Маймуните-паяк на остров Линтън

Маймуните-паяк на остров Линтън

Spider Monkeys on Linton Island

Spider Monkeys on Linton Island

Месец след като пристигнахме в архипелага Сан Блас в Панама, потеглихме заедно с нашите нови приятели от яхта Анка към Колон- градът, където всички кораби и яхти спират за няколко дена, за да си оформят документите преди преминаването на Панамския Канал.

На път за Колон решихме да пренощуваме край остров Линтън. От Кайос Холандес в Сан Блас до Линтън са 50 морски мили и при благоприятно време един ден е достатъчен да стигнем до там. Тръгваме рано сутринта в 06ч00 на 27 юни с 6-10 възела вятър от север под 90 градуса и 2-3 м вълни. Към 09ч00 вятърът се засилва 10-14 възела и с течението в нашата посока се движим с 6 възела. Яхта Анка е на около 1-2 мили зад нас, не ни изпуска и през цялото време се виждаме. Двете лодки плават с една и съща скорост, което е чудесно, когато яхти правят преходи заедно. Поддържаме контакт и по радиото. Адриан казва, че това плаване между Сан Блас и Линтън е най-приятното откак са тръгнали с лодката, с попътен вятър и спокойна вода, с добра скорост- прекрасен слънчев ден на море.

Ние също се наслаждаваме на перфектните метеорологични условия и спокойното плаване. Хващаме две скумрии. Едната е много малка и я освобождаваме, за да и дадем шанс да порасне, но другата е достатъчно едра и се превръща в обяда ни за деня.

Ivo got a fish

Ivo got a fish

Към 16ч00 следобед минаваме малкия скалист нос на входа на спокоен широк залив, където пускаме котва насред поне още трийсетина други лодки в дълбоки мътни води защитени от ветрове и вълни от всички посоки.

Cape at the entrance of the bay to Isla Linton

Cape at the entrance of the bay to Isla Linton

Веднага скачаме в каяка и се насочваме към малкото плажче на остров Линтън- необитаем остров, чиито хълмове са обрасли с гъста непроходима растителност. Не далеч от брега има една изоставена порутена сграда, която някога е била изследователска станция, но днес е само една празна развалина обитавана от паяци и от семейство маймуни-паяк. Остров Линтън е островът на маймуните-паяк, техен дом и техен затвор.

Isla Linton, Spider Monkey

Isla Linton, Spider Monkey

Още преди да пристигнем на острова, забелязваме черните силуети на две маймуни в клоните на дърветата до плажа. Те също ни забелязват. Едната виси от едно палмово листо в много странна поза, като се държи с ръце и с опашка за дървото, а краката и висят във въздуха.

.

.

Другата се е нагласила удобно в трон от зеленина и ни наблюдава с трагично изражение на лицето си.

.

.

Ние умираме от страх, най-вече след нещастната случка с нашите приятели от яхта Амели 4 тук преди няколко месеца. Меган на 12 години им носела плодове и заедно с майка си била на острова, когато една от маймуните внезапно я сграбчила и ухапала по ръката до кокал. Трябвало веднага да отидат в болница за да зашият раната и да и бият инжекция против бяс, тъй като не се знаело дали маймуната не носи разни зарази. За малко пътешествието с яхта на цялото семейство да приключи, тъй като живота на момичето беше в опасност, но за щастие маймуната не била заразна, раната оздравя и семейството продължи напред. Прекосиха Панамския Канал, посетиха Мачу Пикчу в Перу, минаха през Галапагоските острови, прекосиха Тихия Океан, прекараха няколко незабравими месеца на островите във Френска Полинезия и сега са на път за Фиджи.

.

Мая и маймуна-паяк на остров Линтън

Имайки предвид какво се случи с Меган, ние гледаме да се държим на безопасно разстояние, да се движим предпазливо и бавно и да не изпускаме от очи маймуните на плажа. Те са превъзбудени от нашето присъствие, издават пронизителни писъци и лаят, люлеят се заплашително над главите ни и скачат от клон на клон, но в момента в който забелязват парчетата манго и банан, които им носим, слизат от палмите и внимателно ни доближават да си вземат от лакомствата.

Spider Monkey walking like a man

Spider Monkey walking like a man

Маймуната-паяк, крачеща изправена като дребно човече с много дълги ръце, които почти се влачат до земята е сюрреалистична гледка.

.

.

С непропорционално дълги крайници и опашка, която и служи като пета ръка, покрити с черна козина и с човешко изражение, тези са наследниците на третият неуспешен опит на Майските богове да създадат хората, според свещената книга Попол Вух. При следващият „успешен“ опит, боговете създават нас, днешните хора.

.

.

Маймуната-паяк е една от най-едрите маймуни в Новия Свят, най-интелигентната маймуна в района и един от критично застрашените от изчезване видове в света. Живее в групи и семейства в тропическите гори между Мексико и Бразилия. Но поради изсичането на горите, районите които обитават намаляват все повече, а самите те биват преследвани и избивани от местните жители за месо.

.

.

Не след дълго свикваме с тях и те свикват с нас.

.

.

По-тъмната маймуна с войнствено изражение е по-нервна и скача нагоре-надолу по палмите, надавайки безбожни писъци с широко зейнала уста, в която се подават остри жълти зъби. Той е пазачът на острова.

.

.

Другата маймуна изглежда по-млада, с по-светла кафеникава козина, нежна и предпазлива, с меланхоличен сърцераздирателен поглед, в който се чете неизличима носталгия по горите и свободата извън пределите на острова.

.

.

Седи неподвижна през по-голяма част от времето и си взима парченца банан от ръката на Иво, с женствени грациозни движения.

.

.

