Безплатен къмпинг на полуостров Оса

Безплатен къмпинг на полуостров Оса

След първите ни три дни в Коста Рика на гости на Станимира и Ангел в Ел Голфито, където си починахме в „къщата на дъното на джунглата“, стягаме раниците и потегляме за Пуерто Хименес- един от основните градове на полуостров Оса и мястото, от където се тръгва за парк Корковадо. Пристигаме там с едно малко корабче, което потегля от Голфито на всеки час, струва по 6$ на човек и пресича до отсреща за 40 минути.

.

На пристанището в Ел Голфито

.

Мая чака корабчето

 

Пуерто Хименес се оказва, че е село с една единствена асфалтирана главна улица, пълно с хостели и туристически агенции, които предлагат турове до корковадо и околностите. Още щом стъпваме на улицата, разни коли започват да спират до нас и шофьорите заговорнически и мръснишката започват да ни предлагат такси-услугите си. Нелеганите си такси-услуги, защото те са обикновени коли, а не таксита. Изглежда всички коли в Пуерто Хименес се правят на таксита и се опитват да изръчкат по някой-друг долар от туристите, които тук се смятата за много богати. В началото учтиво им отказвае, после по-грубо и накрая спираме да им отговаряме. Ще ни се да ни оставят на мира. Дошли сме не да се возим в таксита или да плащаме за турове с гидове, а да вървим и да спим на палатки безплатно, по стъпките на Тери и Иван- други двама български пътешественици, които са минали от тук преди нас.

.

Иво и Мая в Пуерто Хименес. Главната улица

.

Традиционна костариканска манджа на базата на ориз и боб с разни екстри. Обръснаха ни по 6$ за подобна порция в една местна „сода“- прекалено скъпо…

Тери и Иван обикалят света на автостоп и са посетили стотици държави в почти всички континенти. Техните приключения и премеждия са описани в блга на Тери „На стоп около света“. Тери ни се обади преди време и се надявахме да се срещнем с тях в Централна Америка, но се разминахме. По времето, когато ние дойдохме в Коста Рика, те вече отдавна си бяха заминали… Въпреки това, поддържахме връзка и Тери ни писа един тон информация и съвети къде да отидем, какво да очакваме и как да посетим някои от природните красоти на страната безплатно, което в момента ни е основната цел.

Най-зелената страна в света

Въпреки, че Коста Рика е малка по територия държава (50 000 квадратни километра), тя е едно от най био-разнообразните места на планетата с гъсти дъждовни гори, тропически плажове и планини, съдържаща 4% от всички животни на земята. Коста Рика е обявена за „най-зелената държава на Земята“ и има репутацията на едно от най-екологично-чистите места, без индустиално замърсяване, където се ползва чиста хидроенергия с минимален импакт върху природата. Това е най-вече, защото нямат кой знае какви индустрии, а основният приход на държавата идва от туризъм.

.

Зелена Коста Рика

Всичко това е вярно и прекрасно; и ние се влюбихме в здравословната зеленина и изобилието от диви животни, но това, че туризмът е основният им приход означава, че туристите биват възприемани като подвижни банкомати, което на нас никак не ни е приятно. За съжаление, хората тук обичат „зеленото“ на доларите повече от всяко друго зелено. Коста Рика с нейната алчна политика по отношение на чуждестранните туристи и националните паркове вече се е превърнала в един голям ужасно скъп туристически курорт, предназначен единствено за богатите и привилигированите. Обикновения бакпакър с ограничени възможности, който не може да си позволи да харчи огромни суми за гидове, за скъпи еко-хотели и нелогични входни такси, не може да оцелее тук и не е добре дошъл. Природата в Коста Рика е превърната в скъпо удоволствие и се продава и проституира само на тези, които могат да си я позволят. По-бедните да духат супата и да ходят в други по-„долнопробни“ държави, като Никарагуа например, където между другото ни хареса много повече от Коста Рика. Ярък пример е парк Корковадо на полуостров Оса, където много ни се искаше да прекараме 2-3 дена, но след като проучихме за какво става въпрос се отказахме. Парк Корковадо е едно от най-природно-богатите био-разнообразни места на планетата с най-различни климати и екосистеми, от дъждовни гори до облачни гори, мангрови блата, крайбрежия и плажове. Но да влезеш в Корковадо е сложно и отвратително скъпо. Само ако един месец предварително сте се регистрирали и платили можете да влезете в парка, а плащането става само с банков трансфер. Не се приема кеш, нито кредитни карти. Ако просто отидете до входа на парка без гид, без предварителна резервация, регитрация и доказателство за платен банков трансфер, няма да ви пуснат вътре за нищо на света. Самият банков трансфер струва между 30 и 60 долара и трябва да се правят два отделни трансфера- един за входните такси и спането, а втория отделно за храната. От ноември 2014 година, вече може да се влиза в парка САМО И ЕДИНСТВЕНО придружени от гид. Един гид струва 80-90$ на ден. (Защо до преди една година е можело да се влиза без гид, а днес- само с гид, ми е интересно на мен? Какво се е променило?)

