Пунта Чаме. Кайтсърфинг в Панама с Радо Барзев

Пунта Чаме. Кайтсърфинг в Панама с Радо Барзев

.

.

В края на един дълъг и тесен безлюден полуостров на не повече от 100км западно от Панама Сити, достигаме плаж образуван от екстремните отливи на Тихия Океан, с черни лешояди и скелети, с виещи ветрове и хвърчащи хора. На около час и половина с кола от града се намира Пунта Чаме- място популярно насред кайтсърфистите, което се намира на Залива Чаме- една от любимите дестинации за търсачите на силни усещания, любители на спорта.

Punta Chame (Panama)

Punta Chame (Panama)

Един такъв търсач на силни усещания и вманиячен кайтсърфист е Радо Барзев от София, когото срещнахме още първата седмица от пристигането ни в Панама Сити.

Rado Barzev

Rado Barzev

Семейството на Радо се преместили да живеят в Никарагуа през 80-те години (където баща му е бил представител на българските мотокари), когато Радо бил тинейджър. През 90-те той завършва икономика в Чили, прави докторат в Холандия и днес работи като Икономист по природните средства и консултант за международни организми по проекти свързани с природната среда в цяла Централна Америка, Карибско Море и в някой страни от Южна Америка. Благодарение на работата му, която е свързана с много пътувания, Радо прекарва голяма част от времето си в Панама- стратегическо място за движение в района. Работата му се състои от две части: първо посещава мястото, за което трябва да изготви доклад, после сяда на компютъра в къщи и пише естимации. Радо- винаги спокоен, позитивен и заразително весел оптимист, е един от малкото хора в света, които истински си обичат работата, наслаждавайки се на свободата да си избира следващия проект, да работи с хората и с темпото, което на него му допада, а и от собствения си дом, и да пътешества благодарение на работата си. Така е успял да посети някои от най-красивите и интересни природни, исторически и културни дестинации в Латинска Америка и Карибите.

.

.

Природата и пътешествията са двете големи тръпки на Радо. И той винаги се старае да има достатъчно свободно време, което прекарва с красивата си приятелка от Никарагуа, Кения, пътешествайки заедно из планините и край морето. Радо също така обича да чете, да плува, да играе тенис и най-вече- да кара кайт в Никарагуа или в Панама или където и да се намира в момента.

Rado Barzev

Rado Barzev

Ако питате мен, основното занимание на Радо е кайтсърфа, а работата си върши в свободното време; така изглежда отстрани. Непрекъснато наблюдава и дебне прогнозата за вятъра и в момента, в който излезе полъх достатъчно силен за да му напълни кайта, той скача в колата и след час и половина е на Пунта Чаме.

Rado Barzev at Punta Chame (Panama)

Rado Barzev at Punta Chame (Panama)

„Утре дават хубав вятър! Отивам на Пунта, вие идвате ли?“- ни праща съобщения един-два пъти в седмицата и повечето пъти грабваме кайта на Иво, банските на Мая и мойте, няколко бири и потегляме с Радо към Пунта Чаме.

Иво и Радо

Иво и Радо

Веднъж се субидихме в 7 сутринта и гледаме съобщение от Радо получено в 3 през нощта: „В 5 сутринта ще има хубав вятър, аз отивам! Искате ли да дойдете?“ Пропуснахме тази покана, защото ние, за разлика от Радо, спим нощем. Мисля, че той има някакво устройство, което активира специална аларма, независимо по кое време на денонощието, щом се появи вятър. Истински маниак.

Rado Barzev at Punta Chame (Panama)

Rado Barzev at Punta Chame (Panama)

Първият път, когато Радо дойде да ни вземе от булевард Амадор беше доста комичен. Радо е към два метра, голям човек и очаквахме, че съответно кара голяма кола, може би джип. Появи се една малка количка Chevrolet Spark с една дъска на покрива и от нея, като от дядовата ръкавичка, се показа Радо нахилен до уши. „Икономична е и не замърсява много природата.“- обясни той с усмивка. „Като порасна, искам да имам точно такава кола“- обяви Мая. „Аз пък искам да стана като Радо, като порасна…“- добави Иво вдъхновен. Невероятно, но всички се събрахме удобно в количката, заедно с екипировката, дъските, една малка хладилна чанта пълна с бири и даже приятелката на Мая- Ное от съседната лодка.

Rado's car

Rado’s car

Така подредени, потегляме по основната магистрала свързваща Южна със Северна Америка- Inter-American Highway, посока запад. След 70 км свиваме по един тесен сенчест и много красив път насред гората, криволичещ насред хълмове и малки ранчота, движейки се покрай широк залив още 25 км докато стигнем до плажа.

Punta Chame (Panama)

Punta Chame (Panama)

Има отлив и плажът е огромен, влажен, с миниатюрни вулканчета обрзували се по жълто-черния пясък от въздушните балончета при отдръпването на водата. Красива и странна гледка.

Punta Chame (Panama)

Punta Chame (Panama)

Вятърът тук не е за вярване. Река тече между високите хълмове и се влива в залива, образувайки голяма делта и нещо като фуния, по която се спускат силни ветрове, така че дори когато е тотално безветрие в Панама Сити, на Пунта Чаме може да духа с 20 възела. За кайтсърфистите това е рай.

Punta Chame (Panama)

Punta Chame (Panama)

На отсрещната страна на залива виждаме сините силуети на няколко острова, позиращи за прекрасни снимки по залез слънце. Един от тези острови е бил собственост на актьора Джон Уейн.

Punta Chame (Panama)

Punta Chame (Panama)

Иво и Радо разопаковат кайтовете и изчезват за няколко часа, летейки наляво-надясно из морето, успоредно на плажната ивица, в компанията на още няколко ентусиаста и две жълти кучета. Това сигурно са най-щастливите кучета на света, които часове наред скачат в морето и радостно тичат след кайтсърфистите с изплезени езици. Голяма игра пада.

.

.

Докато Иво и Радо кръстосват залива, Мая и приятелката и от съседната лодка Ное си играят в морето, на пясъка и даже се промъкват незабелязани в луксозния басейн на близкия хотел, наслаждавайки се на всяка минута от тези незабравими следобеди на Пунта Чаме.

Maya and Noee

Maya and Noee

А през това време, аз обикалям крайбрежната ивица въоръжена с фото-апарат. Пунта Чаме ми стана любимото, най-фотогеничното място в Панама с пустинния си плаж и изхвърлените от морето дънери с причудливи форми; където в небето се реят стотици черни лешояди и птици фрегати.

Punta Chame (Panama)

Punta Chame (Panama)

При отлив, отдръпващата се вода, вятърът и дребните раковини рисуват картини с абстрактни форми и цветове върху жълто-черния пясък. Всеки път повърхността на плажа е различна.

.

.

В южния край на плажа има цяла общност от малки рибарски лодки, изоставени и неподвижни, закотвени в пясъка, без море. При отлив, водата под тях изчезва и те остават на сухо в очакване на прилива.

.

.

Следобедите прекарани на Пунта Чаме с Радо се превърнаха в най-хубавите ни моменти прекарани в Панама Сити, където все още стоим и чакаме края на дъждовния сезон, преди да потеглим по суша към планините и вулканите на Коста Рика и Никарагуа.

Ivo and Rado at Punta Chame (Panama)

Ivo and Rado at Punta Chame (Panama)

Ако смятате да карате кайтсърф на Пунта Чаме (Панама), ето няколко полезни информации за мястото:

• По пътя между Панама Сити и Пунта Чаме, на главната магистрала, има няколко големи бензиностанции с чисти тоалетни, магазинчета и ресторанти, където можете да си купите напитки и храна.

• Сутрин в посока Панама Сити и следобед посока Пунта Чаме стават огромни задръствания на магистралата.

• След отбивката за Пунта Чаме има полицейски патрул, който спира и проверява паспортите на всички. Винаги си носете паспортите със себе си!

• Освен няколко хотела и ресторанта и няколко вили, няма почти нищо в Пунта Чаме.

• Сезона за кайтсърф е от средата на ноември до края на април, но дори и през останалите месеци излиза подходящ вятър един-два пъти в седмицата (поне тази година беше така, може би заради феномена Ел Ниньо)

• По време на сезона тук има училище по кайтсърф, където се предлагат уроци за начинаещи и напреднали. Извън сезона училището е затворено.
• Наоколо има няколко приятни и безопасни места, където може да паркирате караваната си безплатно и да постоите известно време необезпокоявани от никого.

• Морето на Пунта Чаме е често със силни вълни и силни течения, а при отлив в плитчините има страшно много скатове, така че плуването тук не е препоръчително.

• Плажът е с жълто-черен пясък и е покрит с шишета и боклуци изхвърлени от морето. Никой не го почиства и не го поддържа; мястото е напълно изоставено.

• При прилив плажът е потопен във вода и става опасно за кайтване поради близостта на скалите в южната част. Тогава е и почти невъзможно да вдигнете или свалите кайта.

• Тъй като районът е почти безлюден и освен няколкото хотела и скъпи ресторанта наоколо няма нищо, е добра идея да си донесете нещо за пиене и ядене.

• Малкото градче Чаме се намира малко преди отбивката на гланата магистрала и там има банка и няколко малки магазинчета за хранителни стоки.

• Не далеч от Пунта Чаме се намират няколко доста популярни и хубави туристически плажа: Плая Коронадо и Плая Фарайон са луксозни дестинации, където богаташите имат вили, Плая Ел Палмар е с големи вълни и там ходят сърфистите, а Плая Санта Клара привлича туристите с хубавия си бял пясък.

Кайтсърфинг на Пунта Чаме. Фото галерия

Punta Chame (Panama)

Punta Chame (Panama)

Vultures and skeletons, Punta Chame (Panama)

Vultures and skeletons, Punta Chame (Panama)

Rado Barzev at Punta Chame (Panama)

Rado Barzev at Punta Chame (Panama)

Ivo kitesurfing in Punta Chame (Panama)

Ivo kitesurfing in Punta Chame (Panama)

Maya at Punta Chame (Panama)

Maya at Punta Chame (Panama)

.

