къщите. Нашият е подобен на сандък доста по-малък от нормалните хладилници, с капак, който се отваря вертикално. Ако трябва да вземете нещо от хладилника (например парче сирене), трябва първо да извадите всичко (картона с яйцата, бутилките, салатите, доматите, отворените буркани с маслини или сладко от ягоди), за да достигнете това, което ви трябва – затрупано на дъното. Защото това, което ви трябва, винаги е затрупано на дъното.

Добре, че взехме цял чувал брашно- редовно правя хляб и е доста успешен.

Но няма риба.

.

.

Ден 19

16-05-2016г. – S 09 27’45“ W 129 03’42“ остават 573 NM, GPS посока 265, вятър E 8-10 възела, няколко облака, температура на въздуха 28 ° С

Още една красива нощ с ярка луна. Спокойно плаване. Става все по-горещо.

Иво измъкна риба тон! Суши- отново в менюто ни днес! И утре …

.

.

Понякога се чустваме самотни насред океана, но никога не сме сами. Виждаме птици- денем, а понякога дори и нощем- почти всеки ден от този преход. Мислехме, че няма да има никакви птици в средата на Тихия океан, но ето че има. Не много- само една-две тук и там. Не изглеждат заблудени или изморени. Прелитат ниско, оглеждат за риба или си почиват кацнали във водата; дори понякога идват да ни проверят любопитни, преди да отлетят на там, за където са тръгнали.

А дори, когато няма птици наоколо, знаем, че морето под нас гъмжи от живот. Делфини си поемат въздух от време на време и винаги идват да си играят около лодката; понякога срещаме и китове. Цели пасажи от летящи риби панически изскачат от повърхността на морето стреснати от лодката. Подобни на огромни водни кончета, те прелитат на височина до един метър в дълги параболи над водата издавайки хеликоптерни звуци с крилата си, преди да се цопнат по корем обртно в морето. Всяка сутрин намираме умрели летящи риби и дребни изсъхнали калмари (явно и те прелитат) на палубата. А освен това, има още много най-различни риби и морски същества, които не виждаме, но знаем, че са там, точно под лодката- всякакви риби и акули, разбира се. Дълбоко под нас.
Океанът- до голяма част неизследван- е враждебно място, в което хората не са в състояние да оцелеят. Неестествено е за човека да бъде в морето- нуждаем се от въздух и земя. И все пак- ето ни тук.

Ден след ден- сами насред океана.

.

.

Ден 20

17-05-2016г. – S 09 45’09“ W 130 52’47“ остават 464 NM, GPS посока 260, вятър E 6-8 възела, ясно, температура на въздуха 28 ° С

Най-бавния напредък от началото на този преход. Вече изминаха 19 дни. Сами насред океана. Сами с птиците и морските обитатели.

Придвижваме часовника, добавяйки по един час на всеки няколко дни- няколко пъти вече.

.

.

Усещането понякога е сякаш сме спрели и изобщо не напредваме; не отиваме никъде. Не заради бавната скорост, а заради непроменящия се еднообразен пейзаж. Сякаш стоим на едно място- в центъра на голям син кръг. Нито се доближаваме, нито се отдалечаваме от вечната скучна линия на хоризонта.

Синият кръг около нас не се променя- един и същ ден след ден. Сякаш Галапагоските острови са зад източния хоризонта и вчера ги зърнахме за последно. Или Маркизките острови са зад западния хоризонт и ще ги забележим всеки момент. А понякога усещането е като че ли не съществуват никакви острови и плаваме вечно на планета, съставена изцяло от океани. Изгубили сме усещането за време и разстояние.

Представете си … Някои неща е трудно да си представите…, че гледате през прозорец на бавно движещ се влак, прекосяващ безкрайна пустиня.

Ако нямахме GPS, който да определя позицията ни на морската карта, бихме се объркали напълно във времето и пространството.

Изкуството да определяш точната си позиция по звездите е почти изцяло забравено в нашите дни. И много други изкуства … Връзката „човек- природа“ е заменена от „човек-технологии“.

Ветроходството днес е много по-лесно и достъпно именно благодарение на новите технологии, но също така сме станали прекалено зависими от уреди и електроники, които могат да се развалят всеки момент.

Мая най-после завърши учебника по математика и всичките 23 теста в края, което си е огромно постижение! Вече две години се мъчим с този дебел учебник от Тринидад и Тобаго и сега вече свърши. Следващите няколко седмици –ваканция!

.

.

