На път към Гватемала

Пета глава.

На път към Гватемала

автор – Мира Ненчева

 

 

Делфини

Делфини

Синя тишина. Светът бавно течеше под нас. Морето като малко момиченце, което внимателно пренася пеперуда кацнала на дланта му нежно носеше нашата лодка с разперени бели криле блестящи на светлината на слънцето. Течното синьо се изливаше под нас. Помислих си, че ако потопя четката ми в океана бих могла да рисувам сойки, сапфири, луни, очи, иглута при здрач и незабравки до края на живота ми.

Син свят. Някои дни са перфектни. Такива дни започват с бонбонен изграв и завършват с бонбонен залез. Оранжеви, лилави и розови облаци се разпукват върху хоризонта по време на тези два кратки зрелищни мига, а между тях- само синьо. Плавахме.
Сини делфини.

– Мисля, че чуха музиката. Тази смешна бърза песен може би им хареса и затова дойдоха да танцуват край лодката.
– Защо като видим делфини се преръщаме в откачени клоуни?

И започнахме да се хилим, да крещим, да ръкомахаме, да ги викаме, да им говорим все едно ни разбират. А те със сигурност ни разбираха. И умираха от смях.

Син вятър

– Вятърът духа от хубава посока с хубава сила: пет по скалата на Бофорт. Нито прекалено много, нито прекалено малко.
– Перфектно.

Платната бяха издути, стегнати и блестящи като корем на бременна жена. Плавахме.

Ловяхме риба. Риболовът е важен. Всеки път като плаваме слагаме две въдици от двете страни на лодката, стабилно, така, че да не паднат във водата, когато дръпне рибата. Така не се налага да държим въдиците. Оставяме изкуствената стръв да се влачи около 5 вълни зад лодката. Чакаме и се ослушваме за внезапното изсвистяване на мисината.

И двете въдици дръпнаха едновременно! Първо едната и секунда по-късно-другата. З-з-з-з (първата). З-з-з-з-з (втората). Настана паника, радостно вълнение. Извадихме две идентични малки туни. Близнаци. Следващите няколко дена не ни се наложи да ловим риба.

Някои дни са перфектни. Този ден, някъде в Карибско море не далеч от източните брегове на Мексико беше такъв. И се падна точно на моят рожден ден. Изгревът, синьото море, вятърът, делфините, двете туни-близнци и залезът бяха подаръците, които Нептун ми дари.

………….

Морска буря

Морска буря

Но други дни са ужасни, страшни, пълни с черни ревящи чудовища.

След повече от 40 часа плаване ден и нощ край източните брегове на Мексико и Белиз, където няма нито едно заливче подходящо за спиране, на третата вечер най-после успяхме да се мушнем между рифовете и сушата и пуснахме котва в 16 фута вода, не много близо до брега. В далечината на запад сияеше Белиз Сити, столицата на Белиз. Между нас и морето на изток имаше само една тясна ивица от коралови рифове. Легнахме си уморени.

Плановете ни бяха да посетим Белиз за няколко дни преди да продължим на юг към Гватемала, да се разходим до Белиз Сити и някои от стотиците малки островчета край източното крайбрежие, да се гмуркаме около Белизийският Бариерен Риф, който, с дължина 322 километра, е вторият по големина в света след Големият Бариерен Риф в Австралия.

На следващата сутрин се събудихме под мрачно натежало небе. Вместо бонбонен изгрев голям черен облък, който почти докосваше морето бавно се приближаваше към нас откъм югоизток. Не след дълго започна да духа, да свисти, да реве. Лудият, който до вчера ни правеше очарователни подаръци пристигна възседнал бурята като демон от дълбините, свиреп, побеснял и стовари върху нас цялата си ярост. Светкавици разцепваха мрака наоколо следвани моментално от страхотни експлозии. Вятър пълен с тонове дъжд ни сечеше хоризонтално. Вече не виждахме бреговете, не виждахме нищо. Взирахме се в GPS-а който показваше, че се носим нанякъде с около 4-5 възела. Котвата беше изпуснала. Включихме моторите за да се опитаме да държим лодката далеч от рифовете и брега, опитвайки се да пуснем котва отново. Пълен хаос.

Факта, че бяхме пуснали котва далеч от брега ни спаси, иначе щяхме да се разбием в скалите. Вятърът ни завлече цяла миля преди да успеем да се закотвим отново. Този път пуснахме 300 фута верига. След известно време бурята поотпусна малко, колкото да си поемем въздух и после удари пак, още по-силно. Този път котвата и дългата вериха ни задършаха. На всеки половин час отбелязвахме GPS координатите. През следващите два дни и две нощи бурята кръжеше над нас като лешояд, атакуваше ни периодично, всеки път по-свирепо и по-свирепо, с ветрове достигащи 40-50-60 възела. Обаразуваха се големи вълни въпреки рифовете, чиято роля е да разбиват вълните и Фата Моргана започна да подскача като див кон, но издържа. Дори в един момент свикнахме и започнахме да играем на карти докато адът от вън си вилнееше. Дори спахме на смени.

На третият ден бурята поутихна. Небето все още беше мрачно, вятърът все още свистеше силно и непрестанно и морето все още беше бурно, но жестоките виелици престанаха. Индикаторът за силата и посоката на вятъра, който и без това не работеше беше изчезнал, но всичко останало си беше по местата. Можеше да е много по-лошо, си помислихме. Какво щяхме да правим, ако това се беше случило насред морето по време на преход? Може би на опитните моряци нашата „буря“ би им се сторила малко завихряне на вятър и дъжд. На нас, само с 2 месеца опит в морелаването, ни се стори ураган. По-късно научихме, че сме преживели тропическата буря Ерин.

Вместо да се разхождаме из Белиз и да се гмуркаме в рифовете, вдигнахме котва веднага щом морето поспадна и се отправихме към Гватемала. Така и не стъпахме на белизийска почва, не се потопихме в белизийски води и не срещнахме нито един белизийски човек или животно. Спомените ни за тази страна са населени от ужасните звуци на бурята.

………….

Морски залез

Морски залез

Съсипани от умора и доста уплашени, продължихме на юг между Белизийският Бариерен Риф и брега, където морето беше доста по-спокойно и течението беше в нашата посока. Вятърът духаше от изток с около 20 възела, лодката се движеше с 8-9 възела. От лявата ни страна се редяха малки мангрови островчета, а от дясно- високи планини, тъмни и мистериозни. Река изливаше кафявите си наноси в огромна делта. Фата Моргана бързо отхвърляше морските мили. Нощем се редувахме на вахта, Иво, Виктор и аз, но през по-голямата част от времето Иво беше на руля, наслаждавайки се на бързата скорост.

Щом навлязохме в залива на Хондурас, където огромни товарни кораби се разхождаха напред-назад и минаваха доста близо до нас вятърът внезапно притихна и морето се изглади като огледало. Лодката почти спря. Новото предизвикателство беше да се задържим будни.

Около 3 сутринта Иво, който беше на вахта и който не беше спал за повече от няколко минути през последните 4-5 дена, внезапно и рязко изви и промени курса на лодката. Аз и Виктор се събудихме разтревожени. Мая спеше като пън.

– Точно пред нас има мост и доста на ниско, за малко да се разбием в моста!- започна да обяснява Иво много упплашен.
– Какъв мост, -му викам аз сънено – не виждам никакъв мост.

Виждах само светлини на брега в далечиата. Бързо взех прожектора и започнах да търся моста в мрака.

– Моста там, не го ли виждаш? Мамка му, не са го отбелязали на картата! А точно от там трябва да минем. На пътя ни е!

Иво наистина виждаше мост. Посочи ни го, описа ни го. Ние с Виктоср започнахме да си напъваме зрението, да гледаме в мрака и да се мъчим да видим моста и ние. Виктор пръв каза, че да и той го видял и накрая и аз се съгласих- имаше мост.

Около един час наобикаляхме моста, от ляво, от дясно, опитвайки се да не се блъснем в него. Проверихме всички морски карти, които имахме на района за да видим дали поне на една е отбелязан моста и да изберем друг заобиколен маршрут. Но го нямаше никъде. Понякога картите са дота неточни, но да пропуснат да отбележат цял мост при това нисък и опасен за навигация насред залива на Хондурас е абсурдно!

– Чакай малко, -викам аз след известно време- това не е мост, а магистрала с лампи на сушата в далечината! Халюцинираш, отивай да спиш!

Поех руля и прекарах останалата част на нощта на вахта, насочвайки лодката директно към въображаемият мост мислейки си колко ли трябва да е изморен Иво за да му се привиждат мостове, че дори и нас да ни убеди…

– Ей, дано жената да не се нацепи в моста…- бяха последните мисли на Иво тази нощ преди да заспи.

…………….