Ето и другите суми от сайта на парка:
Входна такса – 15$ на ден на човек
Спане в хижа – 8$ на нощ на човек
Спане на палатка- 4$ на ден на човек
Закуска – 20$ на човек
Обяд – 25$ на човек
Вечеря – 25$ на човек
Гид -90$ на ден
Банков трансфер – 60$

Ето и една математическа задача за вас:
Колко ще струва на едно тричленно семейство да посети парк Корковадо за три дни и две нощи, ако спят на палатка и ядат три пъти на ден?

Аз изчислих сумата над 600$, въпреки, че не ми стана ясно, дали гид се плаща всеки ден и дали е на човек или на група. И дори да си замъкнем храна за трима души за три дни в раниците, пак ще трява да си приготвим няколко стотин долара само за да влезем в парка и да спим в собствената си палатка. О, също така придвижването до входа на парка е друга история свързана с още повече $$$.

Но има алтернативен вариант, както ни каза Тери, и ние окуражаваме всеки пътешественик с ограничени финанси да последва примера ни и да се наслади на природата около парк Корковадо, която не е много по-различна от тази вътре в парка, и да срещне животните, напълно безплатно! Ето как, само няколко месеца след Тери и Иван, ние също го сторихме.

Map of Osa Peninsula Free Camping Sites

По стъпките на Тери и Иван

От Пуерто Хименес тръгваме пеша по един равен широк черен път застлан с чакъл, в посока- Корковадо, на 40 километра. Началото на декември тук е сухия сезон, небето е синьо, слънцето блести. Темпертурата е над 40 градуса по целзии, влажността на въздуха е висока. От двете страни на пътя се редят заградени пасища, където крави и коне се излежават по цели дни в компанията на ята от малки бели чапли.

.

.

Тук за първи път срещаме папагалите ара макао – истинско чудо на природата! Приличат на огромни рози насред зелените клони на дърветата или на нереални детски рисунки на фона на синьото небе- ярко-червени птици с жълти и сини пера на крилете.

.

.

По обяд, тънките сенки на рехавите дървета край пътя много не ни помагат. След час вървене започваме да спираме на стоп. Тук не минава много трафик, но вадим късмет и един американец, притежаващ собственост тук, ни мята в ремаркето на камионетката си до някъде, а от там двойка местни (каква изненада!) ни закарват безплатно до отклонението за Матапало. Пристигаме там, за където сме тръгнали много по-рано отколкото си планирахме.

.

Плаж Пан Дулсе

На 18 килметра от Пуерто Хименес е отбивката за Матапало, от където се излиза до един красив плаж превзет от дребни рачета-пустинничета. Казва се Пан Дулсе („сладък хляб“).

.

Раче-пустинниче

Тук е мястото, за което ми говореше Тери. И е наистина феноменално. Опъваме си палатката на мястото, където тяхната палатка е била не отдавна, близо до плажната ивица в малка кокосова горичка, но в страни от плажа, защото тук приливите са огромни и може да се събудиш с палатката отплувала към Австралия, ако я опънеш прекалено близо до водата.

.

.

При отлив, отстъпващите морски вълни на Тихия Океан разкриват големи плоски скали, влажни и блестящи под розовите лъчи на залеза. Разхождаме се по плажа, къпем се в морето, което е напълно спокойно и си хапваме някакви консерви докато гледаме как двойка маймуни-паяк си хапват някакви едри бели цветове от дърветата над главите ни, червените катерици пробиват дупки в кокосовите орехи, а малките рачета-пустинничета шумулят в краката ни и обират каквото падне от дърветата и палмите. Ревящите маймуни страдат в далечината; ние спим обезпокоявани от време на време само от внезапното изтопуркване на някой кокосов орех наблизо до палатката.

.

.

На сутринта, гледаме изгрева в компанията на червени папагали ара.

.

.

Аз всъщност не обръщам голямо внимание на изгрева, защото не мога да спра да снимам папагалите, които ме оставят да ги доближа и почти да ги пипна. Откакто сме на полуостров Оса, присъствието на папагалите е почти постоянно; толкова са много, колкото чайките на други места по света, но въпреки това не можем да свикнем и всеки път като ги видим ни обхваща радост и вълнение. Мисля си колко сме щастливи, че имаме възможността да споделим подобни моменти заедно, като едно семейство. Наблюдавам Мая, която наблюдава папагалите ара; очите и сияят, сърцето ми се топи. Не мога да повярвам, че в този уникален момент дъщеря ми гледа папагали ара в Коста Рика…

.

