Китът който дойде да ни каже здрасти

.

.

Нещо подобно може да ви се случи, когато плавате от едно място към друго, бавно, лек бриз, морската повърхност леко набръчкана; после вятърът умира напълно и лодката започва да се носи от почти недоловимото течение в някаква случайна посока, небето-безоблачно и толкова ослепително, че очите ви заболяват, не се вижда земя, само морска пустуш- огромно интензивно пространство, празно и смълчано; и точно тогава…. ПУФФФ…дълго мързеливо забавено пуффф, и знаете, че е кит, и сърцето ви подскача, адреналинът ви удря толкова стихийно, че усещате малки бодлички в ръцете и краката; и знаете, че е кит, но още не сте го видели- толкова близо до лодката; и започвате да гледате с всичките си очи, сканирате морето във всички посоки наоколо и знаете- следващият път ще го видите със сигурност.

.

.

Ето го, задава се бавно, като закъсняло чудо, пуфффф, още по-близо, съвсем до лодката, тъмният му гърб гладък и лъскав, влажното му око ви гледа. Обикаля около лодката все по-близо и по-близо, разтревожен, защо не се движите, защо лодката така се носи нанякъде, имате ли нужда от помощ? Водата е толкова бистра, толкова напълно прозрачна, че когато той решава да мине отдолу, само на метър под лодката, виждате всеки един детайл по масивното му тялото. Млад гърбат кит, около 10-12 метра дълъг, с малка гръбна перка, две бели странични перки и мощна елегантна опашка. Гледате надолу сякаш висите във въздуха. Кит тече под краката ви.

.

.

Решава да остане с лодката за известно време, да се увери, че всичко е наред. Излиза да си поеме въздух на всеки няколко минути, понякога съвсем наблизо. Понякога плува по гръб и бялото му коремче свети под водата- фука се- ето ме тук съм, вижте какво мога да правя, как сте, приятно ми е да се запознаем!

.

.

Share