Операция освобождаване на морски костенурки

.

.

Един дъжделив мрачен ден станахме рано и взехме автобуса за Родадеро, само на няколко километра от Санта Марта. Там се срещнахме с нашите колумбийски приятели Ката и Себастиян на тяхната работа в агенцията за водолази DeepCoral и заедно с още двама техни познати от аквариума Mundo Marino (Морски Свят) и от университета Universidad Jorge Tadeo Lozano (UTADEO) , се натоварихме в микробуса на DeepCoral. След около час пристигнахме на един голям плаж, Casa Grande-Surf Beach в Тайрона, където вече имаше доста народ и продължаваха да прииждат хора. Беше специален ден и специално събитие, на което ние имахме удоволствието и честта да присъстваме благодарение на Ката и Себастиян, които познаваха организаторите.

С Ката и Себастиян

С Ката и Себастиян

Всяка година стотици подрастващи морски котенурки от вида „Карета“ биват освобождавани в морето на един от плажовете в Тайрона благодарение на програмата за опазване на морските костенурки на Санта Марта- Programa de Conservación de Tortugas Marinas с участието на аквариума Mundo Marino в Родадеро заедно с университета UTADEO и с основен спонсор- една от най-големите петролни компании в района- Petrobras. (Ката обясни, че петролните компании, които експлоатират природните ресурси и често са причина за замърсяването на околната среда, са задължени със закон да даряват определено количество средства годишно на подобни програми свързани с опазването на околната среда.)

Casa Grande Surf Beach

Casa Grande Surf Beach

.

.

Плажът беше окупиран от деца, всякакви възрасти, някои – дошли с родителите си, други от училище- цели класове- с еднакви сини шапчици с логото на Petrobras. Всички очакаха с нетърпение пристигането на костенурките. Ние се вълнувахме невероятно. Аз се срещнах и разговарях с Етебан Андраде- научен работник от програмата за опазване на морските костенурки, който отговори на многобройите ми въпроси.

.

.

Програмата стартира през 1999г. с научни изследвания и през 2004г. в морето биват освободени първите 154 костенурчета. От тогава, всяка година научните работници, студенти и доброволци участващи в програмата изравят между 100 и 300 яйца на костенурки (1-3 гнезда съдържащи средно по 100 яйца всяко) от плажовете в Тайрона по Карибското крайбрежие на Колумбия. Яйцата се излюпват в аквариума в Родадеро и бебетата прекарват първите 6-8 месеца от живота си там, под наблюденията и грижите на морските биолози. След което поотрасналите костенурки със заздравели черупки биват овободени в морето- от началото до сега- общо 1517 броя. Така шансовете им за оцеляване през първите най-критични седмици от живота им е 97% вместо около 55% в естествени условия.

.

.

Програмата има за цел не само да подпомогне размножаването на този вид застрашени от изчезване морски костенурки, но и сенсибилизирането на обществото и най-вече- на най-младите му членове, по проблема за опазването на този вид морски обитатели, обясни Естебан. Събитието по освобождаването на малките костенурки, което се провежда веднъж годишно от 2004г. насам, има за фокус децата на Санта Марта- тяхното образование в областта на опазването на морските костенурки и съхраняването на околната среда като цяло.

.

.

.

.

.

.

Въпреки, че според международните закони уловът и консумацията на морски костенурки и продукти от морски костенурки е забранен, в Колумбия все още няма такива утвърдени местни закони. С други думи- хората в Колумбия ( а и на много други места по света) все още ловят и убиват морските костенурки за месо, изравят и ядат яйцата им, необезпокоявани и ненаказани от законите.

