Жена-мореплавателка

Тази статия беше първо публикувана на английски в карибският месечен вестник February 2015 issue 233 of Caribbean Compass. Можете да я намерите on-line на страница 26-27.

Bev Cory aboard S/V Aseka

Bev Cory aboard S/V Aseka

 

Жена-мореплавателка

от Мира Ненчева

След няколко часа спокойно плаване от Антигуа до Гваделуп пристигнахме в Дее- първото заливче от северозападната страна на острова. Там с радост открихме нашите приятели Керън и Мел на борда на яхта Passages. Дее е малко очарователно рибарско селце с няколко ресторантчета покрай брега, магазин за сувенири и boulangerie, където се предлагат вкусни френски бегети и сладкиши. Посрещна ни монотонната песен на камбаните от камбанарията на малката църква блестящо бяла на фона на тъмната планиниа.

Deshaies

Deshaies

След като свършихме с входната процедура решихме да се разходим заедно с Мел и Керън нагоре по реката и да потърсим един малък водопад, който си мислехме, че се намира наблизо. Поканихме екипажите на другите две лодки в заливчето- Марк и Тина от яхта Rainbow и Бев от Aseka да дойдат с нас. Превърнахме се във внушителна група от крузъри вървящи насред гората в търсене на водопад.

Cruisers on a waterfall expedition

Cruisers on a waterfall expedition

Бяхме заобиколени от дървета с коренища пълзящи като змии над влажната почва, екстравагантни папрати и черни пеперуди. Сутрешното слънце пронизваше тънки лъчи от бяла светлина в тавана на гората разсейвайки тежката сянка на дърветата. Камънаци, дървета, кал и още повече коренища; приглушеният ромон на реката провираща се между сиви скали покрити с вечен мъх. Раци бързаха да се скрият в дупките си в меката земя, параноични гущери се спотайваха зад клоните, а в далечината- малко вирче със зелени спокойни води ни канеше за няколко минути разхлада.

Cruisiers in the pond

Cruisiers in the pond

Разходката се оказа по-дълга отколкото очаквахме. Почти всички бяха обути с джапанки, тъй като си представяхме, че ще пристигнем за няколко минути. Вместо това прескачахме големи хлъзгави канари вътре в реката вече повече от час и все още нямаше и помен от водопада. Започнахме да се тревожим. Дали бяхме на верният път (ако това изобщо може да се нарече „път“)? Аз също се притеснявах и за нашите приятели- всички над 50 годишни. Ами ако някой се подхлъзне, падне и счупи крак? Мел помагаше на Керън, Тина вървеше с Марк, а Иво се грижеше за Мая и мен из най-трудно-проходимите места- върху канари, паднали дървета и бързо-течаща вода. Но Бев беше сама през цялото време.

Maya

Maya

Но тя не се оплакваше, нито изглеждаше сякаш има нужда от помощ. Весела, скачаше от камък на камък с невероятна енергия и през цялото време си бърбореше с нас.

– Бев, как така плаваш сама?- бях любопитна аз.
– Просто исках да плавам, това е. Вече 35 гоини плавам.

Bev

Bev

Бевърли Кори- Бев е родена в Окланд, Нова Зеландия. Баща и бил строителен инжинер и работата му била свързана с постоянно месетене от едно място на друго, заедно с цялото семейство. Бев е посетила 21 различни училища в Нова Зеландия, Австралия, Канада, Англия и Алжир преди да навърши 19г. Свикнала с пътуването и даже и харесвал този номадски начин на живот. Превърнал се в нещо естествено.

– Един ден когато бях на 19г. стар приятел, с когото карах сърф ме заведе на плаване. Оказа се, че лодката е състезателна и отидохме на състезание! Дърпах въжета, навивах лебедки, опаквах спинакер. Екипажът си помислиха, че имам опит в тая раота. Но аз им казах, че никога не бях плавала на пладноходка до тогава. Капитанът ме погледна, никога няма да забравя този момент и ми каза: „Тепърва ще плаваш“. След което скъсах с приятеля си,, напуснах си работата и заминах да плавам на лодката на един стар холандец, който имаше нужда от екипаж. Той ме научи на всичко за мореплаването. Най-после правех каквото ми се правеше.

След години мореплаване около Астралия, Нова Зеландия, САЩ и Карибите, след две лодки- една 36-футова Van de Stadt, която тя сама построила и една 37-футова Таяна и след двама отвратителни съпрузи („Майка ми каза, че не ставам за тази работа- със съпрузите и по-добре да не потретвам грешката.“), Бев днес пътешества соло на борда на Aseka- катамаран Maxim 380 построен през 2005г. в Дърбин. Дизайнът на лодката е идеален за соло-плаване. Всички въжета влзат в кокпита, така че Бев може да наглася платната от там и да рифова лесно, докато е на руля. Тя също може да пуска и вдига котва сама с помощта на електрически брашпил, който също се кнтролира от кокпита.

