Преход от Аруба до Колумбия

От Аруба до Санта Марта

Passage from Aruba to Santa Marta

Passage from Aruba to Santa Marta

На път от Пуерто Рико към Колумбия решихме да минем през Аруба (след три дни и две нощи на море), да спрем за няколко дни да си починем, да проверим прогнозата за времето и после- да продължим нататък. Месец по-късно все още бяхме в Аруба.

.

Фата Моргана на котва в Аруба

Този малък курортен остров и неговата чиста и подредена столица Оранджестад, луксозни курорти и световноизвестни плажове, интересни природни туристически атракции и приветливи хора, ни спечели и се превърна в една от любимите ни карибски дестинации. Беше безплатно и лесно влизането в страната и оформянето на входните документите с имиграционните власи и митницата и беше безплатно да стоим на котва където си изберем от южната защитена от ветрове страна на острова. Срещнахме и се сприятелихме с едно прекрасно местно семейство, които ни посрещнаха в тяхната къща и ни помогнаха страхотно много; срещнахме Тони, Армандо и неговите приятели, които помогнаха на Иво да стартира кайтсърфинг; а Мая се запали по уиндсърфинг. Изкарахме си като на ваканция. Но най-вече- останахме толкова по-дълго от предвиденото, защото решихме да не плаваме докато не намалее малко вятърът, така че преходът ни до Колумбия да бъде възможно най-безопасен.

.

Рибарски лодки в Аруба

След месец силните пасати се поуспокоиха. Дойде време да вдигаме котвата. 260-милният преход между Аруба и Санта Марта, Колумбия е известен като един от най-опасните преходи в Карибско море, тъй като ветровете се засилват около залива на Венецуела и покрай колумбийският бряг. Получава се така наречената „зона на компресия“, тъй като тук се сблъскват високото атмосферно налягане от север и ниското атмосферно налягане от юг, причинено от планинският масиф Сиера Невада де Санта Марта и ветровете са свирепи. Извисяваща се до 5700 м (18700 фута) надморска височина, само на 42 км (26 мили) от брега на Карибско море, Сиера Невада е най-високата крайбрежна планина в света, която създава доста проблеми за навигацията в района. Мястото съвсем не е за подценяване. Ние прочетохме всичката информация, която намерихме, за това как, кога и къде точно да плаваме и щом PassageWeather ни обеща три последователни дни с максимални ветрове 15-20 възела вместо обичайните 25-30 възела за района, потеглихме.

.

.

На 17 април сутринта напуснахме котвеното пред Палм Бийч и се отправихме към пристанище Оранджестад, за изходната процедура. Отне ни около час, най-вече в очакване на имиграционните и на митничарят да дойдат, да ни донесат необходимите формуляри, да ни ударят печати в паспортите и да ни пуснат да си ходим. Процесът беше напълно спокоен и дори не ни се наложи да стъпваме извън лодката, тъй като властите- много мили и приветливи хора- пристигнаха от пристанище Баркадера (което е в процес на строеж) с кола и ни донесоха документите без да се качват на борда.

 

Фата Моргана на док в Аруба

Фата Моргана на док в Аруба

Около 9:30 отлепихме от пристанището с много силен порив зад гърба ни- 30-35 възела. Рифовахме платната и започнахме да се тревожим. PassageWeather съвсем не беше прогнозирал подобни цифри… Но щом се отдалечихме на около 10 мили от Аруба вятърът намаля до 8-12 възела и с него- скоротта ни. Плавахме с опънати платна, с около 4-5 възела. Не се оплаквахме. По-добре бавно и сигурно, отколкото бързо и стресирано. По-късно следобеда вятърът се позасили до 16-20 възела и Фата Моргана потегли със 6 възела. Така първият ден от прехода мина с много спокойни ветрове, море и екипаж.

В късният следобед вече бяхме прекосили залива на Венецуела и забелязахме две малки скали стърчащи насред морето, на 50 мили от Аруба, територия на Венецуела- Monjes del Norte (Северните Монахини), където на картата има отбелязана котвена стоянка и някои хора спират за през нощта. Но тъй като вятърът и вълните бяха чудесни нямаше смисъл да спираме. Освен това бяхме прочели няколко разказа на хора, чиито преживяванията там съвсем не бяха позитивни. Според тях, на това място трябва да се спира само в спешни ситуации. Продължихме.

 

Настана нощ. Ясно небе без луна. Тотален мрак. Плавахме на сляпо. Минахме зад първият колумбийски нос, Punta Gallinas (Нос на кокошките), с рифовани платна, очаквайки засилени ветрове и внезапни пориви, но нищо такова не се случи. Цяла нощ Фата Моргана бавно препуска покрай колумбийският бряг, на около 5-6 мили, а вятърът и вълните се задържаха спокойни- около 10-18 възела цяла нощ.

