Регата делфини баракуди и Дейвид Копърфилд

Седемнайста глава

Регата, делфини, баракуди и Дейвид Копърфилд

от Мира Ненчева

Март, 2014

Джордж Таун в Бахамите е лудница, особено през зимата и особено по време на седмицата, когато се провежда регата. Разбира се, с нашият късмет, точно тогава се появихме ние.

Беше вече нощ, когато минахме зад рифовете и пуснахме котва в първото заливче до едно малко островче. Решихме, че стотиците светлини в далечината са светлините на града. Голям град ще да е, си помислихме. Но на сутринта се оказа, че това са били лампичките от върховете на мачтите на стотиците лодки закотвени в широкият плитък залив срещу Джордж Таун.

Дингита на крузъри от другата страна на залива, Джордж Таун, Бахамите

Дингита на крузъри от другата страна на залива, Джордж Таун, Бахамите

Самият град не е по-различен от останалите бахамски градчета- спокойствие в непрестанната тропическа жега, малки къщички подредени от двете страни на тесни еднопосочни улички, кола минава от време на време, мъже насядали по стълбите в сенките край магазинчета и ресторантчета, поздравяват минувачите, добро утро, как сте днес. Разликата с останалите бахамски градчета и острови е огромната общност от крузъри, окупирали залива- поне три пъти по-многобройни от местното население-между 300 и 500 лодки. Цялата икономика на това място се базира на крузърите.

Стотици лодки, най-вече канадски, чито екипажи се състоят предимно от двойки пенсионери, си прекарват зимните месеци в Джордж Таун, далеч от студа на север. Тук те си организират всевъзможни игри и забавления на едно малко островче само за тях, където местните не ходят. Йога на плажа, волейбол, домино, карти, класове по рисуване и разни занаяти, турнири по покер, семинари, състезания с кокосови орехи (!) и какви ли не други забавления. Имат си и ресторан само за тях с дискотека. Ходят в града само да си пазаруват, на друг ресторант за разнообразие, да си изперат дрехите в градската пералня и да заредят гориво и газ. Така живеят голяма част от канадските пенсионери, за разлика от българските…

Ние се паркирахме от другата страна на залива, далеч от крузърите и близо до града, тъй като да играем домино с канадци-пенсионери не се връзва с представите ни за приятно прекарване. Там стояхме няколко дни в очакване на гости.

Fata Morgana anchored in front of Peace$Plenty hotel, George Town Фата Моргана на котва в Джордж Таун, Бахамите

Fata Morgana anchored in front of Peace$Plenty hotel, George Town
Фата Моргана на котва в Джордж Таун, Бахамите

Най-интересното, което се случи през тези дни беше тридневната регата. Около трийсетина лодки взеха участие и беше прекрасно да ги наблюдаваме, с опънати платна, като рояк бели пепереду, които прехвърчаха във всички посоки. Нещо като ветроходен хаос- прекрасна гледка- всякакви модели и размери яхти носени от вятъра. Някои се приближаваха съвсем близо до нас, безшумни, и внезапно завиваха, платната увисваха за момент, после се изпълваха отново с вятър, натегнати, лодките се засилваха, само корпусите им свистяха върху морето, еднокорпусните наклонени ниско над водата, катамараните изправени стабилни, тримараните с един крак във въздуха хвърчащи с невероятна скорост.

.

.

.

.

Ние викахме за Триад, тримарана на Том, наш приятел, който имаше нужда от екипаж и ние с Иво се кандидатирахме, но той избра други по-опитни за първите две състезания, по едно на ден, и обеща нас да ни вземе за третото.

Triad in the middle

Triad in the middle

Триад спечели първо място и в двете състезания. Имаше празненства с безплатна храна и танци на островчето на пенсионерите.

.

.

.

.

Третото състезание за наше огромно съжаление го отложиха поради липса на вятър, но Том ни качи на обиколка по маршрута заедно с другите от екипажа. И така, имахме щастието да обиколим острова, макар и без да се състезаваме, на борда на Триад- най-бързата лодка в Джордж Таун и беше страхотно!

Tom and Ivo

Tom and Ivo

.

.

Бяхме десетина човека на борда, екипаж и пасажери, времето слънчево и приятно, вятърът около 10 възела от югоизток, морето гладко- перфектно. Триад се носеше със скоростта на вятъра, сякаш едвам докосваше повърхността на морето, с такава лекота- имахме усещането, че всеки момент ще се отдели от водата и ще полетим.

.

.

.

.

.

.