безветрие

безветрие

Времето минаваше бавно. В тъмното лодката се влачеше с 1 възел. Последните моменти от нощта ми се струваха безконечни. Знаех, че има земя наблизо, само на няколко мили от нас, но в мрака я виждах само на електронната навигационна карта. Бреговете на Гватемала бяха толкова близо, че долавях сухата миризма на пръст и древни тайни. Но в тъмнилката виждах само черни контури на планина на фона на нощното небе.

На не повече от две мили от земята зората започна да се разпуква със скоростта на събуждащо се цвете и най-прекрасната гледка постепенно се разгърна пред очите ми. Морето свърши. Започнаха планини. Тъмни, стари облакоядни планини, наподобяващи гърба на спящо чудовище в чиито вени тече кръвта на гигантски дървета и незнайни зверове. Зeлени хълмове на брега на река, дом на чапли, водни лилии и призраци.

Там на брега, където реката среща морето, под богатите гърди на планината, хора бяха построили малък град.

 

Ливингстън, Гватемала

Ливингстън

Ливингстън

Ливингстън е шумно рибарско градче, където хора и стоки пристигат единствено по вода, тъй като няма сухоземни пътища до града. Тук е мястото, където яхти пристигащи в Гватемала и пътуващи нагоре по реката Рио Дулсе до Фронтерас трябва да спрат за да оформят входните документи.

Паркирахме се на един от малките докове, където рибарски лодки и водни таксита спираха да заредят гориво и да оставят или вземат пасажери и стоки за Фронтерас или Пуерто Бариос на всеки няколко минути.

Рибарска лодка

Рибарска лодка

По стръмната улица към имиграционният офис имаше малки negocios (магазинчета), където се продаваха пресни плодове и зеленчуци, pan de coco (кокосов хляб), tortillas (царевични питки), както и дрехи, обувки и всякакви други неща. Забелязахме странната смесица от хора. Латиноси с каубойски шапки и карирани ризи се разхождаха бавно по улицата, жени от местните племена Киче и Кекчи с дълги черни плитки, ярки дантелени блузи и традиционни плисирани поли бяха насядали край тротоарите с бебета в ръце, наобиколени от малки сополиви деца.

Майка и дъщеря от племето Кекчи

Майка и дъщеря от племето Кекчи

Но това, което отличава Ливингстън от всички останали градове в Гватемала са Гарифуните- „черните индианци на Централна Америка“.

Гарифуните са карибски мъже и жени с африкански произход, с коси сплетени на дебели плитки и плетени ямайски шапки, които съставляват по-голямата част от населението на този град. Тяхната идентичност се е формирала през 17 и 18 век насред жестоки условия на експлоатация и изселване. Историята им започва с корабокрушение.

Момиче Гарифуна

Момиче Гарифуна

През 1635г. кораб натоварен с роби от Африка предназначени за плантациите на колониите от Новият Свят се разбил близо до остров Сейнт Винсент в Карибско море. Няколкото стотин оцелели намерили убежище на острова и се смесили с местните карибски индианци, които били избягали от колонизацията в Южна Америка и живеели свободно на острова. С времето традициите, музиката и вярванията на двата народа се смесили за да положат началото на нова етническа идентичност- Гарифуните.

Баба Гарифуна в домът и

Баба Гарифуна в домът и

По-късно през 17в. френски заселници дошли на острова и се присъединили към местните в мирно съвместно съжителство. Но когато английски колонизатори дошли и започнали да присвояват земя избухнала война между англичаните и гарифуните, които имали подкрепата на французите. През 1796 масивните британски войски спечелили войната и изпратили гарифуните в изгнание на остров Роатан край бреговете на Хондурас. Там гарифуните основали нови общности и рибарски селца разпространявайки се в Никарагуа, Гватемала и Белиз.

Момиченце в гарифунският квартал на Ливингстън

Момиченце в гарифунският квартал на Ливингстън

Днес в Ливингстън е най-голямата гарифунска общност на Гватемала, чието население навсякъде другаде се състои предимно от латиноси и потомци на маите. Тук срещнахме Поло Мартинес, който ни разведе из гарифунският квартал. Невероятно начетен и интелигентен, Поло ни разказа за неговата култура, музика, история, език и традиции. В замяна ние му дадохме торбичка ориз и няколко прочетени книги на английски.

Поло Мартинес в гарифунският квартал

Поло Мартинес в гарифунският квартал

Гарифуните в Ливингстън са без изключение многоезични. Освен английски и испански те говорят техният си гарифунски език, който е смесица от карибски индиански, испански, английски и френски. Но най-интересното за техният език е, че те разделят думите на „женски“ и „мъжки“, като жените използват различни „женски“ думи за едни и същи понятия, за които мъжете използват „мъжки“ думи. Например за „къща“ жените използват само женската дума за къща, а мъжете използват друга дума- мъжката дума за къща.

Селската пералня. Жените ползват вода от реката за пране.

Селската пералня. Жените ползват вода от реката за пране.

Друга интересна личност, която срещнахме на доковете докато чакахме да излезе вятър беше Ливейро Гамбоа. Той ни разказа говорейки смесено английски и испански за местната гарифунска общност и настоящите им проблеми свързани с безработица и расизъм. Ливейро беше доста странен на външен вид- черна кожа, бяла брада, дълги дебели плитки намотани под огромна червена плетена шапка, като кошница и сини очи.

Ливейро

Ливейро Гамбоа

– Как така сини очи?- го попитах
– Там е проблема, нали това ти обяснявам…Кой знае от къде са се взели моите сини очи.

Следобедният вятър се засили. Готови да потегляме нагоре по реката, ние се сбогувахме с Поло и Ливейро. Те ще са там, когато и да се завърнем.

– И запомни, -ми извика Ливейро- somos el único pueblo que no ha vio combate. Aquí la gente muere de vejez. (Ние сме единственият народ в Гватемала, който не е видял война. Тук хората умират от старост.)

Мира с момиченце Гарифуна, Ливингстън, Гватемала

Мира с момиченце Гарифуна, Ливингстън, Гватемала

 

В предишният епизод рказах за това колко струва да обикаляш света с лодка.

.

В следващият епизод ще разкажа още за първите ни впечатления и преживявания в Гватемала.

 

.

Ако имате въпроси или коментари можете да ни пишете в кометарите тук или да ни намерите във Фейсбук: Facebook/The Life Nomadik .

 

Не забравяйте да ни харесте във Фейсбук и да споделите тази страница с вашите приятели!

Мерси от екипажа на Фата Моргана!

Share

Приключенията ни в Мексико и полуостров Юкатан

Четвърта главa

Приключенията ни в Мексико и полуостров Юкатан

 

В предишният епизод разказах за това как и защо решихме да плаваме из света.

 

Между най-западната точка на Куба и най-източната точка на Мексико се намира протокът Юкатан, където от юг на север тече юкатанското течение. За нас морските течения бяха абстрактни невидими за човешкото око понятия, линии съществуващи само върху морските карти, подобно на границите върху атласите. Не им обръщахме голямо внимание, особено след като прекосихме Гълфстийма без изобщо да го збележим.

На 10 август 2013, малко преди залез слънце, вдигнахме котва от Cabo San Antonio посока Isla Mujeres и започнахме 102-милният преход между Куба и Мексико. На няколко мили от нас се беше формирало тънко водно торнадо което се извиваше като змийче над водата, а в далечината, в облците над южния хоризонт, просвяткваха оранжеви светкавици.

В началото се движехме доста добре с около 6-7 възела с помощта на вятъра, който идвaше под лек ъгъл зад гърба ни и на големите плавни и дълги вълни, които ни изпреварваха и върху които лодката сърфираше.

Бреговете на Куба бавно се потопиха в морето, слънцето си легна. Останахме сами. Цяла нощ и половината от следващият ден Фата Моргана, устремена, с разперени платна, препускаше на запад.

Виктор и Мая

Виктор и Мая

На около 30 морски мили от дестинацията ни, вятърът намаля и лодката започна да се носи нанякъде като хипнотизирана, сякаш беше попаднала в бързотечаща река. Известно време се мъчихме да се насочим в правината посока криволичейки наляво-надясно, но течението беше толкова силно, че започнахме да се връщаме обратно към Куба.

Само това не! Иво включи моторите за около 15-20 минути и на пълна газ се пребори с течението, докато отново се появи вятър и платната се опънаха. Разбрахме, че теченията не са за подценяване… След още няколко часа видяхме светлините на Мексико.

Залез над Канкун

Залез над Канкун

След 27-часов преход най-после пристигнахме в пристанището на Isla Mujeres и пуснахме котва в тъмното. На сутринта се събудихме пред разкошен широк плаж с палми и хотели. Зад гърба ни стърчаха високите сгради на Канкун.

