Регата делфини баракуди и Дейвид Копърфилд

Седемнайста глава

Регата, делфини, баракуди и Дейвид Копърфилд

от Мира Ненчева

Март, 2014

Джордж Таун в Бахамите е лудница, особено през зимата и особено по време на седмицата, когато се провежда регата. Разбира се, с нашият късмет, точно тогава се появихме ние.

Беше вече нощ, когато минахме зад рифовете и пуснахме котва в първото заливче до едно малко островче. Решихме, че стотиците светлини в далечината са светлините на града. Голям град ще да е, си помислихме. Но на сутринта се оказа, че това са били лампичките от върховете на мачтите на стотиците лодки закотвени в широкият плитък залив срещу Джордж Таун.

Дингита на крузъри от другата страна на залива, Джордж Таун, Бахамите

Дингита на крузъри от другата страна на залива, Джордж Таун, Бахамите

Самият град не е по-различен от останалите бахамски градчета- спокойствие в непрестанната тропическа жега, малки къщички подредени от двете страни на тесни еднопосочни улички, кола минава от време на време, мъже насядали по стълбите в сенките край магазинчета и ресторантчета, поздравяват минувачите, добро утро, как сте днес. Разликата с останалите бахамски градчета и острови е огромната общност от крузъри, окупирали залива- поне три пъти по-многобройни от местното население-между 300 и 500 лодки. Цялата икономика на това място се базира на крузърите.

Стотици лодки, най-вече канадски, чито екипажи се състоят предимно от двойки пенсионери, си прекарват зимните месеци в Джордж Таун, далеч от студа на север. Тук те си организират всевъзможни игри и забавления на едно малко островче само за тях, където местните не ходят. Йога на плажа, волейбол, домино, карти, класове по рисуване и разни занаяти, турнири по покер, семинари, състезания с кокосови орехи (!) и какви ли не други забавления. Имат си и ресторан само за тях с дискотека. Ходят в града само да си пазаруват, на друг ресторант за разнообразие, да си изперат дрехите в градската пералня и да заредят гориво и газ. Така живеят голяма част от канадските пенсионери, за разлика от българските…

Ние се паркирахме от другата страна на залива, далеч от крузърите и близо до града, тъй като да играем домино с канадци-пенсионери не се връзва с представите ни за приятно прекарване. Там стояхме няколко дни в очакване на гости.

Fata Morgana anchored in front of Peace$Plenty hotel, George Town Фата Моргана на котва в Джордж Таун, Бахамите

Fata Morgana anchored in front of Peace$Plenty hotel, George Town
Фата Моргана на котва в Джордж Таун, Бахамите

Най-интересното, което се случи през тези дни беше тридневната регата. Около трийсетина лодки взеха участие и беше прекрасно да ги наблюдаваме, с опънати платна, като рояк бели пепереду, които прехвърчаха във всички посоки. Нещо като ветроходен хаос- прекрасна гледка- всякакви модели и размери яхти носени от вятъра. Някои се приближаваха съвсем близо до нас, безшумни, и внезапно завиваха, платната увисваха за момент, после се изпълваха отново с вятър, натегнати, лодките се засилваха, само корпусите им свистяха върху морето, еднокорпусните наклонени ниско над водата, катамараните изправени стабилни, тримараните с един крак във въздуха хвърчащи с невероятна скорост.

.

.

.

.

Ние викахме за Триад, тримарана на Том, наш приятел, който имаше нужда от екипаж и ние с Иво се кандидатирахме, но той избра други по-опитни за първите две състезания, по едно на ден, и обеща нас да ни вземе за третото.

Triad in the middle

Triad in the middle

Триад спечели първо място и в двете състезания. Имаше празненства с безплатна храна и танци на островчето на пенсионерите.

.

.

.

.

Третото състезание за наше огромно съжаление го отложиха поради липса на вятър, но Том ни качи на обиколка по маршрута заедно с другите от екипажа. И така, имахме щастието да обиколим острова, макар и без да се състезаваме, на борда на Триад- най-бързата лодка в Джордж Таун и беше страхотно!

Tom and Ivo

Tom and Ivo

.

.

Бяхме десетина човека на борда, екипаж и пасажери, времето слънчево и приятно, вятърът около 10 възела от югоизток, морето гладко- перфектно. Триад се носеше със скоростта на вятъра, сякаш едвам докосваше повърхността на морето, с такава лекота- имахме усещането, че всеки момент ще се отдели от водата и ще полетим.