Но на вторият ден нещата се промениха. Вятърът се засили щом доближихме мястото под планината Сиера Невада и морето се вдигна. Рифовахме платната и дори тогава катамаранът се движеше прекалено бързо с 9-10 до 11 бъзела надолу по вълните. Навихме джиба (предното платно) и продължихме да плаваме по-спокойно с 25-30 вятър зад гърба ни. И дори само с едно платно скорстта ни беше 8-9 възела.

.

.

В един момент се появиха делфини. Обикновено те идват, когато морето е спокойно и се надпреварват около носа на лодката, но този път изскочиха от големите вълни и ни наобиколиха отвсякъде, демонстрирайки завидните си акробатски способности: скокове, разплискване на вода, преследване- пълна програма. После хванахме една дебела сочна туна и си подсигурихме обяда за няколко дни наред.

.

.

След това се случи нещо, което никога до сега не ни се беше случвало и разбрахме какво имат предвид хората, като предупреждават за „внезапни пориви“. Това не са шкваловете, които траят между 10-20-30 минути, ами са невероятно краткотрайни силни полъхчета от 12 до 28 възела за 2-3 секунди и обратно до 12. Много е странно, напълно непридвидимо и доста досадно. И няма какво да се прави, освен да рифоваш платната и да свикнеш със ситуацията.

.

.

Втората нощ плавахме близо до брега в 300-600 фута дълбочина. Вятърът, подобно на луд човек, който се сети да си вземе лекарството преди лягане, се успокои и се уравновеси. Според Иво, това нощно спокойствие се дължи на катабатик ефекта, на който вече бяхме станали свидетели в Доминиканската Република, Пуерто Рико и Гватемала- земята наблизо се изстудява през нощта и канселира вятърът близо до бреговете щом падне слънцето. Поне с нас така се случи и се почуствахме късметлии.

.

.

 

Щом слънцето изгря на третия ден, силните темпераментни пориви пак се появиха, но не ни оставаше дълго да плаваме. На няколко мили от Санта Марта трябваше да заобиколим последният нос- Cabo de la Guaja- и Иво реши да „мине напряко“, на няколко метра от скалите на брега, където вълните се вдигнаха огромни, остри, объркани, а вятърът зафуча с 35 възела зад гърба ни. Иво трябваше да управлява лодката на ръка, сърфирайки надолу по вълните с рекордни 12 възела скорост за последните най-дълги минути от този преход. Беше страшно.

Поредният урок: следващият път да не минаваме напряко, а да заобикаляме носовете поне на 3-4 мили, да рифоваме платната предварително и да ги нагласим от едната страна, а не в срещуположна комбинация.

Минахме опасното място успешно и безаварийно и най-сетне се озовахме в спокойни води, насочени към малко шумно градче в полите на изсушени от слънцето хълмове, с много голям трафик от автобуси и таксита, с няколко високи сгради до плажа, търговско пристанище, заливче с няколко рибарски лодки и само две яхти и чисто нова марина сгушена зад насип от големи камъни. Пуснахме котва близо до входа на марината.

Statue of Tairona woman in Santa Marta. Fata Morgana at anchor in the distance

Statue of Tairona woman in Santa Marta. Fata Morgana at anchor in the distance

Въпреки, че по време на този преход от Аруба покрай бреговете на Колумбия има 5 заливчета, където човек може да се приюти и да пусне котва за през нощта, ние ршихме да плаваме нон-стоп, за да приключим прехода по най-бързия начин. Някои крузъри разделят прехода на 2-3 части и спират да си почиват. Но тези 5 заливчета не са особено защитени от силни ветрове и вълни, а в лошо време дори е опасно да се доближаваш с лодка до тях и да се опитваш да минаваш между скалите. Но ние нямахме лошо време, а напротив- предимно слаби ветрове и спокойно море и не виждахме смисъл да спираме. Пристигнахме в Санта Марта след 48 часа сравнително безаварийно плаване.

Facebook/The Life Nomadik

Share

Скали и кактуси в Аруба

Скали и катуси в Аруба

 

Аруба ни изненада приятно. Не очаквахме да намерим толкова много интересни места на подобен малък (32 км на 10 км) плосък пустинен остров. След като посетихме фарът Калифорния, параклиса Алто Виста и северозападните скалисти брегове, решихме, че е време да се разходим из пустинята във вътрешността на острова и да рагледаме още няколко от туристическите атракции.

