Кайтсърфинг в Никарагуа

.

.

„Кайтсърфинг“ е екстремен и опасен спорт, към който някои хора се пристрастяват и се вманиячават напълно. За такива хора няма нищо по-важно на света от кайтсърфинга. Работа, семейство и всичко останало няма значение и единственото нещо, което ги вълнува е вятърът. Най-вманияченият кайтсърфист, който някога сме срещали е нашият приятел Радо, при когото бяхме на гости в Никарагуа. Той ходи да кайтва по всяко време на деня и нощта, стига да има подходящ вятър, като понякога кара с колата часове наред, за да стигне до „мястото“. Даже ако метеорит удари планетата Земя и всичко се взриви- няма значение, стига да остане море и вятър за кайтване- Радо ще е доволен!

Rado

Радо

А вятър- колкото искаш по бреговете на езеро Никарагуа, през повечето дни. И повечето дни Радо е там- лети из облаците сам или в компанията на някои от приятелите му кайтсърфисти. Един от тях е Динко- още един българин и прекрасен човек, живеещ в Манагуа, а по времето когато бяхме в Никарагуа и Иво се присъедини.

Dinko

Динко

Ivo, Rado and Dinko ktesurfing in Nicaragua

Иво, Радо и Динко

С пристигането ни в Манагуа, си разпъваме палатката в задния двор на Радо, където къмпингуваме през двете седмици, през които посещаваме държавата. На следващата сутрин, натоварваме кайтовете в колата на Радо. Той има няколко различни кайта и дъски и постоянно планира да си купува още. Караме посока Гранада около един час и после свиваме по един черен път към някакво „специално място“ на езерото, където плажът е широк, а вълните са големи, образувани от силните източни ветрове, отправили се към Тихия Океан на запад. Пътят се превръща в пясъчна ивица насред пасища. Минаваме през някакво малко бедняшко селце. Кучета, кокошки и босоноги деца бродят в прахуляка. Дебели гигантски паяжини са превзели околността и задушават храстите и дърветата край пътя, обвили огради и къщи. После дълго караме по плажната ивица.

.

.

.

.

.

.

Пристигаме на „мястото“. Обожавам да придружавам Иво и Радо, когато отиват да кайтват, най-вече заради тези безлюдни, трудно-достижими места, на които ни води Радо- невероятно красиви и не-туристически. Плажът е пуст и само една самотна бяла чапла се взира търпеливо във водата край брега; езерото е тъмно и развълнувано от вятъра. На хоризонта стърчат двата перфектни конуса на вулканите Мадерас и Консепсион, кацнали на остров Ометепе.

Lake Nicaragua

Езерото Никарагуа

.

.

Lago Cocibolca (Mar Dulce- „сладко море“) или Езерото Никарагуа е тектонско плавателно езеро, покриващо над 8000 км2 територия. Това е най-голямото езеро в Централна Америка и 19-то по големина езеро в света, малко по-малко от езерото Титикака. И въпреки, че то се намира съвсем близо до Тихия Океан на запад, река Сан Хуан го свързва с Карибско море на изток, от където преди няколко века пирати са навлизали, за да атакуват богатата колониална столица Гранада. Съществува проект, още преди повече от 100 години, за направата на канал свързващ Тихия с Атлантическия океан подобно на Панамския Канал, но поради ред причини (най-вече финансови), проектът е все още само на хартия.

.

.

Езерото е ветровито и има репутация за внезапни мощни бурии. Перфектно е за кайтване целогодишно.

.

.

Но кайтсърфингът не е „фасулска работа“… Освен, че е труден спорт, непрекъснато се налага да се ремонтира екипировката: надуваемия пояс все се пука, а платното все се къса. Особено, ако си новак, като Иво. Първите два пъти на езерото, той кайтва предимно около, над и във дърветата по бега…

.

.

Но, с времето човек се научава и накрая даже Иво започна да се кефи с кайта.

.

.

Доката Иво, Радо и Динко хвърчат напред-назад, Мая и Кати (дъщерята на Радо) си играят из вълните, правят пясъчни фигури и рисунки, състезават се във водата.

