Приятели от яхта Анка

Приятели от яхта Анка

Alex, Krisha and Adrian aboard S/V Anka

Алекс, Криша и Адриан на борда на яхта Анка

Един ден през юни получавам съобщение от Криша- българка от Ямбол, която ми пише, че тя заедно със съпруга си Адриан от Румъния и техният 10-годишен син Алекс са в процес на завършване на ремонтите на яхта Анка-1 в Кюрасао и смятат да я прекарат до Австралия, където живеят от четири години насам. „Ние сме в момента в Сан Блас и ако плавате от Кюрасао директно за Панама, защо не се отбиете, ако имате време да се запознаем? Отклонението не е много голямо, само няколко мили, а и мястото си струва. Със сигурност ще ви хареса Сан Блас, а и на нас ще ни бъде много приятно да се срещнем с вас!“- и писах аз в отговор.

Те определено нямат време за размотаване. Трябва да побързат от Кюрасао до Панама, после от Панама през най-големият океан в света до Френска Полинезия и от там до Австралия само за 4 месеца и то почти в началото на сезона на тайфуните.

Anka and fata Morgana in the same anchorage in San Blas

Анка и Фата Моргана заедно в Сан Блас

И въпреки това пет дена след като потегли от Кюрасао Анка се появи в заливчето ни в Сан Блас и моментално се сприятелихме. Алекс е от тези деца, дето започват да ти говорят все едно те познават от сто години, Криша е винаги усмихната и постоянно раздава подаръци, а Адриан е голям майтапчия и може да разсмее и най-сериозният човек, колкото и в лошо настроение да е.

Ivo and Adrian aborad S/V Anka

Иво и Адрин на борда на яхта Анка

Адриан е от Румъния, но е живял дълги години в България и говори перфектен български с много симпатичен акцент, като използва разни смешни думички, лафове и жаргони, както и бебешки думички и понякога ги членува грешно. Например не ходим на „плажа“, а ходим на „плажата“. Забавно е да го слушаш, още повече, че историите, които разказва са безценни. Животът му, още от много ранно детство в Румъния, е филм- приключенски екшън и епична сага (по истински случай), като наградата за най-добра второстепенна роля би взел баща му или Шон Конъри, който би бил най-подходящият актьор да играе баща му. Но Адриан ме помоли да не разкривам много-много детайли, тъй като той планира сам да разкаже собствената си история някой ден, така че тук само ще споделя това което Криша е написала в техният блог AnkaTravels:

Адриан е от градче дълбоко във вътрешността на Румъния, около 400км от брега на Черно Море. Семейството му нямали възможност да посещават морето често по време на комунистическия режим. Един от първите му спомени от Черно Море е когато баща му Мариус Албу го завел до плажа и го попитал: „Какво виждаш?“, „Виждам вода.“- отговорил Адриан, „Не- казал- това е паспорта ти към свободата.“ По време на режима, Мариус успял да построи първата си 6-метрова лодка, което било нелегално в Румъния по онова време, когато на хората не им било позволено да имат задгранични паспорти, да купуват атласи или да пътуват в чужбина свободно. През 1989г. когато Адриан бил на 14, Мариус го взел и тайно избягали от режима на борда на яхта Феникс, през Черно Море, Турция до Гърция. Това е първият път, когато Адриан плава с лодка. От тогава мореплаването за него не е забавление а начин на живот.

След 8 години в Гърция, Адриан и баща му замиават на борда на Феникс към Карибско Море, където се разделят. Докато Адриан прекарва няколко години в Тринидад и Тобаго, където си купува собствена лодка- Маове и плава през Тихия Океан към Австралия, баща му продължава околосветското си пътешествие и става първият Румънец плавал около света под Румънски флаг.

През зимата на 2002, Адриан преживява автомобилна катастрофа и си натрошава глезена на парчета, неспособен да върви една година. За съжаление, се налага да продаде лодката в Австралия и да се завърне в Румъния, за да се излекува. Скоро след като е напълно излекуван през 2004 той е поканен да участва в регата Одисейл, като шкипер на яхта Феникс. Регатата, която промени живота и на двама ни.