Тъкмо се приготвяме да си тръгваме, когато откъм гората се задава трета маймуна. Този е Бащата или Шефът. Козината му е сивкава на места, цялата в рани и изглежда сърдит и лош. Веднага го обвиняваме, че е „маймуната ухапала Меган“ и набързо напускаме царството му.

.

.

Маймуните-паяк на остров Линтън са се превърнали в местната туристическа атракция и няколко души даже правят пари от тях. Крузърите с яхти минаващи от тук ги посещават с дингита, носят им плодове и ги снимат, с което маймуните са свикнали, но привечер пристигат ораганизираните екскурзии от близкото градче Портобело. Моторни лодки докарват десетки туристи, които крещят и се опитват да раздразнят маймуните, за да ги предизвикат да скачат от клон на клон, да се люлеят заплашително от върховете на палмите и на свой ред да крещят на туристите, за което те са си платили и много ги забавлява.

.

.

На нас тази ситуация ни се стори безкрайно отвратителна- хора, които се държат по-зле от животни, без грам уважение към маймуните, стресирайки и измъчвайки животните за пари и за забавление. Представих си как някоя героична личност ги спасява и ги освобождава в джунглите на Панама, но тогава пък има опасност някой да ги улови и изяде за вечеря…

Замислих се: кои сме ние „успешните хора създадени по подобие на Майските богове“; в какво сме се превърнали?

Tourists

Tourists

За авторката: Мира Ненчева заедно с мъжа си Иво и 11-годишната им дъщеря Мая живеят на 11-метровия катамаран Фата Моргана и обикалят света. Можете да следите пътешетвията и приключенията им в блога www.thelifenomadik.com или на страницата им във Фейсбук:  Facebook/The Life Nomadik

Share

Куна Яла- Реки и крокодили

Реки и крокодили

.

.

След две седмици около малките отдалечени островчета в архипелага Сан Блас (Панама) плаваме до устието на една малка река, спускаща се от планина Дариен- Рио Асукар (Захарната Река). Пускаме котва в спокойните плитки води не далеч от делтата. Рано на другата сутрин сме готови да посетим за първи път континентална Панама.

Entrance to Rio Azucar

Entrance to Rio Azucar

С дълги ръкави и крачоли срещу слънчево изгаряне и комари, с шапки и очила, се натоварваме на триместния ни каяк. Вятърът е притихнал под яркото небе, където няколко разпилени облачета висят неподвижно заклещени по върховете на планините. Навлизаме в мястото, където сладководните води на реката се смесват със солените морски вълни. Нищо не помръдва. Тъмни сини планини в далечината покрити с гъсти непроходими гори и ни най-малкият признак на цивилизация във всички посоки.

.

.

В началото реката е широка и плитка, с мангрови дървета по бреговете от двете страни, на места- високи и сплетени, образуващи мрачни тунели над реката, през които ние бавно се провираме.

.

.

По-нататък водата е неподвижна и напълно прозрачна. Светът се любува сам на себе си в огледалото, течащо под краката му. Нашият каяк се плъзга върху бездънно небе, над облаци и дървета преобърнати надолу с главата.

.

.

Реката е прохладна и чиста. Няма нито един завод да я замърсява, нито един град или село да я експплоатира, само гора и планина.

.

.

И животни. Скатове спящи по дъното на реката се събуждат под паника щом наближим и вдигат мътни облачета около себе си преди да избягат.

.

.

Птици излитат от храстите и дърветата по бреговете, когато наближим брега: чапли, корморани, ибиси, якамари и рибарчета, дроздове и кълвачи, тукани и много други.

.

.

.

.

Falcon

Falcon

Ято лазурни качулати сойки скрили се в един рунтав храсталак надвесен над водата изпълват тишината с шумните си крясъци- какфония подобна на крякането на жаби, която продължава толкова дълго, че в един момент свикваме с шумотевицата и даже се стряскаме, щом внезапно всички едновременно замлъкнат и отново настава мистериозна тишина.

heron

heron

Любимите ни речни обитатели бързо стават малките кафеникави василиск гущери, също наричани Исус Христос, защото подобно на синът на Господ и те притежават завидното умение да вървят по вода! Даже ако ги питате тях ще ви кажат, че вървенето по вода е фасулска работа, за аматьори- те спринтират по повърхността на реката! Гледката е невероятна всеки път щом някой подплашен гущер прецапа от единия бряг до другия с превишена скорост (достигаща до 11 км/ч), колкото му държат краката, пред нашите учудени неверующи погледи!

basilisk lizard

basilisk lizard

И дори да оставим божествените му способности настрана, гущерът-василиск е доста интересен, застанал неподвижно, скрит, преструващ се, че е част от клонче или дънер на изгнило дърво край брега. Кафеникав, с люспи и голям гребен спускащ се по главата, гръбнака и опашката му като перка на риба, наподобяващ на миниатюрен динозавър, краката му- големи, с дълги пръсти екипирани с кожести ципи, които му позволяват да се задържи на повърхността на водата, когато тича бързо, почти толкова бързо, колкото по земя.

basilisk (Jesus Christ) lizard

basilisk (Jesus Christ) lizard

Младоците могат да прекосят 10-20 метра, докато по-възрастните Исус Христоси прецапват само няколко метра преди да цопнат във водата, не защото са по-бавни, а защото са по-тежки и не могат да спринтират толкова дълго… Щом паднат във водата продължават напред с плуване, но само ако е крайно наложащо се, като например когато ги преследва враг, защото плувайки във водата са уязвими от водните хищници…

basilisk lizard

basilisk lizard

В един момент дочуваме симпатично чуроликане- нежно птиче гласче- а е маймунка! И още една! И още една!

.

.

Семейство тамарини (маймунки тити- най-дребните маймунки на Централна Америка) нервно подскачат в клоните над главите ни и нещо ни се карат. Чудно, какво ли се опитват да ни кажат? Тези са различни от тамарините, които срещнахме в Тайрона (Колумбия), с къси прически. Тези имат плешиви петна над ушите и посредата- гребен от бяла къса козинка, като пънкари.