Мира в Казибари

Мира в Казибари

Скални формации Казибари

Скалните формации Казибари, на около 3 км от столицата Оранджестад, са червеникаво-кафяви канари, които стърчат насред пустинята сякаш паднали от небето, заобиколени от кактуси. И до ден днешен е загадка от къде се е взела тази купчина от огромни загладени от ветровете скали с причудливи форми на този плосък песачлив остров, на който най-високият хълм едва достига 189 метра надморска виочина. Една от теориите е, че камъните действително са с извънземен произход…

Скали в Казибари

Скали в Казибари

Първите обитатели на острова- индианците от племето Аравак, се покатервали на скалите, за да наблюдават задаващите се от изток гръмотевични бурии. Тук, преди стотици години, те провеждали ритуали и молитви към небесните богове, които контролират дъжда и светкаиците.

.

.

Тясна пътечка кривуличеща из високите кактуси, провираща се между тежките канари, ни отведе до стръмни стъпала от дърво и камък, по които се изкачихме до върха на една плоска скала. Аруба лежеше в нозете ни, заобиколена от синя вода. В ясно време от тук се виждат бреговете на Венецуела в далечината на юг.

Скални формации Казибари, Аруба

Скални формации Казибари, Аруба. Вулканичният хълм в далечината е вторият по височина на острова- 165 м

От върховете на кактусите, които са превзели целият остров, ни наблюдаваше малка птичка с контрастно оранжево и черно оперение- трупиал, една от няколкото редки птици родом от Аруба.

Трупиал от Аруба

Трупиал от Аруба

Парк Арикок

На следващият ден, натоварени всеки с по 2 литра водa и сандвичи, с удобни обувки за поход в солената пустиня заобиколена от море, намазани с крем против слънчево изгаряне, с шапки и слънчеви очила, потеглихме към националният парк Арикок.

Мая и Иво в парк Арикок

Мая и Иво в парк Арикок

Паркът Арикок заема огромна територия във вътрешността на острова, около 20 процента от тоталната площ на Аруба. Това е една от основните туристически дестинации, предлагаща на посетителите най-различни природни атракции и пейзажи: пещери с петроглифи, пясъчни дюни, вулканични образувания, изоставени златни мини, руини на стари традиционни ферми, крайбрежни скални формации, етествен басейн и многобройни плажове.

Северните брегове на Аруба, част от парк Арикок

Северните брегове на Аруба, част от парк Арикок

 

На входа на парка платихме по 11$ за възрастни, безплатно за деца под 17 години, дадоха ни карта на района и ни предупредиха да внимаваме за змии. Едни от най-често срещаните змии били боа и cascabel – вид гърмяща змия, която се среща единствено на остров Аруба и никъде другаде по света. Казаха, да вървим само по пътеките, за да не стъпим на кактус или на гърмяща змия.

– Какво да правим, ако ни ухапе змия? -попитахме ние.

– Почнете да броите, защото ви остават 20 минути живот- беше отговрът.

Решихме да се придържаме към пътеките…

Мая в парк Арикок

Мая в парк Арикок

И все пак на няколко пъти кривнахме в страни от пътя, най-вече за да снимам разни интересни неща.

кактус

Цъфнал кактус

На змия не попаднахме, но аз успях да стъпя на кактус.

Мира стъпа на кактус.

Мира стъпа на кактус.

В парка има пътеки за поход, пътища достъпни за коли, както и пътища достъпни само за джипове 4х4. Популярни сред туристите са оф-роуд сафарита с джипки и с малки бъгита.

Оф-роуд сафари

Оф-роуд сафари

Ние потеглихме пеша към естественият басейн. Казаха, че до там би трябвало да стигнем за час и половина. Но ние се изгубихме, въпреки пътеките и въпреки табелките. На една пресечка завихме на ляво вместо на дясно и след 1 час бъхтане в жегата се озовахме при една реставрирана традиционна къща на старинна плантация в стил cas di torto.

Canucu Arikok

Canucu Arikok

От тук трябваше да се върнем обратно почти до началото (1 час) и от разклонението с табелката, да завием на дясно, към естественият басейн. Но си струваше разкарването сред природата, красива по свой си пуст суров монотонен начин. Вървяхме насред гори от кактуси, между които бродеха семейства плашливи кози. И имахме невероятният шанс да срещнем два ястреба от вида каракара кацнали на една скала, в компанията на едър кафяв козел.