Cathy and Maya

Cathy and Maya

.

.

А докато момичета се забавляват, аз се пазаря с един местен за две дини. Той ме завежда в бостана- сама да си избера дините- и безплатно чупи една-две да ги пробваме дали са узрели и червени. Узрели и червени са!

.

Мира и човека с дините

.

.

СНИМКИ ОТ ЕЗЕРОТО

.

.

.

.

.

.

.

Динко

Rado

Радо

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

Иво

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

Динко

.

.

.

.

КАЙТСЪРФИНГ (от Уикипедия)

Кайтсърф или кайтсърфинг (на английски: kitesurfing, образувано от думите kite – хвърчило и surf – сърф) е сравнително нов спорт.

История

Първите сведения за използване на хвърчило с цел придвижване датират още от 13 век. Това са направили китайците. По-късно (1800 г.) Джордж Покок започва да използва хвърчила, прикрепени към каруци и лодки и така ги придвижва с помощта на вятъра. Той постига това с помощта на същите принципи за движение по и срещу вятъра, които се използват във ветроходството, а хвърчилата му са със същата четирилинийна система за контрол, която е използвана и от съвременните кайтове. Първите сведения за изминато по-голямо разстояние по вода, благодарение на вятъра, датират от 1903 г., когато Самуел Коди пресича Ламанша с малка лодка, задвижвана с хвърчило. Друг рекорд, който остава в историята, е на Ян Дей, който достига скорост от 40км/ч с катамаран през 1978 г. Но като създатели на познатото ни хвърчило за кайтсърфинг остават двамата братя французи Доминик и Бруно Легано. През ноември 1984 г. те патентоват дизайна на първото надуваемо хвърчило за кайтсърфинг. Чак след 13 години (1997 г.) Рафаел Селс и Лорън Нес започват да провеждат обучения за професионални състезатели. Година по-късно вече има създадени и училища по кайтсърфинг. Първото състезание се провежда през септември 1998 г. на остров Мауи и е спечелено от Флаш Остин. Веднага след това започват да се организират и много други състезания по целия свят. Днес кайтсърфингът става все по-популярен спорт. До 2006 г. има данни за около 150 000 – 200 000 човека, които практикуват този спорт.

Световните организации по кайтсърфинг са:

The Professional Kiteboard Riders Association (PKRA),
KITEBOARD PRO WOURLD TOUR (KPWT),
International Kiteboarding Association (IKA)

Рекорди

Kristin Boese поставя световен рекорд със спечелването на цели 9 световни купи. Новият световен рекорд за скорост е 50.98 kts и е постигнат от Alexandre Caizergues. Последният световен рекорд за изминато разстояние с кайт е поставен на 24 юли 2007 г. от Raphaël Salles. Той изминава разстоянието от Сен Тропе до Калви (207км) за 5 часа и половина.

Популярни дестинации

В България това са: Бургас, Сарафово, Поморие, Варна, Вромос, къмпингите Градина, Златна рибка и др. По света: Бразилия, Хавайски острови, Канарски острови, Мароко, Египет, Тарифа, Тунис и др.

Подобни статии от блога:

Кайтсърф в Аруба

Кайтсърфинг в Сан Блас

Кайтсърфинг в Панама

______________________________________________________

Намерете ни във Facebook @The Life Nomadik
Подкрепете ни в Patreon @The Life Nomadik
Гледайте ни в You Tube @Fata Morgana

Share

Пунта Чаме. Кайтсърфинг в Панама с Радо Барзев

Пунта Чаме. Кайтсърфинг в Панама с Радо Барзев

.

.

В края на един дълъг и тесен безлюден полуостров на не повече от 100км западно от Панама Сити, достигаме плаж образуван от екстремните отливи на Тихия Океан, с черни лешояди и скелети, с виещи ветрове и хвърчащи хора. На около час и половина с кола от града се намира Пунта Чаме- място популярно насред кайтсърфистите, което се намира на Залива Чаме- една от любимите дестинации за търсачите на силни усещания, любители на спорта.