„Носи се с днешния вятър, защото вчерашният никъде няма да те отведе, а утрешният може и никога да не дойде“

Ivo, Punta Chame (Panama)

Ivo, Punta Chame (Panama)

Ivo, Punta Chame (Panama)

Ivo, Punta Chame (Panama)

Mira

Mira

.

.

.

.

.

.

Mira, Punta Chame (Panama)

Mira, Punta Chame (Panama)

.

.

DSC_2784

.

.

Ivo

Ivo

Punta Chame (Panama)

Punta Chame (Panama)

Punta Chame (Panama)

Punta Chame (Panama)

.

.

Punta Chame (Panama)

Punta Chame (Panama)

.

.

Punta Chame (Panama)

Punta Chame (Panama)

Maya and Noee

Maya and Noee

Ivo and Rado

Ivo and Rado

.

.

Ivo...

Ivo…

Maya and Noee

Maya and Noee

Punta Chame (Panama)

Punta Chame (Panama)

Punta Chame (Panama)

Punta Chame (Panama)

DSC_2376

.

.

.

.

Други статии по темата за кайтсърф от блога:

Кайтсърф в Аруба

Кайтсърф в Сан Блас

Rado, Ivo and Shrek

Rado, Ivo and Shrek

Мира Ненчева заедно с мъжа си Иво и 11-годишната им дъщеря Мая живеят на 11-метровия катамаран Фата Моргана и обикалят света. Можете да следите пътешетвията и приключенията им в блога www.thelifenomadik.com или на страницата им във Фейсбук:  Facebook/The Life Nomadik

Share

Добре дошли в Панама Сити

Изглед на Панама Сити от Стария Град

В началото на месец юли 2015г. прекосихме Панамския Канал и пуснахме котва недалеч от о.Фламенко в Панама Сити, на тихоокеанския вход на канала. Отне ни няколко дена да се ориентираме, да посетим най-важните места в града и да научим кое къде е, как да се придвижваме най-евтино с градските автобуси, от къде да си пазаруваме плодове и зеленчуци и всичко останало. Заливчето и града се превърнаха в нашият временен „дом“ за следващите няколко месеца.

.

.

Панама Сити

Панама Сити е най-големият град и столицата на Панама с многобройни високи небостъргачи застанали на брега на Тихия Океан. Почти половината население от цялата страна (3,6 милиона жители на Панама) или около 1,5 милиона живеят в района на Панама Сити. Сутрин и следобед се образуват невероятни трафици и задръствания, когато хората отиват или се връщат от работа минавайки по двата моста свързващи центъра на града с покрайнините. Моста на Америките и Сентенарио мост също така свързват Северноамериканския и Южноамериканския континенти, разделени от Панамския Канал.

.

.

След като обиколихме Карибските острови и няколко Латиноамерикански държави, Панама Сити ни се стори изненадващо развит град с добра инфраструктура и големи шопинг центрове, където силното влияние на САЩ от времето на строежа и контрола на канала все още се усеща. Панама Сити е международен център на търговията, с най-голямото и натоварено летище в Централна Америка, както и едно от петте най-добри места в света за живеене след пенсия, според класацията на списание International Living (информациите са взети от Уикипедия). С едно доста забележимо изключение- прочутия квартал Чорийо- бедняшко мръсно свърталище на престъпници, който се намира точно в центъра на града, Панама Сити е голяма добре уредена модерна столица, хубава и чиста.

Casco Viejo, Panama City

Casco Viejo, Panama City

Стария Град

Основната туристическа атракция в района, освен Панамския Канал, е Стария Град – Casco Viejo (обявен за Световно Наследство от UNESCO) с многобройни колониални сгради, катедрали, музеи и руини от врмето, когато Панама е била началната точка на експедиции към империята на Инките в Перу, както и транзитно място, от където злато и сребро предназначени за Испания са били прекарвани посредством мулета и големи канута наричани „бонго“ през земята и реките в най-тънката част между двата океана, дълго преди построяването на Панамския Канал.

DSC_2255

.

.

.

.

Разхождаме се из тесните улички на Стария Град и щракаме снимки на катедралата на Площада на Боливар, на Националния Институт на Културата, на къщата на президента (панамския еквивалент на Белия Дом) наречена Палат на Чаплите (Palacio de las Garzas), на тежката църква на Площада на Независимостта, целият район опасан от една нова елегантна магистрала построена в морето- Cinta Costera.

Синта Костера- път в морето

DSC_2216

.

.

House of the President

Къщата на президента

Вървим край масивните стени Las Bóvedas край брега на океана, където жени Куна от островите Сан Блас продават саморъчно изработени моли на туристите. От тук се виждат малките рибарски лодчици закотвени край рибния пазар на изток и зад тях- високите сгради на Панама Сити, както и двата острова на запад- о. Перико и о. Фламенко, където на котва чакат всички малки и големи кораби.

 

DSC_4129

Заливчето

Тук е единственото място около Панама Сити, където е позволено да се пуска котва. Няма друг вариант, освен източната или западната стоянка от двете страни на булевард Амадор, наблизо до входа на канала. Амадор е изкуствено построен булевард над морето, напревен с камъните и земята изкопани по времето на дълбаенето на канала, който свързва двете островчета с основната суша. Около пътя (еквивалента на Морската Градина във Варна) има няколко ресторантчета, магазинчета и марини, които са превърнали Амадор в популярна дестинация (особено през уикендите), както сред местни така и сред туристи.

Amador Causeway, an artificial road linking Panama City with Isla Perico and Isla Flameco built with the excavated materials from the building of the Panama Canal

Мая на Булевард Амадор свързващ сушата с двете островчета, построен над морето с материалите издълбани от Панамския Канал.

И двете котвени са далеч от перфектни. Повечето яхти предпочитат по-големият източен залив, откъм града. Там има и много повече лодки гъсто една до друга, достъпът до брега е труден, особено, ако трябва да гребете с каяк дълги разстояния, тъй като най-близките до брега местенца винаги са заети. Освен това заливът е мръсен и не става да се пуска машината за вода (филтрите се задръстват). Иначе е доста добре защитено от ветрове място, където котвите държат чудесно, с изключение когато задухат източните шквалове по време на дъждовния сезон (от юли до ноември).

East anchorage, Panama City

East anchorage, Panama City

Поради тези причини ние избрахме западня залив близо до Марина Ла Плайита, въпреки, че това място съвсем не ни е между любимите заливчета. Всъщност, това е най-лошата котвена стоянка, където някога сме пребивавали, по отношение на клатене; по-зле е дори от Барбадос.

Fata Morgana at La Playita anchorage

Fata Morgana at La Playita anchorage

От марината непрекъснато влизат и излизат моторни корабчета, които снабдяват големите кораби на рейд с провизии или ходят между Панама и о. Табога на 7 мили от тук и минават между закотвените лодки толкова бързо, че образувалите се от тях вълни почти ни преобръщат. Един човек от един катамаран в нашето заливче падна от леглото при една такава внезапна вълна и сериозно се нарани, а на един друг направо му се забиха в лодката пред очите ни, посред бял ден. Отне ни малко време да свикнем с тази ситуация и все още подскачаме нощем ужасени от внезапното разклащане и бученето на моторите. В морето не сме се клатушкали така, както в този залив. В началото си мислехме, че Фата Моргана ще се преобърне…

DSC_2017

Другото неудобство тук е достъпът до брега. Единственият вариант е да се отиде с динги до доковете на марината срещу 35 долара седмична такса, независимо колко дни в седмицата ще ползвате или няма да ползвате доковете на марината. И не дават две лодки да си поделят тарифата и да ползват само едно динги- в таксата са включени само двама души. Гости също не е разрешено да се качват от доковете на марината. Има надзирател, който следи. Управителите на марината са оромни задници, нагли, алчни и неучтиви глупаци (а собственикът виси в затвора по неизвестни причини), таксата е прекалено висока и правилата им са прекалено измислени. И затова много бързо намерихме алтернативен вариант в стил „номадик“. В другия край на островчето има малко каменисто „плажче“, където е възможно да се отиде „безопасно“, но само с каяк. Дингитата рискуват да си ударят мотора в камъните, а и са много тежки за мъкнене нагоре по стръмните камънаци. Ние се научихме да скачаме от каяка веднага щом наближим камъните на брега, за да не се разбием и паднем във водата (което се случи вече два пъти). После трябва да издърпаме каяка до горе (около 10-20 метра в зависимост от нивото на водата), за да не го отнесе прилива (тук приливите са огромни, достигат до 6 метра). След това изоставяме каяка горе на скалите и се надяваме никой да не го открадне.

Ivo tying the kayak to a log at high tide, anchorage La Playita, Panama

Ivo tying the kayak to a log at high tide, anchorage La Playita, Panama

Прибирането по тъмно, намирането на каяка и замъкването му до водата, вървенето по камъните без грам светлина е друга история… Но свикнахме и с това, тъй като е единственият безплатен вариант да се придвижваме от лодката до брега. (Ние сме единствените крузъри, които се придвижват по този странен начин; всички останали си плащат седмичната такса от 35$ и ползват доковете на марината.) В това заливче поне можем да си пускаме машината за вода и сме предпазени от източните шквалове. И двете котвени стоянки- източната и западната, са безопасни и няма случаи на грабежи или нападения, тъй като се намират изолирани от населените квартали и рибарски общности.

(Благодарности на нашите партньори www.kayakshopbg.com)

 Албрук

И така, след известно време заживяхме в нещо като рутина. Сутрин ставаме и отиваме с каяка до брега да тичаме по булевард Амадор. Иво тренира по една доста стриктна програма за пълен маратон (42км) в края на ноември, а аз и Мая тренираме за 5 и 10км мини-маратони. След това се прибираме обратно на лодката, почиваме си и после излизаме отново. Ходим на най-различни места и поне 1-2 пъти в седмицата ходим до Албрук.