Двойка соколи и козел

Двойка каракара ястреби и козел

Времето напредна доста, а ние все още бяхме далеч от дестинацията. Слънцето се надвеси над главите ни сякаш амбицирано да предизвика пожар в шапките ни. Изкачихме един висок хълм, от където се виждаше морето и северните брегове на острова и от там беше само надолу по прашен каменист път достъпен за джипове, бъгита и пешаци. Мая започна да се оплаква от обувките си…

Път към естественият басейн

Път към естественият басейн

Решихме да спираме на стоп, ако се появи някой. Появи се кола с две момичета от Бостън, които първоначално видяха брадата на Иво и не бяха много сигурни, дали да ни качат, но после се съгласиха. Последва най-раздрусаното пътешествие с кола, откакто сме тръгнали из света преди две години, но пък и за първи път сме в подобен терен с кола, ако изключим развалените от свлачища селски пътища в планините на Доминиканската Република.

.

.

Естественият басейн

Най-сетне стигнахме до естественият басейн- дестинация номер едно в парка. За късмет бяхме първи, преди керваните с джипове и бъгита да изсипят десетки шумни посетители, които нямат търпение да се потопят в прохладните води на басейна и от усамотено местенце за нула време го превръщат в супа от туристи.

Естествен басейн в Аруба

Естествен басейн в Аруба

Естественият басейн е защитетен от бурното море от заобикалящите го скали, като малко крайбрежно езерце. Говори се, че преди години хората са използвали това място да държат затворници- уловените морски костенурки, които нямало как да избягат обратно в морето.

.

.

Мястото е чудесно за плуване и гмуркане в затоплените от слънцето бистри води. Но когато вълните са големи и се разбиват в скалите със страхотна сила, не се препоръчва да се влиза в басейна.

.

.

Mira in the Natural Pool

Mira in the Natural Pool

По пътя на връщане отново спряхме на стоп, този път една от джипките на парка и се друсахме в ремаркето заедно с още трима, един от които се оказа мениджърът на Арикок. Той се оплака, че козите изяждали голяма част от разтенията и в крайна сметка щели да останат само кактуси…

.

.

Плажът Араши

Друго красиво място, което имахме щастието да видим в Аруба беше плажът Араши. Той се намира наблизо до Палм Бийч, само на 15 минути пеша от залива, кядето сме пуснали котва.

Араши плаж

Араши плаж

Това бе най-живописният бряг, който някога сме виждали. На фона на варовични скали с причудливи форми издълбани от морето и високи кактуси стърчащи по ръба на камъните бяха спрели два пиратски кораба, които докарват десетки туристи по 2 пъти на ден- сутрин и следобед, да се гмуркат из подводните скали.

Пиратски кораби, Аруба

Пиратски кораби, Аруба

Facebook/ The Life Nomadik

Share

Великденски къмпинг на плажа в Аруба

Великденски къмпинг на плажа в Аруба

или „Щастливите луди“

от Мира Ненчева

.

Палм Бийч, Аруба

В средата на Март пристигнахме в Аруба и пуснахме котва пред Палм Бийч, най-популярният баровски плаж на острова с фин бял пясък, високи палми и редица от луксозни скъпи хотели подредени с лице към морето и грандиозните залези. Радисън, Холидей Ин, Мариот, Риц и Риу- карибският Таж Махал. С мраморни подове и кристални полилеи, басейни с изкуствени водопади, тропически градини, ресторанти заобиколени от езерца със златни рибки, в които плуват черни лебеди, барове на плажа и всички удобства и комфортни, за които туристите може да си помечтаят- тези курорти предлагат най-върховното плажно изживяване за около 200-500 долара на човек на вечер. Може и повече.

Hotel Riu, Aruba

Hotel Riu, Aruba

Аруба е световно известна ваканционна дестинация за богатите и туризмът е основната местна индустрия тук. „Земен рай“ за тези, които мога да си го позволят…

.

.

Но представете си, че е възможно да пристигнете в Аруба и да си опънете палатката на плажа до хотел Мариот, почти без пари. Защо не? Ако сте приключенец, студент или не особено богат турист, пътешестващ с малък бюджет, но искате да се насладите на същия остров, на същия плаж, на същото море и на същото слънце като богатите и привилигированите, защо да не си организирате един къмпинг за седмица-две на Аруба?

Tents in front of Marriott Hotel, Palm Beach, Aruba

Tents in front of Marriott Hotel, Palm Beach, Aruba

Всъщност в Аруба къмпингуването е доста популярно сред местните. Къмпингуването на плажа е дългогодишна традиция, която трансформира бреговата линия на острова, особено от западната страна, в един огромен лагер, но само за две седмици през март или април, в зависимост от това кога се пада Великден.

.

.