– Вдигането на котвата е най-рискованата процедура, тъй като трябва да отпускам веригата в същото време. За това гледам да съм по-далеч от други лодки като пускам котва и чакам да съм извън залива като опъвам платната. Рифовам рано.

До сега Бев е нямала никакви проблеми да плава и да посещава места сама, но винаги внимава много. Има места, където не би се разхождала самичка и места, където предпочита да плава с екипаж, като например до Колумбия.

– Най-дългото ми соло-плаване беше от Пуерто Рико до Бонер- 60 часа. През нощта спях по 15 минути, ставах, проверявах всичко и си лягах за още 15 минути.

Inside S/V Aseka

Inside S/V Aseka

Понякога Бев кани приятели или приятели на приятели да и помагат с дългите преходи, но по принцип предпочита да е сама.

– Свикнах да съм сама със себе си. Предпочитам да не рзчитам на други хора. На другите не им пука за лодката така, както на мен ми пука- тя е моят живот. Като имам гости, те се държат все една са на ваканция и постоянно купонясват. Но това не е лодка под наем и аз не съм им прислужница. Те идват като екипаж и трябва да си покрият разноските.

На 21 годишна възраст Бев се записала за екипаж на частен тримачтов кораб Бригантин с 10 платна. Само предната мачта имала 27 въжета. Традиционно стъкмена, на кораба нямало дори лебедки- само такелаж. Така плавали до нова Зеландия и до Австралия. Тя била шкипер, отговорна за палубата и платната.

Когато била на 23г.тя работила 2 години като помощник на риболовен кораб за скариди. Била единствената жена на комерсиален кораб в цялата флотилия. Отнело 6 месеца на останалите мъже да я приемат като част от екипажа- постоянно я наблюдавали какво прави.

– Но когато най-накрая ме приеха изеднъж имах толкова много братя, невероятно е. Като си млад правиш такива щуротии.

Нейние щуротии включват: каране на камиони в уранова мина и да стане първата жена в Австралия, която е работила на нефтена платформа като радио оператор, за 2 години.

По-късно Бев започва да инсталира софтуерни системи за медни и златни мини в Австралия, Тихоокенския регион и Африка. Работила е и е живяла в Конго, Мавритания, Буркина Фасо, Замбия и Южна Африка. Когато не била на работа ходела с раница из планините.

Но мореплаването винаги си останало най-голямата и страст. Купила си катамарана Асека когато била на работа в Буркина Фасо. Името оазначава „да просперираш“ на местния буркински език.

– Хората мислят че съм „странна“ за това, че пътувам сама. Майка ми мисли, че съм луда. Аз мисля, че са луди онези неопитните мъже, които се опитват да ми казват какво да правя. Питаш ме, кое е най-трудното нещо за сама жена-мореплавателка като мен. Най-трудно ми е, когато се гмуркам и няма кой да ми прави компания.

.

.

Най-сетне чухме приглушеният грохот на водопада. Звукът се засили, тежък, сякаш водопада беше тръгнал към нас. Не беше голям водопад, скрит в каньон зад черни скали, които внезапно се издигаха високи, покрити с обилна тропическа растителност. Дългият поход си заслужаваше. Прекосихме последното дълбоко вирче и след още едно вертикално катерене по скалите достигнахме мястото, където водопада изливаше водите си с невероятна сила. Тежестта му ни смачкваше.

Bev enjoying the small waterfall near Deshais

Bev enjoying the small waterfall near Deshais

Започнах да си мисля. Представих си себе си сама на нашата лодка- как нагласям платна, дърпам въжета, рифовам, пускам и вдигам котва, докато управлявам, ремонтирам моторите… Аз сама не мога да карам едно динги, камо ли катамаран. Винаги съм разчитала на мъжа си за по-техническите и по-физическите дейности на лодката. Аз винаги съм била в ролята на „помощник“ по време на плаване, никога не съм била „капитан“. Почуствах се засрамена.

Bev aboard S/V Aseka

Bev aboard S/V Aseka

Бев ме вдъхнови да науча повече за нашата лодка, за навигирането и за плаването; да участвам по-активно в мореплаването като цяло.

Щом Бев може- значи и аз мога. Всички жени могат.

 

Можете да намерите предишните статии на български и историйки от нашите пътешествия в долната част на следната страница: Екипажът

.

Ако имате въпроси или коментари можете да ни пишете в кометарите тук или да ни намерите във Фейсбук: Facebook/The Life Nomadik .

Не забравяйте да ни харесте във Фейсбук и да споделите тази страница с вашите приятели!

.

Мерси от екипажа на Фата Моргана!

Share