Най-доброто от 2015

Най-доброто от 2015

Maya aboard Fata Morgana at The Swimming Pool, San Blas

Фата Моргана в архипелага Сан Блас, Панама

Свърши още една година изпълнена с незабравими приключения, морски и сухоземни пътешествия. Година, която ни научи на много нови неща и ни подготви за предстоящия презокеански преход.

2015г беше добра година; ще я запомним с многобройните прекрасни места, които посетихме, чудесните хора, които срещнахме и невероятните неща, които ни се случиха.

2015г. бе последната глава от нашето пътешествие в Карибско море и началото на Тихоокеанското ни предизвикателство.

През изминалите 12 месеца проплавахме 2000 морски мили и посетихме 7 различни държави; срещнахме екзотични диви животни, китове, индианци и други пътешественици като нас; научихме много нови неща за света, за природата и за различните култури, с които се срещнахме. Ето някои от нещата, които ни се случиха през 2015г.:

Януари 2015

През януари 2015, плавахме от Ст, Мартен до Британските Вирджински Острови и Американските Вирджински Острови, където срещнахме стари приятели, Мая хвана въшки и я подстригахме късо, и се сдобихме с чисто нов каяк!

„За нас каякът не е просто развлечение или спорт, а незаменимо екологично-чисто, безшумно, плитко-газещо превозно средство, с което дори дърпаме катамарана когато се наложи. И когато нашият стар 15-годишен каяк Агент Оранжев се напука (най-вероятно порди вредното влияние на слънчевите лъчи и старост) и когато стана ясно, че ще трябва да си купим нов каяк (след като се опитахме не особено успешно да поправим стария), точно в този момент ни се обадиха KayakShop.BG и ни подариха нов каяк! Това беше най-страхотния новогодишен подарък! Благодарим ви, KayakShop.BG!

F02

Февруари 2015- Пуерто Рико

През февруари, бяхме в Пуерто Рико, където се наложи да изкараме. Лодката на сушата за поправка. Там също така си купихме разни части от специализиран морски магазин; посетихме Гуавате и ядохме прасе печено на шиш с приятели и се разходихме по Река Фахардо с новия каяк. На път към гр. Понсе, срещнахме маймуните-затворници на един малък остров.

На 12 морски мили югозападно от Фахардо открихме малко островче- едва 600 на 400 м., плоско от северната страна със стръмно каменисто хълмче от югозападната, издигащо се от морето и достигащо 35м височина. Островът е залесен и необитаем, с изключение на няколкото стотин игуани и над 1000 маймуни от вида Резус Макак (Rhesus Macaque), които не се срещат никъде другаде в Пуерто Рико или в останалите карибски острови (…) Още щом се приближихме с лодката в заливчето до западният бряг чухме крясъците на маймуни в гората (…) Скоро се появи двойка маймуни и седнаха срещу нас в далечината, хвърляйки ни по един нехаен поглед от време на време. Няколко минути по-късно започнаха да прииждат макаци от всички посоки. Някои вървяха на четири крака по земята, други подскачаха от клон на клон в короните на дърветата и от време на време надаваха остри крясъци, без особена причина. Озовахме се заобградени от стотици маймуни седящи на земята около нас и в клоните на дърветата.“

.

Островът на маймуните, Пуерто Рико

Март 2015- Аруба

През март, плавахме от Пуерто Рико до малкия ветровит остров Аруба. Там се запознахме с едно гостоприемно семейство, което ни разведе из острова до някои от най-известните природни забележителности: парк Арикок, параклисчето Алто Виста, фарът Калифорния и скалните формации Казибари.

„След три дена и две нощи базаварийно плаване в спокойно море със страничен вятър между 8 и 20 възела, решихме да спрем в Аруба набързо- да проверим прогнозата за времето за следващите дни и да си починем малко преди да продължим към Санта Марта в Колумбия. Месец по-късно все още бяхме в Аруба и не ни се тръгваше (…) защото този малък ваканционен остров, който лежи извън зоната на ураганите, чистата му и подредена столица Оранджестад с най-различни магазини и ресторанти, с луксозни хотели и курорти и световно-известни плажове, както и многобройните природни атракции и приветливи хора, се превърна в една от най-любимите ни карибски дестинации. Тук Иво се научи на кайтсърф, а Мая взе уроци по уиндсърф. Чуствахме се като на ваканция.“

Пиратски кораби, Аруба

Пиратски кораби, Аруба

Април 2015- Колумбия

През април, когато вятърът се поуспокои малко, плавахме до Коумбия и пуснахме котва до шумното градче Санта Марта. Ходихме на палатки в парк Тайрона за няколко дни, участвахме в програмата за освобождаване на морски костенурки, срещнахме Ката и Себастиян, които ни научуха да се гмуркаме с водолазна екипировка и със самолет посетихме Богота, където си подновихме канадските паспорти в канадското посолство там и посетихме музеите и катедралите на столицата, ботаническата градина и „Солената катедрала“ на Зипакира.

„Солената Катедрала в Зипакира, Колумбия е една от най-необичайните, най-изумителни катедрали в света. Намира се на 200 метра под земята, в тунелите на стара солна мина, дълбоко в корема на голяма солена планина. Всичко в тази каедрала е направено от сол.“

.

Солената Катедрала в Зипакира, Колумбия

Май 2015- Колумбия

През май, преди да напуснем Колумбия посока- Панама, прекарахме няколко дена в Картагена- най-очарователната колониална столица в Карибите.

„Прилижавайки се към бреговете на Колумбия, усетих позната мирзма на стара прегоряла земя. Нямахме търпение да опознаем тази държава, тесните улици на Саната Марта, музеите и катедралите на Богота, горещото родно селце на Габриел Гарсия Маркез, водопадите в Сиера Невада, архитектурата на Картагена, дивите плажове и маймуните в Тайрона. Един месец не е достатъчен да видиш всичко, което Колумбия има да предложи на прашния пътешественик, даже година няма да стигне. Колумбия е страхотна!“

.

Картагена, Колумбия

Юни 2015- Архипелага Сан Блас

През юни, пуснахме котва в най-красивия архипелаг, който някога сме виждали- островите Сан Блас в Панама, където живеят индианците от племето Куна Яла.

Куна Яла, официлно наречени островите Сан Блас, е голям архипелаг в Карибско море, който се простира на територия от 2300 квадратни километра и се състои от над 360 предимно малки плоски островчета насред коралови рифове в източната част на Панама. От тези 360 острова само около 40 са населени- дом на индианците от племето Куна. По-големите обитаеми острови са пренаселени от големи общности, а на по-малките живеят само по 2-3 семейства.“

.

.

Юли 2015- Преминаването на Панамския Канал

През юли, след като срещнахме яхта „Анка1“ и нейният екипаж, прекостихме Панамския Канал заедно с нашите нови приятели- Адриан, Криша и Алекс и победоносно пристигнахме в Тихия Океан.

„Няма връщане назад. Започва нова глава от историята на нашето пътешествие (…) Панамския Канал е едно от седемте чудеса на индустриалният свят. Той свързва двата най-големи океана в света и да го прекосиш на борда на лодка е уникално изживяване.“

Maya Ivo and Mira aboard S/V Fata Morgana transiting Panama Canal

Maya Ivo and Mira aboard S/V Fata Morgana transiting Panama Canal

Август 2015 – Панама Сити

През август, се настанихме в Панама Сити, където нашата лодка остана закотвена пет месеца- време да спрем и да си починем. Тук срещнахме много нови приятели и скоро големият град се превърна в „наш дом“.

„След като плавахме из Карибите и някои от латиноамериканските държави, Панама Сити ни се стори изненадващо развит град, с добра инфраструктура и големи шопинг центрове- глобализиран метрополис със силно влияние от САЩ, започнало по време на строежа на Панамаския Канал. В Панама Сити има многобройни международни банки и търговски центрове; тук е и най-голямото и натоварено международно летище в Централна Америка. С осезаемото изключение на бедяшкия мръсен и опасен квартал Ел Чорийо, който се намира в центъра на града, Панама Сити е голям, чист и добре развит модерен град.“

.

Панама Сити

Септември 2015 – Пунта Чаме

През септември, Иво срещна Радо Бързев- вманиячен кайтсърфист и заедно двамата ходиха да карат кайтове на един красив пустинен плаж недалеч от Панама Сити.

„На края на тесен пуст полуостров на по-малко от 100 км от Панама Сити, пристигнахме до див плаж с огромни приливи и отливи, черни лешояди и скелети; с виещи ветрове и летящи хора. На час и половина от града, се намира Пунта Чаме- популярна дестинация за кайтсърфисти от столицата.“

.

Пунта Чаме

Октомври 2015- Архипелага на Перлите

През октомври, отплавахме до Архипелага на Перлите за да наблюдаваме едно величествено чудо- китовете.

„Свят от острови, Архипелага на Перлите, където най-голямата перла в света- Ла Пелегрина- била намерена, е едно от малкото места, където хиляди гърбати китове пристигат всяко лято. От юли до октомври, голямата островна група е дом на около 1000-2000 кита, които пропътуват над 6000 морски мили от студените води на полюсите, където се хранят, до плитките топли води на Коста Рика и Панама, където раждат и отглеждат малките си. Тяхното пътешествие покрай бреговете на Южна и Северна Америка е най-грандиозната миграция на бозайници в света.“

.

.

Ноември 2015- Панама

През ноември, след месеци тренировки, участвахме в няколко организирани маратона. Мая тича 5 км, Мира 10 км, а Иво постигна една от целите в живота си- да участва в пълен 42-километров международен маратон.

„На 29 ноември 2015, Иво се присъедини към хилядите атлети от цял свят, които стартираха в 5 сутринта в центъра на Панама Сити и не се завърнаха часове наред, тичайки разстоянието от 42,2 км. Да тренираш месеци наред за маратон и да завършиш пълен маратон за по-малко от 5 часа е огромно постижение.“

Ivo

Ivo

Декември 2015- Коста Рика и Никарагуа

През декември 2015г оставихме яхта Фата Моргана на котва в Панама Сити и с една палатка и три раници се качихме на автобуса за Коста Рика и Никарагуа, където обиколихме джунгли, планини и вулкани. Изкатерихме вулкан Бару- най-високата планина в Панама, спахме на палатки на полуостров Оса в Коста Рика в компанията на маймуни и папагали, срещнахме двойка български биолози, дошли да изследват пещерните прилепи, изкачихме Серо Чирипо и прекарахме няколко дни в гр. Ла Фортуна край вулкан Аренал, преди да прекосим границата в Никарагуа. В Манагуа, си опънахме палатката в задния двор на родителите на Радо- нашия приятел кайтсърфист, и си изкарахме коледните и новогодишните празници заедно. В Никарагуа, се срещнахме с прекрасни нови приятели и с тях обиколихме многобройните чдеса на страната- вулкани, каньони и плажове.

