За местата които посетихме в Куба: Хавана, Винялес, Кайо Левиса и Кабо Сан Антонио

Трета глава

За местата които посетихме в Куба: Хавана, Винялес, Кайо Левиса и Кабо Сан Антонио

 

Хавана

Хавана от моето носталгично въображение бе крайбрежен оживен град на музиката и любовта с древна колониална архитектура, масивни катедрали и широки площади, многобройни музеи и галерии, цветни фасади с балкони надвиснали над тесни улички, където стари съветски и още по-стари американски автомобили реват като лъвове в непростимата лятна жега.

.

.

Където мъже с посивели коси насядали на малки групички в прохладата на парковете под тежките вечно-зелени дървета перфекционират изкуството на шаха и доминото, където босоноги деца тичат из улиците и играят на лимки и красиви стройни Кубинки с разноцветни рокли, като кукли, озаряват целия град.

.

.

В продължение на няколко дни бродихме из улиците- лунатици насред странни гледки, звуци и миризми, сравнявайки нашата въображаема Хавана с града в който бяхме попаднали, стараейки се да видим всичко и да запомним.

.

Катедралата Сан Кристобал

Хавана е шизофренична, град с раздвоена личност. Има опасност да ви очарава и после, след като я опознаете истински да ви разбие сърцето.

.

.

Катедралата Сан Кристобал, сияеща в разгара на лятото, площадът Пласа де Армас, окупиран от продавачи на стари книги настанили се под сенчестите дървета, Ел Капитолио- кубинксият парламент с огромен плакат на Фидел Кастро прегръщащ Уго Чавес най-отпред, музеят на Революцията- стаи пълни с черно-бели фотографии и пасажи от историята на кубинската революция, крайбрежният булевард Ел Малекон, където двойки обърнали гръб към града се целуват.

.

.

Музеят на изящните изкуства- безкраен лабиринт от стаи и коридори окичени с кубински картини от най-различни периоди , галерията на съвременното икуство с изненадващо добра и богата колекция, къщата на Че- празен призрачен мавзолей на хълма срещу статуята на Христос и военната крепост Ел Моро построена през 16-ти век, разположила се тежко върху високите скали от другата страна на пристанище Хавана, безразлична към останалата част на града, завинаги отблъскваща нестихващите морски вълни.

.

Църквата в Стария Град, Хавана

 

 

Всички изброени до тук места и монументи- основните туристически атракции на Хавана, оправдаха очакванията ни с внушителните си размери, история и репутация. Посетихме ги едно по едно, както препоръчва туристическият гид, смесвайки се с потока от розови туристи от цял свят с фотоапарати, раници, слънчеви очила и шапки ярко контрастиращи със загрижените изпечени от слънцето кубинци.

.

.

Но атмосферата на този град, като буреносен облак, беше тежка и пълна с тревога. Това, което ни впечатли най-много не бяха туристическите атракции, а апокалиптичните развалини на жилищните сгради.

.

.

Навсякъде, дори зад цветните фасади се криеха тъмни влажни разнебитени интериори. Старите жилищни сгради бяха в окаяно състояние на неглект и разруха.

.

.

Безгрижните кубинци от моето въображение бяха забравени някъде в 1970-те- 1980-те години, заменени от гладни нещастни хора загубили всичко: вяра и гордост, дори и надежда.
Започнахме да забелязваме странни неща.

.

.

Красива добре облечена жена излезе от тъмен подозрителен вход, където електрически кабели се преплитаха в нещо като паяжина на излющената стена. Използвани и изпрани бебешки памперси се сушаха на балкон обрасъл в растителност.

.

.

Петнайсетгодишно момче седеше на тротоар и с чук сплескваше бирени канетки. Приятелите му се появиха от някъде с дъски в ръцете и го извикаха да играе бейзбол. Немога, имам работа, каза момчето.

.

.

Малката хлебаница на ъгъла бе почти празна, както и магазинчето за плодове и зеленчуци. Една стара жена разказа как горният етаж на сградата, в която живее се срутил миналата година убивайки бащата на семейството. Младо момиче се целуваше със старец-чужденец в парка. Всички хладилници които видяхме през отворените врати на къщи и апартаменти бяха един и същ made-in-China модел.

Тита и Роберто в техният апартамент в центъра на Хавана.

Тита и Роберто в техният апартамент в центъра на Хавана.