.

.

И все пак съществото, което най-много се оглеждаме да видим тук е крокодилът- господарят на реката. Малко е странно и страшно да се рзхождаме по река пълна с крокодили, сами, без гид и от време на време да трябва да излизаме от каяка, когато стане прекалено плитко или когато течението е прекалено силно и да стъпваме във водата с боси крака, в река, дом на централно-американският кайман.

DSC_0696

Ето го! Скрит в сенките на шубраците, камуфлажен с пясъка и камъните по брега, напълно неподвижен, той ни наблюдава със студените си жълти очи. Отминаваме.

.

.

Още един! Наближавайки едно малко каменисто плажче точно където реката прави рязък завой, още един кайман излежаващ се на брега прибързано се довлича до ръба на водата и с един впечатляващо мълчалив скок се плъзва и изчезва в реката.

.

.

Изглежда, че кайманите ги е страх от нас много повече отколкото нас от тях, но Мая, подобно на всички 11-годишни момиченца, се ужасява и почти се разплаква при вида на крокодилите около нас. Но щом и третия (всички са дребни) панически изчезва и бяга от нас щом го доближим, тя се успокоява убедена вече, че истинските крокодили нямат нищо общо със страшилищата, които сме гледали по филмите. И така, речното сафари продължава.

.

.

Накрая даже срещаме едно бебе-кайманче опружило се на един дънер и всички (дори Мая) го намираме за голямо сладурче.

baby caiman

baby caiman

Продължаваме. На места реката е плитка, широка и спокойна- прекалено плитка дори за каяка ни и се налага да вървим в речното корито или по брега и да го дърпаме.

.

.

Други места са тесни и дълбоки и реката тече бързо. Става трудно да гребеш срещу течението. Навръщане тези места ги минаваме бързо и е много забавно.

.

.

Бихме продължили още по-нататък, докато свърши реката, но тя не свършва. Само става все по-трудна и по-трудна за прекосяване, планината започва да се вдига, появяват се бързеи и се налага да се връщаме наобратно. Отново минаваме под падналото дърво, което мравките листорезачи и други горски същества използват за мост над реката.

.

.

Гребем покрай голямото сейба-дърво украсено с висящите гнезда на птиците-тъкачки. Много по-лесно е навръщане, надолу по реката.

.

.

Фата Моргана ни чака. Чакат ни и още няколко диви реки в територията Куна Яла на индианците Куна; реки пълни с потайни горски същества, изпълнени с миризмата на ферментиращи диви мангота нападали по бреговете и със звуците на тропически птици и маймунки.

Речни снимки

.

.

.

.

.

.

DSC_0380

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

 

Това приключение беше въможно единствено благодарение на нашите официални спонсори KayakShopBG. Можете да ги посетите и харесатевъв Facebook/kayakshop.bg ! Благодарим ви!

.

.

Предишни статии за Куна Яла:

Рай на края на света

Циганските махали на рая 

Децата на Луната

Морските Каубойци

Шарените баби

 

За авторката: Мира Ненчева заедно с мъжа си Иво и 11-годишната им дъщеря Мая живеят на 11-метровия катамаран Фата Моргана и обикалят света. Можете да следите пътешетвията и приключенията им в блога www.thelifenomadik.com или на страницата им във Фейсбук:

Facebook/The Life Nomadik

Share

Къмпинг в Тайрона

Тайрона. Първа част

Тайрона, Ел Кабо

Тайрона, Ел Кабо

Наближавайки Колумбия с лодката ме лъхна онази позната прегоряла миризма на суха стара замя. Поех си дълбоко въздух за първи път вкусвайки с наслада горчивата невидима прах на Новия Свят. Какви ли градове, какви ли хора, каква ли природа ни очаква тук? Нямах търпение да се запозная със страната носеща името на Колумб, с тесните оживени улици на Санта Марта, с музеите и катедралите на Богота, с горещото родно селце на Габриел Гарсия Маркес, с водопадите в планините на Сиера Невада, с архитектурата на Картахена, с дивите плажове и маймуните в джунглите на Тайрона. Един месец далеч не е достатъчен да се обходи всичко, което Колумбия има да предложи на прашния пътешественик, може би и година няма да стигне… Нямахме време за губене.

Парк Тайрона

Парк Тайрона

Завърнахме се от Богата в Санта Марта късно вечерта и на следващата сутрин станахме към 6:00, стегнахме три раници с палатка, спални чували, 8 литра вода и консерви и потеглихме към Тайрона. Оставаха ни още 3 дена платен престой в скъпата марина и решихме да се възползваме от факта, че лодката е на сигурно място и да отидем на къмпинг в един от най-красивите и природноразнообразни паркове на Южна Америка.

Парк Тайрона, плаж Аресифе

Парк Тайрона, плаж Аресифе

От марината вървяхме петнайсетина минути до пазара, от където се качихме на автобус (6000 песос=2.50 $), който след 30 минути ни стовари пред портала на националният парк Тайрона. Вход за възрастни 35 000 песос или $15 (което си е голяма сума за Колумбия) и 20 000 песос или $8 за Мая. Входната такса е валидна за неограничен период, така че колкото повече дни останете, толкова повече „си я избивате“. На входа имаше още няколко туристи- хипарливи младежи с раници, които се качиха на едно микробусче за по 3000 песос или 1.20$ на човек до вътрешността на парка- последното място достъпно с кола. От там започват пътеките. Аз и Мая се насочихме към автобусчето като всички останали, но Иво ни спря възмутен.

– Никакво автобусче- от тук нататък вървим пеша!