.

.

.

.

.

.

Щом вятърът напънеше от ляво, левият корпус стоеше във въздуха и беше много интересно по време на маневра поворот оверщаг- Триад прескачаше от един корпус на друг, както вие бихте прескочили локва, с широко разкрачени крака. И всички се местехме от една страна на другата. При катамараните няма подобно нещо- те стоят винаги вертикално изправени.

.

.

Captain Tom Cox, s/v Triad

Captain Tom Cox, s/v Triad

След 4 часа шампионът Триад се завърна в заливчето, пуснахме котва и събрахме платната. И точно тогава се появиха семейство делфини- майка с две бебета. Том, доста интересна личност, пръв скочи във водата, Иво и Джим веднага го последваха. Повече от половин час делфините плуваха около нас. Като магия.

Ivo with dolphins

Ivo with dolphins

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

Няколко дни по-късно пристигнаха гостите ни, които изобщо не очакваха какво ще им се случи. Иван, наш много добър приятел- българин в Канада, 16-годишната му дъщеря Нани и 18-годишният му син Никола- най-добрият приятел на Виктор пристигнаха в Джордж Таун и преживяха една седмица на борда на Фата Моргана, плавайки в хубаво време и в лошо време (с 35 възела шквал и огромни вълни, както и влизане между рифовете на платна нощем с течението срещу нас). Престоят им може да се обобщи така: открихме вълшебен остров и неговият самотен омагьосан обитател, ловихме риба с копия във води гъмжащи от кръвожадни баракуди, гмуркахме се при скатове и морски звезди, плувахме с акупи и русалки, с каяка открихме малка пещера, където през нощта единствените светлинки бяха фотолуминисценцията във водата, почти изгорихме една палма, опитомихме човекоядно куче нахранвайки го с кокосови орехи и ядохме отровни баракуди всеки ден.

Иво и Иван

Иво и Иван

.

.

 

Мая и Нани

Мая и Нани

 

Виктор и Никола

Виктор и Никола

На 35 морки мили северно от Джордж Таун се намира Ръдър Кий- малък частен остров с няколко самотни плажа и много красиви скални формации, както и малка пещера издълбана от вълните- притежание на известният илюзионист Дейвид Копърфилд.

Ръдър Кий, Бахамите

Ръдър Кий, Бахамите

Фата Моргана на котва пред Ръдър Кий

Фата Моргана на котва пред Ръдър Кий

.

Мира в пещерата

.

Пещерата при прилив се наводнява

.

.

И въпреки, че на острова почти никога няма никой, Том ни предупреди, че има инсталирани камери, които следят какво става по бреговете и едно човекоядно куче, което пази острова и неговите тайни. Така че по-добре не ходете на брега, за да си нямате проблеми с магьосника и с бясното му куче, каза Том.

Скални гъби

Скални гъби

.

.

Като пристигнахме в заливчето и пуснахме котва, веднага отидохме на брега. Половината от нас с плуване, другата половина се накачулихме на каяка и всички се озовахме на частното островче за 2 минути. Нямахме търпение да срещнем Дейвид Копърфилд! Разходихме се из вътрешността, събрахме сума ти кокосови орехи, разгледахме пещерата, но нито помен от магьосника.

 

.

Иво и Иван пристигат на забраненият остров

.

Никола и Виктор

.

Агент Оранжев

.

Мира събира паднали кокосови орехи

И точно когато най-миролюбиво си отваряхме кокосови орехи с мачете на плажа, едно мрачно космато същество се подаде от храстите. За нула време се телепортирахме във водата. Всеки спасява себе си- мъжете избягаха първи, изоставяйки жените и децата. Като бяхме на безопасно разстояние от брега се обърнахме и гледаме- съществото омърлушено и не много страшно.

.

Иво бере кокосови орехи направо от палмите

Нани

Нани във въздуха

Дали е Дейвид Копърфилд? Или Робинзон Крузо? Или Том Хенкс? Или човекоядното куче? Бяхме общо седем човека. Трима казаха, че е куче, четирима казахме, че е Дейвид Копърфилд. Накрая всички се съгласихме, че това е илюзиониста, който след неуспешна илюзия е превърнал сам себе си в куче, безвъзвратно.

.

Дейвид Копърфилд

Горкият Дейвид Копърфилд- козината му сплъстена и вмирисана, ноктите му прораснали, изоставен на собственият си остров сам, омагьосан, без компания, без храна и без вода. Стана ни мъчно и предпазливо се завърнахме.