Великден е един от най-важните празници за арубците и „Великденският къмпинг на плажа“ е дългоочаквано и много добре организирано събитие, което се случва неизменно всяка година от десетилетия насам, даже от преди построяването на първият хотел на острова. Семейства се събират на предварително уговорени места по време на великденската ваканция на децата и опъват палатки и шатри. Но първо, те трябва да искат разрешително от полицията, което струва около 10$ на къмпинг и може да включва много палатки и много хора за период от 2 седмици. Този, който получи разрешителното за даден къмпинг става „президента“ на къмпинга и е отговорен за спазването на строго определените от полицията правила, иначе разрешителното може да бъде отменено. А именно: да не вдигат много шум след 10 вечерта, да не замърсяват, да не палят огньове на плажа, да не карат коли по плажната ивица и да не си докарват домашните любимци.

Playing dominos

Playing dominos

По принцип, къмпингарите кандидатсват за разрешително около месец предварително, като попълват формуляр в полицейското управление, за да са сигурни, че ще си вземат желаният парцел на един от многобройните Арубски плажове.

.

.

Организацията е перфектна. Докарват подвижни тоалетни и обурудват една обща открита кухня. Някои даже си докарват генератори за ток. Но повечето си прекарват времето без ток и без телевизия, играят домино и шах, ходят за риба и си общуват. Всеки лагер включва няколко палатки и една обща територия под голяма шатра, където всички от лагера се събират да ядат и празнуват заедно. Всичката храна и пиене са общи. Най-големият къмпинг тази година беше от около 70 човека- 11 братя и сестри и техните деца и внуци. Децата са около 30%. Всичката храна и пиене са общи и всяко ядене през следващите две седмици се превръща в купон.

.

.

Аз се срещнах и разговарях с няколко от къмпингуващите, които бяха страхотно приветливи и дружелюбни и ме поканиха на обяд- барбекю и бира. Пилешкото беше вълшебно! Казах им, че хората в България нищо не знаят за тази тяхна прекрасна традиция и те с голяма готовност споделиха всякакви подробности за българските читатели.

.

.

Ние сме луди, ама сме щастливи-луди (locos felices)- ми казаха те с гордост, смеейки се. Събираме се така всяка година за Великден, на същото това място вече от 20 години насам. Голямо семейство сме- общо около 30-40 човека. Децата са най-щастливи и това събитие е най-вече за тях. Малките братовчеди си играят по плажа по цял ден и нощем спят в палатките. На сутринта на Великден им организираме традиционен „лов на яйца“ на плажа. Ние големите не спим в палатките, те са само за децата. Ние си опъваме хамаците и спим под голямата шатра, всички на едно място. Идеята е да сме заедно, като едно голямо семейство, да живеем и да споделим тези моменти в мир с природата, на открито, веднъж в годината.

На 85-годишна възраст Мария е най-възрастната лагерничка. Тя прекарва дните си на плажа от сутрин до вечер, но нощем се прибира да спи в къщата си. Но като била млада, преди 20 години (на 65-годишна възраст), тогава оставала с преспиване.

Maria, 85 with four of her children

Мария на 85г (дясно) и найните син и 3 дъщери

Тази година с нея бяха четири от общо петте и деца, заедно с техните деца и внуци. Мария има 11 внука и 15 пра-внука. Техният лагер беше до хотел Мариот на Палм Бийч. Синът на Мария беше „президента“ на къмпинга.

Maria and her daughters in the common area. Behind Maria is the area where the adults spread their hammocks and sleep at night together.

Мария и две от дъщерите и. Зад гърба и е мястото, където вечерно време се опъват хамаците и походните легла

Мариот е най-новият хотел на Палм Бийч, построен само преди няколко месеца. Преди това лагерниците са заемали пространството на плажа, което в момента е резервирано за хотела и те са изместени в страни. Територията на къмпинга им намалява, заради големите курорти, които бавно превземат плажната ивица.

.

.

Когато ги попитах дали посетители от други страни също могат да получат разрешително и да се включат в къмпинга на плажа, някои казаха разбира се, но други казаха не, че е само за местните.

И дори и да е разрешено- казаха- ние не бихме искали туристите да го правят. Представи си, че всички вместо да ходят в хотелите дойдат тук и си опънат палатки. Няма да остане място за нас!

.

.

И все пак, след запитване до VisitAruba.com, ми беше потвърдено, че всички могат да кандидатстват и да получат разрешително от местната полиция в Noord ( +297 587-0009) за къмпингуване в Аруба в периода около Великден, Коледа и лятната ваканция, независимо дали са туристи или местни, стига да има свободни места и стига да получат разрешителното.

.

.