Albrook Mall

Albrook Mall

Първият път като влязохме в Албрук беше легендарен. След месец на островите Сан Блас, където срещнахме индианците Куна, живеещи в колибки без ток и вода и с много лимитиран достъп до хранителни стоки, запасите ни почти се изчерпаха. Нямаме търпение да си напазаруваме. И още първия ден в Панама Сити потегляме към шопинг центъра Албрук.

Main food court at Albrook Mall

Main food court at Albrook Mall

Още щом влизаме през вратата на комплекса започваме да се радваме като изтървани от джунглата и с часове не можем да спрем да се хилим разхождайки се из магазините, не мога да си обясня защо точно.

Албрук е отделна държава. Обширна държава със собствен прохладен климат и атмосфера миришеща на канела, където никога не вали и улиците са безопасни. Единствените трафици тук се образуват покрай ресторантите по обяд. Албрук е най-големият шопинг център в Америка (и на двата континента- Северна и Южна Америка). В световната класация на най-големите шопинг центрове е на 14 място. Албрук е по-голям от West Edmonton Mall в Канада и много по-голям от най-големият шопинг център в САЩ , който е на 30 място в световната класация. Покрива територия от 380 000 квадратни метра на три етажа (Paradise Center в София покрива 175 000 квадратни метра) и има над 700 магазина, 100 ресторанта, кино, супер маркет, боулинг и зала за видео игри.

Maya at the Kangaroo entrance, Albrook Mall

Maya at the Kangaroo entrance, Albrook Mall

За да се ориентираме в Абрук ползваме карта. Има много входове и на всеки вход има големи статуи на животни. На вход Тигър има оранжева статуя на тигър, на вход Носорог има статуя на носорог и т.н.Има вход Динозавър, Коала, Орка и много много други.

Албрук е също така и основният автобусен терминал. От тук потеглят автобусите за навсякъде. Ние пристигаме с автобус от Амадор за 10 минути (но понякога чакаме автобуса, който няма разписание повече от час)

Maya and Mira waiting for the bus at Albrook Terminal. Record waiting time 1hr 50min.

Maya and Mira waiting for the bus at Albrook Terminal. Record waiting time 1hr 50min.

За разлика от двата най-големи шопинг центрове в света (и двата в Китай), които има опасност скоро да се превърнат в „мъртви центрове“, където бизнесът не върви, Албрук е жив и бумти всеки ден от седмицата, въпреки, че не е единственият шопинг център в Панама. Защо Албрук е толкова популярен, може да попитате? Отговорът е: защото е евтино. Повечето от магазините предлагат евтини нискокачествени стоки, както и някои висококачаствени стоки с отстъпки. Цяла Панама- средната класа и бедните- се изтърсват тук, особено през уикендите да пазаруват евтини неща. Разминаваме се със семейства Куни, жените облечени в традиционните си носии, дошли да зареждат стоки. (Половината от индианците Куна са се пренеси и живеят временно или постоянно в Панама Сити, работейки на най-нископлатените работи- чистачи и поддръжка. Жените дори и тук продължават гордо да се обличат в традиционните си Куна Яла дрехи до края на живота си.)

Мултиплаца

Другият шопинг център в Панама Сити е Мултиплаца- много по-луксозно, по-скъпо и по-спокойно място. Обхваща обширна територия в центъра на града, на три етажа.

Multiplaza, Panama City

Multiplaza, Panama City

Някои от марковите магазини тук са: Dolce and Gabbana, Banana Republic, Gucci, Guess, Zara, Versace, Massimo Dutti, Hermes, Fossil, Nike, Totto, Michael Kors, Levi’s, L’Occitane en Provence, Rolex, Nautical, The Gap, Bulova, Tiffany, Skechers, Pandora, Tommy Hilfiger, La Martina, Ermenegildo, Zegna, Mont Blanc, Geox, Carolina Herrera, Louboutin, Swarowski, Salvatore Ferragamo, Cartier, Charles&Keith, Roberto Cavalli, La Senza, Tissot, Mac Cosmetic, Mac Store, Yamamay, Victoria Secret, Missoni, Desigual, Hugo Boss, Armani Exchange, Calvin Klein, Givenchy, Guess, Oscar de la Renta, Versace, US Polo, The North Face, Aeropostale и други!

Maya at Multiplaza

Maya at Multiplaza

Тук вместо Куни срещаме гримирани навъсени жени с токчета. Лично ние идваме тук веднъж в месеца в магазина на Sport Line да взимаме екипа за маратоните на Иво и зяпаме по витрините с намаления 50% или повече.

Пазара

Освен в Албрук, където ходим редовно да си купуваме мляко, месо, яйца и други основни продукти, дрехи и неща за лодката, или където понякога отиваме само да си вземем по един евтин сандвич или супа за обяд и да се скрием от жегата, най-редовно посещаваме и пазара за плодове и зеленчуци- Mercado de Abastos. Пазарът съвсем не е крсив и приятен. Напротив- кален, вонящ и пренаселен, но го обичаме както никой друг пазар на света.

Mira with Monique from S/V Heartbeat choosing pineapples at Mercado de Abastos

Mira with Monique from S/V Heartbeat choosing pineapples at Mercado de Abastos

От Амадор взимаме автобус и слизаме на театър Балбоа (билетче за градските автобуси навсякъде в Панама Сити струва по 25 цента). От там вървим 20 минути до най-големият пазар за плодове и зеленчуци в града. Подобно на Албрук, мястото е масивно и впечатляващо. Тук можете да влезете с кола и да се изгубите из улиците насред планини от анаси и дини, хангари с домати, краставици и лук, ремаркета с банани, манго и папя. Всичко се продава на едро и на дребно и ресторантите и магазините от целия град идват да зареждат стока още в 3 сутринта. Това, което най-много ни впечатли е колко много и колко разнообразни плодове и зеленчуци се предлагат. Изобилието е върховно.

.

.

А цените… Пърият път цените ме накараха да притая дъх като среднощен крадец. Всичко е по един долар. Една диня е един долар. Два малки ананаса или един голям са един долар. Двайсетина банана- един долар. Двайсет лимона- един долар. Кило домати (независимо кой сорт)- един долар и т.н.

.

.

Ходим всяка сряда с две огромни раници и двайсет долара в джоба и се завръщаме натоварени като магарета с 40 кг плодове и зеленчуци за една седмица напред и ресто. Фантастично е.

.

.

Никога не сме яли толкова много плодове и зеленчуци преди, освен когато работехме като доброволци на фермерските пазари във Флорида срещу кашони с непродадена или повредена стока.

.

.

За авторката: Мира Ненчева заедно с мъжа си Иво и 11-годишната им дъщеря Мая живеят на 11-метровия катамаран Фата Моргана и обикалят света. Можете да следите пътешетвията и приключенията им в блога www.thelifenomadik.com или на страницата им във Фейсбук:  Facebook/The Life Nomadik

 

Share

Маймуните-паяк на остров Линтън

Маймуните-паяк на остров Линтън

Spider Monkeys on Linton Island

Spider Monkeys on Linton Island

Месец след като пристигнахме в архипелага Сан Блас в Панама, потеглихме заедно с нашите нови приятели от яхта Анка към Колон- градът, където всички кораби и яхти спират за няколко дена, за да си оформят документите преди преминаването на Панамския Канал.

На път за Колон решихме да пренощуваме край остров Линтън. От Кайос Холандес в Сан Блас до Линтън са 50 морски мили и при благоприятно време един ден е достатъчен да стигнем до там. Тръгваме рано сутринта в 06ч00 на 27 юни с 6-10 възела вятър от север под 90 градуса и 2-3 м вълни. Към 09ч00 вятърът се засилва 10-14 възела и с течението в нашата посока се движим с 6 възела. Яхта Анка е на около 1-2 мили зад нас, не ни изпуска и през цялото време се виждаме. Двете лодки плават с една и съща скорост, което е чудесно, когато яхти правят преходи заедно. Поддържаме контакт и по радиото. Адриан казва, че това плаване между Сан Блас и Линтън е най-приятното откак са тръгнали с лодката, с попътен вятър и спокойна вода, с добра скорост- прекрасен слънчев ден на море.

Ние също се наслаждаваме на перфектните метеорологични условия и спокойното плаване. Хващаме две скумрии. Едната е много малка и я освобождаваме, за да и дадем шанс да порасне, но другата е достатъчно едра и се превръща в обяда ни за деня.

Ivo got a fish

Ivo got a fish

Към 16ч00 следобед минаваме малкия скалист нос на входа на спокоен широк залив, където пускаме котва насред поне още трийсетина други лодки в дълбоки мътни води защитени от ветрове и вълни от всички посоки.

Cape at the entrance of the bay to Isla Linton

Cape at the entrance of the bay to Isla Linton

Веднага скачаме в каяка и се насочваме към малкото плажче на остров Линтън- необитаем остров, чиито хълмове са обрасли с гъста непроходима растителност. Не далеч от брега има една изоставена порутена сграда, която някога е била изследователска станция, но днес е само една празна развалина обитавана от паяци и от семейство маймуни-паяк. Остров Линтън е островът на маймуните-паяк, техен дом и техен затвор.

Isla Linton, Spider Monkey

Isla Linton, Spider Monkey

Още преди да пристигнем на острова, забелязваме черните силуети на две маймуни в клоните на дърветата до плажа. Те също ни забелязват. Едната виси от едно палмово листо в много странна поза, като се държи с ръце и с опашка за дървото, а краката и висят във въздуха.

.

.

Другата се е нагласила удобно в трон от зеленина и ни наблюдава с трагично изражение на лицето си.

.

.