.

Папагалите ара
Тези ярко-оцветени, средно-големи папагали са единствените, които се срещат по тихоокенското крайбрежие на Коста Рика. Папагалите ара са най-големите папагали в Америка, а червените ари са уникални по цвят и форма.
Със силни криле, червените ари летят безшумно над дърветата. Техните силни, дръзки крясъци могат да бъдат чути често като прелитат, но когато се хранят са тихи. Двойки, тройки или малки семейни групи се забелязват често, а понякога се събират ята от по 25 до 50 индивида.
Червените папагали гнездят в големи дупки на високи живи или мъртви дървета; те не копаят тези дупки, а търсят вече съществуващи кухини високо над земята и с вертикален вход. Двойка папагали мътят по 1-2 яйца на сезон и заедно отглеждат малките си. Двойки папагали остават заедно в продължение на няколко сезона, след което може да сменят партньорите си. До преди 1900г. тези папагали все още са били широко разпространени в горите на Коста Рика, но след 1950г. изчезват от карибското крайбрежие поради разрушаване на обиталищата им. Пострадали са и от търговията с домашни любимци. За щастие, днес те са защитени навсякъде по света. Но въпреки това, в Коста Рика броят им е намалял поради разрушаването на обиталищетата им. В момента се срещат само в горите на Голфо де Никоя в парк Пало Верде и в горите на полуостров Оса.
Източник: Anywhere Costa Rica

.

.

След закуска- моята любима закуска е паднал през нощта кокосов орех- отново потегляме.

.

Мира хапва кокосов орех паднал през нощта

Този път вече не вървим по равни пасища, а изкачваме стръмни гористи хълмове- 10 километра почти през цялото време нанагорнище. Жегата отново е убийствена, влагата е 100% и се лепи по кожата. Този път нямаме късмет със стопа. Само няколко коли минават по този каменист черен път за 5 часа и нито една от тях не ни спира. Но нищо. Дошли сме да вървим и да бъдем в гората.

.

.

Големите сини пеперуди морфо са още едно съвършено творение на природата, с което не можем да свикнем, въпреки, че са навсякъде и всеки път притаяваме дъх когато преминават. Отново срещаме маймуни-катерица, ревящи маймуни и даже един мравояд покачил се на едно дърво, който си използва опашката да се държи, докато с големите си нокти човърка в кората на дървото и търси термити.

.

Мравояд

.

.

Към обяд стигаме до плитка широка река- река Пиро. Тясна пътека започваща точно преди реката ни отвежда до още един фантастичен плаж- същия на който Тери и Иван ги удря тропическа буря и придошлата река почти им отнася палатката.

.

Плаж Пиро

От блога на Тери:
„Имаше и голяма река от другата страна на плажа, така че нямахме избор освен да се настаним между морето и реката. Това беше най-великата глупост, която сме правили досега! По-малко от десет минути след разпъването на палатката ни връхлетя брутална тропическа буря, светкавиците осветяваха цялото небе, гръмотевиците трещяха застрашително, морето бучеше, дъждът ни заля и палатката протече… изобщо ужас. Около час се опитвахме да заспим и добре, че не успяхме, защото кошмарът тепърва започваше. По едно време усетихме, че палатката се надига заедно с нас вътре и чухме бълбукане.“

.

.

Те са били тук през дъждовния сезон. Ние сме тук в началото на сухия сезон и вместо дъжд проблемът ни е интензивната тропическа жега. Плажът е огромен, напълно пуст и адски горещ. Единствените следи оставени от хора тук са многобройните пръчки забити в пясъка, където научни работници са отбелязали гнездата на морските костенурки.

.

.

.

.

.

.

Океанските вълни тук са гигантски и мощни; разбиват се яростно в стръмния плаж и е опасно да влизаме във водата, за да се разхладим. Изморени сме, а няма къде да седнем и да починем, защото в сенките на мангровите дървета покрай брега дебнат едни гадни хапещи мравки, в гората е кално, а на пясъка е убийствено горещо- слънцето ще ни изпепели за пет минути. Даже е невъзможно да вървим боси по пясъка.

.

.

.

.

.

.

За щастие, реката е наблизо. Там, където свършва джунглата и започват пясъчните дюни, бавно тече поточе с кристално бистра прохладна вода (голямата река от разказа на Тери е малко поточе през сухия сезон). Зарязваме палатка и раници и скачаме в студеното вирче, над което се е надвесило дърво за сянка и от където гледката към плажа и гората е разкошна.