Единственият проблем е, че за да получите разрешително за къмпингуване в Аруба трябва лично да попълните формуляр в местното полицейско управление минимум 10 дена предварително… Разрешителното струва общо 5 $ на палатка, не на ден, а за целият период (1-2 седмици).Така че предполагам, Великденското къмпингуване на плажа в Аруба ще си остане една местна традиция, предимно за местните.

.

.

 

 Facebook/The Life Nomadik

Share

Добре дошли в Аруба

“Здравейте и добре дошли на нашият Щастлив Остров! Следя вашите приключения в блога и винаги се чудех дали ще минете през Аруба и ето, че сте тук! Много бихме се радвали да се срещнем и запознаем и да ни разкажете лично за вашите пътешествия.”

Получихме това неочаквано съобщение само няколко дена след като акостирахме в Аруба и последваха няколко вълнуващи приключения и едно ново приятелство.

North Coast, Aruba

North Coast, Aruba

Първото място, на което ни заведоха (семейство от Европа, което живее в Аруба и пожела да остане анонимно) се нарича Taste of Belgium (Вкус на Белгия)- ресторант намиращ се на Палм Бийч Плаца. Стилно място, изискано меню и съвършено обслужване.

Maya at Taste of Belgium Restaurant, Aruba

Maya at Taste of Belgium Restaurant, Aruba

След кафе и горещ ябълков пай с ванилов сладолед и сметана, се натоварихме на техния джип и посетихме две от основните забележителности на острова- фара Калифорния и параклисчето Алто Виста.

Aruba

Aruba

Пътя до фара е тесен, насред пясъчни дюни и бодливи ниски дървета наречени диви-диви, с усукани клони изкривени от неспирните източни ветрове. Стигнахме до най-северозападната точка на Аруба, където се издига най-известната забележителност.

Lighthouse California, Aruba

Lighthouse California, Aruba

Фарът Калифорния е 30-метров фар построен през 1916г. недалеч от плажът Араши. Наречен и посветен на парахода Калифорния, който се разбил в тъмницата край каменистите брегове на 23 септември 1891г.

.

.

Самият плаж Араши е също популярна дестинация сред местни и туристи, които обичат да се гмуркат край красивите скални формации и разнообразен подводен свят, далеч от оживените хотели и тълпите.

Това място е част от проект за закрила на околната среда и рифовете в Аруба.

Divi Divi tree, Aruba

Divi Divi tree, Aruba

По-нататък прашният път кривуличи сред гори от кактуси, които покриват целият горещ сух пустинен остров и води до малко параклисче покачено на нисък хълм, от където се вижда не само морето, но и цяла Аруба на юг.

.

.

Параклисчето Алто Виста (Висок изглед) било пострено от венециелски мисиионер през 1750г. и реставрирано през 1952г. Известно е също и като „Църквата на Поклоннините“. Тук е започнало покръстването на местните индианци.

Alto Vista, Aruba

Alto Vista, Aruba

Зад параклиса намерихме изящен лабиринт, който не ни се стори много сложен, нито голям, но ни отне доста време да стигнем до центъра… Доста време под лъчите на горещото слънце.

Labyrinth

Labyrinth

Навръщане спряхме да погледаме бурното море и каменистите брегове, които от тази северна страна на острова изглеждат недостъпни и жестоки. Тук плуването е забранено със закон.

На нас и през ум не ни мина да плуваме там, нито да плаваме… Едно от тези страховити места, където мощта на природата вдъхва респект.

.

.

Същият следобед нашите нови приятели ни взеха от плажа на Палм Бийч, където се бяхме паркирали с Фата Моргана (нас и един огромен чувал с мръсни дрехи, чаршафи и хавлии) и ни поканиха у дома си „на пране“, ядене и пиене. Докато мръсните ни неща сами се перяха в машината, ние разменихме истории, пихме бира, хапнахме барбекю, картофи с масло и моцарела и крем брюле и сладолед за десерт, докато децата си играха в басейна.

Не са много тези, които знаят от какво се нуждае едно семейство крузъри (пералня, най-вече). Благодарността ни не може да бъде изразена с думи в този случай. Гостоприемството, щердростта и добрината на тези хора, които едва бяхме срещнали същата сутрин са невероятни.

Maya Ivo and Mira in Aruba Мая Иво и Мира в Аруба

Maya Ivo and Mira in Aruba
Мая Иво и Мира в Аруба

Share

Преход до Аруба

16 март, понеделник

След последно пазаруване в Самс Клуб- хранителни запаси на едро, вдигаме котва и се преместваме в заливчето до един остров на 7 мили югоизточно от Понсе. Мястото се казва Caja de Muertos („Ковчегът“) и е малка туристическа атракция с много интересна история. Тук всеки уикенд с корабче пристигат тълпи пуерториканци с плажни чадъри и плажни масла и си прекарват няколко часа на плажа на малкото островче, което е обявено за национален парк. Легендата разказва, че португалски пират погребал нелепо загиналата си възлюбена, както и половината от плячкосаните богатсва, в стъклен ковчег на островчето и от време на време я навестявал. От там и името. На островчето има гроб и са намерили ковчег, но какво е станало със съкровището не се знае…

А сред мореплавателите се носи мълва- суеверие- че за да е безопасно плаването, преди да тръгнете от Понсе трябва да спрете и да посетите Caja de Muertos.