Ден 21

18-05-2016 – S 10 02’37“ W 133 05’40“ остават 332 NM, GPS посока 265, вятър ENE 12-14 въела, ясно, температура на въздуха 29 ° С

Добър напредък с 5-6 възела и гладко море. Денонощно сме на спинакер.

Мием лодката, чистим, перем (на ръка в големите оранжеви кофи). Резервоарите ни за сладка вода побират 800л. Машината за десалиниране на вода- Catalina MK II Spectra Watermaker обезсолява 42л питейна вода на час. Поддържаме резервоарите наполовина пълни, за да намалим теглото в предната част на лодката и въпреки това имаме достатъчно вода за почистване, миене и къпане. Слънчевите панели произвеждат достатъчно електричество за машината за вода и всички други електрониката на борда, така че не се налага да пускаме двигателите нито за секунда.

Последният път, когато ползвахме двигателите бе в Галапагос, по време на тревогата за цунами. Имаше голямо земетресение в Еквадор- на около 500 морски мили- и последва тревога за цунами точно след залез слънце една вечер. Така че трябваше бързо да евакуираме котвеното заедно с всички останали лодки- около 20-30 най-различни плавателни съдове – и да изчакаме няколко часа в по-дълбоки води далеч от сушата. Цунамито така и не дойде или бе толкова незначително, че не го усетихме, така че всички дружно се прибрахме обратно в заливчето, пуснахме си котви- всеки на старото място- и си легнахме. Това бе последният път, когато включихме двигателите.

.

.

Ден 22

19-05-2016 – S 10 21’07“ W 135 11’38“ 0стават 207 NM, GPS посока 270, вятър ENE 14-16 въела, облачно, температура на въздуха 29 ° С

Доближаваме Маркизките острови; вълнуващо е.

Шест шквала един след друг. Наричаме събитието „турнир по шквалове“. Не са много силни, а и вече имаме приготвени касите от бира, така че не се шашкаме.

След „голямата бурята“, завързахме две дълги въжета за две от жълтите пластмасови бирени каси, които купихме на тръгване от Галапагос (вече празни)- големи и яки, за еднолитрови бутилки-и ги приспособихме вместо дрог. Пускаме ги от кърмата при силен попътен вятър и вълни, за да предотвратят сърфирането и да стабилизират лодката. Приготвихме ги веднага след „голямата буря“ преди няколко дни и вече ги изпробвахме в един от шкваловете. Работят чудесно. Щеше да е страхотно, ако ги бяхме приготвили по-рано.

Става изключително горещо. Задушно. Термометърът достигна 31 C. И дори през нощта не се разхлажда. Поливаме се с кофи морска вода.

.

.

Ден 23

20-05-2016г. – S 10 26’52“ W 137 56’08“ остават 44 NM, GPS посока 275, вятър E6-8 възела, облачно, температура на въздуха 30 ° С

На обяд остават само 44 морски мили до първия остров от Маркизите.

Нещо странно се случва и с трима ни. Изпитваме нещо като носталгия, вместо радостно вълнение. Вместо щастливи и възторжени, ние се чувстваме тъжни при мисълта за земя и цивилизация. Мая дори малко поплака. Бихме продължили да плаваме още толкова. Може би има някакво научно обяснение за това необичайно психическо състояние.

Иво извади още една риба тон. Други две се измъкнаха.

Вятърът намаля съвсем. Плаваме съвсем бавно. От западния хоризонт бавно изплува тайнствен, почти прозрачен силует на остров. Нашият перфектен син кръг изведнъж се промени и се превърна в диамантен пръстен. Втренчили сме се в о. Фату Хива сияещ в далечината.

Залез. Ще пристигнем през нощта.

В място отвъд реалността.

.

.

Гледайте видеото ни Тихоокеански преход

Намерете ни във Facebook @The Life Nomadik
Подкрепете ни в Patreon @The Life Nomadik
Гледайте ни в You Tube @Fata Morgana

Share

Тихоокеански преход. Ден 5, 6, 7 и 8

.

.

Тихоокеански преход. Ден 1
Тихоокеански реход. Ден 2, 3 и 4

ДЕН 5

02.05.2016г. S 04 29’24“ W 095 55’23“ ,остават 2572 NM, GPS 245, вятър югоизток 10-16 възела, облаци, температура на въздуха 26 С

Вятърът се засили и напредваме с 6 възела, джиба и грота отворени максимално. Първите дни се движехме на юг-югозапад, а сега вече се насочихме директно по курса- на запад. Температурата на морската вода скача. Нощите вече не са така хладни и влажни.