– Само по 1 долар на човек е и ще ни спести 1 час вървене в жегата, не се излагай, хората ще си помислят, че сме луди.- казах аз, но напразно, за Иво всеки долар е ценен.

Пеша из гората с тежки раници

Пеша из гората с тежки раници

.

.

Тръгнахме по пътя и не след дълго автобусчето натоварено с десетина туристи, които ни изгледаха все едно сме големи глупаци, ни задмина и изчезна зад завоя. Вървяхме с наведени глави насред гъста джунгла, чиято влажна горещина се лепеше по кожите ни и скоро плувнахме в пот. Мая носеше дрехите на всички и две шишета вода по литър и половина, аз мъкнех тежки консерви с храна за трима за три дена и още две бутилки вода, а Иво се беше натоварил с голямата раница, в която се събраха трите спални чувала, палатката и още две бутилки вода.

Синя пеперуда Морф- мъртва край пътя

Синя пеперуда Морф- мъртва край пътя

Внезапно чухме познатите далечни крясъци на черните ревящи маймуни, които за първи път срещнахме по един от ръкавите на река Полочик в Гватемала преди почти две години. Дълбоки гърлени ревове, от които всеки път ме побиват тръпки. Все едно сърдито чудовище повръща- каза Мая. Това се най-гръмогласните обитатели на джунглата, чиито адски стенания предупреждаващи натрапниците да стоят далеч от тяхната територия, могат да бъдет чути на километри. Продължихме по пътя с ококорени очи, ослушвайки се, докатао ревовете се засилват и скоро семейството гръмогласници се озоваха над главите ни! Няма нищо по-вълшебно от това да срещнеш погледа на диво животно, макар и да е намръщен и недружелюбен, като погледите на черните ревящи маймуни.

Черни ревящи маймуни

Черни ревящи маймуни

Малко по-нататък чухме други по-тънички, по-дискретни гласчета, преди да видим в клоните на дърветата от двете страни на пътя, съвсем наблизо до нас, дребни симпатични подобни на котенца с прическа „Айнщайн“ маймунки. За разлика от черните ревящи маймуни, които се срещат в Централна и Южна Америка, дребните маймунки-тити или cotton-top tamarin се срещат само и единствено в североизточната част на Колумбия (или горе-долу- само в Тайрона) и никъде другаде по света. Те са в списъка на критично застрашените от изчезване видове. Никога дори не сме се и надявали да видим и да чуем, камо ли да снимаме толкова рядък вид маймуна.

Маймуна-тити

Маймуна-тити

Малките Айнщайнчета изглеждаха разтревожени и подскачаха наляво-надясно из клоните на дърветата с резки движения, спираха внезапно и ни хвърляха по един сърдит поглед, надавайки пискливи звуци, наподобяващи на някой, който шумно си прочиства зъбите, в които има останала храна. Подскачаха наоколо без да се отдалечават и все ни наблюдаваха. Аз лично бих останала с тях. Завинаги. Как да продължи човек по пътя, когато едни от най-срамежливите, най-симпатичните горски обитатели на Колумбия не искат да си тръгнат първи?

Тити

Тити

Продължихме нататък.

– Кои са глупаците сега? Ние или тези от автобуса, дето не видяха нито една маймуна?- победоносно взе да ни натяква Иво.

Тити

Тити

И беше прав. Ако не бяхме тръгнали пеша в жегата, нямаше да видим нито черните ревящи маймуни, нито малките тити, нито един голям червен паяк, нито една умряла край пътя синя пеперуда- морфо, най-вероятно блъсната от автобуса… Само, когато човек върви, пътят го възнаграждава.

Маймуна-тити

Маймуна-тити

Мина повече от час преди да достигнем мястото, където започват тесните пътеки из джунглата. Туристите от автобуса отдавна бяха заминали напред. И отново без да им се налага да бъхтат пеша в горещината и влагата, защото от това място си бяха наели коне срещу по-малко от 20 долара на глава. И за нас имаше коне, даже с намаление ни ги даваха, ама Иво посочи краката си и нямаше нужда да казва нищо…

Кон под наем

Кон под наем

.

.

Изминаха още два часа. Вървяхме в нещо като каньон образуван от конския трафик в песачливата земя, прескачахме сиви гранитни канари, паднали дървета и пътеките на мравките-листорезачи.

Каньон

Каньон

.

.

Мравки листорезачи

Мравки листорезачи

Мравки-листорезачи

Мравки-листорезачи

Вече минаваше обяд. Жегата беше непростима дори в сенките на джунглата. Целите бяхме плувнали в пот- едри капки, които се стичаха в малки ручейчета по лицата и ръцете ни, попиваха в дрехите ни и се вливаха в обувките ни. Скоро тениските и панталоните ни натежаха като че ли сме ги потопили в кофа с пот и сме ги облекли без да ги изcтискваме. Преполовихме водата за пиене- добре, че бяхме взели толкова много.

Мая

Мая

зеленина

зеленина

Срещнахме още един вид маймунки, които бяха заети да махат изсъхналите листа от една палма. Дърпаха ги с ръце много енергично и ги пускаха от високо на земята до нас, ровейки за бубулечки в основата им. И те също крещяха нещо недоволно по наш адрес. Иво и Мая се опитаха да комуникират, доста успешно, ако питате мен, дано не са ги обидили…

Маймуна

Маймуна

Освен неочакваната ни среща с тези маймунки, случайно попаднахме и на едно индианско селце, до където конете не ходят, разбира се. Водени от любопитство кривнахме от основния път по една скрита много малка пътечка.

Индианско село

Индианско село

.

.