Punta Chame (Panama)

Punta Chame (Panama)

Един такъв търсач на силни усещания и вманиячен кайтсърфист е Радо Барзев от София, когото срещнахме още първата седмица от пристигането ни в Панама Сити.

Rado Barzev

Rado Barzev

Семейството на Радо се преместили да живеят в Никарагуа през 80-те години (където баща му е бил представител на българските мотокари), когато Радо бил тинейджър. През 90-те той завършва икономика в Чили, прави докторат в Холандия и днес работи като Икономист по природните средства и консултант за международни организми по проекти свързани с природната среда в цяла Централна Америка, Карибско Море и в някой страни от Южна Америка. Благодарение на работата му, която е свързана с много пътувания, Радо прекарва голяма част от времето си в Панама- стратегическо място за движение в района. Работата му се състои от две части: първо посещава мястото, за което трябва да изготви доклад, после сяда на компютъра в къщи и пише естимации. Радо- винаги спокоен, позитивен и заразително весел оптимист, е един от малкото хора в света, които истински си обичат работата, наслаждавайки се на свободата да си избира следващия проект, да работи с хората и с темпото, което на него му допада, а и от собствения си дом, и да пътешества благодарение на работата си. Така е успял да посети някои от най-красивите и интересни природни, исторически и културни дестинации в Латинска Америка и Карибите.

.

.

Природата и пътешествията са двете големи тръпки на Радо. И той винаги се старае да има достатъчно свободно време, което прекарва с красивата си приятелка от Никарагуа, Кения, пътешествайки заедно из планините и край морето. Радо също така обича да чете, да плува, да играе тенис и най-вече- да кара кайт в Никарагуа или в Панама или където и да се намира в момента.

Rado Barzev

Rado Barzev

Ако питате мен, основното занимание на Радо е кайтсърфа, а работата си върши в свободното време; така изглежда отстрани. Непрекъснато наблюдава и дебне прогнозата за вятъра и в момента, в който излезе полъх достатъчно силен за да му напълни кайта, той скача в колата и след час и половина е на Пунта Чаме.

Rado Barzev at Punta Chame (Panama)

Rado Barzev at Punta Chame (Panama)

„Утре дават хубав вятър! Отивам на Пунта, вие идвате ли?“- ни праща съобщения един-два пъти в седмицата и повечето пъти грабваме кайта на Иво, банските на Мая и мойте, няколко бири и потегляме с Радо към Пунта Чаме.

Иво и Радо

Иво и Радо

Веднъж се субидихме в 7 сутринта и гледаме съобщение от Радо получено в 3 през нощта: „В 5 сутринта ще има хубав вятър, аз отивам! Искате ли да дойдете?“ Пропуснахме тази покана, защото ние, за разлика от Радо, спим нощем. Мисля, че той има някакво устройство, което активира специална аларма, независимо по кое време на денонощието, щом се появи вятър. Истински маниак.

Rado Barzev at Punta Chame (Panama)

Rado Barzev at Punta Chame (Panama)

Първият път, когато Радо дойде да ни вземе от булевард Амадор беше доста комичен. Радо е към два метра, голям човек и очаквахме, че съответно кара голяма кола, може би джип. Появи се една малка количка Chevrolet Spark с една дъска на покрива и от нея, като от дядовата ръкавичка, се показа Радо нахилен до уши. „Икономична е и не замърсява много природата.“- обясни той с усмивка. „Като порасна, искам да имам точно такава кола“- обяви Мая. „Аз пък искам да стана като Радо, като порасна…“- добави Иво вдъхновен. Невероятно, но всички се събрахме удобно в количката, заедно с екипировката, дъските, една малка хладилна чанта пълна с бири и даже приятелката на Мая- Ное от съседната лодка.

Rado's car

Rado’s car

Така подредени, потегляме по основната магистрала свързваща Южна със Северна Америка- Inter-American Highway, посока запад. След 70 км свиваме по един тесен сенчест и много красив път насред гората, криволичещ насред хълмове и малки ранчота, движейки се покрай широк залив още 25 км докато стигнем до плажа.