.

Коста Рика

Новата година ни завари в Никарагуа, благодарни за хубавите моменти през изминалите месеци и нетърпеливи да продължим нататък; да видим нови земи и природни красоти на борда на яхта Фата Моргана.

Благодарим ви за нестихващия интерес и подкрепа! Пожелаваме на всички щастлива нова 2016 година! Бъдете вдъхновени и винаги любознателни; преследвайте приключенията и пътешествайте!

Намерете ни във Фейсбук @The Life Nomadik

Подкрепете ни в Patreon @The Life Nomadik

 

Share

Несгодите и триумфите на дългобегача

Ivo

Ivo

Когато Иво беше на 18 години, го блъсна кола. Левият му крак беше натрошен под коляното и не искаше да зараства. След месеци в гипс, докторите обявиха, че скоро ще трябва да го отрежат, понеже на Иво му липсваше хормона произвеждащ калций и счупеният кокал не можеше да зарастне (тъй като Иво от бебе непрекъснато ядял огромни количества сирене, от което организмът му си набавял достатъчно калций и престанал да го произвежда). Всички доктори потвърдиха необходимостта от ампутация, с изключение на един. Доктор Шойлев- главния доктор на българският национален отбор по футбол- намери лечение. Поръча изкуствени хормони от Швейцария и започна да му ги инжектира всеки ден в продължение на 20 дена.

След осем месеца на легло в гипс, крака на Иво най-после зарастна. Но отне още много месеци ходене на физиотерапия за да се възстанови и да може да върви нормално. Прасеца на левия му крак все още е по-малък от десния и има 7% отклонение на стъпалото до ден днешен.

Скоро след като му махнаха гипса, Иво срещна Боби Филипов- републикански шампион по лека атлетика, който започна да тренира Иво и да го учи как правилно да си изгражда мускулната маса. За Боби, фитнесът беше и все още е начин на живот, страст, наука и религия, която той търпеливо и методично проповядваше на своя последовател месеци наред, ден след ден. Благодарение на Боби, Иво се възстанови напълно, възвърна си добрата физическа форма и запази манията си да тренира, независимо от обстоятелствата.

Преди година, Иво срещна Мел Ебстайн, капитан на яхта Passages от Австралия, на котва край малката карибска островна държава Доминика. Мел е маратонист, взел участие в международни маратони из цял свят, включително и в престижния 90 километров ултрамаратон Comrades (Другари) в Южна Африка. Заедно, Иво и Мел започнаха да тичат нагоре-надолу из улиците на карибските острови, които посетихме и щом стигнахме в Барбадос, се записаха да участват в 10км състезание. За Иво, това беше първото официално организирано тичане. Завърши го за 52 минути и от тогава не е спирал да тича.

Ivo and Mel running in Trinidad

Ivo and Mel running in Trinidad

От тогава, независимо къде се намираме, Иво става рано сутринта по хлад и отива на брега да потича с един специален часовник Garmin Express, който му измерва и показва сърцебиенето, скоростта, времето и изминалото разстояние, както и къде се намира в света. Цялата тази информация се записва и се качва в Интернет. Целта му е да тича из цял свят, в градове и села, на островчета и континенти. Най-странното място, където е бягал до сега е малкия остров Наргана в Куна Яла провинцията от архипелага Сан Блас в Панама, където най-дългата улица е 800 метра и трябваше да обикаля в кръг из селото десетки пъти, за радост на местните индианци, вдъхновявайки малчуганите да тичат след него.

Щом пристигнахме в Панама Сити, Иво установи, че това е почти перфектното място да тренира за пълен 42-километров маратон, едно от постиженията, които си е поставил за цел в живота. Почти, но не перфектно, заради тропическата горещина и влагата, които представляват огромно предизвикателство за дългобегача. Но всичко друго беше идеално. Бяхме на котва месеци наред край морския булевард Амадор- чудесен за тичане рано сутрин; почти всеки уикенд имаше организирани мини-маратони в града, които дават възможност постепенно да увеличаваш разстоянието, започвайки с 10км, 15км и 21км състезания; и имахме достъп до храна. Когато човек тренира сериозно, специалната диета е много важна и достъпът до правилните храни на евтини цени тук в Панама си беше истинска благословия.

Вдъхновени от Иво, Мая и аз също започнахме да тичаме, в началото по малко за здраве, но после ние също съвсем сериозно започнахме да тренираме по специална програма за маратони. Но преди постиженията ни, вички се провалихме по един или друг начин в началото: първо аз направих фатална грешка, после Мая изживя едно огромно разочарование и накрая Иво пострада заради вирус.

Maya, Ivo, Mira and Sandra

Maya, Ivo, Mira and Sandra

Неделя. Рано сутрин. Слънцето бавно се пробужда. Градът още спи; улиците са празни и притихнали. В единия ъгъл на парка се сформира нещо като малко торнадо заредено с енергия. Тук хиляди ранобудни хора с ярко розови тениски са се събрали за маратона. Аз и Иво сме между тях. Иво се записа за 10км, а аз ще се пробвам на 5км, след само две седмици тренировки. Ще стартираме всички заедно и в един момент маршрутите на 5км и 10км ще се разделят.

Време е. Тълпата от хора с лица обърнати на запад е гъста на старта. Всички са притихнали вече. Три, Две, Едно, СТАРТ! Човешката маса започва да се движи бързо и внезапно като същество с много крака: една гигантска стоножка обута в маратонки подскача напред. Всички разговори престават изведнъж и настава тотална тишина: странна тишина изпълнена с шумуленето на бързи стъпки по асфалта, като дъждец по ламаринен покрив. Човешката стоножка се разтяга и става все по-дълга и по-тънка и аз съм някъде по средата, следвам тези пред мен без да знам на къде отиваме, а тези по-назад следват мен. За първи път минавам по тези улици и докато тичам разглеждам града. Какви ли не чуства и мисли ми минават през главата. Най-вече усещам някаква неописуема радост, че съм част от тази масова енергия.

След 56 минути, вече изминал 10-те километра, Иво е на финала и ме търси. Аз би трябвало да съм свършила моите 5 км преди него, но ме няма никаква. Появявам се полу-жива след най-дългия, най-трудния и най-съсипващия час и двайсет минути в моя живот, след като пропуснах разклонението за 5-километровия маршрут и се наложи да тичам цялото 10-километрово разстояние без необходимата физическа подготовка. Така изживях феноменът наречен „бонк“ (на английски)- стана ми студено на главата и косата ми настръхна, сърцето ми стана толкова голямо и бързо, колкото полудял заек, краката ми не бяха мойте и започнах да халюцинирам. Монументалният задник на една ниска латиноамериканка-маратонистка огромен колкото Юпитер, ме задмина неусетно и продължи да се поклаща ритмично пред очите ми хипнотизирайки ме напълно. Как е възможно подобно масивно нещо да тича така неуморно и грациозно в продължение на 10 километра? Пристигнах на финала без да спирам да тичам нито за миг, но веднага след това се разплаках неутешимо от яд, че съм толкова загубена цял живот. Как можах да пропусна отбивката и да тичам 10 вместо 5 километра? Иво много се зарадва на грешката ми и беше много горд с мен.

Mira

Mira

Следващия провал е когато Мая се записа да участва на 1км маратон за деца между 5 и 12 годишна възраст. Тя е една от най-големите и най-високите участници и естествено е една от най-бързите, като по-дългите й крака бяха голямо предимство. Пристига с първите финалисти и ние страхотно се гордеем. Веднага я завеждаме в една закусвалня да почерпим изгладнялата атлетка с един голям сандвич за закуска. Какъв е провалът, ще питате. Ами като се прибрахме на лодката този ден и проверихме офизиалната класация на Мая, се оказа, че е завършила на второ място от момичетата, но тъй като не изчакахме награждаванията, са дали наградата на друго дете. Можете ли да си представите смесените чуства на гордост, че е завършила на второ място първия маратон в живота си и на разочарование, че не е получила заслужената награда?

Maya

Maya 1K

На Иво проблемът беше, че тича 21км полу-маратон болен. Вирусът, който зарази всички наоколо- хората в залива и приятелите ни, които живеят в Панама- не подмина и Иво. Седмица преди полу-маратона той вдигна температура и получи разстройство, но не спря тренировките, въпреки че те от тренировки се превърнаха в мъчение. Не е лесно да тичаш с изтощен от болестта тяло, но той успя и завърши състезанието, въпреки, че времето му не беше много добро.

Ivo

Ivo 21K

Всички продължихме да тичаме след първоначалните ни несгоди и разочарования. Не се предадохме. На 15 ноември 2015г. Мая успешно завърши нейните първи 5 километра. Записахме я в маратона за възрастни и тя беше един от най-младите измежду хилядите участници. Прекоси финала след 35 минути и 47 секунди. Освен медал за участие, Мая получи и удовлетворението от едно голямо постижение. Същия ден, аз отново тичах 10 км, този път напълно съзнателно и нарочно. И не изпаднах в никакви странни състояния този път. През цялото време се чуствах страхотно и дори когато прекосих финала след час и 7 минути имах енергия да продължа да тичам.

Maya 5K

Maya 5K

На 28 ноември, Иво получи имейл от неговия приятел Мел в Австралия, който макар и от разстояние все още го тренира, като му дава съвети, окуражава го и следи прогреса му. „Успех на първия ти маратон утре. Празнувай твоите първи 42,2 километра по време на тичането и не позволявай нищо да те тревожи. Ти тренира здраво и правилно в трудни условия и ще преодолееш трудностите- особено, когато психиката ти започне да ти прави номера. Не обръщай внимание на негативните мисли- със сигурност ще успееш! Всичко най-хубаво. Мел Ебстайн.“

На 29 ноември 2015г. Иво се присъедини към останалите 2000 човека дошли от различни крайчета на света, които стартираха в 5:00 сутринта в центъра на Панама Сити и се завърнаха няколко часа по-късно, след като покриха разстоянието от 42,2 км.

Ivo 42K

Ivo 42K

Да тренираш месеци наред и да завършиш 42 км маратон за по-малко от 5 часа е неописуемо постижение. Мая каза: „Хубаво е когато някой се гордее с теб и когато ти се гордееш със себе си.“ И това е основната причина защо хората тичат в маратони.