Внезапно- две кокошки ровят в земята и не ни обръщат внимание. По-нататък- угаснало огнище и дрехи съхнат на големи канари. Няколко малки кръгли и една квадратна къщи,  направени от дървета и кал и с коносообрани покриви от палмови листа. Навес с хамаци. В един от хамаците спи индианец от племето Когуи! От една от къщите се подаде младо момиче в бяла роба и две малки полу-голи деца, които ни гледаха с любопитство и недоверие. Без да кажат нито дума и без да ни изтърват от поглед, готови да се скрият обратно в колибката, ако се наложи.

.

.

.

.

Индианци от племето Когуи

Индианци от племето Когуи

Не ни беше мястото тук и не искахме да тревожим тайните на това омагьосано място. Побързахме да се върнем обратно на основната пътека, предназначена за туристите. По това време вече бяхме напълно зашеметени от толкова много внезапни срещи с диви животни и хора. Вече нямаше да се учудим и даже очаквахме ягуар, динозавър или извънземно да ни пресече пътя.

Мария- от племето Когуи. Вървеше в гората успоредно на пътеката и излезе, когато я извиках с думите: Чоколате? С нея имаше още едно дете, което не посмя да излезе от гората. Мария обеща да раздели шоколада със сестричката си.

Мария- от племето Когуи. Вървеше в гората успоредно на пътеката и излезе, когато я извиках с думите: Чоколате? С нея имаше още едно дете, което не посмя да излезе от гората. Мария обеща да раздели шоколада със сестричката си.

Най-сетне пристигнахме до една поляна, където под навес от палмови листа имаше десетина палатки и няколко хамака. Това е първият от няколкото къмпинги в Тайрона. Седнахме да починем в ресторанта и си разделихме една скъпа кола, полюбувахме се на плажа Аресифе, където нямаше жива душа, защото къпането тук е забранено (след като няколкостотин души са се удавили в силното течение и големите вълни).

Първи къмпинг

Първи къмпинг

Душове

Душове

Мая в ресторантчето

Мая в ресторантчето

.

.

.

.

.

.

.

.

Продължихме към следващия плаж, наречен Ла Писина (басейна)- лагуна заобградена от рифове и скали, спиращи вълните- чудесна за къпане. Тук спряхме за час-два да се разхладим в приятните води на Карибско море и да си изсушим малко дрехите. Няма нищо по-прохладно, по-освежаващо, по-отмарящо след дългото вървене в прах и горещина от морето… Тук също така започнахме да срещаме и останалите туристи.

плаж Ла Писина

плаж Ла Писина

.

.

хубава гледка...

хубава гледка…

.

.

Брадорасло

Брадорасло

Към 3:00 следобед отново си облякохме потните дрехи, чорапи и тежки обувки и освежени, но изтощени от вървене с големите раници, пак потеглихме. Още половин час преход през палмова гора преди крайната ни цел- Ел Кабо.

.

.

Кокосова гора. Тук видяхме най-много кокосои орехи не едно място

Кокосова гора. Тук видяхме най-много кокосои орехи не едно място

Мира и Мая

Мира и Мая

Тайрона е национален парк обхващащ територия от 12 хиляди хектара в полите на Сиера Невада в Санта Марта с 3 хиляди хектара от най-биоразнообразната крайбрежна зона в Америка. С многобройни пусти плажове, сини карибски води, тропически джунгли и дъждовни гори, дом на стотици видове животни и птици, това е едно от най-дивите и най-красиви кътчета на Южна Америка.

Мая и Иво

Мая и Иво

А Ел Кабо е безспорно диаманта в короната.

Ел Кабо

Ел Кабо

Къмпинг Ел Кабо

Къмпинг Ел Кабо

– Тук ще бъде България!- рече Иво и двамата с Мая се заеха да разпъват палатката, докато аз имах за задача да документирам събитията с фото-апарата.

Мая и Иво опъват палатката

Мая и Иво опъват палатката

Мая и Иво горди

Мая и Иво горди

Мая се чекне в палатката

Мая се чекне в палатката

Мая оправя спалните чували

Мая оправя спалните чували

Само ние и още три двойки от многобройните къмпингари си мъкнеха собствените палатки. Останалите- поне 30-40 човека от цял свят, най-вече Германци и Австралийци си плащаха за палатка или хамак под наем, като „най-готиното“ място за хамак под наем беше малката колибка на скалите сред морето- най-сниманата отличителна черта на Ел Кабо.

.

.

.

.

.

.

Ел Кабо, Тайрона

Ел Кабо, Тайрона. В малката „къщичка“ на скалите се намират хамаците под наем.

Една палатка под наем на вечер на човек е около 15$, хамак е около 10$, а ние, въпреки, че си имахме палатка плащахме по 6$ на човек (Мая-безплатно) наем на вечер за привилигията да си я опънем в Ел Кабо.

Нашата палатка нощем

Нашата палатка нощем

Колкото и да мрънкаме, струваше си. Тук си прекарахме два от най-красивите, най-щастливите, най-перфектните дни в живота ни.

Иво и Мая край огъня

Иво и Мая край огъня

Мая хапва равиоли от консерва

Мая хапва равиоли от консерва

Мая с маршмелоу

Мая с маршмелоу

Тайрона рано сутрин на Ел Кабо

Тайрона рано сутрин на Ел Кабо

Къмпингът се събужда

Къмпингът се събужда

.

.

Мая и Мира готови за поход високо в планината до Ел Пуеблито (половин ден)

Мая и Мира готови за поход високо в планината до Ел Пуеблито (половин ден)

Иво помага на Мая през канарите

Иво помага на Мая през канарите

Мая

Мая

Мира и Мая

Мира и Мая

.

.

.

.

Черно колибри

Черно колибри

Мира и Мая обичат да прегръщат големи дървета

Мира и Мая обичат да прегръщат големи дървета

Иво обича да бере диви портокали

Иво обича да бере диви портокали

Пуеблито е малко изоставено индианско селце (не живеят индианци), където туристите от Тайрона могат да се разходят и да видят къщите на индианците. До тук се стига за 2-3 часа стръмно изкачване- труден терен с канари през цялото време; вертикално катерене.