Щом вятърът напънеше от ляво, левият корпус стоеше във въздуха и беше много интересно по време на маневра поворот оверщаг- Триад прескачаше от един корпус на друг, както вие бихте прескочили локва, с широко разкрачени крака. И всички се местехме от една страна на другата. При катамараните няма подобно нещо- те стоят винаги вертикално изправени.

.

.

Captain Tom Cox, s/v Triad

Captain Tom Cox, s/v Triad

След 4 часа шампионът Триад се завърна в заливчето, пуснахме котва и събрахме платната. И точно тогава се появиха семейство делфини- майка с две бебета. Том, доста интересна личност, пръв скочи във водата, Иво и Джим веднага го последваха. Повече от половин час делфините плуваха около нас. Като магия.

Ivo with dolphins

Ivo with dolphins

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

Няколко дни по-късно пристигнаха гостите ни, които изобщо не очакваха какво ще им се случи. Иван, наш много добър приятел- българин в Канада, 16-годишната му дъщеря Нани и 18-годишният му син Никола- най-добрият приятел на Виктор пристигнаха в Джордж Таун и преживяха една седмица на борда на Фата Моргана, плавайки в хубаво време и в лошо време (с 35 възела шквал и огромни вълни, както и влизане между рифовете на платна нощем с течението срещу нас). Престоят им може да се обобщи така: открихме вълшебен остров и неговият самотен омагьосан обитател, ловихме риба с копия във води гъмжащи от кръвожадни баракуди, гмуркахме се при скатове и морски звезди, плувахме с акупи и русалки, с каяка открихме малка пещера, където през нощта единствените светлинки бяха фотолуминисценцията във водата, почти изгорихме една палма, опитомихме човекоядно куче нахранвайки го с кокосови орехи и ядохме отровни баракуди всеки ден.

Иво и Иван

Иво и Иван

.

.

 

Мая и Нани

Мая и Нани

 

Виктор и Никола

Виктор и Никола

На 35 морки мили северно от Джордж Таун се намира Ръдър Кий- малък частен остров с няколко самотни плажа и много красиви скални формации, както и малка пещера издълбана от вълните- притежание на известният илюзионист Дейвид Копърфилд.

Ръдър Кий, Бахамите

Ръдър Кий, Бахамите

Фата Моргана на котва пред Ръдър Кий

Фата Моргана на котва пред Ръдър Кий

.

Мира в пещерата

.

Пещерата при прилив се наводнява

.

.

И въпреки, че на острова почти никога няма никой, Том ни предупреди, че има инсталирани камери, които следят какво става по бреговете и едно човекоядно куче, което пази острова и неговите тайни. Така че по-добре не ходете на брега, за да си нямате проблеми с магьосника и с бясното му куче, каза Том.

Скални гъби

Скални гъби

.

.

Като пристигнахме в заливчето и пуснахме котва, веднага отидохме на брега. Половината от нас с плуване, другата половина се накачулихме на каяка и всички се озовахме на частното островче за 2 минути. Нямахме търпение да срещнем Дейвид Копърфилд! Разходихме се из вътрешността, събрахме сума ти кокосови орехи, разгледахме пещерата, но нито помен от магьосника.

 

.

Иво и Иван пристигат на забраненият остров

.

Никола и Виктор

.

Агент Оранжев

.

Мира събира паднали кокосови орехи

И точно когато най-миролюбиво си отваряхме кокосови орехи с мачете на плажа, едно мрачно космато същество се подаде от храстите. За нула време се телепортирахме във водата. Всеки спасява себе си- мъжете избягаха първи, изоставяйки жените и децата. Като бяхме на безопасно разстояние от брега се обърнахме и гледаме- съществото омърлушено и не много страшно.

.

Иво бере кокосови орехи направо от палмите

Нани

Нани във въздуха

Дали е Дейвид Копърфилд? Или Робинзон Крузо? Или Том Хенкс? Или човекоядното куче? Бяхме общо седем човека. Трима казаха, че е куче, четирима казахме, че е Дейвид Копърфилд. Накрая всички се съгласихме, че това е илюзиониста, който след неуспешна илюзия е превърнал сам себе си в куче, безвъзвратно.

.

Дейвид Копърфилд

Горкият Дейвид Копърфилд- козината му сплъстена и вмирисана, ноктите му прораснали, изоставен на собственият си остров сам, омагьосан, без компания, без храна и без вода. Стана ни мъчно и предпазливо се завърнахме.

.

Виктор предпазливо храни Дейвид

Споделихме с него кокосовите орехи и той гладно нагъна четири, като много внимателно и изкусно огризваше кокоса от черупките. От там на сетне кучето се превърна в нашият добър островитянски приятел и гид. Галено му викахме Дейвид.