.

Виктор предпазливо храни Дейвид

Споделихме с него кокосовите орехи и той гладно нагъна четири, като много внимателно и изкусно огризваше кокоса от черупките. От там на сетне кучето се превърна в нашият добър островитянски приятел и гид. Галено му викахме Дейвид.

.

Дейвид яде кокосови орехи

На следващият ден, докато Иво и Иван ловяха риби с копия в рифовете, Дейвид заведе мен и децата на разходка да проверим какво има от другата страна на острова, където, след като вървяхме по една тясна пътечка цялата в паяжини и паяци, открихме още един прекрасен таен плаж. В торбичка носехме пилешки кокалчета за Дейвид и му ги давахме едно по едно. Той беше безкрайно щастлив и благодарен.

.

Мая си остри оръжие за всеки случай

.

На път към непознати места с торбичка кокали

.

От другата страна на острова

.

Мая

.

Виктор, Мая и Мира

.

Виктор„ мая и Мира във въздуха

Обратно на лодката си организирахме състезание по скачане във водата. Всички спечелиха първа награда.

.

Децата скачат в бистрите топли бахамски води

.

Мая, Никола и Виктор

.

.

.

Иво и Иван. Ех, живот!

.

Иван в полет

.

Иво в полет

.

Виктор и Никола в полет

Вечерта се завърнахме на брега с огромен кокал от свинският бут, който изядохме предната вечер, както бяхме обещали на Дейвид и си напалихме грамадански огън на плажа. (След този кокал Дейвид ни стана верен до гроб и за малко да го осиновим.)

.

Привечер на островчето- стартираме огън

.

.

 

.

.

Иво, който е пироман по душа, с вино в системата, за малко да подпали една от палмите. Какво ли са си викали тези, които преглеждат записите от охранитлните камери…

.

Сцена от филм с Том Хенкс

.

.

/

/

.

.

.

.

 

На следващия ден открихме още една от тайните на това омагьосано място- русалка, която свири на пиано под водата.

.

.

 

Скулпурата е направена по поръчка на Копърфилд от стомана и се намира на около 3 метра под вода. Номера е, че не се знае точно къде е и не е лесно да я намери човек.

.

.

.

.

.

Иван къде се е хванал?

След тези прекрасни три дена не ни се тръгваше. Сърцата ни се късаха най-вече за Дейвид, който през изминалите две нощи спа на плажа срещу лодката и само ни чакаше да отидем на брега и да му занесем нещо за хапване. Нани сериозно искаше да го осинови.

.

.

Моля ви, ако някой някога отиде на това място, занесете на кучето храна и вода. Кучето не е опасно и е напълно изоставено. Оцелява ядейки паяци и гущери и пие морска вода. Да изоставиш куче само на малък остров уж да пази частната собственост (кокосовите орехи ли, незнам?) от натрапници (като нас) е жестоко спрямо животинката и независимо дали Дейвид Копърфилд или някой друг е отговорен, това не е правилно.

След това островче посетихме още няколко подобни малки самотни островчета, гмуркахме се, плувахме, скачахме във водата, разхождахме се в плитчините с каяка. Иван постоянно ловеше риба, но все хващаше баракуди, които по принцип може да причинят натравяне от сигуатера, ако носят бактерията в себе си и е рисковано да се ядат, ама Иван беше дошъл да лови риба и да яде риба и нищо и никой не можеше да го спре да хапва баракуди! И все пак взехме предпазни мерки: преди всички да седнем да се нахаплярим, първо давахме на госта ни Иван да опита малко парченце от рибата. После изчаквахме около час, като внимателно го наблюавахме дали нещо странно ще му се случи. Ако след около час Иван все още беше жив, значи баракудата е чиста и става за ядене. И тогава всички се нахвърляхме върху вкусните сочни бели филенца. Баракудата е една от най-вкусните риби, които сме яли и определено е най-лесна за хващане. Мммм!

 

.

Поредната баракуда

.

Да, баракуда е. Грозна, отровна, но вкусна!

.

Бирата в Бахамите- Калик

.

След няколко бири и вина…

И така, седмицата мина прекалено бързо и дойде време нашите приятели да си ходят. Първите няколко дни след като си заминаха ни беше трудно да свикнем с празната лодка. Липсваха ни…

Иво и Иван

Иво и Иван

Иво и Иан на борда на Фата Моргана

Иво и Иван на борда на Фата Моргана

Глава шестнайста. Пътя на болката

Можете да намерите предишните статии на български и историйки от нашите пътешествия в долната част на следната страница: Екипажът

.