Punta Chame (Panama)

Punta Chame (Panama)

Има отлив и плажът е огромен, влажен, с миниатюрни вулканчета обрзували се по жълто-черния пясък от въздушните балончета при отдръпването на водата. Красива и странна гледка.

Punta Chame (Panama)

Punta Chame (Panama)

Вятърът тук не е за вярване. Река тече между високите хълмове и се влива в залива, образувайки голяма делта и нещо като фуния, по която се спускат силни ветрове, така че дори когато е тотално безветрие в Панама Сити, на Пунта Чаме може да духа с 20 възела. За кайтсърфистите това е рай.

Punta Chame (Panama)

Punta Chame (Panama)

На отсрещната страна на залива виждаме сините силуети на няколко острова, позиращи за прекрасни снимки по залез слънце. Един от тези острови е бил собственост на актьора Джон Уейн.

Punta Chame (Panama)

Punta Chame (Panama)

Иво и Радо разопаковат кайтовете и изчезват за няколко часа, летейки наляво-надясно из морето, успоредно на плажната ивица, в компанията на още няколко ентусиаста и две жълти кучета. Това сигурно са най-щастливите кучета на света, които часове наред скачат в морето и радостно тичат след кайтсърфистите с изплезени езици. Голяма игра пада.

.

.

Докато Иво и Радо кръстосват залива, Мая и приятелката и от съседната лодка Ное си играят в морето, на пясъка и даже се промъкват незабелязани в луксозния басейн на близкия хотел, наслаждавайки се на всяка минута от тези незабравими следобеди на Пунта Чаме.

Maya and Noee

Maya and Noee

А през това време, аз обикалям крайбрежната ивица въоръжена с фото-апарат. Пунта Чаме ми стана любимото, най-фотогеничното място в Панама с пустинния си плаж и изхвърлените от морето дънери с причудливи форми; където в небето се реят стотици черни лешояди и птици фрегати.

Punta Chame (Panama)

Punta Chame (Panama)

При отлив, отдръпващата се вода, вятърът и дребните раковини рисуват картини с абстрактни форми и цветове върху жълто-черния пясък. Всеки път повърхността на плажа е различна.

.

.

В южния край на плажа има цяла общност от малки рибарски лодки, изоставени и неподвижни, закотвени в пясъка, без море. При отлив, водата под тях изчезва и те остават на сухо в очакване на прилива.

.

.

Следобедите прекарани на Пунта Чаме с Радо се превърнаха в най-хубавите ни моменти прекарани в Панама Сити, където все още стоим и чакаме края на дъждовния сезон, преди да потеглим по суша към планините и вулканите на Коста Рика и Никарагуа.

Ivo and Rado at Punta Chame (Panama)

Ivo and Rado at Punta Chame (Panama)

Ако смятате да карате кайтсърф на Пунта Чаме (Панама), ето няколко полезни информации за мястото:

• По пътя между Панама Сити и Пунта Чаме, на главната магистрала, има няколко големи бензиностанции с чисти тоалетни, магазинчета и ресторанти, където можете да си купите напитки и храна.

• Сутрин в посока Панама Сити и следобед посока Пунта Чаме стават огромни задръствания на магистралата.

• След отбивката за Пунта Чаме има полицейски патрул, който спира и проверява паспортите на всички. Винаги си носете паспортите със себе си!

• Освен няколко хотела и ресторанта и няколко вили, няма почти нищо в Пунта Чаме.

• Сезона за кайтсърф е от средата на ноември до края на април, но дори и през останалите месеци излиза подходящ вятър един-два пъти в седмицата (поне тази година беше така, може би заради феномена Ел Ниньо)

• По време на сезона тук има училище по кайтсърф, където се предлагат уроци за начинаещи и напреднали. Извън сезона училището е затворено.
• Наоколо има няколко приятни и безопасни места, където може да паркирате караваната си безплатно и да постоите известно време необезпокоявани от никого.