Caja de Muertos

Caja de Muertos

Но ние спираме там за една нощ най-вече, защото искаме да потеглим рано сутринта на следващият ден на платна, без да включваме моторите, а в Понсе нощем вятърът спира напълно, заради планините и стартира чак към 8-9 сутринта, като напече слънцето. Този е така нареченият катабатик ефект, който гарантира прекрасен нощен сън в Понсе и спокойни утрини, но пречи да се плава покрай бреговете на острова и да се излезе от залива на платна преди 8 часа.

17 март, вторник

Опъваме платната към 6 сутринта, още по тъмно и бавно потегляме на юг към Аруба. Предстоят ни 380 морски мили, което за нас означава голям три-деневен преход. Из карибите през последната година плавахме само за по няколко часа между съседните островчета.

Прогнозата за времето е прекрасна- източни ветрове между 15 и 20 възела, вълни от североизток 1-2 метра на интервал 5-6 секунди. Вече месец откакто чакаме подобни слаби ветрове и спокойно море. Но прогнозите не винаги са точни. Предсказания, на които не се доверяваме 100%. Вятърът често може да е по-слаб или по-силен, а и винаги има опасност от внезапни мини-бурии (шквалове), които се появяват под формата на невинно бяло купесто облаче на хоризонта, което бързо пораства вертикално нагоре, с тежка оловна база ниско над морето. Преди да удари настава затишие за около минута-две- време да се рифоват платната. След което започва да фучи 30-40 възела, може и повече и отминава за няколко минути. Подобни внезапни шквалчета са потопили не една лодка.

Първият ден отминава без нищо по-интересно да се случи. Вятърът е по-слаб от прогнозираният- само 8-12 възела. Фата Моргана се движи бавно и спокойно с 4-5 възела върху плавни мързеливи вълни. Спим, четем книги, Мая свири на пиано.

Мая упражнява Турският Марш от Моцарт

Мая упражнява Турският Марш от Моцарт

Делфините отново ни намират и остават да се надбягват с лодката в продължение на 2 часа- необичайно дълго. Обикновено след няколко минути им става скучно и си заминават да търсят други лодки. Ние винаги им се радваме и им викаме и им се възхищаваме с каква лекота се плъзгат във водата пред носа на лодката, плуват по гръб, издишват балончета малко преди да се подадат над водата и да си поемат дъх, скачат и се забавляват истински. Обичаме ги невероятно много и те го знаят.

Иво с делфини

Иво с делфини

Мая с делфини

Мая с делфини

18 март, сряда

Нощта минава бавно,без да се засили вятърът, платната си стоят нагласени и опънати. На около 100 мили южно от Пуерто Рико все още чуваме американският брегови патрул по радиото и това ни успокоява страхотно. На близо до нас минават големи кораби, два даже си променят курса, за да ни избегнат. Celia, Harmen Oldendorff и танкерът Lue Liang Wan на път за Кюрасао.

Няма луна. Само безброй звезди, толкова ярки, че образуват мини-звездни пътеки в морето. Фата Моргана пори водата и оставя диря от бяла пяна- като сватбено було- осеяна с малки фотолумнисцентни проблясъчета- блестящи скъпоценни камъчета върху дантела.

Утрото идва ужасно бавно. Спи ни се стахотно, с Иво се редуваме на руля на всеки 2 часа. Важното е, че си плаваме в тотално спокойствие.

На сутринта Мая ни прави закуска- омлет със сирене и чете малко по история. Вече няма кораби, сами сме, на 200 мили от най-близката земя, в центъра на Карибското море. Иво се ядосва, че още не сме хванали риба. Отива да спи.

Добро утро!

Добро утро!

В това време аз виждам как от водата на няколко метра от лодката исзкача марлин- вертикално нагоре и се цамбурва с плясък- разплисква вода като цял кит. Бял корем и черен лъскав гръб, с дълго тяло и остър нос, като копие. Гледам и не вярвам! Скача втори път. Внезапно въдицата изсвистява, кордата направо изпушва. Иво пристига ококорен, хваща въдицата и заедно виждаме как закаченият марлин отново се изстрелва вертикално нагоре и падайки скъсва влакното и изчезва със стръвта. Красавец. Замина си.