Ние умираме от страх, най-вече след нещастната случка с нашите приятели от яхта Амели 4 тук преди няколко месеца. Меган на 12 години им носела плодове и заедно с майка си била на острова, когато една от маймуните внезапно я сграбчила и ухапала по ръката до кокал. Трябвало веднага да отидат в болница за да зашият раната и да и бият инжекция против бяс, тъй като не се знаело дали маймуната не носи разни зарази. За малко пътешествието с яхта на цялото семейство да приключи, тъй като живота на момичето беше в опасност, но за щастие маймуната не била заразна, раната оздравя и семейството продължи напред. Прекосиха Панамския Канал, посетиха Мачу Пикчу в Перу, минаха през Галапагоските острови, прекосиха Тихия Океан, прекараха няколко незабравими месеца на островите във Френска Полинезия и сега са на път за Фиджи.

.

Мая и маймуна-паяк на остров Линтън

Имайки предвид какво се случи с Меган, ние гледаме да се държим на безопасно разстояние, да се движим предпазливо и бавно и да не изпускаме от очи маймуните на плажа. Те са превъзбудени от нашето присъствие, издават пронизителни писъци и лаят, люлеят се заплашително над главите ни и скачат от клон на клон, но в момента в който забелязват парчетата манго и банан, които им носим, слизат от палмите и внимателно ни доближават да си вземат от лакомствата.

Spider Monkey walking like a man

Spider Monkey walking like a man

Маймуната-паяк, крачеща изправена като дребно човече с много дълги ръце, които почти се влачат до земята е сюрреалистична гледка.

.

.

С непропорционално дълги крайници и опашка, която и служи като пета ръка, покрити с черна козина и с човешко изражение, тези са наследниците на третият неуспешен опит на Майските богове да създадат хората, според свещената книга Попол Вух. При следващият „успешен“ опит, боговете създават нас, днешните хора.

.

.

Маймуната-паяк е една от най-едрите маймуни в Новия Свят, най-интелигентната маймуна в района и един от критично застрашените от изчезване видове в света. Живее в групи и семейства в тропическите гори между Мексико и Бразилия. Но поради изсичането на горите, районите които обитават намаляват все повече, а самите те биват преследвани и избивани от местните жители за месо.

.

.

Не след дълго свикваме с тях и те свикват с нас.

.

.

По-тъмната маймуна с войнствено изражение е по-нервна и скача нагоре-надолу по палмите, надавайки безбожни писъци с широко зейнала уста, в която се подават остри жълти зъби. Той е пазачът на острова.

.

.

Другата маймуна изглежда по-млада, с по-светла кафеникава козина, нежна и предпазлива, с меланхоличен сърцераздирателен поглед, в който се чете неизличима носталгия по горите и свободата извън пределите на острова.

.

.

Седи неподвижна през по-голяма част от времето и си взима парченца банан от ръката на Иво, с женствени грациозни движения.

.

.

Тъкмо се приготвяме да си тръгваме, когато откъм гората се задава трета маймуна. Този е Бащата или Шефът. Козината му е сивкава на места, цялата в рани и изглежда сърдит и лош. Веднага го обвиняваме, че е „маймуната ухапала Меган“ и набързо напускаме царството му.

.

.

Маймуните-паяк на остров Линтън са се превърнали в местната туристическа атракция и няколко души даже правят пари от тях. Крузърите с яхти минаващи от тук ги посещават с дингита, носят им плодове и ги снимат, с което маймуните са свикнали, но привечер пристигат ораганизираните екскурзии от близкото градче Портобело. Моторни лодки докарват десетки туристи, които крещят и се опитват да раздразнят маймуните, за да ги предизвикат да скачат от клон на клон, да се люлеят заплашително от върховете на палмите и на свой ред да крещят на туристите, за което те са си платили и много ги забавлява.

.

.

На нас тази ситуация ни се стори безкрайно отвратителна- хора, които се държат по-зле от животни, без грам уважение към маймуните, стресирайки и измъчвайки животните за пари и за забавление. Представих си как някоя героична личност ги спасява и ги освобождава в джунглите на Панама, но тогава пък има опасност някой да ги улови и изяде за вечеря…

Замислих се: кои сме ние „успешните хора създадени по подобие на Майските богове“; в какво сме се превърнали?

Tourists

Tourists

За авторката: Мира Ненчева заедно с мъжа си Иво и 11-годишната им дъщеря Мая живеят на 11-метровия катамаран Фата Моргана и обикалят света. Можете да следите пътешетвията и приключенията им в блога www.thelifenomadik.com или на страницата им във Фейсбук:  Facebook/The Life Nomadik

Share

Кайтсърфинг в Сан Блас

Ivo and his kite

Иво и неговия Раста кайт

Повечето от 360-те острова от архипелага Сан Блас са наблизо до бреговете на континентална Панама и извън пътя на пасатите. Но има няколко външни островни групи отдалечени от брега и по-близо до бариерните рифове на север, където все още се усеща ефекта на източните ветрове и това са островите, които трябва да посетите, ако ще ходите в Сан Блас да карате кайтсърф. Най-доброто местенце за целта с полета от плитки до кръста прозрачни води, пясъчно дъно и приятни ветрове е на островната група Cayo Holandes, не далеч от заливчето наречано от крузърите „Басейна“.

.

.

Ако пристигнете с яхта ще трябва да платите 10$ такса за котвена стоянка валидна за един месец на един Куна наречен Виктор, който ще ви посети още щом пуснете котва да прибере таксата. Без значение колко време смятате да прекарате тук, ще трява да платите 10 кинта. Почти навсякъде в Куна Яла (Сан Блас) трябва да плащате по няколко долара тук и там за това, че пускате котва край някой остров или ако стъпите на него. Според Иво това е ужасно несправедливо, собено след като си платихме рекордната сума от 430$ за едногодишни визи за Панама и за разрешително за плаване в панамски води и отделно платихме още 60$ в офиса на Куна Яла на остров Порвенир за правото да посетим индианската територия с яхта и да пускаме котва навсякъде. За първи път от две години насам, след като посетихме над 30 държави, бяхме принудени да платим такава огромна сума на влизане. Така че Иво просто не можа да проумее как така ни карат да плащаме отново и отново и отново и отново почти всеки път като се преместим някъде и пуснем котва или като отидем до брега на някой от островите в Сан Блас. А Иво става извънредно негативен щом усети, че нещо е „нечестно“. И не само.

Един ден скачаме в каяка и тръгваме на разходка до един съседен необитаем остров. Носим си само фото-апарата, една хавлия и крем за слънце в една непромокаема чанта. На острова има някоко недостроени колибки, едно улу (традиционно дървено кану) и двама Куна мъже на средна възраст. Започваме разговор с един от двамата Куни и той любезно и приятелски ми обяснява колко струва едно улу и как се прави от улу-майстори в планините на континентална Панама. Питам го, дали има нещо против да снимам улуто. Разбира се, казва. В този момент се приближава другия Куна, който до този момент си мълчи настрани и съобщава че му дължа 1$ за снимката и по 3$ на човек, за това че сме дошли на острова- общо 10$, изчислява бързо, за тримата по 3 + 1 за това, че снимах кануто на приятеля му (нищо, че Иво и Мая изобщо не слязоха от каяка и не стъпаха на острова). За доказателство, че идеята му да ни таксува е справедлива, той ми дава следния пример, който явно и друг път го е ползвал в подобни ситуации: „ Ако влезете в ресторант и си поръчате нещо за ядене, на излизане ще трябва да платите сметката. По същия начин сега ще трябва да платите за това че дойдохте тук и снимахте улуто.“ Опитвам се да споря любезно обяснявайки, че за нас цялата тази ситуация е напълно неочаквана, че имах разрешение от собственика на улуто да го снимам, че нямаме намерение да им стъпваме на острова и че нямаме никакви пари в момента. Те решават да ми пребъркат непромокаемата чанта, където има само хавлия и крем за слънце и след като не намират никакви пари, разочаровани, ни казват да се махаме. Но преди това обясняват, че за тях „всички бели сте гринговци (богати американци) и следователно трябва да си плащате“. Иво е бесен; огньове започват да му излизат от ноздрите. Но успяваме да си тръгнем без убийства. Тази случка ни скапва настроението за цял ден и мнението ни за индианците Куна доста се влошава като цяло.

Включвам този разказ тук, защото чухме, че хора са били таксувани (или по-точно глобявани) по 100$ за това, че са си позволили да карат кайтсърф край някои от островите в Куна Яла. На Cayo Holandes за сега сте добре дошли да си карате кайта колкото искате и безплатно, стига да си платите 10$ за котвената стоянка за месец.

.

.

И така, след Аруба, където Иво взе първите няколко урока по кайт, тук бе мястото, където той имаше шанса да си подобри новите умения. На плажа срещнахме още две момчета с кайтове, а като имаш компания удоволствието от спорта се удвоява.

.

.

.

.

За авторката: Мира Ненчева заедно с мъжа си Иво и 11-годишната им дъщеря Мая живеят на 11-метровия катамаран Фата Моргана и обикалят света. Можете да следите пътешетвията и приключенията им в блога www.thelifenomadik.com или на страницата им във Фейсбук:  Facebook/The Life Nomadik

Share

Куна Яла- Вода

Вода

.

.

Колко пъти вече писах за „малките идилични островчета в Сан Блас с бели пясъчни плажове и високи кокосови палми, заобиколени от кристални сини води с невероятно красиви коралови градини, където само няколко семейства Куни живеят в малки колибки край брега и по цели дни ловят риба и събират кокосови орехи и диви банани“? Колко пъти сравних това място със „земен рай“? Опитайте се да намерите статия или история написана от който и да е друг посетител на Куна Яла, който не споделя мнението, че тези са най-красивите острови в Карибско море и който поне веднъж не използва сравнението с „рая“ в писанията си. Трудна задача.