Рибари в Ст Луша и част от техният улов- обезглавена морска костенурка  снимка- октомври 2015

Рибари в Ст Луша и част от техният улов- обезглавена морска костенурка
снимка- октомври 2014

Рибари в Ст Луша и част от техният улов- обезглавена морска костенурка  снимка- октомври 2015

Рибари в Ст Луша и част от техният улов- обезглавена морска костенурка
снимка- октомври 2014

Рибари в Ст Луша и част от техният улов- обезглавена морска костенурка  снимка- октомври 2015

Рибари в Ст Луша и част от техният улов- обезглавена морска костенурка
снимка- октомври 2014

Не чакахме дълго. Скоро, малките костенурчета пристигнаха с камион и десетки доброволци се наредиха да разтоварват контейнерите. Иво беше от първите, които се втурнаха да помагат. Има ли работа да се върши- Иво е там.

Иво помага за пренасянето на морските костенурки

Иво помага за пренасянето на морските костенурки

Наредиха контейнерите на сянка под един навес на плажа и ги напълниха с прясна морска вода.

Иво с кофи

Иво с кофи

.

.

Децата се натрупаха любопитни да видят костенурките-бебета.

.

.

Мира и Мая

Мира и Мая

Въпреки, че всички бяха от един и същи вид- Карета- и излюпени по едно и също време, някои бяха жълто-кафяви, други червеникаво-кафяви, други тъмно кафяви; някои бяха по-дребни, други по-едри. Оказа се, че костенурчетата, подобно на децата, се различават едно от друго. Някои са руси, други- кестеняви, трети-червенокоси и тези, които хапват повече растат по-бързо. Кой да предположи!

"Супа" от костенурки

„Супа“ от костенурки

.

.

Костенурките „Карета“- едни от най-големите морски костенурки в света- достигат 1м. дължина и 140кг., с най-големите екземпляри достигащи до 3м. дължина и 450кг и живеят между 47 и 67 години. Срещат се на много места – в Атлантическия, Тихия и Индийския окен, както и в Карибско и Средиземно море. Случвало се е да доплуват и в Черно Море, но много рядко. С масивни мощни човки способни да разбиват кости и черупки, този вид костенурки се хранят не само с водорасли и медузи, но и с риба, омари и рапани.

Костенурка "Карета" на 8 месеца

Костенурка „Карета“ на 8 месеца

За съжаление, костенурките „карета“ имат ниска репродуктивност, което, в комбинация с много други външни фактори, допринася за прогресивното намаляване на бройката им. Днес те продължават да фигурират в червения списък на изчезващи видове на Международната Общност за Опазване на Природата. Женските костенурки, които едва на възраст 30-35г. достигат сексуална зрялост, снасят между 300 и 400 яйца само веднъж на 2-3 години. Но основните причини за застрашеният им от изчезване статус са намаляването на хабитата им, унищожаване на яйцата им, случайното и нарочното им ловене, както и замърсяването на околната среда и по-специално- на моретата и океаните с плстмасови боклуци. Плажовете, където гнездят прогресивно намаляват поради застрояване, индустриални дейности и повишаването на нивото на океаните. Месото и яйцата им продължават да бъдат считани за деликатеси на много места по света и се продават свободно на пазарите. Черупките, маста им и други продукти все още биват използвани в козметичната индустрия и за традиционни мехлеми в Мексико и Китай. Стотици хиляди костенурки се задушават и умират годишно хванати случайно в мрежите на търговските риболовни кораби. Голяма част от яйцата на костенурките биват изравяни от диви и домашни животни и хора още преди да се излюпят, а по-голямата част от новоизлюпените често стават жертви на раци и риби още в първите мигове след като изпълзят на повърхността на пясъка.

Иво държи новоизлюпено костенурче. Опитахме се да го спасим от едно коати- животно подобно на ракун (миеща се мечка) в мексико, август 2013

Иво държи новоизлюпено костенурче. Опитахме се да го спасим от едно коати- животно подобно на ракун (миеща се мечка) в мексико, август 2013

Дойде дългоочакваният момент- освобождаването на 300 8-месечни костенурки в морето. Първо, спонсорите и организаторите държаха реч, после децата се наредиха на безкрайна опашка, а родителите, като папараци с фото-апарати и камери ,се натрупаха по ръба на заграждението. Пристигна оркестър, като във филмите на Костурица и задумкаха весели пачанги.