.

.

.

Иво и Мая в рая

.

.

Мястото е перфектно- парченце рай само за нас; нашият басейн, вана и перална машина. Тук си прекарваме остатъка от деня, разхлаждаме се, играем си с малките рибки, почиваме си, къпем се и си перем мръсните дрехи. Маймуните-катерици, маймуните-паяци и ревящите маймуни, соколите, чаплите и папагалите отново се появяват в прохладата на късния следобед, шумни и забързани по делата си.

.

Маймуна-паяк

Squirrel-monkey

Маймуна-катерица

Howler-monkey

Ревяща маймуна

Щом залезе слънцето, въздухът се разхлажда и най-после можем да влезем в палатката, да хапнем консерви, да поиграем на домино и да поспим насред гнезда от морски костенурки.

.

Нашата палатка

.

.

Така вървяхме и къмпингувахме насред уникалната природа на полуостров Оса и видяхме всички животни, които се срещат в парк Корковадо без гид, без резервации и напълно безплатно!

.

.

В следващите разкази ще научите как можете да се насладите на някои други от най-красивите места в Коста Рика възможно най-евтино или напълно безплатно.

 

Намерете ни във Фейсбук @The Life Nomadik

Подкрепете ни в Patreon @ The Life Nomadik

Share

Къмпинг в Тайрона

Тайрона. Първа част

Тайрона, Ел Кабо

Тайрона, Ел Кабо

Наближавайки Колумбия с лодката ме лъхна онази позната прегоряла миризма на суха стара замя. Поех си дълбоко въздух за първи път вкусвайки с наслада горчивата невидима прах на Новия Свят. Какви ли градове, какви ли хора, каква ли природа ни очаква тук? Нямах търпение да се запозная със страната носеща името на Колумб, с тесните оживени улици на Санта Марта, с музеите и катедралите на Богота, с горещото родно селце на Габриел Гарсия Маркес, с водопадите в планините на Сиера Невада, с архитектурата на Картахена, с дивите плажове и маймуните в джунглите на Тайрона. Един месец далеч не е достатъчен да се обходи всичко, което Колумбия има да предложи на прашния пътешественик, може би и година няма да стигне… Нямахме време за губене.

Парк Тайрона

Парк Тайрона

Завърнахме се от Богата в Санта Марта късно вечерта и на следващата сутрин станахме към 6:00, стегнахме три раници с палатка, спални чували, 8 литра вода и консерви и потеглихме към Тайрона. Оставаха ни още 3 дена платен престой в скъпата марина и решихме да се възползваме от факта, че лодката е на сигурно място и да отидем на къмпинг в един от най-красивите и природноразнообразни паркове на Южна Америка.

Парк Тайрона, плаж Аресифе

Парк Тайрона, плаж Аресифе

От марината вървяхме петнайсетина минути до пазара, от където се качихме на автобус (6000 песос=2.50 $), който след 30 минути ни стовари пред портала на националният парк Тайрона. Вход за възрастни 35 000 песос или $15 (което си е голяма сума за Колумбия) и 20 000 песос или $8 за Мая. Входната такса е валидна за неограничен период, така че колкото повече дни останете, толкова повече „си я избивате“. На входа имаше още няколко туристи- хипарливи младежи с раници, които се качиха на едно микробусче за по 3000 песос или 1.20$ на човек до вътрешността на парка- последното място достъпно с кола. От там започват пътеките. Аз и Мая се насочихме към автобусчето като всички останали, но Иво ни спря възмутен.

– Никакво автобусче- от тук нататък вървим пеша!

– Само по 1 долар на човек е и ще ни спести 1 час вървене в жегата, не се излагай, хората ще си помислят, че сме луди.- казах аз, но напразно, за Иво всеки долар е ценен.

Пеша из гората с тежки раници

Пеша из гората с тежки раници

.

.

Тръгнахме по пътя и не след дълго автобусчето натоварено с десетина туристи, които ни изгледаха все едно сме големи глупаци, ни задмина и изчезна зад завоя. Вървяхме с наведени глави насред гъста джунгла, чиято влажна горещина се лепеше по кожите ни и скоро плувнахме в пот. Мая носеше дрехите на всички и две шишета вода по литър и половина, аз мъкнех тежки консерви с храна за трима за три дена и още две бутилки вода, а Иво се беше натоварил с голямата раница, в която се събраха трите спални чувала, палатката и още две бутилки вода.