Ivo with other marathons. The guy in the middle is from Kenya and won many marathons in Panama this past summer

Ivo with other marathons. The guy in the middle is from Kenya and won many marathons in Panama this past summer

Иво прекоси финалната линия на едно от най-големите си постижения плачейки от болка и от щастие, напълно разбит и разчустван. „Имаше хора, които ни помагаха; случайни хора с коли и на колелета; идваха и караха бавно до нас и ни питаха дали имаме нужда от вода; раздаваха ни Гедарейд и вода, когато водата на водните станции свърши. С бегачите наоколо си поделяхме водата, укуражавахме се взаимно, помагахме си все едно бяхме на война и се борехме срещу общ враг. Имаше и инвалиди, които се състезаваха с инвалидни колички, заедно с нас; бутаха с ръце през цялото време.“

.

.

Иво, който не обича човешката раса по принцип, се завърна от неговите 42 километра с пребити крака и сърце пълно с необяснима благодарност към хората на Панама, които демонстрираха невероятна подкрепа на маратонистите. Този ден, Иво плака с умиление спомняйки си доктора, който спаси крака му, приятеля му, който го научи как да се грижи за тялото си и приятеля му, който му показа как да празнува по време на дългото бягане.

Ivo crying after finishing a 42 K marathon, Panama

Ivo crying after finishing a 42 K marathon, Panama

С благодарности към доктор Шойлев, Боби Филипов и Мел Ебстайн.

.

Ivo 42K

Share

Фата Моргана Дестинации

 

The Life Nomadik има вече Patreon

patreon

А сега на къде?

MAP23

Много са тези, които напоследък ни попитаха на къде ще потегляме след Панама, където поставихме рекорд за „най-дълъг престой на котва“ в историята на нашите пътешествия. И въпреки, че плановете ни, подобно на морето, са несигурни и променливи, ето къде ни се иска да отидем в близкото бъдеще, ако Нептун не възрази. Това е нашият сценарий „в най-добрият случай“, „живот и здраве“, а срокове и гаранции няма:

След като плавахме в продължение на две години из почти целият Карибски регион: от Куба до Мексико, Гватемала, Бахамите, Доминиканската Република, надолу по източнокарибската островна верига до Тринидад и Тобаго, Барбадос и обратно до Пуерто Рико, прекосихме до Аруба, от там плавахме до Колумбия, остроите Сан Блас и през Панамския Канал пресякохме „ от другата страна“, вече сме в Тихия Океан и чакаме пролетта, когато времето е най-подходящо и безопасно за прехода от Еквадор до Френска Полинезия. Но преди това, имаме още доста да разглеждаме в Централна и Южна Америка по суша.

Two Years in the Caribbean Sea

Two Years in the Caribbean Sea

В Началото на декември 2015г., когато е краят на дъждовния сезон по тези места, ще оставим Фата Моргана на котва в Панама Сити и ще вземем автобуса до провинция Чирики, наблизо до границата с Коста Рика. Това е най-красивата част на Панама с тропически гори, вулкани каньони и водопади, където е най-добре да се отиде през сухия сезон, между декемри и юли. С палатка и топли дрехи ще изкачим най-високият панамски връх, Вулкан Бару, от където при ясно време рано сутрин се виждат и двата океана: Атлантическия океан на изток и Тихия океан на запад.

Нашата палатка нощем

Нашата палатка нощем

След Чирики, ще вземем автобуса за Коста Рика. Първа спирка- Голфито, където се надяваме да се запознаем с млада двойка от България, в Коста Рика по програма за изследване и опазване на пещерните прилепи, и от там- ще прекараме известно време на къмпинг насред една от най-биоразвитите територии в света- полуостров Оса. След още едно пътешествие с автобус или на стоп, ще пристигнем в подножието на Серо Чирипо– най-високата планина в Коста Рика. Разбира се, че ще я покорим!

.

.

После заминаваме за стлицата Сан Хосе и околните паркове. От там на север до китното градче Либерия, заобиколено от още повече паркове, гори и вулкани. Следват плажовете на тихоокенската страна близо до границата с Никарагуа, където ще видим дали ще има хубав вятър за кайтсърф. Планирали сме кайтсърфинг в Коста Рика и после на голямото езероо в Никарагуа и ако всичко върви по план, по това време вече трябва да сме в компанията на Радо- маняк кайтсърфист, чието семейство живее в Манагуа– столицата на Никарагуа. Те ни поканиха да си опънем палатката в задния двор на къщата им, където ще сме точно за Коледа и Нова Година. Има много неща за разглеждане в Никарагуа и нашият „местен“ приятел Радо ще ни разходи.

Central America Trip

Central America Trip

В началото на януари 2016г. се прибираме в Панама Сити, където се надяваме, че Фата Моргана ще ни очаква непокътната. Ще трябва да я извадим на суша за рутинно пребоядисване на корпусите, преди да потеглим на юг към Еквадор. Би трябвало да пристигнем в Еквадор към края на януари 2016г. и ще ни остане достатъчно време- около 2-3 месеца да разгледаме подробно държавата, да прескочим до Перу и даже до Боливия, отново с автобуси, с палатки и спални чували.

panama-ecuador-peru

Пътуване в Южна Америка

През април 2016г. започва голямото епично морско приключение. Хиляда-милният преход до Галапагос би трябвало да ни отнеме между една и две седмици плаване на запад. Колко време ще останем в Галапагос зависи от това, колко ще струват входните такси и колко ще сме събрали за целта. Уникална и крехка екосистема, както и последна спирка преди големият презокеански преход, Галапагоските острови не са за подминаване. За съжаление, те са също така и една от най-скъпите мореплавателски дестинации в света, като престоят се плаща на ден, но със сигурност си струва.

.

.

Следващите четири хиляди морски мили състоящи се от сини хоризонти във всички посоки в продължение на около месец, ще стартираме през април или май 2016г. от Галапагос към бреговете на едни от най-красивите острови в света- Маркезите и Френска Полинезия. От там нататък, плановете ни са все още неизбистрени. Към ноември 2016г. най-вероятно ще сме вече в Нова Зеландия, но може и да се забавим няколко месеца или даже година, ако ни хареса из островите. Веднъж като пристигнем в Нова Зеландия, смятаме да прекараме доста време там и да обиколим двата острова както подобава по суша. От там ще продължим към Австралия 2017-2018г. И както се досещате, в Австралия също ще поостанем и ще пътешестваме по суша преди да продължим към Индонезия по море, където имаме „среща“ на о.Бали с Андрей Едрев и неговото прекрасно семейство (намерете ги във Фейсбук/ Остров Бали).

Across the Pacific Ocean

Across the Pacific Ocean

После- Азия. Азия ни е на сърцето. Ще минат години да обиколим Виетнам, Камбоджа, Тайланд, Шри Ланка, Индия… От там през Индийския океан, от Малдивите към Сейшелите, към Мадагаскар, Южна Африка, покрай Нос Добра Надежда към Кейп Верде със спирка на Св Елена; Канарските острови, Гибралтар, Испания, Италия, Гърция, Турция…. Ако вичко е наред, живот и здраве, ще сме поне 5-6 години по-стари, с очи пълни с красоти от цял свят, сърца изпълнени с нови приятелства и спомени населени с невероятни истории за споделяне, когато най-сетне достигнем бреговете на Черно море и пуснем котва в пристанище Варна.

В земята, където сме родени, ще спрем, но не за винаги. Има още толкова много пристанища по света, които ще очакват Фата Моргана и толкова много жажда за приключения и далечни хоризонти.

Sailing Fata Morgana

Sailing Fata Morgana

Намерете ни във Facebook@The Life Nomadik

Подкрепете ни в Patreon@The Life Nomadik

 

Share

В компанията на китове

.

.

Любимото ни занимание на о.Контадора са разходките из многобройните стръмни криволичещи улици насред джунглата, някои от които свършват внезапно в нечий заден двор или на някой плаж, или неочаквано ни извеждат на същото място, от където сме тръгнали. По време на една рзходка засичаме млада двойка с пазарски торбички и ги питаме от къде са си купили неща за ядене. Мъжът обяснява как да стигнем до малкото магазинче с доста ограничен избор от хранителни стоки и аз засичам познат акцент.

Pearl Islands, Panama

Pearl Islands, Panama

– Вьй говорите по рукий?- го питам и двамата се нахилват доволни и учудени, че срещат хора, които говорят руски на такова малко островче в Панама.

По-късно, отново срещаме Алекс и Наташа от Москва на нашето плажче, бързо се сприятеляваме и ги каним да ни посетят на лодката. Разказват, че са на ваканция за няколко дни и че всеки път като имат свободно време от работа пътешестват из света и вече са посетили десетки държави на почти всички континенти и нямат намерение да спрат. След като ни дойдоха на гости на Фата Моргана, те ни поканиха да ги придружим на експедиция за китове.

Whale Watching tour with our Russian friends

Whale Watching tour with our Russian friends

Син островен свят, Архипелагът на Перлите е едно от няколкото места в света, където хиляди гърбати китове пристигт всяко лято. От юли до октомври, голямата островна група е дом на 900 до 2000 гърбати кита, които пропътуват над 6000 морски мили от студените води на Арктика и Антарктика, където се хранят, до плитките топли лагуни на Коста Рика и Панамския залив, където раждат и отглеждат малките си. Пътешествието им покрай бреговете на Южна и Северна Америка е най-голямата миграция на бозайници в света.

Pearl Islands

Pearl Islands

Потегляме от о.Контадора късно следобед натоварени в една рибарска лодица пригодена за туристи, обзаведена с няколко дървени пейки. Само ние и руснаците сме. Нашият гид е местно момче, което знае къде да намери китовете и как да се доближи до тях. Правим обиколка на няколко необитаеми острова. Минава цял час, а от китовете няма и помен. Става късно, лодката почти е без гориво и започваме да се тревожим, че за съжаление няма да ги намерим изобщо.

Ivo and our whale watching guide

Ivo and our whale watching guide

И тъкмо се отказваме и решаваме да се връщаме наобратно, когато виждаме едно миниатюрно черно островче стърчащо от морето в далечината, от което излиза малък блестящ на светлината на залеза фонтан. До него се подава още едно островче и прави фонтан, и още едно и още едно! Стадо китове бавно се движат към нас откъм западния хоризонт. В крайна сметка, те намериха нас, а не ние тях. Тревогата и разочарованието бързо се превръщат във възбуда и върховно необяснимо щастие. Всички, освен гида и Иво вадим фото-апаратите и снимаме всеки път, щом китовете се покажат на повърхността за въздух с бавни величествени движения.

Humpback whales, Panama

Humpback whales, Panama

Потапят се. Преставаме да дишаме и се взираме в морето в очакване. Чакаме. Ето ги още по-близо и фото-апаратите щракат ли щракат. Иво ни е нещо като разузнавач и винаги пръв забелязва китовете щом изплуват. Веднага ги посочва с протегната ръка и започва да вика команди със силен руски акцент: „Стреляй! Фор Мадър Раша!“ или „За Сталину! За родину! Впериод!“ или някакви други подобни военни заповеди, докато ние щракаме с апаратите в посоката на фонтаните, като щастливи снайперисти.