Тези неща ни се сториха непонятни и нелогични, но се надявахме, че поне местните са свикнали и за тях всичко това е нормално. Но не беше точно така. Налага се да сме изобретателни, често въздишаха те. Обясниха, че се борят с трудностите и проблемите и „измислят“ начини за оцеляване с помощта на въображението, находчибостта си и подръчни материали.

.

.

Така малко по малко опознахме Хавана забулена в минало величие и тъжна мизерия. Разби ни сърцата.

.

.

Старата негрита с ръце на мъж, с огромна незапалена пура в устата позираща на площада пред катедралата, подобно на Мики Маус или Спайдърмен в Дисниленд , за по един долар на снимка с туристите- това е Хавана днес. Хавана ме посочи с пръст, примами ме с предизвикателният си поглед и застана в поза за снимка. Направих и снимка преди да осъзная каква е измамница. После ме измами- започна да крещи, че или трябва да и платя един долар или да изтрия снимката. Обаче аз я измамих също. Изтрих снимката, самоче тя не разбра, че аз бях щракнала два пъти. И сега си я гледам, безплатна.

.

.

 

Винялес

Друга основна туристическа дестинация в Куба недалеч от Хавана и марина Хемингуей е Винялес- малко планинско селце-модел разположено в живописната долина на Паленке, обявено за национален паметник през 1978г. и културно наследство на ЮНЕСКО през 1999г. Цялата местност е очарователна- меки зелени равнини заобиколени от тежки гранитни планини, малки кокетни селца, нищо общо с лудницата на големия град, ако изключим тълпите от туристи прииждащи на всеки половин час с автобуси.

.

.

Ние се добрахме до Винялес с кола под наем след двучасово пътуване по една пуста широка магистрала и многократно спиране да наливаме вода в радиатора, който прегря поне шест пъти.

Винялес, Куба

Винялес, Куба

Главната атракция във Винялес са пещерите, които в началото на 19 век са били обитавани от избягали роби, наречени симарони. Днес пещерите посрещащи стотици туристи ежедневно представляват коридори дълги не повече от няколко метра, пълни със змии и жаби направени от цимент, с изкуствено осветление, ресторантче на входа и представление на изхода- танцова сценка от живота на избягалите роби, за 5 $ входна такса на човек. Решихме, че следващият път когато постим пещера ще е някъде в някоя джунгла, вход свободен, без лампи и циментови жаби.

Пещера във Винялес, Куба

Пещера във Винялес, Куба

 

Кайо Левиса

И така, след седмица и половина в марина Хемингуей- неадекватно скъпа и с ужасни съоръжения, шумна, мръсна и пълна с комари, но пък много добре охранявана и безопаса, нямахме търпение да отплаваме на запад. На излизане от яхтеното пристанище трябваше отново да минем през митница и имиграция. В Куба, всеки път на влизане и излизане от което и да е пристанище яхтите трябва да минават през този болезнен процес- писане на документи, разрешителни, пълна проверка на лодката и екипажа, дори и да е само за двучасова разходка. Това е така, защото властите ги е страх някой кубински Васко да Гама да не се скрие на борда и да напусне нелегално страната. Затова и не разрешават самотни лодки да стоят закотвени край брега без поне един човек на борда, а около Хавана е абсолютно забранено да се пуска котва, единственият вариант за яхти, които искат да посетят района е марина Хемингуей.

Кубински рибари

Кубински рибари

Отплавахме на запад движейки се успоредно на кубинския северния бряг, на безопасно разстояние от крайбрежните рифове, по ръба на Гълфстрийма с цвят на индиго. Ранобудни стериопорени лодчици с по един старец във всяка се поклащаха върху спящите вълни. От лявата ни страна бавно се редуваха меки зелени хълмове, безлюдни плажове и малки крайбрежни селца. 60 морски мили до дестинация.
Привечер, когато слънцето се приготви да се гмурне зад хоризонта, ние се приготвихме да прекосим рифовете и да пуснем котва зад Cayo Levisa.

Кубински митничар поесети Фата Моргана за рутинна проверка след като пристигнахме в Кайо Левиса. Иво го повози с каяка.

Кубински митничар поесети Фата Моргана за рутинна проверка след като пристигнахме в Кайо Левиса. Иво го повози с каяка.

Cayo Levisa е малко курортно островче с мангрова разстителност опасано от дълга плажна ивица с фин бял пясък от северната страна. Туристи, най-вече от Италия и Франция пристигат тук ежедневно, но курортчето никога не е пренаселено, защото няма големи хотели, а само редица кокетни луксозни дървени бунгала покрай плажа. Това е едно от местата в списъка, който ни дадоха властите, където яхти имат право да акостират. (От северната страна на Куба има само няколко разрешени за яхти места.)

