Чао Пуерто Рико

Пуерто Рико беше добро място за нас.

Тук срещнахме отново някои от нашите стари приятели крузъри и се запознахме с много нови приятели.

Момичетата от

Момичетата от Salty Kisses

Един от най-паметните моменти беше посещението ни в Гуавате, където прекарахме един следобед в компанията на Грег и Мишел от катамарана Semper Fi, ядохме печено прасе и танцувахме с местните.

Мира и Мишел на дансинга

Мира и Мишел на дансинга

Във Фахардо ни се случи нещо прекрасно- сдобихме се с нов каяк, когото нарекохме Младши, благодарение на нашият нов спонсор KaykShop.bg. Веднага пробвахме новият каяк на кратка експедиция по река Фахардо. Останахме много доволни от Младши.

Нагоре по река Фахардо

Нагоре по река Фахардо

Любимото ни място на острова си остава старият град Сан Хуан с масивните си крепости и колониални сгради, тесни улички и сини павета.

Сан Хуан

Крепост в Сан Хуан

Най-неочакваното и не туристическо място, което посетихме този път беше Островът на Маймуните, където срещнахме населението от вносни макаци, използвани за научни изследвания.

.

.

Напускаме Пуерто Рико с дълбоко чуство на благодарност към този тропически остров, който ни беше дом през изминалите 6-7 седмици и неговите хора, които ни третираха като приятели и винаги ни караха да се чустваме добре дошли.

.

.

Чуствахме се в безопастност, когато плавахме из водите на острова, знаейки, че американският брегови патрул бди над нас.

Митничарите във Фахардо и в Понсе бяха любезни и усмихнати, когато отидохме да представим едногодишното ни разрешително за плаване в американски води. Като канадски граждани и крузъри ние нямаме нужда от виза, за да посетим която и да е американска територия, а само от едногодишно разрешително за плаване, което струва 19$ и е за многократно влизане в страната. И няма никакви други такси. Нашето си го направихме преди няколко месеца, когато минахме през Пуерто Рико на път към източните кариби.

.

фата Моргана на котва във Фахардо

Благодарни сме на управителят в пощенски клон Фахардо, който ни даде да ползваме телефона и адреса на пощата безплатно, за да си поръчаме неща по пощата, както и на управителят на пощенският клон в Понсе, който ни асистира с една пратка, която беше задържана повече от 3 седмици в митницата в Ню Йорк и заради която се наложи да си удължим престоя в Пуерто Рико.

Благодарни сме на оператора на малкото корабче между Ислета Марина и пристанището във Фахардо, който ни докара до Фата Моргана, когато си заключихме каяка с катинар на рибарския мостик и забравихме ключа на лодката… И на момчетата, които ни докараха нас и нашите провизии с тяхната моторна лодка в Понсе.

.

.

Благодарни сме на Марина Пуерто дел Рей за това, че незабавно ни извадиха с кран за ремонт, когато Иво без да иска проби дупка в лодката и ни дадоха отстъпка в цената за дневен престой.

.

.

Благодарни сме на всички тези мъже и жени, които спряха и ни качиха на авто-стоп, когато вървяхме километри между котвените пристанища и магазините във Фахардо и в Понсе. И на двете места магазините са на 5-6 километра от заливчетата. Хората, които ни спряха на авто-стоп ни закараха където им кажем като такси, само че безплатно, въпреки че те не винаги бяха тръгнали точно в тази посока.

Благодарни сме на външното джимче близо до Ла Гуанча, съвсем до котвеното в Понсе, където Мая често обичаше да прави упражнения в компанията на няколко шумни зелени папагалчета, които си строяха гнезда в околните палми.

Мая в парка

Мая в парка

Благодарни сме на жената, която продава пица в Самс Клуб, която винаги ни взимаше поръчката с усмивка и учеше Иво нови думи на испански и която- така ни се стори- винаги ни слагаше повече кашкавал на пиците (всеки път, като ходихме до Самс Клуб, където пазарувахме провизии- около 10 пъти, си поделяхме една голяма 10-доларова пица).

Благодарни сме на водите на морето около Пуерто Рико за това, че бяха така щедри към нас и споделиха доста вкусни риби с нас.

Ivo the fisherman Иво е голям рибач...