A display of the tail was always a joyous moment.

A display of the tail was always a joyous moment.

Доближаваме майка с бебе. Внезапно, колосалното живото изскача от водата вертикално нагоре с фантастично забавено движение демонстрирайки мощ и елегантност, с разперени бели перки като крила на пеперуда. Великанското й 15-метрово 36-тонно тяло разбива водата с невероятен плисък. Ние гледаме с възхта, очите ни пълни с неизмерима любов и благодарност. Незабравим момент.

Humpback whale breaching, Pearl Islands, Panama

Humpback whale breaching, Pearl Islands, Panama

След тази екскурзия, виждаме китове всеки ден. Идват в заливчето ни, съвсем до плажа и минават толкова близо до лодката, че всеки път чуваме тяхното лениво дълбоко Пуууууффффф и тичаме на палубата да ги гледаме как преминават. Понякога даже скачаме в каяка и ги преследваме, за да ги видим още по-отблизо. Да преследващ китове с каяк е доста вълнуващо и малко стршно изживяване. Ами ако мама-кит не ни види, скочи от водата и се бухне върху нас? Или ако реши да преобърне каяка с леко плясване на огромната си опашка? Но знаем, че това е изключено. Имаме им тотално доверие. Гърбатите китове може да са големи и мощни, но почти не се случва да нападнат хора, каяци или лодки. Всеизвестни са като „нежните морски гиганти“.

Humpback whales

Humpback whales

Вечерта на лунното затъмнение, небето е дълбоко и безоблачно, въздухът е топъл, няма вятър и морето спи. Затъмнението, обявено за 20ч00, започва точно навреме. Приготвяме си пуканки за шоуто и се нагласяме да гледаме яркият лунен изгрев, последван от бавният страховит ритуал на луноядният дракон. Наблюдаваме най-перфектното лунно затъмнение заобиколени от благоуханни сенки на тропически острови, в компанията на китове.

Интересни факти за гърбатите китове

  • Гърбатият кит (Megaptera novaeangliae) е вид беззъб кит

  • Един от най-големите китове, възрастните достигатдължина 12-16 м и тежат приблизително 48 тона.

  • Гърбатият кит има отличителна форма на тялото, с необичайно големи гръдни перки и безформена глава.

  • Той е акробатично животно, което често скача над водата.

  • Мъжките индивиди изпълняват сложни песни, които траят от 10 до 20 минути и се повтарят в продължение на часове. Целта на песните им все още не е ясна, въпреки че изглежда да има роля в чифтосването.

  • Гърбатите китове мигрират до 25 000 км всяка година.

  • Гърбатите китове се хранят само през половината от годината, в полярните води, а през останалото време мигрират към тропичните или субтропичните води, за да се чифтосват и раждат, през който период гърбатите китове не ядат няколко месеца, а живеят за сметка на мастните си резерви. Храната им се състои предимно от крил и малки рибки. Гърбатите китове имат разнообразен репертоар от начини на хранене, включително балонна техника на хранене.

  • Новородени китчета имат дължина от около 6 м и тежат 2 тона. Те сучат за около шест месеца, след което за около още шест месеца малките са на кърма и „твърда“ храна. Млякото на гърбатия кит има 50% мазнини и е розово на цвят.

  • Подобно на другите големи китове и гърбатият е бил обект за китоловната индустрия. Поради свръхулов, популацията му пада с около 90% преди да бъде въведен китоловен мораториум през 1966 г. Оттогава видът частично се е възстановил, обаче, заплитането в риболовни съоръжения, сблъсъците с кораби и шумовото замърсяване, остават значими опасности пред вида.

  • Днес има най-малко 80 000 гърбатите китове в световен мащаб.

  • Японците все още ловят нелегално с харпуни китове за месо, като една от тактиките е да ги подгонят нарочно към рибарските мрежи и да ги чакат да се омотаят и задушат, след което ги обявяват за „случайно загинали“. По пазарите в Мексико и други държави също може да се намери месо от китове убити напълно незаконно.

.

.

Намерете ни във фейсбук/ The Life Nomadik

Share

Проект Зелена Палатка

Проект Зелена Палатка

При отлив, плажът в Пунта Чаме (Панама), където Иво кара кайтсърф заедно с Радо, е прелестно място. Широк влажен пейзаж изрисуван с причудливи десени образувани от постоянните ветрове и черно-жълтите пясъци, блестящи на светлината на залезите. Тук-таме грамадни дървени скулптури изхвърлени от вълните разнообразяват монотонната  пясъчна ивица. Малки бекасчета притичват на групи по ръба на водата в търсене на дребни рачета там, където вълните се отдръпват, фрегати бавно се реят като мрачни хвърчила из високите въздушни течения и черни лешояди бродят по брега оглеждайки се за нещо мъртво изхвърлено от морето.

.

.

Изолиран на края на един дълъг тесен полуостров, този плаж съвсем не е популярен сред туристите, нито сред местните жители; само кайтсърфистите го посещават, заради ветровете, които тук са най-силните в района. Един от най-пустите и диви плажове, Пунта Чаме е също така и най-мръсният плаж, който сме виждали. Никой не почиства невероятното количество пластмасови отпадъци, които морето изхвърля тук ежедневно.

Punta Chame (Panama)

Шрек, изплувал от морето на Пунта Чаме (Панама)

Първия път като видяхме колко много боклук има се шокирахме. По ръба на пясъчната ивица, до където стигат вълните и където започва тревистият бряг, по цялата дължина на плажа, има натрупани шишета и туби, всякакви размери чехли и сандали, останки от пластмасови и стериопрени опаковки за еднокртна употреба, детски играчки и какви ли не още неразградими боклуци. Сякаш боклучарски камион си е изсипвал товара тук всеки ден в продължение на месеци. Наоколо има само няколко хотела и няколко вили покрай брега, но никой не почиства и не поддържа плажа.

Dead sea turtle in a pile of trash. Punta Chame (Panama)

Dead sea turtle in a pile of trash. Punta Chame (Panama)

Течението и вълните докарват боклуците от Панамския залив, където стотици кораби чакат на рейд за преминаване на Панамския Канал и най-безотговорно и нелегално си изхвърлят боклуците в морето. Хората от бедните рибарски селища покрай брега също ползват океана за кош за боклук и част от битовите им отпадъци се връщат обратно по пустеещите плажове. Но болшенството от боклуците остават в морето, замърсявайки и унищожавайки безвъзвратно морската околна среда.

Тъй като Мая и аз нямаме кой знае какво да правим докато Иво и Радо кайтсърфират, решаваме да поразчистим плажа. намираме една стара скъсана палатка изхвърлена в един казан край пейките, където кайтсърфистите се преобличат и решаваме да я ползваме за чувал за боклук. Мая е силно ентусиазирана. Тя не просто събира пластмасови шишета и ги пълни в една случайна палатка; тя работи по нов глобален проект за почистване на околната среда на планетата Земя, за намаляване на замърсяването, и помага на световния океан и всички същества в него!

Maya cleaning the beach. Punta Chame (Panama)

Мая почиства планетата

Мая върши едно добро дело, което се състои не само в почистването на няколко квадратни метра от плажа, но също и в научаването и в преподаването на урок: тя дава пример! Освен това, се бори за наградата. Ако напълни палатката догоре с плажни боклуци, може да си избере един голям шоколад за нагрда в края на деня, обещавам. Кое дете не би събирало отпадъци в продължение на час-два за подобна награда?

Работата не е толкова лесна, колкото изглежда. За да почистим този плаж са ни нужни много повече от два часа, една палатка и двама души. Боклуците са се натрупали на няколко пласта под пясъка и ние само обираме тези, които са на повърхността. Ако вземем да изравяме шишетата изпод пясъка, целият плаж може би ще пропадне с няколко метра и може и да изчезна напълно, подобно на сграда, на която и разрушават основите…

.

.

Палатката е пълна до горе, а само малка част от плажа е почистена. И въпреки това, Мая се чуства горда и благородна; постижението е голямо. Няколко следобедни минувачи, разхождащи се по ивицата забелязаха какво правим. А това, че забелязаха е по-важно дори от това, което направихме.

***

Не за първи път поемаме подобни инициативи за почистване на мръсни плажове и Мая решава да продължава и за в бъдеще. Стартирахме нов проект за почистване на планетата- Проект Зелена Палатка

Project Green Tent

Проект Зелена Палатка

Факти за замърсяването на окена:

  • Над 220 милиона тона пластмаса се произвежда всяка година.

  • Средностатистическият американец изхвърля около 100 кила пластмасови отпадъци годишно.

  • В Световния Океан има 5,25 трилиона парчета пластмасови отпадъци.

  • Всяка година , 8 милиона тона пластмаса се вливат в морето.

  • Всяка година 26 милиона паунда пластмаса пътува стотици мили от крайбрежията навътре в океана, присъединявайки се към плаващите „боклучени петна“, убивайки един милион морски птици и 100 хиляди морски бозайници.

  • Нивото на боклук в океана вече е достигнало критичната точка.

  • Пластмасата се разпада на малки парченца, които наподобяват планктон и биват поглъщани, подобно на отровни хапчета, от всички мосрки обитатели, от най-дребните рибки до китовете.

  • 80% от боклуците влизат в океана откъм земята.

  • Голямото Тихоокеанско боклучено петно, също известно като Тихоокеански боклучен водовъртеж, е струпване на отпадъци в средата на Тихия Океан, което е трудно да се наблюдава, тъй като се състои от микроскопични парченца, почти невидими за човешкото око.

  • 46% от пластмасата се носи по повърхността на морето години наред преди да се разпадне и присъедини към боклучените петна.

  • За разлика от органичните отпадъци, желязото, стъклото и хартията, които се усвояват напълно от природата, фото-деградиралата пластмаса се разлага на малки парченца, но си остава полимер. Тези малки парчена на повърхността на морето биват поглъщани от риби, птици и морски бозайници и навлизат в хранителната верига, както и в хората, посредством консумирането на риба.

  • Пластмасата попада в стомасите на морски костенурки и албатроси, а родителите албатроси редовно хранят по погрешка малките си с пластмаса и голяма част от тях измират.

  • Ако се подобри начина, по който се събират боклуците и се запушат местата, където сметищата се изливат директно в морето, замърсяването на океаните с пластмаса може да се намали до 50% до 2020г.