Плажа на Isla Mujeres

Плажа на Isla Mujeres

Isla Mujeres, Островът на жените, е малка ивица земя дълга около 6-7 километра и широка малко повече от половин километър намираща се в най-източната точка на полуостров Юкатан в провинцията Кинтана Ро, не далеч от Канкун. Тук Мексико посреща зората.

Добре дошли на Островът на Жените! Тук Мексико се събужда

Добре дошли на Островът на Жените!
Тук Мексико се събужда

Наречен Островът на Жените, защото по времето на цивилизацията на Маите островът е бил свещен, посветен на богините майки и лечителки. Многобройни рисунки на жени са били намерени тук след конкистата.

 

Северната половина на острова опасана с широка бяла плажна ивица е туристическата част- многобройни луксозни курорти и хотели, разноцветни магазинчета за дрехи и сувенири, улични продавачи на дрънкулки, ресторанти и барове от двете страни на оживената главна улица изпълнена с порозовели туристи.

Isla Mujeres, Мексико

Isla Mujeres, Мексико

.

.

Майският календар от дърворезба

Майският календар от дърворезба

.

.

В южната половина на острова са жилищните квартали, las colonias, където в малки тухлени къщички боядисани в ярки цветове живее местното мексиканско население.

Isla Mujeres, Мексико

Isla Mujeres, Мексико

Иво с куче

Иво с куче

.

.

.

.

След почти три седмици в Куба, където буквално гладувахме и преживяхме огромен културен шок, Isla Mujeres, с многобройни магазини и ресторанти, с приветливи хора, които не ни гледаха като че ли сме пришълци от Марс или подвижни банкомати и не ни преследваха за един долар из улиците ни се стори райско местенце. Почуствахме се спасени и свободни, обратно в света на консуматорите и още първият ден поехме към най-големият супермаркет в района, Cherdaui, където изобилстваше от хранителни стоки на много добри цени, да се рехабилитираме.

.

.

Накупихме си всякаки храни, една цяла голяма шоколадова торта, даже и зелени наденички. Страхотно вкусни! Също така се заредихме с голям пакет пресни неприлично евтини такоси, една от любимите храни на Виктор (солени кръгли палачинки от царевично брашно, които мексиканците ядат вместо хляб, пълнени с най-различни екстри) и непрекъснато ядохме такоси с пресни домати, лук, черен боб, зелени наденички и лют табаско сос, за закуска, обед и вечеря, без да ни втръснат. Посетихме и няколко различни местни ресторантчета, където правят буритота и пилета печени на въглища, сервирани с най-различни гарнитури и такоси, разбира се, отново на много добри цени.

Прекарахме си една незабравима седмица закотвени пред очарователната El Milagro Marina ползвайки интернета и понтончето им безплатно. Тук всеки ден се случваше нещо интересно и неочаквано.

El Milagro Marina, Isla Mujeres

El Milagro Marina, Isla Mujeres

Още първият ден срещнахме Стийв, Майк и Джули- двайсетина годишни приключенци, които обикаляха района с малка но стегната яхта, с които се бяхме запознали още във Флорида и които срещнахме отново в Куба в марина Хемингуей. Една вечер оставихме Виктор и Мая да играят карти на лодката и заедно с нашите млади приятели посетихме Poc-na Hostel, най-якият и най-известен хостел в Мексико насред скъпите и луксозни хотели в курортната част, където почти всяка вечер се организират купони на самият плаж: евтин алкохол, музика на живо, огньове, танци, млади босоноги брадати парцаливи хипарливи backpackers от цял свят. Музиката беше страхотна, пийнахме си порядъчно и не спряхме да подскачаме на пясъка докато не ни заболяха краката. В един момент Иво и Майк се качиха на малкият приповдигнат дансинг пред бара и импровизираха нещо като танц на бойните изкуства, или бразилска Капуера, ама по-такъв вариант.

На следващата вечер двойка симпатични педесетина-годишни мъж и жена, които се прибираха със самолет обратно в САЩ след дълъг престой в Мексико, организираха парти в El Milagro Marina с цел да ликвидират остатъците от алкохолните си запаси, защото било забранено да прекарват бутилки с водка, ром и каси бира по летищата. Поканиха всички. Събрахме се група от десетина ентусиасти, винаги готови да помогнат в ситуация „операция ликвидация“. Донесоха и две класически китари. Оказа се, че Майк и още един тип могат да свирят, а всички останали „можем“ да пеем. Така успешно се справихме с бутилките.

El Milagro Marina, Isla Mujeres

El Milagro Marina, Isla Mujeres

Друга история с бутилки. Не далеч от пристанището имаше странна забележителност, която посетихме един ден с каяка ни, Agent Orange. Изкуствен плаващ еко остров направен от пластмасови шишета. С помощта на хиляди прзни пластмасови бутилки артистът- Ричард Сова построил плаващият остров и малка двуетажна къщичка върху острова, в която живее. Идеята на грандиозният му проект е да демонстрира, че боклуци, които замърсяват морето и природата могат да бъдат рециклирани и трансформирани в нещо полезно, използваемо или артистично. Артистът не си беше у дома когато посетихме плаващият еко остров и неможахме да се запознаем и да поговорим, но който се интересува може да прочете повече за този проект тук.

Plastic Eco Island, Isla Mujeres

Plastic Eco Island, Isla Mujeres

.

.

.

.

Дойде време да потегляме. Не бяхме планирали да спираме в Мексико за дълго. Бяхме се запътили към Гватемала, на юг, където се намира една световно известна „ураганна дупка“- пристанище рядко навестявано от бурии, където много платноходки си прекарват месеците между юни и ноември, когато е сезона на ураганите. Така че дори не се наложи да минаваме цялата входна процедура с имиграция и митница в Мексико. Казаха ни, че процедурата е сложна и отнема до 2-3 седмици, ходене по различни инстанции в Канкун, изкарване на разни сертификати, но пък платноходки преминаващи през района за по-малко от 7 дни имали право да не се записват и да минат транзит. Колко е вярно това незнам, но ние нямахме никакви проблеми с властите и след една седмица вдигнахме котва и потеглихме на юг, без официално да сме били в Мексико. Предстояха ни 450 морски мили покрай източните брегове на Мексико и Белиз до залива на Хондурас и от там Гватемала, около 4-5 дена в зависимост от вятъра.

Но приключенията ни в Мексико и полуостров Юкатан не бях приключили. Два дена плавахме покрай брега паралелно на Майската Ривиера- едни от най-красивите най-скъпите мексикански плажове и хотели. Какво ни пречи да поспрем край някой пет-звезден ултра-луксозен курорт за някой-друг ден?

Плая дел Кармен

Плая дел Кармен

Playa del Carmen

Playa del Carmen

Пуснахме котва пред плажа на последният хотел на юг от Playa del Carmen, въпреки, че от тази страна няма нито едно пристанище за лодки и при силни източни или северни ветрове да спрем тук би било невъзможно. Но имахме късмет. Ветровете бяха слаби и морето беше спокойно.

.

Фата Моргана в далечината

Фата Моргана в далечината

Фата Моргана в далечината

На следващата сутрин оставихме Фата Моргана сама пред плажа и тръгнахме към града. Преди години Playa del Carmen е била малко рибарско селце. Днес е основна туристическа дестинация с модерни грандиозни хотелски комплекси и кондоминиуми, шопинг плаца, световно известни ресторанти, барове, бутици и луксозни маркови магазини.

Курорт, Плая дел Кармен

Курорт, Плая дел Кармен

 

От тук потеглихме към руините на Тулум, един от древните градове на маите. Ако имахме подробна морска карта за бреговете на Мексико или крузинг гид бихме могли да плаваме още няколко мили на юг, да прекосим рифовете и да акостираме с лодката пред храма на Богът на Ветровете, но нямахме нито карта, нито гид и решихме да не рискуваме. Взехме автобуса.

Тулум, Градът на Зората, е днес важна част от няколкото древни археологически обекта в Мексико и популярна туристическа дестинация в провинцията Кинтана Ро. Построен на източното крайбрежие на полуостров Юкатан, Тулум посреща изгревите век след век от високите отвесни скали над тюркоазното Карибско море.

Тулум

Тулум

Тулум е един от последните градове на древната цивилизация Мая построен между 13 и 15 век с около 1000-1600 обитатели преди конкистата, просъществувал около 70 години след испанската окупация, когато заразни болести внесени от Европа до голяма степен унищожават местното туземно население.

Архитектурата на Тулум е типична за маите от полусотров Юкатан с широка база в основата на сградите, тесни врати, малки прозорци и поддържащи колони, постройки наподобяващи тези в Чичен Ица, но в по-малък мащаб. Стратегическото разполовение на града върху отвесните високи скали както и укрепените стени които го опасват предоставят чудесна възможност на обитателите да се защитават от нападения откъм морето.