• Морето на Пунта Чаме е често със силни вълни и силни течения, а при отлив в плитчините има страшно много скатове, така че плуването тук не е препоръчително.

• Плажът е с жълто-черен пясък и е покрит с шишета и боклуци изхвърлени от морето. Никой не го почиства и не го поддържа; мястото е напълно изоставено.

• При прилив плажът е потопен във вода и става опасно за кайтване поради близостта на скалите в южната част. Тогава е и почти невъзможно да вдигнете или свалите кайта.

• Тъй като районът е почти безлюден и освен няколкото хотела и скъпи ресторанта наоколо няма нищо, е добра идея да си донесете нещо за пиене и ядене.

• Малкото градче Чаме се намира малко преди отбивката на гланата магистрала и там има банка и няколко малки магазинчета за хранителни стоки.

• Не далеч от Пунта Чаме се намират няколко доста популярни и хубави туристически плажа: Плая Коронадо и Плая Фарайон са луксозни дестинации, където богаташите имат вили, Плая Ел Палмар е с големи вълни и там ходят сърфистите, а Плая Санта Клара привлича туристите с хубавия си бял пясък.

Кайтсърфинг на Пунта Чаме. Фото галерия

Punta Chame (Panama)

Punta Chame (Panama)

Vultures and skeletons, Punta Chame (Panama)

Vultures and skeletons, Punta Chame (Panama)

Rado Barzev at Punta Chame (Panama)

Rado Barzev at Punta Chame (Panama)

Ivo kitesurfing in Punta Chame (Panama)

Ivo kitesurfing in Punta Chame (Panama)

Maya at Punta Chame (Panama)

Maya at Punta Chame (Panama)

.

„Носи се с днешния вятър, защото вчерашният никъде няма да те отведе, а утрешният може и никога да не дойде“

Ivo, Punta Chame (Panama)

Ivo, Punta Chame (Panama)

Ivo, Punta Chame (Panama)

Ivo, Punta Chame (Panama)

Mira

Mira

.

.

.

.

.

.

Mira, Punta Chame (Panama)

Mira, Punta Chame (Panama)

.

.

DSC_2784

.

.

Ivo

Ivo

Punta Chame (Panama)

Punta Chame (Panama)

Punta Chame (Panama)

Punta Chame (Panama)

.

.

Punta Chame (Panama)

Punta Chame (Panama)

.

.

Punta Chame (Panama)

Punta Chame (Panama)

Maya and Noee

Maya and Noee

Ivo and Rado

Ivo and Rado

.

.

Ivo...

Ivo…

Maya and Noee

Maya and Noee

Punta Chame (Panama)

Punta Chame (Panama)

Punta Chame (Panama)

Punta Chame (Panama)

DSC_2376

.

.

.

.

Други статии по темата за кайтсърф от блога:

Кайтсърф в Аруба

Кайтсърф в Сан Блас

Rado, Ivo and Shrek

Rado, Ivo and Shrek

Мира Ненчева заедно с мъжа си Иво и 11-годишната им дъщеря Мая живеят на 11-метровия катамаран Фата Моргана и обикалят света. Можете да следите пътешетвията и приключенията им в блога www.thelifenomadik.com или на страницата им във Фейсбук:  Facebook/The Life Nomadik

Share

Кайтсърфинг в Сан Блас

Ivo and his kite

Иво и неговия Раста кайт

Повечето от 360-те острова от архипелага Сан Блас са наблизо до бреговете на континентална Панама и извън пътя на пасатите. Но има няколко външни островни групи отдалечени от брега и по-близо до бариерните рифове на север, където все още се усеща ефекта на източните ветрове и това са островите, които трябва да посетите, ако ще ходите в Сан Блас да карате кайтсърф. Най-доброто местенце за целта с полета от плитки до кръста прозрачни води, пясъчно дъно и приятни ветрове е на островната група Cayo Holandes, не далеч от заливчето наречано от крузърите „Басейна“.

.

.