За да превърнем инициативата на Мая в успех, има няколко неща, които вие можете да направите, за да помогнете:

  1. Прочетете по-горните факти и научете повече за замърсяването на океана.

  2. Опитайте се да купувате, да ползвате и да хвърляте по-малко пластмаси. Рециклирайте.

  3. Харесайте и споделете тази статия във Фейсбук. Не са много хората, които обичат да четата истории за боклуци и да гледат снимки на мъртви морски костенурки, така че за съжаление тази статия най-вероятно ще остане незабелзана, освен, ако не ни помогнете да я разпространим.

  4. Почистете плажа.

Maya and the Green Tent

Мая и Зелената палатка

Намерете ни във Фейсбук @ The Life Nomadik

Share

Приятели от яхта Анка

Приятели от яхта Анка

Alex, Krisha and Adrian aboard S/V Anka

Алекс, Криша и Адриан на борда на яхта Анка

Един ден през юни получавам съобщение от Криша- българка от Ямбол, която ми пише, че тя заедно със съпруга си Адриан от Румъния и техният 10-годишен син Алекс са в процес на завършване на ремонтите на яхта Анка-1 в Кюрасао и смятат да я прекарат до Австралия, където живеят от четири години насам. „Ние сме в момента в Сан Блас и ако плавате от Кюрасао директно за Панама, защо не се отбиете, ако имате време да се запознаем? Отклонението не е много голямо, само няколко мили, а и мястото си струва. Със сигурност ще ви хареса Сан Блас, а и на нас ще ни бъде много приятно да се срещнем с вас!“- и писах аз в отговор.

Те определено нямат време за размотаване. Трябва да побързат от Кюрасао до Панама, после от Панама през най-големият океан в света до Френска Полинезия и от там до Австралия само за 4 месеца и то почти в началото на сезона на тайфуните.

Anka and fata Morgana in the same anchorage in San Blas

Анка и Фата Моргана заедно в Сан Блас

И въпреки това пет дена след като потегли от Кюрасао Анка се появи в заливчето ни в Сан Блас и моментално се сприятелихме. Алекс е от тези деца, дето започват да ти говорят все едно те познават от сто години, Криша е винаги усмихната и постоянно раздава подаръци, а Адриан е голям майтапчия и може да разсмее и най-сериозният човек, колкото и в лошо настроение да е.

Ivo and Adrian aborad S/V Anka

Иво и Адрин на борда на яхта Анка

Адриан е от Румъния, но е живял дълги години в България и говори перфектен български с много симпатичен акцент, като използва разни смешни думички, лафове и жаргони, както и бебешки думички и понякога ги членува грешно. Например не ходим на „плажа“, а ходим на „плажата“. Забавно е да го слушаш, още повече, че историите, които разказва са безценни. Животът му, още от много ранно детство в Румъния, е филм- приключенски екшън и епична сага (по истински случай), като наградата за най-добра второстепенна роля би взел баща му или Шон Конъри, който би бил най-подходящият актьор да играе баща му. Но Адриан ме помоли да не разкривам много-много детайли, тъй като той планира сам да разкаже собствената си история някой ден, така че тук само ще споделя това което Криша е написала в техният блог AnkaTravels:

Адриан е от градче дълбоко във вътрешността на Румъния, около 400км от брега на Черно Море. Семейството му нямали възможност да посещават морето често по време на комунистическия режим. Един от първите му спомени от Черно Море е когато баща му Мариус Албу го завел до плажа и го попитал: „Какво виждаш?“, „Виждам вода.“- отговорил Адриан, „Не- казал- това е паспорта ти към свободата.“ По време на режима, Мариус успял да построи първата си 6-метрова лодка, което било нелегално в Румъния по онова време, когато на хората не им било позволено да имат задгранични паспорти, да купуват атласи или да пътуват в чужбина свободно. През 1989г. когато Адриан бил на 14, Мариус го взел и тайно избягали от режима на борда на яхта Феникс, през Черно Море, Турция до Гърция. Това е първият път, когато Адриан плава с лодка. От тогава мореплаването за него не е забавление а начин на живот.

След 8 години в Гърция, Адриан и баща му замиават на борда на Феникс към Карибско Море, където се разделят. Докато Адриан прекарва няколко години в Тринидад и Тобаго, където си купува собствена лодка- Маове и плава през Тихия Океан към Австралия, баща му продължава околосветското си пътешествие и става първият Румънец плавал около света под Румънски флаг.

През зимата на 2002, Адриан преживява автомобилна катастрофа и си натрошава глезена на парчета, неспособен да върви една година. За съжаление, се налага да продаде лодката в Австралия и да се завърне в Румъния, за да се излекува. Скоро след като е напълно излекуван през 2004 той е поканен да участва в регата Одисейл, като шкипер на яхта Феникс. Регатата, която промени живота и на двама ни.

През това време, аз работех като арт-директор в една рекламна агенция в София и си мислех, че живота и кариерата ми вървят във вярната посока. Баща ми, Янчо Бараков- също голям мечтател и оптимист, подобно на Мариус, построи първата си 10-метрова яхта по време на комунистическия режим в България. Строежа на лодката трая 10 години на паркинга пред блока ни в Ямбол, на 100км от брега на морето. През 2000г., с опита, който вече имаше в направата на лодки и с още повече кураж, той стартира строежа на втора 12-метрова яхта- Баракуда. Лодката беше завършена четири години по-късно и през 2004г. той беше поканен да участва в регата- същата Одисейл регата. И въпреки, че цял живот съм била около лодки, аз нямах опит в плаването и всичко това за мен беше ново и малко страшно, а и да си призная все още е.

Тогава аз, като част от екипажа на 12-метровата яхта на баща ми Баркуда, срещнах Адриан. Последва романтична любовна история, каквато е възможна единствено на море. Година по-късно се оженихме и се роди нашият син Алекс. От тогава почти всяко лято плаваме между България и Гърция, тъй като никога не се уморихме от красотата на Средиземноморието.

През 2011 се преместихме в Австралия, където живеем вече от четири години насам.

През ноември 2014, Адриан за пореден път се присъедини към екипажа на баща си на борда на Феникс и заедно плаваха 45 дена през ревящият Южен Тих Океан, от Нова Зеландия до Чили, за да покорят Еверест на моряците- Нос Хорн. Четири месеца плаваха насред прелестни фиорди и ледници, на котва край айсберги. Достигнаха Порто Уилиамс- най-южнта част на континента и последната спирка преди носа, но за съжаление времето се изчерпа и Адриан трябваше да напусне екипажа, тъй като не му остваше много време преди сезона на ураганите да стартира в Карибско Море. В съзнанието му вече се беше оформила идеята за Анка и за неговото собствено пътешествие.

*Прочетете повече за техните приключения и ги следвайте в блога им @ AnkaTravels.com

Всичко това е невероятно, нали… А подробностите от историята включвт трагедии по време на плаване, бягство от турски затвор и какви ли не други щастливи и нещастни стечения на обстоятелствата, които Адриан ни разказа и изигра на чаша бира в кокпита на Фата Моргана или на супа от телешка опашка в кокпита на Анка… Незабравими моменти.

Krisha taking a bread-making lesson from Mira aboard Fata Morgana

Криша взима урок по месена на хляб от Мира на борда на Фата Моргана

Водим ги в нашето любимо заливче в Сан Блас край Кайо Холандес и на островчето на нашите Куна приятели да си купят моли. Адриан даже намира време и материали да поправи едно от старите рзнебитени улута на индианците. Прекарваме си няколко дена заедно в Сан Блас и всяка вечер се събираме да споделяме бири, истории и вечеря.

Anka arriving in San Blas, Cayos Hollandes

Анка в Сан Блас

Мая и Алекс стават неразделни, гледат филми, играят игри или просто скучаят заедно, когато „няма нищо за правене“. И просто така спонтанно, решаваме да прекосим заедно с Анка Панамския Канал, за да удължим времето прекарано с тях, преди да се разделим. Плановете ни да остаем в Сан Блас до септември току-що се промениха! На следващия ден потегляме към канала заедно с нашите нови най-добри корабни приятели от яхта Анка!

Мая и Алекс

Playing dominoes.

Играят на домино

Playing cards.

Играят на карти

Discussing the world.

Говорят си

Playing video-games.

Играят на игри

Taking the kayak for a ride.

Разхождат се с каяка

Reading about bugs.

Четат за бръмбари

Giggling.

Хилят се

Making art.

Рисуват

Watching films.

Гледат филми

Watching very funny films.

Гледат много смешни филми

Just hanging out while being bored.

Просто са заедно, когато им е скучно

....or is this yoga?

…или май правят йога?

За авторката: Мира Ненчева заедно с мъжа си Иво и 11-годишната им дъщеря Мая живеят на 11-метровия катамаран Фата Моргана и обикалят света. Можете да следите пътешетвията и приключенията им в блога www.thelifenomadik.com или на страницата им във Фейсбук:  Facebook/The Life Nomadik

Share

Куна Яла- Циганските махали на рая

*Предишният разказ озаглавен Куна Яла- рай на края на света ни запозна с малките идилични Куна Яла острови и техните обитатели- индианците Куна.

Циганските махали на рая

от Мира Ненчева

.

.

Когато за първи път отиваме на остров Порвенир за да минем имиграция и митница няколко дни след като пристигнахме в Сан Блас (Панма) отново се озоваваме в друг свят. Насред спокойни сини води, изолирани в едно от най-дивите кътчета на планетата, застанали върху бавно потъващи основи от пясък и корали, се намират големите градски общности на Куна Яла.

.

.

Според гъстотата на населението спрямо територията, тези са едни от най-гъсто населените места на планетата, където според модерните стандарти жилищата и санитарните условия са лоши, условията на живот са ниски, достъпът до чиста питейна вода е проблемен, а електричеството е ненадеждно. Тези големи Куна общности са още един пример за гобалното нарастване на населението и замърсяването на околната среда в днешно време.

Ако малките изолирани островчета с фин розов пясък и колибки насред кокосови палми плаващи насред кристални сини води ни се сториха „земен рай„, то големите пренаселени острови в Куна Яла заобиколени от смърдящи боклуци ни напомниха повече на циганските махали.

.

.

В Сан Блас по-голямата част от населението живее в организирани общности на по-големите острови. Разликата между малките идилични островчета, където само 2-3 Куна семейства живеят по традиционен начин в мир и спокойствие насред кокосови палми и коралови рифове и големите оствони колонии претъпкани с хора и боклуци, е като разликата между малките китни селца и големите задръстени градове в една и съща държава.

.

.