Но едно е да посетиш Рая наслаждавайки се на природните му красоти за кратко време, друго е да живееш в него завинаги, заседнал цяла вечност с куп проблеми, които в скучния нормален цивилизован свят не съществуват. Като изобилието от комари и едни още по-дребни и нахални хапещи бубoлечки (които тормозят дори и краткотрайните посетители), липсата на болница, зъболекар, училище, банка, поща, магазин и т.н.; липсата на електричество, което на свой ред означава липса на телевизор, компютър, хладилник, даже лампа вечерно време. Можете ли да си представите да оцелеете без интернет една седмица? Едиин месец? Ами една година? Невъзможно! Но дори и да свикнете да живеете по този простичък начин, има едно нещо, без което нито вие нито индианците Куна могат да съществуват. Сладката вода не е привилегия, а жизненоважна необходимост и в Рай Куна Яла тя липсва.

.

.

Индианците са свикнали да се справят със ситуацията и липсата на вода на повечето острови се е превърнало в нещо почти нормално. Поколения след поколения те се снабдяват с вода от многобройните чисти реки на континента, където отиват периодично с дървените си улута да пълнят вода за пиене, готвене, пране и миене; скъпоценна течност, която те са се научили да ценят, съхраняват и ползват много внимателно.

Washing the dishes

Washing the dishes

Навсякъде, където отдем виждаме туби, кофи, легени, варели и шишета наредени около къщите за съхраняване на сладка вода.

.

.

Непрекъснато мъже и жени с улута (дървено кану) ходят напред-назад между островите и реките и се запасяват с вода.

.

.

Една събота отново скачаме в каяка за поредната експедиция нагоре по река Рио Диабло (Дяволската река)близо до двата гъсто населени острова-близнаци Наргана и Корасон де Хесус (Сърцето на Исус), надявайки се отново да срещнем маймуни и крокодили.

.

.

Но вместо това срещаме сума ти семейства Куни в семейните им улута запътили се към мястото нагоре по реката, където всички ходят да пълнят вода, да се къпят и да перат директно в реката – място, което леко ни напомня на Варанаси по река Ганг в Индия. Този ритуал се повтаря всеки уикенд.

.

.

Ситуацията с водата в Куна Яла се различава от остров на остров в зависимост от местонахождението. Големите пренаселени острови са без изключение на не повече от километър-два или по-близко до устието на река, така че на обитателите им е сравнително лесно и бързо да се припасят с вода.

.

.

На един от островите даже са прекарали тръба, която се спуска директно от реката и снабдява островитяните със сладка вода – остров Рио Асукар (Захарната река). Всички, които имат чешми на този остров плащат месечна такса на кмета. Дори продават водата на крузърите, които нямат машина за десалиниране на вода. Можете да си напълните резервоарите на яхтата срещу 20$ на дока.

.

.

Но малките външни островчета са много далеч от континента и реките и за техните обитатели добивът на вода е голям проблем.

.

.

За пране, миене на съдове и къпане ползват застояла вода от малки дупки в песъкливата земя, където се филтрира морска вода и е по-малко солена.

Ivo helping a Kuna women to get water from a waterhole

Иво помага на една баба Куна да си извади вода от кладенчето

Също така събират дъждовна вода, въпреки че така и не видяхме нито една по-ефикасна инсталация за събиране на дъждовна вода, а освен това ходят редовно с лодки да пълнят вода от реките; вода която изваряват обратно в къщи за да бъде годна за пиене.

.

.

Заради тази ситуация, питейната вода и водата за готвене на Куните е често заразена с бактерии и населението страда от най-различни болести причинени от лоша хигиена.

.

.

Ние бързо ставаме популярни сред местните обитатели на по-малките отдалечени острови с нашата машина за десалиниране на морска вода и всеки път щом произведем повече от колкото ни трябва на нас им наливаме в туби и шишета, които те ни носят на лодката. В замяна ни дават банани, авокадо и манго.

.

.

Модерните технологии са вече навлезли в живота на индианците от племето Куна и въпреки това те до голяма степен са съумели да опазят традиционният си начин на живот. Забелязваме слънчеви панели тук-таме из малките острови, а на по-големите има бензинови генератори вече от няколко десетилетия. Но по въпроса с водата почти нищо не се е променило, освен че сега те знаят за съществуването на машини на принципа на обратната осмоза, които с помощта на филтри и под високо налягане превръщат морската вода в сладка питейна вода. И започват да се интересуват от тези машини все повече и повече. Може би в не толкова далечното бъдеще всяка Куна общност ще се сдобие със слънчеви панели захранващи десалинираща машина, произвеждаща достатъчно сладка вода да задоволи нуждите им по един напълно екологичен начин. Инсталация подобна на нашата, но в по-голям мащаб.

.

.

 

Предишни статии за Куна Яла:

Рай на края на света

Циганските махали на рая 

Децата на Луната

Морските Каубойци

Шарените баби

Реки и крокодили

Кошмари в Рая

За авторката: Мира Ненчева заедно с мъжа си Иво и 11-годишната им дъщеря Мая живеят на 11-метровия катамаран Фата Моргана и обикалят света. Можете да следите пътешетвията и приключенията им в блога www.thelifenomadik.com или на страницата им във Фейсбук:

 Facebook/The Life Nomadik

Share

Куна Яла- Реки и крокодили

Реки и крокодили

.

.

След две седмици около малките отдалечени островчета в архипелага Сан Блас (Панама) плаваме до устието на една малка река, спускаща се от планина Дариен- Рио Асукар (Захарната Река). Пускаме котва в спокойните плитки води не далеч от делтата. Рано на другата сутрин сме готови да посетим за първи път континентална Панама.

Entrance to Rio Azucar

Entrance to Rio Azucar

С дълги ръкави и крачоли срещу слънчево изгаряне и комари, с шапки и очила, се натоварваме на триместния ни каяк. Вятърът е притихнал под яркото небе, където няколко разпилени облачета висят неподвижно заклещени по върховете на планините. Навлизаме в мястото, където сладководните води на реката се смесват със солените морски вълни. Нищо не помръдва. Тъмни сини планини в далечината покрити с гъсти непроходими гори и ни най-малкият признак на цивилизация във всички посоки.

.

.

В началото реката е широка и плитка, с мангрови дървета по бреговете от двете страни, на места- високи и сплетени, образуващи мрачни тунели над реката, през които ние бавно се провираме.

.

.

По-нататък водата е неподвижна и напълно прозрачна. Светът се любува сам на себе си в огледалото, течащо под краката му. Нашият каяк се плъзга върху бездънно небе, над облаци и дървета преобърнати надолу с главата.

.

.

Реката е прохладна и чиста. Няма нито един завод да я замърсява, нито един град или село да я експплоатира, само гора и планина.

.

.

И животни. Скатове спящи по дъното на реката се събуждат под паника щом наближим и вдигат мътни облачета около себе си преди да избягат.

.

.

Птици излитат от храстите и дърветата по бреговете, когато наближим брега: чапли, корморани, ибиси, якамари и рибарчета, дроздове и кълвачи, тукани и много други.

.

.

.

.

Falcon

Falcon

Ято лазурни качулати сойки скрили се в един рунтав храсталак надвесен над водата изпълват тишината с шумните си крясъци- какфония подобна на крякането на жаби, която продължава толкова дълго, че в един момент свикваме с шумотевицата и даже се стряскаме, щом внезапно всички едновременно замлъкнат и отново настава мистериозна тишина.

heron

heron

Любимите ни речни обитатели бързо стават малките кафеникави василиск гущери, също наричани Исус Христос, защото подобно на синът на Господ и те притежават завидното умение да вървят по вода! Даже ако ги питате тях ще ви кажат, че вървенето по вода е фасулска работа, за аматьори- те спринтират по повърхността на реката! Гледката е невероятна всеки път щом някой подплашен гущер прецапа от единия бряг до другия с превишена скорост (достигаща до 11 км/ч), колкото му държат краката, пред нашите учудени неверующи погледи!

basilisk lizard

basilisk lizard

И дори да оставим божествените му способности настрана, гущерът-василиск е доста интересен, застанал неподвижно, скрит, преструващ се, че е част от клонче или дънер на изгнило дърво край брега. Кафеникав, с люспи и голям гребен спускащ се по главата, гръбнака и опашката му като перка на риба, наподобяващ на миниатюрен динозавър, краката му- големи, с дълги пръсти екипирани с кожести ципи, които му позволяват да се задържи на повърхността на водата, когато тича бързо, почти толкова бързо, колкото по земя.

basilisk (Jesus Christ) lizard

basilisk (Jesus Christ) lizard

Младоците могат да прекосят 10-20 метра, докато по-възрастните Исус Христоси прецапват само няколко метра преди да цопнат във водата, не защото са по-бавни, а защото са по-тежки и не могат да спринтират толкова дълго… Щом паднат във водата продължават напред с плуване, но само ако е крайно наложащо се, като например когато ги преследва враг, защото плувайки във водата са уязвими от водните хищници…

basilisk lizard

basilisk lizard

В един момент дочуваме симпатично чуроликане- нежно птиче гласче- а е маймунка! И още една! И още една!

.

.

Семейство тамарини (маймунки тити- най-дребните маймунки на Централна Америка) нервно подскачат в клоните над главите ни и нещо ни се карат. Чудно, какво ли се опитват да ни кажат? Тези са различни от тамарините, които срещнахме в Тайрона (Колумбия), с къси прически. Тези имат плешиви петна над ушите и посредата- гребен от бяла къса козинка, като пънкари.

.

.

И все пак съществото, което най-много се оглеждаме да видим тук е крокодилът- господарят на реката. Малко е странно и страшно да се рзхождаме по река пълна с крокодили, сами, без гид и от време на време да трябва да излизаме от каяка, когато стане прекалено плитко или когато течението е прекалено силно и да стъпваме във водата с боси крака, в река, дом на централно-американският кайман.

DSC_0696

Ето го! Скрит в сенките на шубраците, камуфлажен с пясъка и камъните по брега, напълно неподвижен, той ни наблюдава със студените си жълти очи. Отминаваме.

.

.