Ако имате въпроси или коментари можете да ни пишете в кометарите тук или да ни намерите във Фейсбук: Facebook/The Life Nomadik .

Не забравяйте да ни харесте във Фейсбук и да споделите тази страница с вашите приятели!

Мерси от екипажа на Фата Моргана!

 

 

Share

Островът на маймуните

Островът на маймуните

от Мира Ненчева

Ние хората, въпреки историята, въпреки природата, въпреки съвестта ни, продължаваме да вършим странни неща в името на науката и в името на човечеството.

Майка и бебе резуз макак

Майка и бебе резуз макак

На 12 морски мили югозападно от Фахардо открихме малко островче- едва 600 на 400 м., плоско от северната страна със стръмно каменисто хълмче от югозападната, издигащо се от морето и достигащо 35м височина. Островът е залесен и необитаем, с изключение на няколкото стотин игуани и над 1000 маймуни от вида Резус Макак (Rhesus Macaque), които не се срещат никъде другаде в Пуерто Рико или в останалите карибски острови.

Кайо Сантиаго, Пуерто Рико

Кайо Сантиаго, Пуерто Рико

Маймунки! Колко яко, си казахме ние. Но това не е туристическа атракция и дори ако мястото не се пази в тайна, то е забранено за посетители. „Нарушителите ще бъдат наказани“- гласят табелки покрай брега. Това може би обяснява факта, че бяхме единствената лодка и единствените хора в околността.

 

.

.

Още щом се приближихме с лодката в заливчето до западният бряг чухме крясъците на маймуни в гората  и решихме да ги посетим с нашият нов каяк. Доближихме се до брега и започнахме да гребем в плитчините от подветрената страна на острова. Спряхме до едно малко пясъчно плажче и предпазливо се огледахме за маймуни в сенките на рядката горичка. Зачакахме. Скоро се появи двойка маймуни и седнаха срещу нас в далечината, хвърляйки ни по един нехаен поглед от време на време. Няколко минути по-късно започнаха да прииждат макаци от всички посоки. Някои вървяха на четири крака по земята, други подскачаха от клон на клон в короните на дърветата и от време на време надаваха остри крясъци, без особена причина. Озовахме се заобградени от стотици маймуни седящи на земята около нас и в клоните на дърветата.

 

резус макаци

резус макаци

Резус макаците са средно големи маймуни, сиви, кафеникави и жълти на цвят с къси опашки и червени лица, родом от Индия, Бангладеш, Пакистан, Непал, Бурма, Тайланд, Афганистан, Виетнам и южен Китай. Тези примати са най-широко разпространени в различни географски райони и обитават голямо разнообразие от климати и надморски височини в Централна, Южна и Югоизточна Азия след хората. Те оцеляват в сухи открити места, тревисти и гористи райони и дори се намират на височини до 2500 м. Също така са лесни за отглеждане в зоо паркове и в домашни условия. Често се размножават и броят им нараства, за това ги смятат за обратното на „застрашен вид“, а в Азия ги считат за напаст, като плъховете, особено в градовете, където маймуните ходят да търсят храна в отпадъците и често крадат каквото им попадне.

млад мъжки макак

млад мъжки макак

Фактът, че са толкова многобройни, устойчиви и лесни за отглеждане, както и фактът, че макаците и хората са доста близки по анатомия и физиология с 93% общи гени и общ прародител (преди 25 милина години), ги прави доста популярни в научната сфера.

.

.

„Резус макаците са широко използвани за медицински и биологични тестове, както и за животински експерименти. Името им дава названието на „резус фактор“- един от елеметите в човешката кръвна група. Резус макаците са също така използвани във всеизвестният противоречив експеримент за майчински лишения през 1950-те от доктор Хари Харлов, сравнителна психология. Други медицински открития улеснени от ползването на резус макаци включват: ваксини за бяс, дребна и едра шарка, лекарства за конторлиране на СПИН и по-доброто разбиране на женскта възпроизводителна система и ембриони.“ (От Уикипедия)

Маймунки с цифри и букви на гърдите

Маймунки с цифри и букви на гърдите

През 50-те и 60-те години НАСА изпраща макаци в космоса, от които един се завръща жив, а Русия последно праща маймунка извън орбита на Замята през 1997. Макак става първият клониран примат през 1994г., а 2001 г. се ражда и първото транс-генетично маймунче наречено Анди, съдържащо гени на медуза и светещо в тъмното.