Натрупани една върху друга- къщи от бамбук и дъски с наклонени стени и закърпени покриви от ръждясала ламарина заобиколени с кофи, легени и бидони пълни със зеленясала вода, наколни тоалетни над морето, руините на някакъв циментов кей. Почти няма дървета и всичко изглежда сиво. Но най-вече- боклук. Заклещени между камъните покрай брега, между празните черупки на рапани и мъртви корали- парчета пластмасови останки. Боклуци навсякъде.

.

.

Тук Куните имат бензинови генератори и използват скъпото електричество най-вече да гледат телевизия и да си зареждат мобилните телефони. Благодарение на телевизията новото поколение индианчета вече имат друг поглед над света и други „нужди“. Малки момичета гледат сапунени латино-сериали и се учат как става съблазняването и далаверите. Минавайки покрай отворената врата на един дом виждаме как група ученички гледат много съсредоточено по един секс-канал видео инструкции за това как се прави стриптиз. Групи тинейджъри по дънки и със зализани коси висят по ъглите между къщите и не правят нищо; като в клиповете от любимите им латино-песни- те са „кул“. Алкохолът и наркотиците вече са голям проблем и тук.

.

.

Но въпреки, че глобализацията и озападняването вече до голяма степен са засегнали големите Куна общности и въпреки, че там липсват адекватни санитарни условия, достъп до прясна вода, надеждно електричество, хигиеанични домове и боклукът е навсякъде; въпреки, че островитяните са предимно бедни и безработни (всичко това са характеристики на бедняшки квартали), тези общности са организирани, с установени традиции и социален ред и със стриктна йерархия. На всеки остров има „саила“ или вожд- нещо като кмет. Но за съжаление, от лични наблюдения, както и от това, което чухме от други хора, повечето саили, подобно на повечето политици, са корумпирани. Индианци или не, парите са покварили и тези хора.

.

.

Всяка вечер населението на островите се събира на централния площад или в най-голямата колиба, където се провежда „конграсът“ и всички могат да изкажат мнение, оплакване или идея. В случай на престъпление, като например кражба или домашно насилие, конгресът решава какво ще е наказанието- най-често парична глоба или задължителен обществен труд. По време на конгреса също така се решава какви ще са задължителните работи за всички в селото.

.

.

В две села, където прекарахме седмица- островите-близнаци Narganá (или Yandup) и Corazón de Jesús (или Akuanasutupu), които са свързани посредством голям мост и са две от най-озападнените общноти в Куна Яла, където жените вече не се обличат с традиционни носии, се запознаваме с няколко от местните и те ни разказват повече за начина им на живот и организация на островите.

„Всеки вторник всички жени трябва да излязат и да метат уиците и площада в 8:00 сутринта. Която жена не излезе трябва да плати 1$ глоба.“- обяснява Одалис Браун, която предпочита да плати глобата и да спи до късно, вместо да мете улиците. „Весеки четвъртък и петък мъжете имат задължителна работа от 8:00 до 11:00- носят пясък или дървета от земята, пълнят дупките на улиците или укрепват основите на острова.“

.

.

Поради глобалното затопляне и покачването на нивото на океаните, някои от островите в Куна Яла са вече изчезнали, потопени от морето. Укрепването на основите с пясък и корали е едно от основните задължения на мъжете. Събирането на храна и готвенето за всички по време на някой празник е задължение на жените. И всеки път, когато някй се скатава и не си върши работата трябва да плати глоба от няколко долара, подобно на такса. Дори децата биват глобявани по 5$ , ако не се приберат у дома и не си легнат в 8:00ч. вечерта, след като един от помощниците на саилата мине по улиците и надуе една свирка.

.

.

Организацията в общностите е впечатляваща, но оставаме силно разочаровани от негативното влияние на глобализацията върху индианците и техния начин на живот.

И все пак, всичко е въпрос на гледна точка. Бамбуковите къщурки, които ние „цивилизованите хора“ класифицираме като „ниско-стандартни домове“ са всъщност традиционни колиби (в повечето случаи) построени с натурални подновяващи се от природата материали използвайки едни и същи методи векове наред, много преди „цивилизованите“ европейци да стъпят по тези земи. „Проблемът“ с прясната вода е проблем от гледната точка на тези от нас, които сме свикнали да пуснем кранчето на водата да шурти десетина минути, докато си мием зъбите. За Куните да гребат с кану до реката, за да си напълнят тубите с вода, която после да изварят, за да бъде годна за пиене, не е точно „проблем“, а е по-скоро част от ежедневието им и винаги е било. „Бедни и безработни“ е как ние, посетителите от заможни държави виждаме тези хора, които винаги са живели без коли, без перални машини и без огромни шопинг-центрове и които се прехранват чрез лов и риболов, събират кокосови орехи и обработват малки ферми на земята, не далеч от островите.

.

.

Но с пристигането на модерните материали и предмети, на електричеството и телевизията, живота на индианците Куна вече е доста различен. Можем ли да ги обвиняваме, за това че използват пластмасови бутилки, кофи и бидони, които им улесняват живота, при положение, че добива на сладка вода е толкова сложен? Можем ли да ги обвиняваме, че искат същите неща, които и ние искаме и използваме ежедневно- пакетирани храни и продукти, готови дрехи, инструменти и неща, които ни правят живота по-лесен и по-комфортен? Резултатът от всичко това е замърсяването на природата не само при Куните, а навсчкъде по света, а за островитяните проблемът с боклука е сложен, поради ограничената територия, на която живеят заобиколени от море. Тези техни нови консуматорски тенденции и навикът им да ползват морето като кофа за боклук могат да доведат до непоправимо бедствие и пробемът трябва по-най-бързият начин да бъде решен.

.

.

Също така спешно трябва да се обърне внимание и на проблемът за загубата на културата им в някои от големите общности, поради глобализацията и телевизията. Куните до голяма степен са успели да запазят традициите и културата, езика и ритуалите си. Но те са вече част от един по-голям свят, отворени към промените на цивилизацията. Дали младите Куни ще искат да съхранят начина на живот на предшественицете си, след като непрекъснато гледат толкова много лукс и излишък не много далеч от тях? Дали ще гледат на собствения си живот като традиция или тормоз? Как ще възприемат света, в който живеят, сравнявайки го със света, който гледат по телевизията- като „рай“ или като „циганска махала“?

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

За авторката: Мира Ненчева заедно с мъжа си Иво и 11-годишната им дъщеря Мая живеят на 11-метровия катамаран Фата Моргана и обикалят света. Можете да следите пътешетвията и приключенията им в блога www.thelifenomadik.com или на страницата им във Фейсбук:

 

Facebook/The Life Nomadik

Share

От Колумбия до Куна Яла

Последният път ви пренесохме от Санта Марта до Картахена. Стегнете си спасителните жилетки и заповядайте на борда на Фата Моргана за още едно незабравимо пътешествие до островите Сан Блас (Куна Яла) в Панама!

Cartagena to San Blas

Cartagena to San Blas

Предстоеше ни „дълъг“ преход от Картахена (Колумбия) до осторвите Сан Блас (Панама)- 200 морски мили или 2 дена плаване. След година из източните карибски острови, където разстоянията са 20-30 морски мили от остров до остров и почти виждаш следващата дестинация още преди да си вдигнал котва, 200 мили са „дълъг преход“…

Потегляме от спящото котвено на Картахена на платна в 7 часа сутринта и доста бавно се насочваме към южния изход на залива при Бока Чика. Течението е насрещно, а вятърът е само 2-3 възела и хич не ни улеснява живота. След 4 часа мъчително влачене сме изминали само 3 морски мили и едва към 11 часа излизаме в открито море, но Иво е доволен, че отново се справихме без мотор.

Насочвам се към Isla del Rosario- плосък остров обрасъл с дървета и храсти, с малък плаж от южната страна, част от необитаем архипелаг в Колумбия на 17 мили югозападно от Картахена, където планираме да останем ден-два. Вятърът е 12-16 възела, вълните са не повече от метър и се движим доста приятно с 6 възела. Но като наближихме островите към 4 следобед се оказа, че са заобградени от корали и подводни скали, някои от които стърчат над водата. И тъй като нямаме информация за това място и на морската карта дълбочините не отговарят на действителността, решаваме да не рискуваме да се доближаваме до плитчините, за да не се разбием в подводна скала. Така че вместо да пуснем котва и да си починем след цял ден плаване, променяме курса и продължаваме още 180 мили до Сан Блас.

Small private island near Isla del Rosario

Малък частен остров близо до Исла дел Розарио

През нощта вятърът се засилва до 24 възела от североизток и вълните се вдигат 2-3 метра. Небето е покрито с облаци. В далечината проблясват оранжеви топлинни светкавици и осветяват южния хоризонт. После вятърът спада на 10 възела и се измества от югоизток, а вълните си остават 2-3 метра от североизток и лодката започва да се блъска и да подскача доста неприятно. Става ми лошо, а по принцип не страдам от морска болест. Но на следващия ден ситуацията се влошава още повече. На 100 мили от дестинация и на 100 мили от най-близкия бряг, северно от залива Ураба в Колумбия, вълните са все още големи и неприятни, а вятърът умира напълно. Скоростта ни не само пада на нула, ами насрещнто течение (около 1-1.5 възела) започва да ни бута назад, там от където дойдохме. Нормалните хора веднага пускат мотора в подобна ситуация и продължават да си ходят към дестинацията. Но това са НОРМАЛНИТЕ хора. Иво не принадлежи към тази група и вместо да включи моторите, прибира платната и започва да управлява лодката на ръка, опитвайки се да я държи стещу течението, така че да се движим възможно най-бавно назаден. И така, бавно се влачим назаден от 12:00 до 18:00 часа и се връщаме 2 мили наобратно преди отново да се появи вятър и отново да потеглим напред.

Втората вечер сме възнаградени с 12-18 възела вятър от североизток и само метър вълна. Фата Моргана комфортно препуска напред с 6 възела. Малко след изгрев слънце ни остават само 30 морски мили до дестинация, във фризера ни се гушат две туни и всички на борда са весели и доволни.

По обяд – небето синьо-сиво, разсеяни облачета тук-таме, вятърът около 20 възела, вълните 1-2 метра- забелязваме първият от около 340 острова отрупани с кокосови палми, дом на индианците от племето Куна.

A beach in Kuna Yala

.

Минаваме зад рифовете, където вълните яростно се разбиват с оглушителен тътен. Отвъд започва раят- спокоен, син, омагьосан свят на морски звезди и дребни тъмни хора в канута издълбани от дънери на стари дървета.

A Kuna sailing a dugout cayuco

.

Пристигаме в Сан Блас без нито за секунда да включим моторите, влизаме на зиг-заг през един тесен плитък канал между рифовете и пускаме котва (на платна) до остров Банедуп, който е част от островната група Cayos Holandes, в място известно сред крузърите като „Басейна“, защото водата тук е толкова прозрачна и синя, колкото водата в най-луксозният басейн на света.

