Моето училище не е сграда. Нещата, които ми харесват и нещата, които не ми харесват в моят мореплавателски живот

 *Тази статия написана от Мая беше първо публикувана на английски в декемврийското издание на вестник Caribbean Compass на страница 32-33

Мая се гордее с първата си публикувана статия във вестник Карибски Компас

Мая се гордее с първата си публикувана статия във вестник Карибски Компас

 

Здравейте, хора! Аз съм Мая. Днес ще пиша за нещата, които харесвам и за нещата, които не харесвам в този номадски мореплавателски живот.

Мама ме попита къде бих предпочела да живея, на лодката или обратно в къщата в Канада. Този въпрос много ме затрудни, повече даже от ужасната математика. Мисля, че харесвам лодката повече. В къщата винаги ме беше страх от тъмното и още ме е страх и винаги ще ме е страх. Предпочитам да се стискам до сутринта вместо да ходя до тоалетната през нощта. Също ме беше страх защото бях малка и вярвах в чудовища. Стаята ми беше най-голямата в цялата къща и беше доста празна. Аз имам обратното на клаустрофобия. Тук в лодката стаята ми е малка, пропорционална и комфортна.

Иначе къщата беше добре. Имахме огромен телевизор, кожен диван, голяма кухня и сума ти хубави неща. Но беше скучно, особено когато брат ми не ме пускаше в неговата стая, родителите ми гледаха филм дето не е за малки деца и аз нямах какво да правя. Така че със сигурност избирам лодката. Сега пътуваме, срещаме нови хора, плаваме и виждаме невероятни острови.

Maya with a grooper

Maya with a grooper

Но нека започна с нещо, което не харесвам на лодката. Най-лошата част от мореплаването е, че всичко подгизва от солената вода. И трябва да перем на ръка! Изпирам си дрехите и чаршафите и на следващият ден тръгваме нанякъде. И огромна вълна залива всичко, което е много, много неприятно. И тогава идва най-лошата част- отново пране! Пълня кофа с вода, слагам си чаршафите вътре с препарат за пране. После търкам и ги оставям да се накиснат около половин час и после пак търкам, търкам, търкам; после ги изстисквам, плакна ги два пъти и ги простирам на парапетчетата отстрани на лодката. И така, вече знаете как си пера нещата на ръка. А вие на земята си имате перални машини, нали? Честно казано, вашият начин е доста по-мързелив от моят.

Но това, което харесвам на морската вода е самата морска вода. Станала съм професионална гмуркиня и ако не ми вярвате, ваш проблем. Гмуркам се до 7-8 метра дълбочина. Почти колкото татко, но съм сигурна, че ще го надмина скоро. Мога да си държа дъха под вода 32 секунди. Засякохме времето на плажа в Мартиника. Но ще се науча да си задържам дъха още повече. Никога не съм била по-горда от себе си. Само преди два месеца умирах от страх от дълбокото и от страшните същества в морето- акули, баракуди, морени и друг подобни. Но сега, когато се гмуркам надълбоко, се чуствам като в безтегловнст, не ме е страх и не ме интересува какво има наоколо. Усещам все едно аз съм страшната акула, която се разхожда из океаните. Не всеки може да изпита подобно усещане, все едно мога да дишам под водата. Късметлийка съм, че морският цар Нептун ме е дарил с тази дарба.

Но най-любимото ми нещо откакто пътуваме са приятелите. В Канада имах само няколко приятелки в училище и в квартала. Но откак сме на лодката е страхотно, толкова много нови приятели- млади, възрастни, всички са страхотни! Обичам да ходя на плажа и на други места и да се запознавам с местни деца, а също и с други деца-мореплаватели като мен. Иначе бих полудяла, ако само стоя на лодката. Запознансвото с нови причтели е лесно. Обикновено ги питам: Здрасти, искаш ли да си играем? или Здрасти, искаш ли да бъдем приятели? И почти винаги работи тази стратегия! В най-лошият случай те не искат да си играят с мен.