Синя пеперуда Морф- мъртва край пътя

Синя пеперуда Морф- мъртва край пътя

Внезапно чухме познатите далечни крясъци на черните ревящи маймуни, които за първи път срещнахме по един от ръкавите на река Полочик в Гватемала преди почти две години. Дълбоки гърлени ревове, от които всеки път ме побиват тръпки. Все едно сърдито чудовище повръща- каза Мая. Това се най-гръмогласните обитатели на джунглата, чиито адски стенания предупреждаващи натрапниците да стоят далеч от тяхната територия, могат да бъдет чути на километри. Продължихме по пътя с ококорени очи, ослушвайки се, докатао ревовете се засилват и скоро семейството гръмогласници се озоваха над главите ни! Няма нищо по-вълшебно от това да срещнеш погледа на диво животно, макар и да е намръщен и недружелюбен, като погледите на черните ревящи маймуни.

Черни ревящи маймуни

Черни ревящи маймуни

Малко по-нататък чухме други по-тънички, по-дискретни гласчета, преди да видим в клоните на дърветата от двете страни на пътя, съвсем наблизо до нас, дребни симпатични подобни на котенца с прическа „Айнщайн“ маймунки. За разлика от черните ревящи маймуни, които се срещат в Централна и Южна Америка, дребните маймунки-тити или cotton-top tamarin се срещат само и единствено в североизточната част на Колумбия (или горе-долу- само в Тайрона) и никъде другаде по света. Те са в списъка на критично застрашените от изчезване видове. Никога дори не сме се и надявали да видим и да чуем, камо ли да снимаме толкова рядък вид маймуна.

Маймуна-тити

Маймуна-тити

Малките Айнщайнчета изглеждаха разтревожени и подскачаха наляво-надясно из клоните на дърветата с резки движения, спираха внезапно и ни хвърляха по един сърдит поглед, надавайки пискливи звуци, наподобяващи на някой, който шумно си прочиства зъбите, в които има останала храна. Подскачаха наоколо без да се отдалечават и все ни наблюдаваха. Аз лично бих останала с тях. Завинаги. Как да продължи човек по пътя, когато едни от най-срамежливите, най-симпатичните горски обитатели на Колумбия не искат да си тръгнат първи?

Тити

Тити

Продължихме нататък.

– Кои са глупаците сега? Ние или тези от автобуса, дето не видяха нито една маймуна?- победоносно взе да ни натяква Иво.

Тити

Тити

И беше прав. Ако не бяхме тръгнали пеша в жегата, нямаше да видим нито черните ревящи маймуни, нито малките тити, нито един голям червен паяк, нито една умряла край пътя синя пеперуда- морфо, най-вероятно блъсната от автобуса… Само, когато човек върви, пътят го възнаграждава.

Маймуна-тити

Маймуна-тити

Мина повече от час преди да достигнем мястото, където започват тесните пътеки из джунглата. Туристите от автобуса отдавна бяха заминали напред. И отново без да им се налага да бъхтат пеша в горещината и влагата, защото от това място си бяха наели коне срещу по-малко от 20 долара на глава. И за нас имаше коне, даже с намаление ни ги даваха, ама Иво посочи краката си и нямаше нужда да казва нищо…

Кон под наем

Кон под наем

.

.

Изминаха още два часа. Вървяхме в нещо като каньон образуван от конския трафик в песачливата земя, прескачахме сиви гранитни канари, паднали дървета и пътеките на мравките-листорезачи.

Каньон

Каньон

.

.

Мравки листорезачи

Мравки листорезачи

Мравки-листорезачи

Мравки-листорезачи

Вече минаваше обяд. Жегата беше непростима дори в сенките на джунглата. Целите бяхме плувнали в пот- едри капки, които се стичаха в малки ручейчета по лицата и ръцете ни, попиваха в дрехите ни и се вливаха в обувките ни. Скоро тениските и панталоните ни натежаха като че ли сме ги потопили в кофа с пот и сме ги облекли без да ги изcтискваме. Преполовихме водата за пиене- добре, че бяхме взели толкова много.

Мая

Мая

зеленина

зеленина

Срещнахме още един вид маймунки, които бяха заети да махат изсъхналите листа от една палма. Дърпаха ги с ръце много енергично и ги пускаха от високо на земята до нас, ровейки за бубулечки в основата им. И те също крещяха нещо недоволно по наш адрес. Иво и Мая се опитаха да комуникират, доста успешно, ако питате мен, дано не са ги обидили…

Маймуна

Маймуна

Освен неочакваната ни среща с тези маймунки, случайно попаднахме и на едно индианско селце, до където конете не ходят, разбира се. Водени от любопитство кривнахме от основния път по една скрита много малка пътечка.

Индианско село

Индианско село

.

.