Вятърът се позасилва 14-18 възела и потегляме с около 6-7 възела. Вдига се и малко повече вълна, която идва под ъгъл зад гърба ни и лодката комфортно сърфира надолу с 8-9 възела. Към обяд дремем в кокпита. Гледаме чайки. Хиляди чайки около лодката, хвърчат ниско над водата, някои се поклащат кацнали в морето. Какво правят чайки на стотици мили от брега? Ловят риба! Под нас минава пасаж от стотици риби тон, които се хранят с по-дребни риби и чайките само чакат и обират обилните остатъци в суматохата! И ние минаваме точно в центъра на оживелицата с две въдици влачещи се на стотина метра зад лодката. Едната въдица има заплетени водорасли и не закача нищо, но другата е чиста и разбира се закача една дебела раирана туна- на тези им викат „дини“, защото приичат на дини. Отвън и отвътре. Червено сочно месо. Вкусно- с чесново масло и малко къри на тиган само да се опари няколко секунди- да си оближеш пръстите! Иво е доволен.

Иво с туна

Иво с туна

19 март, четвъртък

Преполовихме разстоянието. Втората нощ е точно толкова спокойно, колкото и първата, даже по-спокойна- без нито един кораб. Иво решава да се пробва как би карал сам лодката и ми заповядва да спя цяла нощ. Той лежи в кокпита и също дреме и само отваря по едно око на всеки 10-20 минути. И пак го затваря.

Представете си, че карате кола в тъмницата, в едно разорано поле, без фарове, без лампи без луна. Всичко е черно и изобщо не се вижда нищо напред. Светят само две малки екранчета, които показват на къде се движи лодката върху картата и с каква сила духа вятърът. Автопилотът държи курса. Дори да се появят светлинките на кораб на хоризонта минават 2-3 часа преди да го доближим. Мързелива история.

.

.

През деня вятърът се засилва 18-24 възела. Препускаме с 7-8 възела до 9 надолу по вълните. Има бели зайчета и доста подскачаме. Но пък разстоянието се топи бързо.

Хващаме женско дорадо. Красива златна риба с разкошна екстравагантна синя гръбна перка. Някои рибари ще ви кажат, че тези риби наричани също махи-махи, се женят и остават със съпрузите си до края на живота си, а не като повечето хора, които се развеждат като им писне. Тези риби се обичат силно и завинаги, без въпроси, без ревности, без компликации. Плуват заедно из моретата и окените, раждат милион деца и умират заедно. Когато уловите едно дорадо, другото започва отчаяно да преследва лодката без да мисли защо, без план и идея. Просто следва лодката, на която се намира неговата половинка, с разбито сърце и без надежа до края на света.

.

.

Иво откача Госпожа Дорадо от кукичката, слага и спирт в хрилете- упойка- и я гледаме как бавно умира. Как угасва блясъкът в златото по кожата и, как спира да трепери, как замръзва ужасът в окото и. Иво пуска въдицата да се влачи обратно във водата и се захваща внимателно, като опитен хирург, да оперира. Първо и маха вътрешностите, после отделя филето от средната кост, обелва кожата, ампутира главата.

Разбира се, само след няколко минути, закачаме Господин Дорадо, неизбежно е. На същата въдица, на същата стръв. Излиза без да се бори, предава се, изоставя се, с разбито сърце. Последното нещо, което той вижда преди да умре е разфасовният труп на жена си. И Иво надвесен над него с шише спирт…

Решаваме да не ловим повече риба. Една 8-килограмова туна и двойка дорадо ни стигат поне за една седмица. Като стари шамани, доволни, тържествени и тъжни, благодарим на Нептун за рибите.

.

.

Залез. Стъмва се, наближаваме Аруба. В тъмното виждаме първо сияние в далечината и постепенно- фар, светлини, лампи, фарове на коли, блестящи хотели, спрели кораби. Пияни хора пеят на брега. Пускаме котва в полунощ, след 66-часов преход- три изгрева, три залеза, три риби, нито една буря. Трима души в една лодка.

На следващата сутрин- 20 март, петък, отиваме на док в Oranjestad, столицата на Аруба, където минаваме имиграция и митница за около 2 часа- предимно чакаме да дойдат съответните власти и да ни донесат формулярите до лодката, без да се качват. Попълваме документите, бият ни печати в паспортите, никой не инспектира лодката, процедурата е безплатна и няма абсолютно никакви такси за плащане- чудесна изненада.

Фата Моргана на док в Аруба

Добре дошли в Аруба!

 

 

Share