Пуеблито е малко изоставено индианско селце (не живеят индианци), където туристите от Тайрона могат да се разходят и да видят къщите на индианците. До тук се стига за 2-3 часа стръмно изкачване- труден терен с канари през цялото време; вертикално катерене.

Пуеблито

Пуеблито

Номадите в Тайрона

Номадите в Тайрона

обратно на плажа

обратно на плажа

Иво си почива след дълъг изморителен поход до Пуеблито

Иво си почива след дълъг изморителен поход до Пуеблито

Мая прави пясъчен октопод

Мая прави пясъчен октопод

Иво реже кокоси

Иво реже кокоси

Мая пие кокоси

Мая пие кокоси

Червена катерица в палмите

Червена катерица в палмите

Мравки-листорезачки

Мравки-листорезачки

.

.

Залез. Втора вечер

Залез. Втора вечер

.

.

Още една рядка птица

Още една рядка птица

.

.

Тайрона, Ел Кабо

Тайрона, Ел Кабо

 

Facebook/The Life Nomadik

Share

Островът на маймуните

Островът на маймуните

от Мира Ненчева

Ние хората, въпреки историята, въпреки природата, въпреки съвестта ни, продължаваме да вършим странни неща в името на науката и в името на човечеството.

Майка и бебе резуз макак

Майка и бебе резуз макак

На 12 морски мили югозападно от Фахардо открихме малко островче- едва 600 на 400 м., плоско от северната страна със стръмно каменисто хълмче от югозападната, издигащо се от морето и достигащо 35м височина. Островът е залесен и необитаем, с изключение на няколкото стотин игуани и над 1000 маймуни от вида Резус Макак (Rhesus Macaque), които не се срещат никъде другаде в Пуерто Рико или в останалите карибски острови.

Кайо Сантиаго, Пуерто Рико

Кайо Сантиаго, Пуерто Рико

Маймунки! Колко яко, си казахме ние. Но това не е туристическа атракция и дори ако мястото не се пази в тайна, то е забранено за посетители. „Нарушителите ще бъдат наказани“- гласят табелки покрай брега. Това може би обяснява факта, че бяхме единствената лодка и единствените хора в околността.

 

.

.

Още щом се приближихме с лодката в заливчето до западният бряг чухме крясъците на маймуни в гората  и решихме да ги посетим с нашият нов каяк. Доближихме се до брега и започнахме да гребем в плитчините от подветрената страна на острова. Спряхме до едно малко пясъчно плажче и предпазливо се огледахме за маймуни в сенките на рядката горичка. Зачакахме. Скоро се появи двойка маймуни и седнаха срещу нас в далечината, хвърляйки ни по един нехаен поглед от време на време. Няколко минути по-късно започнаха да прииждат макаци от всички посоки. Някои вървяха на четири крака по земята, други подскачаха от клон на клон в короните на дърветата и от време на време надаваха остри крясъци, без особена причина. Озовахме се заобградени от стотици маймуни седящи на земята около нас и в клоните на дърветата.

 

резус макаци

резус макаци

Резус макаците са средно големи маймуни, сиви, кафеникави и жълти на цвят с къси опашки и червени лица, родом от Индия, Бангладеш, Пакистан, Непал, Бурма, Тайланд, Афганистан, Виетнам и южен Китай. Тези примати са най-широко разпространени в различни географски райони и обитават голямо разнообразие от климати и надморски височини в Централна, Южна и Югоизточна Азия след хората. Те оцеляват в сухи открити места, тревисти и гористи райони и дори се намират на височини до 2500 м. Също така са лесни за отглеждане в зоо паркове и в домашни условия. Често се размножават и броят им нараства, за това ги смятат за обратното на „застрашен вид“, а в Азия ги считат за напаст, като плъховете, особено в градовете, където маймуните ходят да търсят храна в отпадъците и често крадат каквото им попадне.

млад мъжки макак

млад мъжки макак

Фактът, че са толкова многобройни, устойчиви и лесни за отглеждане, както и фактът, че макаците и хората са доста близки по анатомия и физиология с 93% общи гени и общ прародител (преди 25 милина години), ги прави доста популярни в научната сфера.

.

.

„Резус макаците са широко използвани за медицински и биологични тестове, както и за животински експерименти. Името им дава названието на „резус фактор“- един от елеметите в човешката кръвна група. Резус макаците са също така използвани във всеизвестният противоречив експеримент за майчински лишения през 1950-те от доктор Хари Харлов, сравнителна психология. Други медицински открития улеснени от ползването на резус макаци включват: ваксини за бяс, дребна и едра шарка, лекарства за конторлиране на СПИН и по-доброто разбиране на женскта възпроизводителна система и ембриони.“ (От Уикипедия)

Маймунки с цифри и букви на гърдите

Маймунки с цифри и букви на гърдите

През 50-те и 60-те години НАСА изпраща макаци в космоса, от които един се завръща жив, а Русия последно праща маймунка извън орбита на Замята през 1997. Макак става първият клониран примат през 1994г., а 2001 г. се ражда и първото транс-генетично маймунче наречено Анди, съдържащо гени на медуза и светещо в тъмното.

.

.

За научни изследвания и експерименти проведени на територията на САЩ се използват маймуни внесени от Индия, както и маймунките от колонията на остров Кайо Сантиаго, не далеч от бреговете на Пуерто Рико (неинкорпориран щат на Америка), където група от 409 животни били донесени през 1938 г. (зората на Втората Световна Война, когато на много от околните малки острови се извършват редица военни и други опити и учения). Днес колонията наброява над 1000 индивида, коио се разхождат свободно на малкия остров. С тях се занимава Университет Пуерто Рико – Карбски център за изследване на примати. Научните работници наблюдават държанието на“дивите“ животни. Тези маймуни също така задоволяват нуждите за научни експерименти на Националният Здравен Институт на Америка и университетите Йеил, Чикаго и Харвърд.

