Ла Канделария, Музей Ботеро и Катедрала Богота

Богота Първа Част

.

.

След само час и половина се приземихме на летище El Dorado и докато излезем навън вече беше се стъмнило. Беше и безкрайно студено. За първи път от много време насам се озовахме в място, където хората се бяха загърнали в зимни якета, с топли шапки и дебели пуловери. Тръгнахме в посоката, в която се придвижваше тълпата от самолета и стигнахме до автобусна спирка. От там, след малко разпитване на случайни минувачи, се качихме на автобус. Бях си записала в едно тефтерче адрес на евтин хотел не далеч от канадското посолство. Хотелът беше подозрителен, вмирисан на цигари, с един мазен малък чичко с развалени зъби на рецепцията. Аз му обясних, че имаме само $30 и той ни настани в една стаичка на четвъртия последен етаж с едно единствено двойно легло. За тази сума- толкоз. Сбутахме се тримата на леглото и така изкарахме първата вечер в Богота.

Иво и Мая в хотелската стая в Богота

Иво и Мая в хотелската стая в Богота

На сутринта, навлечени с всички дрехи, които си бяхме взели и които не бяха достатъчни, се придвижихме до канадското посолство. Подадохме формулярите за подновяване, платихме таксата и си оставихме старите паспорти на една любезна дама, която говореше английски, френски и испански без да се замисля. До обяд мисията ни беше успешно свършена. Оставаха ни три дни да се разхождаме и да разглеждаме града и околностите. Но три дни съвсем не са достатъчни и успяхме да видим само малка част от многобройните атракции на Богота- този мегаполис в центъра на Колумбия, един от 25-те най-големи градове в света с огромна територия и над 12 милиона души обитатели.

Кандското посолство и финансовият център в Богота

Кандското посолство и финансовият център в Богота

Първо се отправихме към най-посещаваната от туристи част на града- La Candelaria- старият град, с тесни улици, многобройни църкви и катедрали, сгради с колониална и барокова архитектура, много от които днес са приютили музеи, галерии, библиотеки, университети, ресторанти, хотели и държавни институции.

La Candelaria, Bogota

La Candelaria, Bogota

До там отново взехме автобус от системата TransMilenio, която ни впечатли невероятно много. С 12 автобусни линии обслужващи стотици километри и над 1500 автобуса, повечето икаруси внесени от Германия и Скандинавия- MercedesBenz, Volvo и Scania с капацитет 270 човека всеки, циркулиращи един след друг- една непрекъсната редица от червени и жълти автобуси, това е най-голямата експресна автбусна система в света! Построена по модел на автобусната система в град Куритиба в Бразилия, но в много по-голям мащаб, TransMilenio наподобява подземно метро- има си собствени ексклузивни пътища, по които не минават коли и никакъв друг трафик, с приповдигнати на около един метър автобусни спирки-платформи, до които се стига през тунели или мостове над магистралата и чиито прозрачни врати се отварят едновременно с вратите на автобусите (които също са на един метър от земята). Посторяването на тази система е завършено през 2000г. и е струвало около 6 милиона долара…на километър… Билетчето в едната посока струва 1800 песос (1 американски долар се равнява на 2400 колумбийски песос) или около 0.70 цента и можеш да се прекачваш от един автобус на друг на няколкото свързващи терминала, докато не излезеш от платформата. Автобусите пристигат на всеки 2 до 7 минути. Ние бързо се ориентирахме и свикнахме с автобусите и през целият ни престой се придвижвахме навсякъде из Богота изключително евтино и много по-бързо от колите и такситата, които по цели дни висят в неверятните трафици на столицата.

TransMilenio in Bogota

TransMilenio in Bogota

Хората бяха много учтиви и ни насочваха на кой автобус да се прекачим на коя спирка и в ранният следобед се появихме в старият град, пред хотел Континентал. Но разбира се, минахме покрай големият хотел без да забавяме крачка и се насочихме към евтините хостели, където отсядат битници, пътуващи студенти и други подобни бедни пътешественици-авантюристи от цял свят. Защото за нас „евтиният вариант“ е „единстеният вариант“.

Рецепцията на хостела се намира в остъклено вътрешно дворче

Рецепцията на хостела се намира в остъклено вътрешно дворче

Тъй като нямахме резервации едвам успяхме да си намерим места в една обща спалня- малка стаичка без прозорци в която едвам се бяха побраи 3 легла на по 2 етажа в един малък много симпатичен хостел на пъпа на La Candelaria (стария град) за 10$ на легло на вечер. Дребната женичка на рецепцията беше много мила и обеща да не пуска други хора в общото спално при нас. И така, първата вечер в Богота спахме тримата на едно легло, а втората вечер спахме тримата на 6 легла!