.

Дейвид яде кокосови орехи

На следващият ден, докато Иво и Иван ловяха риби с копия в рифовете, Дейвид заведе мен и децата на разходка да проверим какво има от другата страна на острова, където, след като вървяхме по една тясна пътечка цялата в паяжини и паяци, открихме още един прекрасен таен плаж. В торбичка носехме пилешки кокалчета за Дейвид и му ги давахме едно по едно. Той беше безкрайно щастлив и благодарен.

.

Мая си остри оръжие за всеки случай

.

На път към непознати места с торбичка кокали

.

От другата страна на острова

.

Мая

.

Виктор, Мая и Мира

.

Виктор„ мая и Мира във въздуха

Обратно на лодката си организирахме състезание по скачане във водата. Всички спечелиха първа награда.

.

Децата скачат в бистрите топли бахамски води

.

Мая, Никола и Виктор

.

.

.

Иво и Иван. Ех, живот!

.

Иван в полет

.

Иво в полет

.

Виктор и Никола в полет

Вечерта се завърнахме на брега с огромен кокал от свинският бут, който изядохме предната вечер, както бяхме обещали на Дейвид и си напалихме грамадански огън на плажа. (След този кокал Дейвид ни стана верен до гроб и за малко да го осиновим.)

.

Привечер на островчето- стартираме огън

.

.

 

.

.

Иво, който е пироман по душа, с вино в системата, за малко да подпали една от палмите. Какво ли са си викали тези, които преглеждат записите от охранитлните камери…

.

Сцена от филм с Том Хенкс

.

.

/

/

.

.

.

.

 

На следващия ден открихме още една от тайните на това омагьосано място- русалка, която свири на пиано под водата.

.

.

 

Скулпурата е направена по поръчка на Копърфилд от стомана и се намира на около 3 метра под вода. Номера е, че не се знае точно къде е и не е лесно да я намери човек.

.

.

.

.

.

Иван къде се е хванал?

След тези прекрасни три дена не ни се тръгваше. Сърцата ни се късаха най-вече за Дейвид, който през изминалите две нощи спа на плажа срещу лодката и само ни чакаше да отидем на брега и да му занесем нещо за хапване. Нани сериозно искаше да го осинови.

.

.

Моля ви, ако някой някога отиде на това място, занесете на кучето храна и вода. Кучето не е опасно и е напълно изоставено. Оцелява ядейки паяци и гущери и пие морска вода. Да изоставиш куче само на малък остров уж да пази частната собственост (кокосовите орехи ли, незнам?) от натрапници (като нас) е жестоко спрямо животинката и независимо дали Дейвид Копърфилд или някой друг е отговорен, това не е правилно.

След това островче посетихме още няколко подобни малки самотни островчета, гмуркахме се, плувахме, скачахме във водата, разхождахме се в плитчините с каяка. Иван постоянно ловеше риба, но все хващаше баракуди, които по принцип може да причинят натравяне от сигуатера, ако носят бактерията в себе си и е рисковано да се ядат, ама Иван беше дошъл да лови риба и да яде риба и нищо и никой не можеше да го спре да хапва баракуди! И все пак взехме предпазни мерки: преди всички да седнем да се нахаплярим, първо давахме на госта ни Иван да опита малко парченце от рибата. После изчаквахме около час, като внимателно го наблюавахме дали нещо странно ще му се случи. Ако след около час Иван все още беше жив, значи баракудата е чиста и става за ядене. И тогава всички се нахвърляхме върху вкусните сочни бели филенца. Баракудата е една от най-вкусните риби, които сме яли и определено е най-лесна за хващане. Мммм!

 

.

Поредната баракуда

.

Да, баракуда е. Грозна, отровна, но вкусна!

.

Бирата в Бахамите- Калик

.

След няколко бири и вина…

И така, седмицата мина прекалено бързо и дойде време нашите приятели да си ходят. Първите няколко дни след като си заминаха ни беше трудно да свикнем с празната лодка. Липсваха ни…

Иво и Иван

Иво и Иван

Иво и Иан на борда на Фата Моргана

Иво и Иван на борда на Фата Моргана

Глава шестнайста. Пътя на болката

Можете да намерите предишните статии на български и историйки от нашите пътешествия в долната част на следната страница: Екипажът

.

Ако имате въпроси или коментари можете да ни пишете в кометарите тук или да ни намерите във Фейсбук: Facebook/The Life Nomadik .

Не забравяйте да ни харесте във Фейсбук и да споделите тази страница с вашите приятели!

