Преход от Аруба до Колумбия

От Аруба до Санта Марта

Passage from Aruba to Santa Marta

Passage from Aruba to Santa Marta

На път от Пуерто Рико към Колумбия решихме да минем през Аруба (след три дни и две нощи на море), да спрем за няколко дни да си починем, да проверим прогнозата за времето и после- да продължим нататък. Месец по-късно все още бяхме в Аруба.

.

Фата Моргана на котва в Аруба

Този малък курортен остров и неговата чиста и подредена столица Оранджестад, луксозни курорти и световноизвестни плажове, интересни природни туристически атракции и приветливи хора, ни спечели и се превърна в една от любимите ни карибски дестинации. Беше безплатно и лесно влизането в страната и оформянето на входните документите с имиграционните власи и митницата и беше безплатно да стоим на котва където си изберем от южната защитена от ветрове страна на острова. Срещнахме и се сприятелихме с едно прекрасно местно семейство, които ни посрещнаха в тяхната къща и ни помогнаха страхотно много; срещнахме Тони, Армандо и неговите приятели, които помогнаха на Иво да стартира кайтсърфинг; а Мая се запали по уиндсърфинг. Изкарахме си като на ваканция. Но най-вече- останахме толкова по-дълго от предвиденото, защото решихме да не плаваме докато не намалее малко вятърът, така че преходът ни до Колумбия да бъде възможно най-безопасен.

.

Рибарски лодки в Аруба

След месец силните пасати се поуспокоиха. Дойде време да вдигаме котвата. 260-милният преход между Аруба и Санта Марта, Колумбия е известен като един от най-опасните преходи в Карибско море, тъй като ветровете се засилват около залива на Венецуела и покрай колумбийският бряг. Получава се така наречената „зона на компресия“, тъй като тук се сблъскват високото атмосферно налягане от север и ниското атмосферно налягане от юг, причинено от планинският масиф Сиера Невада де Санта Марта и ветровете са свирепи. Извисяваща се до 5700 м (18700 фута) надморска височина, само на 42 км (26 мили) от брега на Карибско море, Сиера Невада е най-високата крайбрежна планина в света, която създава доста проблеми за навигацията в района. Мястото съвсем не е за подценяване. Ние прочетохме всичката информация, която намерихме, за това как, кога и къде точно да плаваме и щом PassageWeather ни обеща три последователни дни с максимални ветрове 15-20 възела вместо обичайните 25-30 възела за района, потеглихме.

.

.

На 17 април сутринта напуснахме котвеното пред Палм Бийч и се отправихме към пристанище Оранджестад, за изходната процедура. Отне ни около час, най-вече в очакване на имиграционните и на митничарят да дойдат, да ни донесат необходимите формуляри, да ни ударят печати в паспортите и да ни пуснат да си ходим. Процесът беше напълно спокоен и дори не ни се наложи да стъпваме извън лодката, тъй като властите- много мили и приветливи хора- пристигнаха от пристанище Баркадера (което е в процес на строеж) с кола и ни донесоха документите без да се качват на борда.

 

Фата Моргана на док в Аруба

Фата Моргана на док в Аруба

Около 9:30 отлепихме от пристанището с много силен порив зад гърба ни- 30-35 възела. Рифовахме платната и започнахме да се тревожим. PassageWeather съвсем не беше прогнозирал подобни цифри… Но щом се отдалечихме на около 10 мили от Аруба вятърът намаля до 8-12 възела и с него- скоротта ни. Плавахме с опънати платна, с около 4-5 възела. Не се оплаквахме. По-добре бавно и сигурно, отколкото бързо и стресирано. По-късно следобеда вятърът се позасили до 16-20 възела и Фата Моргана потегли със 6 възела. Така първият ден от прехода мина с много спокойни ветрове, море и екипаж.

В късният следобед вече бяхме прекосили залива на Венецуела и забелязахме две малки скали стърчащи насред морето, на 50 мили от Аруба, територия на Венецуела- Monjes del Norte (Северните Монахини), където на картата има отбелязана котвена стоянка и някои хора спират за през нощта. Но тъй като вятърът и вълните бяха чудесни нямаше смисъл да спираме. Освен това бяхме прочели няколко разказа на хора, чиито преживяванията там съвсем не бяха позитивни. Според тях, на това място трябва да се спира само в спешни ситуации. Продължихме.