Maya aboard Fata Morgana at The Swimming Pool, San Blas

Мая на борда на Фата Моргана пристигаме  „Басейна“

Сан Блас е официалното име, с което испанците нарекли този огромен архипелаг простиращ се не далеч от източните необитаеми и до голяма част неизследвани брегове на Панама. Но векове наред, много преди испанците да стъпят за първи път по тези места, индианците Куна са наричали своите острови, които днес са автономна територия, с друго име- Куна Яла.

.

.

Куна Яла е невероятно прелестно място, наистина. Защитени зад дълъг бариерен риф, който разбива и успокоява вълните на Карибското море, създавайки нещо подобно на необятно езеро с гладки сини води- тотално удоволствие за навигация и ветроходство- са разпилени стотици малки плоски островчета с бял фин пясък и кокосови палми.

Ivo

Иво

Някои от тези острови са необитаеми, на други живеят едно-две семейства Куни в малки дървени колибки с покриви от палмови листа до плажа, без ток и течаща вода, както са живели дедите им векове наред, много преди европейците да пристигнат. Други по-големи острови са пренаселени, с няколко стотин обитатели живеещи в организирани общности, които до голяма степен са изгубили традиционния си начин на живот и се възползват от много от благата на модерната цивилизация. В далечината на заден план се издигат планините на Панма обрасли в гъста непроходима джунгла и прорязани от многобройни реки, които снабдяват островитяните със сладка питейна вода.

A small inhabited island in Kuna Yala. Panama mainland in the background

малък обитаем остров от Куна Яла, на заден план- планините на Панама

Прекарахме един незабравим месец в Куна Яла, извън цивилизацията (без интернет…), плавахме между островите, наслаждавахме се на тоталното спокойствие в най-отдалечените заливчета край необитаемите острови, гмуркахме се в кораловите градини, ходихме на експедиции с каяк до съседни острови и нагоре по реки с бистри води пълни с крокодили, срещнахме и се сприятелихме с няколко семейства Куни на няколко от по-малките островчета и посетихме няколко от големите Куна общности на по-големите острови. Научихме много за техният начин на живот, история и култура.

Kuna women in traditional costumes, Kuna Yala

Жени Куни в традиционни облекла, Куна Яла

Но не всичко беше така романтично, розово и позитивно, както би ни се искало. Останахме разочаровани, особено Иво, от факта, че голяма част от индианците са вече силно покварени от жаждата за пари, особено на големите острови, където ежедневно се прави търговия и ни третираха като „гринговци“, опитвайки се да измъкнат още един долар от джобовете ни, както навсякъде по света.

Ivo in his state of perfection: perfect temperature, perfect water, perfect beach, perfect island, perfect palm tree shade... All in one- Kuna Yala

Иво в състояние на перфектност

И все пак, от всички места, които посетихме в карибския регион, Куна Яла е най-красивото, най-автентичното и най-интересното. Не случайно много крузъри си прекарват тук години наред, други се връщат отново и отново. Не случайно имам насъбрани толкова много много истории да ви разказвам за земята на Куна Яла и нейните хора. Истории, които нямам търпение да споделя с вас!

Mira in San Blas

Мира в Сан Блас

Facebook/The Life Nomadik

Share

Аруба- перфектната ваканция

* Тази статия беше публикувана в Карибски Компас издние №239 месец август 2015 стр.20-21

.

.

Нашият катамаран Фата Моргана, както и ние- Иво, Мира и Мая, предпочитаме да пплаваме бавно но сигурно в спокойно време, което рядко се среща през месец март в тази част на Карибско море- между Пуерто Рико и Колумбия. Наложи се да чакаме благоприятна прогноза за времето цял месец в Понсе и щом такава се появи- опънахме платната.

След три дена и две нощи базаварийно плаване в спокойно море със страничен вятър между 8 и 20 възела, решихме да спрем в Аруба набързо- да проверим прогнозата за времето за следващите дни и да си починем малко преди да продължим към Санта Марта в Колумбия. Месец по-късно все още бяхме в Аруба и не ни се тръгваше. От една страна преходът по море от Аруба до Санта Марта е един от най-опасните преходи, с прекосяване на зона, където се сблъскват високо с ниско атмосферно налягане и се образуват силни и непредвидими ветрове с огромни вълни, така че и този път решихме да чакаме докато се успокои времето и вятърът в района спадне, което се случи едва след месец. Но от друга страна не ни се тръгваше, защото този малък ваканционен остров, който лежи извън зоната на ураганите, чистата му и подредена столица Оранджестад с най-различни магазини и ресторанти, с луксозни хотели и курорти и световно-известни плажове, както и многобройните природни атракции и приветливи хора, се превърна в една от най-любимите ни карибски дестинации. Беше лесно минаването на митница и имиграция и беше безплатно да стоим на котва където си изберем пред многобройните плажове от югозападната прикрита от ветрове страна на острова. Беше спокойно и сигурно и можехме да си оставим лодката отключена и без надзор денем и нощем, знаейки че в Аруба почти няма престъпност. Срещнахме и се сприятелихме с едно прекрасно местно семейство- мъжът от Ирландия, а жената от Италия- които ни посрещнаха в къщата им и ни разведоха из острова. Иво се научи на кайтсърф, а Мая взе някоко урока по уиндсърф. Почуствахме се „като на ваканция“.

Oranjestad, Aruba

Oranjestad, Aruba

Отне около 2 часа да минем митница и имиграция, като през по-голямата част от времето чакахме на търговското пристанище в Оранджестад да дойдат властите от другото пристанище в Баркадера, което още е в строеж и да ни донесат докумените. Паспортите ни бяха подпечатани, формулярите-попълнени, никой не се качи на борда за проверка и цялата процедура беше безплатна, без да ни се налага да излизаме от лодката. Дадоха ни виза за два месеца (безплатна), която лесно може да се удължи с още два месеца.

Повечето крузъри посещаващи Аруба спират на една от няколкото марини или пускат котва в заливчетата край марините, за да ползват техните удобства- душове, динги док, интернет, перални и т.н. Вместо това, ние се паркирахме в спокойните плитки води пред Palm Beach, най-известният плаж на Аруба с високи палми и луксозни хотели наредени по западния бряг, с фасади обърнати към морето и грандиозните залези. Radisson, Holiday Inn, Marriott’s, Global Suite, The Ritz, и all-inclusive Riu Palace- карибския Taj Mahal. С мраморни подове и кристални полилеи, с инфинити басейни и изкуствени водопади, тропически градини и ресторанти заобиколени от езера със златни рибки и черни лебеди, барове на плажа, тези курорти предлагат всичко, за което туристът може да си мечтае, включително джет-ски и моторници дърпащи надуваеми фотьойли натоварени с весели розови курортисти, които ни се наложи да търпим няколко седмици, само защото там бяхме възможно най-близо до рибарския плаж, където Иво се учеше да кара кайтсърф, а Мая- уиндсърф.

Аруба лежи в южният карибски басейн на 990 мили от Антилските острови и на 18 мили от северните брегове на Венезуела, директно на пътя на пасатите, които тук са винаги силни и от една и съща посока, което е причината Аруба да се превърне в световно-известна кайтсърфинг и уиндсърфинг дестинация. Тук срещнахме легендарният Армандо Уестър, един от първите кайтсърфисти в Аруба. Той има една малка барака северно от Palm Beach – Armando’s Kitesurf Shack, където се дават уроци по кайтсърф, наем и продажба на екипировка. Мястото е на югозападния подветрен бряг на острова и е зщитено от големи вълни, като голямо плитко езеро постлано с фин пясък, което го прави перфектно за начинаещи. Запознахме се с Армандо и неговите приятели и скоро Иво започна да прелита с кайта наляво-надясно като дезориентирана пеперуда…

.

.

А когато не бяхме заети с водни спортове, обикаляхме и разглеждахме острова. Нашите нови арубски приятели- семейство от Европа дошли да живеят в Аруба, които се свързаха с нас благодарение на блога ни- ни заведоха на няколко ресторанта и ни разходиха с кола из острова до някои от най-популярните туристически обекта. С тях посетихме фара Калифорния и параклисчето Алто Виста, не далеч от плажа Араши.

Плажът Араши на западната страна на Аруба привлича местни и туристи с причудливи скални формации и кристални спокойни води, където насред коралови градини плуват разноцветни риби. Мястото е перфектно за гмуркане с маска и шнорхел. На фона на варовични скали обрасли с високи кактуси тук всеки ден пристигат два пиратски кораба, които водят туристи да се гмуркат в плитките коралови рифове.

Минахме по един тесен прашен път насред пясъчни дюни и бодливи Диви-Диви дървета с наведени и осукани от неуморните пасати клони, покрай плажа Араши и стигнахме до най-северозападната точка на Аруба, където се издига най-известната забележителност – фарът Калифорния, 30 метра висок. Построен през 1916 близо до Араши, фарът носи името на кораб Калифорния, разбил се в тъмницата край бреговете на Аруба през 1891.

Малко по-нататък по същия път стигнахме до параклиса Алто Виста на един хълм с изглед към морето, насред гора от кактуси, които покриват по-голямата част от този плосък пустинен остров. Построен през 1750г. от венецуелския мисионер Доминго Силвестре, параклисът, известен също като „църквата на поклонниците“ бива реконструиран през 1925г. Тук започва покръстването на местното индианско население. Зад параклиса намерихме сложен лабиринт подобен на каменна рисунка и ни отне доста време да стигнем до центъра под горещите слънчеви лъчи.

Навръщане спряхме да погледаме морето и скалистите брегове от северната страна на острова, незащитена от бурните вълни и неуморните пасати. Тук плуването е забранено. Ние нито за секунда не си помислихме да плуваме там. Има места, където природата демонстрира невероятната си мощ и където хората нямат работа. Респект.

Palm Beach, Aruba

Palm Beach, Aruba

Аруба ни изнинада приятно. Не очаквахме да намерим толкова много интересни места на такъв малък остров (32 км на 10 км). След като посетихме фара Калифорния и параклиса Алто Виста, отидохме да се разходим в пустинята. Скалните формации Казибари, на около 3 км от столицата Оранджестад, са червеникаво-кафяви канари, които стърчат насред пустинята сякаш паднали от небето, заобиколени от кактуси. И до ден днешен е загадка от къде се е взела тази купчина от огромни загладени от ветровете скали с причудливи форми на този плосък песачлив остров, на който най-високият хълм едва достига 189 метра надморска виочина. Една от теориите е, че камъните действително са с извънземен произход… Първите обитатели на острова- индианците от племето Аравак, се покатервали на скалите, за да наблюдават задаващите се от изток гръмотевични бурии. Тук, преди стотици години, те провеждали ритуали и молитви към небесните богове, които контролират дъжда и светкаиците. Тясна пътечка кривуличеща из високите кактуси, провираща се между тежките канари, ни отведе до стръмни стъпала от дърво и камък, по които се изкачихме до върха на една плоска скала. Аруба лежеше в нозете ни, заобиколена от синя вода. В ясно време от тук се виждат бреговете на Венецуела в далечината на юг.