Мерси от екипажа на Фата Моргана!

 

 

Share

Забравени в рая на хамбургерите

Петнайста глава

Забравени в рая на хамбургерите

Мира в рая на хамбургерите

Мира в рая на хамбургерите

Февруари, 2014

Спомняте ли си плуващите прасета и колко много им завиждахме, за това, че си живеят безгрижно на малък тропически остров на Бахамите, на плажа, мързелувайки по цели дни; за това, че никой не ги тревожи със сатъри, шишове и скари и най-вече за това, че лодки им доставят безплатна храна всеки ден? Не след дълго и ние опитахме от този луксозен начин на живот: перфектен остров, райски плаж, безплатна храна на корем… Вече знаем точно как се чустват бахамските прасета.

Добър апетит!

Добър апетит!

Храната на Бахамите е проблем. В малките селца из островите има магазинчета в приземните етажи на някои от къщите, където изборът от стоки е доста лимитиран и всичко е 2 до 4 пъти по-скъпо от същите продукти в Америка, тъй като транспортирането по море е сложно. Една ябълка струва 1$. Магазинчетата биват зареждани веднъж седмично и често се налагаше да чакаме до сряда, ако искахме да си купим пресни плодове и зеленчуци.

Затова, преди да потеглим от Флорида за Бахамите, ние се заредихме с хранителни продукти- консерви, сухи храни, макаронени изделия, брашно, ориз и се надявахме, че ще хващаме риба редовно. Но след около месец и половина запасите ни взеха да свършват и оризът ни стана основна храна, със или без риба…

В един момент нашите стари съседи от Канада ни писаха, че пристигат с голям круиз на един от островите на Бахамите. Тъй като бяхме само на 30 мили от мястото, решихме да отидем и да се видим с Браян и Джойс. Само че пристигнахме на уреченото място една седмица преди уговорената среща.

Плажът  на остров Little San Salvador

Плажът на остров Little San Salvador

Little San Salvador е малко частно островче собственост на големите круиз компании Holland-America и Carnival с перфектна плажна ивица- бял пясък, палми и малки разноцветни бунгалца вътре с климатик и джакузи, които курортистите могат да си наемат за няколко часа. Тук няма село, а нещо като малък лагер с фургони, в които живеят около 40 постояни работника обслужващи острова.

Пуснахме котва в единственото заливче от северната страна и се срещнахме с управителя на острова, Антъни, който ни се зарадва и каза, че можем да стоим на котва там колкото си искаме.

Реплика на пиратски кораб- бар и ресторант

Реплика на пиратски кораб- бар и ресторант

На следващата сутрин се появи един огромен круиз кораб и стовари 3 000 розови, дебели, пияни, шумни туристи. Помислихме си: „Ужас! Как ще преживеем тук цяла седмица?“ Но после открихме островният грил-бюфет.

Пасажери от круиза на нашия плаж

Пасажери от круиза на нашия плаж

Дойде време за обяд и пасажерите от круиза, които лениво се припичаха на плажа, се отправиха към бюфета. Ние нехайно ги последвахме, инфилтрирайки се в редиците на изгладнелите туристи. Внезапно пред нас се разкри невероятна гледка- земният рай за всеки гладник.

Раят на хамбургерите

Рая на хамбургерите

Хамбургери и хотдози, пиле на грил, ребърца със сос, риба на скара, 5-6 вида салати и гарнитури (зелена салата, салата от зеле, макаронена салата, салата със скариди, картофена салата с горчица Дижон, печени тиквички, задушени броколи, варена царевица, боб, кус-кус с къри и прочие), сладкиши (няколко вида бисквити и сладки, няколко вида торти) и планини от плодове- цели и нарязани (дини, пъпеши, ананси, манго, грозде, ябълки, портокали, киви, папая, ягоди). Храна за 3 000 пасажера, 50 екипаж и обслужващ персонал и 4 почитни госта (ние).