Внезапно- две кокошки ровят в земята и не ни обръщат внимание. По-нататък- угаснало огнище и дрехи съхнат на големи канари. Няколко малки кръгли и една квадратна къщи,  направени от дървета и кал и с коносообрани покриви от палмови листа. Навес с хамаци. В един от хамаците спи индианец от племето Когуи! От една от къщите се подаде младо момиче в бяла роба и две малки полу-голи деца, които ни гледаха с любопитство и недоверие. Без да кажат нито дума и без да ни изтърват от поглед, готови да се скрият обратно в колибката, ако се наложи.

.

.

.

.

Индианци от племето Когуи

Индианци от племето Когуи

Не ни беше мястото тук и не искахме да тревожим тайните на това омагьосано място. Побързахме да се върнем обратно на основната пътека, предназначена за туристите. По това време вече бяхме напълно зашеметени от толкова много внезапни срещи с диви животни и хора. Вече нямаше да се учудим и даже очаквахме ягуар, динозавър или извънземно да ни пресече пътя.

Мария- от племето Когуи. Вървеше в гората успоредно на пътеката и излезе, когато я извиках с думите: Чоколате? С нея имаше още едно дете, което не посмя да излезе от гората. Мария обеща да раздели шоколада със сестричката си.

Мария- от племето Когуи. Вървеше в гората успоредно на пътеката и излезе, когато я извиках с думите: Чоколате? С нея имаше още едно дете, което не посмя да излезе от гората. Мария обеща да раздели шоколада със сестричката си.

Най-сетне пристигнахме до една поляна, където под навес от палмови листа имаше десетина палатки и няколко хамака. Това е първият от няколкото къмпинги в Тайрона. Седнахме да починем в ресторанта и си разделихме една скъпа кола, полюбувахме се на плажа Аресифе, където нямаше жива душа, защото къпането тук е забранено (след като няколкостотин души са се удавили в силното течение и големите вълни).

Първи къмпинг

Първи къмпинг

Душове

Душове

Мая в ресторантчето

Мая в ресторантчето

.

.

.

.

.

.

.

.

Продължихме към следващия плаж, наречен Ла Писина (басейна)- лагуна заобградена от рифове и скали, спиращи вълните- чудесна за къпане. Тук спряхме за час-два да се разхладим в приятните води на Карибско море и да си изсушим малко дрехите. Няма нищо по-прохладно, по-освежаващо, по-отмарящо след дългото вървене в прах и горещина от морето… Тук също така започнахме да срещаме и останалите туристи.

плаж Ла Писина

плаж Ла Писина

.

.

хубава гледка...

хубава гледка…

.

.

Брадорасло

Брадорасло

Към 3:00 следобед отново си облякохме потните дрехи, чорапи и тежки обувки и освежени, но изтощени от вървене с големите раници, пак потеглихме. Още половин час преход през палмова гора преди крайната ни цел- Ел Кабо.

.

.

Кокосова гора. Тук видяхме най-много кокосои орехи не едно място

Кокосова гора. Тук видяхме най-много кокосои орехи не едно място

Мира и Мая

Мира и Мая

Тайрона е национален парк обхващащ територия от 12 хиляди хектара в полите на Сиера Невада в Санта Марта с 3 хиляди хектара от най-биоразнообразната крайбрежна зона в Америка. С многобройни пусти плажове, сини карибски води, тропически джунгли и дъждовни гори, дом на стотици видове животни и птици, това е едно от най-дивите и най-красиви кътчета на Южна Америка.

Мая и Иво

Мая и Иво

А Ел Кабо е безспорно диаманта в короната.

Ел Кабо

Ел Кабо

Къмпинг Ел Кабо

Къмпинг Ел Кабо

– Тук ще бъде България!- рече Иво и двамата с Мая се заеха да разпъват палатката, докато аз имах за задача да документирам събитията с фото-апарата.

Мая и Иво опъват палатката

Мая и Иво опъват палатката

Мая и Иво горди

Мая и Иво горди

Мая се чекне в палатката

Мая се чекне в палатката

Мая оправя спалните чували

Мая оправя спалните чували

Само ние и още три двойки от многобройните къмпингари си мъкнеха собствените палатки. Останалите- поне 30-40 човека от цял свят, най-вече Германци и Австралийци си плащаха за палатка или хамак под наем, като „най-готиното“ място за хамак под наем беше малката колибка на скалите сред морето- най-сниманата отличителна черта на Ел Кабо.

.

.

.

.

.

.

Ел Кабо, Тайрона

Ел Кабо, Тайрона. В малката „къщичка“ на скалите се намират хамаците под наем.

Една палатка под наем на вечер на човек е около 15$, хамак е около 10$, а ние, въпреки, че си имахме палатка плащахме по 6$ на човек (Мая-безплатно) наем на вечер за привилигията да си я опънем в Ел Кабо.