Ivo the fisherman
Иво е голям рибач…

И така, вече сме заредени с всевъзможни възможно най-евтини провизии за месеци наред, готови да продължим пътешествието към следващите незабравими дестинации- Аруба, Колумбия, Панама и нататък.

провизии

провизии

Facebook/The Life Nomadik

Share

Островът на маймуните

Островът на маймуните

от Мира Ненчева

Ние хората, въпреки историята, въпреки природата, въпреки съвестта ни, продължаваме да вършим странни неща в името на науката и в името на човечеството.

Майка и бебе резуз макак

Майка и бебе резуз макак

На 12 морски мили югозападно от Фахардо открихме малко островче- едва 600 на 400 м., плоско от северната страна със стръмно каменисто хълмче от югозападната, издигащо се от морето и достигащо 35м височина. Островът е залесен и необитаем, с изключение на няколкото стотин игуани и над 1000 маймуни от вида Резус Макак (Rhesus Macaque), които не се срещат никъде другаде в Пуерто Рико или в останалите карибски острови.

Кайо Сантиаго, Пуерто Рико

Кайо Сантиаго, Пуерто Рико

Маймунки! Колко яко, си казахме ние. Но това не е туристическа атракция и дори ако мястото не се пази в тайна, то е забранено за посетители. „Нарушителите ще бъдат наказани“- гласят табелки покрай брега. Това може би обяснява факта, че бяхме единствената лодка и единствените хора в околността.

 

.

.

Още щом се приближихме с лодката в заливчето до западният бряг чухме крясъците на маймуни в гората  и решихме да ги посетим с нашият нов каяк. Доближихме се до брега и започнахме да гребем в плитчините от подветрената страна на острова. Спряхме до едно малко пясъчно плажче и предпазливо се огледахме за маймуни в сенките на рядката горичка. Зачакахме. Скоро се появи двойка маймуни и седнаха срещу нас в далечината, хвърляйки ни по един нехаен поглед от време на време. Няколко минути по-късно започнаха да прииждат макаци от всички посоки. Някои вървяха на четири крака по земята, други подскачаха от клон на клон в короните на дърветата и от време на време надаваха остри крясъци, без особена причина. Озовахме се заобградени от стотици маймуни седящи на земята около нас и в клоните на дърветата.

 

резус макаци

резус макаци

Резус макаците са средно големи маймуни, сиви, кафеникави и жълти на цвят с къси опашки и червени лица, родом от Индия, Бангладеш, Пакистан, Непал, Бурма, Тайланд, Афганистан, Виетнам и южен Китай. Тези примати са най-широко разпространени в различни географски райони и обитават голямо разнообразие от климати и надморски височини в Централна, Южна и Югоизточна Азия след хората. Те оцеляват в сухи открити места, тревисти и гористи райони и дори се намират на височини до 2500 м. Също така са лесни за отглеждане в зоо паркове и в домашни условия. Често се размножават и броят им нараства, за това ги смятат за обратното на „застрашен вид“, а в Азия ги считат за напаст, като плъховете, особено в градовете, където маймуните ходят да търсят храна в отпадъците и често крадат каквото им попадне.

млад мъжки макак

млад мъжки макак

Фактът, че са толкова многобройни, устойчиви и лесни за отглеждане, както и фактът, че макаците и хората са доста близки по анатомия и физиология с 93% общи гени и общ прародител (преди 25 милина години), ги прави доста популярни в научната сфера.

.

.

„Резус макаците са широко използвани за медицински и биологични тестове, както и за животински експерименти. Името им дава названието на „резус фактор“- един от елеметите в човешката кръвна група. Резус макаците са също така използвани във всеизвестният противоречив експеримент за майчински лишения през 1950-те от доктор Хари Харлов, сравнителна психология. Други медицински открития улеснени от ползването на резус макаци включват: ваксини за бяс, дребна и едра шарка, лекарства за конторлиране на СПИН и по-доброто разбиране на женскта възпроизводителна система и ембриони.“ (От Уикипедия)

Маймунки с цифри и букви на гърдите

Маймунки с цифри и букви на гърдите

През 50-те и 60-те години НАСА изпраща макаци в космоса, от които един се завръща жив, а Русия последно праща маймунка извън орбита на Замята през 1997. Макак става първият клониран примат през 1994г., а 2001 г. се ражда и първото транс-генетично маймунче наречено Анди, съдържащо гени на медуза и светещо в тъмното.