Иво си пълни чиния за осемнайсти път

Иво си пълни чиния за осемнайсти път

Натъпкахме се докато измършавелите ни кореми се надуха като зрели дини и не можехме да поемем повече, после спряхме да си поемем въздух за няколко минути и после хапнахме още малко. Аз си носех фотоапарата в една малка раничка, която приюти няколко ябълки, портокали и хамбургера за после. Внезапно се пучуствахме не само преяли, но и виновни, че крадем храна от круизовете. До момента, в който видяхме ужасени какво става с неизядената храна в края на обяда. Боклуците- нахапаните хамбургери и недоядените гарнитури на 3 000 човека бяха сложени в чували за боклук и изгорени по-късно във вътрешността на островчето. А храната, която остана в бюфета, понеже бяха приготвили повече отколкото пасажерите можеха да поемат- перфектни кюфтета и пилешки пържоли, ребра, салати и гарнитури, нарязани плодове и десерти, беше изсипана в 80-литрови червени бидони с капаци, които занесоха обратно на кораба и хвърлиха зад борда в открито море щом корабът напусна заливчето. Ние бяхме потресени от това разхищение. Попитахме местните, които обслужваха островчето, дали не може корабите да им оставят неизядената храна, а остатъците да събират и да отглеждат прасета. Не, казаха те, фирмена политика.

Мая и Виктор (като гледате тази снимка слушайте Conquest of Paradisе от Вангелис https://www.youtube.com/watch?v=94dY-QxjDiE)

Мая и Виктор (като гледате тази снимка слушайте Conquest of Paradisе от Вангелис https://www.youtube.com/watch?v=94dY-QxjDiE)

Толкова много прясна вкусна храна бива изхвърляна зад борда ежедневно, докато хората из околните острови плащат по 1$ за ябълка. А да не говорим за това как самите работници обслужващи корабите- предимно млади хора от Филипините и Източна Европа, много от България, биват експлотирани срещу нищожно заплащае, докато гигантските корпорации Холанд Америка, Карнавал и останалите (регистрирани на места, където да не плащат такси и данъци) печелят милиони, разхищават храна и замърсяват прриродата.

Набързо си сменихме гледната точка. Вече не се чуствахме виновни, че „крадем храна от корабите“ а се чуствахме доволни, че „спасяваме храна от кофите за боклук“ или по-скоро- „от акулите“.

Корабът си замина в ранният следобед и островаът остана само за нас. Отново настана тишина и спокойствие- нито един човек на плажа. Разходихме се из вътрешността, където видяхме поляни с коне и козички и едно магаре наречено Тед. Запознахме се и се сприятелихме с постоянните работници, които обслужват острова и те ни поканиха на вечеря в техният лагер. От тях разбрахме, че и те не одобряват разхищението на големите круизи, но не искаха да коментират много, защото ги беше страх да не си загубят работата.

Тази нощ Иво не можа да заспи. Споменът за бюфета и несигурността за утрешният ден го държаха буден до сутринта. Ще дойде ли отново голям круиз? Ще ни донесе ли пак вкусен обяд? Така Иво си прекара нощта на палубата, загледан в хоризота, в очакване на голям бял кораб.

Разбира се, на следващата сутрин, друг круиз пусна котва в нашето заливче и сцената с бюфета се повтори. Всеки ден нов кораб пристигаше и всеки ден ние се присъединявахме към пасажерите му на обяд. Превърна се в рутина и се почуствахме като на курорт. Обяда беше между 12 и 2. Следобедите се наслаждавахме на тишината и спокойствието, които ни се струваха още по-интензивни, след сутришната навалица и суматоха. А вечерите си правехме малко огънче на плажа, където си претопляхме хамбургерите и пилешките пържолки скатани от бюфета на обяд.

Мая и Виктор строят огън

Мая и Виктор строят огън

Мира си топли пилешка пържолка на огъня

Мира си топли пилешка пържолка на огъня

Мая край огъня

Мая край огъня

И когато Браян и Джойс най-сетне пристигнаха на борда на Carnival Fantasy, ние ги посрещнахме, разведохме ги и им показахме къде какво има на нашият остров и разбира се ги поканихме на обяд в „нашият“ бюфет.

Мира с Браян и Джойс в бара на пиратския кораб

Мира с Браян и Джойс в бара на пиратския кораб

Но когато си тръгнаха на следващия ден осъзнахме, че вече нямаме причина да стоим на този остров. Вдигнахме котва и потеглихме на юг. За първи път чак толкова не ни се тръгваше. Гледахме с носталгия към фалшивият пиртски кораб на плажа и към нашият приятел Крейзи Джордж, един от състава работници на острова, който свиреше и ни махаше от плажа. С натежали сърца (и кореми) ние също му махахме за сбогом. Може би никога повече нямаше да видим това място, което беше така щедро към нас.

Пияни летовници танцуват Макарена на плажа

Пияни летовници танцуват Макарена на плажа

Но щом си подадохме носа извън прикритието на острова, силен вятър с насрещни вълни ни накараха да завием наобратно и да се върнем в любимото заливче 20 миути след като го бяхме напуснали завинаги.