Тулум

Тулум

Трите основни и най-известни сгради на Тулум са El Castillo, Храмът на фреските и Храмът на Залязващият Бог. Храмът на феските, декориран с каменни картини със змийски мотиви е бил използван като обсерватория за наблюдение на небето, звездите и слънцето.

Тулум

Тулум

Медни, керамични и златни артефакти показват, че Тулум е бил също така важен център на търговията по суша, както и по вода. Сол и текстилни материали са едни от стоките докарвани в Тулум по вода и после разпространявани по суша в останалата част на полуострова. Типични стоки за износ от Тулум включват пера и медни предмети, доставяни от вътрешността.

Виктор и Мая в Тулум

Виктор и Мая в Тулум

Близостта на Тулум до Канкун (само на 125 километра) и Майската Ривиера го превръщат в един от най-лесно достъпните и популярни археологически дестинации сред туристите, на трето място след Теотихуакан и Чичен Ица.

Тулум

Тулум

Няколко часа се разхождахме из обширната територия, между храмове и платформи, където дебели кафеникави игуани се припичаха под лъчите на обедното слънце. Мая беше особено щастлива и се чустваше много специална насред руините на Маите. Казахме и, че всички момиченца които се казват Мая получават безплатен билет за Тулум, едно от седалищата на цивилизацията Мая, но в действителност за всички деца под 13 годишна възраст е вход свободен. Но вие ни и казвайте.

Тулум

Тулум

Следобед се прибрахме на лодката и с облекчение я намерихме непокътната там където я бяхме оставили.

Последният ни ден в Мексико прекарахме на плажа, където забелязахме много следи от морски костенурки и преброихме поне двайсетина пресни гнезда. Но също забелязахме едно коати-гризач с дълга опашка и лисича муцунка голямо колкото куче, което беше намерило едно от гнездата и съсредоточено ровеше в пясъка. Животното избяга и се скри в храстите щом ни видя оставяйки разровеното гнездо, където намерихме черупки, кръв и парчета от новоизлюпени костенурчета, както и две пострадали, но все още живи бебета. Спомнихме си за научната експедиция в Драй Тортугас. Сложихме бебетата в малка кофа и ги покрихме с пясък, за да ги освободимм през нощта.

.

.

Завърнахме се на плажа в полунощ с каяка и кофата. Беше пълнолуние. Едно от бебета беше мъртво, другото отплува в морето. И точно когато се готвехме да се качим обратно в каяка и да се приберем на лодката, забелязахме масивна зелена костенурка, като среднощно видение, която тъкмо беше приключила да снася яйца и изтощена, цялата покрита с пясък, бавно пълзеше към водата, към лунната пътека, без да ни обръща внимание. Пое си дълбоко въздух, цопна и изчезна в черното море. Ние останахме поразени, сякаш бяхме станали свидетели на някакво невероятно чудо, магия!

.

.

На следващата сутрин отново потеглихме, отново отплавахме на юг.

 

 

В следващият епизод ще разкажа по-подробно за това колко струва всичко това. Каква е цената на яхтите и тяхната поддръжка, какъв ни е бюджета, колко струва да обикаляш света с лодка и как се изхранваме пътешествайки, без да работим месеци и години наред.

Можете да намерите предишните истории на български тук.

 

Ако имате въпроси или коментари можете да ни пишете в кометарите тук или да ни намерите във Фейсбук: Facebook/The Life Nomadik .

Не забравяйте да ни харесте във Фейсбук и да споделите тази страница с вашите приятели!

Мерси от екипажа на Фата Моргана!

Share

За това как и защо решихме да живеем на лодка и да плаваме из света.

 За това как и защо решихме дa живеем на лодка и да плаваме из света

 

От къде се взе идеята, за подобно лудо приключение и каква е причината да изберем този нестандартен начин на живот

 

Много са хората, които следват мечтите си. Бавничко, от разстояние ги следват и ги гледат в гръб как се приближават и как полекичка растат с времето, като тикви.

Иво не е от тези хора. Той не следва нищо и никого, той се бори. Откакто го познавам, вече повече от 20 години, щом се появи нова мечта, която от зародиш се превръща в чудовище за секунди, той се засилва, скача и на врата и започва една ужасна битка. Независимо колко е голяма, страшна или неосъществима мечтата, той се вкопчва в нея със зъби и нокти и не я пуска нито за миг. Тя започва да подскача, да се мята като див кон, а той върху нея едвам успява да се задържи. Даже понякога пада с такава сила на земята, че тези насядали отстрани гледащи в недоумение си викат: „Ето го падна, знаехме си… То да укротиш подобна огромна мечта не е така лесно, не е за всеки. Пък и това не е начинът.“ Но още преди да са си завършили мисълта, Иво е отново на гърба и, напълно сигурен, че ще успее този път, колкото и време да му отнеме, колкото и усилия да му коства, защото тя му принадлежи. Като драконите на Аватар.

Иво

Иво

Така, когато бил на десет годишна възраст, Иво започнал да си мечтае за футболна топка, от хубавите, дето стрували 30 лева и 65 стотинки. Самоче неговите родители не били от богатите в онези времена и изобщо нямали пари за футболни топки. Но Иво вече имал план. Започнал да събира стари вестници и шишета и да ги издава на пунктовете за хартия и стъкло. Започнал да спестява стотинките за закуска, които баща му му давал всеки ден- 30 стотинки. А на повечето деца бащите им давали по 50 стотинки, на някои дори по левче, за кифли и банички в голямото междучасие. В продължение на една цяла учебна година Иво не изял нито една баничка, нито една кифла. Но накрая, с торба пълна със стотинки той влязал в магазина и излязал с чисто нова футбона топка, от хубавите. И огромна победоносна усмивка.

Батковците му взели топката да поритат и я спукали на втория ден, но това е друга история.

Следващата голяма мечта се родила в Иво, когато от момче той започнал да се превръща в мъж. Мечтаел си за приятелка. Представял си я точно как ще изглежда и що за човек ще бъде и знаел, че някъде в този голям град тя го чака- жената която ще роди неговите деца, за която ще се грижи вовеки веков, с която ще сподели целият си живот от момента в който я срещне, до момента в който умре.

Срещнал я една зима, когато бил на 17 години и я познал моментално. Същата от въображението му. Точно толкова висока, точно с такава коса, с такава усмивка, с такива идеи. Тя съвсем не му повярвала в началото, когато той и обяснил една седмица след като се запознали, че от сега нататък съдбата им е една. И въпреки, че тази му мечта се оказала най-трудно осъществима, вече повече от 20 години са заедно, имат син и дъщеря и все още мечтаят един до друг.

Иво и Мира

Иво и Мира

След това, когато бил двайсетина годишен, Иво започнал да си мечтае той и семейството му да се сдобият с австралийски или канадски паспорти, които да им позволяват да пътуват из цял свят безвизово, защото визите и гранците много го дразнели, а той много искал да пътува и да види света.

За да разкажа през какви перипетии минахме заедно за да осъществим тази голяма мечта, ще трябва да напиша отделна книга. Тук само ще спомена набързо, че борбата за осъществяването и включва: вървене пеша из планини, сменяне на влакове, авто-стоп, полет до Сингапур и обратно, виза за Папуа Нова Гвинеа, виза за Мексико, плуване в Рио Гранде в полунощ, прескачане на американската граница, едно започнато и изоставено дело за бежaнци в Америка и още едно спечелено в Канада. В крайна сметка се сдобихме с така блевуваните канадски паспорти 10 години по-късно.

.

.

После един ден срещнахме Митко. Необикновен човек с необикновена мечта, която се оказа заразна.

Понякога мечтите и идеите са заразни и се прихващат от човек на човек. Много трябва да се внимава. Така стана с идеята за лодката. Митко ни разказа за миналото, за неговата Фата Моргана. После ни разказа за бъдещето и за неговата мечта да зареже всичко и да отплава към хоризонта, към южните морета, към тоталната свобода.

Първоначално мечтата беше само една малка идея не по-голяма от микроб, но бързо порастна до размерите на житено зрънце и сама се зася. Преди да се усетим беше вече толкова огромна, че заемаше половината къща и беше невъзможно да я игнорираме. Посъветваха ни да я изкореним защото била вредна, като бурените, нищо добро нямало да ни донесе. Обаче ние вече си бяхме свикнали с нея и знаехме, че ако я изкореним после цял живот ще съжаляваме и ще се чудим какъв ли е бил ароматът на цветята и, вкусът на плодовете и. Пък и вече се беше трансфорирала от идея в мечта и от мечта в решение. Решихме да си купим лодка и да плаваме по света. Нарекохме лодката Фата Моргана в чест на Митко и неговата мечта.