.

.

За научни изследвания и експерименти проведени на територията на САЩ се използват маймуни внесени от Индия, както и маймунките от колонията на остров Кайо Сантиаго, не далеч от бреговете на Пуерто Рико (неинкорпориран щат на Америка), където група от 409 животни били донесени през 1938 г. (зората на Втората Световна Война, когато на много от околните малки острови се извършват редица военни и други опити и учения). Днес колонията наброява над 1000 индивида, коио се разхождат свободно на малкия остров. С тях се занимава Университет Пуерто Рико – Карбски център за изследване на примати. Научните работници наблюдават държанието на“дивите“ животни. Тези маймуни също така задоволяват нуждите за научни експерименти на Националният Здравен Институт на Америка и университетите Йеил, Чикаго и Харвърд.

майка с бебе

майка с бебе

Въпросът дали животни трябва да се ползват за научни изследвания е доста противоречив. Някои хора твърдят, че в името на медицинският напредък, няма друг начин. Животните могат да бъдат пожертвани за доброто на човечеството. Нека хиляди маймуни, казват те, бъдат инфектирани с болести, изучавани и пожертвани дори ако благодарение на това само един човек бъде спасен. Този човек може да е детето ви.

.

.

Ако всички са съгласни да се прави дисекция на жаби в училищата с научна цел и да се ползват лабораторни плъхове за медицински експерименти, то каква е разликата с маймунките? Макаците, подобно на плъховете, са просто още един вид животни в изобилие. Но те не са плъхове, може да спорите вие, нито са животни „произведени“ за месо. Това са диви животни, които приличат на нас.

резус макак

резус макак

 

Тези, които защитават правата на животните ще ви кажат, че е нечовешко, даже безбожно да се убиват живи същества независимо какви са причините. Повечето научни изследвания върху животни и без това са безсмислени, поради физиологическата разлика между животните и хората. Независимо, че имаме прилика с макаците, факт е, че различните видове имат различни реакции към вируси и болести. Например резус макаците носят Херпес Б вирус, който не им вреди изобщо, но е опасен и смъртоносен за хората. Така че какъв е смисълът да се разработва ваксина за дадена болест, като се използват маймуни, след като ваксината няма да е ефикасна за хора?

.

.

Макаците, които наблюдавахме от разстояние на Кайо Сантиаго бяха много предпазливи и добронамерени към нас. Явно бяха свикнали с човешко присъствие, тъй като научните работници идват с лодка да ги хранят всеки ден. Стояха и чакаха, но ние нито ги хранихме, нито ги доближихме. Някои ядяха листата и кората на дърветата, други внезапно се изнервяха и сбиваха, което предизвикваше краткотрайна суматоха и всички крещяха и се възбуждаха, но след няколко секунди се успокояваха и продължаваха да се занимават с обичайните си занимания. Майки кърмеха бебета, ромнтични двойки правеха краткотрайна любов, старейшините се караха на младоците.

Ауимбое-ауимбое

Ауимбое-ауимбое

Жълто-зелените им очи и сериозни лица им придаваха тъжно изражение, но това беше само илюзия. Ние хората много обичаме да хуманизираме животните и да им придаваме човешки черти. Например делфините затворени в басейни, които в действителност може би страдат ужасно, ни изглеждат усмихнати. Ние им се усмихваме в отговор и плуваме с тях и даже ги целуваме за снимката. Тези маймунки, от друга страна, които на нас ни изглеждаха тъжни (защото ние знаехме каква съдба ги очаква) са всъщност най-вероятно доста щастливи. Те нямат представа какво е предназначението им и се чустват добре: рзхождат се свободно на островчето си, което е техният дом от поколения насам- дом, където няма хищници, където храната не е проблем и климатът е прекрасен.

 

.

.

Те не подозират за съществуването на останалият свят извън островчето, не знаят нищо за произхода си, за истинската свобода и независимост, за истинската дива природа, за Индия. За тях няма друг вариант (както и за много от нас, които, въпреки, че знаем доста повече, приемаме актуалната система, импозираната ни социална структура и йерархия, условия и закони и живеем „свободни“ цял живот на малките си островчета от фалшив комфорт и фалшиви предназначения, притежавани и управлявани като роби, докато експериментите продължават).

.

.

*Споделете във Фейсбук и ни пишете вие какво мислите за всичко това.