Нашата палатка нощем

Нашата палатка нощем

Колкото и да мрънкаме, струваше си. Тук си прекарахме два от най-красивите, най-щастливите, най-перфектните дни в живота ни.

Иво и Мая край огъня

Иво и Мая край огъня

Мая хапва равиоли от консерва

Мая хапва равиоли от консерва

Мая с маршмелоу

Мая с маршмелоу

Тайрона рано сутрин на Ел Кабо

Тайрона рано сутрин на Ел Кабо

Къмпингът се събужда

Къмпингът се събужда

.

.

Мая и Мира готови за поход високо в планината до Ел Пуеблито (половин ден)

Мая и Мира готови за поход високо в планината до Ел Пуеблито (половин ден)

Иво помага на Мая през канарите

Иво помага на Мая през канарите

Мая

Мая

Мира и Мая

Мира и Мая

.

.

.

.

Черно колибри

Черно колибри

Мира и Мая обичат да прегръщат големи дървета

Мира и Мая обичат да прегръщат големи дървета

Иво обича да бере диви портокали

Иво обича да бере диви портокали

Пуеблито е малко изоставено индианско селце (не живеят индианци), където туристите от Тайрона могат да се разходят и да видят къщите на индианците. До тук се стига за 2-3 часа стръмно изкачване- труден терен с канари през цялото време; вертикално катерене.

Пуеблито е малко изоставено индианско селце (не живеят индианци), където туристите от Тайрона могат да се разходят и да видят къщите на индианците. До тук се стига за 2-3 часа стръмно изкачване- труден терен с канари през цялото време; вертикално катерене.

Пуеблито

Пуеблито

Номадите в Тайрона

Номадите в Тайрона

обратно на плажа

обратно на плажа

Иво си почива след дълъг изморителен поход до Пуеблито

Иво си почива след дълъг изморителен поход до Пуеблито

Мая прави пясъчен октопод

Мая прави пясъчен октопод

Иво реже кокоси

Иво реже кокоси

Мая пие кокоси

Мая пие кокоси

Червена катерица в палмите

Червена катерица в палмите

Мравки-листорезачки

Мравки-листорезачки

.

.

Залез. Втора вечер

Залез. Втора вечер

.

.

Още една рядка птица

Още една рядка птица

.

.

Тайрона, Ел Кабо

Тайрона, Ел Кабо

 

Facebook/The Life Nomadik

Share

Великденски къмпинг на плажа в Аруба

Великденски къмпинг на плажа в Аруба

или „Щастливите луди“

от Мира Ненчева

.

Палм Бийч, Аруба

В средата на Март пристигнахме в Аруба и пуснахме котва пред Палм Бийч, най-популярният баровски плаж на острова с фин бял пясък, високи палми и редица от луксозни скъпи хотели подредени с лице към морето и грандиозните залези. Радисън, Холидей Ин, Мариот, Риц и Риу- карибският Таж Махал. С мраморни подове и кристални полилеи, басейни с изкуствени водопади, тропически градини, ресторанти заобиколени от езерца със златни рибки, в които плуват черни лебеди, барове на плажа и всички удобства и комфортни, за които туристите може да си помечтаят- тези курорти предлагат най-върховното плажно изживяване за около 200-500 долара на човек на вечер. Може и повече.

Hotel Riu, Aruba

Hotel Riu, Aruba

Аруба е световно известна ваканционна дестинация за богатите и туризмът е основната местна индустрия тук. „Земен рай“ за тези, които мога да си го позволят…

.

.

Но представете си, че е възможно да пристигнете в Аруба и да си опънете палатката на плажа до хотел Мариот, почти без пари. Защо не? Ако сте приключенец, студент или не особено богат турист, пътешестващ с малък бюджет, но искате да се насладите на същия остров, на същия плаж, на същото море и на същото слънце като богатите и привилигированите, защо да не си организирате един къмпинг за седмица-две на Аруба?

Tents in front of Marriott Hotel, Palm Beach, Aruba

Tents in front of Marriott Hotel, Palm Beach, Aruba

Всъщност в Аруба къмпингуването е доста популярно сред местните. Къмпингуването на плажа е дългогодишна традиция, която трансформира бреговата линия на острова, особено от западната страна, в един огромен лагер, но само за две седмици през март или април, в зависимост от това кога се пада Великден.

.

.