Още един! Наближавайки едно малко каменисто плажче точно където реката прави рязък завой, още един кайман излежаващ се на брега прибързано се довлича до ръба на водата и с един впечатляващо мълчалив скок се плъзва и изчезва в реката.

.

.

Изглежда, че кайманите ги е страх от нас много повече отколкото нас от тях, но Мая, подобно на всички 11-годишни момиченца, се ужасява и почти се разплаква при вида на крокодилите около нас. Но щом и третия (всички са дребни) панически изчезва и бяга от нас щом го доближим, тя се успокоява убедена вече, че истинските крокодили нямат нищо общо със страшилищата, които сме гледали по филмите. И така, речното сафари продължава.

.

.

Накрая даже срещаме едно бебе-кайманче опружило се на един дънер и всички (дори Мая) го намираме за голямо сладурче.

baby caiman

baby caiman

Продължаваме. На места реката е плитка, широка и спокойна- прекалено плитка дори за каяка ни и се налага да вървим в речното корито или по брега и да го дърпаме.

.

.

Други места са тесни и дълбоки и реката тече бързо. Става трудно да гребеш срещу течението. Навръщане тези места ги минаваме бързо и е много забавно.

.

.

Бихме продължили още по-нататък, докато свърши реката, но тя не свършва. Само става все по-трудна и по-трудна за прекосяване, планината започва да се вдига, появяват се бързеи и се налага да се връщаме наобратно. Отново минаваме под падналото дърво, което мравките листорезачи и други горски същества използват за мост над реката.

.

.

Гребем покрай голямото сейба-дърво украсено с висящите гнезда на птиците-тъкачки. Много по-лесно е навръщане, надолу по реката.

.

.

Фата Моргана ни чака. Чакат ни и още няколко диви реки в територията Куна Яла на индианците Куна; реки пълни с потайни горски същества, изпълнени с миризмата на ферментиращи диви мангота нападали по бреговете и със звуците на тропически птици и маймунки.

Речни снимки

.

.

.

.

.

.

DSC_0380

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

 

Това приключение беше въможно единствено благодарение на нашите официални спонсори KayakShopBG. Можете да ги посетите и харесатевъв Facebook/kayakshop.bg ! Благодарим ви!

.

.

Предишни статии за Куна Яла:

Рай на края на света

Циганските махали на рая 

Децата на Луната

Морските Каубойци

Шарените баби

 

За авторката: Мира Ненчева заедно с мъжа си Иво и 11-годишната им дъщеря Мая живеят на 11-метровия катамаран Фата Моргана и обикалят света. Можете да следите пътешетвията и приключенията им в блога www.thelifenomadik.com или на страницата им във Фейсбук:

Facebook/The Life Nomadik

Share

Куна Яла- Морските Каубойци

Морските каубойци

.

.

Сутрин, много рано, още преди първите слънчеви лъчи деликатно да докоснат върховете на палмите с розовата си светлина, те се смъкват от хамаците си, изпълзяват от колибките си и изчезват в морето. Всеки ден ги гледаме като се завръщат следобеда покрай нашата лодка, канутата им пълни с кокосови орехи, няколко мангота, риби и рапани.

.

.

Ето го Виктор пак се появи. Виктор е един кльощав около 60-тина годишен индианец, който пристигна да ни таксува 10 долара, за това че сме пуснали котва край един от островите на Кайо Холандес (таксата е за 1 месец и е валидна само за тази островна група) още щом пристигнахме в Сан Блас. Неговото основно занимание е да събира кокосови орехи от съседните необитаеми острови и по няколко часа сутрин бавно гребе от остров на остров седнал в кануто си, докато го напълни с кокосови орехи. Виктор изтърсва купчина манго, авокадо и банани на нашата палуба. В замяна ние му зареждаме мобилния телефон и всички мобилни телефони на всички мъже от неговото островче, тъй като те нямат ток, нито генератор, а ние често произвеждаме повече електричество, отколкото ни е нужно с нашите слънчеви батерии. Даваме му и две бутилки с питейна вода.

Viktor

Viktor

„После ще донеса още празни шишета за вода.“- казва Виктор, но ние му обясняваме, че машината ни за десалиниране на морска вода не може да произвежда неограничени количества, а само определен брой литри на ден и то само, ако е слънчево и ако слънчевите панели работят на пълна пара, за да захранват машината за вода.

„Ако е облачно или вали не можем да правим вода и не можем да ви зареждаме телефоните“ –му обясняваме. Той изглежда схваща как стоят нещата и бавно се отдалечава от лодката.

Превърнахме се в местната централа „Ток и Вода“ и навсякъде, където отидем раздаваме сладка питейна вода и зареждаме телефоните на индианците.

.

.

Вятърът се засили и внезапно нашият приятел Виктор с неговото тясно дълго двайсетина-годишно улу издълбано от парче твърдо дърво, опъна платно! Първо монтира една малка крива пръчка за мачта, после сложи гик и един мръсен чаршаф за платно. Чаршафът се ветрее няколко секунди, после хваща полъх и се опъва; улуто се засилва и като змийче се хлъзва по повърхността на морето с приятна скорост. Нашият приятел ползва греблото като рул, с което направлява кануто в избраната посока. Феноменална гледка: това тъничко мрачно кану едва няколко сантиметра над водата, внезапно плава с платно! Оказа се, че индианците от племето Куна са превъзходни мореплаватели-ветроходци.

.

.

На другия ден питам Виктор за ветроходното му улу.

„ Ние винаги сме плавали из тези води, още когато нашият народ е слязал от планините и отишъл да живее на островите, преди много години, преди вие белите хора да се появите с вашите големи кораби. Само дето в онези времена платната на нашите улута са били друга форма и от други материали. Сега, след като вече ви срещнахме вас мореплавателите, от вас се научихме да правим по-добри платна. Някои крузъри ни дават старите си скъсани платна, които не им трябват вече, а за нас те са цяло богатство. На нас ни трябва само едно малко парче. И сега вече правим платна с по-добра форма. Всички се научиха как да правят по-добра форма и сега всички имаме добри ветроходни улута.“

.

.

Улу е кану издълбано от дънер на твърдо дърво в планините на основната земя. Островитяните си купуват улутата, които за тях са страшно скъпи (между 100 и 500 долара, в зависимост от размера и качеството) от майстори, които ги правят на континента. За индианците Куна улуто е най-ценното им притежание (подобно на кола)- инвестиция, която трае 20-30 години и повече.

.

.

Подобно на каубойците от дивия запад, които са били изцяло зависими от конете си, индианците Куна живеещи на малките изолирани островчета в архипелага на Сан Блас са силно зависими от своите канута. Използват ги за транспорт между островите, когато ходят на гости на роднини на съседни острови или да си заредят провизии, да ходят на риболов, да си носят прясна вода от реките на континента и да събират кокосови орехи, банани, манго и авокадо. Когато няма вятър и морето е спокойно, те използват гребла, за да се придвижват, но щом излезе вятър, опъват платната. А платната са често скалъпени от намерени и рециклирани материали- платове, платнища, даже политически лозунги с всякакви цветове, като някои са по-елегантни от други.

.

.

Основната прехрана на Куните са рибата, кокосовите орехи и зелените банани. Мъжете и момчетата от всяко семейство стават рано и заминават да ловят риба с харпуни в плитчините и рифовете около островите до към обяд, когато се завръщат в къщи и си почиват. Навръщане може да спрат на някой от съседните необитаеми острови или на континента, където в горите растат плодове и кокосови палми и да си наберат няколко кокосови ореха. Кокосовите ореи, както и екзотичният улов, като октоподи, омари и раци ги продават на колумбийски лодки за износ.

.

.

Скоро свикваме да виждаме ветроходни канута навсякъде, кръстосващи водните пътища на територията на Куна Яла. Понякога даже виждаме по няколко наведнъж- трафик между по-големите островни общности рано сутрин (отиват на „работа“) и следобяд (връщат се от „работа“)- регата от малки дървени улута с разноцветни платна, като ято еднокрили молци. А когато ние плаваме между островите внимаваме да не намелим някой тих дребен еднокрил молец.

Индианците също скоро свикват да ни виждат и нас обикаляйки из водите около островите с нашето“улу“ подобно на техните- пластмасовия оранжев каяак- безценен подарък от спонсорите ни www.KayakShop.bg

Ветроходни Улута

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

 

Предишни статии за Куна Яла: Рай на края на света и Циганските махали на рая и Децата на Луната

За авторката: Мира Ненчева заедно с мъжа си Иво и 11-годишната им дъщеря Мая живеят на 11-метровия катамаран Фата Моргана и обикалят света. Можете да следите пътешетвията и приключенията им в блога www.thelifenomadik.com или на страницата им във Фейсбук:

Facebook/The Life Nomadik

Share

Куна Яла- Децата на Луната

Децата на Луната

.

2-годишната Пилар, Куна Яла

През нощта, когато навън е черен мрак, идва Драконът и поглъща Луната. И загасва мътната сребриста светлина върху повърхността на спящото море.

Светът притихва. Времето спира.

В мракът на тези черни нощи излизат бледите деца. Кожите им- тъжното сияние на Луната, косите им- тъжното сияние на Луната.

Очите им- тъжното сияние на луната.

Децата на Луната.

Албиносите са хора (и животни), чиято генетично унаследена липса на меланин в организма причинява обезцветяване на кожите, косите и очите им. Независимо към коя етнос или раса принадлежат, те изглеждат бели, с розови кожи, жълти коси и светло сини очи. Слънцето им вреди много повече, отколкото на нормалните хора, по-лесно хващат рак на кожата и слънчевата светлина дразни очите им, затова те трябва постоянно да се предпазват от слънцето.