Плажа на Кайо Левиса

Плажа на Кайо Левиса

Замислих се колко ли би струвало едно от бунгалата под наем за седмица тук и самолетния билет от Европа. Хубавото на мореплаването е, че можем да посещаваме такива луксозни курорти за седмица, две или повече, почти безплатно. Вярно е, че трябва да си готвим сами, но пък морето и плажовете са едни и същи за всички.
С нашите приятели Ейприл от Калифорния и Харли от Нова Зеландия, дългогодишни мореплаватели на нашата възраст, с които се запознахме в марина Хемингуей и ни последваха тук, си изкарахме незабравимо няколко дена на Cayo Levisa. Заедно се излежавахме по плажовете, киснахме в плитчините с бири в ръце и ходихме да се гмуркаме на кораловите рифове където стотици разноцветни рибки ни наобиколиха щом разбраха, че сме им донесли остатъците от вечерята и по-смелите даже взимаха от ръка! Вечерта когато започна дискотеката в ресторанта, оставихме децата на лодката да гледат филм- „Завръщане в Бъдещето“ и отидохме да потанцуваме на плажа пред ресторанта на курорта. Ейприл донесе някакви специални жици, в чиито краища закрепихме светещи луминиценни пръчици и се упражнявахме да ги въртим в тъмното. Като задобреем, каза Ейприл, ще заменим луминисцентните пръчици с горящи топчета. Много беше забавно. Туристите ни наблюдаваха с интерес от ресторанта и в един момент група млади момичеа се присъединиха и такцувахме заедно на плажа, за радост на Иво и Харли.
Хубаво си изкарахме на Cayo Levisa, само дето кубинските власти не ни пуснаха да посетим малкото рибарско селце на отсрещната страна на залива, тъй като там нямало митница и имиграционни власти да ни посрещнат. Фактът, че нямахме право да пуснем котва където си поискаме край северните брегове на Куба и да посетим вътрешността на страната, малките селца, горите и планините, многобройните пещери, беше още едно разочарование.

 

Кабо Сан Антонио

Нашите кубински приключения завършиха в Cabo San Antonio, последната марина, която се намира на най-западната точка на острова. Там  останахме два дена преди да отплаваме за Мексико.

Виктор, Мая и Иво с противокомарни облекла, на път за плажа.

Виктор, Мая и Иво с противокомарни облекла, на път за плажа.

На пет километра от малкото пристанище открихме още един разкошен плаж близо до малък курорт. Там няколко препечени туриста се излежаваха под сенките на дърветата в компанията на семейство прасенца с подозрителен произход и съмнителна съдба. Присъединихме се и ние.

На следващият ден отплавахме за Мексико

Семейство Номадик на плажа в Куба

Семейство Номадик на плажа в Куба

 

 

Следващият път  ще разкажа за това как и защо решихме де живеем на лодка и да плаваме из света. От къде се взе идеята за подобно лудо приключение и каква е причината да изберем този нестандартен начин на живот.

 

Ако имате въпроси или коментари можете да ни пишете в кометарите тук или да ни намерите във Фейсбук: Facebook/The Life Nomadik .

Не забравяйте да ни харесте във Фейсбук и да споделите тази страница с вашите приятели!

Мерси от екипажа на Фата Моргана!

Share

За това как си купихме яйца в Куба и други премеждия

Втора Глава

За това как си купихме яйца в Куба и други премеждия

 

Ще ми повярвате ли ако ви кажа, че ми липсваха онези времена когато татко караше Москвич, а вуйчо Жигула; когато майка се редеше на километрична опашка за олио, а при баба и дядо на село беше най-хубаво; когато ни спираха тока посред зима; когато нашите чакаха с нетърпение Всяка Неделя, а ние децата чакахме Сънчо; когато автобусните билетчета бяха 6 стотинки и аз ходех на училище с две големи зелени панделки и чавдарска връзка; когато не знаехме що е то „демокрация“, а“капитализъма“ беше нещо страшно. (Ама аз и без това не разбирах от такива неща защото бях малка.) Липсваха ми тези времена не за друго, а защото ги свързвах с най-прекрасните години от живота ми: детството.