Имахме няколко часа по-силен вятър- над 20 възела и нервно море. Движихме със скорост 7-8 възела. Точно по това време закачихме голяма риба. Паника на борда. Иво държи въдицата и се бори със звяра; аз и Мая се занимаваме с платната и лодката. Навиваме джиба и пускаме грота, зщото рибата е на път да измъкне всичката мисина, така че трябва да спрем лодката, дори може би да тръгнем след рибата. Но не се стига до там. Рибата се откъсва и изчезва заедно със стръвта. Беше хубава стръв. Вероятно рибата също е била хубава. Вятърът спадна до 14 възела.

Получаваме съобщения по сателита IridiumGo от няколко приятели, които ни изпращат прогнозата: Криша от Ямбол, която живее на лодка в Австралия, Мел приятел, с който се запознахме в Карибите, също в Австралия в момента и друг приятел- Бойко, с който се познахме от Facebook. Прогнозата за времето изглежда добре. Мел някак си успява да ни следи с помощта на MarineTraffic и знае точно къде се намираме, въпреки че не можем да отговаряме на съобщенията и не можем да изпращаме точни координати или да пишем как сме. Кофти.

Рибоядът ни го няма. Преспа на слънчевите панели, направи голяма бъркотия (наака навсякъде) и си тръгна на сутринта. Тъжни сме, че толкова скоро ни напусна.

На AIS-а засичаме кораб пътуващ на северозапад, на около 8 морски мили от нас- твърде далеч, за да го видим в действителност. Голям контейнеровоз „Hanjin Isabel”. AIS-а ни дава информация за името, размерите, GPS позицията на кораба и дестинацията му, скоростта му и времето до най-близката ни среща. Имаме аларма, която се включва когато засечем плавателен съд на радиус от 2 морски мили- много ценна за нощните вахти. Обаждаме йм се по VHF радиото, канал 16 и ги питаме дали могат да изпратят имейл на нашите приятели Мел и Криша. Офицерът по радиото има забавен акцент и е много любезен. Казва, че повечето от екипажа на кораба са от Филипините, че сега плават към Сингапур и ще се приберат в къщи след няколко месеца. И няма проблем, ще изпрати нашето съобщение. Диктувам му буква по буква имейлите на нашите приятели и няколко думи: „Получаваме вашите съобщения, но не можем да отговаряме. Продължавайте да изпращате прогноза за времето. “

Следобеда, рибоядът ни се завръща! Ходил да лови риба и се прибра. Радваме му се.

Нощта е спокойна.

.

.

ДЕН 6

03.05.2016г. S05 11’10“ W098 13’35“ остават 2428 NM, GPS 255, вятър югоизток 14-18 възела, няколко облаци, температура на въздуха 26 ° С

Снощи празнувахме „една шеста от пътя“. Разделихме разстоянието на малки отсеци. Първо го закръглихме на 3000 морски мили и след това го разделихме на 6, 5, 4, 3 и 2 равни части. 2500 морски мили са една шеста от пътя (пропътуван- остават 5/6). 2400 морски мили- една пета от пътя. 2250 морски мили- една четвърт от пътя. 2000 морски мили- една трета от пътя и 1500 е средата. Да броиш морски мили в Тихия океан е като да броиш дните в затвора, предполагам.

Хубаво спокойно перфектно плаване цял ден, 1 метър вълни, плавно, 5-6 възела скорост. Слънчево. Най-после напредваме добре! Също така – най-после хванахме риба! Една малка риба тон. Суши за обяд.

Получихме съобщения от Мел и Криша. Получили са имейла от „Hanjin Isabel”. Прогнозата за времето изглежда добре.

Мая чете книга на български. Също така се справи отлично по геометрия днес.