Има няколко места по света с много висока концентрация на албиноси, където те имат специално място в обществото- най-често- биват дискриминирани. Жертви на суеверия, те биват преследвани и сегрегирани, считани за „болни“ или за „духове“, „наказани от господ“. В Източна Африка и по-специално в Танзания, албиносите са считани за лош късмет и биват измъчвани и даже убивани. Крайници на албиноси биват използвани от африкански шамани и вещици за направата на талисмани и отвари. Отварите и талисманите съдържащи крайници и коси от албиноси, най-вече- от бебета и деца албиноси, се считат за магически и тези, които ги притежават или консумират вярват, че ще им донесат щастие и успех в бъдеще.

В Куна Яла (Панама), където в малки изолирани общности живеят индианците от племето Куна, е най-високата концентрация на албиноси в света. Тук един на всеки 160 човека е албинос.

2-years-old Pilar with her family

2-годишната Пилар и нейното семейство

Но тук бледите островитяни наричани „сипуси“ не са сегрегирани и преследвани. Напротив, те са считани за по-висши и по-крсиви, за „царе“ и всички ги уважават.

.

.

Според една местна легенда, тяхното специално задължение е да защитават Луната от Дракона, който я „изяжда“ и по време на лунно затъмнение те са единствените хора, които имат право да излизат извън домовете си и със специални лъкове и стрели да пронижат дракона. Те са единствените, които могат да убият Дракона-луноядец.

Albino cat, in Kuna Yala

Котка-албинос, Куна Яла

 

Предишни статии за Куна Яла: Рай на края на света и Циганските махали на рая

За авторката: Мира Ненчева заедно с мъжа си Иво и 11-годишната им дъщеря Мая живеят на 11-метровия катамаран Фата Моргана и обикалят света. Можете да следите пътешетвията и приключенията им в блога www.thelifenomadik.com или на страницата им във Фейсбук:

 
 

Facebook/The Life Nomadik

Share

Куна Яла- Циганските махали на рая

*Предишният разказ озаглавен Куна Яла- рай на края на света ни запозна с малките идилични Куна Яла острови и техните обитатели- индианците Куна.

Циганските махали на рая

от Мира Ненчева

.

.

Когато за първи път отиваме на остров Порвенир за да минем имиграция и митница няколко дни след като пристигнахме в Сан Блас (Панма) отново се озоваваме в друг свят. Насред спокойни сини води, изолирани в едно от най-дивите кътчета на планетата, застанали върху бавно потъващи основи от пясък и корали, се намират големите градски общности на Куна Яла.

.

.

Според гъстотата на населението спрямо територията, тези са едни от най-гъсто населените места на планетата, където според модерните стандарти жилищата и санитарните условия са лоши, условията на живот са ниски, достъпът до чиста питейна вода е проблемен, а електричеството е ненадеждно. Тези големи Куна общности са още един пример за гобалното нарастване на населението и замърсяването на околната среда в днешно време.

Ако малките изолирани островчета с фин розов пясък и колибки насред кокосови палми плаващи насред кристални сини води ни се сториха „земен рай„, то големите пренаселени острови в Куна Яла заобиколени от смърдящи боклуци ни напомниха повече на циганските махали.

.

.

В Сан Блас по-голямата част от населението живее в организирани общности на по-големите острови. Разликата между малките идилични островчета, където само 2-3 Куна семейства живеят по традиционен начин в мир и спокойствие насред кокосови палми и коралови рифове и големите оствони колонии претъпкани с хора и боклуци, е като разликата между малките китни селца и големите задръстени градове в една и съща държава.

.

.

Натрупани една върху друга- къщи от бамбук и дъски с наклонени стени и закърпени покриви от ръждясала ламарина заобиколени с кофи, легени и бидони пълни със зеленясала вода, наколни тоалетни над морето, руините на някакъв циментов кей. Почти няма дървета и всичко изглежда сиво. Но най-вече- боклук. Заклещени между камъните покрай брега, между празните черупки на рапани и мъртви корали- парчета пластмасови останки. Боклуци навсякъде.

.

.

Тук Куните имат бензинови генератори и използват скъпото електричество най-вече да гледат телевизия и да си зареждат мобилните телефони. Благодарение на телевизията новото поколение индианчета вече имат друг поглед над света и други „нужди“. Малки момичета гледат сапунени латино-сериали и се учат как става съблазняването и далаверите. Минавайки покрай отворената врата на един дом виждаме как група ученички гледат много съсредоточено по един секс-канал видео инструкции за това как се прави стриптиз. Групи тинейджъри по дънки и със зализани коси висят по ъглите между къщите и не правят нищо; като в клиповете от любимите им латино-песни- те са „кул“. Алкохолът и наркотиците вече са голям проблем и тук.

.

.

Но въпреки, че глобализацията и озападняването вече до голяма степен са засегнали големите Куна общности и въпреки, че там липсват адекватни санитарни условия, достъп до прясна вода, надеждно електричество, хигиеанични домове и боклукът е навсякъде; въпреки, че островитяните са предимно бедни и безработни (всичко това са характеристики на бедняшки квартали), тези общности са организирани, с установени традиции и социален ред и със стриктна йерархия. На всеки остров има „саила“ или вожд- нещо като кмет. Но за съжаление, от лични наблюдения, както и от това, което чухме от други хора, повечето саили, подобно на повечето политици, са корумпирани. Индианци или не, парите са покварили и тези хора.

.

.

Всяка вечер населението на островите се събира на централния площад или в най-голямата колиба, където се провежда „конграсът“ и всички могат да изкажат мнение, оплакване или идея. В случай на престъпление, като например кражба или домашно насилие, конгресът решава какво ще е наказанието- най-често парична глоба или задължителен обществен труд. По време на конгреса също така се решава какви ще са задължителните работи за всички в селото.

.

.

В две села, където прекарахме седмица- островите-близнаци Narganá (или Yandup) и Corazón de Jesús (или Akuanasutupu), които са свързани посредством голям мост и са две от най-озападнените общноти в Куна Яла, където жените вече не се обличат с традиционни носии, се запознаваме с няколко от местните и те ни разказват повече за начина им на живот и организация на островите.

„Всеки вторник всички жени трябва да излязат и да метат уиците и площада в 8:00 сутринта. Която жена не излезе трябва да плати 1$ глоба.“- обяснява Одалис Браун, която предпочита да плати глобата и да спи до късно, вместо да мете улиците. „Весеки четвъртък и петък мъжете имат задължителна работа от 8:00 до 11:00- носят пясък или дървета от земята, пълнят дупките на улиците или укрепват основите на острова.“

.

.

Поради глобалното затопляне и покачването на нивото на океаните, някои от островите в Куна Яла са вече изчезнали, потопени от морето. Укрепването на основите с пясък и корали е едно от основните задължения на мъжете. Събирането на храна и готвенето за всички по време на някой празник е задължение на жените. И всеки път, когато някй се скатава и не си върши работата трябва да плати глоба от няколко долара, подобно на такса. Дори децата биват глобявани по 5$ , ако не се приберат у дома и не си легнат в 8:00ч. вечерта, след като един от помощниците на саилата мине по улиците и надуе една свирка.

.

.

Организацията в общностите е впечатляваща, но оставаме силно разочаровани от негативното влияние на глобализацията върху индианците и техния начин на живот.

И все пак, всичко е въпрос на гледна точка. Бамбуковите къщурки, които ние „цивилизованите хора“ класифицираме като „ниско-стандартни домове“ са всъщност традиционни колиби (в повечето случаи) построени с натурални подновяващи се от природата материали използвайки едни и същи методи векове наред, много преди „цивилизованите“ европейци да стъпят по тези земи. „Проблемът“ с прясната вода е проблем от гледната точка на тези от нас, които сме свикнали да пуснем кранчето на водата да шурти десетина минути, докато си мием зъбите. За Куните да гребат с кану до реката, за да си напълнят тубите с вода, която после да изварят, за да бъде годна за пиене, не е точно „проблем“, а е по-скоро част от ежедневието им и винаги е било. „Бедни и безработни“ е как ние, посетителите от заможни държави виждаме тези хора, които винаги са живели без коли, без перални машини и без огромни шопинг-центрове и които се прехранват чрез лов и риболов, събират кокосови орехи и обработват малки ферми на земята, не далеч от островите.

.

.

Но с пристигането на модерните материали и предмети, на електричеството и телевизията, живота на индианците Куна вече е доста различен. Можем ли да ги обвиняваме, за това че използват пластмасови бутилки, кофи и бидони, които им улесняват живота, при положение, че добива на сладка вода е толкова сложен? Можем ли да ги обвиняваме, че искат същите неща, които и ние искаме и използваме ежедневно- пакетирани храни и продукти, готови дрехи, инструменти и неща, които ни правят живота по-лесен и по-комфортен? Резултатът от всичко това е замърсяването на природата не само при Куните, а навсчкъде по света, а за островитяните проблемът с боклука е сложен, поради ограничената територия, на която живеят заобиколени от море. Тези техни нови консуматорски тенденции и навикът им да ползват морето като кофа за боклук могат да доведат до непоправимо бедствие и пробемът трябва по-най-бързият начин да бъде решен.

.

.

Също така спешно трябва да се обърне внимание и на проблемът за загубата на културата им в някои от големите общности, поради глобализацията и телевизията. Куните до голяма степен са успели да запазят традициите и културата, езика и ритуалите си. Но те са вече част от един по-голям свят, отворени към промените на цивилизацията. Дали младите Куни ще искат да съхранят начина на живот на предшественицете си, след като непрекъснато гледат толкова много лукс и излишък не много далеч от тях? Дали ще гледат на собствения си живот като традиция или тормоз? Как ще възприемат света, в който живеят, сравнявайки го със света, който гледат по телевизията- като „рай“ или като „циганска махала“?

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

За авторката: Мира Ненчева заедно с мъжа си Иво и 11-годишната им дъщеря Мая живеят на 11-метровия катамаран Фата Моргана и обикалят света. Можете да следите пътешетвията и приключенията им в блога www.thelifenomadik.com или на страницата им във Фейсбук:

 

Facebook/The Life Nomadik

Share

Куна Яла- рай на края на света

*Предишният разказ: От Колумбия до Куна Яла

Рай на края на света

от Мира Ненчева

.