.

.

За научни изследвания и експерименти проведени на територията на САЩ се използват маймуни внесени от Индия, както и маймунките от колонията на остров Кайо Сантиаго, не далеч от бреговете на Пуерто Рико (неинкорпориран щат на Америка), където група от 409 животни били донесени през 1938 г. (зората на Втората Световна Война, когато на много от околните малки острови се извършват редица военни и други опити и учения). Днес колонията наброява над 1000 индивида, коио се разхождат свободно на малкия остров. С тях се занимава Университет Пуерто Рико – Карбски център за изследване на примати. Научните работници наблюдават държанието на“дивите“ животни. Тези маймуни също така задоволяват нуждите за научни експерименти на Националният Здравен Институт на Америка и университетите Йеил, Чикаго и Харвърд.

майка с бебе

майка с бебе

Въпросът дали животни трябва да се ползват за научни изследвания е доста противоречив. Някои хора твърдят, че в името на медицинският напредък, няма друг начин. Животните могат да бъдат пожертвани за доброто на човечеството. Нека хиляди маймуни, казват те, бъдат инфектирани с болести, изучавани и пожертвани дори ако благодарение на това само един човек бъде спасен. Този човек може да е детето ви.

.

.

Ако всички са съгласни да се прави дисекция на жаби в училищата с научна цел и да се ползват лабораторни плъхове за медицински експерименти, то каква е разликата с маймунките? Макаците, подобно на плъховете, са просто още един вид животни в изобилие. Но те не са плъхове, може да спорите вие, нито са животни „произведени“ за месо. Това са диви животни, които приличат на нас.

резус макак

резус макак

 

Тези, които защитават правата на животните ще ви кажат, че е нечовешко, даже безбожно да се убиват живи същества независимо какви са причините. Повечето научни изследвания върху животни и без това са безсмислени, поради физиологическата разлика между животните и хората. Независимо, че имаме прилика с макаците, факт е, че различните видове имат различни реакции към вируси и болести. Например резус макаците носят Херпес Б вирус, който не им вреди изобщо, но е опасен и смъртоносен за хората. Така че какъв е смисълът да се разработва ваксина за дадена болест, като се използват маймуни, след като ваксината няма да е ефикасна за хора?

.

.

Макаците, които наблюдавахме от разстояние на Кайо Сантиаго бяха много предпазливи и добронамерени към нас. Явно бяха свикнали с човешко присъствие, тъй като научните работници идват с лодка да ги хранят всеки ден. Стояха и чакаха, но ние нито ги хранихме, нито ги доближихме. Някои ядяха листата и кората на дърветата, други внезапно се изнервяха и сбиваха, което предизвикваше краткотрайна суматоха и всички крещяха и се възбуждаха, но след няколко секунди се успокояваха и продължаваха да се занимават с обичайните си занимания. Майки кърмеха бебета, ромнтични двойки правеха краткотрайна любов, старейшините се караха на младоците.

Ауимбое-ауимбое

Ауимбое-ауимбое

Жълто-зелените им очи и сериозни лица им придаваха тъжно изражение, но това беше само илюзия. Ние хората много обичаме да хуманизираме животните и да им придаваме човешки черти. Например делфините затворени в басейни, които в действителност може би страдат ужасно, ни изглеждат усмихнати. Ние им се усмихваме в отговор и плуваме с тях и даже ги целуваме за снимката. Тези маймунки, от друга страна, които на нас ни изглеждаха тъжни (защото ние знаехме каква съдба ги очаква) са всъщност най-вероятно доста щастливи. Те нямат представа какво е предназначението им и се чустват добре: рзхождат се свободно на островчето си, което е техният дом от поколения насам- дом, където няма хищници, където храната не е проблем и климатът е прекрасен.

 

.

.

Те не подозират за съществуването на останалият свят извън островчето, не знаят нищо за произхода си, за истинската свобода и независимост, за истинската дива природа, за Индия. За тях няма друг вариант (както и за много от нас, които, въпреки, че знаем доста повече, приемаме актуалната система, импозираната ни социална структура и йерархия, условия и закони и живеем „свободни“ цял живот на малките си островчета от фалшив комфорт и фалшиви предназначения, притежавани и управлявани като роби, докато експериментите продължават).

.

.

*Споделете във Фейсбук и ни пишете вие какво мислите за всичко това.

Share