Същата вечер пристигнаха още няколко платноходки и пуснаха котва в нашето заливче. На една от тях забелязахме две момиченца колкото Мая и незабавно отидохме да се запознаем. Райли на 11г. и Рен на 10г. се сприятелиха с Мая (на 10г.), а ние се сприятелихме с родителите им- Скот и Стефани- учители в американски колеж специалност- „туризъм, спорт и приключения“. Стефани е професионален атлет и инструктор по рафтинг. Взели си една година отпуска и се разхождаха с лодка из Бахамите. Невероятно семейство. Останахме още една седмица с идеалното извинение- чакахме подходящ вятър.

Завръщане в рая

Завръщане в рая

Перфектният рай стана още по-перфектен с нашите нови приятели в него.

Мая, Райли и Рен

Мая, Райли и Рен

Показахме им как стоят нещата с бюфета и се оказа, че не само българите сме „прибрани хора“. Нашите нови американски приятели започнаха да прибират не само сандвичи и портокали, но и чинии и за няколко дни се сдобиха с нов сервиз… Ние се задоволихме само със сандвичите.

Новите приятелки изчезваха сутрин и си прекарваха дните във водата на плажа. Прибираха се вечер и даже поканиха Мая на гости с преспиване. Иво и Скот се занимаваха с риболов с хавайски харпуни край рифовете и си организирахме вечеря на риба и омари на борда на Фата Моргана (да разнообразим менюто).

Скот и Райли ни посещават

Скот и Райли ни посещават

Стефани и Рен

Стефани и Рен

Райли, Мая и Рен с огромен омар, който изядохме за вечеря, заедно с половин кофа риба

Райли, Мая и Рен с огромен омар, който изядохме за вечеря, заедно с половин кофа риба

Приятелки

Приятелки

Освен ние и нашите нови приятели, дойдоха още 2 лодки. На едната плаваха възрастна двойка много възпитани англичани, а на другата един образ от Норвегия наречен Бен- стрхотно забавен дядка на 80 години, който си плаваше соло. Те също се присъединиха към нашата компания, щом станеше време за обяд.

След няколко дни тотална идилия, управителят Антъни хвана Бен пиян и чисто гол в джакузито на една от кабаните за туристи на плажа малко преди залез слънце и ни изгони всичките…

"Иска ми се да остана тук завинаги"

„Иска ми се да остана тук завинаги“

Четиринайста глава. Старите и новите заселници на Бахамите

∼∼∼

Можете да намерите предишните статии на български и историйки от нашите пътешествия в долната част на следната страница: Екипажът

.

Ако имате въпроси или коментари можете да ни пишете в кометарите тук или да ни намерите във Фейсбук: Facebook/The Life Nomadik .

Не забравяйте да ни харесте във Фейсбук и да споделите тази страница с вашите приятели!

Мерси от екипажа на Фата Моргана!

 

 

Share

Бахамски заселници

Четиринайста глава. Старите и новите заселници на Бахамите

Януари 2014

 

Кратка история на Бахамите

“Островитяните, голи както майките им са ги родили, са много семпли и много честни, както и доста либерални с нещата, които притежават. Никой не отказва нищо, когато му бива поискано. Изразяват голяма обич към другите и раздават предмети с голяма стойност в замяна на дреболии или се задоволяват с малко и дори с нищо в замяна. С 50 човека всички могат да бъдат подчинени и накарани да правят каквото си поискаме.“

– 14 октомври 1492г., Христофор Колумб

През 1492г. на път за Индия, Колумб „открива“ „Новият Свят“ пристигайки на остров Сан Салвадор в Бахамите, по онова време дом на индианците от племената Лукаян. Само 25 години след първият контакт с Еропейският Човек всички тези „семпли и много честни островитяни“, които преди това си жевеели миролюбиво векове наред занимавайки се с риболов в плитките води край малките разпилени островчета, биват напълно заличени от лицето на Земята, завинаги.

.

Columbus_Taking_Possession

Геноцидът на туземното население на Бахамите бива постигнат чрез вносни европейски болести и масово заробване, тъй като скоро след голямото откритие Колумб и неговите последователи осъзнават с огромно разочарование, че на островите няма нито злато, нито богатства, нито каквито и да било природни ресурси от интерес за Испанската Корона, освен хора- работна ръка за мините и плантациите по-нататък, в Куба и в Америките; роби, които не издържали много дълго.

Скоро след испанските конквистадори Бахамите се превръщат в пустеещи земи, изоставени, безлюдни и без собстевник чак до 1649г. когато английски пуритани известни като „Елеутерските Приключенци“ пристигат в търсене на религиозна свобода и се заселват на острова, който днес се казва Елеутера. До края на 17в. заселниците са повече от 1000, но оцеляването им на островите съставени от пясък и варовик, където няма сладка вода и земеделието е невъзможно, им е безкрайно трудно.