Митко на неговата платноходка

Митко на неговата платноходка

Решихме, че ураганите и тайфуните, пиратите и акулите, морските чудовища и бермудските триъгълници са по-малко страшни отколкото да работим от сутрин до вечер за да изкарваме пари, с които да си купуваме неща, които не ни трябват, докато децата ни ходят на училище, където непознати мъже и жени ги тренират как да работят за да изкарват пари, с които да си купуват неща, които не им трябват, докато децата им ходят на училище, където непознати мъже и жени ги тренират как да работят за да изкарват пари, с които да си купуват неща, които не им трябват.

Решихме да проверим дали „Свободата“ е само понятие или наистина съществува.

Татко ми каза по телефона, че и той навремето си мечтаел за същото, ама с годините се отказал. Или по-точно разбрал, че е невъзможно. Толкова много неща го спирали: възрастни родители, малки деца, работа, отговорности, взимане на разумни решения. И после един ден вече било твърде късно. После той ме попита дали има нещо за което аз съжалявам в живота си. Аз набързо казах не, но след това дълго мислих по въпроса. Ние много рядко се чувахме с татко по телефона, а и той не беше от разговорливите, но този разговор си го спомням добре. Беше един от последните пъти когато се чухме по телефона преди да умре, внезапно, завинаги.

Новината за неочакваната смърт на баща ми, само на 56 гoдини, ме връхлетя като стена и ме смачка. Мина много време преди да се съвзема, даже още не съм се съвзела напълно. Нещо в мен угасна по много болезнен начин. Осъзнах, че в този живот най-важното е да се вкопчваш в мечтите си, да се бориш, защото животът е кратък, а мечтите не чакат.

Татко така и не доживя да ни види на лодката, как плаваме от остров на остров, свободни. Как платната се издуват от вятъра лъскави, ослепително бели на фона на синьото море и Фата Моргана ритмично прескача вълните. Как слънцето се потапя зад хоризонта, как луната изгрява зад облаците, как делфините се състезават с нас, как птиците ни посрещат.

Все тайничко се надявам, че мълчаливо ни наблюдаваш отнякъде как се учим и грешим, как се борим с трудностите, как ловим риба и си месим хляб, как се гмуркаме в рифовете и покоряваме вулкани. Твоята мечта живее в нас.

 

Татко, това пътешествие е посветено на теб.

 

.

.

 

Следващият път ще ви разкажа за Мексико, за местата, които посетихме там и за приключенията ни на полуостров Юкатан.

 

Ако имате въпроси или коментари можете да ни пишете в кометарите тук или да ни намерите във Фейсбук: Facebook/The Life Nomadik .

Не забравяйте да ни харесте във Фейсбук и да споделите тази страница с вашите приятели!

Мерси от екипажа на Фата Моргана!

Share

Фата Моргана: нашият плаващ дом

За тези от вас които се чудят как така е възможно да живеем на лодка и какво ли представлява тя, от какво е направена, колко е голяма, колко стаи има и т.н., написах следната статия.

Когато започнете да си търсите лодка ще забележите, че процесът много наподобява на ухажване и избиране на бъдещата ви съпруга. Понякога е любов от пръв поглед, понякога си е чиста пресметливост. Но винаги бъдете готови за огромни разхди по поддръжката, особено в началото, особено ако е някоя голяма красавица. С времето нещата се уталожват.

Щом си купите лодката започва вашият сложен съвместен живот, докато Нептун не ви раздели. Понякога чуствата се засилват след като се опознаете, понякога се разочаровате и се разделяте завинаги; намирате си друга, по-добра. Често, след години съвместен живот, има много неща които ви дразнят, но и много неща които все още ви свързват: заедно сте преживели толкова много щастливи и толкова много неприятни мигове. На моменти я мразите, на моменти я обичате, но в трудни ситуации винаги разчитате на нея. Така е с лодките.

Мира и Фата Моргана

Мира и Фата Моргана

В началото незнаехме нищо за яхти и още по-малко за катамарани (двукорпусни лодки), нямахме никакъв опит в мореплаването и ветроходството и ни беше страх да не купим някой неадекватен боклук, който на втория ден да се разпадне. Започнахме да четем всичко каквото ни попадне за лодки и да говорим с хора, които знаят повече от нас и постепенно научихме доста и си изградихме някаква представа за това какво бихме искали да представлява нашият плаващ дом.

Ivo

Ivo

На първо място искахме да е здрава, сигурна и устойчива на лошо време, способна да прекосява океани. На второ място искахме да е достатъчно голяма и комфортна за нашето четиричленно семейство, за да не се чустваме притеснени или мизерни. На трето място, искахме лодката ни да е способна да се движии само на платна, без да ползваме мотора, тъй като се оказа, че много яхти са направени да се движат на мотор повечето време. Наричат ги „моторни ветроходи“.
В крайна сметка купихме 12 метров катамаран „леопард“ построен през 2001 година в Южна Африка, защото решихме че отговаря на всички наши изисквания. Фата Моргана е тежка, стабилна и сигурна лодка, изглежда малка отвън, но е е обширна и комфортна отвътре и въпреки че има не един ами два мотора по 44 конски сили всеки, не ни се налага да ги ползваме често.

Фата Моргана

Фата Моргана

Направена е от фибростъкло, материала от който се произвеждат повечето яхти в днешно време. Фибростъклото е лека и изключително здрава сплав която не ръждясва за разлика от метала и не изгнива за разлика от дървото. Също така е лесна за почистване и поддръжка. Но различните модели и видове лодки в зависимост от предназначението им са построени с различни видове и количество фибростъкло.
Някои яхти са направени със съвсем малко материал и са много леки, със стени тънки като хартийки, френските Бенето и Жано например. Те изглеждат луксозни отвътре, с бели кожени дивани, но не са пригодени за прекосяване на океани и за лошо време, а само за няколко-часови екскурзийки край френската ривиера. Тези са така наречените „яхти за удоволствие“ и са сравнително евтини. Лодките които участват в състезания и регати също са леки, защото колкото са по-леки толкова са и по-бързи, но са много по-качествени от ефирните яхти за удоволствие. Презокеанските яхти са направени с повече и с по-здрав материал и са доста по-тежки, пригодени за големи вълни, но са и по-скъпи. Те са по-сигурни, но често (не винаги) са и по-бавни. Наричат ги „тухли“. Нашата Фата Моргана е от тухлите.

Иво

Иво

Също така държавата в която е построена лодката има значение. Около Южна Африка са едни от най-турболентните опасни води в света с безмилостни ветрове, огромни вълни и силни течения. Кой не е чувал за Нос Добра Надежда и неговата репутация? Затова, яхтите построени там са направени с цел да устоят на лоши метеорологични условия.

Фата Моргана

Фата Моргана

На второ място в списъка ни с изисквания беше пространството и разположението вътре в лодката. Не сме тръгнали на къмпинг за 1-2 месеца, нито на състезание. Смятаме да живеем на вода години наред. Затова лодката ни прилича на къща отвътре, а не на палатка, с всички удобства и комфорт. Имаме 3 идентични големи кабини всяка с двуместно легло и много място за дрехи, книги, играчки и т.н. Имаме си бели чаршафи и възглавници, също като в къща, само дето матраците са направени от специален бързо-съхнещ дунапрен за лодки.

Фата Моргана-Разположение

Фата Моргана-Разположение

1.-Кабина (склад)

2-Кабината на Мая

3-Кабината на Иво и Мира

4-Салон

5-кухня

6-тоалетна

7-тоалетна

8-баня

9-рулево

Кабината на Иво и Мира

Кабината на Иво и Мира

Кабината на Мая (вечен безпорядък)

Кабината на Мая (вечен безпорядък)

Стълбите от кухнята към левият корпус

Стълбите от кухнята към левият корпус

В левият корпус се намират двете кабини на Мая и на Виктор, с тесен коридор и тоалетна посредата. Сега когато Виктор вече не живее с нас на лодката, ползваме неговата кабина за склад. В десният корпус се намира нашата кабина, малка тоалетна и голяма баня с душ. По средата между двата корпуса има издигнато помещение разделено на две пространства. По-голямото е салона с 4-5-местен диван около трапезарна маса, която може да слиза надолу с механизъм и се превръща в думестно легло за гости, а по-малкото е кухнята където си имам мивка с две ванички, електрически хладилник и фризер с хоризонтално затваряне, фурна с двоен котлон на газ и няколко шкафчета и долапчета.

Леглото на Иво и Мира

Леглото на Иво и Мира (с прозерец към звездите)

кухнята

кухнята и хола

Печката, машината за хляб и др.

Печката, машината за хляб и др.