През това време, аз работех като арт-директор в една рекламна агенция в София и си мислех, че живота и кариерата ми вървят във вярната посока. Баща ми, Янчо Бараков- също голям мечтател и оптимист, подобно на Мариус, построи първата си 10-метрова яхта по време на комунистическия режим в България. Строежа на лодката трая 10 години на паркинга пред блока ни в Ямбол, на 100км от брега на морето. През 2000г., с опита, който вече имаше в направата на лодки и с още повече кураж, той стартира строежа на втора 12-метрова яхта- Баракуда. Лодката беше завършена четири години по-късно и през 2004г. той беше поканен да участва в регата- същата Одисейл регата. И въпреки, че цял живот съм била около лодки, аз нямах опит в плаването и всичко това за мен беше ново и малко страшно, а и да си призная все още е.

Тогава аз, като част от екипажа на 12-метровата яхта на баща ми Баркуда, срещнах Адриан. Последва романтична любовна история, каквато е възможна единствено на море. Година по-късно се оженихме и се роди нашият син Алекс. От тогава почти всяко лято плаваме между България и Гърция, тъй като никога не се уморихме от красотата на Средиземноморието.

През 2011 се преместихме в Австралия, където живеем вече от четири години насам.

През ноември 2014, Адриан за пореден път се присъедини към екипажа на баща си на борда на Феникс и заедно плаваха 45 дена през ревящият Южен Тих Океан, от Нова Зеландия до Чили, за да покорят Еверест на моряците- Нос Хорн. Четири месеца плаваха насред прелестни фиорди и ледници, на котва край айсберги. Достигнаха Порто Уилиамс- най-южнта част на континента и последната спирка преди носа, но за съжаление времето се изчерпа и Адриан трябваше да напусне екипажа, тъй като не му остваше много време преди сезона на ураганите да стартира в Карибско Море. В съзнанието му вече се беше оформила идеята за Анка и за неговото собствено пътешествие.

*Прочетете повече за техните приключения и ги следвайте в блога им @ AnkaTravels.com

Всичко това е невероятно, нали… А подробностите от историята включвт трагедии по време на плаване, бягство от турски затвор и какви ли не други щастливи и нещастни стечения на обстоятелствата, които Адриан ни разказа и изигра на чаша бира в кокпита на Фата Моргана или на супа от телешка опашка в кокпита на Анка… Незабравими моменти.

Krisha taking a bread-making lesson from Mira aboard Fata Morgana

Криша взима урок по месена на хляб от Мира на борда на Фата Моргана

Водим ги в нашето любимо заливче в Сан Блас край Кайо Холандес и на островчето на нашите Куна приятели да си купят моли. Адриан даже намира време и материали да поправи едно от старите рзнебитени улута на индианците. Прекарваме си няколко дена заедно в Сан Блас и всяка вечер се събираме да споделяме бири, истории и вечеря.

Anka arriving in San Blas, Cayos Hollandes

Анка в Сан Блас

Мая и Алекс стават неразделни, гледат филми, играят игри или просто скучаят заедно, когато „няма нищо за правене“. И просто така спонтанно, решаваме да прекосим заедно с Анка Панамския Канал, за да удължим времето прекарано с тях, преди да се разделим. Плановете ни да остаем в Сан Блас до септември току-що се промениха! На следващия ден потегляме към канала заедно с нашите нови най-добри корабни приятели от яхта Анка!

Мая и Алекс

Playing dominoes.

Играят на домино

Playing cards.

Играят на карти

Discussing the world.

Говорят си

Playing video-games.

Играят на игри

Taking the kayak for a ride.

Разхождат се с каяка

Reading about bugs.

Четат за бръмбари

Giggling.

Хилят се

Making art.

Рисуват

Watching films.

Гледат филми

Watching very funny films.

Гледат много смешни филми

Just hanging out while being bored.

Просто са заедно, когато им е скучно

....or is this yoga?

…или май правят йога?