Еleutheran Аdventurers

Еleutheran Аdventurers

За щастие, голяма част от испаските галеони натоварени със стоки и провизии, редовно минават покрай островите на път между Старият и Новият Свят и често се разбиват в скалите на плитчините, предоставяйки миролюбивите набожни заселници с богата плячка. Плячкосването на кораби се превръща в местната индустрия. Започва ерата на пиратите.

.

.

Скоро остров New Providence (Ново Провидение) се превръща в столицата на пиратите, а Насау- в пристнище без закони, пиратски рай пълен с бардаци и таверни, където известни пирати като Хенри Морган, Джак Калико, Черната Брада и ужасяващите Ан Бони и Мери Риид се разхождат необезпокоявани.

Плячкосването на кораби в района толкова нараства, че кралят на Англия назначава кралски губернатор, чиято работа била да се справи с пиратите и да въведе ред. Новото мото на Бахамите било: Expulsis Piratis – Restituta Commercia (Да изгоним пиратите- да възстановим търговията). Ерата на пиратите приключила.

През следващият 18в. Бахамите били атакувани и превзимани два пъти от Континенталната Американска Армия и един път от Испания, но в следствие на Версайският Договор островите остават британска колония до 10 юли 1973г., когато Бахамите стават независима държава.

.

.

След Американската Революция богатите земевладелции и робовладетели недоволни от идеята за нови Американски Щати, мигрират в Бахамите, донасяйки със себе си покъщнината си и робите си, за да започнат нов живот и нови плантации под британски флаг. Но тъй като агрикултурата на островите не вървяла добре, много от плантаторите се разорили и си заминали, изоставяйки и освобождавайки робите, които вече не им вършели работа, дори преди Британската Империя да забрани търговията на роби през 1807г. Освен освободените роби, кралската флотилия хваща многобройни кораби край водите на Бахамите в периода между 1807 и 1838г. нелегално натоварени с роби от Африка и ги разтоварва на островите.

Бахамите днес

Днес населението на Бахамите е около 400 000 души, от които 90% са чернокожи наследници на освободени роби със западноафрикански произход. Единственият гъсто населен град е столицата Насау, където престъпността е много висока. Повечето от останалите острови имат не повече от 100 души население- малки спокойни селца, където всеки познава всеки и не съществува престъпност.

.

.

Повечето бахамци работят в туристическата индустрия и всичко се върти около туризма. Затова бахамците са безкрайно дружелюбни и приветливи към чуждестранните посетители и Бахамите са истински рай за туристи и крузъри.

.

.

В едно от селцата например, всички плетяха дълги рула от палмови листа, които биваха продавани на линеен метър и превозвани в Насау, където от тях шиеха дамски чанти и ги продаваха на туристите.

.

.

На един от островите, Staniel Cay, това което ни впечатли бе, че хората имаха градини и си отглеждаха плодове и зелнчуци, което рядко се виждаше на Бахамите. Населението на острова беше около 80 човека. Имаше училище, църква, библиотека, поща и няколко малки ресторантчета, барове и магазинчета. Но двете основни атракции, за които тук пристигаха туристи от цял свят бяха подводната пещера и плажът с прасетата.

Willy and Maya in The Garden of Eden

Willy and Maya in The Garden of Eden

Thunderball Grotto

Thunderball Grotto е подводна пещера известна с това, че там е сниман един от филмите на Джеймс Бонд с Шон Конъри- „Никога не казвай никога“, 1983г.

Thunderball Grotto, Bahamas

Thunderball Grotto, Bahamas

И тъй като ние никога не казваме никога на подобна вълнуваща природна забележителсност, веднага скочихме в пещерата с маски и шнорхели.

Ivo

Ivo

Беше незабравимо изживяване, почти усещахме присъствието на Шон Конъри в тъмните ъгли на пещерата.

.

.

Thunderball Grotto се намира под един малък кух остров и представлява помещение издълбано под скалите от морските вълни.

Inside the grotto

Inside the grotto

Наложи се да се гмуркаме под камъните за да влезем в пещерата, тъй като входа бе залят с вода по време на прилив. Има три места от където може да се влезе между скалите.При отлив, проходите са над водата и може да се влезе без да се гмурка човек.

Viktor

Viktor

Вътре ни посрещнаха стотици рибки, които съвсем не се страхуваха от нас, тъй като знаеха, че там те са защитени със закон и нямахме право да ги ловим. Рибите всичко знаят…

.