След 12 години в Канада и Америка, нямах търпение да посетя Куба. Обзела ме беше някаква странна носталгия: към родината, към детството. Представях си как пътешествието в Куба би било пътешествие в миналото, едва ли не завръщане в България през осемдесетте години. Та кой не би искал да изживее отново спомените от детството си, въпреки неуспешния комунизъм и въпреки мизерията?

Момиченце в Куба

Момиченце в Куба

И така, на 23 юли 2013г. (вторник), вдигнахме котва от Драй Тортугас, Флорида и опънахме платната посока Хавана, на 95 морски мили. В началото почти нямахме вятър. Минаха часове, а ние не се мърдахме от мястото ни. Платната увиснаха, лодката едвам се влачеше, фара на острова продължаваше да стърчи зад гърба ни. Чак привечер се появи по-силен югоизточен полъх, образуваха се вълни и Фата Моргана потегли весело. За първи път плавахме сами в открито море прекосявайки мощния Гълфстрийм посред нощ. Пълната луна ни наблюдаваше с интерес и осветяваше пътеката по която Фата Моргана препускаше напред. Зад гърба ни, в пяната на вълните разбиващи се от лодката, оставаше бледа зелиникава диря- фотолуминисценция.

През цялото време управлявахме на ръка, на смени, защото се оказа, че автопилотът изобщо не работи и индикаторът за силата и посоката на вятъра също отказа. Така че си карахме “по слух“.

– Колко мислиш, че е е вятъра в момента? , от време на време аз питах Иво.
– 10-15 възела, може и повече…

24 юли- сряда. Справихме се чудесно с нощното прекосяване на Гълфстийма, най-пълноводното течение в света, което при силни насрещни северни ветрове се превръща в чудовище способно да погълне цели кораби, но при слаб югоизточен вятър какъвто за щастие имахме ние, е мъркащо котенце.

Слънцето изгря и около нас започнаха да се появяват малки странни лодчици направени от стериопор, с по един рибар във всяка. От хоризонта надникна Хавана.

– Куууубаааааа!, радостно започнах да викам аз с всичка сила.

Рибар край Хавана

Рибар край Хавана

По обяд пристигнахме в пристанище Хемингуей. Посрещнаха ни стари очукани циментови сгради, някаква странна непозната миризма, група черни любопитни деца, едно улично куче и двама кубинеца с военни униформи. Паркирахме се на един от бетонените понтони между други лодки в нещо като канал със застояла вода. Военните коменданти, един стар доктор облечен в бяло и капитанът на пристанището с посивял мустак веднага се качиха на лодката за инспекция. Бяха любезни и в началото се опитаха да говорят на английски докато им казах, че няма нужда да се мъчат защото аз говоря испански, а щом чуха, че сме от България, изненада! Превключиха на Български!

– Добре дошъл в Куба! Как сме, добре ли си? Кебапчета, ракия, ха-ха-ха!, започна да се хили капитана с мустаците и от там насетне станахме първи приятели. Братя по оръжие.

Оказа се, че той и още един са си прекарали младините във Варна, завършили морското училище там, като татко, даже може би са били в един випуск, може би са го познавали! Ама че е малък света наистина!

Мира, Иво и пристанищните власти на борда на Фата Моргана

Мира, Иво и пристанищните власти на борда на Фата Моргана

Работата на един от военните, мазник, беше да прегледа лодката ни за наркотици. С куче-професионалист. От някъде докараха един малък симпатичен кокершпаньол, който преди това се шляеше безцелно из пристанището напълно слънчасал. Той се разходи мудно из салона и кабините, близна пода в кухнята и, тъй като не намери никакви наркотици, трябваше да платим „бакшиш“ на неговият собственик. Иво предложи 5 долара, но военният каза, че няма как да обмени банкнота от 5, по-добре двайсетачка. Това беше първият и последен път когато Иво плати рушвет. Сърцето още го боли.

Работата на стария доктор облечен в бяло беше да ни „прегледа“ или по-скоро разпита дали сме болни от някоя ужасна заразна американска болест която би могла да унищожи цялото кубинско население. Не, здрави сме, като българи, и се чустваме прекрасно! Ел доктор също така отвори хладилника за да види дали няма да внесем от Америка месо от луди крави и пресни зеленчуци пълни с бацили, но остана безкрайно изненадан.

Хладилникът ни беше напълно празен. Вълче ехо. Само няколко глави чесън се мотаеха в кухнята, обаче военните и капитана на пристанището ни го взеха, с наше разрешение. Никога не били виждали толкова голям и хубав америkански чесън.