За авторката: Мира Ненчева заедно с мъжа си Иво и 11-годишната им дъщеря Мая живеят на 11-метровия катамаран Фата Моргана и обикалят света. Можете да следите пътешетвията и приключенията им в блога www.thelifenomadik.com или на страницата им във Фейсбук:  Facebook/The Life Nomadik

Share

Забравени в рая на хамбургерите

Петнайста глава

Забравени в рая на хамбургерите

Мира в рая на хамбургерите

Мира в рая на хамбургерите

Февруари, 2014

Спомняте ли си плуващите прасета и колко много им завиждахме, за това, че си живеят безгрижно на малък тропически остров на Бахамите, на плажа, мързелувайки по цели дни; за това, че никой не ги тревожи със сатъри, шишове и скари и най-вече за това, че лодки им доставят безплатна храна всеки ден? Не след дълго и ние опитахме от този луксозен начин на живот: перфектен остров, райски плаж, безплатна храна на корем… Вече знаем точно как се чустват бахамските прасета.

Добър апетит!

Добър апетит!

Храната на Бахамите е проблем. В малките селца из островите има магазинчета в приземните етажи на някои от къщите, където изборът от стоки е доста лимитиран и всичко е 2 до 4 пъти по-скъпо от същите продукти в Америка, тъй като транспортирането по море е сложно. Една ябълка струва 1$. Магазинчетата биват зареждани веднъж седмично и често се налагаше да чакаме до сряда, ако искахме да си купим пресни плодове и зеленчуци.

Затова, преди да потеглим от Флорида за Бахамите, ние се заредихме с хранителни продукти- консерви, сухи храни, макаронени изделия, брашно, ориз и се надявахме, че ще хващаме риба редовно. Но след около месец и половина запасите ни взеха да свършват и оризът ни стана основна храна, със или без риба…

В един момент нашите стари съседи от Канада ни писаха, че пристигат с голям круиз на един от островите на Бахамите. Тъй като бяхме само на 30 мили от мястото, решихме да отидем и да се видим с Браян и Джойс. Само че пристигнахме на уреченото място една седмица преди уговорената среща.

Плажът  на остров Little San Salvador

Плажът на остров Little San Salvador

Little San Salvador е малко частно островче собственост на големите круиз компании Holland-America и Carnival с перфектна плажна ивица- бял пясък, палми и малки разноцветни бунгалца вътре с климатик и джакузи, които курортистите могат да си наемат за няколко часа. Тук няма село, а нещо като малък лагер с фургони, в които живеят около 40 постояни работника обслужващи острова.

Пуснахме котва в единственото заливче от северната страна и се срещнахме с управителя на острова, Антъни, който ни се зарадва и каза, че можем да стоим на котва там колкото си искаме.

Реплика на пиратски кораб- бар и ресторант

Реплика на пиратски кораб- бар и ресторант

На следващата сутрин се появи един огромен круиз кораб и стовари 3 000 розови, дебели, пияни, шумни туристи. Помислихме си: „Ужас! Как ще преживеем тук цяла седмица?“ Но после открихме островният грил-бюфет.

Пасажери от круиза на нашия плаж

Пасажери от круиза на нашия плаж

Дойде време за обяд и пасажерите от круиза, които лениво се припичаха на плажа, се отправиха към бюфета. Ние нехайно ги последвахме, инфилтрирайки се в редиците на изгладнелите туристи. Внезапно пред нас се разкри невероятна гледка- земният рай за всеки гладник.

Раят на хамбургерите

Рая на хамбургерите

Хамбургери и хотдози, пиле на грил, ребърца със сос, риба на скара, 5-6 вида салати и гарнитури (зелена салата, салата от зеле, макаронена салата, салата със скариди, картофена салата с горчица Дижон, печени тиквички, задушени броколи, варена царевица, боб, кус-кус с къри и прочие), сладкиши (няколко вида бисквити и сладки, няколко вида торти) и планини от плодове- цели и нарязани (дини, пъпеши, ананси, манго, грозде, ябълки, портокали, киви, папая, ягоди). Храна за 3 000 пасажера, 50 екипаж и обслужващ персонал и 4 почитни госта (ние).