На следващият ден, натоварени с водa и сандвичи и с удобни обувки за поход, потеглихме към националният парк Арикок. Паркът Арикок заема огромна територия във вътрешността на острова, около 20 процента от тоталната площ на Аруба. Това е една от основните туристически дестинации, предлагаща на посетителите най-различни природни атракции и пейзажи: пещери с петроглифи, пясъчни дюни, вулканични образувания, изоставени златни мини, руини на стари традиционни ферми, крайбрежни скални формации, етествен басейн и многобройни плажове. На входа на парка платихме по 11$ за възрастни, безплатно за деца под 17 години, дадоха ни карта на района и ни предупредиха да внимаваме за змии. Едни от най-често срещаните змии били боа и cascabel – вид гърмяща змия, която се среща единствено на остров Аруба и никъде другаде по света. Казаха, да вървим само по пътеките, за да не стъпим на кактус или на гърмяща змия. „Какво да правим, ако ни ухапе змия?“ -попитахме ние. „Почнете да броите, защото ви остават 20 минути живот“- беше отговрът.

В парка има много пътеки и каменисти пътища и оф-роуд сафарита с малки джипки е доста популярно занимание сред туристите. Ние потеглихме към Кончи- естествения басейн и вървяхме часове наред през монотонната природа. Прекосихме гори от кактуси и срещнахме семейства диви кози. Дори видяхме два сокола каракара кацнала на върха на висока скала в компанията на един голям кафяв козел.

Най-сетне стигнахме до естественият басейн- дестинация номер едно в парка. Естественият басейн е защитетен от бурното море от заобикалящите го скали, като малко крайбрежно езерце. Говори се, че преди години хората са използвали това място да държат затворници- уловените морски костенурки, които нямало как да избягат обратно в морето. Мястото е чудесно за плуване и гмуркане в затоплените от слънцето бистри води или просто да се потопиш след уморително ходене в пустинята.

Mira

Mira

Така отмина един месец и Аруба се превърна в наш дом. Имаше още интересни места за посещаване, имахме много нови приятели, а Иво и Мая искаха да продължат да си подобряват уменията по кайтсърфинг и уиндсърфинг. Не ни се тръгваше от Аруба и даже се чудехме дали да не останем още един месец. Но знаехме, че ни предстоят други вълнуващи места и приключения, така че щом вятърът спадна и се появиха благоприятни условия за плаване, вдигнахме котва и потеглихме към Колумбия.

Информация за Аруба:
• Аруба лежи извън ураганната зона и е безопасна за яхти целогодишно
• Процедурите по влизането и излизането с яхта в Аруба са лесни и безплатни.
• Яхти имат право на два месеца безплатен престой, които могат лесно да се удължат на четири месеца. За по-дълъг престой се изисква документ за внос на яхтата.
• Баракуда е деликатес във всеки ресторант в Аруба и се цени повече от махи или туна.
• В Аруба има много малки китйски магазинчета за хранителни стоки, където цените не са по-високи от останалите карибски острови. Има също така и един голям магазин, за който трябва членска карта, където има всичко и цените са по-ниски.
• Аруба е най-безопасната карибска дестинация, където престъпността е миннимална.
• Аруба е една от четирите държави формиращи Холандското Кралство, заедно с Холандия, Кюрасао и Синт Мартен. Населението са холандски граждани.
• Официалните езици в Аруба са холандски и Папиаменто- смесица от няколко езика, включваща португалски, африкански, холандски и испански думи. Много говорят и английски.
• Европейците за първи път научават за Аруба през 1499г. и испанците колонизират острова. Но тъй като е пустинен и не става за плантации, тук не се извършва търговия с роби и за това днес няма толкова много африкански потомци, както на други карибски острови.
• Холандците взимат контрол над острова 135 години след испанците и оставят местните индианци да отглеждат добитък за месо за останалите холандски колонии в карибите.
• През 1995г. Аруба получава независимост.
• Аруба има един от най-високите стандарт на живот в района на Карибите и на Северна и Южна Аерика, с много нисък процент на безработица.
• След затварянето на нефтената рафинерия на острова основната индустрия в Аруба е туризъм.
• Карнавалът в Аруба през януари продължава няколко седмици.
• Плажният къмпинг е позволен в Аруба през Великденските и Коледни празници.
• С постоянни силни ветрове, Аруба е перфектна за кайтсърфинг и уиндсърфинг. Многобройни състезания по кайтсърф и уиндсърф биват организирани на острова всяка година.

Share

За това как се сдобихме с нашият нов каяк

Преди време писах за предимствата на обикновения каяк , като обясних, че за нас каякът не е просто развлечение или спорт, а незаменимо екологично-чисто, безшумно, плитко-газещо превозно средство, с което дори дърпаме катамарана когато се наложи.

.

Всички обичат каяците!

И когато нашият стар 15-годишен каяк Агент Оранжев се напука (най-вероятно порди вредното влияние на слънчевите лъчи и старост) и когато стана ясно, че ще трябва да си купим нов каяк (след като се опитахме не особено успешно да поправим стария), точно в този момент ни се обадиха KayakShop.BG и ни подариха нов каяк! С тяхна помощ обявихме подареният каяк за продажба в България, за да може с парите да си купим каяк от Пуерто Рико (тъй като да се изпрати каяк по пощата е малко трудно…)

Само след няколко дни се намери купувач! Така че ние вече се сдобихме с нов каяк- Агент Оранжев-Младши.

Иво и Агент Оранжев-Младши

Иво и Агент Оранжев-Младши

Случаен човек, когото срещнахме на улицата се съгласи да ни помогне да докараме Младши на покрива на неговата кола, срещу 20$ (магазинът за каяци се намира на 10 км от заливчето ни).

.

.

А не-случайният човек, който не случайно купи каяка в България се оказа не човек, а легенда- Венелин Стайков, поставил световен рекорд в мотопарапланеризма през 2000г.

Венелин Стайков- световен шампион по мотопарапланеризъм. Снимка-

Венелин Стайков- световен шампион по мотопарапланеризъм.
Снимка-ДелтаКлуб.бг

Гледайки краткото филмче за него по Българска Национална Телевизия се разчуствах от гордост и от щастие, че се запознахме и свързахме с тази невероятна личност благодарение на цялата тази история с каяците. Запознайте се и вие- гледайте филмчето Да се рееш сред птиците в небето – хоби или страст до живот.

.

Copyright: Ognyan Stefanov

Но това не е всичко. Венелин Стайков е по професия инжинер и днес той има фирма, която специализира в проектирането, изграждането и поддръжката на фотоволтаични системи Слънчев Дом. И той като нас сам си произвежда електричеството за дома си с помощта на слънчеви панели и се е посветил на популяризирането и разпространението на тези алтернативни енергийни източници за дома в България. Ето какво ще прочетете на страницата на фирмата му:

Ние сме млада фирма, създадена през 2012 година, която специализира в проектирането, изграждането и поддръжката на фотоволтаични системи. Работим с водещи международни доставчици на оборудване, които не правят компромис с качеството на предлаганите модули, инвертори и компоненти. Фотоволтаичните ни системи гарантират сигурен добив на електрическа енергия в продължение на повече от 25 години при това с минимална поддръжка.
Фотоволтаичната енергия вече е една икономически изгодна алтернатива на традиционните енергийни източници, която оставя незначителен отпечатък върху околната среда. Залагайки на нея вие ефективно намалявате разходите си за ток и, като един благоприятен страничен ефект, спомагате за опазването на околната среда.
Целта ни в Слънчев Дом Инженеринг е да предложим иновативни енергийни решения за домакинства и предприемачи. При нас ще намерите всичко за фотоволтаичните (соларни) системи, панели, инвертори, кабели и други компоненти. Ние работим с грижа за доходността на вашите инвестиции и затова наш приоритет е да сме винаги гъвкави в ценообразуването си както към корпоративни, така и към крайни клиенти. Съобразявайки се с нуждите, бюджета и изискванията на всеки един клиент, изготвяме и изпълняваме оптималния проект, който да осигури желаните от Вас резултати.
С намаляването на изкопаемите горива в глобален мащаб, тенденцията е към повишаване цените на електроенергия от традиционни източници. От друга страна, фотоволтаичната енергия се употребява все по-масово и с намирането на по-широкото й приложение в бита и индустрията, цените й устойчиво намаляват. Това превръща покупката на една система дори за собствено ползване в изключително изгодна инвестиция.
Нашият екип е на ваше разположение при всякакви въпроси или нужда от допълнителна информация. Свържете се с нас, за да Ви предложим най-ефективния и изгоден вариант, съобразно личните Ви нужди. За контакти
.

.

И така, сдобихме се с нов каяк, запознахме се с легендарна личност, която на всичкото отгоре споделя нашата страст към алтернативната слънчева енергия и станахме приятели с  момчетата от KayakShop.BG, нашите най-нови спонсори, без които нищо от това нямаше да се случи.

photo: KayakShop.bg

photo: KayakShop.bg

Повече за KayakShop.BG:

Фирмата ни е повече от шест години на българския пазар и е известна сред почитателите на Sit On Top каяците с магазинът ни Kayak House в град Поморие.

При нас можете да намерите както разнообразие от каяци и аксесоари, така също и специално внимание, професионална консултация и възможност за тестване на нашите продукти. Поддържаме големи количества на склад!

При нас можете да намерите всички модели каяци с марката Хоби (Hobie),  оборудвани с уникалната по рода си система за задвижване Mirage Drive®. С помощта на най-голямата и силна мускулна група в човешкото тяло – краката, разходката с каяк е като детска игра. Благодарение на крачното задвижване, ръцете Ви са винаги свободни, което е незаменимо по време на риболов. При всеки един каяк от серията Mirage Drive® е предвидена възможност за монтиране на ветроходен комплект, който ви дава още една възможност за алтернативно задвижване. Всеки Mirage Drive® каяк е окомплектован с гребло от две части, комфортна седалка и сгъваем рул.

Поради големия интерес в страната се очаква скоро отваряне на магазини в градовете София и Пловдив. За контакти

Благодарим ви отново Велин Керимов, Иван Иванов и Пепи Вижъна от KayakShop.BG !

Share