Всеки сантиметър на лодката е максимално уползотворен, няма нито едно неизползваемо място. В предната тясна част на корпусите, под леглата и под дивана има големи пространства за багажи и провизии. Двете тоалетнички са доста тесни, и ако си един много дебел човек няма да можеш да се събереш вътре. Дори „голямата баня с душа“ най-вероятно би ви се сторила малка, ако не сте живяли на лодка преди и ако я сравнявате с банята в къщи. Но имайте в предвид, че много лодки изобщо нямат нито бани нито тоалетни. Само една кофа с въже на дръжката…

Тоалетната до спалняата на Иво и Мира

Тоалетната до спалняата на Иво и Мира (електрическа, работи с копче, което помпа морска вода)

"Голямата" баня с душ

„Голямата“ баня с душ

Но най-обширното пространство на нашата яхта, където си прекарваме най-много време е „верандата“ в задната част където е руля. Там имаме втора маса с място за 6 човека и още 2 места срещу масата. В сравнение с повечето 12-метрови лодки, еднокарпусни и катамарани, нашата веранда е огромна. Когато имаме гости спокойно се събираме десетина човека. Тук се храним и гледаме филми вечерно време на ротиращ се телевизор, който Иво монтира и можем да гледаме в салона или на верандата.

Верандичката. В Гватемала на гости ни дойде цялото село индианци от племето Кекчи.

Верандичката. В Гватемала на гости ни дойде цялото село индианци от племето Кекчи.

Когато бяхме в Гватемала платихме да ни ушият от специален прозрачен материал заграждение, нещо като „опаковка“ на верандата. Прилича малко на оранжерия или на остъклен балкон, само че има ципове и може да се отваря напълно от всички страни за да не се запарваме вътре като доматчета в горещините на тропиците. Но ако стане студено, по време на дъжд или когато плаваме и вода хвърчи от всякъде, затваряме „оранжерията“ и така нищо вътре не се мокри.

The cockpit with its new enclosure

The cockpit with its new enclosure

Много от нещата на нашата лодка построихме и променихме след като я купихме. Например, Иво напълно промени механизма за вдигане на дингито от водата, който преграждаше достъпа към задната част на лодката и сега там спокойно си минаваме и даже си монтирахме барбекю на парапетчето. Често си печем рибка, пилешки крилца, пържолки, каквото изпадне. Освен това, махнахме мекия покрив над верандичката и построихме твърд покрив от фибростъкло върху който монтирахме поле от слънчеви батерии. Произвеждаме повече ток от колкото имаме нужда и захранваме всички електронни уреди на борда: хладилника, компютрите, телевизора, лампите, машината за превръщане на морска вода в сладка и т.н. Колегите-мореплаватели навсякъде ни завиждат за слънчевите батерии и литиумните акумулатори, а ние по цели вечери светим като коледна елхичка, правим си лед, аз даже си ползвам машината за правене на хляб и изобщо не пестим ток, имаме прекалено много.

Най-задната част на Фата Моргана

Най-задната част на Фата Моргана

Иво и Виктор монтират слънчевите батерии

Иво и Виктор монтират слънчевите батерии

Повечето хора имат дизелови или бензинови генератори и периодично ги пускат да си зареждат акумулатроните батерии, които им зареждат електрониките. Ако нямат генератор, направо пускат двигтеля на лодката който върши същата работа, но харчи още повече гориво. Често това им е оправданието защо не плават на платна дори когато имат благоприятен вятър, ами се придвижват на мотори. Да заредим батериите, казват. Ние сме едни от малкото, които нямат генератор и нямат нужда от генератор, нито ни се налага да включваме двигателите за да зареждаме акумулаторите. Слънчевите батерии са ни предостатъчни, с 1500 вата зареждащи литиумни акумулатори, които Иво след дълго четене в интернет намери много евтини, купи и инсталира сам. Всъщност, до сега не сме срещнали нито сме чували за друга лодка с литиумни акумулаторни батерии, произвеждаща подобно количство слънчева енергия, която няма нужда да купува гориво за правене на ток. Нито ни трябва гориво да се придвижваме, защото използваме изключително само платната и вятъра.

Поле от слънчеви батерии (снимка от мачтата)

Поле от слънчеви батерии (снимка от мачтата)

И както споменах, с безплатната слънчева енергия си произвеждаме безплатна питейна вода с помощта на десалинаторна машина, която инсталирахме още в началото. Машината има капацитет да прави 50 литра вода на час и харчи 11-12 ампера ток на час. За да поддържаме пълни до дупка водните резервоари на лодката които побират 800 литра вода, пускаме десалинаторната машина за по 1-2 часа на всеки 2-3 дена. Тя работи на принципа на обратната осмоза, или прекарване на морската вода чрез много високо налягане през филтри. Резултата е прясна вода лишена от всякакви соли и минерали, чиста течност, напълно годна за пиене и не по-малко „вкусна“ от обикновенната сладка вода, само че без хлор и без минерали. Чиста Н2О която ползваме не само за пиене, но и за миене, за къпане и за пране, без да пестим много. Къпем се всеки ден по 1-2 пъти и перем на ръка в кофи само със сладка вода. Когато е облачно и дъждовно, правим по-малко ток, но и харчим по-малко защото не се налага да пускаме машината за вода, ами събираме дъждовна вода посредством маркучи, които се спускат от двете страни на големият твърд покрив към кофи или директоно към резервоарите за вода.

Пране на лодката

Пране на лодката

И така, оборудвахме лодката и я превърнахме в напълно независим от всякакви горива кораб. Повечето хора ходят да зареждат дизел или бензин поне 1-2 пъти в месеца: за лодката, за дингито или за генератора. Ние изобщо не зареждаме. Това ни спестява не само огромно количество пари, но и ни позволява да пуснем котва в някой безлюден залив, където наблизо няма жива душа, и да си стоим там неограничено време, без да имаме нужда да зареждаме бензин, дизел или сладка вода. Освен това по този начин съвестта ни е чиста спрямо природата. Фата Моргана е напълно екологична и не замърсяаваме нито водата нито въздуха. Също така си имаме триместен каяк и само него си го ползваме да ходим до брега и навсякъде, дори на места където дингитата немогат да ходят. Каяка ни се казва Агент Оранжев (кръстен на химичното оръжие използвано от американската армия по време на войната във Виетнам) и си го обичаме като член от семейството. Подариха ни го едни приятели от флорида. Старичък и очукан е, ама ни върши неоценима работа.

Ivo pulling the boat with the kayak in deadcalm. The engines remained turned off...

Ivo pulling the boat with the kayak in deadcalm. The engines remained turned off…

Катамараните имат няколко много големи предимства пред еднокарпусните лодки и няколко много големи недостатъка.

С Иво не претендираме да сме експерти по въпроса, но ето какво сме научили:

Предимства:

1. катамараните газят по-плитко,
2. са по-бързи,
3. имат повече пространство вътре,
4. могат да излизат на плажа без да се килват на една страна,
5. когато са закотвени и има вълни не се клатушкат,
6. не се накланят по време на преходи,
7. ако случайно се преобърнат не потъват.

Недостатъци:

1. вероятноста да се преобърнат е по-голяма,
2. веднъж като се обърнат е почти невъзможно да се изправят с мачтата нагоре,
3. минималният ъгъл срещу вятъра е по-голям (това само хора с лодки могат да го разберат)
4. по време на преходи вълните се удрят в „коремчето“ им,
5. и са по-скъпи.

Фата Моргана, Антигуа

Фата Моргана, Антигуа

Катамараните газят плитко

Еднокорпусните лодки имат дълбоки тежки килове, които им дават стабилност. Катамараните нямат нужда от килове, защото тяхната сабилност идва от факта, че имат два корпуса, все едно са широко разкрачени на два крака, а не балансират на един. Разликата в дълбочината на газене между катамараните и еднокорпусните лодки е не повече от метър-метър и половина, но е от голямо значение. На много места по света, на Бахамите например, около рифовете и малките островчета, само плитко газещи лодки имат достъп. Веднъж ни се наложи да минаваме през едно много плитко местенце между два острова и десният ни корпус леко опря пясъка. Но минахме и си спестихме огромна заобиколка. Ако бяхме с еднокорпусна лодка, нямаше да успеем, щяхме да се забием в пясъка и да се килнем на една страна. Също така, факта че газим плитко ни позволява да пуснем котва на две крачки от брега и да си плуваме до плажа. Еднокорпусните винаги са по-назад, в по-дълбокото.

На котва, Форт д' Франс, Мартиника

На котва, Форт д’ Франс, Мартиника

Катамараните са по-бързи

Защото нямат дълбоки килове а стоят на повърхността, катамараните и тримараните са принципно доста по-бързи от еднокорпусните лодки. Скоростта на всяка еднокорпусна яхта зависи от дължината на корпуса. Колкото са по-дълги, толкова са по-бързи. Има си математическа формула по която може да се изчисли колко е максималната скорост на дадена лодка спрямо дължината и тежестта и, независимо от скоростта на вятъра. Цяла наука е. Скоростта на катамараните е теоритически неограничена и зависи от тежестта на лодката и скоростта на вятъра.