Открих около 30 пакетчета заготовка за сладкиш „Бети Крокър“ складирани в дълбоките резерви- четири различни вкуса: шоколад, ванилия, лимон и ягода. Май сме ги забравили от две години най-малко. Всички са с изтекъл срок на годност и мирис на мухъл- някои повече от други. Но сме решени да ги ликвидираме до края на това пътуване. Правя мъфини понякога по два пъти на ден. Шоколадовите и ваниловите са сравнително нормални- само леко намирисват на мухъл. Лимоновите са по-зле, но им добавям големи парчета шоколад за по-добри резултати. Мая ги яде със запушен нос. Номерът е да не ги миришеш. Вкусът е ОК. Ягодовите обаче са напълно отишли, неядливи. Предполагам, че ягодовите заготовки имат повече влага и са създали по-добри условия за мухъл. Добре, че имаме само 3 от тях. Разпръскваме розовото брашно вонящо на плесенясали ягоди в морето. Вътрешните найлонови пакетчета от заготовките събираме с останалите боклуци в една голяма черна торба, която съхраняваме до резервоарите за вода, а външните пакети, направени от рециклиран картон накъсваме на малки парчета и хвърляме зад борда. Няма достатъчно място на лодката да трупаме вички отпадъци в продължение на месец. Всички хартиени, стъклени или метални опаковки могат да отидат зад борда, защото те имат способността да се разградят и усвоят от околната среда на дъното на океана, с изключение на пластмасата. Така че хвърляме в морето всичко органично, хартия, стъклени бутилки и консерви- законно и с чиста съвест, като се стараем да не допринасяме за глобалното замърсяване. Но за съжаление, океанът вече е пълен с пластмасови отпадъци поради неправилното изхвърляне на боклуци в промишлени количества. Въпреки, че траекторията ни не пресича „Тихоокеанското боклучено петно“ ( pacific garbage patch), често виждаме риболовни шамандури, пластмасови бутилки и туби, носещи се по течението. Нелегално изхвърлените пластмасови отпадъци в големи количества на сушата- в пристанища, реки, и канали, както и боклуците от рибарските кораби, платформите и товарните кораби се носят от теченията по повърхността на морето и се натрупват в райони с висока концентрация на морски отломки. Днес има пет океански боклучени петна- най-голямото от които е „Северно-Тихоокеанското петно“ (North Pacific Gyre).

Още една спокойна нощ. Местим часовника с един час назад.

.

.

ДЕН 7

04.05.2016г. S 05 36‘45’‘ ‘W 100 37’ 56“, остават 2282 NM, GPS 260, вятър югоизток 16-20, слънчево, температура на въздуха 27 ° С

Става все по-горещо.

Нощем ме спохождат много сънища.

На сутринта откриваме няколко малки калмарчета и летящи риби самоубили се на трамплина, изсъхнали вече.

Иво успя да закачи и извади голяма риба тон. Този път без крещене и нерви. Направих много суши. Вътрешностите и кожите ги изяде рибоядът ни- директно от ръцете на Maya. Той все още пътува с нас; вече се чуства по-уверен, разхожда се по палубата, ака навсякъде, ходи да лови риба и се връща след няколко часа, и ако му разрешим, ще влезе вътре в лодката. Става все по-нахален.

Вятърът се засили- 20-24 възела; нашата скорост е 7-8 възела. Образуваха се големи вълни. Ще ми се вятърът и вълните да спаднат отново.

Една четвърт от пътя.

.

.

Ден 8

05.05.2016г. S 06 04’59‘‘ ‘W 103 14’42“, остават 2123 NM, GPS 260, вятър югоизток 16-20, температура на въздуха 25 ° С

Развълнувано нервно море цяла нощ и сутрин.

Спокоен ден със слаб вятър.

Правя хляб сутринта и мъфини в следобедните часове. Лодката мирише на пекарна. Зад нас се разстила лека сладникава диря и със сигурност лодките плаващи зад гърба ни има да се чудят от къде се носи тази миризма на шоколад и ванилия (и лек мухъл) насред океана.

Има много други ветроходни яхти, които плават на запад заедно с нас, така че сигурно има някой не много далеч от нас. Радарът и AIS –а засичат плавателни съдове в радиус до 20-30 морски мили, но може да има някой на 40 или 60 морски мили зад нас, без да знаем. По това време на годината, от май до август, много платноходки правят този преход на запад. Вероятно сме най-малко 20 лодки пресичащи Тихия океан по едно и също време. Но океанът е толкова огромен, разстоянията са толкова големи, а платноходките са толкова малки и толкова бавни, че дори и тези, които тръгват заедно само след 1-2 дена се изгубват едни-други, заради разликата в скоростта йм. Много крузъри поддържат връзка между лодките чрез SSB радио, а сега вече и с достъпната сателитна опция IridiumGo. Ние не разполагаме с SSB радио, а сателита ни се повреди и не изпраща съобщения, така че комуникацията ни с брега и с други лодки е ограничена до получаване на съобщения. Иво не може да разбере какъв е проблема. Чустваме се сами и изолирани.

Рибоядът е изчезнал. Мислехме си, че ще пътува с нас през цялото време. Но той си замина. Надявам се, че ще си намери друга лодка и ще оцелее, тъй като вече е твърде далеч от земята и едва ли ще има сили да долети до брега. Ще ни липсва.

.

.

Ден 9

Гледайте видеото ни Тихоокеански преход

Намерете ни във Facebook @The Life Nomadik
Подкрепете ни в Patreon @The Life Nomadik
Гледайте ни в You Tube @Fata Morgana

Share