 

Настана нощ. Ясно небе без луна. Тотален мрак. Плавахме на сляпо. Минахме зад първият колумбийски нос, Punta Gallinas (Нос на кокошките), с рифовани платна, очаквайки засилени ветрове и внезапни пориви, но нищо такова не се случи. Цяла нощ Фата Моргана бавно препуска покрай колумбийският бряг, на около 5-6 мили, а вятърът и вълните се задържаха спокойни- около 10-18 възела цяла нощ.

Но на вторият ден нещата се промениха. Вятърът се засили щом доближихме мястото под планината Сиера Невада и морето се вдигна. Рифовахме платната и дори тогава катамаранът се движеше прекалено бързо с 9-10 до 11 бъзела надолу по вълните. Навихме джиба (предното платно) и продължихме да плаваме по-спокойно с 25-30 вятър зад гърба ни. И дори само с едно платно скорстта ни беше 8-9 възела.

.

.

В един момент се появиха делфини. Обикновено те идват, когато морето е спокойно и се надпреварват около носа на лодката, но този път изскочиха от големите вълни и ни наобиколиха отвсякъде, демонстрирайки завидните си акробатски способности: скокове, разплискване на вода, преследване- пълна програма. После хванахме една дебела сочна туна и си подсигурихме обяда за няколко дни наред.

.

.

След това се случи нещо, което никога до сега не ни се беше случвало и разбрахме какво имат предвид хората, като предупреждават за „внезапни пориви“. Това не са шкваловете, които траят между 10-20-30 минути, ами са невероятно краткотрайни силни полъхчета от 12 до 28 възела за 2-3 секунди и обратно до 12. Много е странно, напълно непридвидимо и доста досадно. И няма какво да се прави, освен да рифоваш платната и да свикнеш със ситуацията.

.

.

Втората нощ плавахме близо до брега в 300-600 фута дълбочина. Вятърът, подобно на луд човек, който се сети да си вземе лекарството преди лягане, се успокои и се уравновеси. Според Иво, това нощно спокойствие се дължи на катабатик ефекта, на който вече бяхме станали свидетели в Доминиканската Република, Пуерто Рико и Гватемала- земята наблизо се изстудява през нощта и канселира вятърът близо до бреговете щом падне слънцето. Поне с нас така се случи и се почуствахме късметлии.

.

.

 

Щом слънцето изгря на третия ден, силните темпераментни пориви пак се появиха, но не ни оставаше дълго да плаваме. На няколко мили от Санта Марта трябваше да заобиколим последният нос- Cabo de la Guaja- и Иво реши да „мине напряко“, на няколко метра от скалите на брега, където вълните се вдигнаха огромни, остри, объркани, а вятърът зафуча с 35 възела зад гърба ни. Иво трябваше да управлява лодката на ръка, сърфирайки надолу по вълните с рекордни 12 възела скорост за последните най-дълги минути от този преход. Беше страшно.

Поредният урок: следващият път да не минаваме напряко, а да заобикаляме носовете поне на 3-4 мили, да рифоваме платната предварително и да ги нагласим от едната страна, а не в срещуположна комбинация.

Минахме опасното място успешно и безаварийно и най-сетне се озовахме в спокойни води, насочени към малко шумно градче в полите на изсушени от слънцето хълмове, с много голям трафик от автобуси и таксита, с няколко високи сгради до плажа, търговско пристанище, заливче с няколко рибарски лодки и само две яхти и чисто нова марина сгушена зад насип от големи камъни. Пуснахме котва близо до входа на марината.

Statue of Tairona woman in Santa Marta. Fata Morgana at anchor in the distance

Statue of Tairona woman in Santa Marta. Fata Morgana at anchor in the distance

Въпреки, че по време на този преход от Аруба покрай бреговете на Колумбия има 5 заливчета, където човек може да се приюти и да пусне котва за през нощта, ние ршихме да плаваме нон-стоп, за да приключим прехода по най-бързия начин. Някои крузъри разделят прехода на 2-3 части и спират да си почиват. Но тези 5 заливчета не са особено защитени от силни ветрове и вълни, а в лошо време дори е опасно да се доближаваш с лодка до тях и да се опитваш да минаваш между скалите. Но ние нямахме лошо време, а напротив- предимно слаби ветрове и спокойно море и не виждахме смисъл да спираме. Пристигнахме в Санта Марта след 48 часа сравнително безаварийно плаване.

Facebook/The Life Nomadik

Share