Иво си пълни чиния за осемнайсти път

Иво си пълни чиния за осемнайсти път

Натъпкахме се докато измършавелите ни кореми се надуха като зрели дини и не можехме да поемем повече, после спряхме да си поемем въздух за няколко минути и после хапнахме още малко. Аз си носех фотоапарата в една малка раничка, която приюти няколко ябълки, портокали и хамбургера за после. Внезапно се пучуствахме не само преяли, но и виновни, че крадем храна от круизовете. До момента, в който видяхме ужасени какво става с неизядената храна в края на обяда. Боклуците- нахапаните хамбургери и недоядените гарнитури на 3 000 човека бяха сложени в чували за боклук и изгорени по-късно във вътрешността на островчето. А храната, която остана в бюфета, понеже бяха приготвили повече отколкото пасажерите можеха да поемат- перфектни кюфтета и пилешки пържоли, ребра, салати и гарнитури, нарязани плодове и десерти, беше изсипана в 80-литрови червени бидони с капаци, които занесоха обратно на кораба и хвърлиха зад борда в открито море щом корабът напусна заливчето. Ние бяхме потресени от това разхищение. Попитахме местните, които обслужваха островчето, дали не може корабите да им оставят неизядената храна, а остатъците да събират и да отглеждат прасета. Не, казаха те, фирмена политика.

Мая и Виктор (като гледате тази снимка слушайте Conquest of Paradisе от Вангелис https://www.youtube.com/watch?v=94dY-QxjDiE)

Мая и Виктор (като гледате тази снимка слушайте Conquest of Paradisе от Вангелис https://www.youtube.com/watch?v=94dY-QxjDiE)

Толкова много прясна вкусна храна бива изхвърляна зад борда ежедневно, докато хората из околните острови плащат по 1$ за ябълка. А да не говорим за това как самите работници обслужващи корабите- предимно млади хора от Филипините и Източна Европа, много от България, биват експлотирани срещу нищожно заплащае, докато гигантските корпорации Холанд Америка, Карнавал и останалите (регистрирани на места, където да не плащат такси и данъци) печелят милиони, разхищават храна и замърсяват прриродата.

Набързо си сменихме гледната точка. Вече не се чуствахме виновни, че „крадем храна от корабите“ а се чуствахме доволни, че „спасяваме храна от кофите за боклук“ или по-скоро- „от акулите“.

Корабът си замина в ранният следобед и островаът остана само за нас. Отново настана тишина и спокойствие- нито един човек на плажа. Разходихме се из вътрешността, където видяхме поляни с коне и козички и едно магаре наречено Тед. Запознахме се и се сприятелихме с постоянните работници, които обслужват острова и те ни поканиха на вечеря в техният лагер. От тях разбрахме, че и те не одобряват разхищението на големите круизи, но не искаха да коментират много, защото ги беше страх да не си загубят работата.

Тази нощ Иво не можа да заспи. Споменът за бюфета и несигурността за утрешният ден го държаха буден до сутринта. Ще дойде ли отново голям круиз? Ще ни донесе ли пак вкусен обяд? Така Иво си прекара нощта на палубата, загледан в хоризота, в очакване на голям бял кораб.

Разбира се, на следващата сутрин, друг круиз пусна котва в нашето заливче и сцената с бюфета се повтори. Всеки ден нов кораб пристигаше и всеки ден ние се присъединявахме към пасажерите му на обяд. Превърна се в рутина и се почуствахме като на курорт. Обяда беше между 12 и 2. Следобедите се наслаждавахме на тишината и спокойствието, които ни се струваха още по-интензивни, след сутришната навалица и суматоха. А вечерите си правехме малко огънче на плажа, където си претопляхме хамбургерите и пилешките пържолки скатани от бюфета на обяд.