Великден е един от най-важните празници за арубците и „Великденският къмпинг на плажа“ е дългоочаквано и много добре организирано събитие, което се случва неизменно всяка година от десетилетия насам, даже от преди построяването на първият хотел на острова. Семейства се събират на предварително уговорени места по време на великденската ваканция на децата и опъват палатки и шатри. Но първо, те трябва да искат разрешително от полицията, което струва около 10$ на къмпинг и може да включва много палатки и много хора за период от 2 седмици. Този, който получи разрешителното за даден къмпинг става „президента“ на къмпинга и е отговорен за спазването на строго определените от полицията правила, иначе разрешителното може да бъде отменено. А именно: да не вдигат много шум след 10 вечерта, да не замърсяват, да не палят огньове на плажа, да не карат коли по плажната ивица и да не си докарват домашните любимци.

Playing dominos

Playing dominos

По принцип, къмпингарите кандидатсват за разрешително около месец предварително, като попълват формуляр в полицейското управление, за да са сигурни, че ще си вземат желаният парцел на един от многобройните Арубски плажове.

.

.

Организацията е перфектна. Докарват подвижни тоалетни и обурудват една обща открита кухня. Някои даже си докарват генератори за ток. Но повечето си прекарват времето без ток и без телевизия, играят домино и шах, ходят за риба и си общуват. Всеки лагер включва няколко палатки и една обща територия под голяма шатра, където всички от лагера се събират да ядат и празнуват заедно. Всичката храна и пиене са общи. Най-големият къмпинг тази година беше от около 70 човека- 11 братя и сестри и техните деца и внуци. Децата са около 30%. Всичката храна и пиене са общи и всяко ядене през следващите две седмици се превръща в купон.

.

.

Аз се срещнах и разговарях с няколко от къмпингуващите, които бяха страхотно приветливи и дружелюбни и ме поканиха на обяд- барбекю и бира. Пилешкото беше вълшебно! Казах им, че хората в България нищо не знаят за тази тяхна прекрасна традиция и те с голяма готовност споделиха всякакви подробности за българските читатели.

.

.

Ние сме луди, ама сме щастливи-луди (locos felices)- ми казаха те с гордост, смеейки се. Събираме се така всяка година за Великден, на същото това място вече от 20 години насам. Голямо семейство сме- общо около 30-40 човека. Децата са най-щастливи и това събитие е най-вече за тях. Малките братовчеди си играят по плажа по цял ден и нощем спят в палатките. На сутринта на Великден им организираме традиционен „лов на яйца“ на плажа. Ние големите не спим в палатките, те са само за децата. Ние си опъваме хамаците и спим под голямата шатра, всички на едно място. Идеята е да сме заедно, като едно голямо семейство, да живеем и да споделим тези моменти в мир с природата, на открито, веднъж в годината.

На 85-годишна възраст Мария е най-възрастната лагерничка. Тя прекарва дните си на плажа от сутрин до вечер, но нощем се прибира да спи в къщата си. Но като била млада, преди 20 години (на 65-годишна възраст), тогава оставала с преспиване.

Maria, 85 with four of her children

Мария на 85г (дясно) и найните син и 3 дъщери

Тази година с нея бяха четири от общо петте и деца, заедно с техните деца и внуци. Мария има 11 внука и 15 пра-внука. Техният лагер беше до хотел Мариот на Палм Бийч. Синът на Мария беше „президента“ на къмпинга.

Maria and her daughters in the common area. Behind Maria is the area where the adults spread their hammocks and sleep at night together.

Мария и две от дъщерите и. Зад гърба и е мястото, където вечерно време се опъват хамаците и походните легла

Мариот е най-новият хотел на Палм Бийч, построен само преди няколко месеца. Преди това лагерниците са заемали пространството на плажа, което в момента е резервирано за хотела и те са изместени в страни. Територията на къмпинга им намалява, заради големите курорти, които бавно превземат плажната ивица.

.

.

Когато ги попитах дали посетители от други страни също могат да получат разрешително и да се включат в къмпинга на плажа, някои казаха разбира се, но други казаха не, че е само за местните.

И дори и да е разрешено- казаха- ние не бихме искали туристите да го правят. Представи си, че всички вместо да ходят в хотелите дойдат тук и си опънат палатки. Няма да остане място за нас!

.

.

И все пак, след запитване до VisitAruba.com, ми беше потвърдено, че всички могат да кандидатстват и да получат разрешително от местната полиция в Noord ( +297 587-0009) за къмпингуване в Аруба в периода около Великден, Коледа и лятната ваканция, независимо дали са туристи или местни, стига да има свободни места и стига да получат разрешителното.

.

.

Единственият проблем е, че за да получите разрешително за къмпингуване в Аруба трябва лично да попълните формуляр в местното полицейско управление минимум 10 дена предварително… Разрешителното струва общо 5 $ на палатка, не на ден, а за целият период (1-2 седмици).Така че предполагам, Великденското къмпингуване на плажа в Аруба ще си остане една местна традиция, предимно за местните.

.

.

 

 Facebook/The Life Nomadik

Share