майка с бебе

майка с бебе

Въпросът дали животни трябва да се ползват за научни изследвания е доста противоречив. Някои хора твърдят, че в името на медицинският напредък, няма друг начин. Животните могат да бъдат пожертвани за доброто на човечеството. Нека хиляди маймуни, казват те, бъдат инфектирани с болести, изучавани и пожертвани дори ако благодарение на това само един човек бъде спасен. Този човек може да е детето ви.

.

.

Ако всички са съгласни да се прави дисекция на жаби в училищата с научна цел и да се ползват лабораторни плъхове за медицински експерименти, то каква е разликата с маймунките? Макаците, подобно на плъховете, са просто още един вид животни в изобилие. Но те не са плъхове, може да спорите вие, нито са животни „произведени“ за месо. Това са диви животни, които приличат на нас.

резус макак

резус макак

 

Тези, които защитават правата на животните ще ви кажат, че е нечовешко, даже безбожно да се убиват живи същества независимо какви са причините. Повечето научни изследвания върху животни и без това са безсмислени, поради физиологическата разлика между животните и хората. Независимо, че имаме прилика с макаците, факт е, че различните видове имат различни реакции към вируси и болести. Например резус макаците носят Херпес Б вирус, който не им вреди изобщо, но е опасен и смъртоносен за хората. Така че какъв е смисълът да се разработва ваксина за дадена болест, като се използват маймуни, след като ваксината няма да е ефикасна за хора?

.

.

Макаците, които наблюдавахме от разстояние на Кайо Сантиаго бяха много предпазливи и добронамерени към нас. Явно бяха свикнали с човешко присъствие, тъй като научните работници идват с лодка да ги хранят всеки ден. Стояха и чакаха, но ние нито ги хранихме, нито ги доближихме. Някои ядяха листата и кората на дърветата, други внезапно се изнервяха и сбиваха, което предизвикваше краткотрайна суматоха и всички крещяха и се възбуждаха, но след няколко секунди се успокояваха и продължаваха да се занимават с обичайните си занимания. Майки кърмеха бебета, ромнтични двойки правеха краткотрайна любов, старейшините се караха на младоците.

Ауимбое-ауимбое

Ауимбое-ауимбое

Жълто-зелените им очи и сериозни лица им придаваха тъжно изражение, но това беше само илюзия. Ние хората много обичаме да хуманизираме животните и да им придаваме човешки черти. Например делфините затворени в басейни, които в действителност може би страдат ужасно, ни изглеждат усмихнати. Ние им се усмихваме в отговор и плуваме с тях и даже ги целуваме за снимката. Тези маймунки, от друга страна, които на нас ни изглеждаха тъжни (защото ние знаехме каква съдба ги очаква) са всъщност най-вероятно доста щастливи. Те нямат представа какво е предназначението им и се чустват добре: рзхождат се свободно на островчето си, което е техният дом от поколения насам- дом, където няма хищници, където храната не е проблем и климатът е прекрасен.

 

.

.

Те не подозират за съществуването на останалият свят извън островчето, не знаят нищо за произхода си, за истинската свобода и независимост, за истинската дива природа, за Индия. За тях няма друг вариант (както и за много от нас, които, въпреки, че знаем доста повече, приемаме актуалната система, импозираната ни социална структура и йерархия, условия и закони и живеем „свободни“ цял живот на малките си островчета от фалшив комфорт и фалшиви предназначения, притежавани и управлявани като роби, докато експериментите продължават).

.

.

*Споделете във Фейсбук и ни пишете вие какво мислите за всичко това.

Share

Горските демони на Гватемала

* Миналият път разказах за приключенията ни в каньона Бокерон

 

Глава десета. Горските демони на Гватемала

автор: Мира Ненчева

 

“ И те се покатерили във върховете на дърветата. Но дърветата започнали да растат по-високо. Станали огромни. Така, когато те искали да слязат обратно на земята, Един Бац и Един Уен немогли да слязат от върховете на дърветата. Така те останали във върховете на дърветата в малките планини и в зелените планини. Останали в горите, ревейки и крещейки в клоните на дърветата.“

– Легенда за Един Бац и Един Уен, Попол Вух

 

Езерото Изабал, Гватемала

Езерото Изабал, Гватемала

Октомври, 2013

Първият път когато ги чухме ни полазиха тръпки. Спогледахме се.

„Какво беше това?“

Когато денят и нощта започнат да се сливат и светлината загасне до омагьосано лилава, те започват да реват. Започват да плачат, да стенат, да крещят, да ръмжат. Ще чуете, дори когато сте на километри от тях, най-сърцераздирателните плачове, най-меланхоличните стенания, най-зловещите крясъци, най-злокобното ръмжене. Какво ли е това ранено животно (или демон), ще се запитате, способно на такава свирепа тъга.

Нощта пада над езерото...

Нощта пада над езерото…

На няколоко мили на югозапад от градчето El Estor река се влива в езерото Изабал. El Rio Polochic е най-големият приток на най-голямото езеро в Гватемала.

Река Полочик

Река Полочик

Преди да достигне езерото, реката се разделя на няколко по-малки ръкава образувайки широка усамотена делта със скрити заливчета и блатисти брегове оврасли с гъсти тревулаци, храсти и ниски дървета. Непроходима зелена тропическа разстителност.

Бреговете на еерото Изабал. Сиера де лас Минас в далечината.

Бреговете на еерото Изабал. Сиера де лас Минас в далечината.