– Къде ви е храната, сеньора?, попита докторът.
– А, ние от тук ще си купим. Местна кубинска храна. Да опознаем културата. Тука има магазин за хранителни стоки, нали? В колко затварят?

Кубински магазин за плодове и зеленчуци

Кубински магазин за плодове и зеленчуци

Всъщност, магазините за хранителни стоки в цяла Хавана, в цяла Куба, вече бяха затворени. 26 юли е национален празник, годишнина от Монкадата: първия неуспешен опит на Фидел Кастро да свали от власт диктатора Фулхесио Батиста през 1953, атентатът положил началото на революционното движение в Куба. Тази година, 26 юли се падаше в петък.

Ние пристигнахме на 24 юли- сряда, само че докато ни оправят документите, паспортите, разрешителното за плаване около Куба и други формалности, стана късно за пазаруване. На следващия ден, 25 юли- четвъртък, нацията вече беше запразнила, магазините затворени. 26 юли-петък, основният празник, никакви магазини. 27 и 28 юли- събота и неделя, няма смисъл дори да пробваме… Пет дена откак сме в Куба и никакъв шанс да се нахраним! Страх и безизходица настанаха на борда на Фата Моргана. Някакви забравени консерви с боб ни спасиха от гладна смърт.

Дойде 29 юли-дългоочакваният понеделник- работен ден. С раници на гърбовете и с нови надежди се отправихме към близкото село, няколко километра на запад от Хавана, съвсем близо до пристанище Хемингуей.

– Къде са ви магазините за храна?, започнах да разпитвам случайни минувачи.
– Какво по-точно търсите да купите?, питаха те в отговор.
– Хляб, яйца…
– Хляб може и да намерите на онзи ъгъл, ама яйца няма…
– Как така няма яйца???

Ами така, яйца няма. Нали много исках да се завърна в носталгичното минало, „когато майка се редеше на километрични опашки за олио“? Ето на, добре дошли в миналото и приятно изкарване! Яйца няма! Никъде!

Също така, за да пазаруваме, трябваше да обменим долари. В банката искаха да ни обменят някакви луксозни песота за туристи, а кубинците ползваха други песота за кубинци, обаче ние намерихме един тип на улицата, който ни заведе при друг тип, който ни закара в една къща, където една баба ни продаде от обикновените кубински песота, за простолюдието.

Намерихме магазинче за хляб. Жалка гледка: празни рафтове, комунистически лозунги по стените и една дебела продавачка дъвче сухар и не ни обръща внимание.

Кубински магазин за хляб

Кубински магазин за хляб

Купихме сухари. После намерихме друг магазин където хора с тефтери се редяха на опашка за захар и ориз, ама ние нямахме право да си купим от този магазин, защото, въпреки че имахме кубински песота, нямахме такива тефтери…

Накрая намерихме една къща където на приземния етаж жена продаваше малки кръгли пици с кашкавал (без салам) и домашен нектар от гуава, страхотно вкусен и евтин. Почти през целият ни престой в Хавана, две седмици, само това ядохме и пихме, но трябваше да си носим пластмасовата еднолитрова бутилка за нектара, защото празните пластмасови бутилки в Куба са кът. Всъщност, всичко в Куба е кът. Хората мият шишетата, перат найлоновите торбички и пелените на бебетата, деца събират празни бирени канетки по улиците, рибарите си правят лодки от стериопор.

Момче сплесква бирени канетки, Хавана, Куба

Момче сплесква бирени канетки, Хавана, Куба

Размислих се, че хората в Куба биха живяли прекрасно ако имаха достъп до американския боклук. Мизерията беше неописуема и някак си не се връзваше със спомените от българското ми детство.

Винаги съм се възхищавала на Кубинската Революция и на Революцията като идея по принцип. През 50-те години Фидел Кастро, Че Гевара и шепа партизани укриващи се в планините на Сиера Маестра стартират опозиционното движение „26 юли“, което бързо се разраства за да се превърне в Кубинската Революция, която потушава несправедливият и жесток режим на Батиста. В първите години след революцията, през 60-те и 70-те, Кастро и неговите съмишленици, с помощта на Съветския Съюз разбира се, успешно прилагат най-различни социални и аграрни реформи „за благото на народа“ в Куба.