.

В гротото се издигаше висок каменен таван над басейн с кристална прозрачка вода, пронизана от слънчеви лъчи, които си прокарваха път от дупки в скалите, като прожектори в тъмното, прекрасни под вода.

.

.

Мая и Виктор бяха страхотно доволни от това прикючение. Вик се забавляваше да снима с малката подводна камерка, преследвайки рибите из тъмната пещера. Подводните снимки са стоп-кадри от кратките филмчета.

Viktor in Thunderbolt Grotto, Bahamas

Viktor in Thunderbolt Grotto, Bahamas

Плажът с прасетата

На следващият ден посетихме плажът с прасетата, не далеч от подводната пещера и поплувахме с дружелюбните свинчовци.

 

.

.

Знам, че това звучи странно. Хората нормално плуват с делфини. Ние обаче плувахме с прасета!

Мая плува с прасета на Бахамите

Мая плува с прасета на Бахамите

Плуващи прасета! Бяхме чували за плуващите игуани в Галапагос, даже за плуващите маймунки в Борнео. Но прасета?

.

.

Никой не знае със сигурност от къде са е появило прасешкото семейство и как така се е установило да живее на плажа в Бахамите. Още по-малко се знае как така са се научили да плуват като истински атлети в топлото тропическо море.

.

.

Според един слух, прасетата били изоставени на островчето от група моряци, които смятали да се върнат по-късно и да ги изпекат за вечеря. Но моряците така и не се завърнали. Най-вероятно се напили и забравили на кой точно от 700-те бахамски островчета оставили животните. Прасчовците преживели, като се хранели с остатъци изхвърлени от преминаващите кораби.

.

.

Според друга теория, прасетата били корабокрушенци и успели да доплуват до брега, след като корабът на който плавали се разбил. Други твърдят, че животните са бежанци от съседен остров. Някои мислят, че прасетата са чисто и просто бизнес схема за привличане на туристи в Бахамите.

Мира плува с прасета

Мира плува с прасета

Каквато и да е истината за произхода им, днес прасетата се чустват супер хармонично на островчето си , отдали се на мързел и развлечения и от време на време- на спортни упражнения, за който начин на живот много хора чистосърдечно им завиждат.

.

.

И как да не им завижда човек? По цели дни те се излежават на плажа и се припичат на слънце. А когато им стане прекалено горещо- или се преместват на сянка под палмите или скачат в кристалните карибски води за една-две разхладителни обиколки.

.

.

Малките прасенца, големи сладурчета, подобно на всички деца на ваканция, по цели дни си играят на плажа. Ровят дупки в пясъка, гонят си опашките…

.

.

На всичкото отгоре, прасчовците не се притесняват за храна изобщо. Храната сама идва при тях.

Мира храни праенца

Мира храни праенца

Местни и туристи им носят всякакви вкусотии: обелки от картофи и ябълки, парчета салата и хляб, вкусни остатъци. Крузърите пускат котва в заливчето пред плажа и не изхвърлят останките от вечерята си в морето на рибите, както по принцип се прави, ами ги събират в торбичка за прасетата. Местните също им носят храна, организират платени екскурзии за туристи и считат свинчовците за национално богатсво, една от най-известните туристически атракции на Бахамите.

.

.

И така, когато прасетата забележат динги да се доближава към плажа те знаят, че идва доставката. Скачат във водата и се надпреварват до лодката. Най-бързият плувец ще хапне най-вкусните остатъци.

Maya and her piglet friend

Maya and her piglet friend

Всичко, което им се налага да правят за да засужат подаянията е да плуват с туристите демонстрирайки грациозни плувни умения, да позират и да се усмихват за снимките.

.

.

Но най-прекрасната част от историята е, че животните не принадлежат на никого. Живеят на свобода и умират от старост. Защитени са със закон и се наслаждават на статута си на звезди. Никой не ги пече, пържи, прави на луканка или на кебапчета.

.

.

Колко ли време щяха да просъществуват тези прасчовци, ако не бяха на Бахамите, ами на плажа край Варна, например, се питахме ние…

.

.

∼∼∼

Можете да намерите предишните статии на български и историйки от нашите пътешествия в долната част на следната страница: Екипажът

.

Ако имате въпроси или коментари можете да ни пишете в кометарите тук или да ни намерите във Фейсбук: Facebook/The Life Nomadik .

Не забравяйте да ни харесте във Фейсбук и да споделите тази страница с вашите приятели!

Мерси от екипажа на Фата Моргана!

Share