Мира и Мая в стаята на хостела

Мира и Мая в стаята на хостела

Оставихме си раниците и тръгнахме да разглеждаме. Очаквахме с надежда обедното слънцето да затопли въздуха, но дори и през деня времето си остана студено. Богота, със субтропичен планински често непридвидим климат и температури между 6 и 19 градуса, се намира на 2640 м надморска височина върху планинско плато в Андите, заобиколена от хълмове и върхове. Тук денят може да започне дъжделив, спокоен и слънчев по обяд , с ужасна буря следобед и да завърши с ветровита влажна вечер- метеорологични капризи, дължащи се на голямото надморско равнище, както и на ефектите от El Niño.

Но в случай на лошо време, в Богота има толкова много музеи, галерии, библиотеки, кафенета, ресторанти и катедрали, където да се приюти човек. Първият музей в списъка ни на „задължителните“ беше музеят на Ботеро, на две пресечки от хостела ни.

Музей Ботеро

Иво и Мая на балкона в музей Ботеро

Иво и Мая на балкона в музей Ботеро

Фернандо Ботеро, роден 1932г. в колумбийският град Меделин, е световноизвестен артист (художник и скулптур) с огромно международно признание и уникален стил, повлиян от бароковите катедрали в Меделин, а по-късно- от творбите на големите художници от Ренесанса, които той изучава в музеите на Париж и в художествената академия в Мадрид. Днес 83 годишният художник живее в Париж с третата си жена (гъркиня), но сам нарича себе си „най-колумбиец от всички колумбийци“.

.

.

Картините и скулптурите му (много от които Ботеро дарява) фигурират в постоянните колекции на музеи и галерии от цял свят, между които и някои от най-престижните в Ню Йорк и Париж. Сюжетите му са винаги възпълнички мъже и жени.

.

.

.

.

 

Ботеро казва, че този негов афинитет към формите на дебелите хора е спонтанен и необясним за него самият. Според мен, това негово подсъзнателно решение да рисува едри набити тела решава до голяма степен композиционните проблеми – фигурите са винаги чудесно разположени в пространството и запълват перфектно рамката на платната формат А4, където една слаба висока човешка фигура би заела само около 1/3 от пространството. (Това си е лично мое наблюдение и не претендирам да е истина. За мен картините на Ботеро са така привлекателни най-вече поради факта, че са „пълни“.)

 

Музей Ботеро в Богота, основан през 2000г. когато артистът дарява 208 творби- 123 негови и 85 на международни артисти, ни посрещна с отворени врати- вход свободен. Изгубихме се из етажите и галериите декорирани с платната на артиста, както и на много други известни майстори, между които: Дали, Брак, Миро, Пикасо, Моне и Матис и си прекарахме целият следобед погълнати от меки форми и пастелни цветове.

.

.

.

.

За Мая, 11г. посещението в музея беше страхотно забавно. „Мисля, че Ботеро е странен и обича храната. Освен дебели хора има и доста рисунки на плодове и други вкусни неща. Въпреки, че повечето картини бяха на дебели голи жени, на мен ми харесаха. Най-вече- дебелата Мона Лиза и Дебелият Христос. Мисля, че картините му са хумористични и смешни, детски.“ –каза Мая.

.

.

Беше вече късен следобед, слънцето се опитваше да пробие мрачните дъждовни облаци, когато излязохме от музея на Ботеро и продължихме надолу по улицата към площад Боливар, където насред тълпи от хора и стотици гълъби ни посрещна тежката Катедрала Богота, построена между 1807 и 1823г, най-голямата в Колумбия. И тогава се случи нещо магическо. Слънчевите лъчи най-после надникнаха изпод облаците на запад. Катедралата се обля в злато и ярка дъга като ореол засия над блестящите и куполи на фона на оловносиви облаци… Всички присъстващи: хората излезли на разходка след работа, туристите от цял свят, уличните продавачи на царевични палачинки, бонбони и сокове, влюбените двойки насядали край статуята на Боливар, бездомниците, жената дърпаща с въженце една оседлана лама за снимки, инвалидът с разноцветните балоните, продавачката на семена за гълъбите- всички притаиха дъх и се втренчиха в златото на катердралата и в дъгата, която изгря и не угасна много дълго време, докато слънцето не се скри зад планините на запад.

Катедрала Богота

Катедрала Богота

* Във втора част ще рзкажа за това как изкачихме връх Монсерате, от където се вижда цялата столица, посетихме музеят на златото и ботаническата градина на Богота.

Facebook/The Life Nomadik

Share