Оркестър на плажа

Оркестър на плажа

Освобождаването се проведе на няколко етапа. Групи деца наредени в редица на плажа с лице към морето, получаваха инструкции и по една костенурка и по сигнал едновременно слагаха костенурките на пясъка.

.

.

.

.

.

.

Като на състезание с хрътки или с коне, но в по-бавен вариант, костенурките се втурваха към морето- някои по-амбицирани от други- и само след секунди изчезваха в бялата пяна. Всеки път музиката се засилваше и ритъмът забързваше по време на състезанието и замлъкваше веднага щом последното костенурче от групата се мушне в морето. Следващата група. Айде музиката пак!

.

.

.

.

Мая също се нареди в една от групите по освобождаването. За сведение, нейното костенурче се оказа най-бързото, най-смелото и най-сръчното от групата. Съсредоточено и ловко, демонстрирайки неповторими умения по плуване в пясък, то се засили към морето и без да се разсейва нито за миг, спечели състезанието. Другите просто нямаха шанс, не че се хвалим…

Мая с морска костенурка

Мая с морска костенурка

Групата на Мая

Групата на Мая

Почуствахме се удовлетворени. Не само заради победата. Представете си само: този ден училището на Мая бяха отново морето и плажът. Час по биология. Урок по екология и опазване на околната среда. И не един а 300 малки учители, които в момента плуват из моретата и пътешестват из света, като нас.

Костенурка "Карета" на 8 месеца

Костенурка „Карета“ на 8 месеца

Можете да намерите друга историяс костенурки тук: За това как си купихме лодка и започнахме да мореплаваме из света

Facebook/The Life Nomadik

Share

За това как си купихме лодка и започнахме да мореплаваме из света.

Първа Глава

За това как си купихме лодка и започнахме да мореплаваме из света

 

След шест месеца в търсене и обикаляне по пристанищата на цялото атлантическо крайбрежие между Ню Йорк и Флорида с една стара грозновата каравана, която с обич наричахме Баба Гануш; след като изчетохме куп книги по ветроходство и мореплаване; след многократно ровене в интернет сайтове и форуми и безкрайни разправии с брокери, на които изобщо не може да се вярва защото само се опитват да ти пробутат най-големия боклук и да ти вземат парите, най-накрая намерихме „идеалната лодка“. 12-метров катамаран построен през 2001 година в Южна Африка, в сравнително добро състояние, с три кабини и достатъчно място за нашето малко четиричленно семейство.

Фата Моргана

Фата Моргана

Набързо продадохме къщата, колата и мебелите обратно в Канада където имигрирахме и живяхме през последните 12 години, подарихме каквото остана на познати и приятели и натоварихме всичко, което си представяхме че ще ни потрябва на лодката: няколко чифта дрехи и обувки, тенджери и чинии, инструменти и книги. На 1 април 2013 офицялно се пренесохме да живеем на борда на нашият нов плаващ дом: катамарана Фата Моргана.

Само че не започнахме да плаваме веднагически. Първо трябваше да извадим лодката на сушата в един кораборемонтен двор в Кий Уест за да поправим няколко неща: киловете, няколко малки дупки по корпуса, железните парапети и какво ли още не. Два месеца Иво работи от сутрин до вечер в ужасен токсичен прахуляк, жега и комари. Заедно с Ед, специялист по фибро-стъкло, Иво построи твърд покрив на мястото на старото платнище върху руля и там монтира нови огромни слънчеви батерии; инсталира машина за превръщане на морската вода в сладка, смени хиляди големи и малки нещица: веригата за котвата, котвата, водни помпи, някои от електрониките, разни дръжки, въжета, лампи и най-накрая изстърга старата боя от корпусите и сложи нова. И всичко това без да знае нищо за лодки.

Иво и Виктор

Иво и Виктор

Мая помага

Мая помага

Мира боядисва лентите и рисува името на лодката- Фата Моргана

Мира боядисва лентите и рисува името на лодката- Фата Моргана

На 27 май 2013 Фата Моргана, подновена и пребоядисана, натоварена с цялата ни покъщнина, се завърна в морето готова за приключения.