Че Гевара

Че Гевара

Тук очаквахме да намерим малка изолирана, но независима държава; девствена земя лишена от индустриално замърсяване, където всички култури са органични и храната е здравословна; народ задържал се непобеден и горд въпреки близостта на враждебният империалистки гигант. Искахме да покажем на нашите деца, че има алтернатива на капитализма, консумеризма, глобализацията; различна система организирана около принципа на „равенството“, където хората не са богати, но въпреки това са образовани, здрави и щастливи.

Само че не намерихме тази държава и нашите романтични надежди се изпариха само за няколко дни.

Хесус

Хесус

Вместо това, намерихме руините на страна в която жилищата се срутват върху жителите, а улиците приличат на военни окопи; мръсни празни магазини; хора, които просят за един долар или тениска или руло тоалетна хартия или каквото и да е, със сълзи в очите и без никаква гордост, готови да лъжат, крадат и да се проституират за да оцелеят още един ден, в неописуема мизерия; които се страхуват да изкажат открито възмущението си и разочарованието си от една нефункционална система изоставила своите граждани в плачевно състояние да се спасяват кой както намери за добре; където правителството управлява с помощта на полицията, армията и жестоки репресии на човешките права; където по принципа на „равенството“ почти всички са по равно бедни, умиращи от глад.

Кубински дом. Тук живеят мъж, дъщеря му и трите му внуци.

Кубински дом. Тук живеят мъж, дъщеря му и трите му внуци.

Днес Куба е единствената държава в света където, без да има военно положение, хората се снабдяват с основни продукти: брашно, олио, захар, посредством купонна система. Заплатите на кубинците са толкова мизерни, че немогат да си позволят да си купят почти нищо извън купоните. Един шофьор на камион например получава еквивалента на 15 долара на месец, а един хляб струва 3 долара. Затова кубинците са принудени да крадат.

Шофьорът на камиона, който е държавен, краде бензина и товара който пренася и ги продава на черния пазар. Затова стоките често не достигат магазините и никой не пита защо. Строителните работници крадат материалите от държавните строежи докато сгради се срутват върху главите на хората и цялата инфраструктура се разпада.

Улица в Хавана

Улица в Хавана

Получила се е верижна реакция в основата на която е икономическото ембарго наложено от Америка още в първите години след революцията. Ембаргото забранява на американски компании да търгуват с Куба и на американски граждани да пътуват в Куба. Също така санкционира не-американски компании принуждавайки ги да прекратят търговията с Куба. По време на Студената Война, кубинската икономика оцелява изцяло благодарение на Съветския Съюз. Но когато Съветският Съюз се срутва, Куба остава сама. Ембаргото е все още в сила, половин век след налагането му.

Памперси, изпрани, се сушат на балкон, Хавана

Памперси, изпрани, се сушат на балкон, Хавана

Американското ембарго наложено на Куба е акт на жестокост, несправедливост и лицемерие. Причината за ембаргото ужким е „липсата на демокрация и нарушаване на човешките права в Куба“, но в същото време САЩ подкрепя и дори помага да се имплиментират едни от най-жестоките военни тоталитарни диктатури в целият латиноамерикански регион: Чили, Ел Салвадор, Гватемала, Никарагуа. Освен това ембаргото не наказва толкова кубинското правителство, колкото кубинския народ.

беден

беден

Но ембаргото не е единствената причина за настоящото икономическо състяние в Куба. В подобна обстановка на беднотия корупцията се е разпространила из всички държавни и правителствени инстанции, по всички нива. Първоначалната комунистическа идея и принципите на революцията са се корумпирали много отдавна и днес бедните кубинци които срещнахме обвиняват собственото си правителство и по-точно Фидел Кастро за тяхното плачевно състояние.

.

.

След седмица в Куба, една жена триумфално съобщи по местната телевизия:

„Утре яйца ще бъдат доставени по магазините в цялата страна.“

На следващия ден, след дълго и вълнуващо редене на опашка, ние успешно си купихме 3 картона по 30 яйца.

Кубинско куче

Кубинско куче

 

 

 

 Тук можете да прочетете Първа Глава: За това как си купихме лодка и започнахме да мореплаваме из света.

 

Следващият път  ще разкажа по-подробно за Хавана и нейните забележителности и за останалите интерресни места които посетихме в Куба.

 

Ако имате въпроси или коментари можете да ни пишете в кометарите тук или да ни намерите във Фейсбук: Facebook/The Life Nomadik .

Не забравяйте да ни харесте във Фейсбук и да споделите тази страница с вашите приятели!

Мерси от екипажа на Фата Моргана!

Share