.

.

Катамараните имат повече пространство

12-метров катамаран има почти двойно повече пространство вътре от 12-метрова еднокорпусна лодка. Квадраурата на нашата 12-метрова (38 фута) лодка: количеството каюти, тоалетни, бани, размера на „верандата“, салона и кухнята, се равнява на повече от 18-метрова (50 фута)еднокорпусна лодка. Ние искахме да купим просторна яхта с място за четири човека вътре но не много голяма, защото колкото е по-дълга лодката, толкова е по-трудна за управляване, има нужда от по-голям екипаж и е с по-скъпа поддръжка. Пристанищните такси или таксите за ремонт се изчисляват спрямо дължина на лодката, не квадратура. Това означава, че нашата Фата Моргана, въпреки че вътре има пространство като за 18-метрова лодка, плаща почти навсякъде цената за 12-метрова лодка. Някои по-луксозни пристанища в Европа таксуват катамараните двойно, но в повечето места по света все още ги таксуват според линейна дължина, независимо дали са еднокорпусни или дву-корпусни.

Кухня и салон, Фата Моргана

Кухня и салон, Фата Моргана

 

 

Катамараните могат да излизат на сушата

Еднокорпусните лодки не могат да се засилят и да излязат на плажа без това да има фатални последствия. Катамараните могат, защото имат два корпуса и нямат килове.

Fata Morgana at anchor in Barbuda

Fata Morgana at anchor in Barbuda

Катамараните не се клатушкат

Не само докато плават, но и в някои пристанища където се образуват вълни, катамараните, разкрачени и стабилни, нито се накланят нито се клатушкат, докато еднокорпусните танцуват наяво-надясно, чаши и чинии падат по земята и хората се оплакват от морска болест.

Катамарани в Мартиника

Катамарани в Мартиника

Катамараните не се накланят

Ако сте на еднокорпусна лодка, преди да тръгнете на плаване, трябва да приберете всичко което евентуално може да падне, защото ви предстоят часове или дни наклонени на ляво или на дясно, под ъгъл между 10 и 45 градуса. Леглото ви е под 45 градуса, масата ви е под 45 градуса, тоалетната ви е под 45 градуса. Защото вятъра винаги напъва от едната страна и еднокорпусната яхта се накланя на другата. Не и катамарана. Катамарана си стои вертикално изправен стъпал на двата си корпуса и можете да си готвите, спите, и вървите без да балансирате по наклонени повърхности. Аз често правя палачинки докато плаваме. Ако сте на еднокорпусна лодка, забравете за палачинки.

Фата Моргана плава покрай Мартиника, Диамантената Скала

Фата Моргана плава покрай Мартиника, Диамантената Скала

Катамараните не потъват

Всички лодки потъват, дори и катамараните, ако се натрошат на малки парченца. Но ако само се преобърнат при буря например, няма да потънат ами ще си останат на повърхността, защото в конструкцията им има много въздушни пространства, като термуси са. Еднокорпусните лодки, ако се преобърнат, се пълнят с вода и потъват за няколко часа или за няколко минути…

.

Фата Моргана, Бахамите

Катамараните се преобръщат по-често

Поради липсата на тежък кил който да ги дърпа надолу, опасността да се превъртят е по-голяма при катамараните. За това трябва много да се внимава, особено при силни внезапни странични пориви на вятъра. Но ако капитана знае какво прави и внимава, ако не се състезава с други лодки и намаля повърхността на платната, не ги държи натегнати и ги наглася правилно спрямо силата и посоката на вятъра, вероятността да се преобърне катамаран намаля значително. Най-често това се случва при състезания.

.

Регата, Джордж Таун, Бахамите

Катамараните не могат да се изправят ако се преобърнат

Понякога, по време на буря, се е случвало еднокорпусни лодки да се преобърнат и да се изправят отново с мачтата нагоре. Казва се „поворот овърборд“ ако не се лъжа. Първата вълна ги събаря, следващата ги завърта още повече и те се изправят, благодарение на кила. Катамараните, ако се катурнат, така си остават, освен ако не дойде специален кран да ги вдигне… Дано не се случва, нито на катамараните, нито на еднокорпусните…Не ми се иска да попадаме в нито една от двете ситуации…

 

Мая

Мая

Катамараните се движат с по-голям ъгъл срещу вятъра

Нито една платноходка не може да се движи срещу вятъра на платна, физически е невъзможно. Затова, когато вятърът духа точно от посоката в която искаме да отидем, се налага да караме в зиг-заг, така че вятърът да идва под минималния възможен ъгъл. Този ъгъл е по-малък при еднокорпусните лодки и е по-голям при катамараните. Колкото е по-малък ъгълът, толкова по-добре, защото отклонението е по-малко. И така, катамараните имамт по-голям ъгъл, но пък са по-бързи, така че загубата откъм ъгъла се компенсира откъм скоростта.

.

.

Катамараните имат „коремчета“ в които се блъскат вълните

По време на преход, когато вълните са насрещни и по-големи, се удрят от време на време в средната повдигната част на катамараните между двата корпуса и не е приятно. Бум-бум, но не е опасно и се свиква, а и не се случва много често, само при определени условия.

Fata Morgana, Barbuda

Fata Morgana, Barbuda

Катамараните са по-скъпи

Цените на яхтите, за разлика от цените на дрехите и обувките които често са нелогични, са почти без изключение пропрционални с качеството. Колкото е по-скъпа една лодка, толквоа е по-добра. Ако намерите евтина, нова, здрава, луксозна яхта, значи сънувате. Или е евтина или е качествена. Ако е качествена и евтина, значи е много стара и най-вероятно има нужда от огромен ремонт, който може да ви излезе още по-солен. Катамараните са новото поколение лодки направени с по-добри материали и технологии и предлагат много повече пространство и комфорт, по време на преход и на котва. Затова са и принципно по-скъпи. Един катамаран като Фата Моргана струва колкото къщата ни в Канада, а често може и да е по-скъп.

Mira suntanning and enjoying the view on board Fata Morgana

Mira suntanning and enjoying the view on board Fata Morgana

 

Като цяло сме много доволни от нашият избор на лодка. Беше любов от пръв поглед, която се засилва с времето. Разчитаме много на Фата Моргана и се надяваме връзката ни да е дълготрайна.

.

Надявам се, че от този изчерпателен доклад сте добили по-ясна представа за нашата лодка и за лодките по принцип. Може би дори вече знаете какъв бихте искали да е вашият бъдещ плаващ дом? Така както за всеки влак, така и за всяка лодка си има пътници. Отговорите на следните въпроси ще ви помогнат да определите коя е идеалната лодка за вас: с колко пари разполагате, къде смятате да плавате, как смятате да плавате (платна?мотори?), колко време, с колко човека на борда, с какво сте готови да правите компромиси и с каво не сте(пространство, лукс, мизерия, естетика).
Успех!

Фата Моргана, Мартиника

Фата Моргана, Мартиника

.

В следващият епизод ще ви разкажа за това как си купихме яйца в Куба и други преживелици.

Предишни статии на български език можете да намерите тук.

.

Ако имате въпроси или коментари можете да ни пишете в кометарите тук или да ни намерите във Фейсбук: Facebook/The Life Nomadik .

Не забравяйте да ни харесте във Фейсбук и да споделите тази страница с вашите приятели!

Мерси от екипажа на Фата Моргана!

Share

За това как си купихме лодка и започнахме да мореплаваме из света.

Първа Глава

За това как си купихме лодка и започнахме да мореплаваме из света

 

След шест месеца в търсене и обикаляне по пристанищата на цялото атлантическо крайбрежие между Ню Йорк и Флорида с една стара грозновата каравана, която с обич наричахме Баба Гануш; след като изчетохме куп книги по ветроходство и мореплаване; след многократно ровене в интернет сайтове и форуми и безкрайни разправии с брокери, на които изобщо не може да се вярва защото само се опитват да ти пробутат най-големия боклук и да ти вземат парите, най-накрая намерихме „идеалната лодка“. 12-метров катамаран построен през 2001 година в Южна Африка, в сравнително добро състояние, с три кабини и достатъчно място за нашето малко четиричленно семейство.

Фата Моргана

Фата Моргана

Набързо продадохме къщата, колата и мебелите обратно в Канада където имигрирахме и живяхме през последните 12 години, подарихме каквото остана на познати и приятели и натоварихме всичко, което си представяхме че ще ни потрябва на лодката: няколко чифта дрехи и обувки, тенджери и чинии, инструменти и книги. На 1 април 2013 офицялно се пренесохме да живеем на борда на нашият нов плаващ дом: катамарана Фата Моргана.