В средата на юли, след още няколко седмици на котва в Кий Уест където продължихме да работим по лодката на вода и малко по малко започнахме да се учим как да я караме и управляваме с помощта на нашите нови приятели- Тайлър и корабните пънкове, най-после потеглихме.

Тони, приятел от Кий Уест, един от корабните пънкове, които ни помогнаха в началото с ветроходството.

Тони, приятел от Кий Уест, един от корабните пънкове, които ни помогнаха в началото с ветроходството.

За първи път сами на лодката!  Снимката е направена от Тайлър

За първи път сами на лодката!
Снимката е направена от Тайлър

Без никакъв опит във ветроходството, без предишни познания по мореплаване, без да проверяваме прогнозата за времето, без инидкатор за вятъра и без авто-пилот, на борда на първата ни лодка, твърдо решени да не ползваме двигателите, а само платната и вятъра, ние доплавахме безпрепятствено до Драй Тортугас, на 67 морски мили на запад от Кий Уест. Пристигнахме през нощта, след около 20 часа плаване и пуснахме котва в тъмното, в залива пред един от островите отбелязан на картата.

Драй Тортугас е малък архипелаг в най-южната част на Флорида, на ръба на Мексиканския Залив, състоящ се от няколко необитаеми островчета заобиколени от коралови рифове. През 1846-1876 година американската армия построила огромна крепост на един от островите с цел да защитават териториалните води на Америка от нападения откъм Мексико- Форт Джеферссън. Но поради липсата на сладка вода на острова и тъй като в резервоарите за дъждовна вода се завъдили ларви на комари, военните започнали да се разболяват и измират. Наложило се да изоставят Форт Джеферсън. По-късно, по време на американската гражданска война, използвали крепостта за затвор. Днес руините на Форт Джеферсън достъпни само по вода, както и околните островчета с пустинни плажове и кокосови палми, са национален парк и една от най-интересните туристически дестинации във Флорида.

Форт Джеферсън, Драй Тортугас, Флорида

Форт Джеферсън, Драй Тортугас, Флорида

Тук прекарахме няколко незабравими дни далеч от всякаква цивилизация. За първи път се почуствахме сами и свободни, независими от нищо и от никого, освен от слънцето, вятъра и водата. За първи път часовете и минутите нямаха никакво значение.

Никога няма да забравя онази първа сутрин когато зората постепенно освети старото туловище на тъмната крепост в чиято тежка сянка леко се поклащаше нашата спяща лодка. Мина известно време преди да осъзнаем фантастичния мащаб на Форт Джеферсън, десетки влажни помещения на три нива опасващи целият остров.

Форт Джеферсън, Драй Тортугас, Флорида

Форт Джеферсън, Драй Тортугас, Флорида

Този ден обиколихме тъмните коридори на изоставената крепост където децата играха на гоненица, на криеница и намериха малка умряла жаба. Видяхме безброй малки и големи рачета-пустинничета с екстравагантни шарени черупки, окупирали долните етажи на Форт Джферсън и сенчестите места из целия остров. Следобеда отидохме да се гмуркахме в лазурните води около кораловите рифове, а привечер се разходихме по плажа и събрахме розови рапанчета, наслаждавайки се на спокойствието и прозрачното време.