Ако пристигнете с яхта ще трябва да платите 10$ такса за котвена стоянка валидна за един месец на един Куна наречен Виктор, който ще ви посети още щом пуснете котва да прибере таксата. Без значение колко време смятате да прекарате тук, ще трява да платите 10 кинта. Почти навсякъде в Куна Яла (Сан Блас) трябва да плащате по няколко долара тук и там за това, че пускате котва край някой остров или ако стъпите на него. Според Иво това е ужасно несправедливо, собено след като си платихме рекордната сума от 430$ за едногодишни визи за Панама и за разрешително за плаване в панамски води и отделно платихме още 60$ в офиса на Куна Яла на остров Порвенир за правото да посетим индианската територия с яхта и да пускаме котва навсякъде. За първи път от две години насам, след като посетихме над 30 държави, бяхме принудени да платим такава огромна сума на влизане. Така че Иво просто не можа да проумее как така ни карат да плащаме отново и отново и отново и отново почти всеки път като се преместим някъде и пуснем котва или като отидем до брега на някой от островите в Сан Блас. А Иво става извънредно негативен щом усети, че нещо е „нечестно“. И не само.

Един ден скачаме в каяка и тръгваме на разходка до един съседен необитаем остров. Носим си само фото-апарата, една хавлия и крем за слънце в една непромокаема чанта. На острова има някоко недостроени колибки, едно улу (традиционно дървено кану) и двама Куна мъже на средна възраст. Започваме разговор с един от двамата Куни и той любезно и приятелски ми обяснява колко струва едно улу и как се прави от улу-майстори в планините на континентална Панама. Питам го, дали има нещо против да снимам улуто. Разбира се, казва. В този момент се приближава другия Куна, който до този момент си мълчи настрани и съобщава че му дължа 1$ за снимката и по 3$ на човек, за това че сме дошли на острова- общо 10$, изчислява бързо, за тримата по 3 + 1 за това, че снимах кануто на приятеля му (нищо, че Иво и Мая изобщо не слязоха от каяка и не стъпаха на острова). За доказателство, че идеята му да ни таксува е справедлива, той ми дава следния пример, който явно и друг път го е ползвал в подобни ситуации: „ Ако влезете в ресторант и си поръчате нещо за ядене, на излизане ще трябва да платите сметката. По същия начин сега ще трябва да платите за това че дойдохте тук и снимахте улуто.“ Опитвам се да споря любезно обяснявайки, че за нас цялата тази ситуация е напълно неочаквана, че имах разрешение от собственика на улуто да го снимам, че нямаме намерение да им стъпваме на острова и че нямаме никакви пари в момента. Те решават да ми пребъркат непромокаемата чанта, където има само хавлия и крем за слънце и след като не намират никакви пари, разочаровани, ни казват да се махаме. Но преди това обясняват, че за тях „всички бели сте гринговци (богати американци) и следователно трябва да си плащате“. Иво е бесен; огньове започват да му излизат от ноздрите. Но успяваме да си тръгнем без убийства. Тази случка ни скапва настроението за цял ден и мнението ни за индианците Куна доста се влошава като цяло.

Включвам този разказ тук, защото чухме, че хора са били таксувани (или по-точно глобявани) по 100$ за това, че са си позволили да карат кайтсърф край някои от островите в Куна Яла. На Cayo Holandes за сега сте добре дошли да си карате кайта колкото искате и безплатно, стига да си платите 10$ за котвената стоянка за месец.

.

.

И така, след Аруба, където Иво взе първите няколко урока по кайт, тук бе мястото, където той имаше шанса да си подобри новите умения. На плажа срещнахме още две момчета с кайтове, а като имаш компания удоволствието от спорта се удвоява.

.

.

.

.

За авторката: Мира Ненчева заедно с мъжа си Иво и 11-годишната им дъщеря Мая живеят на 11-метровия катамаран Фата Моргана и обикалят света. Можете да следите пътешетвията и приключенията им в блога www.thelifenomadik.com или на страницата им във Фейсбук:  Facebook/The Life Nomadik

Share