Само че не започнахме да плаваме веднагически. Първо трябваше да извадим лодката на сушата в един кораборемонтен двор в Кий Уест за да поправим няколко неща: киловете, няколко малки дупки по корпуса, железните парапети и какво ли още не. Два месеца Иво работи от сутрин до вечер в ужасен токсичен прахуляк, жега и комари. Заедно с Ед, специялист по фибро-стъкло, Иво построи твърд покрив на мястото на старото платнище върху руля и там монтира нови огромни слънчеви батерии; инсталира машина за превръщане на морската вода в сладка, смени хиляди големи и малки нещица: веригата за котвата, котвата, водни помпи, някои от електрониките, разни дръжки, въжета, лампи и най-накрая изстърга старата боя от корпусите и сложи нова. И всичко това без да знае нищо за лодки.

Иво и Виктор

Иво и Виктор

Мая помага

Мая помага

Мира боядисва лентите и рисува името на лодката- Фата Моргана

Мира боядисва лентите и рисува името на лодката- Фата Моргана

На 27 май 2013 Фата Моргана, подновена и пребоядисана, натоварена с цялата ни покъщнина, се завърна в морето готова за приключения.

В средата на юли, след още няколко седмици на котва в Кий Уест където продължихме да работим по лодката на вода и малко по малко започнахме да се учим как да я караме и управляваме с помощта на нашите нови приятели- Тайлър и корабните пънкове, най-после потеглихме.

Тони, приятел от Кий Уест, един от корабните пънкове, които ни помогнаха в началото с ветроходството.

Тони, приятел от Кий Уест, един от корабните пънкове, които ни помогнаха в началото с ветроходството.

За първи път сами на лодката!  Снимката е направена от Тайлър

За първи път сами на лодката!
Снимката е направена от Тайлър

Без никакъв опит във ветроходството, без предишни познания по мореплаване, без да проверяваме прогнозата за времето, без инидкатор за вятъра и без авто-пилот, на борда на първата ни лодка, твърдо решени да не ползваме двигателите, а само платната и вятъра, ние доплавахме безпрепятствено до Драй Тортугас, на 67 морски мили на запад от Кий Уест. Пристигнахме през нощта, след около 20 часа плаване и пуснахме котва в тъмното, в залива пред един от островите отбелязан на картата.

Драй Тортугас е малък архипелаг в най-южната част на Флорида, на ръба на Мексиканския Залив, състоящ се от няколко необитаеми островчета заобиколени от коралови рифове. През 1846-1876 година американската армия построила огромна крепост на един от островите с цел да защитават териториалните води на Америка от нападения откъм Мексико- Форт Джеферссън. Но поради липсата на сладка вода на острова и тъй като в резервоарите за дъждовна вода се завъдили ларви на комари, военните започнали да се разболяват и измират. Наложило се да изоставят Форт Джеферсън. По-късно, по време на американската гражданска война, използвали крепостта за затвор. Днес руините на Форт Джеферсън достъпни само по вода, както и околните островчета с пустинни плажове и кокосови палми, са национален парк и една от най-интересните туристически дестинации във Флорида.

Форт Джеферсън, Драй Тортугас, Флорида

Форт Джеферсън, Драй Тортугас, Флорида

Тук прекарахме няколко незабравими дни далеч от всякаква цивилизация. За първи път се почуствахме сами и свободни, независими от нищо и от никого, освен от слънцето, вятъра и водата. За първи път часовете и минутите нямаха никакво значение.

Никога няма да забравя онази първа сутрин когато зората постепенно освети старото туловище на тъмната крепост в чиято тежка сянка леко се поклащаше нашата спяща лодка. Мина известно време преди да осъзнаем фантастичния мащаб на Форт Джеферсън, десетки влажни помещения на три нива опасващи целият остров.

Форт Джеферсън, Драй Тортугас, Флорида

Форт Джеферсън, Драй Тортугас, Флорида

Този ден обиколихме тъмните коридори на изоставената крепост където децата играха на гоненица, на криеница и намериха малка умряла жаба. Видяхме безброй малки и големи рачета-пустинничета с екстравагантни шарени черупки, окупирали долните етажи на Форт Джферсън и сенчестите места из целия остров. Следобеда отидохме да се гмуркахме в лазурните води около кораловите рифове, а привечер се разходихме по плажа и събрахме розови рапанчета, наслаждавайки се на спокойствието и прозрачното време.

Виктор, Мая и Мира, Форт Джеферсън, Флорида

Виктор, Мая и Мира, Форт Джеферсън, Флорида

Мира с раче-пустинниче, Форт Джеферсън

Мира с раче-пустинниче, Форт Джеферсън

Тук, на плажа непосредстено до крепостта, срещнахме самотен крокодил, който избяга в морето, изненадан, като ни видя. По-добре ние да изненадаме крокодил, отколкото крокодил да ни изненада нас, си помислихме. И въобще, какво прави крокодил в морето? Също така засякохме няколко черни акули „медицински сестри“ в плитчинте около острова, които ни наобиколиха, любопитни, някои големи почти колкото каяка ни, в който съвсем не се чуствахме на сигурно място. Една даже мина под нас. Този вид акули са напълно безобидни, имат малки усти и мустаци, обикалят по дъното в пплитчините около рифовете като прахосмукачки и ядат дребни отпадъци. Хората ходят да си плуват с тях, да ги хранят и да си правят снимки, все едно са делфини, само че на нас доста ни изкараха акъла. Иди убеждавай децата, че тези точно акули са „безобидни“…

Морски Крокодил на плажа

Морски Крокодил на плажа

.

.

На съседния по-малък остров се издига висок стар но функциониращ фар построен през 1826 година заобиколен от кокосови палми и разкошен бял девствен плаж.

Фар на Логерхед Остров, Драй Тортугас

Фар на Логерхед Остров, Драй Тортугас

 

Тук срещнахме група научни работници и морски изследователи които дойдоха с малка моторна лодка за два дни да наблюдават гнездата на морските костенурки и да броят черупките на излюпилите се бебета-костенурчета, за да определят как се развива поколението. Ние страшно много се ентусиазирахме и им предложихме нашата незаменима безплатна помощ: да мъкнем големият плажен чадър, кофи, лопати и каквото друго има за мъкнене, като шерпи, само и само да присъстваме на изравянето на костенурчите гнезда пълни с празни черупки.

 

Иво държи чадъра докато морските изследователи изравят и сортират костенурчите яйца.

Иво държи чадъра докато морските изследователи изравят и сортират костенурчите яйца.

Така научихме много за този вид морски костенурки. Например, научихме, че те винаги снасят по 100-110 яйца, от които 90% се излюпват успешно. Някои от неизлюпените яйца бяха пълни с миризлива жълтеникава течност, която изследователите, с докторски ръкавици, наляха в бурканчета и прибраха в куфар. В други имаше ембриони в различна степен на развитие, които научните работници внимателно разгледаха, снимаха и прилежно отбелязаха данните в специални големи научни тефтери. Най-вълнуващо беше когато намериха едно живо бебенце-костенурче, неуспяло да изпълзи от гнездото. Сложиха го в голяма оранжева кофа и го затрупаха с пясък за да го освободят на плажа в полунощ, когато нормално се излюпват морските костенурки.

Ембрион на морска костенурка

Ембрион на морска костенурка

Иво с бебе-костенурче

Иво с бебе-костенурче

Тази нощ имаше пълнолуние. Преди да си легнем дълго стояхме на палубата и гледахме към фара, в чиито нозе си представяхме как огромни морски костенурки мъчително излизат от тъмното море за да заровят 100 бели топчести яйца в горещия пясък. Представяхме си как едно малко бебе-костенурче изпълзява от своята самотна оранжева кофа тази нощ и панически се затичва към водата за да доплува съвсем близо до нашата лодка и после- в открито море.

Фар на Логърхед Остров, Драй Тортугас

Фар на Логърхед Остров, Драй Тортугас

На следващата сутрин, 23 юли 2013, вдигнахме котва посока Куба. Нашият пръв среднощен преход през най-мощното и опасно морско течение в света- Гълфстрийма.
Така започнаха нашите невероятни мореплвателски приключения по света.

 

Следващият път  ще опиша подробно нашият скромен плаващ дом: катамарана Фата Моргана. Какво е разположението и как изглежда отвътре, защо избрахме именно тази лодка, какви са предимствата и недостатъците на катамараните спрямо еднокорпусните лодки и какви подобрения и приспособления инсталирахме за да превърнем Фата Моргана в уникален незаменим off-the-grid кораб. Прочетете тук.

 

Ако имате въпроси или коментари можете да ни пишете в кометарите тук или да ни намерите във Фейсбук: Facebook/The Life Nomadik .

Не забравяйте да ни харесте във Фейсбук и да споделите тази страница с вашите приятели!

Мерси от екипажа на Фата Моргана!

Share