Виктор, Мая и Мира, Форт Джеферсън, Флорида

Виктор, Мая и Мира, Форт Джеферсън, Флорида

Мира с раче-пустинниче, Форт Джеферсън

Мира с раче-пустинниче, Форт Джеферсън

Тук, на плажа непосредстено до крепостта, срещнахме самотен крокодил, който избяга в морето, изненадан, като ни видя. По-добре ние да изненадаме крокодил, отколкото крокодил да ни изненада нас, си помислихме. И въобще, какво прави крокодил в морето? Също така засякохме няколко черни акули „медицински сестри“ в плитчинте около острова, които ни наобиколиха, любопитни, някои големи почти колкото каяка ни, в който съвсем не се чуствахме на сигурно място. Една даже мина под нас. Този вид акули са напълно безобидни, имат малки усти и мустаци, обикалят по дъното в пплитчините около рифовете като прахосмукачки и ядат дребни отпадъци. Хората ходят да си плуват с тях, да ги хранят и да си правят снимки, все едно са делфини, само че на нас доста ни изкараха акъла. Иди убеждавай децата, че тези точно акули са „безобидни“…

Морски Крокодил на плажа

Морски Крокодил на плажа

.

.

На съседния по-малък остров се издига висок стар но функциониращ фар построен през 1826 година заобиколен от кокосови палми и разкошен бял девствен плаж.

Фар на Логерхед Остров, Драй Тортугас

Фар на Логерхед Остров, Драй Тортугас

 

Тук срещнахме група научни работници и морски изследователи които дойдоха с малка моторна лодка за два дни да наблюдават гнездата на морските костенурки и да броят черупките на излюпилите се бебета-костенурчета, за да определят как се развива поколението. Ние страшно много се ентусиазирахме и им предложихме нашата незаменима безплатна помощ: да мъкнем големият плажен чадър, кофи, лопати и каквото друго има за мъкнене, като шерпи, само и само да присъстваме на изравянето на костенурчите гнезда пълни с празни черупки.

 

Иво държи чадъра докато морските изследователи изравят и сортират костенурчите яйца.

Иво държи чадъра докато морските изследователи изравят и сортират костенурчите яйца.

Така научихме много за този вид морски костенурки. Например, научихме, че те винаги снасят по 100-110 яйца, от които 90% се излюпват успешно. Някои от неизлюпените яйца бяха пълни с миризлива жълтеникава течност, която изследователите, с докторски ръкавици, наляха в бурканчета и прибраха в куфар. В други имаше ембриони в различна степен на развитие, които научните работници внимателно разгледаха, снимаха и прилежно отбелязаха данните в специални големи научни тефтери. Най-вълнуващо беше когато намериха едно живо бебенце-костенурче, неуспяло да изпълзи от гнездото. Сложиха го в голяма оранжева кофа и го затрупаха с пясък за да го освободят на плажа в полунощ, когато нормално се излюпват морските костенурки.

Ембрион на морска костенурка

Ембрион на морска костенурка

Иво с бебе-костенурче

Иво с бебе-костенурче

Тази нощ имаше пълнолуние. Преди да си легнем дълго стояхме на палубата и гледахме към фара, в чиито нозе си представяхме как огромни морски костенурки мъчително излизат от тъмното море за да заровят 100 бели топчести яйца в горещия пясък. Представяхме си как едно малко бебе-костенурче изпълзява от своята самотна оранжева кофа тази нощ и панически се затичва към водата за да доплува съвсем близо до нашата лодка и после- в открито море.

Фар на Логърхед Остров, Драй Тортугас

Фар на Логърхед Остров, Драй Тортугас

На следващата сутрин, 23 юли 2013, вдигнахме котва посока Куба. Нашият пръв среднощен преход през най-мощното и опасно морско течение в света- Гълфстрийма.
Така започнаха нашите невероятни мореплвателски приключения по света.

 

Следващият път  ще опиша подробно нашият скромен плаващ дом: катамарана Фата Моргана. Какво е разположението и как изглежда отвътре, защо избрахме именно тази лодка, какви са предимствата и недостатъците на катамараните спрямо еднокорпусните лодки и какви подобрения и приспособления инсталирахме за да превърнем Фата Моргана в уникален незаменим off-the-grid кораб. Прочетете тук.

 

Ако имате въпроси или коментари можете да ни пишете в кометарите тук или да ни намерите във Фейсбук: Facebook/The Life Nomadik .

Не забравяйте да ни харесте във Фейсбук и да споделите тази страница с вашите приятели!

Мерси от екипажа на Фата Моргана!

Share