.

Прекрасен слънчев ден в Куна Яла. Няколко бели облачета бавно плават в небето, морето е спокойно като езеро, прозрачно и блестящо под слънцето. Влажен син пейзаж във всички посоки. Разпилени в далечината- малки островчета от розово-бял пясък отрупани с кокосови палми.

.

.

Роденсио Гарсия бавно гребе в старото си кану издълбано от дънер. Завръща се в къщи, след като цял предиобед се е гмуркал да лови рибa с харпун в рифовете и е събирал кокосови орехи на един от необитаемите острови от островната група Cayos Holandes. С гордост ни показва придобивките за деня: няколко кокосови ореха, няколко авокадо и манго, които растат в диво състояние на островите, няколко рапана и няколко малки разноцветни риби.

Kuna Yala

Kuna Yala

Всеки ден той хваща две риби за жена си и две риби за себе си. Няма деца, така че всичко от което има нужда са общо четири риби на ден и няколко кокосови ореха, авокдо и зелени банани. Четири риби на ден- това е всичко- защото той няма хладилник, където да държи останалата риба. Роденсио Гарсия няма хладилник, тъй като на острова, където живее няма електричество. Нито едно от трите семейства, които живеят на острова му не притежават нито хладилник, нито перална машина, нито телевизор.

Rodencio Garia

Rodencio Garia

Rodencio Garcia's catch

Rodencio Garcia и неговият улов

Куна Яла, официлно наречени островите Сан Блас, е голям архипелаг в Карибско море, който се простира на територия от 2300 квадратни километра и се състои от над 360 предимно малки плоски островчета насред коралови рифове в източната част на Панама. От тези 360 острова само около 40 са населени- дом на индианците от племето Куна. По-големите обитаеми острови са пренаселени от големи общности, а на по-малките живеят само по 2-3 семейства.

A small island where only one Kuna family lives

Малко островче, където живее само едно семейство Куни

Тази автономна територия в границите на Панама си има своите независими административни, политически и социални организации, които са се запазила непроменени векове наред. Тук индианците до голяма степен са опазили своите обичаи и начин на живот извън модерната цивилизация и е забранено със закон чужденци да притежават собственост, да се женят за местни Куни и да живеят на територията на Куна Яла. Едва сравнително от скоро (от около двайсетина години) е позволено на чужденци (или не-Куни) да посещават тяхната територия.

Maya aboard Fata Morgana at The Swimming Pool, San Blas

Мая на борда на Фата Моргана в Куна Яла

Роденсио Гарсия ни кани на неговия остров. Пристигаме с нашия пластмасов оранжев каяк ‘Младши’ и го паркираме до неговото прогнило дървено „улу“.

 

.

Нашият каяк „Младши“ до едно Куна улу, Куна Яла

Посреща ни цялото население на острова- десетина мъже, жени, деца и кучета. Жените са облечени в традиционни поли и шарени блузи „мола“, с ярко червени забрадки, с намотани около глезените и китките дълги нанизи от дребни цветни синци и с по една златна халка на носа. Веднага започват да вадят и да ни показват моли за продан. Само една от петте жени знае испански; останалите говорят някакъв непонятен индиански език наречен „дулегая“.

A Kuna woman

Жена Куна с традицинна носия

Молите са направени от разноцветни платове, от които жените изрязват абстрактни фигури, наслагват ги на няколко ката и внимаелно ги зашиват. Те са най-важната част от традиционната женска носия на Куните, а откакто крузъри с лодки и туристи започват да посещават островите, молите се превръщат и в един от основните приходи на местните индианци.

A Kuna woman showing us her molas for sale

Куна ни показва Моли за продан

Избираме няколко моли и гривни от разноцветни синци и в замяна им даваме торбичка ориз, малко брашно, синци и разни други хранителни продукти и неща, които сме донесли специално с цел бартер.

.

.

Този е един от най-отдалечените и изолирани острови и всеки път, когато обитателите му имат нужда от олио, кафе, ориз или дори сладка питейна вода им се налага да пропътуват големи разстояния с едно малко дървено кану с импровизирано платно или с малка моторна лодка, за да отидат до някой от по-големите острови, където колумбийски търговски корабчета редовно снабдяват островитяните с продукти, пластмасови кофи, дрехи, бира, кока-кола и други „най-необходими неща“ и изкупуват кокосови орехи- основният търговски продукт на Куните- които изнасят обратно в Колумбия.

Trading with Kuna women

Куни

На повечето от големите острови има електричество вече от няколко десетилетия, което позволява на островитяните да гледат телевизия (сапунени латино-сериали и мачове), а някои, които имат малки магазинчета, са се снабдили и с хладилници. Токът се произвежда предимно посредством бензинови генератори, но тук-таме има и слънчеви панели. Освен малко магазинче и хлебарница, на някои от по-големите острови има също така училище и клиника. Почти приличат на нормални градчета, само дето няма нито една асфалтена улица и нито една кола, а къщите са малки дървени колибки направени от тънки бамбукови стебла с покриви от палмови листа или ламарина и нямат течаща вода.

Kuna women near the island of Porvenir- Kuna Yala's capital

Жени Куни не далеч от остров Порвенир, столицата на Куна Яла

А на по-малките обитаеми островчета, където живеят само по 2-3 семейства в колибки на плажа насред кокосови палми, няма даже нито ток, нито магазин. Единствената светлинка вечерно време идва от малките огньове от кокосови черупки и обелки, върху които жените варят рибешка супа. Животът тук е все още напълно извън системата.

A Kuna women boiling conch over slow fire

Баба Куна вари рапани

След като приключваме с избирането на моли и с размените на неща, тръгваме да се разходим малко и да разгледаме наоколо. Между колибките, насред купчини от кокосови орехи за износ, се мотаят кучета и полу-голи деца, мъже дремят в хамаци опънати между палмите след като няколко часа са ловили риба и събирали кокосови орехи на съседни необитаеми острови, жени нижат мъниста, шият моли и варят рапани.

.

.

Вътре, колибките са мрачни. Нормално едно семейство притежава две колиби- едната е „кухнята“, където на бавен огън опушват риба, готвят и ядат направо на земята, а другата е „спалнята“, където има наредени хамаци за цялото семейство и липсват каквито и да е други мебели.

Smoking fish in the "kitchen" hut.

Пушене на риба в“Кухнята“

A Kuna man is having lunch- fish sop- on the compacted sand floor of the kitchen hut.

Мъж Куна яде супа от Риба и зелени банани директно на пода, който е направен от утъпкан пясък

The "bedroom" hut

„Спалнята“

Постоянно се навеждаме, за да не си ударим главите в гредите над врати и тавани и стоим изгърбени под ниските навеси, защото сме значително по-високи от всички Куни наоколо. Повечето едва ни стигат до под мишниците. Индианците от племето Куна са втроите най-дребни хора в света след Пигмеите.

Mira (176 cm tall) with a Kuna woman

Мира (176 см висока) и една от „високите“ Куни

Освен това, те са матриархално общество и тук жената командва. Общо Куните наброяват 50-60 хиляди и са една от най-миролюбивите нации на планетата. Тук почти няма престъпност или конфликти, хомосексуалността се счита за нещо напълно естествено и не и се обръща никакво по-особено внимание и поради генетичната им изолираност тук е едно от местата с най-висока процентност на албиноси в света. Само два пъти в историята на Куна Яла е имало военни конфликти. Първият път е когато се разбунтували срещу испанските завоеватели през 1750г. и избили нашествениците до крак, след което Обединена Колумбия и Куна Яла подписват мирен договор и Куните биват оставени на мира. Вторият път е през 1925г., когато организират успешна революция срещу панамската управа и отново избиват до крак панамските власти живеещи на островите им, които ги репресирали, нарушавали правата им и застрашавали индианските им обичаи и култура от унищожаване. След този инцидент („революция“), те получават автономия и днес са почти една малка отделна държавичка в границите на Панама, опитвайки се да се запазят изолирани чрез закон от останалия свят. Векове, след като са започнали проблемите им с нашественици, Куните все още отказват да бъдат асимилирани и все още съвсем съзнателно се стараят да запазят територията, културата и начина си на живот, въпреки че знаят за живота в цивилизования свят извън техните малки разпилени островчета.

The Kuna Yala flag. It was created during the Revolution in 1925 and has nothing to do with Hitler and the Nazi swastika.

Знамето на Куна Яла. Това е официалното Куна знаме създадено през революцията от 1925г. и няма никаква връзка с Хитлер или нацистката партия.

„Харесва ли ти да живееш тук, толкова далеч от градовете, откъснат от цивилизацията?“- питам Роденсио Гарсия.

„Това е моят дом и ми харесва да живея тук. Бил съм няколко пъти в Панма Сити и не бих живял там. Тук ми харесва, обичам морето и моят остров. Семейството ми живее тук. По няколко часа на ден ходя да ловя риба и да събирам кокосови орехи. Останалото време си го прекарвам със семейството ми. Понякога хващам октопод или омари, но тях не ги ядем; продаваме ги на туристите. Ние ядем само риба и рапани, които готвим със зелени банани и настърган кокосов орех. Първо вариш зелените банани с кокосовия орех 20-30 минути. После добавяш рибите, но тях не трябва да ги вариш дълго, само няколко минути. Щом им изскочат очите, значи са готови.“ – ми отговаря Роденсио Гарсия.

Фото-галерия от Куна Яла

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

 

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

За авторката: Мира Ненчева заедно с мъжа си Иво и 11-годишната им дъщеря Мая живеят на 11-метровия катамаран Фата Моргана и обикалят света. Можете да следите пътешетвията и приключенията им в блога www.thelifenomadik.com или на страницата им във Фейсбук:

Facebook/The Life Nomadik

Maya, Ivo and Mira

Maya, Ivo and Mira

Share