След приключенията ни в в каньона Бокерон, трите лодки: Фата Моргана, Friendship и Blizzard потеглихме към делтата на река Полочик. Пуснахме котви в едно безлюдно заливче близо до устието Bocas de Polochic.

.

.

Нямаше никой освен нас. Тотална липса на цивилизация. Нищо не помръдваше.

Фата Моргана близо до устието на река Полочик в езерото Изабал, Гватемала

Фата Моргана близо до устието на река Полочик в езерото Изабал, Гватемала

Тук дните се повтаряха едни и същи.

 

Река Полочик

Река Полочик

Гватемала е малка държава в Централна Америка на юг от Мексико и един от най-биоразнообразните райони в света с уникални екосистеми и изобилие от дива природа. Устието на река Полочик е едно от местата с най-богатата природа в света Девствена разстителсност дом на диви животни.

Делта на река Полочик, Гватемала

Делта на река Полочик, Гватемала

Водите на делтата са царството на риби, видри, водни крави и крокодили. Бреговете са дом на койоти, ягуари, ленивци и гигантски мравояди. В небесата патрулират над 250 различни вида птици, между които чапли, тукани и папагали.

.

.

Всички тези същества се крият дълбоко в горите и блатата, потайни и незабелязани, притаени под повърхността на езерото, скрити между високите жилави треви и храсти. С изключение на тези, които шумно се самопровъзгласяват от върховете на дърветата за „наблюдателите на Земята“.

По река Полочик

По река Полочик

Всеки ден призори и малко преди здрач, техните ужасяващи крясъци раздират гората, пронизват въображението, вледеняват кръвта. Може да си помислите, както аз си помислих, че съществата, които надават тези ревове са огромни хищни чудовища, изоставени, безнадеждно ранени. Или може да си помислите, както аз си помислих, че това са злите посланници на Сатаната, които в този момент разкъсват поредната си жертва. Такива са им гласовете, дълбоки и зловещи, сякаш идват от ада. Ревовете на черните Ревящи Маймуни на Гватемала.

Черна Ревяща Маймуна

Черна Ревяща Маймуна

Ние ги чувахме всеки ден при изгрев и при залез слънце, но така и не свикнахме с пъклените им вопли.

Пърият път ги видяхме в далечината, малко преди сдрачът да се сгъсти и погълне мрачните им силуети притаени насред клоните на едно тънко безжизнено дърво с окапали листа. Бяха група от около 10-12. Нощта се спусна.

Семейство ревящи маймуни

Семейство ревящи маймуни

Черните Ревящи Маймуни, наречени така заради какфоничните звуци, които надават, обитават тропическите гори на Централна и Южна Америка. Когато няколко ревящи маймуни си отприщят гласните струни, често рано сутрин или привечер, могат да бъдат чути от 5 километра. Мъжките маймуни имат големи гърла и специализирани гласни струни, които им позволяват да си усилват звука. Ревовете им са предназначени да изпращат ясни съобщения на останалите маймуни: Тази територия ми принадлежи. Тези вокални примати са най-едрите от всички маймуни в Новият Свят. Тяхната опашка е като пети крайник, който ползват да висят от клоните на дърветата, докато ръцете и краката им са заети с бране и ядене на листа. Тези маймуни рядко слизат на земята и предпочитат да си прекарват времето в клоните на дърветата и да ядат листа, които съставляват по-голямата част от диетата им.

Иво и още една маймуна на дървото

Иво и още една маймуна на дървото

На следващият ден ги видяхме отново. Качихме се в каяка и часове наред гребахме нагоре по широката бавна река. После се спуснахме бавно и безшумно обратно надолу. Спряхме край брега под едно дърво, където две ревящи маймуни си почиваха в клоните на старо дърво, на по-малко от два метра над главите ни. Ние се втренчихме в тях, те се втренчиха в нас. Ние ги гледахме с възхита и умиление. Те ни гледаха ни с недоверие и неприязън. Бяхме нарушители в тяхната територия.

.

.

Не смеехме да помръднем. Единият маймун не престана да дъвче листа, които си тъпчеше в устата с много бавни движения без да сваля поглед от нас. Пръстите на ръцете му бяха черни и тънки и умело намираха най-сочните листа. В изразителните му очи прочетох следното съобщение:

„ Махнете се, не виждате ли, че се опитвам да обядвам на спокойствие. Това е моят личен клон, мойто лично дърво. Вие как бихте се почуствали, ако аз се лепна на прозореца ви и ви зяпам докато се храните?“

Основната прехрана на черните ревящи маймуни е листа. (Може би затова реват...)

Основната прехрана на черните ревящи маймуни е листа. (Може би затова реват…)

Изглеждаше тъжен, лош и доста грозен. Зъбите му бяха криви и пожълтели, черната му козина най-вероятно гъмжеше от бълхи. Дългата му дебела опашка се беше вкопчила в клона като някакво мрачно пипало. Устата му, неспособна да се усмихва, му придаваше сърдито меланхолично иражение.

.

.

Но това, което ме порази най-много бяха очите му. Влажни, дълбоки, пълни с мърдост и древни тайни. Караха ме да се чуствам неудобно, виновно. Очите му бяха очи на някой, който си спомня времената, завинаги изубени в миналото, когато е бил принц. Когато той и неговият брат са били изгонени от цартвото на хората и наказани в жесток акт на отмъщение да живеят завинаги из върховете на дърветата, в малките планини и в зелените планни. И никога да не се завърнат в света на хората.

.

.

 

Можете да намерите предишните статии на български и историйки от нашите пътешествия в долната част на следната страница: Екипажът

.

Ако имате въпроси или коментари можете да ни пишете в кометарите тук или да ни намерите във Фейсбук: Facebook/The Life Nomadik .

 

Не забравяйте да ни харесте във Фейсбук и да споделите тази страница с вашите приятели!

Мерси от екипажа на Фата Моргана!

Share