Share

Нептуне, благодарим ти за рибата!

След три седмици във Фахардо най-после дойде време да потегляме. Опънахме платната посока- Понсе, шейсетина морски мили на запад. С източен вятър около 20 възела Фата Моргана се движеше 7-8 възела, стигайки до 9 надолу по вълните, които идваха зад гърба ни. В един момент се зададе черен облак с кратко затишие на вятъра преди да удари- вятър и дъжд, 30 възела и отгоре. Иво беше нагласил платната wing on wing и реши, че няма да рифоваме предварително. И точно, когато зафуча- въдицата удари. Иво се захвана да тегли рибата, а аз и Мая трябваше сами да рифоваме, като завъртяхме Фата почти срещу вятъра, така че скоростта падна на 2 възела. Малко паника и крещене, нормалното.

Иво вади риба.

Иво вади риба.

Рибата изтегли половината влакно и мина цяла вечност преди Иво да успее да я докара. Тежка. Това е добър знак. Още преди да я доведе наблизо я разпознахме по червените перки- Mahogany Snapper- любима, с бяло мазно филенце.

Иво е голям рибач...

Иво е голям рибач…

Шквалът отмина, дъждът спря, само морето остана развълнувано още няколко минути след като всичко утихна, а Иво още се занимаваше с въдицата. Изкара рибата изморена, окървавена, почти умряла от битката. Мая донесе куката и шишето спирт, което ползваме за упойка на рибите. Упойка, която им капваме в хрилете, те се успокояват, заспиват и никога не се събуждат…

Мира също искаше да се снима с рибата...

Мира също искаше да се снима с рибата…

Всичко това се случи на 200 метра от островчето Cayo Santiago, известно още като Isla de los Monos (островът на маймните), където смятахме да спрем за ден-два. Мушнахме се зад рифа, намотахме платната и пуснахме котва.

Иво филира рибока

Иво филира рибока

Беше към 12 часа. Време за обяд. Иво разфасова рибока. Кожата, червата, главата и костите си ги поделиха един самотен делфин, който дойде да ни посрещне на влизане в заливчето и няколкото птици-фрегати.

Фрегата

Фрегата

Време за обяд. През последната година и половина сме хванали десетина от тези същите снапъри около Куба, Мексико, Бахамите и Пуерто Рико и пробвахме да ги готвим по няколко начина- на барбекю, на фурна с доматен сос и лук, пържена. Но най-добре се получи, когато я панирах с брашно и яйца, придружена с бял ориз или картофено пюре и студена бира. Даже Мая, която е доста претенциозна за храна и изобщо не обича риба, прави изключение в този случай и хапва порядъчно (без бира). Стана като традиция- щом хванем такова снапърче- панираме го. Другите видове риби ги приготвяме по различен начин.

Филе от снапър

Филе от снапър

И така, никога не се знае точно какво е менюто на Фата Моргана. Дали паниран снапър, дали сашими или махи-махи на скара..? Каквото му се откъсне от сърцето на лудия. Ние при всички положения сме му благодарни, стига да не е някоя зъбата грозна баракуда…

.
.

Нептуне, благодарим ти за рибата!

 

Share

Танци и печени прасета в Гуавате

Още един епичен Трифон Зарезански уикенд.

Красива пуерториканка танзува бачата

Красива пуерториканка танцува бачата

Има едно уникално място в Пуерто Рико, ако не и в света, наречено Гуавате- малко планинско селце, където всяка неделя се събират тълпи от хора. Още към 11 часа преди обяд започват да прииждат от всички кътчета на острова и задръстват единствената главна улица. Трафик, коли, хора, музика бумти, дори ако времето е лошо и вали проливен дъжд. Ако случайно попаднете тук ще се зачудите защо е тази лудница? Отговорът е: заради прасетата.

.

.

Но ние не попаднахме случайно тук. Доведоха ни наши стари приятели-крузъри, които срещнахме за първи път преди 6 месеца в Понсе. „Искате ли да опитате от местната кулура: автентична традиционна музика и храна?“ – ни писаха Грег и Мишел, които са прекарали доста време в Пуерто Рико и знаят къде кога какво се случва. Разбира се, че искаме! В неделя на обяд нашите приятели ни взеха от пристанище Фахардо с кола под наем и след час и половина пристигнахме в Гуавате, не далеч от Carite Forest Reserve.