Но от Гватемала насам много ми липсва моята най-добра приятелка Нойял от катамарана Френдшип. В деня, в койото се срещнахме край басейна тя дойде на гости с преспиване, само след няколко часа. Липсва ми да си играем заедно, да плуваме, да рисуваме, да си говорим, да катерим планини, да ходим из каньони, да скачаме от водопади и да си записваме смешни видеота, които все още пазя на телефона. Или като се записахме как танцуваме на нашата лодка, a Вик ни беше DJ. Още си пазя тези видеота, но ме е срам да ги покажа на който и да е. Тя ми помагаше в училище в Гватемала, защото аз не говорех испански в началото и ние ходехме заедно на училище там за няколко месеца. Също така тя ме научи как да скачам с главата надолу от лодката. Обичахме да скачаме във водата след училище направо с дрехите. Плаче ми се като си спомням тези щастливи мигове…

Maya and Noial in traditional costumes in Guatemala

Maya and Noial in traditional costumes in Guatemala

Нойял и аз сме родени почти по едно и също време. Отпразнувахме си заедно рождените дни. Това беше последният път, когато се видяхме. Прегърнахме се, казахме си чао, до утре и повече не се видяхме, нито на следващият ден, нито никога. Излезе хубав вятър за плаване и ние отплавахме… Често се питам какво ли прави тя в този момент. Понякога спорехме и се карахме, по-често отколкото трябваше, за което сега много съжалявам, но както казват- оценяваш какво си имал само след като го загубиш.

Разбира се раздялата е нещо, което не харесвам в този начин на живот. Всеки път като срещнем хубави хора и нови приятели или ние или те трябва да тръгват и кой знае кога пак ще се видим…

Друго, което ми харесва е да изкачваме планини и вулкани. Имам цял списък с най-хубавите походи, които направихме: изкачихме връх Scenery на остро Саба, Дяволският връх и Врящото езеро в Доминика, Grande Soufriere в Гваделуп, вулканът Пеле в Мартиника и разбира се неповторимият връх Дуарте в Доминиканска Република, най-високият връх на Карибите! Отне ни два дена да достигнем върха, имахме гид и две мулета-Маргарита и Пинтеро. Беше страхотно! Също така посетихме и много водопади и естествени басейни.

Зеленият цвят ми стана любим. Не зеленото на парите, а зеленото на карбската растителност. Толкова много прекрасни цветя, дървета, плодове, зеленчуци и насекоми. Карибите са много хубави, никога няма да ги забравя, просто чудесни! Не че се хваля, но след всички тези походи из планините, вървене насам-натам и гмуркане в рифовете стопих доста мазнини и краката ми станаха здрави като на Херкулес. Вече съм в добра форма.

Всеки, който срещнем ме пита: “Ами училището?“ Този въпрос наистина ме дразни. Аз всъщност ходя на училище. И даже имам нещо да ви науча днес: Моето училище не е сграда, моето училище е светът!

Имам една дебела книга на лодката, Илюстрирана Детска Енциклопедия, където пише всичко по азбучен ред. От там научавам много. Когато отворих на буквата „з“ и прочетох за „знание“, ето какво пише: „Ако получавахме знания само в училище, никой никога нямаше да завърши.“ Също пише, че има три начина за добиване на знания: 1. Пътешествия, 2. Четене, 3. Растене. Аз ги правя и трите наведнъж!

Това е моят отговор на вашият много досаден въпрос.

Maya at school

Maya at school

Дали ми харесваше училището в Канада? Не много. Но училище на лодката е страхотно. Бас хващам, че научавам повече пътувайки и срещайки нови хора за един ден, отколкото децата в училищната стая научават за седмица.

Както и да е, исках да напиша всичко това, защото са все факти и мисля да приключа с това. Благодаря ви за вниманието!

 

*Прочетете за училището на Мая в Гватемала тук.

Share