Мая и Виктор строят огън

Мая и Виктор строят огън

Мира си топли пилешка пържолка на огъня

Мира си топли пилешка пържолка на огъня

Мая край огъня

Мая край огъня

И когато Браян и Джойс най-сетне пристигнаха на борда на Carnival Fantasy, ние ги посрещнахме, разведохме ги и им показахме къде какво има на нашият остров и разбира се ги поканихме на обяд в „нашият“ бюфет.

Мира с Браян и Джойс в бара на пиратския кораб

Мира с Браян и Джойс в бара на пиратския кораб

Но когато си тръгнаха на следващия ден осъзнахме, че вече нямаме причина да стоим на този остров. Вдигнахме котва и потеглихме на юг. За първи път чак толкова не ни се тръгваше. Гледахме с носталгия към фалшивият пиртски кораб на плажа и към нашият приятел Крейзи Джордж, един от състава работници на острова, който свиреше и ни махаше от плажа. С натежали сърца (и кореми) ние също му махахме за сбогом. Може би никога повече нямаше да видим това място, което беше така щедро към нас.

Пияни летовници танцуват Макарена на плажа

Пияни летовници танцуват Макарена на плажа

Но щом си подадохме носа извън прикритието на острова, силен вятър с насрещни вълни ни накараха да завием наобратно и да се върнем в любимото заливче 20 миути след като го бяхме напуснали завинаги.

Същата вечер пристигнаха още няколко платноходки и пуснаха котва в нашето заливче. На една от тях забелязахме две момиченца колкото Мая и незабавно отидохме да се запознаем. Райли на 11г. и Рен на 10г. се сприятелиха с Мая (на 10г.), а ние се сприятелихме с родителите им- Скот и Стефани- учители в американски колеж специалност- „туризъм, спорт и приключения“. Стефани е професионален атлет и инструктор по рафтинг. Взели си една година отпуска и се разхождаха с лодка из Бахамите. Невероятно семейство. Останахме още една седмица с идеалното извинение- чакахме подходящ вятър.

Завръщане в рая

Завръщане в рая

Перфектният рай стана още по-перфектен с нашите нови приятели в него.

Мая, Райли и Рен

Мая, Райли и Рен

Показахме им как стоят нещата с бюфета и се оказа, че не само българите сме „прибрани хора“. Нашите нови американски приятели започнаха да прибират не само сандвичи и портокали, но и чинии и за няколко дни се сдобиха с нов сервиз… Ние се задоволихме само със сандвичите.

Новите приятелки изчезваха сутрин и си прекарваха дните във водата на плажа. Прибираха се вечер и даже поканиха Мая на гости с преспиване. Иво и Скот се занимаваха с риболов с хавайски харпуни край рифовете и си организирахме вечеря на риба и омари на борда на Фата Моргана (да разнообразим менюто).

Скот и Райли ни посещават

Скот и Райли ни посещават

Стефани и Рен

Стефани и Рен

Райли, Мая и Рен с огромен омар, който изядохме за вечеря, заедно с половин кофа риба

Райли, Мая и Рен с огромен омар, който изядохме за вечеря, заедно с половин кофа риба

Приятелки

Приятелки

Освен ние и нашите нови приятели, дойдоха още 2 лодки. На едната плаваха възрастна двойка много възпитани англичани, а на другата един образ от Норвегия наречен Бен- стрхотно забавен дядка на 80 години, който си плаваше соло. Те също се присъединиха към нашата компания, щом станеше време за обяд.

След няколко дни тотална идилия, управителят Антъни хвана Бен пиян и чисто гол в джакузито на една от кабаните за туристи на плажа малко преди залез слънце и ни изгони всичките…

"Иска ми се да остана тук завинаги"

„Иска ми се да остана тук завинаги“

Четиринайста глава. Старите и новите заселници на Бахамите

∼∼∼

Можете да намерите предишните статии на български и историйки от нашите пътешествия в долната част на следната страница: Екипажът

.

Ако имате въпроси или коментари можете да ни пишете в кометарите тук или да ни намерите във Фейсбук: Facebook/The Life Nomadik .

Не забравяйте да ни харесте във Фейсбук и да споделите тази страница с вашите приятели!

Мерси от екипажа на Фата Моргана!

 

 

Share