Коли, народ, дандания - Гуавате, Пуерто Рико

Коли, народ, дандания – Гуавате, Пуерто Рико

От край време в Гуавате местните пуерториканци идват да похапнат традиционно печено прасе. От двете страни на улицата има десетки малки ресторантчета Lechoneras, в чиито витрини бавно се въртят на шишове прасенца-сукалчета, само в неделя. В двата най-големи ресторанта El Rancho Nuevo  (Новот Ранчо) и El Rancho Original (Оригиналното Ранчо) на дансинга се вихрят луди танци- меренеге, салца и бачата. Музиката изпълнявана на живо е оглушителна, почивка няма. Тук е мястото, където Антъни Бурден от предаването „Без Резервация“ и Андрю Цимерн от предаването „Странни Храни“ по TravelChannel се идвали да дегустират най-доброто от Пуерто Рико.

.

.

Пуерториканците обичат да си организират семейни мероприятия през уикендите. Навсякъде по плажове, паркове и ресторанти се празнува края на седмицата, дори и да няма никакъв специален повод. Празненствата винаги включват много ядене, пиене, музика и танци, цял ден и цяла нощ. В Гуавате ситуацията е неконтролируема.

бачата

бачата

Пристигнахме към 2ч. следобед. Валеше дъжд, но никой не му обръщаше внимание. Капанчетата от двете страни на улицата, в продължение на няколко километтра бяха вече задръстени от хора, 99% местни. Наредихме се на опашка и докато ни дойде реда да поръчаме гледахме прасето, което хипнотично се въртеше на шиша си. Мая беше потресена: „Като видях прасето, беше останала само задната му половина, се почуствах вегетарианка. Хапнах само малко ориз.“ Освен прасе се продлагат и много гарнитури- традиционни пуерторикански деликатеси: сочна варена юка с чесън, сладки жълти картофи, които се топяха в устата, два вида пържени банани, доматен ориз с черен боб, кървавица и др. Всичко беше безкрайно вкусно и само 8-9$ порцията включваща 3-4 гарнитури и бира. За 27$ се натъпкахме и остана за вечеря (порцията на Мая).

На масата, всеки сам си прави порцията от обилното количество месо и гарнитури, които ни връчиха.

На масата, всеки сам си прави порцията от обилното количество месо и гарнитури, които ни връчиха.

След като надигнахме сити погледи от чиниите и след като безуспешно се опитахме да разменим две приказки с Грег и Мишел в кратките паузи между песните, не оставаше нищо друго да се прави, освен да се танцува.

Мира танцува с една от местните таланти. Тази жена имаше най-сърцераздирателните задни части и умееше да ги жонглира като факир...

Мира танцува с една от местните таланти. Тази жена имаше най-сърцераздирателните задни части и умееше да ги жонглира като факир…

Единствено Мая не се забавляваше. В съчинението си на следващия ден тя писа:

Аз лично мразя тълпите и силната музика, особено музиката, която не ми харесва. Чуствах се объркана и изгубена. Всичко се сливаше. Всички говореха на испански. Музиката гърмеше все едно над главата ми излита ракета. Както каза Грег, зъбите ти започват да вибрират. Много хора танцуваха. И аз бих танцувала, ако музиката беше хубава. Идеше ми да се гръмна. Но ми хареса факта, че нормалните, обикновени пуерториканци се забавляват от време на време. Също ми хареса дългото приятно пътуване с кола в компанията на Грег и Мишел и разговорите ни в колата- страхотни хора.

С Грег, Мишел, Иво и Мая в Гуавате

С Грег, Мишел, Иво и Мая в Гуавате

Ако питате мен, аз бих останала да танцувам до последната песен… За мен това изживяване си остава най-автентичното, най-забавното, неповторимо изживяване в Пуерто Рико. Ако предпочитате да се смесите с местните и да не срещнете нито един друг турист, ако латиноамериканските ритми ви стоплят кръвчицата, ако обичате печено свинско и сте любопитни да опитате местни деликатеси на ниски цени и ако смятате да посетите острова само за един ден, изберете неделя (дори и да вали като из ведро) и отскочете до Гуавате!

.

.

Муика на живо и танци в Гуавате

Муика на живо и танци в Гуавате

Мира и Мишел на дансинга

Мира и Мишел на дансинга

 

Share